Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2019 16:56 - НИЕ-229 Ерозията на НС през 1994
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 391 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

КОЙ РАЗКЛАЩА ПАРЛАМЕНТА?   ДОКОЛКО И ЗАЩО?

 

След преструктурирането си през 1992-ра Народното събрание се сдоби с четвърта парламентарна група от "нови демократи". Хубаво, лошо – това го преживяхме. Процесът на "създаване" на нови демократи обаче продължи и през цялата 1993 година. Вече знаем подробностите. А хаосът "кой от коя група е" продължава и сега.
На 11 февруари 1994 година регистрира нова (пета след НСД) парламентарна група, наричаща се Парламентарен съюз "Независими". Председател е Иван Пушкаров, зам-председатели – Константин Аджаров и Исмаил Исмаил. Останалите членове са Свиляна Захариева, Петко Гинев, Атанас Велчев и Руслан Семерджиев (бивши СДС), Мехмед Ходжа, Димитър Сепетлиев и Реджеб Чинар (напусналите ДПС), и изгоненият от СДС Янко Кожухаров.
Това създава впечатлението за пълен хаос. Но, ако човек следи по-последователно и по-дълго време нещата в милия ни Парламент, иззад хаоса се очертават няколко ясни неща:

 

ПЪРВО:
-
Рои се само десницата. Фракционните процеси в левицата са замрели. Нещо повече: тече процес на консолидация в червените редици.
В средата на март БСП проведе пленум, за да разгледа 2-та варианта за програмен документ на партията – единият на Центъра на Лилов за стратегически изследвания, другият на фракцията ОСД. Вариантът на ОСД е за "плурализъм" и по същество е еднакъв с манифеста "Лилов": модерна лява партия на обновяващия се демократичен социализъм, партията ще се развива едновременно и като масова, и като парламентарна, ще запази традиционния си класов характер и същевременно ще стане основна парламентарна сила, ще бъде партия на бедните и обедняващите хора, на труда и трудовите хора, на работниците и селяните, партия на дребните собственици, на научно-творческата интелигенция, на творческите и новите професии, на дребния бизнес, на зараждащата се средна класа у нас. Всичко това е събрано под претенциозното заглавие на програмата: "Нови времена, нова България, нова БСП".
(Много ми харесва обобщението на всичко това, което е направил вестник "Демокрация" от 14 март 1994г.: "Динозавърът на бъдещето щял да е всеяден".)

За осъществяването на тези обединяващи намерения е необходимо време – безвремието на професор Беров и на ТОЗИ парламент. Само че играта е много тънка: нито за миг ТЕ не трябва да бъдат оставяни на спокойствие, непрекъснато трябва да подскачат, управлявайки на ръба на оцеляването – да не се почувстват силни.
За ролята на синдикатите КНСБ и КТ "Подкрепа", дишащи във врата на правителството, но не съвсем – вече припомних.

Други неспоменати досега факти:
- Онази прословута среща веднага след Нова година между Жан Виденов и Филип Димитров е също Такава мярка. Срещата я поиска Виденов и за да не може да бъде отказана, той взе със себе си  Премянов и отиде на крака на "Раковски"134. Затова и няма коментарии от страна на НКС на СДС, освен, че Виденов говорил за необходимостта да съществува Парламента,  дори ако се назначи служебен кабинет.
А слугинските вестници хвърлят заплахите: "БСП и СДС искат да управляват заедно!"  Демек, треперете управляващи.
-
В."Денят" (на пловдивските "брокери"): "Нов премиер гласят сини и червени. Дори измислили премиера на правителството, твърди осведомен. Софийски зевзеци дори твърдят, че за два милиона долара и половина било купено от БСП преизбирането на Филип Димитров."
-
В."Новинар": "Бързането на Филип Димитров било предизвикано от факта, че неговата КЕП не е регистрирана пред ЦИК, когато се е узаконява абревиатурата СДС. По този повод г-н Димитров смятал да направи уточняващи юридически консултации и разчитал на толерантността на Виденов."
(
Направи ли ви впечатление, читателю, че новинарчето обръща фактите – премълчава, че срещата е поискана от Виденов. Това показва неговото,на новинарчето, участие в играта.)
- За подгряване на напрежението е и студентската окупационна стачка в СУ "Кл.Охридски" от януари 1994. Нейните искания са за намаление на таксата за платено обучение и увеличение на процента, отпускан от бюджета за образованието. СДС пак е задължено да участва в играта – стачкуват студентите, а не миньорите от КНСБ и "Подкрепа". Пък и такива искания не могат да не бъдат подкрепени. Гаранти на стачката са Блага Димитрова, Йордан Василев, Божидар Кунчев, Хачо Бояджиев и други известни интелектуалци. Впрочем през февруари генералният на БНТ ще откаже правото на стачкуващите да огласят своя декларация до всички български граждани. Защото е "гарант" с други цели.
На 28 януари Академичният съвет на СУ "Кл.Охридски", ръководствата на БАН и на Съюза на българските учени проведоха общонационален митинг на пл."Батемберг" в София в защита на българската духовност, морал, култура, наука и образование. Черно знаме беше спуснато пред парадния вход на Университета в знак на протест. Но надпартийните репортери на "По света и у нас" същата вечер не са минали покрай Университета на път от площад "Батемберг" към сградата на телевизията, защото тогава щяха да видят черния флаг между двамата братя Евлогиеви. Иначе как да си обясним, че не информираха провинцията за този факт. Преди или след подробната информация за поредно изявление на "човека-парламент" Гиньо Ганев – без значение.

В "Панорама" от 30 януари водещият Гарелов предостави безкритично 10 минути на комсомолеца-депутат Юрий Борисов да заклеймява, покрай неуредиците Берови, главно правителството на Филип Димитров. "Още повече, че без доказателства бившият министър-председател не беше обвинен само за турското робство в родината ни" (в."Ново слово", 31.1.1994).
Стачката продължи и през февруари. Със заповед на министър Марко Тодоров от 7-ми един студентски купон вече струва не 4, а 8 лв. Към края на месеца партията започна да взема мерки: "КНСБ прекрати посредническата си мисия по отношение на студентската стачка", каза Кръстьо Петков на пресконференция. Вицепрезидентът на "Подкрепа" Димитър Манолов заяви, че гарант на стачката те не са били, а само гарантирали толерантното протичане на преговорите.
Всичко завърши в началото на март. Мен ако питате, без никакви конкретни значими резултати за студентската общност. Нито отделените средства в бюджета за образование станаха повече, нито купоните в столовете се върнаха на 4 лева, нито всичките "ще", обещани от просветния министър Марко, ще станат истина. Не разбирам въодушевлението на вестника на СДС да напише: "Студентите извоюваха права за колегите си". След по-малко от месец всичко ще бъде забравено. Лидерите на коалицията и на всички демократични сили отново ще съсредоточат своето внимание в пъпа си.
Студентите, които стачкуваха, и техните родители ще бъдат приканени да гласуват за СДС след 10 месеца. "Победа, България" ще увисне унило по стобори и сгради.
Не са виновни обикновените хора! Те, каквото можаха, направиха. На черната дъска в 272-ра аудитория на СУ "Кл.Охридски" останаха изписани имената на бивши възпитаници на университета, които сега, като депутати са гласували "за" бюджета в който образованието получава 0,7%. Преписвам ги тук, за да не се забравят: Александър Лилов, Александър Томов, Елисавета Миленова, Чавдар Кюранов, Златимир Орсов, Янаки Стоилов, Николай Василев и Радка Василева.

А един комунист (пострадал покрай закона "Панев", и покрай едно бъдещо евентуално дело срещу "възродителите") проф.Илчо Димитров, написа (разбира се в "Дума"): "Да се вайкат за съдбата на науката най-малко отива на тези, които при предишното правителство й нанесоха жесток удар с фашисткия закон за декомунизацията. Тон в университета трябва да дават преподаватели и студенти, които са верни на националното и духовното му призвание. Онези, които се чувстват привличани от политиката, нека търсят изява в съответните партийни клубове, не в Алма матер."

Този "професор" е войник на Партията. Затова ще стане и министър в новото социалистическо правителство. А синът му Иван Илчев ще поеме в бъдещия 21 век ректорския жезъл на СУ от баща си. Въобще – да му се отще на човек да следва в Алма матер на Илчо Димитров, Благовест Сендов и другите партийни другари.
Сега пийнете едно кафе, все още невярващи читателю, и докато си почивате от четенето, мислете върху написаното.

 

ВТОРО:
Две идеи си противоборстват в ПГ на СДС. Едната иска безкомпромисна борба с комунисти и мафиоти, което означава приемане на декомунизационни закони, отваряне на досиетата, борба с корупцията и ясни приватизационни правила. Девизът на другата част е "помирението прави силата": ние ще управляваме без да търсим вина у комунистите и техните приемници, а те от своя страна ще влеят парите си в изграждането на пазарното бъдеще на България.
Ще различавате двете групи и по отношението им към предсрочните избори. "Кинжалите" искат по-скорошно разпускане на Събранието, а "доброто СДС" си трае – да стане Партията готова. Историята на тази борба в коалицията СДС през 1994г., до месеца на предсрочните избори октомври, следва.

 

ТРЕТО:
Група депутати от СДС мълчи, избягва да взема явно страна. Изчаква "третото действие". За тях обаче ще пиша след антракта след второто действие – като падне и Виденов. Във времената на 1997 и нататък.

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 108502
Постинги: 386
Коментари: 126
Гласове: 577
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031