Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2020 08:46 - НИЕ-311 Бялата книга на Виденов
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 349 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

АПРИЛЮНИ   1995

  

ОБЕЩАНИЯ, УСИЛИЯ, РЕЗУЛТАТИ, РЕАКЦИИ

 

Първият път - през юни 1990г. - социалистите дойдоха на власт с гласовете на 52,75% от избирателите. Задържаха се на власт почти година и половина. Сините ги свалиха през октомври 1991-ва със съвсем малка разлика - по-малко от 2%. Вторият път - през декември 1994 - червените гласоподаватели бяха почти същия процент: 52,08%, но БСП ще удържи властта повече от 2 години, до февруари 1997-ма. На изборите през април 1997г. сините ще бият с разлика от 20 %. След 4 години още - през юни 2001 - сините избиратели ще се стопят повече от половината, а червените - повече и от сините. Безспорно е още, че за всички тези години дереджето на държавата се влошаваше все повече и повече. Независимо кой управляваше! Защо?
Нали това правя! Събирам фактите и се мъча да фрагментирам някаква картина от тях.
Обещанията няма смисъл да записвам. Те са едни и същи за всичките демократични години на всички политически сили, щом дойдат на власт.
Усилията биха дали резултати, ако посоката на развитие на обществото е "вярна" и ако "шофьорите" са добри.

Резултатите на социалистите през първата половин година на тяхното управление:
- Първи подскочиха цените на бензините - в края на януари скок от около 10%. Токущо назначеният нов/стар председател на Комитета по енергетика Никита Шеваршидзе заяви:  "Предшественикът ми Люлин Радулов изпълняваше неенергийни задачи.". След три дни (на 3 февруари 1995) допълни: "Ще трябва да се въведат непопулярни мерки, ако искаме да имаме "топло" и "светло". "
- Новите цени на тока станаха факт от 1 април. От 85 стотинки дневната тарифа на киловат става 1,25лв, а нощната - от 45 на 66 стотинки.  47 процентно увеличение!
- Седмица преди това цената на едно трамвайно билетче стана двойна: от 5 на 10 лева. Основният размер на социалната пенсия, заедно с компенсациите на правителството за инфлацията, е 1560 лв. Средната пенсия за страната е 2335 лв. Това - за сравнение.
- От 1 април ще скочат и цените на телефоните с 15%. Телефонният импулс от 40 става на 46 лева. Радостната новина е, че международните разговори поевтиняват с 30 на сто. Само че за масовия българин международните разговори не са проблем. Той не ги води. Особено като се има предвид, че влизането ни в Европа не е предстоящо.
През март редовите избиратели на червените започнаха да протестират срещу своите. Според изследване на Европейската комисия "Централен и източен евробарометър" (цитирано в "Дума",15.03.1995, а не в "Демокрация") "Процентът на недоволните у нас е 49 на сто. 37 процента очакват влошаване на жизненото равнище, а 9 процента твърдят, че тази година ще е по-успешна."

Понеже общо взето тази ситуация е твърде конфузна за социално ориентираната партия, виновникът е всеки друг, но не и БСП. Как беше? – Аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори..."
Начини да завъртиш така йезутски истината - много: (Подчертаното надолу в цитатите е от мен. Това е аргументацията ми.)
 
 В независимите вестници за истината такава, каквато е" (например "Труд" от 10 март 1995г.) щатният летописец на демократичните години в тази преса Тодор Токин пише: "Правителството на Жан ли е, или на БСП, пита се червеният електорат. Разбира се, най-голямата цел на младия премиер трябва да бъде да убеди електората си, че правителството му не е на мъглявата и безлика Демократична левица, а на БСП."
(Отбелязвам, че другарят Тодор Токин нарича "мъглява и безлика Демократична левица" коалицията, която към този момент включва партията БСП - 117 депутати на брой, БЗНС "Ал. Стамболийски" - 3 депутати и ПК "Екогласност" - 5 депутати. Всичко 8 “външни” от 125 броя.)

·             Според червените вестници (например "Дума" от 8 март 1995г. и Мила Манова): "Правителството на социалистите още не е обявило своята конкретизирана програма за управление, не са минали и стоте дни на толерантно изчакване, а медиите тиражират с нетърпение анализ след анализ, прогноза след прогноза. Има опасност в този спор да се изгубят посоката и целите, в името на които социалистите и партньорите им поеха властта. Пред общественото мнение постепенно се налага една схема, която горе-долу звучи така - ако ИБ и ВС на БСП се бъркат много в работата на правителството - лошо. Те имат по-тясна връзка с  електората и се поддават на неговия натиск за популистки, но невъзможни мерки. А това значело връщане на старото сливане на партия с държава. Един вестник дори излезе със заглавие: "Пазете Жан от социалистите"."

·              Пак във в."Дума", но този път Велислава Дърева (17.03.1995): "Правителството прекрасно знае, че във времето на общодемократичния преход е глупаво да се говори за "лява" или "дясна" политика, че единствената политика е възможната, а възможната политика е непопулярната. Ако коалицията беше широка, тази тема нямаше да съществува. Тогава премиерът нямаше да се казва Жан Виденов, нямаше да е лидер на БСП и въобще нямаше да е член на БСП, а БСП щеше да наднича иззад широкия гръб на широката коалиция. Но в политиката, както и в историята, условни наклонения няма и неосъществените намерения не ги броят."

·              На 25 март 1995 "Дума" записа с големи букви на 1-ва страница: Или ние - цените, или те - нас". След което веднага с по-малки букви отдолу пояснява: "Столичани искат регулация на пазарната икономика". И са прави."

Е, да де, ама на 29 март Дора Чичкова от “Дума” цитира Клара Маринова, която от заседанието на ВС на БСП, където се обсъждат параметрите на бюджета за годината, заявява "Бюджетът е единствено възможният в сегашните условия." На 19 април Жак Аройо пише в "Дума": "Не е трудно в него да се видят първите, все още скромни, но реални стъпки към осъществяването на активното държавно присъствие в икономическия живот. Слага се началото на края на пасивността на държавата. От наблюдател на икономическите процеси тя става техен стимулатор и регулатор."
Никак не им е лесно на старите комунисти в новите условия!

·             Пак във в."Дума" ("Нещо ново", Ангел Бонев) пише: "Мартенски непредвидими станаха цените от февруари насам. Странно за зимни месеци поевтиняха най-напред яйцата. Сетне падна свинското с 2 до 19 лева само за седмица в средата на март. Последва го млякото - за първи път от пет години киселото намаля с 4лв, което купувачи възприеха в началото като рекламен трик на "Данон". И то след като за дванайсет месеца млечните продукти поскъпнаха 3-4 пъти, почти пропорционално на влошеното си качество. В края на март понижението застигна кравето сирене и кашкавала "Витоша". В същото време са все още спекулативно високи цените на брашното, варивата, готовите и полуготовите храни.  Енергетиката, топлофикацията и транспортът трудно ще се откажат от ценови рекет. И отгоре на всичко все така ще действа пресата "долар-лев". Но за първи път от доста време на ценовия фронт има нещо ново."
(За учудените или обърканите читатели на тези редове допълвам датата на "нещото ново" на Ангел Бонев в "Дума" - 1 април 1995г. Вероятно тази дата съвсем не е случайна.)

·             На 20 април Атанас Стоянов пише пак в "Дума": Тотален става натискът на Световната банка за поскъпване на тока. Кабинетът  основателно възразява срещу такова драстично вдигане на тока точно в този момент. Световната банка обаче си знае своето - за нея е важно НЕК силно да печели, за да бъде платежоспособна и си връща с лихвите милионите долари кредит."

Отделям специално мненията на червените и полу-такива интелектуалци.

·             Чавдар Шинов, "БСП трябва да покаже, че политиката не е мръсна работа", в."Дума" 31 март 1995: "Не е вярно, че БСП е обещавала на изборите повече от това, което може да реализира. Това е модната пропагандна теза на опонентите ни и подобно на доста от предишните е повърхностна, зле разчетена и ще се обърне срещу тях. Дереджето на България е такова, че дори с "мобифон" да ги разпространяваме, добрите новини няма да идват бързо. Нека си зададем почтено въпроса възможно ли е примерно едно червено "Сапио"? А възможно ли е някой червен политик да направи милиони от закуски? Или някой червен "търновски" кмет да завърти далавери? Убеден съм, че цялата партия, всички нейни звена трябва да бъдат като оголен нерв дори само при намек за подобни неща и реакциите ни трябва да бъдат радикални, безкомпромисни и шумни. ... Боя се, че бавно, но непредотвратимо започва да се оформя някакъв вътрешно-партиен елит, който си има свой живот, свои шушукания. Боя се, че плурализмът на идеите, с които винаги съм бил горд, вече все повече отстъпва назад, за да бъде заменен от новия плурализъм на групите."

  Владимир Топенчаров-син "Социалистите и предизвикателствата на властта", "Дума" 13 април 1995: "Партията постигна блестящ изборен успех. Блясъкът не я заслепи, но я стъписа. А сега как? Натиск отляво - правителството се отклонявало от Предиборната платформа и не управлявало решително. Натиск отдясно - не следвало пътя на реформи и не търсело опора в бизнеса. А същността е в разплитането на самоблокирането на страната. То бе породено от нерешеното противоборство от 10 ноември 89г. до 18 декември 1994г. Що се отнася до взаимодействие с медиите, може би там най-малко е преодоляна плахостта на БСП, наложена й в телевизията, радиото и БТА от времето на Агов и сие. Всъщност БСП ще бъде тогава партията на днешния и утрешния ден, когато реши противоречието "дясно" срещу "ляво", като отиде отвъд борбата на думите и главната организирана сила на социално-икономическия и политическия прогрес на обществото."
Всъщност, писал съм го и друг път, бедата е там, че със социалистически мераци и планови методи не може да се изгради пазарна икономика. Нещата допълнително се усложняват, когато мафиотите от един политически цвят са по-силни от законовите институции на държавата и моралните критерии на съставляващите я граждани.

Докато атовете се ритат, магаретата мълчат. Цари пълна синдикална тишина.
КНСБ на розовия Кръстьо Петков мълчи. Вместо да вдига стачки, прави допитване до членовете си за възрастта за пенсиониране. Не че е маловажно, но няма го онзи стачен ентусиазъм от 1992, даже театралните подобия на протести от 1994 година липсват. Но ще дойде време - лето 1997-мо, когато Кръстю стане депутат от квотата на БСП… Като Гиньо Ганев същи!
И “Подкрепа” на синичкия Константин Тренчев се е спотаила. През 1992 година направи над сто стачки, цяло правителство свали (май и две, ако броим Лукановото от края на 1990-та). През 1993-1994 поне псуваше с думи, а сега – нищо. Участва в тристранната комисия. Бравос!
Вестник “24 часа” поне е откровен: “Напразно СДС ухажва и КНСБ и ”Подкрепа”. КНСБ и да има зад гърба си нещо, няма да го прати зад сините. “Подкрепа” пък и да иска – не може, защото са й рехави редиците. Ако СДС мисли да свали Виденов със синдикални действия, пак бърка. Митът за профсъюзи, които свалят и слагат правителства, не може да заблуди никого от 1990г”.
„Така е, докато има наивници.” - слага точката накрая в.”Демокрация”.
Междувременно Виденов спретна ОССОБ - Общност на свободните синдикални организации в България. Никому неизвестен субект, който ще "умре" в деня на смъртта на правителството.

 

 

БЯЛАТА КНИГА

 

По замисъл тя трябва да представлява преглед на състоянието на общественото и националното стопанство към момента на писането й. Целта е новите управляващи да фиксират на хартия докъде са стигнали предшествениците им по основните направления на реформите – нещо като приемо-предавателен протокол на държавното управление. В този смисъл бялата книга няма цвят, тя е само констатация на съществуващото към момента, не е обвинителен акт или защитна пледоария, а съдържа само факти без коментар. Обнародването на Бяла книга е нова мода в нашия демократичен живот.
Правителството на Жан Виденов е първото българско правителство, което публикува “бяла книга”. Разпространената чрез БТА на 21 март 1995г. „Бяла книга” съдържа около 100 страници текст. Разделите й са: състояние на индустрията, на основните системи на техническата инфраструктура, на околната среда, на земеделието и горското стопанство, на търговията и външноикономическото сътрудничество, на държавните финанси и банковия сектор, на социалната сфера, здравеопазването, образованието и науката, на българската култура, външнополитическите връзки, на армията, правосъдието, реда и сигурността и на държавната администрация.
- Според официалното изявление на зам.председателя на Изпълнителното Бюро на БСП Дончо Конакчиев, който едновременно е и вицепремиер, зад констатациите в Бялата книга стои само правителството. В партийната централа на ”Позитано“ 20 са получили документа четири часа след като той е бил разпространен по БТА. “Надявам се моите колеги на “Позитано” да споделят оценките за миналите кабинети” – е казал Дончо Конакчиев пред медиите.
- Според другия вицепремиер Светослав Шиваров кабинетът е имал две възможности за избор – книгата да е сбор от точни данни или да е съставена от оценки без конкретни факти. Министрите предпочели втория вариант. “Правителството не е съд, то прави само изводите.” – обяснил Шиваров.
- Написаното в партийния всекидневник “Дума” от 21 март е: “Според Бялата книга отговорност за това (констатацията за неадекватния досегашен икономически модел на прехода) носят онези политически сили, които от началото на промените и особено през последната година издигнаха за свое знаме егоизма, безотговорността и авантюризма. Тя маркира и някои извъникономически предпоставки за реално излизане от задънената улица като широка обществена подкрепа на реформата; избягване на старата политическа конфронтация, която води до примитивно политизиране и блокира структурните промени; отказ да се търси икономически растеж единствено чрез мерки от монетарен характер, и то в шоковия му вариант; прекратяване абдикирането на държавата и нейните органи от задълженията им да регулират и контролират икономическите процеси при наличие на преобладаваща държавна собственост. Като оферта се търси ангажирането на целия потенциал на нацията за намиране на нова философия на прехода и в частност на икономическата реформа, най-подходяща за българската специфика.”
- Според един от независимите вестници – “Стандарт” от 22 март: “В официалния документ са изчистени квалификациите за двете социалистически правителства след 1989г. Подробният анализ на периода 1991-1992г. доказва, че тогава в страната започнал планираният хаос, който разрушил основите на държавата. Цитирани са имената на Димитър Попов, Филип Димитров, Ренета Инджова, Елка Константинова и Желю Желев. Андрей Луканов не е споменат нито веднъж. Вицепремиерът Кирил Цочев потвърди, че от окончателния вариант са отпаднали текстове за връзките на кабинета на проф. Любен Беров с една от икономическите групировки.”
Както виждате, „бялата” книга е червена. Затова единствените критикувани периоди от 1989-та насам са „сините” периоди – тъмно- и светлосините. Щях да коментирам спокойно този факт, защото – правилно или неправилно – оценките в нашето полярно разделено общество са съвсем естествено също поляризирани. Но да се лъже нагло с цел да се използва случая, за да се оневинява комунистическото управление на страната ни преди 10 ноември 1989 и да се пропагандира неговото завръщане при днешното развитие на Света, е факт, който представлява вид геноцид срещу Нова България. А с това не мога да се примиря!

Ето какво казва в “Дума” на 4 април 1995 година писателят Атанас Наковски:
(Цитатът е малко дълъг, но всеки абзац от статията е нова теза във философията на А.Н.. На коя да не обърна внимание? Всичките те нямат нищо общо с „бялата книга”, тя е само повод да се излее на хартията, извинявай „писателю”, злобата от безсилието, че си пропилял живота си за нещо излишно. И понеже, естествено, злобата е твърде емоционална, тезите ти са нахвърляни една върху друга. Затова при излагането им тук, съм си позволил да ги подредя, да ги свържа някак смислено. В този смисъл, макар всеки ред да е съвсем точно цитиран, цялостното излагане на есето „Силата на Бялата книга е в истината”, представлява разбъркан цитат.)
“Така е подреден животът, всяка книга да си има критици. Бялата книга – също. Само че те са малко по-особени. Повече от естествено е подобна Бяла книга да бъде обявена за повърхностна. И наистина е повърхностна. Защото ако бяха изпълнени предявени към нея изисквания, тя по нищо нямаше да се различава от най-възторжената статия в “Демокрация” от незабравимите времена на “Последен валс” (първото му изпълнение) и щастливите първи дни на здравата мъжка любов. Но както казахме – такъв е животът. Невъзможно е Бялата книга да прилича на вестник “Демокрация”. Така, че не е чак толкова трудно, макар и неприятно, да открием действителната причина, поради която нейните критици ужасно се дразнят от фактите, показващи убийствено по мизерията си абсурдно настояще, до което е доведен българския народ. И затова напълно естествено бързат да го отрекат. И не само да го отрекат, но, както онзи до болка познат ни господин, дори се опитват да запишат в чужда сметка. Впрочем не само той, но той особено. Видите ли, усмихнат твърди господинът, че когато благодарение на красивата си брада, красивите си очила и красивите си дълги от Министерския Съвет та чак до Горба баня изречения бил на власт, доходите на населението даже се увеличили!
Щом той го казва, така трябва да е било. Спомням си, по това време, скромните ми спестявания, с които все пак можех да си купя една кола, разбира се, не западна, изведнъж се превърнаха в две заплати, не депутатски естествено. Цените на стоките вече бяха отвързани като освирепели кучета и бесният им лай се носеше по цялата страна. Развързани, преди стопанството ни да беше подготвено за подобно буйство. Макар че да се каже неподготвено, е малко нещо условно. Способните, съобразителните и предприемчивите, както напоследък е прието да се казва, предварително бяха укрили стоките и натрупаните запаси. Пазарна икономика? Хайде де! Каква пазарна икономика може да се нарече това, дето като мор налегна нашите земи? То си е най-откровена зверска борба, подобна на процесите в дивия животински свят на Дарвин.
Лошо! Интегриране, асоцииране, европейска асамблея и какво ли още не, пък авторите на Бялата книга се правят на три и половина и ги пишат едни за външната ни политика! А че през това време се ликвидира с международната ни изолация и почна новият възродителен процес, който трябва да турцизира Родопите, както и опитите на някои наши нови приятели и покровители да открият непознати досега етноси и дори цели новопоявили с народи върху територията ни? Външната политика да не е само блясък, приеми, коктейли, официални облекла, преговори, договори, изявления, посещения, взаимно потупване по рамото, мерене на дисидентството, за да се види на кой то е по-голямо… Как си я представяте вие тази работа! Можехме да станем балканско Хелзинки, можехме да докажем най-после, че покушението над папата в никакъв случай не е минало без нас, да уредим всички висящи въпроси между Гърция и Турция, ООП и Израел, да дадем под съд Русия! Като си помисли само човек какво сме пропуснали, направо го втриса. Малко е неприятно, разбира се, че в същото това благословено време цените на хляба, месото, сиренето, олиото и прочие досадни подробности от всекидневието ни не преставаха да растат, доходите на населението (не цялото естествено, само някакви си 70-80 и повече процента) не преставаха да падат под жизнения минимум. Всъщност на това място трябва да помоля за извинение – нима токущо споменатото има нещо общо с външната политика? Няма естествено, и по тази причина президентските адвокати и говорители си траят по въпроса като… хайде да си премълча като какво.
През краткото, но изключително съдържателно управление на неспоменатия, но подразбиращ се господин, доходите на населението са се увеличили. В сравнение с кое време, недраги ми господине, ги увеличихте? Знам, знам, онези зловещи 45 години и така нататък. Но работата е там, че през тях например беше ликвидирана отново появилата се в щастливото ни отечество туберкулоза и цените бяха средно поне няколко пъти по-ниски. Ако пък ги сравнявате с това, което последва оттеглянето ви, наистина най-сериозно сте решили да последвате примера на локумджиите, специалисти по външна политика. Вие знаете чие мляко е излочила котката. И с чия помощ. И въпреки това се впускате в подобно рисковано предприятие, което в някои не така европейски страни като нашата неизвестно защо наричат с грубата, но изразителна дума – лъжа.
Не е хубаво да се лъже, господине. Със законотворчеството си, с развързаните кучета на цените, със създадените от вас ликвидационни съвети, преди да е върната земята на стопаните им, с реституцията, изпреварила някои други неща, за които днес особено много сте се разтревожили; също – като разбихте полицията и с това създадохте условия за небивала престъпност, като дадохте простор на корупцията на всички нива и равнища, вие тласнахте България не по пътя на истинската реформа, а по пътя, който на вас ви беше нужен, реставрационния път към постигане на вашите тесни егоистични интереси. За съжаление инерцията на този тласък движеше страната ни и през следващите 22 месеца, както обичате гръмко да ги назовавате, “комунистическо управление”, движеше я и я приближаваше до все по-отчайваща бедност. Аз само ще запитам представяте ли си в какво може да се превърне човек или правителство, когато през него мине един добре засилен валяк.
 А сега? Навярно ще са необходими невероятни усилия да се попречи на гибелната инерция да набута страната в пропастта, към която с такъв демократично-либерален ентусиазъм я бяхте тласнали. И новото правителство сигурно дълго ще се чувства като факир, седнал на гвоздеи. Забити не от него, разбира се. Част от усилията, може би най-малките, да се спре фаталната инерция е и така ненавистната ви Бяла книга. Силата на Бялата книга е в истината, а тъкмо тя не ви харесва, нещо повече – не можете да я понасяте, както не можете да понасяте всяка мисъл за вина и отговорност.”
Как да кажа – то бива, бива, ама чак толкова, не бива! Успокоителното е, че младите хора от породата на Атанас Наковски не смеят да пишат, вероятно и да мислят, така злобно. Все пак те трябва да се пригаждат към този Свят, защото бъдещето им предстои в него. И колкото повече от новото време минава, толкова по-ясно се забелязва тази промяна у младите социалисти. (Говоря за Николай Камов, Юрий Борисов, Георги Първанов... Изключвам от тази редица Иво Атанасов.)

 

 

КОЙ ГО Е ЕНЯ ЗА БЯЛАТА КНИГА

 

Май само бетоновите комунистически глави. Доколкото ги има още! Освен токущо цитираните дълги и невчесани мисли на Наковски, в “Дума” има само още няколко писма от възмутени читатели и толкова. Селската “Дума” (“Земя”) се ограничава до втръсналите вече предъвквания за ликвидационни съвети и демократичната разсипия на селото. В жълтите вестници пък стандартните плювки съвсем не са свързани с принципните оценки в “Бялата книга”. Официалното обяснение е, че документът “Бяла книга” е на правителството и зад него не стои партията БСП. А правителството се представя за нещо различно от партията, както имахме случай да се уверим в предния раздел (“Правителството на Жан ли е или на социалистите”, “Пазете Жан  от социалистите” и др.)
Обяснението на този странен факт може да се търси в противоречието между партийните идеалисти и мафиотите. Странни неща стават около собствеността на вестника “Дума”, която съвсем не е малка, защото включва издателски комплекси и почивни станции, а и е огромен властови център. Да не говорим за големите пари от продажбите на самия вестник. За тези проблеми ще пиша след малко.
Може да има и друго обяснение, което не изключва горното. Ето например Велислава Дърева (Тази нейна статия беше цитирана по-горе):
"Правителството прекрасно знае, че във време на общодемократичния преход е глупаво да се говори за "лява" или "дясна" политика, че единствената политика е възможната, а възможната политика е непопулярната.
Да, ама как така социалната, човеколюбивата, работническо-селската партия, ще въвежда потосмукачески империалистически мерки. Партията е винаги права! Грешат изпълнителите! Ех, мили комунисти…
А колкото до опозицията… Коя опозиция?
Розовата търси подкрепата на „майка” си, която сега е на власт. Да, ама „майката” си има имуществени и други проблеми с „бащата”, както видяхме токущо. А синята опозиция има нови водачи за които май демокрацията става втора грижа. Първата е как да контролират структурите си така, че да няма изненади. Не за Демокрацията за съжаление, а за дясното политическо пространство! Но за всичко – подред.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462671
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031