Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2019 10:49 - НИЕ-224 Нашите фикуси
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 203 Коментари: 0 Гласове:
1



Аз, pitatlimedejzorata:  За да разберете защо „нашите фикуси“, трябва да прочетете предишния постинг „Фикусът на Виктор Михайлов“. Нататък dobronameren го е казал ясно.

 

 

в."Стандарт", Пенчо Ковачев,18 януари 1994: "Във времето, когато всичко решава професионализмът, родната политическа и обществена сцена бе завзета предимно от самодейци. Едни изкочиха от мъглата, други – от офето, трети надойдоха от чужбина. Неуспял лекар циментира завинаги дружбата с братска Нубия и изглежда, това му се видя малко, защото поиска да оглави и самата "синя идея". Депутати току притърчат до Европа и по най-самодеен начин ковладят другарчетата си, партиите и страната дори. Но когато самодейността масово навлезе и в полицията, става опасно. Някак си на своя глава трима капитани решиха да проверят квартира на наркотрафиканти. Останаха два трупа. Съвсем самодейно други полицаи се опитаха да нахлуят в апартамент, защото някаква жена им казала... И нови два трупа."
Денят на стрелбата на бул."България" беше 21 декември, часът - около 8 вечерта. Това е същия ден, когато се проведе изборът за нов председател на НКС на СДС. Свръхинформираният всеки друг път вестник "24 часа", на следващия ден - 22 декември 1993 не пише нито дума за стрелбата зад НДК. Питате защо? - милата Партия пак си мисли, че насраното го няма, ако не се съобщи за него!

- Така мисли още един от ешалона - Тошев, главен редактор на "Труд". И в подчинения му вестник няма нито дума за събитията около НДК. Затова пък уводна статия написал в същия брой. Ето такава: "Агитката, която освирка паметта на Апостола на 19 февруари т.г. (1993), защото министър-председателят на Републиката отишъл да се поклони пред Паметника на Левски, вчера отново имаше пирова жертва. Става дума за същите веселяци, които оскверниха трибагреника на националния Трети март. Казано иначе става дума за верния Димитровски ескадрон, понесъл на своите пики своята демокрация. Вие се злокобния дим от жертвени клади на книги, на портрети и кукли, изгорени като в световната инквизиция."
- Чак в четвъртък, 23 декември, всички вестници се сетиха."Дума" на първа страница съобщава: "Убити са всички свидетели иранци".
И разбира се, че следващото е резонно: на 30 декември 6-ма от клиентите на столичния бар "Бедни-богати" на ул."Раковски" в столицата (добре поне, че е в долната й част, под "Дондуков") останали да лежат в локви кръв след запивката. Нападателят бил Иво Карамански и 5-6 негови хора. Обектът се охранявал от ВИС-1.

ЯНУАРИ 1994:

·          На 3 януари е открит трупът на посланика на ЮАР в София. Лежал на задната седалка на собствения си "Мерцедес" в гаража на резиденцията си в Бояна. Според полицията това е самоубийство. От посолството на ЮАР отричат възможността за самоубийство. Случаят не получи никакво медийно развитие. Тепърва наши мафиоти ще си купуват къщи в ЮАР.
Започнаха и убийствата помежду им:

·          5 януари: Павел Рангелов, "зеленчуков крал" от Горна Баня, е убит. Кой е този не е ясно. Чак след година и половина прочитам във в."168 часа" разни подробности. Най-необичайна ми се стори следната: Павел имал къща като палат в Горна Баня (има я на снимка) и "Мерцедес" последен модел-нов, както и двустаен апартамент насреща в ж.к. "Люлин". Но всяка вечер оставял "Мерцедеса" в палата, а се прибирал с рейс No111 по околовръстния път, за да спи в апартамента. За какво приемливо обяснение се сещате, освен това, че "кралят" е обикновен служител, който върти чужди пари?

·           11 януари: яка стрелба с автоматично оръжие в столичния квартал "Дружба". Преписвам дословно от вестника: "Двама убити, четирима ранени, стотици гилзи, локви кръв".
- Вестникът НЕ Е "24 часа". Нещо повече: той, всезнаещият, съобщава с повече от 24 часа закъснение, ЕДВА на 13 януари, за "това начало на гангстерската война". Ще кажете: вестникът е бил набран вече, когато е започнала стрелбата в ж.к."Дружба"?  Глупости! – измислете друго оправдание – стрелбата е почнала привечер на 11 януари.
- Погребенията на двамата убити – в с.Ветрен (от това село е и Трайко Етов, бодигардът на Тренчев) и в София, бяха първите публични изяви на нашата мафия: стотици яки "борци" с тъмни очила, десетки луксозни автомобили от БМВ нагоре, собствена охрана, която не допуска снимки и говори така: "A сте снимали, а сте свършени"  и "Разкарайте се, ваш"та мамка". И безпомощна (?) полиция, която охранява сицилианския тип погребения на мафиоти от... кого?

·          12 януари: стрелба срещу казино "Севастопол" в София от "тъмен джип без регистрация от две лица с черни маски". Вестниците продължават описанието така: "5 минути след произшествието дежурните полицейски коли бяха пред казино "Севастопол"."
За справка на тези читатели, които не познават добре района на казино "Севастопол": казиното се намира на ул."Раковски" на 30 метра от мястото, където тя пресича "Граф Игнатиев" (по-известно като площад "Славейков"). Това, ако тръгнете по "Раковски" в посока бул."Витоша". Ако ли пък тръгнете от казиното по "Раковски" в обратната посока към "Ал.Невски", след 20 метра ще пресечете улица "Стефан Караджа" – малката уличка на която се намира Сатиричния театър и която се затапва на централния вход на Министерството на вътрешните работи. Разстоянието от казиното до МВР по ул. "Стефан Караджа" е 150 метра.

·           На автобусна спирка в гр.Джебел е взривена бомба. За щастие жертви няма. Датата – 13 януари 1994.

·           През същата тази седмица в Пампорово трима представители на охранителна фирма "Клуб 777" поступали с бухалки няколко собственика на заведения в курорта, които не разбирали колко биха загубили, ако откажат "охраната" им. Тримата "борци" били задържани в РДВР-Смолян. Оказало се, че единият се издирва от Интерпол ("24 часа",18.01.1994).

·           14 януари 1994: стрелба в жилищен блок на кв. "Белите брези" (на километър от Красно село). Убити 2 барети от ЦСБОП "по погрешка" от други барети. Това е началото на огромния скандал, който ще се проточи с години в бъдещето ни, само брънка, звено от гангстерската война в която участва и самата полиция.
На 16 януари вътрешният министър Виктор Михайлов подаде бутафорно
своята оставка. Защо бутафорно ли? Защото на 17 януари кабинетът на Беров с абсолютно мнозинство отхвърли оставката и му изказа благодарност за "моралния акт". Вицепремиерът Матинчев е заявил пред журналисти: "Глупости като подаване на оставки този кабинет няма да прави". С не по-малка циничност след ден Виктор Михайлов пред телевизионните камери на "Oтзвук"  оцени работата на Богацевски и на секретаря на МВР Иван Чобанов (бивш манекен в шивашкия завод "Витоша") като "ювелирна" и каза, че ако не била "историята" в "Белите брези",  щял да се чувства горд от професията си.

- Същия ден, 16 януари, на Централните софийски гробища бяха погребани с военни почести двете убити барети: подп. Марин Чанев и гл. сержант Георги Георгиев. Техните колеги от поделението не допуснаха до залата за поклонение шефове на МВР, които те смятат за виновни за трагедията - секретарите Петко Ангелов и Румен Стоянов, шефа на Национална полиция полк.Иван Бацаров, командира на баретите подп. Красимир Петров. На погребението не присъстваха вътрешният м-р Виктор Михайлов и главният секретар на МВР ген.Коста Богацевски. На двамата е било казано, че са нежелани на церемонията и "баретите" няма да носят отговорност за действията си.
- Страница по-преди прочетохте за стрелбата пред казиното "Севастопол" в София. То в този момент е собственост на Христо Величков (бивш шеф на Националната полиция през 1990-91 година) и Иван Иванов (шеф на служба "Издирване" в СДРВ по същото време, съвипускник на Емил Кюлев от школата в Симеоново). Пред апартамента на Иван Иванов са застреляни баретите. В момента, когато на стълбите отпред са се стреляли помежду си баретите, вътре са разговаряли относно ареста на Иво Карамански (охранител в казино "Севастопол" официално) двама висши сегашни служители в полицията – Ботьо Ботев (шеф на отдела за "Tежки престъпления против личността") и Григор Вълков (шеф на информационната служба в МВР), с въпросния Ив.Ив. и двама от бодигардовете на Карамански. Познавали ги били отдавна покрай служебните разследвания в отделите си.
- На 26 януари 1994 директорката на НСС г-жа Ани Крулева каза на пресконференция: "Следствието за "Белите брези" може да приключи и преди законния двумесечен срок." Глупости, достойни за нея!

·           В ранната сутрин на 19 януари 1994 е бил убит пред апартамента си в жк "Дружба-2" украинският гражданин Герман Винокуров, бивш "афганец", женен за българка, преподавател по източни бойни изкуства в едно училище, извършител на криминални деяния и с висящо дело за грабеж, участник в сбиването пред "Дескрим" през декември 1993. Убиецът е неизвестен.

·           Същата сутрин в автомобилна катастрофа на бул."Ломско шосе" в квартал "Надежда" са загинали нови двама полицаи: Цветан Иванов и Красимир Величков. Те бързали за охраняван обект по сигнал и ударили колата си в един стълб.

·           На 24 януари сержант от Пътната полиция стрелял със служебния си пистолет в дискотека "Кампионе" - Студентски град и ранил в главата 20-годишен младеж. Вестниците съобщават пълното име на младежа – Емил Машев и само инициалите на полицая – Ц.Н.М. Ще попитате защо? Ами, най-вероятно, защото стрелящият полицай не бива да бъде разконспириран, той още си работи в службата.

·           Една жена - Минка Георгиева, работеща в "Главпроект" - при паркиране на колата си на 18 януари по погрешка закачила колата на президента на фирма "Прософт" Юлиан Генов. Заради което бодигардовете му я набили, а самия Юлиан Генов счупил с бухалка стъклото на колата й. След случая жената е приета в "Пирогов". Разбира се, че горката жена няма никакви шансове срещу подобни "президенти". За да се обоснова, ще ви разкажа още една история около компютърния "гигант" – фирмата "Прософт".
През предния месец фирмата "Български бизнес системи"-ЕООД, официален представител на "Епъл компютър" за България, се оплакала в Комисията за защита на конкуренцията от нелоялни изказвания на Юлиан Генов по медиите, които навредили на репутацията й. След като специалистите от Комисията трябвало да обявят резултатите от проверката, неочаквано фирмата ББС-ЕООД, официално снела обвиненията си към "Прософт". Въпросът приключил все едно, че го е нямало. Така беше тогава в България.
Още по-така е сега, защото ТЕ "пак са тук". А където са ТЕ, закони няма!

ФЕВРУАРИ 1994:

На 3 февруари шефът на националната полиция Иван Бацаров съобщи резултатите от дисциплинарното производство по случая "Белите брези". Преките стрелци, убили колегите си по погрешка, са уволнени дисциплинарно. Началникът на служба "Полиция" и началник-направление "Охранителна полиция" при СДВР са наказани с последно предупреждение. Ротният командир и началник-щаба на баретите – понижени в длъжност. Полк.Ботьо Ботев е наказан с порицание за една година и предупреждение за уволнение.
В петък, 28 януари 1994, след деня за парламентарен контрол, когато депутатите от СДС питаха Виктор Михайлов за безобразията в министерството му, на вътрешния ни министър не му пукаше. Обаче следващият четвъртък – 3 февруари – същият се срещна с депутатите от червената левица в тяхната зала в Парламента и се поболя. Според дежурния лекар в Първа вътрешна клиника на правителствената болница, той щял да остане на лечение "поне няколко дни". Преди да влезе в болницата Виктор Михайлов е уволнил регионалните директори на МВР на Хасково,
Габрово и Велико Търново, прочетох във вестниците.
В края на месец февруари ескалира войната с циганите. Тя започна преди войната на мутрите, но е не по-малко страшна, защото засяга обикновения българин – онзи дето няма врата "Codkey", "Masrer-card", бодигард и мобифон. Ето няколко от по-фрапиращите случаи:

·           "Пияни цигани трошат влака от Мездра за Лом. Основното ядро на развилнелите се роми влязло в ръкопашен бой с обслужващия персонал на влака и с гаровите служители на гара Долно Церовене барабар с дежурния полицай. Когато най-после тренът потеглил, ромите взели за заложник ръководител-движението и след жесток побой го пуснали." – съобщение на "Труд".

·           "В с. Долно Белотинци, общ.Монтана, един циганин извършил зверско убийство за пари на възрастен човек. Потресени от това селяните решили, че им е дошло до гуша от кражбите и побоищата на местните "роми" и се вдигнали на самоотбрана. Повече от 1000 селяни нападнали циганската махала и само дошлата полиция предотвратила линча. Но когато полицията си отишла, циганите повикали още свои подкрепления от съседното село и убили един българин. Още четирима били ранени в подновената война. Българите изпратили протестно писмо чак до президента Желев." – съобщение на "Демокрация".

·           "Цигани опукаха България", в."24 часа": "Всяко трето разкрито престъпление в България е извършено от циганин, сочи статистиката на НИЦ на Дирекцията на националната полиция. От заловените извършители на 34389 престъпления през първото полугодие на 1994 г. 11 384 са цигани. За някои райони, където има компактни маси от циганско население, процентът е много по-висок. 48 от общо 169 заловени убийци през първите шест месеца на 1994 са цигани. 102 от 322 изнасилвачи също са от цигански произход. На ромите принадлежат и 34,3 на сто от грабежите в страната и 43,8 на сто от кражбите на имущество. Единственият престъпен бизнес, в който циганите са отстъпили палмата на първенството, е кражбата на коли – едва 13 на сто от разкритите кражби са извършени от тях. Специалисти обясняват това с липсата на квалификация и техническа грамотност."

МАРТ 1994:

Рязък скок в криминалните престъпления отчете пресцентъра на СДВР: 761 в първата седмица, а предишната седмица са били 632. Т.е. увеличение с 18 процента. Отбелязвам ограбването на радиоцентърът във Враца. Не толкова заради ограбеното на стойност 32000 лева, колкото поради факта, че крадците не са се смутили (или им е било по-наръки), че в същата сграда е разположен и местния офис на охранителите от ВИС-1.

Че незаконното прехвърляне на крадени коли расте безконтролно благодарение на личното участие на митнически служители и регионални шефове (с посочени конкретни имена) от ведомството на Виктор Михайлов, вестниците писаха още през миналата година. Механизмът по който става това, "открит" в първите дни на социалистическото правителство на Жан Виденов (1995), и "разбит" от неговия вътрешен министър Любомир Начев след две години, е описан черно на бяло, например в "Демокрация" от 24 март 1994: "Номерът, с който откраднатите автомобили стават "невидими", докато минават границата, е много елегантен. В документите уж случайно се променя цифра или буква в регистрационния талон и компютърът услужливо запаметява "грешката". Таксата за този невинен жест на граничните служители е 1000 долара."

("Номерът с компютъра" не е патент на митническите служители. Използван е много пъти в много по-големи размери и за много по-важни неща, например фалшифициране на изборните протоколи от юни 1990 след като те вече са "качени" в компютрите на ЦИК. Доказателствата за това са описани в първата книга от поредицата. Любопитният читател може да ги прочете там. А може и да ме попита за конкретни имена на "компютърни специалисти", извършили такъв тип услуга на Партията.)

Aвтомафия: На автомагистрала "Хемус" между Ябланица и Правец са били обстрелвани три транзитно преминаващи през страната камиона, натоварени със стока. Неизвестни останали въоръжените лица, нападнали ТИР-овете. Полицията само е установила, че е стреляно с бойно оръжие, тъй като то направило 14-мм пробойни в автомобилните стъкла. През миналото лято беше блокиран целия (!) проход "Хаинбоаз" от автокрадци. Писаха го на сметка на циганите от Гурково, но имам неприятното чувство, че шефовете им работят в търновската полиция.

По данни на Интерпол 70-80 на сто от хероина, заловен в Западна Европа, е минал през България.

Валентин Михов, президент на Българския Футболен Съюз, е забранил със заповед допускането на журналисти в централата на "Кърниградска" 19. Причината вероятно е, дето те пишат, и питат най-вече, откъде са парите, които се разиграват в българския футбол.
Вместо Томас Лафчис, президент на ФК "Левски", да бъде запитан за финансовите далавери в клуба му, самият Лафчис обвинява. Вестник "24 часа" от 7 април 1994, на първа страница с най-големите букви е написал: "Ф.Д. и НКС посегнаха на "Левски"." Думите са на самия Лафчис от негова пресконференция. След седмица този потомък на коварните ромеи ще заяви: "Не съм и помислял, че НКС и Филип Димитров се месят в "Левски". Бях подведен от приближени на Евгений Михайлов. Оказа се, че тези хора са злоупотребили с авторитета на Асен Агов, без той да има понятие за това."

Междувременно обаче в редакционно каре, неподписано естествено, вестник "24 часа" уточнява: "Години наред Милко Калев Балев дебна и кълца сините при всеки удобен случай. Сега "Левски" тъкмо заприлича на европейски отбор и незнайно откъде подире му се замъкна летящата тройка кинжали начело с момъка с кравешкия поглед. Мишев, Михайлов и Агов са призвани да съсипват всичко синьо. Те го доказаха, справяйки се досега успешно с една идея, един орган и едно правителство."

Какво имат предвид кадесарите е ясно: изпълняват поредното мероприятие на ДС срещу СДС. А в същия брой на вестника е сбутано едно съобщение за далеч по-голяма далавера във футбола: фирмата "Стоичков-Яфа" е изпратила за зелен хайвер БФС с неосъществена, но капарирана, сделка за международни контролни срещи на българския национален отбор по футбол с подходящи спаринг-партньори. Съдружникът Яфа след година го съдиха – не у нас и не за това. Стоичков стана национален герой у нас. Лафчис развива “футбола" и собствения си бизнес. ВИС "айн, цвай, драй" е в действие. “Дрън" още няма.
После СДС-Ф.Д. – виновно! А "модерният ляв" и "синята идея Блъскова"–прави! Ще плащаме, българи!

 

 

ВЪПРОСИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ЗАДАДЕНИ ДНЕС

Едвин Сугарев, в."Демокрация", 18 януари 1994: "Проблемът не е в конкретните факти, а в техния смисъл. Въпросът е в това, кой има интерес полицията да изглежда безпомощна, гангстерите – всесилни и недосегаеми; кой всъщност дърпа скритите конци на т.нар. гангстерска война. Защото със сигурност това не са момчетата, които умират простреляни по софийските улици – те всъщност и не разбират какво точно правят и за кого. Те са пионките, владени от примитивна романтика и местени от ръцете на всесилни икономически групировки. Може ли някой да обясни например защо точно в този момент Илия Павлов офейка в Америка и защо там се оказа и шефът на борците Васил Илиев? Кой ги създаде всъщност тези борци, каратисти и защитници, с какви тайни служби бяха свързани, кой ги назначаваше на работа, кой покровителстваше техните фирми, кой ги снабдяваше с оръжие, кой ги противопоста-вяше едни на други? Отговорът е прост – тези, които винаги са залагали на страха. Сега няма лагери, няма затвори, няма шесто, няма партийни гаулайтери. Значи трябва да бъде намерен друг източник на страх. Нещо плашещо и отвратително с което да бъде идентифицирана демокрацията, за да могат бившите поданици да закопнеят по времената на твърдата ръка. И ето – чрез гангстерската война страхът отново е всесилен. Защото нормалният гражданин е наистина тероризиран. Той има примерно кафене или ресторант – при него влиза местният шеф на борците и му хвърля договор – ще подпишеш или - ясно е какво следва след недоизказаното. Утре заплахата може да бъде трансформирана - ще гласуваш за нас или... Утре може би на паважа ще бъде проснат честният политик, докато други политици ще са продали съвестта си на убийците. Утре може би ще е късно да се пита който и да било за каквото и да било. Затова въпросите трябва да бъдат зададени днес – с цялата възможна ярост и непримиримост."




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 108554
Постинги: 386
Коментари: 126
Гласове: 577
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031