Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2019 20:51 - НИЕ-227 Ох, това Партньорство за мир
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 133 Коментари: 0 Гласове:
1



ОХ, ТОВА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР"

 

Ами, следната история?
На 14 април 1994 година ООН е поискала официално разрешение от България през територията ни да премине един конвой с военна техника предназначен за американските сини каски в Македония. Три дни Нашето Народно Събрание (сформирано след победата на СДС в изборите през 1991-ва! Един ден историците наистина ще кажат чия е вината за това, Желевци и Йордановци) заседава да разреши ли или да забрани "нарушаването на неприкосновенността на България". -
Че БКП, пардон – БСП, ОСД, ГОР..., БНРП, ОКЗНИ, ОС..., НСД, ДПС..., "Панорама", "Неделя 150", "Наблюдател", "Хоризонт", "София-прес"... са "крайно обезпокоени", пиша само за пълнота на изложението. Но какво ще кажете за националния секретар на федерация "Царство България" Христо Куртев, който пред БТА е казал: "Не можем да си позволим чужди войски да преминават през наша територия, но това би могло да се случи единствено, ако ни принудят, както направи Хитлер през Втората световна война".

Сигурен съм, че това е преляло търпението на Ани Драндарова и я е накарало да напише във в."Ново Слово" (20.04.1994) "Шуми старица окървавена":
"Два дни шумя и се тресе от вопли по опорочения ни неутралитет Народното събрание. Два дни пророци и пророчици драматично се бориха да ни спасят от угрозата един-единствен влак на ООН да премине за няколко часа през неприкосновената ни от векове територия. Естествено ООН това са си чиста проба империалисти
, маскирани като някаква си световна организация. Какъв ужас! Виж, ако се бе случило да премине оттук цялата първа руска армия плюс първа и втора украинска, сигурно щяхме да висим по гарите с хляб и сол, и просълзени да шептим "Здравствуйте, братушки", но това е друга история. Или пък ако спасявахме някой братски народ, примерно чешкия, от заплахата да напусне райските селения на комунизма, щяхме сами да палнем танковете и да се юрнем през чужди територии, без да питаме кой ни пропуска и как да бъдем обозначени. Но това също е друга история. По-новата история, която ми се иска да напомня, е, че от две години същата тази наша неутрална родина се превърна почти в петролен кладенец за агресора Сърбия. По суша и вода, с тирове, влакове, кораби-тласкачи и шлепове изляхме на Милошевич толкова петрол, колкото не е получавал и в мирно време. Но това не възмущава никого. Даже комичният случай с кораба "Хан Кубрат" мина и замина като поредния телевизионен екшън и ние пак продължаваме да се кълнем в своя активен, пасивен и най-вече декоративен неутралитет.
И сега изведнъж ЦЯЛ ВЛАК ще се друса от румънската до македонската граница, за да послужи на сините каски, които пазят българи, наречени през последните 50 години македонци за удобство на сърби и гърци. Е, при това положение трябва вече много да се внимава. Ама да се чуди човек и на ООН, и на дипломати, и на Европа и Америка, взети заедно, толкова ли не успяха да вникнат в балканските нрави, та се държат с нас като с нормална държава и искат официално разрешение за нещо, което може да се уреди съвсем просто. Колко му беше да маскират един влак примерно като пътуващ фолклорен ансамбъл, да го закарат до Кюстендил и там през нощта петима борци с чорапи на лицата и пистолети в ръце да разтоварят влака, да пренесат товара му до Гюешево, пък после нека Ани Крулева да си троши главата как така се е получило да ти изчезне и влак под носа яко дим."

На 29 април 1994-та депутатите излизат във великденска ваканция. Следобедът на предния ден – четвъртък, в канцеларията на Парламента е внесено от името на МВнР искане от САЩ до българското правителство да разреши прелитане над територията на Република България на шест самолета F16 от Германия до турската база "Инджирлик".
От "Дума" научаваме, че правителственият говорител Райчо Райков си вързал гащите така: "Този път няма никакво съмнение, че става дума за подразделение на чужда армия, а според Конституцията, такова разрешение се дава от Народното събрание."
В "Демокрация" пък (от същия ден, петък, 29-ти април) четем, че говорителят на Държателя на мандата на правителството Юнал Лютфи е казал в минутата на започващата великденска депутатска отпуска: "Самолетите на САЩ да чакат, докато парламентът им разреши коридора."
Разбира се, че САЩ няма да чакат бай Сидер Д.С. да си допие кафето (да си дояде депутатското кюфте, както би написал "Труд", ако Лютфито беше "кинжал"). Още предния ден – на 28-ми – 6-те самолета прелетели по трасе извън България до местоназначението си.
В цитирания вече брой на "Дума" от петък на 1-ва страница пише: "Самолети F16 за малко не прелетели над България". (Какъв ужас! – по Ани Драндарова.)
Внимателният читател сигурно е отбелязал, че самолетите вече са били прелетели, когато в НС се е заговорило за разрешение. О, колко вероломно от страна американска! Значи са ни отпуснали само минути, за да вземем едно такова дълго като процедура решение!
Да. Само 18! Но не минути, а дни! Научавам го от "Демокрация", където е изведено в заглавие. Намирам го в "Дума", набрано с малък шрифт между другото. Търся го във винаги информирания "24 часа", но не го намирам: Искането на САЩ до МВнР на Република България е постъпило на 11 април, но не е внесено в НС до Велики петък 29 април.

Мога да разбера Говорителя Райчо и Шефа му Беров: 18 дни са чели К. да търсят вратичка. Още повече, че външният министър е не кой да е, а Станислав Даскалов от БСП. Цитирам шефката му Нора Ананиева в Откритото й писмо до президента Желев (януари 1994): "БСП не се чувства обвързана с решенията, взети при обсъждане идеята "Партньорство за мир", защото не е била поканена". Но как да разбера депутатите, воглаве с Председателя на Събранието Ал. Йорданов, които са избрани не с гласовете на БСП? - Как беше? – "Парламентът във външнополитически план работи за интегриране на България в Европейската общност, за стабилизиране и сигурност на Балканите, за утвърждаване на българския образ пред света."

А в действителност, докато ТОЗИ парламент "действува", "загрижени патриоти" се мъчат да ни задържат в орбитата на Русия (или на Китай в краен случай):

·          "24 часа", 8 ноември 1993, Огнян Стоенелов, интервю с Радован Караджич: "Мюсюлманите обвиняват командването на ЮНПРОФОР, че допуска изнасилвания на мюсюлманки в сръбски лагери. Отделни хора вършат контрабанда, войниците винаги вършат контрабанда. Но командирите са отлични, имат чувство за отговорност и не изнасилват мюсюлманки в сръбски лагери, защото нямаме лагери и не държим мюсюлманки в наши лагери."

(Международният съд в Хага не чете ли „Огнян Стоенелов", та е подгонил наш Радован?! Какъв съд е това, боже?)

·                      "Жълт труд",19 ноември 1993, Любомир Желев: "По време, когато Пентагонът утвърди имиджа си на "глобално ченге", във Форт Бенинг вече влезе в сила програма за 42 милиона долара, по която годишно могат да се подготвят повече от 4000 рамбовци от цял свят. Със сигурност те ще се върнат в своите страни като отлични бойни машини. Сталоун може да спи спокойно. Дойде времето на армията на Световните американски щати."

(Гледали ли сте сериите за Рамбо на Силвестър Сталоун? Те бяха забранени за показване по времето на НРБ – показваха виетнамците и руснаците като убийци без скрупули.)

·           "Стандарт", 18 януари 1994, Невена Гюрова: "По неофициалните канали (от Русия) ясно бе заявено – щом ще влизате в НАТО, нека НАТО ви дава резервни части и техника. Което явно е невъзможно. Дори да има съответното желание от страна на НАТО, ние нямаме и една стотна от съответните финасови възможности. Вярно е, че това не е справедливо. Вярно е, че се опитват да ни се месят във вътрешните работи. Вярно е, че е проява на имперска политика. Единствената подробност е, че Русия наистина е империя, а пък ние по случайност сме в нейната сфера на влияние. А в политиката е като в природата - няма справедливост. Едни животни са по-силни и ядат другите. И никое агне не се е спасило, апелирайки към животинската общност, че не е справедливо вълкът да го яде."

(Според мен с тези свои думи цитираната госпожа обесмисля всичко, което са ни завещавали, умирайки в борбата срещу поругателите на Отечеството нашите светли Апостоли. Как ли би реагирало "агнето" Левски на такива размисли?

·           "Труд", 2 февруари 1994, Георги Гировски: "Най-малката от трите прибалтийски републики – Естония, също търси решение на националната си сигурност. Но изобщо възможно ли е това, при положение, че на изток от тебе лежи могъща империя. Дори за непосветен човек е ясно, че само за броени минути и трите държави ще бъдат похлупени от руската военна машина и никой не може да ги спаси. Вероятната близост с НАТО, изглежда, ражда заблуждението за независимост и сигурност."
Тези думи са написани по повод искане на балтийските републики за членство в НАТО, депозирано в Брюксел. Външният министър на Русия Андрей Козирев е казал, че страната му не трябва да изтегля войските си от бившите съветски републики, тъй като са в зоната на жизнените руски интереси и отправил заплашително предупреждение към балтийските държави, че могат да защитават националните си интереси единствено чрез сътрудничество с Москва. На което Съветът на Европа е отговорил чрез устата на Жак Сантер, премиерът на Люксембург, че мястото на Русия е в Съвета на Европа, но тя не трябва да бъде приемана, докато външната й политика се разминава с международното право, а фактът, че нейни войски са разположени на територията на съседите й без тяхното съгласие, е в разрез с неговите принципи.

(Леле, Гировски! Олеле, Тошев!  С "ТРУД" и вие сте зад гребена на вълната!)

·           Във в."Ню Йорк Таймс" от 28 февруари 1994 (статията "Тайният сговор на тираните") подробно се разглеждат връзките на БКП с Хондурас, Никарагуа и Салвадор от 80-те години. Освен това се споменава за българско участие в незаконна доставка на вестникарска хартия за израелската компартия. Отбелязва се, че държавната търговска комисия на България е използвала подставени фирми за провеждане на тези операции.

·           Пак през февруари беше арестуван  висш служител на ЦРУ – Олдрич Еймс, бивш шеф на Съветския отдел в контраразузнаването на ЦРУ и неговата съпруга за шпионаж в полза на руснаците в продължение на повече от 20 години. Направи ми впечатление (за пореден път), че "дребните факти" в биографията на човек или събитие имат пряко отношение към главната му същност. Става въпрос за съпругата на Еймс, 41-годишната Мария дел Росарио Касас.  Натурализирана американка, но е родена в Колумбия и е известна като близка приятелка на писателя Габриел Гарсия Маркес. Последният беше голям приятел на социалистическа България.

·          "Дума",16 март 1994, Дума прес: "България отказа да експулсира от страната четирима чужденци вчера. Това са алжирски граждани, поискали политическо убежище у нас. Те са под закрилата на националното бюро за бежанците в България, което разучава техните твърдения, че са членове на ислямска фундаменталистка партия в Алжир, преследвана от властите, заради което са осъдени на смърт от специален военен съд. Техният адвокат е Жак Вержес. Навремето той е представлявал Алжирския фронт за национално освобождение. Вержес е човекът, защитавал Клаус Барби, както и нашумели убийци, заплашени от най-тежко наказание."

 

Чудя се докога в обществото ни ще се подминава с мълчание тази гигантска манипулация: колко много българският народ обича руския народ, при това "от векове за векове".
От кои векове?

·          19-ти век ли? – когато Турция започна да отслабва и руските имперски амбиции за излаз на Средиземно море се възродиха? "Дядо Иван" ни бил освободил? Глупости! Един цар, когото впрочем само ние наричаме Цар Освободител, жертва своите поданици Ивановци във завоевателна война, и нашите прадядовци и баби в едно форсирано, и затова неуспешно, въстание. Ако настоявате, че бъркам, наричайки войната от 1877-1878 година завоевателна, ще трябва да си отговорите поне на 3 въпроса:
1
. Защо Берлинският конгрес така безпардонно разпокъса България? От чии амбиции се притесни толкова Западът: българските за държава на Балканите, или за имперските на руския цар?
2. Защо срещу акта на Съединението от 1885 година се противопостави Русия, а не западните ни "противници" отпреди 7 години?
3. Казвали ли са ви в училище на вас преди, и на децата ви сега, че от 72-та министри от първото правителство на Княжество България (юли 1879) до 20-то (ноември 1900), 15 са чисти руснаци, 27 – получили образованието си в Русия и само останалите 30 са следвали по Европа и Цариград (данните са от документалния справочник на Ангел Цураков "Правителствата на България 1879-1913",изд.1996,София) 
 
20-ти век ли? – когато Ленин обяви болшевишка Русия в 1917 година или от 9-ти септември 1944? Защото от началото на века до 1944-та всичките ни по-известни сънародници са следвали на Запад, а не в Москва. Заобичахме СССР на Сталин, Хрушчов и т.н. Руският народ ли ни караха да обичаме или комунистически СССР?

·           И до кои векове?




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 108542
Постинги: 386
Коментари: 126
Гласове: 577
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031