ДИСКУСИИ ЗА ПРОМЯНА В СТАТУТА НА СДС

На 24 декември 1994 година на председателското място на СДС бе избран Иван Костов. Той смени Филип Димитров, който държеше кормилото и задаваше политиката на синята коалиция малко повече от 4 години. Избързвайки напред във времето, ще напиша, че Иван Костов ще управлява официално Съюза малко повече от 7 години. И че този Съюз ще се различава значително в структурно отношение от СДС на Филип Димитров. И че това ще бъде изключително заслуга на Иван Костов.
На старта на описанието на тези предстоящи седем години от нашата демокрация  искам за пореден път да напиша, че човешката почтеност и честността на лидерите са най-важните качества, които те трябва да притежават, за да успее политиката, която олицетворяват! След това идват знанията им, опитът, вродените дадености... Единствено честната политика може да доведе до трайни политически резултати.

·                      Двадесет дни след избора на Костов за шеф на СДС Националният Координационен Съвет под негово ръководство взе решение да се закрият координационните съвети на СДС в страната, защото "те провалили СДС в изборите" и техните функции да се поемат от новосформирани местни клубове и общински събрания.
- В местните клубове на СДС ще могат да членуват всички, които пожелаят, дори да са безпартийни, т.е. не е задължително да членуват в някаква партия от коалицията. Това решава въпроса легитимни ли са или не "гражданските комитети" на СДС, които започнаха да се създават в обществото през втората година на управлението на Беров, и бяха съставени предимно от безпартийни седесари. "Гражданските комитети" престават да съществуват и се вливат в местните съвети на СДС.
- Общинското събрание пък само ще избира своя председател с обикновено мнозинство. Той също може да е безпартиен. (Самият Костов е безпартиен.)

·             Насрочена е национална конференция през април"95, но не са решени важни въпроси:
- Каква ще е субординацията между местния съвет (общинското събрание) и партийните ядра на съответните коалиционни партии в СДС, чиито членове участват и в двете структури?
- Как членовете на местните съвети ще се "познават" помежду си - членски внос ли ще има, сини книжки ли ще се раздават...
Този хаос в структурно отношение ще продължи години. Мен ако питате – докато новите седесари, предани на Костов, изместят напълно неориентираните. Тогава ще дойде моментът СДС да се превърне в партия.

·                      Защо трябва СДС да се превръща в партия?
Привидно сложен теоретичен въпрос (ще видите колко много, нужно за друго, време ще бъде пропиляно за обсъждането му) с лесен практически отговор: ПАРТИЙЦИТЕ СА ДЛЪЖНИ да изпълняват повелите на централното си ръководство, иначе ги заплашва изключване, докато за управлението на неорганизираните няма измислени механизми.
Соня Ангелова е написала в “Дума” (4 март 1995): “Сега партийните лидери в НКС са заети със своето оцеляване, а не със знамето си. Малцина от тях разбират колко здраво всъщност са свързани двете неща.” Май че е права…

·                      Изходните позиции на по-важните участници в тези събития:
- Филип Димитров пое негативите за загубата на парламентарните избори в края на миналата година. По-голямата му грешка обаче в очите на Иван Костов, определено е подкрепата, която даваше на “гражданските комитети”. Като главно препятствие по “партийния път” на СДС, нему засега е наложен карантинен срок. Дали и как ще излезе от него, зависи от бъдещата му позиция по този въпрос. В “Дума” обаче пише: “Щом не си на върха, у нас обикновено те забравят твърде бързо”.
-  Надежда Михайлова в интервю на Ива Петрони за в.”24 часа” от 23 януари 1995г. казва: “Смятам, че трябва да се направи нещо средно между двете идеи – между идеята за синя партия и между желанието на СДС да си съществува в досегашния си вид – като коалиция между партии и организации. Тогава СДС ще се утвърди като организация, обединяваща хора, които членуват в партии, и такива, които по някакви причини не желаят партийна принадлежност. На българския гражданин му трябва време, за да може да се убеди, че партията може да бъде и нещо друго освен това, което беше БКП.”
(Надежда Михайлова към този момент е говорител на НКС на СДС и на ПГ на сините. Членува в радикал-демократическата партия. Нейната партия РДП, Нова СДП и Републиканската партия са трите партии в СДС, които са гласували против предлаганите нови промени в синята структура.)
- Димо Гяуров, едно от младите лица в ПГ на СДС, “син” депутат с бъдеще (”Демокрация” от началото на февруари 1995): “Това, което тормози хората, е накъде отива СДС, става ли синя партия. Напрежение между ПГ и НКС по този въпрос няма, а и дума не става и е неуместно да се говори за синя партия. Доколкото обаче БСП е партия, тя извлича от това определени дивиденти – силна дисциплина, една партийна структура. Може би СДС трябва от това да си направи съответните изводи, което съвсем не означава синя партия.”
- „Старите пушки" Иво Инджев и Асен Агов, както и представителят на работническата класа Иван Сунгарски също избраха осветената страна и застанаха зад идеите на Костов.

·             Междувременно в началото на февруари 1995г. стана ясно, че целият екип на “Национална координация” към НКС на СДС, състоящ се от 9 души, е уволнен заедно с шефа си Димитър Кантарджиев. Всички те бяха на подчинение на бившия вече главен секретар на НКС Иван Куртев. Функциите им са поети от по-малък, петчленен екип, ръководен от депутата от Нова СДП Марио Тагарински. Новият главен секретар на НКС е Христо Бисеров.

·             В началото на лятото Софийския СДС ще избере нов председател - Евгений Бакърджиев. За него ще гласуват 23-ма от 38 присъстващи на събранието в края на май. Никак не е висок процентът за една "синя крепост" като София - само 60%!

Докато СДС на Костов все пак търси нови пътища за своето бъдеще, “люспите” му (прословут израз на Христофор Събев от 1991-1992 години) за пореден път се изживяват като народни водачи. Че и си вярват! Докато партиите им близнаци, останали в СДС преуспяват!
Имам обяснение за тази загадка. Идеите тук нямат никакво значение. „Лидерът” е нужен на онази организация, докато може да довлича повече избиратели пред урните. „Паднат” ли му тези възможности и сценаристът го отмества към края на яслата. А това е лошо, защото отдолу напират нови неизхабени лица.
- Председателят Венцислав Димитров на Партия на демократичния център – ПДЦ ("люспа" на ОХДЦ), пише в “Стандарт” на 22 март: “Искаме нашата партия да бъде партия на бизнеса, на средната класа и на интелигенцията, която е най-динамичната част от обществото. В Германия такава партия се е наричала Партия на центъра. В Австрия и в Испания – Народна. Тази партия защитава собствеността. За нея по принцип гласуват средната класа, бизнесмените и селяни, които имат собственост. Ето отговора на въпроса откъде идва коалирането ни с БЗНС в рамките на Народния Съюз. Искаме да привлечем и хора, които са доброжелателно настроени към нас. Това ще бъдат и конфедерация “Подкрепа”, и “Нов избор” на Луджев и Пушкаров, и монархистите на Маргарит Мицев. Търсим личности като Стоян Ганев, Емил Кошлуков, които не са изгубени за политическия живот.”
Припомням, че 8 месеца преди това Венци Димитров беше казал в един "по-син" вестник - "Капитал": "Аз бях човекът, който предложи Иван Костов да влезе в СДС, настоявах той да се занимава с политика. Зная, че има хора, които искат да ме изгонят, те именно са най-големите мераклии за министри, аз пък няма да се предам толкова лесно. Защото, когато направя някое изявление, хората ме срещат и ме поздравяват."
И още допълвам - самочувствието на този велик политик и икономист ще му изиграе изключително лоша шега нататък.
- Самият ОХДЦ, след като изключи още през 1993-та Стоян Ганев заради “жълтия плик”, набира сили в синята коалиция чрез усмихнатото лице на Стефан Софиянски.
- В началото на април на своя 27-ми конгрес РДП реши да напусне синята коалиция. Михаил Неделчев изведе своите радикалдемократи навън. Той все още се надява (подобно на Дертлиев), че членството в Либералния Интернационал е някакъв вид много важен ключ. Недоволен от този избор, бившият РДП-лидер Александър Йорданов заплаши, че ще създаде партия-дубьор, която да запази гласа на РДП в НКС.
Това стана малко по-късно, в началото на лятото. Спорът, кой да води дружината на радикал-демократите, завърши с победоносен повторен 27-ми конгрес на който новият председател Александър Йорданов, привърженик на коалицията със СДС, отлюспи другия лидер  К.Бояджиев, сторонник на напускането на СДС и преговори с Народен Съюз. Заместници на Йорданов станаха Георги Панев, Георги Карев и Цоньо Ботев. Организационен секретар е Емил Капудалиев. В партията “РДП вътре в СДС” се записа и Надежда Михайлова.
- Лидерката на първата РДП след 10 ноември Елка Константинова е казала пред "24 часа": "Най-голямата грешка в живота ми е Александър Йорданов. Обичах го като син, а той ми се кълнеше, че съм му повече от майка. Никога не съм допускала, че е такъв егоист и ще нарече един ден хората от хубавата ни партия "дребни интелигентчета". Той съсипа радикалдемократите."
- Демократите на Стефан Савов в този политически цикъл твърдо са извън СДС. Тази история се разигра през миналата 1994г. Създадената тогава “Демократическа партия-1896“ на Стоян Райчевски сега изчезна някъде. СДС обаче “закичи на бутониерата си социал демократите на Иван Куртев и Васил Михайлов” (според израза на “Дума”). След година и нещо те ще бъдат „свалени елегантно от други заговорници в СДС” – думи на същия източник.

·             Съюзът на репресираните в СДС също се разцепи. “Старата част” от репресираните наистина, тези, които помнят какви удари се получават от организирана партия, напуснаха реформиращото се СДС, запазвайки стария си председател Иван Неврокопски. По-младите “репресирани” (кавичките са, защото репресиите срещу тях са от 70-те) са изкушени от мириса на власт, който се носи откъм организирана партия, и ще изтъргуват чужди заслуги за собствено бъдеще, разтопявайки Съюза на репресираните в синята партия.

·             По-късно (през юли) беше сменен и лидерът на Българския Демократичен Форум. С 320 гласа от общо 396, в конкуренция с досегашния председател на партията Васил Златаров, спечели Дянко Марков. Имената на неговите заместници: Владимир Абаджиев, Муравей Радев, Жаклин Толева и Бонка Денчева.

·             Бившата Зелена партия и ПК “Екогласност” вече са спомен. В СДС остана само един техен представител – Едвин Сугарев. Всички останали навън лидери странстват като свободни електрони из червеното политическо пространство.

А какво е отношението на формациите, които никога не са били в синята коалиция, но са естествените им съюзници в демократичните процеси?

·             Христо Куртев, национален секретар Федерация „Царство България” („Демокрация”, 2.02.1995): “Сегашните процеси на промени в СДС оценяваме положително. За нас няма пречки за конструктивен диалог със СДС. Отварянето на коалицията по посока на нейните естествени съюзници демократи може само да бъде приветствано от нас.”

·             ДПС прие предложението на СДС за политическо сътрудничество, но “Движението иска този път писмени гаранции” – казал го е зам.председателят на ДПС Гюнер Тахир (според “Стандарт”, 3 февруари). От Движението се плашат да не се повтори несполучливият опит за сътрудничество от май ‘92.

·             БЗНС продължава да търси… себе си. През април Георги Петров напусна СДС за пореден път. В края на същия месец БЗНС на Мозер проведе своя пореден конгрес. Петко Илиев се опита да катурне стола на г-жа Анастасия, но не успя. През следващите години земеделката от САЩ ще води най-голямата част от земеделците в България. Тя ще надживее и самия Иван Костов по политическо дълголетие. Само Доган ще остане по-недостижим от нея.

На седмата национална конференция на СДС, която се проведе на 29 и 30 април в зала 1 на НДК, около 2500 делегати избраха за лидер през следващите 2 години отново Иван Костов (явен вот, 1662 гласа “за” и само 11 “против”). Делегатите избраха и четирима зам.председатели – Васил Гоцев (1249 гласа), Петър Стоянов (1651 гласа), Александър Божков (1013 гласа) и Надежда Михайлова (871 гласа).
НКС нараства значително – на 140 души (нещо като ЦК) и от него се отделя нов орган Национален Изпълнителен Съвет - НИС (нещо като Политбюро), съставено от петимата ръководители, плюс секретаря на СДС и шефа на ПГ. НИС ще осъществява оперативно ръководство и ще заседава всяка седмица, а НКС ще се събира веднъж на 2 месеца. Между НКС и общинските събрания по места се вмъква още една структура – Регионален Съвет на СДС, чийто район определя НКС, като има предвид границите на избирателните райони.
От решенията на Конференцията избирам точка 8 от Решенията: конференцията отхвърли ограниченията, приети на предишните две конференции, известни като решения за „чистото минало”. При издигането на кандидати за управленски и изборни длъжности „да се имат предвид основно личността на кандидата, дейността му през последните години и, само като съображения, критериите от V и VI конференции на СДС”. (На това решение са се противопоставили остро само делегатите от Съюза на репресираните “вътре в СДС” с председател Иван Станчев.)
Конференцията не е минала без скандали според червения партиен печат.
- Запитан в упор кой ще го смени, ако внезапно заболее, Костов разказал двусмислен виц за тигъра, дето се мислел за цар на животните, докато слонът не забърсал поляните с него. В “Демокрация” същият виц е публикуван под заглавието “Как тигърът злоупотреби с доверието на животните”.
- И още: около 500 делегати от местни клубове дошли на форума без документи и гласували, а изборната комисия допълнително забъркала каша около гласуването на Дянко Марков от БДФ.
- Васил Михайлов от Нова СДП поискал специален съвет да има право на вето над решенията на НИС, както и квалифицирано мнозинство в НКС да суспендира членовете на НИС при нарушения или отклоняване от решенията на Конференцията. Отказали му.  “Дума” съобщава това под милото заглавие “Васко Михайлов иска вето над шефовете в СДС”.
Доживях “Нубиецът” да стане Васко!

В края на юни след 11 месеца редакторстване Иво Инджев напусна шефският пост във в. "Демокрация". Защо не стана ясно. Във вестника пише, че той (Инджев) "си запазва правото на дискретност". Иван Костов ще си доведе собствен главен редактор на вестника – споменаваната вече няколко пъти по страниците на НИЕ известната Невен Копанданова.
Създаването на синя партия няма да стане лесно и бързо. Борбата за кметския стол в столицата ще започне много скоро и ще бъде много ожесточена. Тя ще отмести вътрешно-партийните спорове с половин година. После лидерите на СДС ще се заиграят с новата възможност царят да им стане съюзник, Луканов ще ритне камбаната, ще дойде времето на поредните избори, този път за президент, и ето че зимата на 1996-та година ще потропа на вратата. Избирането на син президент – Петър Стоянов ще притопли сегашната мая и старата вече идея за синя партия ще втаса.
Ще пиша за тези събития нататък, като му дойде времето.