СТРЕЛБИ, ЦЕНИ  И  ПРЕДИЗБОРНИ БОРБИ

Кое от кое произтича не може да се каже точно. Цените ли - от стрелбите, борбите  ли - от цените, стрелбите ли - от борбите...? Или всички са следствия на една причина? Или всички са признаци на едно предстояще? В края на краищата това са въпроси, които изглеждат маловажни, след като сме "влезли вътре". Но нали все някога пак ще ни "дойдат карти"!
Не ми харесва, че все по-разширяващите се бедност, глупост и безнравственост - сами по себе си следствия не толкова на приемането на Демокрацията, колкото на отхвърлянето й - се използват като аргументи против демократичното развитие на страната и като поводи за връщане на "златното време на комунизма". Не ми харесва стрелбите да се третират различно.Ако нашите стрелят срещу чуждите - мо-о-же, но ако чужди-те започнат да отстрелват наши - ау-у. И деленето на 8 милиона българи на "наши" и "чужди" започва все по-малко да ми харесва.
Харесва ми, че управляващата БСП започва да има проблеми с капиталистите си. Време й е осъзнава какви синове и дъщери е отгледала. И да поеме и тя частта от задълженията си по "превъзпитанието" им, а не само да обвинява обществото, че било виновно. Харесва ми, че още една страна на Балканите - Босна и Херцеговина - се откъсва от ужасите на войната и й предстои да приеме мира като естествено и дълготрайно свое състояние. Не ми харесва, че това става бавно и стъпка по стъпка - страна след страна, град след град, човек по човек. Отвратително е, че последното - "човек по човек" - се отнася и за нас, българите.
Боя се, че вместо да се захващаме да оправяме този хаос от противоречия, продължаваме да си търсим оправдания - в слабостта ни като индивиди, в дребните ни лични хитрости, в надеждата ни, че това не се отнася до нас…

А децата ни растат! На какво ги учим?!

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ВИНОВНИ ЗА ТОВА

Ето какво пише в "Дума", 28 юни 1995, журналистът Христо Черняев: „Цялата ни всекидневна преса с тлъсти заглавия помества на първа страница всичко, свързано с насилствената физическа смърт; застреляни из засада, намушкани с хладно оръжие, разсечени със секира, удушени с ръце, линчувани зверски, ударени с чук или с метален прът, пребити, изнасилени и умъртвени… Те нямат край. Дошло ни е до гуша от вестникарските описания на злодеянието: надълго и нашироко, с хладна пресметливост и предумишленост за сензация (като се заобикаля основното и най-важното) се третират второстепенни въпроси - къде, кога и как е ликвидирана жертвата (никога не е ясно защо), колко гилзи са намерени в калта или снега, какви са раните, та как лежи убитият, колко голяма е локвата кръв до него… И обратното: никак или много малко се пише в печата за безбожните убийства на българския дух. Разбира се, тук изключвам творците, които винаги и особено напоследък доблестно са защитавали и защитават българското: Христо Радевски, Николай Хайтов, Илчо Димитров, Петър Караангов, Георги Константинов, Стефан Продев, Никола Инджов, Атанас Мочуров, Венцислав Начев, Здравко Чолаков, Матей Шопкин, Румен Воденичаров, Атанас Наковски, Тодор Абазов, Георги Братанов, Минчо Минчев, Благой Димитров, Минко Бенчев, Васил Цонев и др. Днес насилствено се убиват у нас класици на литературата и изкуството или техни творби, без които е немислим духовният ни живот…"
Г-н Черняев, чета изредените от вас творци, без които е немислим духовният ни живот, и с удивление забелязвам, че всички те са писали и продължават да пишат, хвалейки, преди: само един строй, и сега: само една партия (защото няма как да хвалят открито ОНЗИ строй, че ще им се смеят гаргите). И на всичките до един им излиза пяна по перото, колчем стане дума за СДС, за САЩ, за НАТО, за Европейския Съюз...  После, забелязвам, че сред творците сте набутали и откровени политици, пак от вашите - например Румен Воденичаров и Минчо Минчев. Защо? Толкова ли не ви стигнаха литературните примери? Къде е Радичков, например?
Ами кой, г-н Черняев, пише по вестниците ужасяващите подробности за убийствата (без да засяга главното и основното: кои са убийците и крадците, кой ги пусна на свобода вкупом и защо?) - Журналистите от "Труд"-ове дневен, нощен, жълт, "24 часа", "168 часа", нали? Ами, главните им редактори до един са минали през "ковачницата" на вестник "Дума" (без Негово Превъзходителство, комуто по онова време е било разрешено максимум да описва ловните подвизи на комунистическите велможи)!
Ако действително ви боли за духовния живот на нацията, не забравяйте, че националните ни идеали не са само червени!

Ето какво пише пък  журналистът от в.АНТИ Г.К. Кирилов в "Демокрация" на 11 юли 1995г. в статията си "Завръщането на варварите": "В първите следдесетоноемврийски еуфорни месеци и години наистина мислихме, че варварите са си отишли завинаги. Дълго подтисканата ни енергия се отприщи, но ние като че ли не знаехме как да я впрегнем, за да ни служи - та бяхме ли я използвали дотогава, без да се съобразяваме и без задръжки? Бяхме се научили да се съпротивляваме на варварите, като лавираме и се адаптираме. Не бяхме очаквали, че стената, в която си блъскахме главите от рождение, ще се срути и пред нас ще се открие пространство за свободно мислене и свободно действие - без указания, без напътствия, без "генерална линия". Така или иначе светът бе се отворил, а варварите се изпокриха притаени и в онези мигове дори уплашени! Беше им добре дотогава в затвореното пространство на "една човешка длан", за тях тя бе "цяло мироздание". Просто защото светът не ги допускаше до себе си или, ако го правеше, трябваше да си плащат за "славата". И го правеха с цената на плодовете от нашия труд. Провеждаха международни писателски срещи, за да убеждават, че мирът бил надежда на планетата, организираха симпозиуми, форуми, трошейки милиони левове народна пара, но не се страхуваха, че "националното ни културно пространство ще се размие в мътните води на космополитизма". Защото идеологията им беше "бронирана здраво в гърдите". Сега само глупаците и наивниците не виждат, че тя се трансформира в банкови капитали, в едикакви си групировки, групи и групички, в какви ли не дружества. Но литературните варвари си останаха същите. И сега се завръщат!"
Нацията ни не е само синя, г-н Кирилов. Пък и осемдесет процента да е такава, не бива да наричаме така вкупом "варвари" останалите двайсет процента. Отделни хора сигурно - да, но милион съотечественици? Да не си говорим, че ако не беше дошъл 10 ноември ОТВЪН, май деветдесет процента от нас щяха да си останат "адаптирани" към варварските порядки. "Варвари" също!
ВСИЧКИ СМЕ ВИНОВНИ. Поне дотолкова, че нямаме право да съдим, ако изслушваме само едната -"нашата" - страна!

ЮЛИ – СЕПТЕМВРИ  1995

СТРЕЛБИТЕ

“Навремето, за да се справи с корупцията в армията си, пълководецът Суворов й намерил цаката в сакралните думи-заповед: "Разстреляйте който и да е артелчик! Той знае защо…" Да си представим само за миг, че някой в България реши да се справи "от раз" с корупцията. По суворовски. До стената, бум-бум! И край на корупцията. Те си знаят как за “нула време” натрупаха богатства и имоти и едва ли ще правят циркове за някакво си "бум-бум!". Те си знаят, ние ги знаем - само дето чакаме нашенския Суворов." - така е изложил своите мечти социалистът Ваньо Тодоров в партийния вестник "Дума" от 5 юни 1995г.
Ох, какви циркове правят "артелчиците" за някакво си "бум-бум"! Ама, така е - никой не може да прави безнаказано зло на другите! Що ги извадихте от затворите, бе  Ваньо? Как ще ги съберете сега обратно? А искате ли? Парите, които отчисляват - хайде да не обобщавам: само за някои от вас, май ви се усладиха…

А сега фактите, а не мечтите. Естествено, че от изложените факти по-надолу нито един не е измислен. Всичко е предадено точно според официалните медии - печатни и електронни.

·             На 1 юли 23-годишен касиер в обменно бюро "Магнолия" в кв."Красно село" в столицата е разстрелян от упор на работното си място в 9 часа сутринта. Какво научихме още? Че собственик на обменното бюро е някой си Юри Янков (никому неизвестен софийски банков чиновник), но и че с разследването е натоварен "много тежък" човек - вездесъщия Ботьо Ботев, шеф на отдел "Тежки престъпления срещу личността". Толкоз за несведущи като нас!

·             В първата сряда на месец юли (ден 5-ти) в 8 часа вечерта, малко преди да залезе слънцето, насред София, пред открито улично кафене на "Петте кьошета", спряло черно "Алфа-Ромео" с номер С6237СМ. От него слезли трима и тръгнали към маса с други четирима като тях. След секунди загърмяли пистолети. Един от нападнатите бил убит на място, други двама - тежко ранени. (След два дни единият ще умре от раните си.) Нападателите също пострадали - един от тях бил ранен. Непострадалите двама стрелци внесли своя приятел в червен джип "Чероки" и заедно с бронзов "Мерцедес" и тъмносиньо БМВ изчезнали по посока на Руски паметник.
За онези, които не знаят нищо за мястото "Петте кьошета" в София, добавям, че там се събират три централни градски булеварди - "Патриарх Евтимий", "Прага" и "Христо Ботев", пресечени от друг централен булевард "Скобелев". Ако тръгнете на изток, след 300 метра ще стигнете до НДК (Националния Дворец на Културата), а ако тръгнете на запад пак след 300 метра ще се озовете на Руски паметник. Тези кръстовища са едни от най-оживените в нашата столица. Там дори и през вечерта автомобилният поток не спира. Изразът "изчезнали в посока Руски паметник" е съвсем нереалистичен. Добавете, че вестниците дори съобщават точният регистрационен номер на "Алфа-Ромео"-то, а в "Пирогов" били закарани двамата тежко ранени от уличната маса, и ми кажете какво според вас е затруднило първо полицията, после следствието и накрая съда, та този "случай" да остане неразрешен? Научихме само,че ранените от "Пирогов" били бивши "барети", а името на убития е Веско Въртийски - Патичето от хората на Карамански.

·             За Иво Карамански вече знаем повече от достатъчно. Но непрекъснато излиза нещо ново. Например: Два дни преди стрелбата на "Петте кьошета" в "Дума" (3.7) пише: "Иво Карамански бе сред най-личните гости на купона по случай 2-ия рожден ден на столичното частно радио "99". Бодигард следеше всяко по-рязко движение на околните. Компания на Карамански правеше главно собственикът на радиото Емил Иванов. От останалите гости впечатление оставиха Нели Рангелова, Катя от "Ритон" и младоженецът Богдан Томов."
Или пак в "Дума", но от 7 юли - два дни след стрелбата: "Лидерът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев отрече вчера да има някакъв общ бизнес с Иво Карамански. Единствената истина във вестникарските публикации напоследък била, че двамата са се срещали неотдавна. Това било на празненство в чест на новородената дъщеричка на тв журналистката Светослава Стаева. Там Карамански потърсил съдействие от Тренчев пред правозащитните органи, които били нарушили правата му и го държали затворен без основание."

·                        Отбелязвам специално, че в."Дума" представя тв журналистката Светослава под моминското й име - Стаева. Хитро! Тази Светослава вече днес е Тадаръкова. Но и банално! Имам запазено съобщение в архивата – “Демокрация”, 27 юли 1994 - за това, че “във финансово-брокерската къща ”Прудентал Секюрити”, щата Мериленд има сметка на името на Димитър Николов (фамилията Тадаръков не е вписана). За адрес е посочен адресът на Силвия Ролински в САЩ. На тази сметка гендиректорът, в случая частно лице, е превел на 15 декември 1993 сумата 425556 долара”. В същия брой на “Дума”, но на предната страница има снимка на мъжа на Стаева - Димитър Тадаръков и съобщение, че ръководения от него холдинг "Булгарлизинг" щял да си плати дълговете: "ЩЕ погаси 20 млн. долара просрочени задължения на държавни фирми, акционери в холдинга", цитирано точно. Текущата истина - след две години: във вестниците ще се пошуми за дело срещу "Булгарлизинг" и Димитър Тадаръков за невърнати дългове. После всичко ще затихне до…
Докога?! Да отговарям ли? Веднага: Докато нашичкият Калигула сподели съдбата на истинския Калигула! Визирам директно Ахмед Доган. Тези... журналистки са минали през неговия креват. После са “разставени” на възлови места в медиите, като господстващата практика е да бъдат омъжвани за другите участници в груповите сеанси на Доган. Така всички са вътре в мрежите на ДС, държани с видео и аудио записи от които “много ги е срам”. Калигулска тактика. Може би само с една разлика – Неподчинението на желанията на Калигула са се наказвали със смърт ВЕДНАГА, докато при ДС-то наказанието е ДОЖИВОТ. Калигула са го убили също веднага. Докато Доган ще бъде “увреден” доживот.
Четете нататък, читатели. За да се уверите, че не ви занимавам с фантасмагории. Само Тадаръкова да беше...

XT3_dia95-0709

·             Известният Георги Илиев в четвъртък вечерта на същата тази първа седмица от месец юли пристигнал в Хасково. Според вестниците - да набие братята Валентин и Антоан Подмолови. Водел, естествено не да гледат, а да помагат, още десетина авера с 5-6 лимузини. В компанията бил и вицепрезидентът на ВИС-2 Николай Цветин. Кюстендилските дейци пребили жестоко, когото искали. И тръгнали обратно към София. Сега вече полицията (която представлява държавата) събрала кураж да се намеси и организирала заградителни полицейски действия. Когато биячите започнали да излизат от мерцедесите, оказало се, че единият от тях се казва Асен Величков. Обикновено име, обаче службата му - не: главен сержант от сектор "Издирване" на софийската РДВР!
Случаят удивително напомня на ситуацията "Белите брези" от 1994 година. Вместо в апартамент полицаи и престъпници сега са омешани в коли. Други полицаи с риск на живота си се опитват да ги спрат. Добре, че тук се разминало без "ювелирни изпълнения". И както при "белите брези" - никакви последствия за никого. След 24 часа всички са пуснати от полицията. Мотиви? - "Георги Илиев не е участвал в побоя над двамата братя, а само наблюдавал сцената. Това беше потвърдено вчера и от източници, близки до ВАИ-холдинг."
Интересен неизяснен въпрос: А сержант Асен Величков какво е правил през същото време? И той ли е гледал само? Кой да ти каже…

·             Четейки вестниците от това време, попаднах на информацията, че президентът на ВИС-2 Чавдар Писарски по времето на екшъна в Хасково, сътворен от неговия заместник, бил в Велико Търново на тържествата около откриването на паметник на Стефан Стамболов за 100-годишнината от рождението му. Сигурно е присъствал и на кръглата маса под мотото "Стефан Стамболов в историческата съдба на българите"! Като един от спонсорите на мероприятието.
Дарители! Вместо да бяха дарили, по-малко да бяха пили и били… Горката България!
Но и горда България! На церемонията за откриване на паметника на Стамболов в Търново имаше плакати: "Червени фарисеи, ходете си!".

·             Ден и половина след хасковския екшън, в Кърджали в нощния бар, претенциозно наречен "Париж" (според вестниците собственост на кърджалийския "Георги Илиев" - Ержан Рашид Роко), 20-годишният бодигард Дамян Дамянов стоварил една бухалка по главата на посетител, защото "положил по американски маниер крака на масата". Е, след като 27-годишният нахалник Алиер Хасанов Алиев си го изпросил, пробождайки бодигарда с нож в крака. Но Алиев, синът Хасанов, умрял още докато го изнасяли от бара. Черепът му бил счупен.
Питате за последствията? "Говорителят на РДВР Стоян Дамянов съобщи, че ще се направи оценка на нощните барове, които по обясними причини се превръщат в сборища на криминално проявени елементи."

·             На 7 юли бившият просветен зам.министър в две правителства - на Филип Димитров и Любен Беров - Ламбо Кючуков е бил намерен в местността "Бялата вода" на Витоша прострелян смъртоносно в главата. Засега вестниците пишат само, че полицията проверява версия за самоубийство или случайно убийство от някой подпийнал посетител на "Копитото" или "Тихия кът".
И без човек да е умен полицай, тези идеи ще му хрумнат последни. Ами, че Кючуков е действащ доцент в СУ. Тръгнал да се самоубива, или да се разхожда, на Витоша в делничен ден след 7 часа вечерта? Може, ако местността не се казваше "Бялата вода". Тя съвсем не е Витоша, а кварталът на баровските къщи в Бояна, струващи по един-два милиона долара и построени за последните 3-4 години с "честни пари" от бивши обитатели или техни прислужници на "втория етаж" (според картинното обяснение на Андрей Луканов).И мислещият гражданин ще се окаже прав! През октомври 1995-та следствието ще задържи в обвинение за убийство президентът на застрахователното д-во BG-PLAN Пламен Миронов. Ламбо Кючуков е имал договорни отношения с дружеството на Миронов и се канел да застрахова всички училища, както и самото министерство на образованието. Историята ще има продължения, за край - не зная. Засега любопитното е, че съпругата на Миронов е известната актриса Ели Скорчева. Адвокат на Миронов по делото за убийство е Еню Комитов, също личност с известна фамилия. Според "Дума" (от 19 октомври) "BG-PLAN е единственото българско презастрахователно дружество с пирамидална структура. Тя позволявала на клиентите си да бъдат и нейни агенти".

·             На 10 юли баш по обяд в 12,30ч., на ъгъла на улиците „Гурко" и "Иван Вазов" в София, на 100 м от М-вото на вътрешните работи, някой си Симеон Галчев и авери крадяли кола. Полицаите пристигнали веднага, но престъпниците подкарали крадената кола срещу тях и минали през крака на единия. Другите полицаи все пак успели да спукат гумата на колата. Нататък точен цитат ("Дума", 11 юли): "Въпреки това бандитите избягали, защото ченгетата прекратили стрелбата, за да не пострадат невинни минувачи, съобщи вчера министър Любомир Начев." Хванали само въпросния Симеон Галчев, "когото простреляли в десния крак под коляното". "Дума" не уточнява кога полицаите са простреляли Симеон. Преди или след решението си да не стрелят, защото улицата е много оживена по това време на деня.

·             Убийства на българи стават не само в България, а и в Русия. Защо ли не се учудвам! На 13 юли в поцинкован ковчег от Москва пристига на летище София тялото на 36-годишния Петър Ненков. Катастрофа с кола на околовръстния път на руската столица. Според осведомени (вестниците "Дума" и "24 часа") той е създател и вицепрезидент на Първа руска банка в Москва, а едновременно с това до месец май е бил и заместник-председател на българската Първа източна международна банка. Чрез фирмата си "Ей Си Джи", регистрирана във Виена, дължал 8 млн. долара на "Булгартабак" от края на 1992 година. Владеел говоримо 4 езика. Приятел на Йосиф Кобзон и притежавал 20% от акциите на неговото много известно казино в Москва "Метелица". Тези акции Ненков бил закупил от друг известен българин Валентин Златев (от известен правешки род). Близки на Ненков твърдят, че той, Златев, е бил съветник на Тодор Живков по въпросите на младежта и спорта, а на "кръглата маса" от 1990-та е съветвал комсомолския лидер Росен Карадимов. Момче от сой!

·             В средата на юли унгарски граничари хванали 19 граждани на Шри Ланка, които се опитвали да минат нелегално тамошната граница. При разпита им се оказало, че те са част от група, която използвала изграден канал за прехвърляне на хора през Балканите към западните страни. Как точно действал каналът не пише по вестниците, но пък подробности за изпълнителите има.

Българската фирма "Сейф" наемала камиони за превоз. Нейн камион ИФА с регистрационен номер С1982ТА и шофьор Пламен Трифонов спрял по принуда в унгарския град Дьор на път за Германия. По принуда, защото в каросерията му имало натоварени 37 нелегални емигранти от Шри Ланка, 18 от които вече били умряли от задушаване по време на пътуването. Труповете били намерени случайно, шофьор около камиона нямало. Официално товарът на камиона бил "пластмасови бидони от България за Франция". Фактите, които излагам, станали известни на българските власти след съобщение на унгарското разследване. По-нататък продължавам с написаното в "Дума" (18.7) под надслов "Емигрантите от Шри Ланка са товарени в чужбина, откри МВР": "Следствието показало, че митническият документ на ифата е на служител от митницата на аерогара София, а номерът му е измислен, казаха служители от митницата в Горубляне."
(Не разбрах за коя митница става дума - за тази на аерогара София или за тази в Горубляне! Но от по-късни времена зная, че вестниците ще пишат за една частна къща в софийското село Горубляне, която била пансион за имигранти от Ирак, Иран и западна Турция (Кюрдистан) към Европа. Това ще стане след като съселяните на въпросната хазайка се оплакали от обстановката. Заглавията във вестниците са от типа на "Терористи живеят край София".)
Унгарците не успели да издирят шофьора на камиона. Него сме го задържали ние след като се прибрал в родния си град Кърджали. Според обясненията му "на територията на Румъния ме спряха въоръжени лица и с пистолет на слепоочието ме принудиха да сляза и да оставя камиона". (Това в Румъния, а кой е закарал камиона до град Дьор в Унгария, вестникът не коментира.) А как се е върнал Пламен Трифонов до България интересува ли ви? "Според неговите обяснения той е бил натоварен от румънци принудително в лека кола, която го върнала обратно на границата."
Накрая да напиша подробности от биографията на "бизнесмена Пламен Трифонов, шеф на фирма ДАКС". Преписвам от "Дума", 20.7.1995: "Преди 3 години същият Пламен Трифонов бил задържан на 23 юли 1992г. на ГКПП Брегово при опит с ТИР кърджалийска регистрация да превози 24-ма чужденци, укрити в пломбирано помещение на автомобила. Това съобщи началникът на регионалната следствена служба във Видин Людмил Еленков, цитиран от БТА. В ТИР-а са открити 21 шриланкийци, 2-ма китайци и 1 кюрд. По време на митническата проверка се скъсал брезентът на автомобила и оттам изпаднали полуживи шриланкийците. Другият българин, пътувал в автомобила с Трифонов, успял да избяга. След задържането на Трифонов и проведените разпити на имигрантите всички са били освободени."
(През ноември 1995-та "Дума" ще съобщи, че Пламен Трифонов го грози присъда от 5 до 15 години затвор за причинена смърт на повече от едно лице. След това не съм прочел във вестниците за осъждане на лицето Пламен Трифонов. Възможно е да съм го пропуснал, ако е било сбутано някъде из рубриката "накратко". Случаите за нелегално прехвърляне на иракски, кюрдски и афганистански бежанци към Западна Европа с участие на български граждани ще продължат. Още в края на октомври ще бъде следващата голяма "пратка" - 29 души натъпкани в празна цистерна, хванати в столичния квартал "Редута".)

·             На 23 юли в Петрич на централната улица "Цар Борис" е бил прострелян главният бодигард на известния милионер Живко Томов-Фашиста. Това било втори атентат срещу бодигарда. Този път стреляли с автомат "Томпсън". "От безразборната стрелба по чудо оцелели играещите наоколо деца", пише кореспондентът на вестника Иван Илков.

·             Точно ден преди това четем ("Дума, 21.7, Таня Колева): "Има сериозно развитие на някои от нашумелите убийства и може би следващата седмица ще бъдат обявени конкретни извършители, заяви министърът на вътрешните работи Любомир Начев. За журналистите обаче той изрично уточни, че не става дума за убийците на Васил Илиев, и бе категоричен, че разследването по този случай не е прекъснато. За 6-те месеца на годината се забелязва нищожно, но все пак намаление на престъпността, заяви на брифинга министърът. 101559 са били престъпленията за периода, 206 - убийствата, 5361 разкритите финансови престъпления. Въпреки приетите поправки в НК, задължаващи прокуратурата да прибира "на топло" рецидивистите с над 2 висящи дела, от над 3000 подобни лица в арестите са се озовали само 108, а в София е задържан само един. За корупция и злоупотреба със служебното положение от МВР са уволнени близо 60 служители."
Не става ясно от кореспонденцията на Таня Колева дали в статистиката на министъра влизат например извършените дребни нещица, случващи се всеки ден. Например, преписвам напосоки дневната сводка от вестника й на 26 юли, наречена "Полицейско денонощие":
- В района на Черния кос край София е отмъкнато БМВ-то на австрийски гражданин.
- Холандски гражданин бил свален от мотоциклета си и ограбен на пътя за с.Локорско, Софийско.
- Двама германци олекнали с три хиляди марки край ресторант "Чадърите" в Карлово.
- В Плевен двама изнасилили своя 16-годишна съгражданка.
- От частен дом в "Ситняково", София са задигнати злато, бижута, долари, марки и др. вещи за близо 1 милион лева.
- Взломаджии отмъкнали цигари за 1,5 милиона лева от склад на еднолична фирма на ул."Рожен" в София.
- Дрехи за около 350000 лева прибраха обирджии от магазин на ул."Цар Асен" в столицата.
Такива сводки има всеки ден! Във всички вестници, навсякъде! Магистрални кражби, нагли дневни… Не броим убийствата на хората с прякори…

·             В края на юли във вестниците записаха едни съобщения - не ти е работа… ДУМА ПРЕС, 26 юли: "Военна прокуратура започна проверка по жалба на ген. Любен Петров, който наскоро бе забъркан в афера с 50 хиляди патрона за автомат "Калашников", изнесени от дупнишко поделение със съдействието на ексгенерала, началника на поделението Й.Крашевски и на Иво Карамански, набеден за приятел на депутата, и поели за воюващите страни в екс Югославия." Пак в този брой на "Дума" има още подробности, но не се разбира за същото нещо ли става въпрос или за нещо друго: "На срещата си с Татарчев в Главна прокуратура Иво Карамански се появи с отец Камен Бараков, който обясни, че присъства на срещата, за да бъдат изпълнени исканията на бившия арестант. Поводът за нея били изчезналите много пари и документи от офисите на Карамански в хотел "Хранков".

·             Едно съобщение, намерено в "168 часа" в началото на август:  „Клонът на ВИС-2 във Видин дари с 40 бона група полицаи от РПУ-то в Белоградчик. Причината е, че ченгетата се оказали по-добри детективи от местните борци, което висаджиите им признали с подаръка." (Става дума, че полицаите в РПУ-Белоградчик намерили открадната мазда на директора на Минералбанк във Видин, застрахована във ВИС-2. Борците не могли да открият колата.)
Завършвам със записа на две случки.

·             Първата е нагло-зловеща и е описана в "Демокрация" от 1 септември 1995: При полицейски обиск в дома на шефа на местния клон на застрахователната компания ВИС-2 в Радомир Юлиан Витанов била намерена подслушвателна техника, скрита в дипломатическо куфарче. Ето версията, която г-н Витанов е разправил пред органите на МВР, и на която те, органите, са ХВАНАЛИ ВЯРА. (Интервюто е на Анна Радева, големите букви за вярата съм поставил аз.)
"От пресата научих за съществуването на подобно дипломатическо куфарче с модерна апаратура за подслушване. Аз лично не притежавам такова. Въпросният апартамент, където е намерено то, е собственост на майка ми, от години там живее само тя. Понякога ходим на гости със съпругата ми и трите ми деца. Същия ден, когато полицията е извършила обиска, майка ми е повикала по телефона техник, който да ремонтира разваления й телефон. След като си отишъл, куфарчето останало пред входната врата. Майка ми помислила, че е негово и си го е забравил, и решила да го прибере в къщата, докато си го поиска. Не го е отваряла."

·             Втората случка е направо зловеща, Описанието вземам от вестник "24 часа", 4 октомври 1995г. - В софийския квартал "Борово", към 2,30 часа през нощта, двама приятели от Дупница - 20-годишният Венцислав Стефанов Стоев-Вегаро и 22-годишният Владимир Асенов Златков-Владо Попа - решили да крадат кола. На сутринта 13-годишно момче се натъкнало на телата им. Били застреляни с пистолет "Макаров". Полицията не намери убиеца. Вероятно на някой много нервен притежател на автомобил от блоковете на столичния квартал му е писнало и е решил да раздаде "диво" правосъдие. И нататък доволен ще си пие кафето в местната кръчма, заобиколен от приятели. Докато не превърти отново!
Жълтият вестник не коментира ТАЗИ страна на въпроса! Набляга, при това подчертано доволствайки, че убитите били имали куп дела за кражби…