Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2020 09:09 - НИЕ-309 Желю Желев, Русия, НАТО
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 425 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ОТЛАГАТЕЛНИТЕ УСИЛИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА ЖЕЛЕВ

 

·                      За четирите начални месеца в работата на Народното събрание президентът Желев използва 4 пъти своето право на отлагателно вето и върна за повторно разглеждане поправките и измененията на законите за реституцията, "Анти-Панев", околната среда и Закона за земята.
Каквото и да си мисля за президента ни, на разумните и верни доводи не мога да не призная правото. Синтезирано, макар и по конкретен повод за Закона за земята, той, президентът, изрази своите съображения в едно обръщение към българите, произнесено по телевизията на 20 април 1995:  Тази седмица се срещнах с всички опозиционни парламентарни сили, които настояха законът да бъде върнат за повторно обсъждане. Аз също имам принципни възражения и със сигурност ще го върна. Защото с този закон се посяга на същността на демократичните промени в България. Въпросът за земята - най-голямото богатсво на българския народ, не може да бъде партиен въпрос. Той е общонационален! И трябва да се решава с мъдрост и съгласие!"
Разбира се, че социалистите в НС четири пъти гласуваха за отхвърляне на отлагателните доводи на президента. Прави впечатление, че всичките отхвърляния са приети с 125 или 126 гласа "за". Значи наистина Желев е прав, че като него мислят всички парламентарни сили без депутатите на БСП.

  Не мога да не спомена, че в групата на социалистите е и Петър Слабаков, известният "син екологичен дисидент" от Великото НС. Понеже за него работата става много неудобна, особено със закона за околната среда, "се оказало" (пише по вестниците), че той при гласуването на този именно закон, е сбъркал копчетата. Вместо "въздържал се", натиснал "за". Но вместо да обсъждат тази дилема на еколога Слабаков, социалистическите журналисти пишат за екологичните терзания на неговия доскорошен приятел Желю Желев.
Кипра Добрева в коментар на "Дума" от 24.03.1995 година: "Комай единственият известен ни допир на президента с екологичната проблематика е ловенето на речна риба с голи ръце в знойните летни дни, за което деяние височайшето лице позволи да го санкционират. Едва сега, след тръбния сигнал на синьо-зелените пазители на природата, президентът даде вид, че сериозно се замисля върху гласуваната от Народното събрание поправка в закона за опазване на околната среда, даваща път на деривацията "Джерман-Скакавица". За да изглежда работата благовидна, държавният глава си поговори с активисти от различни цветове на екологичния спектър. Смело преглътна факта, че преди време някои от тях горяха портрета му под прозорците на президентството и го наричаха как ли не. Всъщност накрая реши да злепостави правителството на социалистите и да го уличи в незаконни действия, като сложи вето върху екопоправката. Което измества въпроса отвъд екологията." (Подчертаното мое)
Когато комунист или сегашен социалист изкаже някакво компрометиращо сведение, обикновено то, сведението, се оказва вярно. И друг път съм писал защо това е така – при тях се пазят досиетата и ведомостите. Наближават президентските избори, през следващата година! Желев трябва да трупа точки пред „сините”! Критикувайки го, социалистите му добавят още.

·                      В доказателство за моята мнителност ще цитирам едно съобщение на "Дума". Датата е 15 април 1995 година, тъкмо в разгара на отлагателните усилия на президента Желев. Няма нищо случайно на този свят!
"Донсей Цой, бивш гражданин на КНДР, живее в Стара Загора от 1962г., научи "Дума". По това време някогашният студент във Висшия химикотехнологичен институт бил обявен за враг на народа си в родината и осъден на смърт от революционен трибунал, но българските власти не го предали на Северна Корея. Заради скандала тогава София и Пхенян отзовали взаимно посланиците си, разказва днес г-н Цой, който от януари 1991 е български гражданин. От 1959 година той не е виждал близките си, нито пък е чувал нещо за тях. Донсей Цой сега е на 59 години и работи като началник-смяна в цех "Химочистка" на фирмата "Агробиохим". Властите в бившата му родина появявали интерес към него до средата на 1968 година, след което го изоставили. Един от най-ярките му спомени е, че в студентските общежития на Четвърти километър в София, дълго време живял в една стая със студента по философия от село Веселиново, Шуменско, Желю Митев Желев, с когото и сега били приятели."
Няма нищо случайно на този свят!

 

С  РУСИЯ  ДА!  НЕ  НА  НАТО!

 

В средата на декември 1994 руските войски, изпратени от президента Борис Елцин, за първи път влязоха в бой с чеченските въоръжени формирования на Джохар Дудаев. В първата седмица на януари 1995г. вестниците пишат вече така: "В Грозни летят ракети и артилерийски снаряди, много сгради горят и трупове лежат по улиците. Жертвите са стотици. Трима западни журналисти са загинали в Чечения."
И понеже времето не е сталинското - тридесетте години на 20-я век – Военната интервенция на Кремъл в Чечения, която е най-голямата след десетгодишната афганистанска война, предизвика яростна критика срещу президента Елцин от страна на руските либерали. Критиката на Запад все още е приглушена, но ръководителят на мнозинството в американския сенат Робърт Доул заяви, че конфликтът може да стане заплаха за демокрацията в Русия и да постави под въпрос западната помощ за Москва."
Под тази заплаха трябва да се действа максимално бързо, за да се изпреварят евентуалните санкции. Цената няма значение. Според агенция Интерфакс само загиналите руски войници са 1200 до средата на януари - за един месец. На 16 януари министър-председателят Черномирдин предлага разумното решение - да започнат преговори за примирие в Чечня. Елцин е категоричен: "Ние не искаме да водим преговори с Дудаев, който осъществи геноцид срещу своя народ." И за да представи комуниста в себе си в пълния му блясък заповядал офанзива до смърт. За три дни Грозни е сринат с земята и на 19 януари руското знаме е забито отгоре на президентския дворец. На 19-ти вечерта Елцин обяви края на войната в Чечня. Неговият противник в този момент, Черномирдин, ще дойде на мнението на шефа си Елцин през август - след осем месеца, когато ще каже: "Войната в Чечня свърши". И пак няма да е вярно.
Едва ли има по-голяма илюзия от тази! Държава, чийто президент и премиер си изграждат такава някаква собствена виртуална реалност, няма бъдеще! Войната в Чечения ще свърши тогава, когато Русия се откаже „да я покорява”. Най-силният довод за такова твърдение е едно съобщение, което прочетох в наш вестник - Богати чеченци, живеещи в САЩ от години, започнали да разпродават на търг луксозните си кадилаци и парите привеждали на съпротивата на Дудаев. На въпроса защо правят така, един от тях отговорил: „На нас коли не ни трябват, щом Родината ни е в беда. След парите, тръгваме и ние.”
Ех, как искам и ние да приличаме на тези чеченци!
А в Русия нещата ще стават все по-зле. Само тази война ще глътне допълнителни 4 млрд. долара от бюджета й за 1995 година. През 1998-ма руснаците ще търсят само 1 милиард, за да не закрият космическата си програма, и понеже няма да го намерят, ще започнат да разпродават космодруми, заводи, специалисти, достойнство, амбиции, надежди... В края на краищата това си е техен руски избор. Но защо ние като държава заставаме пак на страната на безумеца? Какво още трябва да се случи, за да разберем, че такъв избор е безнадежден?!
Във в."Дума" от 9 февруари 1995г. има една рисунка от Валери Лютов: Сталин от портрета си на стената пита "Още ли се мотат с тая Чечения?". Още, Валери, още… Само през юни 1995-та при драмата в Будьоновск ще има повече от 100 убити от руска страна.
Ще кажете - това си е тяхната социалистическа солидарност, останалите българи мислим другояче! Да, ама няма да бъдете прави! Ето какво мисли грузинският председател на Хелзинската комисия по правата на човека Зураб Вардосанидзе (че и го е написал в официално писмо до вестник "Демокрация",  2.02.1995):
"Всички знаят, че в Чечения се води жестока война, но мълчат, мълчат в името на така наречения нов световен ред - нова идеология, която по нищо не се отличава от другите идеологии, довели човечеството до фашизма и болшевизма. Чечения се бори справедливо и това е известно на всички, но мълчат. Мълчи дори Кавказ. Но мълчи и България! И по време на Априлското въстание европейските правителства с мълчанието си поддържаха имперските зверства,  но световната хуманитарна общественост с пълен глас защити България и нейния стремеж към свобода. Затова не трябва да се мълчи, не трябва да се чака, когато с кръв искат да заглушат гласа на свободолюбива нация."
Какво да добавя...

Това беше от дясната страна на България. Сега картинката отляво.
Още през септември 1993г. лидерът на босненските сърби Радован Караджич заяви, че неговият балкански народ си върнал с оръжие своите етнически пространства в момент, когато световните стратези изключвали възможността от успешни локални войни. Нашите клакьори допълниха, че победата е очевидна и неоспорима, но в Белград цари униние, а не еуфория от победата, защото Сърбия не иска война. Спечеленото й е достатъчно и тя би искала да запази и него, и онова, което исторически й принадлежи.
Отново желаното се представя за действително. И ако си бяха останали само едни думи, щяхме да отминем спокойно това. Но самохвалците стрелят и убиват! Предимно свои и невинни, защото нямат сили и възможности да водят нормална война. Тогава тяхното оръжие остава терора, стрелбата в гърба, отдалеко, по тъмно... Гадната война! Снайперистите в Сараево, бомбите в Тузла и Горажде, геноцидът в Бихач...
Понеже "Сърбия не иска война", почти година след като първият трамвай отново тръгна в Сараево, ракета удари седмия етаж на хотел "Холидей ин" в центъра на града. По Нова година, на 2 януари 1995г.! Ракетата е изстреляна от хълма Гърбавица, който се контролира от сръбски сили. За да намалее съмнението, че това не е босненска работа, след два дни снайперисти раниха тежко двама канадски войници от контингента на ООН, патрулиращи по разделителната линия между сърби и хървати на хърватска територия. В края на януари отново в Сараево снайперисти раниха тежко двама души, които излезли на разходка в слънчевия ден. По-рано миналата седмица на същото място бяха убити двама босненци - първите жертви в Сараево от сключване на примирието. През март сръбските сили обстрелваха в Северна Босна хуманитарен контрол. През април Сараево даде още три цивилни жертви от снайперски огън. Лидерът на босненските сърби Радован Караджич е заявил, според вестник "Дума": "Босненските сърби ще се бият до победа". Милошевич отказа да признае бившите югославски републики Босна и Херцеговина и Хърватия и не подкрепи продължаването на споразумението за прекратяване на огъня. През на април 1995г. за първи път на бял свят излязоха документи, уличаващи сръбския президент във военни престъпления по време на войната.

По другите “руски територии”:
  На 22 януари палестинец-камикадзе се взриви на автобусна спирка в град близо до Тел Авив и уби 18 души. Ранените са 62-ма. Само за седем месеца още - до края на август, по-големите атентати в Израел ще станат 5 с повече от 30 жертви от двете страни, ранените ще са стотици. И това ще е невинното начало…

·                      На 19 април 1995г. чудовищен взрив разруши правителствена сграда в Оклахома сити-САЩ, убивайки 72 възрастни и 6 деца.
Светлана Михова, "Дума", 5.05.1995: "Засипването на Иран с конфети от етикети (има се предвид американското ембарго срещу Иран - бел.моя) като "мошеническа държава", "родина на тероризма" и пр. на фона на оклахомската трагедия, причинена от домашно отгледани атентатори, е неморално и цинично. Някой ще се удави в иранския кладенец."
-
"Няма връзка", ще кажат някои. Я! В такава обстановка България става стратегическа зона. Или ще създаде мост между две огнища на конфликти, или ще прекъсне връзката между тях.
27 април 1995г.,в."Дума", Светлана Михова: "Атентатът в Оклахома взриви спокойствието и чувството за сигурност на американците. Разтърси самодоволното им усещане за изключителност, пося съмнения в марсианската им нагласа да гледат на останалия свят отгоре и отдалеч, в наивната им вяра, че добре уреденото им общество е недостижимо за злото - орисия на другите. Най-откритата, най-либералната демокрация, за каквато се смята Америка, сега се оказва и най-уязвима. Обществото, в което достъпът до редица важни държавни институции е свободен, сега мисли как да заключи детските си градини. Мерките, които предлагат някои експерти, стигат до крайност. Други основателно напомнят горчивия опит от годините на маккартизма в САЩ."
- На същата дата, в същия вестник, но друг автор - Георги Георгиев, обяснява, че "насилието идва от Изток, но било акуширано на Запад": "Фактът, че и при атентата в Оклахома първата реакция на американската полиция бе да обвини същата терористична оранизация, която предизвика взрива и в световния търговски център в Ню Йорк на 26 декември 1993г., показва, че Америка е вече предприела своята война срещу тероризма, в която съобразяването с доказани истини вече минава на втори план. Най-неприятната констатация, която Западът е време да направи, е, че веднъж отворил злия дух от шишето, той вече е безсилен да го овладее със собствени сили. И че в Арабския изток е длъжен да се опре на такива режими срещу които през последните десетилетия водеше абсурдна и жестока война. Защото засега само режими като тези на Хафез Асад в Сирия, на Саддам Хюсеин в Ирак и на Муамар Кадафи в Либия можаха да прекършат врата на ислямските фундаменталисти в собствените им страни."

·                      Тези красноречиви цитати за това как обикновена подлост се облича в йезуитски красиво звучащи фрази, за да се скрият зад тях още по-големи престъпления, ще разширя и с български пример от най-близката ни история.
Все в същия вестник "Дума" от станалата вече прословута дата 27 април 1995 има още една статия, наречена "Българският принос към терора". Самият факт, че е подписана с безличното ДУМА ПРЕС, говори много. Ето същността:
На 30 юли 1984 в разстояние на около 40 минути в Пловдив и във Варна гръмват две бомби. Убита е една жена и повече от 40 души са ранени. На 9 март 1985г. на гара Буново е взривен пътнически влак. Има 7 жертви сред които и две деца. Същия ден при взрив в хотел в Сливен са ранени 23-ма души. На 31 юли същата година е обезвредена бомба на плажа в курорта Дружба. На 13 август, но чак след 2 години през 1987-ма, са арестувани тримата извършители и още 4-ма техни съучастници. През август 1988 година първите двама са разстреляни.
Дотук всичко е ясно. Историята трябва да помни не само добрите, но и лошите и отвратителните неща. Но започват конкретните въпроси:
- Защо "Дума" ни припомня тези събития на 27 април - 10 дни след взрива в Оклахома, а не да кажем в някой ден на атентат на 10-тата му годишнина?
- А защо през тази 1995-та "Дума" не ни припомни 50-тата годишнина от груповия февруарски разстрел на софийските гробища през 1945 година на цвета на българския политически елит? Или 70-та годишнина от атентата в "Св.Неделя" през 1925г.?
- Защо във въпросната статия има такъв пасаж: "Един от съучастниците Севдалин Алипиев, осъден на 6 години затвор (през 1988г. - бел.моя), бе освободен през 1990-а и става активист на ДПС."? 
За разсеяните читатели припомням, че става въпрос за прословутата амнистия, дадена от НС с председател Станко Тодоров, с която 8000 осъдени излязоха на свобода.
- Защо “Дума” забравя да ни припомни (например) собствените си разкрития от 8 октомври 1991г., че “Специалист по терора и ЦРУ оглавява листата на ДПС в Добрич”? Става дума за компромат срещу Иван Палчев, който през 1987г. искал да му бъде отпусната финансова помощ от Съюза на българските журналисти, за да довърши книгата си “Центровете на международния тероризъм”. През 1987г. Партията му дала помощта, в 1991 го компрометира, за да разчита съвсем успешно на гласа му през годините 1993-1994.
- Защо статията на ДУМА ПРЕС завършва така: "Като своеобразен принос на държавата ни в историята на световния тероризъм вероятно ще остане и доста зловещия факт, че лидерът на ДПС Ахмед Доган лично откри преди 4 години чешма в памет на осъдените протурски терористи."?
Началото на дългия отговор съм започнал още в първите страници на първия том на поредицата: "Значително по-късно след 1990-та, чак след три-четири години, ще започват да стават ясни другите подробности. ДПС било създадено във Варна на 4 януари 1990 година. Самите му лидери казват, че тази дата регистрира формалното основаване. Поне шест години по-рано - в разгара на "възродителния процес" вече е имало турска организация, прототип на Движението. Но тогавашната ДС през юли 1986, само след година нелегална дейност, арестува всичките 28 души на организацията, начело с нейния ръководител Ахмед Доган, комуто дават 12 години затвор. Той и другите излежават три от тях. И до ден днешен предателят на съзаклятието не е открит. Лидерите на Движението и самият Ахмед Доган не са показали, че се интересуват особено от това. Какво друго да си помислим след като те са част от властта и биха могли лесно да научат името при това демократично ровене из досиетата?"
Продължавам с избора на
нашите управляващи и журналистите им: (хронологично):

·             В началото на февруари у нас пристигна на посещение Мира Маркович, съпруга на президента Милошевич. На високо ниво тя е имала среща с председателя на НС Благовест Сендов и с министъра на образованието Илчо Димитров. "Разговаряли за взаимоотношенията между Белградския и Софийския университет и за обмена на български и сръбски учени. Проф. Маркович не била учудена от недоволството, с което бе посрещнато нейното посещение у нас."

·             "Външната политика има смисъл, когато решава национални проблеми" - Георги Пирински, външен министър, пред Евгения Атанасова, 6.02.1995.

·             "България няма да прибързва за НАТО. Нашето желание е да бъдем  достатъчно отговорни и сериозни и да не се поддаваме на прибързани решения. България препотвърждава категоричния си отказ да участва в каквито и да е оси и военни операции на Балканите, дори под егидата на ООН.", е казал шефът на управление "Международни организации в МВнР" Георги Димитров, според "Дума", 23 март 1995г.

·             "Дума",17 март: "България и Русия не могат една без друга, реинтеграцията е пътят, по който трябва да вървят двете страни, каза вчера при откриването на Деловите дни на Русия у нас, президентът на Руския съюз на предприемачите Аркадий Волский. На няколко пъти руският посланик Александър Авдеев акцентира върху добрите връзки между Русия и България на ниво президент, премиер, Външно м-во, безнессреди. Отдавам дължимото на г-н Виденов за желанието му да развива българо-руските отношения, както и на "константното отношение" на президента Желев към Русия, заяви Авдеев."

·             "Под дрипавото знаме" Барух Шамлиев пише на 20 март: "В нашия грешен свят няма комунизъм, за да има антикомунизъм. Звучи твърде абстрактно за масовия избирател. С антисъветизма нещата стоят още по-смехотворно. За какъв антисъветизъм може да се говори, след като вече го няма Съветският съюз. Няма го Съветският Съюз, но я има Русия."

·             По повод турската офанзива срещу кюрдите в Северен Ирак в рубриката си "Халосии" в."Дума" (23.3.1995) пише: "Ройтер и другите агенции на срещата на 52-мата министри на външните работи в Париж за подписване на международен договор за гарантиране сигурност и мирно решение на етнически и религиозни спорове и различия не съобщават тържественият форум да е бил впечатлен от гибелта на 200-та кюрди, така и от спасението на 200-та магарета, останали бездомни след турската атака."

·             Васил Попов от Москва ("Дума",28 март) по повод посещението на вицепремиера Кирил Цочев в руската столица: "Едно двудневно посещение и два подписа бяха достатъчни да се реши протакания пет години въпрос за регулиране на взаимните дългове между Русия и България. ("Да се реши" е силно казано, защото руския дълг към България ще си стои и през следващите пет години - белоя) И все пак руските хора все още задават един и същ въпрос: как е сега в България - още ли мажат гнусотии по паметниците и молят руския генерален консул да осигури въртолет за свалянето на "Альоша" от пловдивското тепе. Как например могат да се съчетаят категоричното несъгласие на Русия за разширяване на НАТО с изявеното от България желание за членство в блока, за да не хвърлят сянка върху размразяването на двустранните отношения между Москва и София."

·             Коста Ламбрев в "Дума" от 31 март: "В едно свое изказване във връзка с участието си в конференцията за бедността в Копенхаген президентът Желев направи дълбокомислено философско заключение: ако нямахме 45 години социализъм, България днес щяла да бъде сред развитите европейски държави... Не е обидно да поправиш първолаче, когато на твой въпрос ти изтърси някаква смешна глупост. Но обидно е да припомняш на един държавен глава повтаряни и познати до втръсване факти."

·             "НАТО продължава да обединява 14-те европейски държави, САЩ и Канада. А в бъдеще - през първата половина на идното десетилетие, може да включи и четирите страни от Вишеградската четворка. И никоя друга в повече."
- Петър Бочуков, "Край на илюзиите в ерата на атлантизма", в."Дума" 4 април 1995. 
(Не е обидно да поправиш първолаче, когато то изтърси някаква смешна глупост, биха казали някои. Аз бих се изказал много по-остро.)

·             14 април,"Дума", Светлана Михова: "Пак сме били калпави да си поемем наследството с цялата тежест на данъка за вината, която за разлика от по-умните не сме признали, като твърди колегата Скот (Скот Съливан от виенското бюро на "Нюзуик"). Тогава как и защо спечелихме проклетите избори? Но "гвоздеят" на статията му е друг. Той е забит с тревогата, че България главоломно се пързаля обратно надолу към опасната прегръдка на Русия, от която едва е успяла да се изтръгне. Според него е достатъчен фактът, че Виденов, Пирински и посланик Авдеев отказали да идат на вечеря с Бжежински, за да извади заключението си и да го сложи в заглавие "България: сфера на влияние на Русия". Другото доказателство бил огромният кон на Цар Освободител, който все още си стоял пред Парламента. Ами, колега, къде да иде? И как да раздвижи бронзовите си крака, вкопани в българската история?"

·             Интервю на същата Светлана Михова в "Дума" от 19 април с проф.Александър Янков: "Положението в което се намира съюзът (НАТО) сега, в никакъв случай не е най-благоприятното за неговото евентуално разширяване, и то към региони с дремещи конфликти. Това би означавало разширяване на зоната на нестабилност в самия съюз. ... В този план за мен странно прозвучаха думите на президента в онзиденшната му лекция с предложението за нов стратегически триъгълник София-Анкара-Атина. Има нещо недообмислено в него и звучи като чистопробна и евтина предизборна пропаганда."

·             21 април,"Дума", Соня Ангелова: "В прословутата си лекция Желев обеща до средата на годината да стане ясно искат ли ни в НАТО или не. Цялата работа, изглежда, не е да ни подпечатат натовската виза, а да се разбере в чия сфера на влияние ще остане страната още преди очакваните с напрежение разговори на Клинтън и Елцин в Москва. Решението на поредната Ялта ще определи под чия диктовка ще се прави българската политика през следващите десетилетия."

·             Стефан Продев, пак там: "В момента България е една от страните, легнали на прага. Тя иска да влезе в големия дом, наречен НАТО, и прави всичко възможно да убеди стопаните му, че е добронамерена просителка. Това е поведението на малкия сиромах, останал без гордост. В този смисъл България винаги е живяла в сянката на гиганти, измъчена от компромиси и надежди. Преди години компромисът се наричаше Варшавски договор. Сега името му е НАТО. Вече сме преживели подобна заблуда. Затова докато се молим по улиците на Брюксел като най-добронамерени клошари, дано не забравим, че Европа не е само НАТО, че освен НАТО има и Русия, която също твори политика. Когато НАТО опре танковете си до руската граница, никой не може да предскаже поведението на мечката. За разлика от такива като нас тя има не само могъща сила, но и свои стратегичеси интереси. Не бива заради едно все още предстоящо покровителство, изпълнено с много неизвестни, да загубим едно старо приятелство. Защото Русия е и ще бъде."

·            "Дума", 27 април, Чавдар Найденов, "Заклинанията не могат да убедят обществеността в нуждата от НАТО. Примерно, изрече  г-н Желев, че Русия не би трябвало да възразява срещу разширение на НАТО на Изток. Има обаче една малка подробност - тя възразява. И то упорито. Пита се, ако Желев иска консенсус, защо не си направи труда да даде някои по-конкретни разяснения, които биха могли да разсеят съмненията на гражданството? Да каже да речем, НАТО толкова ли ще гарантира суверенитета ни, колкото го гарантира на Кипър? Толкова ли стабилност ще ни осигури, колкото между Турция и Гърция? Толкова добро положение, колкото на Турция, която като склад на ядрени оръжия е приоритетна мишена? Толкова радост от чужди бази, колкото изпитваше Гърция, преди да изгони американците? Толкова добри вести за бюджета и оръжейната ни промишленост, че в близките години само това удоволствие им липсва - да преминат на натовски стандарти? Вместо това същият гръмко зове - "Трябва всички единодушно да бъдем категорично и непоколебимо за НАТО." Бегом марш! Добре, но при сегашната ситуация предполагаемите пасиви от такъв род юруш изглеждат много повече от активите. За сметка на това съвсем сигурно е, че ще ударим нормализацията на отношенията с Русия. Т.е. пределно ясно е, че печалбата ще е съмнителна, а загубата - неминуема."

·             Пак Светлана Михова, "Дума", 3 май: "Та думата му (на Вацлав Хавел) е за НАТО. Напоследък по това колко често мислят и говорят за НАТО си личат истинските демократи, антифашисти и антикомунисти - бивши философи, литератори, електротехници, станали в последствие президенти и най-патриоти.. Другото по което се измерват, е на кого Русия му се вижда най-черна, кой най-силно ще извика "НАТО -да, Русия - не!".
Да има изненадани защо социалистите са за Русия и против НАТО? Само че защо чета във в."Земя" на Коста Андреев следното (26.04.1995): "Първото турне на премиера Виденов в Европа развърза злите езици на политическите му противници. Западняците харесаха Жан. Той не отиде там да моли за нещо, а по-скоро да каже, че България иска само едно - да бъде равна сред равните. И важното е, че както в Страсбург, така и в щабквартирата на НАТО нямаше спорове, а имаше разбиране за бъдещето на обединена Европа. И жалко, и тъжно е, че точно в този момент СДС пусна поредната си клевета срещу България. На европейските депутати, за наш национален позор, бе раздаден специален меморандум, в който се казва, че българските социалисти били много лоши хора и лошо управлявали. Долно нещо е това. Но нейсе, знаем си стоката! А колкото до Европа - тя действително сега гледа социалистите. И с добро око."
Че не е така, дори Коста Андреев знае. Иначе защо е написал в същия вестник “Земя”, пак през този април само че в началото му: “Малкото селце на люксембургската граница Шенген ще остане като нарицателно име  за европейското високомерие към нас, българите. За българския гражданин сега ще е почти невъзможно да посети някоя от западно-европейските страни било като турист, било като гост на близки и роднини. Да не говорим пък за оставане на работа.”
Глупак! Действителността изобщо не отговаря на написаното от него. После се чуди защо нормалните хора го гледат с насмешка.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462338
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031