Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2019 18:42 - НИЕ-228 Икономическите закони на НС 1994
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 129 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.12.2019 18:45


ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ 1993/1994

 

На пресконференция (7 октомври 1993) финансовият министър Стоян Александров обещава: "Бюджетът за 1994 ще е готов до ноември. Средна годишна инфлация 40–45%, лек подем в производството, бюджетен дефицит до 6%".
Случи се друго. С мотивировката: недостиг на средства в държавното обществено осигуряване, през декември 1993
г. мнозинството в НС актуализира държавния бюджет с допълнителни 5,5 милиарда лева. Така дефицитът достигна 11-те процента за изминалата 1993-та (при заложени 8, а МВФ настояваше и за по-малко).
На 25
.01.1994 по Българската телевизия министър-председателят проф. Любен Беров заяви: "От окончателното приемане на бюджета на второ четене не по-късно от 16 февруари зависят няколко важни за страната резултати, които правителството вече е подготвило като договореност при определени условия. Алтернативата на приемането на бюджета, изглежда, е една – незабавни парламентарни избори."
Това е ултиматум към народните избраници до тази дата да бъде приет бюджета, пишат вестниците. Дали пък Беров не е събрал сили да направи такова нещо? Бре, чудо в ТАЗИ България!
Върви първият брат и лъже, върви подире му втория,
и маже.

·           Вестник "Труд", 27.01.1994: "И вечно спокойният министър-председател, върху когото всички си изстрелват стрелите, изпусна нервите си. И то не в широките рамки на своя кабинет, нито сред тесен кръг съветници. В коридорите на Министерския Съвет Беров избликнал: "Съсипаха ме! Всички ме лъжат! Сам съм!", дочул "Нощен труд"."
След седмица НЦИОМ публикува едно изследване за отношението на поданиците към кабинета "Беров". 52% дават лоша оценка на правителството, 30% се колебаят и само останалите 18% го подкрепят изцяло. От тези 18 процента привържениците на БСП са 65 на сто.

·           От тези времена са и впечатленията на кореспондентката на италианския вестник "Стампа", озаглавила репортажа си "София–тъжният неокапитализъм" (след статията на "Гардиън" за фактическото господство на преименуваната комунистическа партия и световните отзиви за аферата "Хан Кубрат"). Прочетено във в."Отечествен вестник" от 10 март 1994: "Сигурният признак, че човек се намира в София, е фактът, че никой не се усмихва. Усмивката е признак на малоценност, а не на учтивост, поради което е ненавиждана."

И аз не се усмихвам отдавна. Плаче ми се. Седя пред телевизора и гледам 17-ти зимни олимпийски игри в Лилехамер. Чувствам отчайващата лудост, която ме завладява безнадеждно: Защо, по дяволите, съм се родил в такава България, а не ТАМ?

·           На 22 февруари пред журналист на в."Новинар" безпартийният говорител" на социалистите Велко Вълканов е казал: "Кабинетът на Любен Беров не оправда очакванията ни и трябва да си отиде. Той по същество следва политиката на Филип Димитров. Даже в някаква степен по-лошо от Филип Димитров, защото разрухата на обществото протича скрито. При Филип Димитров тя беше явна."

След 6 дни само (на 28 февруари 1994) същият Вълканов, заедно с другарите социалисти гласуваха "за" бюджета, предложен от Това правителство. Защо бе, джанъм, приемате един бюджет, който е провален още преди да се е осъществил? Ама... ама "макрорамката му е изпълнима... ако правителството успее да овладее инфлационните очаквания и проведе докрай структурната реформа", казвате.

Бюджетът за 1994 е изчисляван при курс на долара 36,50 лева, годишна инфлация 60-70% и дефицит 6,5%.
Толкова фантазии, че чак престъпно
:

Ето движението на долара:

– на 31 декември 1992                                         24,32  лева

– през февруари 1993 за първи път над най-високата котировка през предишната 1992г.                                                                     26 

– в средата на октомври е надминато и най-високото ниво при освобождаването на цените през 1991                                                  29

– първият по-рязък скок за един ден:  
                      на 11 ноември
                                  31,67
                             на 12 ноември 1993                 32,67

– 10 януари 1994                                                    35,75

– 28 февруари 1994: денят на приемането на бюджет"94                                                                                                                                      37,53

– на 10 март 1994                                                  40,43

– 6 април 1994                                                      около 65 лева

– за да се стабилизира юни-юли 1994 на           около 54 лева

 

Прекъсвам тази поредица, за да задам въпроса си: Глупак или престъпник трябва да си, за да "предвиждаш", че от тези цифри следва низходящата тенденция на курса на долара, заложен в бюджет"94? 
Като че ли изборът на квалификация има някакво значение?! Но, виж фактите – да!
Умникът с чука Мичковски (председател на парламентарната икономическа комисия в момента) ни поясни от екрана, че поскъпването на долара оправяло нещата в бюджета, защото там всичко било изчислено в левове, а те се обезценявали. Един друг още по-умен - депутатът от БСП Никола Койчев – прошепна тайнствено, че политици със загадъчна външна помощ вдигали долара. Вероятно имаше предвид руската мафия.

 

 

Инфлацията:
– За цялата 1992г. тя е 79,5% – при движение на долара между 22 и 25 лева, и основен лихвен процент около 45.
– За 1993г
. нашата статистика отчете 63,9% инфлация. При долар между 25 и 34 лева и средногодишен лихвен %  50.
Според годишния доклад на Виенския институт за сравнителни икономически изследвания инфлацията в България е била 75% за 1993. Пред нас е само Румъния – с 300%. Зад нас следват: Полша-39%, Унгария-34%, Словакия-23%, Чехия-21%. За Съюза данни няма.
 Според цените в кварталния магазин (община "Витоша" в столицата) и една средна инженерна заплата:

                            дек. 1992    март 1993    ноем. 1993    март 1994

бял хляб                 5,30              6,60              7,80                8,20   
свинско                  50,25            56,70           73,20              74,40
олио                       17,30            17,30           21,20              27,00
захар                      12,80            12,40           17,55              22,00
кашкавал               56,80             80,90           74,70            115,00
масло                      8,20               11,20          11,20              14,50
средна
инж.запл.               2500              3040            3500             4200
индекс ХР              16,6                16,3            17,0              16,1

(Индексът ХР е моята сметка – събрал съм цените на шестте стоки, които купувам най- в месеца, и съм пресметнал колко пъти мога да ги купя с месечната заплата.)
Какво е вашето предвиждане, читателю, за инфлацията и курса на долара за текущата 1994-та? След 20-30 страници ще се срещнем пак на тази тема с конкретните цифри.
Андон Чешмеджиев написа в "Демокрация" от 23 март 1994: "Избрани го надробиха, всички ще сърбаме. Защото не сме като циганина, който биел детето си преди да го прати със стомната за вода."

 

Данък Добавена Стойност
ДДС, наричан съкратено, е само един от необходимите данъчни закони, с чието приемане нашият Парламент трябваше да приключи още в края на 1992 година. Не само защото така изисква МВФ, за да отпусне необходимите свежи пари за българската икономика.

Много е спорен в обществото този закон. Причината е само една според мен: никой от знаещите,икономистите", не обяснява на нас, изпълнителите, просто и ясно същността на нещата. Поставих икономистите в кавички, а не знаещите, защото не се съмнявам в знанията на водещите ни икономисти, обаче съвсем определено твърдя, че са тарикати. И това се отнася за "сините" в не по-малка степен, отколкото за "червените". Което е много лошо!

ДДС е начин да бъдат контролирани производителите и търговците. Затова го има във всички страни с развита пазарна икономика.
К
ъм цената на всяка стока, която производителят или търговецът изисква от купувача си, той е длъжен да добави още пари отгоре – някакъв твърд процент от продажната цена, въпросното ДДС. Това се упоменава изрично във фактурата или касовата бележка, която купувачът получава. Когато дойде време производителят или търговецът да плаща данъка върху печалбите си, данъчните власти проверяват именно чрез начисленото ДДС истинността на реализираните обеми стоки по документите. Фактура без начислен ДДС е невалидна.
На пръв поглед губят всички, само държавата си събира данъци:
– Междинните звена по веригата продават по-скъпо от действителната цена, което намалява оборота им. Но затова пък фирмите с малки обеми реализиран стокооборот (къде ще се постави границата е много важно) се освобождават от ДДС. Освен това фирмите имат право да теглят данъчен кредит срещу реализиран обем продукция.
– Крайните потребители плащат повече, без да получават облекчения. Но това е привидно. Невъзможността да се скрият данъци предполага по-големи суми в държавния бюджет, което директно означава финансови облекчения именно за тях. Освен това някои от най-важните стоки за населението, държавата може да освободи от допълнителния налог ДДС.
Положителните неща: Данъкът добавена стойност отменя твърдия данък върху оборота, който така или иначе трябва да плащат междинните звена по търговската верига, а и е много по-сигурен начин е да бъде контролирано движението на реализираните обеми. При подходящо дозиране на началния обем стокооборот за регистриране по ДДС, както и правилно избиране на величината на процента данък ДДС, търговията може да бъде стимулирана, а не унищожавана.
Нашето НС прие закон за ДДС с единна ставка 18%. На задължителна първоначална регистрация подлежат фирмите, които имат оборот над 1,5 милиона лева за 1993 година. От ДДС са освободени финансовите и застрахователни услуги, прехвърлянето на собственост върху земя и наемите, образователните и здравните услуги, хазартните игри и лотарии, продажбата на билети за културни прояви. Само за първите три години от влизането в сила на Закона за ДДС от него ще бъдат освободени и следните стоки: пшеничен и ръжен хляб, прясно и кисело мляко, краве сирене, медикаментите, официално одобрените учебници.
В много от вестниците се появиха предварителни разчети за това какъв би бил очаквания ефект от въвеждането на нашия ДДС върху цените на стоките и услугите. Ето ги:
- без изменение: краве сирене, бял хляб, бира, вина, медикаменти, козметика;
- увеличение 3%-5%: вода, електричество, спиртни напитки
- увеличение 6% - 8%: брашно, месо и колбаси, кашкавал, олио и масло, зеленчуци, ориз, захар, облекла и обувки, тетрадки и учебници, книги, транспорт, електроуреди;
- увеличение 10%: хляб "Добруджа", прясно и кисело мляко;
- увеличение около 18%: нафта за отопление, билети за градския транспорт, автомобили.
Дотук добре.

Но начисляването на ДДС изисква техника: касови апарати във всеки квартален магазин и ателие за услуги, компютри в данъчните служби. Това са допълнителни разходи. За тях имаме ли пари? Склонни ли сме да ги дадем предварително? Имаме ли нагласата да работим с тази техника? Начисляването на ДДС изисква съзнание и добросъвестност у всеки  производител, търговец и купувач. Както и у управляващите държавата. Имаме ли ги тези неща в себе си ние, българите?
Понеже предпочитам истината пред (само)заблуждението, че сме "върха", казвам ви – нямаме ги. Не е виновно само комунистическото ни възпитание. Веруюто на националните ни герои Хитър Петър и бай Ганьо е формирано преди 9-ти септември. Затова и идването на 10-ти ноември не промени коренно нещата. И не става въпрос само до парична далавера, боричканията за власт са "същото тесто". Че това не бива да бъде така, трябва да бъде обяснявано и възпитавано в съзнанието на народа ни – търпеливо, упорито, целенасочено, години и векове наред. Точно в тази връзка протестирам срещу писания във вестниците от рода на:
"Този данък (ДДС) е всъщност освен облагане и кредитиране на държавата от данъкоплатците. Те го плащат предварително, когато купуват стоките и материалите, а го прихващат много по-късно, когато продават своята продукция. За това време на кредитиране държавата получава кредита безлихвено. А данъкоплатците, които получават, за да купят, кредит от банката, плащат огромна лихва. Тази лихва не се прихваща. Тя закопава предприятията. Тя убива частните предприятия, които едва прохождат. И то честните частни предприятия. Стадото трябва да се стриже, а не да се дере. "(Светослав Лучников в "Демокрация", 21 април 1994)

Вярно, че г-н Лучников е юрист, а не икономист. Но е вярно и другото: той би написал точно обратното, ако ДДС се въвеждаше не по времето на Беров или Виденов, а по времето на Филип Димитров или Иван Костов. Което за един избран със СИНЯ бюлетина, не е препоръчително. Писал съм и ще го пиша пак, непрекъснато, до края: "синьото" е Идея, а не Конюнктура.

Е,  ДДС влезе в сила от 1 април 1994 година. Доларът хукна нагоре още през месец февруари. Цените на стоките скочиха преди ДДС-то – в началото на март. При това драстично: вместо с предсказаните 8% захарта скочи с 42%, кашкавала и сиренето – с 35%, месото – с 20, плодовете с 95... (Данните са на НСИ от края на март 1994) След две-три години "хит" на стопанските престъпления ще стане тегленето на данъчен кредит срещу начислено ДДС по фалшиви фактури за непродадени стоки. Българинът по душа е тарикат. Думите на Лучников само му дават оправданието.

Така въвеждането на ДДС заприлича на боядисването на дограмата на кварталното училище – направо върху старата олюпена, подгугушена, проядена от червеи дървения "майсторите" положиха новата боя. Тя стоя хубава и бяла точно един месец. При първите есенни дъждове цели парцали от нея се понесоха по двора, подгонени от есенния вятър. Но какво? – Понеже майсторите са за изхвърляне, да не хабим пари за ремонт на нашето училище ли? Не трябва ли да натирим "майсторите"?

Още една случка покрай въвеждането на данъка добавена стойност:
През март 1994 година в съвместна декларация главните редактори на "Дума" (Стефан Продев), "Демокрация" (Панайот Денев), "168 часа" (Петьо Блъсков), "24 часа" (Валери Найденов), "Труд" (Тошо Тошев), "Експрес" (Иво Инджев), "Новини" (Любомир Коларов), "Стандарт" (Валери Запрянов), "Новинар" (Степан Ерамян), "Континент" (Красимир Томов), "Ново слово" (Йордан Василев), "Земя" (Коста Андреев), АНТИ (Васил Станилов) и др. се подписаха под общ протест срещу спекулативната цена на хартията и облагането на вестниците с ДДС. Вестниците спряха да отразяват дейността на парламента и правителството от 28 до 31 март и заплашиха, че щяло да стане по-страшно, ако парламентът не премахне данъка добавена стойност върху печатните издания и рекламите в тях. Главните редактори на изредените вестници поискаха оставката на финансовия министър задето казал, че българския народ щял да си отдъхне, ако вестниците спрат да излизат.
Сигурно е важно за всички. Сигурно е много важно за неспонсорираните от Партията вестници това споразумение. Но след 9 месеца идват изборите. Твърде много хора няма да повярват тогава на призивите на Денев, Василев, Инджев и Станилов, защото няма да са забравили онази сцена в телевизионното студио, където седесарите си стиснаха ръцете с Продев, Тошев и Блъсков. ТОВА пък е най-важното.

Запомнил съм от майка си, която още в началото на 1990-та бе против БЗНС на Дренчев и радикалдемократите. Питам "Защо?"– Защото те подписаха решението за Народния съд заедно с  комунистите, отговори ми тя. И е много права. Първи ще го почувства на гърба си Йордан Василев. Неговото "Ново слово" ще го спрат, въпреки ТОЗИ компромис за обща тревога. (Впрочем излишен, защото ДДС върху вестниците остана.)

НИКОГА НЕ ВЯРВАЙТЕ НА КОМУНИСТИТЕ!   ДОРИ, КОГАТО ПОДНАСЯТ ДАРОВЕ.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 108487
Постинги: 386
Коментари: 126
Гласове: 577
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031