СЕСИЯТА И КЪСМЕТЪТ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Ще продължа за поведението на всичките социалисти на Балканите и отсам Урал отново пак след около петдесетина страници. Главата се нарича “Поредната соцзагриженост за съдбата на България”. Ако се натъжавате от епитета “поредната”, ами прави сте. И на мен ми се плаче. Имам един приятел, който вместо да се разплаква, пита съвсем сериозно къде продават шмайзери.
Така или иначе след година войната в Босна и Херцеговина ще свърши. Става въпрос за тази конкретна, локална, война. Защото Сръбска Крайна ще се прехвърли да защитава интереси от другата си страна - в Косово. После и тази война ще свърши. Аркан ще го застрелят в белградски ресторант, защото преките изпълнители първи "гушват букета". Радован Караджич и Радко Младич ще започнат да се крият по дупките (Московските! Ще го научим точно след години. Спомнете си за съкровищата в музея “Пушкин в Москва, които са на “Пергамон музеум” в Берлин.) от търсещия ги международен трибунал за престъпления срещу човечеството. После… - като му дойде времето!
А дотогава опитите да се спре лавината, заплашваща да помете този вид социализъм из Европа, продължават.
Разказвам за усилията, полагани от лидерите в полето на дипломацията. Макар там да няма кърви и жертви, общият фон от човешка морална гледна точка е не по-малко отвратителен!

·             29 април, ДУМА ПРЕС: "България се колебае между Изтока и Запада" е заглавието на кореспонденция във вчерашния брой на в. "Ню Йорк таймс". Проруските настроения в страната са силни, се казва там, и новото правителство, "съставено от бивши комунисти по никакъв начин не иска да обиди Москва". Американският президент е открил, че в България все пак има хора, които се опасявали, че засилването на връзките с Русия можело да доведе до антизападни настроения и ограничаването на някои лични свободи, на които те токущо са започнали да се радват. Второто откритие на автора е, че президентът Желю Желев е прозападно настроен и насърчава усилията за членство на България в Европейския Съюз и НАТО."
(В скоби, защото 1-ви май е след два дни, а няма да ми се връща след това на отминали работи. Пак ДУМА ПРЕС: "С червени знаменца, трибагреници и червени балони софиянци се стекоха на традиционния ежегоден първомайски празник на вестник "Дума", който се проведе вчера в Борисовата градина. Бира се ля на корем, кебапчетата не стигнаха за всички. Естради с програми за всички възрасти имаше в целия парк. Щандове на издателство "Христо Ботев", "Български писател", "Пламък", "Хемус", "Кибеа" и др. предлагаха нови книги. Свои пунктове имаха "Пардон", "Земя", "Новини плюс", леви вестници от страната. Автографи раздаваха Дамян Дамянов, юбилярите Валери Петров и Васил Цонев, Павел Матев и др. Песни, известни от изборната кампания, изпя Веселин Маринов. Нели Рангелова също зарадва почитателите си и раздаде  автографи. Своя програма изпълниха артистите Асен Кисимов, Коста Карагеоргиев, Мариана Аламанчева, Иван Балсамаджиев и Никола Анастасов. Олга Борисова, Бойка Присадова, Костадин Гугалов и др. пяха любими песни. Грета Ганчева изпълни "Дунавско хоро". С последните си хитове Петя Буюклиева и група "Спринт" веселиха почитателите си.")

·              И представяте ли си? В навечерието на тези светли празници - 1 и 9-ти май 1995, на 50-тата годишнина от Деня на победата - когато бившият външен министър на СССР и настоящ президент на Грузия, Едуард Шеварнадзе поднася венец пред паметника на Сталин в родното му място в Гори - нашият президент да се "изцепи" в интервю пред ВВС: "Не може в една държава да има две външни политики. Когато нещата стигнат на практика до създаването на единна концепция, на единна система и на външната политика, и на гаранциите за националната сигурност, явно е, че се получават разминавания."
Затова "Дума" (9 май) пише: "Желю Желев размахва пръст на България от Лондон", а неговият главен редактор допълва: "Президентските клевети по Би Би Си са едно сериозно предупреждение. Те показват, че нашият държавен глава е явен противник на правителството и на парламента. Президентът не е сам и това го прави още по-опасен. Зад него са съдебната власт, Конституционният Съд, парламентарната опозиция и разни извънпарламентарни сили. Едно разнолико, но агресивно войнство, чиято единствена цел е да свали демократично избраното правителство и да хвърли в хаос парламентарната дейност."
И заместникът на Иван Гранитски Паун Цонев гранитно се изцепва в "дебелия" (5 юни 1995): "Цял 2 юни политически джуджета разясняват на народа какво представлява Ботев. Политик е, душа дава за демокрация и НАТО. Но не свойта душа, братя, а душата на електората. Затуй електоратът сега е без душа."

·             В същия този ден обаче, когато президентът почти обвини Виденов в държавно предателство, той (Виденов) съобщи, че руският премиер Виктор Черномирдин е потвърдил визитата си в София. Която впрочем беше обявена за два месеца по-рано, но беше отложена. И се наложи първа среща-обед между Желев и Виденов. Приказвали два часа.
"От този момент всичко се промени. Желев заговори за национално помирение, за координиране на външната политика, за разбирателство между институциите, въпреки идеологическите различия, за това, че няма право да дава политически оценки на социалистическото правителство. От момента в който се разбра, че Черномирдин идва в София, Желев стана друг човек." - цитатът е от в. "Стандарт" от 18 май 1995г.
Интересни са оценките на лидерите: (пак интервюта от "Стандарт")
- Андрей Луканов: "Фразата "война на институциите" трябва да изчезне";
- Филип Димитров: В целия "обяд" имаше нещо, което не ми е вкусно";
- Димитър Луджев: "Политическото поведение на президента е необяснимо";
- Анастасия Мозер: "Д-р Желев направи държавнически жест";
- Стоян Денчев: "Очаквам поява на нов тон между институциите".
А знаете ли какво е казал самият Черномирдин през май (според в."Труд"), когато дойде на официално посещение в София? - "… С вашия премиер се видях преди неговото избиране. Той еднозначно ми заяви и, знаете ли, аз повярвах, че той ще бъде новият министър-председател."
Е, как тогава зам. главният на "Дума" Пламен Енчев да не напише по повод това посещение на най-знаещия - "Едно така очаквано завръщане" (20 май)? Или пък главния на в."Земя" Коста Андреев - "Бяхме и ще бъдем добри партньори" (19 май)?

С кого?
- С Русия, която в навечерието на 1-ви май обяви, че "увеличава двойно минималната работна заплата, т.е. тя става занапред шест долара"; или с Русия, "чийто външен дълг надхвърли психологическата граница от 40 млрд. долара" - в кавичките не са цитати от в.АНТИ, а думи на Владимир Марков във в. "Земя" 26 април 1995…
- С нейния президент Елцин ли, който четири часа след срещата си с Клинтън покрай празника 9 май в Москва, със спокоен тон е казал, че в Чечня няма военни действия, а само "акции на вътрешното министерство по обезоръжаване на някои банди", а минути след това руски хеликоптери изпепелиха селцето Сержен-Юрт в Чечня? (цитат от в."Стандарт", 11 май 95)
- С Русия, която пуска в обръщение от 1 юни банкнота с номинал 100000 рубли и която бе фалшифицирана, преди още да се е появила… (кореспонденция на Васил Попов от Москва, "Дума",27 май) За сведение на работещите с Русия бизнесмени 100000 рубли правят по-малко от 20 долара - пак от там! - С Русия на Борис Елцин, която воюва в Чечения с не по-малко злоба, отколкото Сърбия на Милошевич в Хърватия, Босна, Херцеговина?
… да задавам ли въпросите на "Демокрация"?

·             Точно след срещата на Г-7 в Халифакс (за която вече ви информирах чрез мислите на Светлана Михова от по-горе) ПГ на Демократичната левица е взела следното решение ("Дума", 27 май): "Депутатите се обединиха около становището, че няма вътрешни и външнополитически обстоятелства, които да налагат НС да взема решение по въпроса за проект за влизане в НАТО."
Разбирам депутатът Александър Лилов, който определено подкрепил такова отлагане. Още повече, че посланик Авдеев е заявил на проф. Сендов вчера ("Дума", 26 май): "Русия е за сътрудничество с блока, но не и за разширяването му". Но как да разбирам дисидентът Стефан Гайтанджиев от ПК "Екогласност", който заплашил всички свои депутати (5-ма на брой в ПГДЛ), че ще ги изключи, ако подкрепят проекторешението за влизане в НАТО?
Ако някой продължи да пита и след години защо сме на опашката, да отбележа, например, че в този момент (1995 май), в унгарския парламент се обсъждат условията и сроковете за влизане на Унгария в НАТО. Докато ние пишем така:
- Таня Генева (извинявайте, ама пак в "Дума" на 30 май 1995): "В главите на наблюдателите в края на миналата седмица се загнезди въпрос - каква беше същностната необходимост да се форсира и изнервя до крайност обсъждането на явно болезнената и все още далечна от мечтания консенсус задача да се роди единна позиция за отношението на българския парламент към бъдещото присъединяване на страната към НАТО. Логичен отговор от политиците така и не дойде. Опозицията включи втръсналата развалена плоча за лошите комунисти, които се завръщат, за голямата московска мечка, която продължава да диктува поведението на управляващите в София. Теза достатъчно несериозна и мухлясала, за да е интересна и впечатляваща."
- Иванка Хлебарова (18 май 1995): "Сближаването с Москва е в интерес на европейската ни сигурност."

ДАЛИ СИ ВЯРВАТ?

По моему - не! Едно малко доказателство.
В "Демокрация" на 2 май 1995 година кореспондентът й от Велико Търново Стефан Ташев пише в дописка до вестника: "Довчерашните комунистически светини в старата столица вече служат за нещо по-полезно. Музеят на социалистическия печат в старата част на Търново, където някога Димитър Благоев е печатал първия комунистически вестник "Работник", отскоро е превърнат в кокетно питейно заведение. Сумрачната и сива доскоро сграда с плътно затворени дървени кепенци е преобразена от младите наематели. Безследно е изчезнал и бронзовият барелеф на Дядото, а заедно с него се е изпарил и духът му. От две години вече не съществува и друга скъпа реликва - двуетажната "вила" в някогашното лозе на Никола Габровски - съратник на Благоев. След реституцията наследниците я дадоха под наем и в момента там се помещава луксозен баварски ресторант."

Дали аз им вярвам? Не! Ето защо.
В делегацията, придружаваща Черномирдин в България, е и Рем Вяхирев, управител на "газовия гигант" на Русия "Газпром", както пише по вестниците. Вяхирев дава интервю за "Дума" (естествено!) на 20 май, от което става ясно, че "по доставката на газ като количество и срокове не сме говорили. Подписахме договор за създаване на съвместно българо-руско предприятие. Това беше главното."
(Това е същото предприятие, заради което Андрей Луканов напуска политиката. Неговата автобиография ви беше представена от Велислава Дърева. Сега аз да представя биографията на Вяхирев: роден през 1934г., от 1983-та е зам.министър на газовата промишленост на СССР, от 1992 е главен управител на частното (от 1993г.) АД "Газпром", в което само 40% от акциите са държавни.)
Та Вяхирев, руският частник Вяхирев, бил дошъл тук да навива българинът-частник Луканов, двамата, да създават едно общо частно дружество. И нагло разсъждава: "Ако компанията, руска или българска, е частна - от нея се плашат. А ако дойде  "Бритиш газ" например, приятна английска компания, вероятно най-богатата в Европа, то от нея никой не се плаши и всички казват, че Исус Христос е дал комат хляб. И защо е този въпрос?! 60 на сто "Газпром" също е частна компания. Ето, аз Вяхирев, съм съсобственик, всички наши работници са съсобственици. В такъв случай и нас не трябва да пускате! Вие какво,
страхувате се от частните компании?"
Какво да коментирам...

·                      Един фейлетон на Славимир Генчев ще взема да препиша от "Демокрация" (6.10):
"Тома Томов се отби в офиса на най-големия газов барон. Двамата заговориха на чист руски език и наченаха голяма бутилка без етикет.
- Ще ви кажа нещо, но ми обещайте да не се сърдите - рече Томата, след като му дойде куражът.
- Кажи, кажи, Фома Фомич - предразположи го радушно домакинът.
- Вие не можахте да превземете Запада с танкове.
- Ми да - отвърна баронът и гаврътна шестата си чаша.
- Не можахте да го надвиете и в ядреното въоръжаване.
- Ми да. Процедурата се повтори.
- Обаче можете да ги биете с газ - победоносно викна наблюдателят и скочи на крака.
- Как тъй? - стресна се баронът, който впрочем бе генерал. - Та ние сме подписали конвенцията за неупотреба на бойни отровни вечества.
- Вие не ме разбрахте, другарю барон - нацупи се Томата. - Става дума за това, че "Газпром" е империя и снабдяването на Европа с газ е във ваши ръце. Изключвам България, която и без това ви е предана до смърт и студ. Можете да ги направите луди, ако решите. Вземат ли да не се съобразяват с вас, врътвате им кранчето и толкоз. Искате лейбъристи в Англия? Просто казвате: "Разкарайте скапаните тори, щото ще ви врътнем кранчето!" И ония падат. Нали цяла Англия е газифицирана?
Генералът барон от "Газпром" гаврътна още една чашка, помисли, погледна Томата право в очите и проплака:
- Ех, Фома, ех, Фомич! Нали за да го направим, ще трябва да вземем заем от американците, да купим кранчета от Япония и да платим на англичаните да ги монтират!
Тома Томов гаврътна втората си чашка и падна от стола.
В този миг влезе в стаята премръзналият Димитри Иванов и се слиса. Баронът генерал с досада обясни:
- Не е свикнал да пие втечнен газ. Дано не се случи най-лошото!"

·                      Ще взема да направя и анализ на една статия (написаното в скоби, вътре в цитата), излязла във вестник "Дума" на 6.5.1995. Авторът е и известният ни проф. Любен Беров!
"Навършиха се 100 дни от дейността на правителството. Ако става дума за една обща оценка, би могло да се каже определено, че положителните елементи в нея надделяват над евентуални негативни елементи. („Положителните елементи” са членувани, а  „негативните” – не, а и на всичкото отгоре са „евентуални”. Освен това как се сравнява нещо съществуващо с нещо евентуално. Професор...) На първо място трябва да се отбележи, че кабинетът даде своя принос, за да бъде осъществена една тенденция към определено икономическо оживление. Разбира се, това е начално оживление, но ако тази тенденция продължава до края на годината, можем да очакваме едно увеличение на съвкупния обществен продукт в рамките на около 2,5-3 на сто. Второто, което трябва да бъде споменато непременно, е намаляването на инфлацията. И това е очевидно една трайна тенденция. (Процес, наблюдаван за време от 100 дни е обявен за траен. При това този процес е икономически!. Икономист...)  Третият елемент, който трябва да бъде отбелязан, е тенденцията към намаляване на безработицата. Четвърто - бяха успокоени валутният пазар и курсът на долара.” (Как беше? – „Нищо му няма на правителството. Но няма и да му мине.”)

Това дотук е една четвърт от обема на публикацията. Следват още три четвърти критика. Критикуват се - в реда на Беров - провеждането на приватизацията и по-точно съотношението касова-масова, управлението на банките и пак съотношението частно-държавно, държавната защита на земеделските стопани, за да се стигне накрая до следното заключение. При това изказано в първо лице множествено число:

„Или следваме досегашната линия на ограничаване на инфлацията, когато един ден, може би далечен, тя ще бъде сведена до 2-3 на сто годишно, а не месечно. Или отваряме клапана и пускаме инфлацията. Ако някой желае да го каже открито, а не под сурдинка, че той има намерението да проведе в България една политика на инфлация и тази инфлация да завърши, както стана в Германия в 1924г., когато пощенските марки струваха милиарди. Но никой не го казва открито."

Че не си вярват едни на други, е ясно. Обаче от надлъгването им ще спечели мафията!