ПРОБЛЕМИТЕ НА  “ДУМА” В НЕЙНАТА ПЕТА ГОДИШНИНА

Доживяхме и вестник “Дума” да има проблеми. Досега все вестник “Демокрация” ги имаше – от февруари 1990 година до днес, средата на 1995-та, смени  5 главни редактора.
Ще си спестя коментариите защо това е така. Да не дразня юбиляра и честващите го. Все пак на 4 април 1990 година “Дума” се роди! Желаещите да си изяснят нещата, да четат за тези събития в първия том на поредицата.
Тук ще оставя да говори самият Юбиляр. Всичко надолу е точен цитат от брой 79 от 4 април 1995г. на вестник “Дума”. Дори и аз не мога да бъда толкова красноречив в доказателствата!

·             „Още първият брой се хваща за голямото и виещо се хоро на промяната, за да съобщи за две големи събития – митинга, на който се огласява, че стогодишната партия прекрачва в бъдещето с ново име – и то е Българска Социалистическа партия, и избирането на Петър Младенов за президент на републиката. “Ние пак сме тук!” и с пожелание “на добър час” на вестника е изрисувала ръката на Йордан Радичков, който се пита: “Не свърши ли нашето линеене? Не е ли време да се размърдаме и ние в тръстиките?”

·             „Защо най-масовият тогава вестник промени заглавието си (а и не само него!?) „Дума” е кратко, ясно и съдържащо скъп на вестника български символ. То напомня на Ботевата “Дума”, забравена от нашата журналистика. “Дума” още в началото заявява, че ще бъде вестник с нови професионални идеи, с много по-демократичен дух и ще стане обществена трибуна с национално значение.”

·             „Писмо до редактора” от читателката Цветана Джуджева:  „Драга “Дума”, Поднасяш ни вестите такива, каквито са. Острото ти гражданско перо не отминава и прояви, и изявления на "видни строители" на съвременна България. Осъждаш ликвидаторите на българското земеделие и “демократични” кметове, заели се “тоталитарни” сгради и паметници да рушат, улици и площади да преименуват – паметта на историята да прочистват. Не одобряваш изявленията на президента “обединител”, с които вини за всичко “комунистите-социалисти”. Разобличаваш прославили се у нас и в чужбина „творци” на закони, с които се погазват човешки права и човешко достойнство – позорният закон „Панев” вече е история. Презираш „екзекуторите” на Ботев, Гео Милев, Вапцаров и други достойни синове на България. Възмущаваш се когато се поругава националния ни флаг, когато наши и чужди емисари манипулират лековерните люде, когато прехваленото чуждо ни се натрапва от ефира, екрана, от улицата. Следиш разкола в православната църква и приветстваш всяка стъпка към нейното единение. Против реабилитиране си на осъдени от Народния Съд военнопрестъпници и виновници за смъртта на участници в борбата срещу хитлерофашизма и на невинни деца, жени, старци. Биеш тревога срещу престъпността, тази напаст за демокрацията. Не си равнодушна към драматичните събития в далечни и съседни страни. Осъждаш поредното наложено ни ембарго, за което вместо компенсации получаваме потупване по рамото. Казвай истината и само истината, колкото и горчива да е тя.”

·             В едно каре, наречено “Дума твори речник” са изредени следните нови думи, които са станали знакови на новия ни демократичен небосклон. Следните: “Всички сме грешни”, “хлебарки”, “лумпени”, Стани Да Седна, “мили хора”, “кинжали”,  “Г-39”,  “седераст”,  “червена бабичка”.

·             Из уводната статия на несменяемият главен редактор на вестника Стефан Продев:
“Нито омразата, нито подигравките, нито професионалната завист успяха да свършат своето. Вестникът на социалистите, които тогава бяха гонени като адамити, се вкопа здраво в корена на българския политически живот. Във време, когато всичко се рушеше и масовото предателство се превърна в стил на живот, “Дума” се оказа кръстът на спасението.”

·             В една колонка, наречена “Ковачница. Кой къде е?”, са изредени имената на работилите в “Дума” (разбира се, и в “Работническо дело”), които са напуснали редакцията в периода от 1990 до 1995 година и са се преместили в други издания.  Ето ги:
(Позволил съм си само да ги групирам, за по-малко място.)

Я, колко макове в независимата преса! И не само там!
Всичко написано тук се знае от работещите в бранша, във всеки случай не е тайна за тях. Тайните служби и назначения обаче не се публикуват във вестниците. Но понеже така събрано прави голямо впечатление, реших на времето, тогава през 1995, да го изпратя в редакциите на „сините” вестници „Демокрация” (гл.ред. Иво Инджев) и АНТИ (гл.ред. Васил Станилов). Мисълта ми беше, че е редно такъв род информация от типа „Кой кой е” да стигне до демократично настроените читатели. Нито единият, нито другият вестник публикуваха нещо. Макар, че бе редно и без да им го изпращам аз или който и да било друг, да го разположат на страниците си.
Знам със сигурност защо двамата главни редактори се побояха от тази информация. А вие, читателю?

Но дойде времето, когато и над тази ковачница на комунистически кадри надвисна тъмната сянка на приватизацията.
Чуйте сега обясненията за проблемите на “Дума” от устата на самия Главен Редактор Стефан Продев, 4 април 1995г., денят на 5-тата годишнина: „Съдбата не е милостива към вестника на социалистите. Върху него се изсипа много – от конфискацията до непочтените удари под пояса на колеги и търговци. Някои ще кажат: а какво е това „ДУМА ПРЕС” АД? Веднага ще им отговоря. Това е опит да оцелеем икономически. Пазарната икономика важи и за нас.”
Вмъквам, че  не конфискация, а само опит за нея, беше един – от 1992 и не се състоя тогава. Тръгнали разни демократи да борят Херкулес... Виж обаче, когато колегите от „Труд”, „24 часа” и най-вече „168 часа” (последните от „колеги” са понижени до „търговци”) се почувстваха с пари, стана страшното. Защото те винаги са били безпринципни тарикати! Ще натоварват мощностите със скучни проповеди за това как идва социалистическият рай, ще печатат „Мили хора, горе главите!”... Че кой се интересува от това бе, батьовото? Я, виж как се търсят голите цици и задници! Това трябва да е „ДУМА ПРЕС” АД. Пазарна икономика! Купуваме печатницата!
Това е истинският скандал! И той ще се разразява периодически, за да завърши накрая с победа на народа, който вече не е онзи, бригадирски настроения. Вие, редакторе, си обяснявайте „феномена”. А дотогава все някой трябва да умира на чистата социалистическа барикада. Затова Продев продължава  статията си така:
„Все още има хора, които искат вестникът да не бъде това, което е. Те все още ни се сърдят за ордените, за лозунга и за онази свобода, с която пишем. За тях идеалният вестник е онзи с уводната статия, с докладите, с президиумите и с рубриката “Организационен живот”. За нас този вестник е мъртъв. Не искаме и сигурно няма да се подчиним на мнения, които искат да ни върнат назад, там, където оставихме “Работническо дело”.”
Грях ми на душата, ама не му вярвам!  Мисля, че няма вече друг изход, освен да пише така. Изпревариха го на пазарния фронт. А може и Партията да му е поверила този ресор, защото той все пак е по-морален – не върви разни шебеци да го завеждат.
Обещавам да конкретизирам шебеците по-нататък.

Проблемите на социалдемократите в тази среда

Спорът от преди 4-5 месеца между социалистите и социал-демократите на Петър Дертлиев за "грешката" в отчитането на изборните резултати за 37-мото НС, която не позволи на ДАР да влезе в Парламента, не е забравен от Доктора.
- Според скромното ми мнение тогава сгреши самият д-р Дертлиев. Той държеше един коз в ръцете си – неговата партия БСДП е член на Социалистическия Интернационал. Реши обаче да го даде в ръцете на Александър Томов и ДАР, и сбърка. Надцени силата на коза си. Социалистите предпочетоха кариериста Томов да е вън от Народното събрание пред вероятността да влязат в Интернационала. Правилна краткосрочна тактика! Така или иначе Интернационалът няма да им избяга, а Томов беше опасен.
- Сега – през април 1995 - предстои конгрес на БСДП. Кой ще застане на председателския стол на Партията? Много е важно, защото освен членството в СИ, партията има и потенциални избиратели. Те не са кой знае колко много, но пък представляват един от малкото възможни пътища за облагородяване на червеното бетонно мислене с по-десни нюанси. За демократизиращата се част от БСП това е твърде важно.
А някоя си Сима Владимирова е написала в “Неделен новинар”: “Според човек от ръководството на БСДП пътят на БСП към Социнтерна минава или през село Горно Дертлиево, или през Долно Радославово.”
(Тази няма да познае! Използвам случая да напиша още веднъж, че в демократични условия чувството за собствена величавост и пренебрежението към различно от твоето мнение, винаги играе на демонстриращите го лоши шеги.)
На самия 41-ви (извънреден) конгрес на БСДП две трети от депутатите избраха за 4-ти пореден път от 1989 година насам д-р Петър Дертлиев. Опитите на противниците му Стефан Радославов, Захари Карамфилов и Стефан Нешев да устроят “преврат на д-р Дертлиев” (цитат от “Труд”) не успяха. “Тежко поражение за привържениците на сближаване с БСП. Засега БСДП остава в ДАР”, допълва независимият вестник и като че ли малко жали за случилото се.
И Стефан Продев е разочарован. Във в. “Дума” от 14 април 1995 той пише:
“Много пъти съм защитавал тезата, че роденият на Бузлуджа пламък не може и не бива да се къса на две заради греховете на миналото. Независимо от настроенията на социалдемократическата десница, която все още държи на своята воля, времето не цени конфронтацията. Разбира се, темата за единството или за общи позиции на БСП и БСДП съвсем не означава обезличаването им като две самостоятелни политически сили. Не става дума за сливане, а за посока на движение, който има своето оправдание и нищо повече. Важното е в случая да си подадем ръце. Не заради самите нас, а заради народа.”

Не ми е работа да се бъркам в работите между братовчеди. Само записвам, че докато е жив, на Дертлиев няма да му стигне смелост да се върне към естествените си корени. Захари Карамфилов ще остане с него докрая и съвсем ще се загуби след това. Стефан Радославов ще „дръпне” към по-твърдолинейните червени и също ще бъде избутан встрани, а в следващия Парламент Стефан Нешев ще е част от реформиралите се депутати-социалисти.
Със социалдемократите, на които не им пука за принципи и варират от християндемократи през либерали до костовисти, ще се срещнем малко по-нататък.

XT3_dia95-0406