Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2019 08:59 - НИЕ-231 СДС между бойкота и примирението - продължение
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове:
1



Следва сбитият преглед на събитията в пролетта и лятото на 1994 година.

 

Според 30-тина процента от българите това, което се случва през последните година и половина-две, не е криза, а катастрофа. Други 10-тина процента българи разпускат - я в басейни зад високи огради, я в къщи от по половин милион долара нагоре в САЩ и ЮАР, презирайки всички живи и мъртви върху чиито тела са стъпвали, за да стигнат до онова, което те смятат за “върха”. Има и по-лошо: че оставащите 3/5 от българите не мислят за утре, ако в днешния ден е имало далавера, ненапрягане и кеф вечерта.
Боже, колко простотия има по земята ни българска!
До момента, когато БСП ще прецени, че е готова да вземе властта, остава половин година. И започнаха притесненията Берови. В началото на март той толкова се притесни, че получи инфаркт. Партията му отпусна само два месеца за възстановяване.
При това имаше стачки “профсъюзни”, промени в кабинета, опити за натиск отвсякъде… А футболното първенство още не бе започнало! Чак се наложи американският и руският посланици да дойдат на крака в Парламента, че да се закрепи положението. Временно, разбира се, защото само след десет дни председателят на БСП Виденов заяви публично, че “програмата за управление на Беров е боклук”. Да го беше казал преди година и половина, ама тогава още парите не бяха изградили структурите!
А и СДС-избирателите не бяха се разочаровали достатъчно от своите лидери. Не че те, лидерите, не можеха да бъдат активирани по-рано и по-ефективно, но трябва време да се доизядат помежду си, доказвайки кой е по-верен на вербовчика си. Така демократичната маса се обезверява и управлението на такъв народ е по-лесно.
В началото на юли някакъв Трума Влахински от София написал следното писмо до редакцията на в."24 часа": "Не, статистиката лъже – този народ започна да излиза от тежката криза, от тази нощ да движи реформата и приватизацията, отприщи прехода към пазарна икономика и демокрация, оцеля...Победихме Мексико и се класирахме на четвъртфиналите!!! За да ни бие Германия? Вярно, добре е да умреш от ръката на приятели, заедно с които си водил победоносни войни, след всяка от които чергата ти е ставала все по-къса. Но не дойде ли време да набием и великите сили, както ги биеше хан Аспарух?"
Как ще стигнеме света с такива състезатели, боже?
Съобщение в "Демокрация": "Футболната победа на България над Германия промени програмата за честването на Васил Левски, подготвена от едноименния общобългарски комитет и фондация "13 века България". 157 години от рождението на Апостола домакините на Националния събор в Карлово  ще отпразнуват без личното участие на президента Желев, който отпътува за първенството в САЩ."
Народе !!!!

 

XT2_dia94-0406

 

 

ДИЛЕМАТА ПРЕД СДС - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

Докато дойде юни и футболното първенство, има още време. Да го използвам, за да видя какво става в СДС, че после ще е късно – еуфорията ще отнесе народа в небесата.

Енчо Мутафов прописа на морални и твърде отвлечени теми. За какво ми е езоповския му език, когато никой не му пречи да бъде Левски (поне на думи)? Авторът на "Да ги няма тези" смени острата тематика с безопасна: за самотата на човека, която може да се преодолее чрез вглъбяване в изкуството, какво бил казал Ортега-и-Гасет по този повод ("Сами на земята", "Демокрация", 14 януари 1994); за албанските бункери на Енвер Ходжа като следствие от страха му за себе си ("Могили за живите", "Демокрация", 21 януари 1994); за душевните терзания на Калашников и Опенхаймер след като видяли за какво се използват техните изобретения ("Възел от безразличия", "Демокрация",28 януари 1994); разсъждения еврейски ("Тълпа от призраци", "Демокрация", 4 февруари 1994) и т.н.
Димитър Коруджиев пък прописа за "Нравствените примери от нашето време" – серия от статии за бележити хора в "Демокрация", а във вестника на Йордан Василев "Ново слово" - за "Християнската свобода"...

През тази 1994-та чествахме 140 години от рождението на Стефан Стамболов.
За моето поколение БКП, именно Тази партия, беше заличила името и делото на Стефан Стамболов от историята ни. Колкото повече се отваря информацията за него сега, толкова все повече става ясно защо – Стефан Стамболов е българин, който не е сервилничил за пост или пари на руснаците. Нещото, което комунистите (приемащите руския империализъм и съветския комунизъм) от всички поколения, минали и бъдещи, винаги са и ще наказват със смърт. И точно тук се получава отвратителен парадокс. Вместо всички българи, които мислим като Стамболов и Левски, да бъдем едно, да имаме възможността да се осъзнаем като група (митингът от 7 юни 1990 на "Орлов мост" е най-чудесният пример за такова организиране), вижте кои са "стамболовистите на 1994-та": Желю Желев - патрон и Петко Симеонов - организатор на конференция в София; професорите Андрей Пантев и Илчо Димитров – такива на конференция в Търново; "Мултигруп" - спонсор на проявите; Николай Генчев, Гиньо Ганев, Димитър Луджев и Михаил Неделчев - оратори.

Ами, няма да стане това, лидери на моето СДС. Аз няма да отида на празника на Стамболов, ако там ще фъфли Беров, Желев ще му кима благосклонно, а патриархът Максим ще размахва кандилницата, дадена му от Тодор Живков. Ще отида, независимо къде е, на събиране в което няма да участват тарикати. Не защото Стамболов не живее в душата ми, а именно поради това. Българите, би казал той, като всички честни хора, са горди - обичат Родината си до смърт и презират онези, които за власт или пари, са безотечественици.
За мен е ясно защо Стамболов го честват безродниците.
Но защо лидерите на коалицията, която сега се нарича СДС, не им отнемат инициативата?  Нямат поддръжници? – не е вярно. Нямат пари? – изразяването на становище не изисква това. Нямат усещането, че това е важно? – Ами да го имат!
Резултатите от изборите след 11 месеца ще покажат, че честните българи все повече ще се отдръпват от такива "лидери". Родолюбивата българска кауза ще си роди истински водачи, независимо от Инструкциите, Досиетата, Парите и Страха. Развитието на Света през следващия век ще го утвърди.

 

 

ШЕСТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СДС

Тя се проведе на 14 и 15 май 1994 година.
Обстановката в страната около тази дата:

·           На 14 април Кръстьо Петков (КНСБ) проведе общонационален митинг. Него ден бяха цирковите представления по "Витошка", предназначени за повдигане синдикалния дух на столичани. На следващия ден - петък - циркът се пренесе на телевизора: предаваха дебатите в Парламента за това да мине или не конвоят с военно оборудване на ООН за Македония. В пленарната зала кипеше и вреше, ПГ на СДС бе във вихъра си... Бойкот на Събранието ли? А в събота "панорамно" кацна в домовете ни г-н Ganeff – вече отвсякъде бивш, включително и бивш председател на Общото събрание на ООН.

·                      В неделя, на 17-ти април социалистите събраха на извънредно заседание Изпълнителното си бюро и поискаха Беров да смени между 8 и 10 свои министри (ни повече, ни по-малко). Самият Беров можел да остане, но само ако решял този въпрос за една седмица. Пощадиха го сигурно, защото Той тези дни беше в болница, а Кодексът на труда забранява да се уволнява човек, докато е в болнични. Така или иначе единствената оставка ще бъде тази на Валентин Карабашев (на 28 април), Беров ще оздравее след 4 байпаса, за да отстъпи мястото след 4 месеца – на 1.09.1994.

·           Следващата седмица – 18-24 април – премина под знака на този партиен ултиматум:
- Шестият вот на недоверие, поискан от СДС заради неспособността на Беров да управлява правителството си от болницата, не мина.
- И редовното заседание на НКС нема шанса да се превърне в "гвоздей на програмата".  Макар да беше интересно – с 8:7 гласа шефът на БЗНС в СДС г-н Георги Петров остана член на НКС. Според вестниците "за" заличаването на Г.Петров са били следните седем партии: БДФ, КЕП, ХДС, ЕГ, НСДП, ФНСД и ХСС. Склонни да простят членството му в ловешкото окръжно ръководство на земеделския съюз на Петър Танчев (не ще да е компромат, защото всички вестници пишат, че съществува нотариално заверен и подпечатан от Държавния архив протокол за избирането му) са партиите – по-големите – на Стефан Савов, Александър Йорданов, Стефан Софиянски и
на самият Георги Петров.

·          На 29 април Парламентът излезе във великденска ваканция.

·          Следващия цикъл започна пак Кръстьо Петков. На 4 май той наду "предупредително" стачната свирка.
Започна медийна полемика относно бойкота на Парламента между Едвин Сугарев и Стефан Савов. Сугарев пита Савов: "Кой и защо разтури града на протеста и върна тихомълком парламентарната група в пленарната зала?" Савов отговаря: "На нас не са ни нужни публични диспути, а сериозни анализи и здрав човешки разум." Ахмед Доган тълкува резултата от полемиката така (в "Труд"): "Нито една политическа сила, освен НКС на СДС не иска избори сега".

·           Три дни преди конференцията, на 12 май, Александър Йорданов шумно оповести на парламентарните журналисти, а оттам и на цялата страна, че внася проекторешение за саморазпускане на Събранието. Сам! Той! Да, ама ПГ на СДС го посъветва да си го прибере. Обаче Йорданов вече имаше "син имидж" за пред конференцията. (Този номер той си го обича. Спомняте ли си "поправката Йорданов" от 1992 г.?)

·                      И комунистът Луканов си е пак същия безочлив нахалник. Вестник "Труд", 16 май 1994, чрез кореспонденцията на Невена Гюрова от Плевен научаваме, че: "Ако изборите се проведат при сегашното законодателство, фалшификацията им е не само възможна, но и абсолютно сигурна. Заплахата идва от президента, сините в местната власт и неофашистката върхушка на съдебната система."

·                      Накрая пак Кръстьо-КНСБ му тури капака: 17 май беше денят на "генералната стачка".

VI-тата национална конференция на СДС взе следните решения:

1. Провеждането на предсрочни парламентарни избори е единственият реален изход от кризата в страната.
2. СДС категорично заявява, че всеки опит за продължаване живота на
правителството или съставяне ново в този парламент води до непоправими и пагубни за страната последствия.
3.
Ако правителството бъде запазено,променено или съставено друго, НКС и ПГ на СДС да започнат незабавни действия за предизвикване на предсрочни парламентарни избори – митинги, шествия, парламентарен бойкот, гражданско неподчинение.
4. Не могат да бъдат предлагани за народни представители
на СДС, както и да бъдат членове на НКС, на правителство на СДС, на общински координационни съвети, на общински съвети, кметове и областни управители, предложени от СДС, синовете и дъщерите на АБПФК, членове на политбюро и ЦК на БКП, на комунистически генерали и полковници, на секретари на окръжни и градски комитети на БКП, както и лица, кандидатствали в БКП.
5. Политическите органи на СДС са Националната конференция и НКС,
чиито решения са задължителни за всички структури и институции на коалицията.

Няколко мнения след Конференцията:
-
В."Демокрация" съобщава патетично с големи букви на първа страница: "СДС тръгва към предсрочни избори".

Което всъщност е обезкуражаващо и подигравка с надеждите на няколко милиона българи, гласували в синьо Забележете че: "тръгва", а не "тръгна", или "стигна" – значи още си седим на нивото преди година-две. Преди гладната стачка на Сугарев, преди V-та национална конференция, преди насрочваните вече избори" за 14 ноември 1993 година, преди теоретичната конференция за синьото бъдеще на България, преди ... преди ...

На трета страница пък е записано "Срещу какво ще воюва СДС". 

А досега какво правеше? Срещу нещо друго ново ли ще се воюва за сефте?

Преписвам възловите пасажи от тази програма ли - що ли:
- "Обявяваме война на: ... следват 4 точки срещу престъпността, икономическата мафия, корупцията на всички равнища, незаконно забогателите. Ще водим тази война с всички средства... Ще бъде засилен държавния контрол...СДС ще създаде специална комисия..."

- Юридическият съветник на НКС (към този момент) г-н Петър Стоянов (след две години и нещо президент на България), вместо тъкмо тази програма да нарече достатъчно обтеглива, казал ("Отечествен вестник", 16.05.1994): "Пирамидата от действия (за предизвикване на предсрочни избори) на върха на която стои парламентарния бойкот, включва и митинги, шествия, демонстрации, както и гражданско неподчинение в рамките на закона. Формулата е достатъчно обтеглива, заяви вчера юридическият съветник на НКС Петър Стоянов. Но не може да се отрече, че е и достатъчно категорична. Според Стоянов не било задължително веднага след гласуването на евентуалните правителствени промени сините депутати да напуснат парламента. Кога ще стане това и в какво ще се изразява бойкотът щял да определи НКС след консултации с депутатите."

Препрочитам точка трета от решенията на националната конференция: там пише "незабавни действия". Интересно какво би трябвало да бъде записано, че да се види то "съвсем категорично" на един адвокат. Препрочитам точка пета и не мога да разбера за какви "консултации" пак ще става дума след като позициите на НКС и ПГ са съвсем ясни. Нали именно за това е написана точка пета: "край на спора в полза на НКС".

"България е в критично състояние" – е, с това заглавие на "Демокрация" вече съм съгласен. Макар съдържанието под него да е от общо по-общо. Как беше – "достатъчно обтегливо".

·           Стефан Савов: В."Демокрация", 16 май 1994: "Когато няма парламент, идва диктатурата, идва повикът за твърдата ръка, за желязната сила. Комунизмът в България може да се върне само тогава, когато няма да има парламент. Предстои разглеждането на важни законопроекти. ПГ на СДС не може да си позволи да отсъства, когато се обсъждат промените в Закон за приватизацията, Закон за съдебната власт, Избирателен закон и т.н."

Пак чета т.5 от решенията на конференцията и питам какво още трябва да бъде казано, та да са ясни правилата. Само преди ден г-н Савов е излязъл от ТАЗИ конференция. Съгласен, несъгласен, гласувал за или против, ТЕЗИ решения са вече ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ за всички участници. Тръгнал съм да се сърдя на президента Желев?! Ха сега, де? Кой на кого е учител по политическа нечистоплътност? Обаче имам и един още по-силен, по-жесток упрек към демократа Савов. Бойкот на комунистическия парламент никак, ама никак, не означава, че сме против парламентаризма, че уреждаме нечия диктатура. Ние защитаваме интересите си, при това с позволени от закона действия. А вие, демократе, с каква цел извъртате?)

·          Александър Йорданов:
- интервю на Тошо Тошев с Председателя "в Неговия кабинет в НС поради голямата му заетост" –  в."Труд", 20
май. (Интервюто е наречено "Строители на днешна България" и излиза 4 дни след Конференцията.)
Въпрос: Кога ще има предсрочни избори?
Отг
овор: За срок на изборите не бих се ангажирал. Проблемът е има ли воля в България за осъществяване на определена икономическа реформа? Аз не поставям въпроса кой е носител на тази воля – въпросът е има ли я в самото общество? Желаем ли това да се случи в България, или не желаем. Ако не го желаем, колкото пъти да провеждаме избори, изобщо нищо няма да се промени в България. Защото не е спорът кой само ще вземе властта, а спорът е, като я вземе, ще продължи ли да осъществява реформата.
Въпрос: Каква е печелившата формула за един кабинет в днешна България?
Отг
овор: Мисля, че най-добрият вариант е мнозинството да не подкрепи правителството, то да подаде оставка, след това мандатът се дава на най-голямата парламентарна група и тя поема отговорност да реши дали да започне консултации за създаване на ново правителство. Или ще реши да се отиде на предсрочни избори.

- интервю на Георги Коритаров от Радио "Свободна Европа", същия ден 20 май 1994, в.АНТИ. (Интервюто е наречено "Александър Йорданов никога не сгреши".)
Въпрос: По-конкретна дата за едни предсрочни избори?
Отговор: Моля ви се, това не е лотария. Вие си спомняте много добре, че през миналата година някои лидери на СДС предложиха конкретни дати и сгрешиха.
Александър Йорданов никога не сгреши. Искам обаче да подчертая, че до изборите остават броени дни. Ако тази формулировка задоволява слушателите, върху нея можем да разсъждаваме.

(Ал.Йорданов ще се откаже от "романтичните 39", за да остане клекнал в бъдещата ПГ на СДС. За това трябва да благодари не на способностите си "никога да не греши", а на факта, че някой нареди и друг се съгласи, да го сложат в листата за изборите през есента. А докато СДС-Идеята няма алтернатива в обществото ни, и по-голямо магаре да сложиш в синята бюлетина, и то депутат ще стане.)

·          Венцислав Димитров:
- интервю на Камелия Станчева в"24 часа" от 1.07.1994, наречено "Педерастите в СДС са гадни хора". (Това интервю излиза 45 дни след конференцията. В самия ден на конференцията една група от 5-6 младежи посрещаше делегатите й с плакати "Вън педерастите от СДС". Съвпадение? Дали не е прав в."Дума", който отрича съучастието си в провокацията?):
Въпрос: Знаете ли броя им (на педерастите)?
Отговор: Един естествено, че не е. И десет не са. Мисля, че са повече. Едно време, когато постъпвахме в СДС, никога не сме мислили, че някой идва да се бори за власт. Или пък ще имаме проблеми с някой, който много обича властта и който ще се опитва да ни маха.
Въпрос: Говорите за Едвин Сугарев и Евгени Михайлов...
Отговор: Не толкова за Едвин Сугарев, колкото за Евгени Михайлов. Ядоса ме оня ден и Филип Димитров, когато писа на страниците на в."Демокрация", че "той знаел какво иска". Той не е икономист и не може да има пълна представа какво е това масова приватизация, как трябва да се извърши. Един икономист не става за една, две или три години. Става поне за десет, петнадесет години.

(Кои са "педерасите" в СДС - имам собствено мнение за това. Името на Венци Димитров е включено в списъка на утвърдените от ЦК на БКП бъдещи "дисиденти" след "Промяната". Този списък носи дата май 1989 и е подписан лично от Милко Балев. Ето една много по-достоверна причина М.Балев да бъде съден при "демокрацията"от онази, че бил рецензент на трудовете на байТошо. Този списък бе публикуван още през 1991-1992 в много вестници: "Преди и сега", "Ранно утро"... В публикувания списък във в.”Демокрация" – юли 1994, името на Венци Димитров липсва. В нито един от вариантите на този списък името на Филип Димитров не фигурира.)

- и пак Камелия Станчева за същия вестник, но от 22.07.1994:
Въпрос: Не е ли време вече ПГ на СДС да предприеме по-решителни мерки спрямо НКС и да действа сама?
(Журналистката Станчева е родна дъщеря на Евгений Станчев, дълги социалистически години завеждащ в."Поглед"
и жена на известния Константин Каменаров от БНТ. Нищо чудно, че тъкмо тя му задава такъв въпрос два месеца след точка номер 5 от решенията на СДС-конференцията.)
Отговор: ПГ е избрана от целия народ. Доста хора от НКС се появиха след изборите. Зад тях не стои никой, хората не ги познават. Не бих желал да прогнозирам. Но ако ни тласкат, нищо чудно и да се стигне до задълбочаване на конфликта.

(Големият икономист Венци Димитров влезе в следващото НС, крепейки се в измислена коалиция със земеделците. Макар, че от земеделие разбира сигурно не повече, отколкото Ф.Д. от икономика. Венци Димитров ще остане и в по-следващото НС, но вече по-избистрен вид ще му придава личния му икономически експерт Илия Павлов Найденов.)

·           Златка Русева:
Интервю на Ива Петрони, "24 часа", 22 юли 1994:
Въпрос: Притеснявате ли се, че ще ви отлюспят от СДС?
Отговор: Не, но не ми е приятно. Бих приела трагично нещата, ако Демократическата партия беше постъпила така с мене.
Въпрос: Поводът за отцепването на партията от СДС ли е?
Отговор: Не.
Повод за удар срещу Демократическата партия. Но смятам, че това не носи нищо добро на коалицията. Това не е борбата на опозицията. Борбата на опозицията е да покаже погрешната политика на управляващите.

(По-толерантните хора, които допускат, че може и те да бъркат, не са по вкуса на редящите листите за изборите. Златка Русева няма да е депутат в бъдещето. Ще си работи по професията в М-вото на правосъдието. Докато не я разкарат и оттам.)

·          Сега мнението на Тошо Тошев за СДС с председател Филип Димитров.

(Пиша го, защото има важен въпрос, много важен, изключително важен. Пак питам мислещите избиратели на СДС - не го задавам на Т.Тошев, той е в състояние да се промени толкова, колкото и баба му на Петьо Блъсков - По какво СДС на Иван Костов се различава от СДС на Филип Димитров, та "Труд" стана по-син вестник от "Демокрация" в година 1997-ма?)

В."Труд", 16 май 1994: "Политбюро ще води СДС към чистки и бойкоти. В историческото решение на Историческата Национална Конференция на СДС цялата власт да премине в ръцете на НКС някои съзират и нарушение на чл.67 на Конституцията. Според този същия член депутатът, независимо с какъв цвят на бюлетината е избран, става народен представител на цялото население. Новата Генерална линия на любимия СДС чертае светли магистрали пред голямата част от народа. Тя хвърля електорални серкмета към чучулигите  (вън педерастите от пресгрупата – пак аз)  недомечтали до комунизъм, като обещава да смени цвета на кръвта на падналите герои с цвета на родното ни небе."

·          Накрая мнението на един по-малко известен журналист от Тошо Тошев – Георги Асьов. (По времето на Волен Сидеров той пишеше за "Демокрация". Като дойде Ф.Д., премина в "168 часа" и написа "Синята идея се нуждае от редовно препикаване в червено".)
Сегашният цитат е от в."Континент": "Перефразирайки "Стършел", конференциите на СДС са като "Златният Орфей" – всяка следваща е по-лоша (за синята идея, доколкото тя все още съществува) от предходната. Както се предполагаше, на нея се наложиха Филип Димитров и съмишленици, което означава, че неделя не е бил много добър ден за българската демокрация."




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 108505
Постинги: 386
Коментари: 126
Гласове: 577
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031