Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2019 13:49 - НИЕ-223 Фикусът на Виктор Михайлов
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 384 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

НАЧАЛОТО НА ОТКРИТАТА ГАНГСТЕРСКА ВОЙНА

 

Който сее ветрове, жъне бури!
Тази народна поговорка е Предупреждение, а не препоръка как да си направим буря. Трябвало им на нашите комунисти начин да оправдаят поразиите си и скрият отговорностите си за тях, и решили, че бурята е най-чудесния начин.
И започнали да сеят ветрове:
Спретнаха на текущия си Тошо и неговите трима обкръжители десетоноемврийски пленум и докато
те се освестят, ги набутаха в затвора. Хубаво де, ама по правилата на конспирацията у "Тошо" са доказателствата, че ВСИЧКИ комунисти са за затвор. И се завихря една буря, дето не я спира дори пълната реабилитация на понятието "комунист" и неговите реални превъплъщения!
Два месеца след 10 ноември освободиха 8 хиляди (от всичките 11) "криминално проявени лица" по затворите, за да им възложат мръсната работа по дискредитирането на другата алтернатива – демокрацията. Повечето станаха пласьори на дрога и жива плът, други – техни бодигардове, а някои дори депутати от десницата. (
Ще ви показвам тези хора в следващите томове на НИЕ, защото коректно е според мен да се дават имената тогава, когато самата им Партия ги разконспирира във времето.) Добре де, ама как така през ръцете ти ще минават милиони долари, ти ще си залагаш живота, а друг ще обира каймака? И се задават едни бури, не ти е работа...
Разсипаха умишлено държавната собственост – хем да се заличат трагичните резултати от партийното управление, хем да се "приватизира" по минимални оценки. Да, ама като няма друго, а само държавна собственост, и ти я разсипеш до основи, на какво ще се надяваш? Освен онези, дето живеят от работата си за държавата, да ти подложат динена кора на изборите. Най-малкото.
После възниква въпроса, че някой трябва да управлява тази вече недържавна собственост от име частно,
но за сметката комунистическа. Кой ще е този балама за някаква дребна кражба в кварталния магазин да се почерни с работа за Партия, вместо за внуци? Изходът е един: "честният бизнесмен" трябва да е "много вътре" – дискредитиран в очите на цялото общество, заради участие в репресивни органи на бившата власт, или свързан с кръвна или роднинска връзка с висшата номенклатура, която е истинския приватизатор. Обаче тъкмо тези, особено последните, ще заформят такива бури на майка си Партия, че мъките, които Трифон Иванов причинява на нападателите, са като пролетен полъх на вятъра. Това са истинските причини, подготвили, финансирали, обезпечили, довели, до формената гангстерска война в държавата ни. Ако управлението на страната, което си избираме сами на избори, не започне да се отнася към престъпниците по законно определените начини – дано да съм лош пророк тук – следващото стъпало на ескалация е гражданска война: ограбените срещу крадците.
Някои – сеещите ветровете – търсят причините за нещастията в онези, чиито къщи е потрошила или в бъдеще ще потроши бурята.
Слушайте:

 

 

ФИКУСЪТ НА ВИКТОР МИХАЙЛОВ

 

"За да обясни на телевизионния зрител актуалните проблеми на Министерството на вътрешните работи, министър Виктор Михайлов прибегна към един типичен милиционерски виц – как Гарабед използвал фикуса на Киркор вместо нощно гърне, та после знаменитият арменец се чудел откъде идва странната миризма в апартамента му" (Всички цитати тук, както и заглавието на раздела, са от в."24 часа",22.01.1994.)

·                      "Малко грубо, но и положението е точно такова. В МВР се носят странни миризми, а прогресивната общественост спори къде е фикусът, кой така злоупотреби с него и кой се опита да го замаскира. Разбира се, главният виновник и за тези беди е Тато. Но нека все пак си припомним кой имаше нужда от тоалетна в годините, когато Тато вече не беше на власт. Гангстерската война нямаше да започне, ако държавните институции бяха силни. Никой престъпник не е толкова глупав, че да рита срещу ръжен. Ръженът МВР обаче бе огънат по времето на министър Атанас Семерджиев и окончателно смачкан по времето на Йордан Соколов и неговия адютант генерал Богомил Бонев. Именно правителството на Ф.Д. започна истинската война на институциите, опитвайки се да наложи политически контрол над Националната разузнавателна служба. Ф.Д. посегна и пряко към МВР, като поиска да промени закона за устройство на ведомството, приет от ВНС. Той първо поиска не парламентът, а неговият министър и колега Соколов да има правото да образува и закрива служби в централната администрация на МВР."

(Обърнете внимание на очевидното противоречие – авторът на статията Мартин Кръстев пише МВР, което значи Министерство на вътрешните работи, а се оплаква, че в работите му се бъркал министър-председателят и ресорният министър! Че кой друг трябва да оправя бакиите в Министерството, ако не те? Сигурно се досещате за препоръката на пишещия: Тато и неговата ДС!)

·                      "Второто, което Ф.Д. поиска, бе Централната служба за борба с организираната престъпност от самостоятелно звено да стане поделение на Националната полиция. Твърде неудобно се оказа за някои отделна служба да концентрира цялата оперативна информация за организираната престъпност. А още на 7 декември 1989 г. бившият директор на милицията ген.Иван Димитров предупреди: "Трябва много да се внимава с разсекретяването на нашата работа, за да не даваме излишни шансове на организираната престъпност – защото такава у нас има."

(Именно: да се внимава много да не се разсекрети "нашата работа", разбирайте работата на ДС. И още: с дребните кокошкари да се оправя полицията на Ф.Д., но за организираната престъпност ще отговаряме ние. Защо – това друга престъпност ли е? Кои сте тези "ние", щом не сте към Министерския Съвет, парламента или президента?)

·                      "Ф.Д. имаше намерение да промени и закона за МВР в частта му за спецотряда за борба с тероризма. След като "баретите" се борели с тероризма, то за тяхното излизане по задачи не била необходима писмената заповед на министъра за всеки отделен случай. Така щеше да бъде узаконен терорът на качулките. Със Закон не го постигна, но качулките на баретите и на колегите им от софийското поделение за борба с масовите безредици станаха символ на незаконните нахлувания в "Химимпорт", в Петрич, в софийския "Скай-клуб" и терора над невинни шофьори, спирани с автомати в ръка и без легитимиране. Уникалното във всички тези случаи е, че акциите на баретите пряко обслужваха конкретни икономически интереси."

(Е, след като е обществена тайна чии икономически интереси са засегнати от внезапните проверки в централите на “Химимпорт" и "Нефтохим", "Скай-клуба" и "Бистрица", домовете и бардаците на петричките “бизнесмени" от вида Чомбе, при внезапните проверки на черните БМВ-та и червените "Ферари"-та по нашите пътища, защо се иска излизанията на баретите да бъдат максимално затруднени и оповестени? По причината, изказана още докато демокрацията ни нямаше и един месец (7 декември 1989): да не се разсекрети работата на ДС по препирането на комунистическите пари.)

·                       Продължавам да търся в статията на в."24 часа" от много информиран автор, отговора на въпроса: "Кой си свърши голямата работа във фикуса на Виктор Михайлов?"
"VI-то управление на МВР, което се занимаваше с престъпленията на лидери и членове на БКП, с религиозни диверсанти, емигранти, другояче мислещи интелектуалци, бе закрито. Това стана на 25.11.1989 по решение на колегиума на МВР. Дни преди това в района на хартиената фабрика в гара Искър под бдителните очи на МВР-шефове бе изгорена голяма част от архивите на управлението. Месеци по-късно зам.шефът на управлението Боян Велинов стана консултант в сливнишката безалкохолна фирма "Дипс". Шефът пък на
6-ти отдел на Шесто Димитър Иванов създаде фирма "Деултум". Сега тя е част от "Мултигруп", а г-н Иванов – третият в йерархията в групировката. Вторият е съпругът на соцдепутатката Соня Младенова – Младен Младенов. Още двама ексслужители на ДС: Георги Петков и Борислав Вазов, влизат в състава на друго "мулти"-поделение – "Мултиарт". На 27.11.1989 г. с указ на др. Петър Младенов министър на вътрешните работи стана началникът на Генералния Щаб на БНА и партизанин от отряда на "антонивановците" генерал-полковник Атанас Семерджиев. Той беше неподготвен за шеф на МВР, но за сметка на това удобен в конкретната ситуация ръководител. Наведнъж от МВР бяха извадени:
- Първо главно управление, което стана Национална разузнавателна служба и премина на подчинение на президента.
- Пето управление (УБО), преименувано в Национална служба за охрана към президентството.
- Трето управление на ДС, което за кратко бе
ше Военно контраразузнаване към МО, после закрито, а още по-късно възстановено.
- Научно-техническото разузнаване (УНТР), което първо бе извадено от МВР, а след година и половина бе разформировано. Борбата за архихите му продължава да е безмилостно жестока.
- Контраразузнаването по времето на Семерджиев бе съкратено до степен неразумна достатъчност. След това го трансформираха в Национална служба за защита на конституцията.
През март 1990 година със закон бе премахнат статутът на дознателите. Всички проверки при по-обикновени и правно лесни за квалификация престъпления се стовариха на гърба на следователите. Така за политиците стана по-лесно да обвиняват в бездействие институцията следствие. Главно следствено управление пък бе изведено извън МВР и досега виси някъде между независимата съдебна и не по-малко самостоятелната изпълнителна власт.
Христо Данов стана министър на вътрешните работи на 7.12.1990 г. в състава на кабинета на съдията Димитър Попов. Той назначи добри професионалисти на ключовите места. Спецът по радиошпионаж и контрашпионаж Людмил Маринчевски стана главен секретар и ръководи пряко професионалните задачи на ведомството.
Контраразузнавачът Чавдар Петков седна на директорския стол на Националната служба за защита на конституцията. На ген. Тодор Бояджиев му бе възложено да изгради основите на сътрудничеството на МВР и неговите поделения със сродни служби и ведомства по света. Йордан Соколов обаче започна мандата си с изхвърляния в каубойски стил. Той се закани на обикновените чейнчаджии пред столичната "Магура". След това уволни шефа на СДВР Чавдар Чернев. Освободен бе тихичко ген. Маринчевски. Чавдар Петков бе натирен шумно заради "оня списък" и заменен с некомпетентния армейски строевак Арлин Антонов... От 60-те, избрани от Бонев и назначени от Соколов висши шефове  в министерството, Виктор Михайлов остави 42-ма. Днес той си къса косите, защото знае, че именно между тях са хората, които му скриха фикуса."

(Чета, препрочитам и недоумявам. През 1989 и 1990 са попиляни онези структури, за които авторът твърди (по дати!), че са ключови за пресичане на престъпността, а пък за странната миризма в кабинета на Виктор Михайлов, което значи стрелба по улиците на държавата, виновен Ф.Д., Соколов и Бонев, че назначили 60 нови лица. При това първите 18 вече са уволнени. Ами, да уволнят и останалите 42-ма, та да миряса държавата. Да, ама не! Защото не е в тях причината, че във ведомството на Виктор Михайлов вони!)

 

 

НАШИТЕ ФИКУСИ

Първите миризми се разнесоха от тях през 1991. Бяха слаби, едва доловими, за да се засилват, засилват, засилват... Една статистика. Публикувана е във въпросния брой на "24 часа" от 22 януари 1994 година. Обърнете внимание, че цитирам не партиен, а независим източник.

                         1990               1991               1992               1993

убийства          238/210         383/265         464/362         499/348
                           88%                69%                78%                69%

грабежи         1257/721       985/1589       5523/2614     6166/2973
                           57%                40%                47%                48%

кражби          5944/2995     7685/2282     2153/2883      6239/2609
                           50%                30%                24%                16%

(Две пояснения: Първата цифра е броя на регистрираните престъпления, а втората – на разкритите от тази бройка. Отдолу е процентът на разкриваемост.)

Какво прави впечатление?
- Най-добри показатели има 1990 година. Сега преписвам забележката с дребни букви под оригиналната таблица в "24 часа": "До януари 1991 в Република България като регистрирани се отчитаха само престъпленията, по които е образувано предварително производство."
- Годината в която Соколов, Бонев и онези 60 некадърника, които те назначили, има почти същите показатели от годините на Христо Данов и Самия Виктор Михайлов.
- И още нещо, което няма как да не ви е направило впечатление, драги читатели, макар за него да няма как да се направи статистика: Нашите градове и села станаха по-опасни за живеене именно от средата на 1993 година нататък. През 1991-ва и 1992-ра стрелбата по улиците, взривовете и показните убийства бяха изключителна рядкост.

Какво е положението сега?

АВГУСТ 1993:
Първи стрелби с автомати в центъра на Перник и Казанлък; първи ранени. Убит край Ловеч, както си карал "Мерцедес"-а по пътя, право с куршум в челото, "борецът" Стефан Мирославов-Крушата.

ОКТОМВРИ:
В
естник "Труд" съобщава, че крадец е отмъкнал 60000 долара от десетокласничка (?!). На 14 октомври е взривен офиса на фирма ВИС-1 в столичния квартал "Иван Вазов". На 27-ми в два часа следобед на площад "Руски паметник", при престрелка на полицията с арабски пласьори на наркотици е убита случайно 40-годишна жена.

НОЕМВРИ:
Посред бял ден следобед на 5 ноември 1993 в центъра на столицата на ул. "Ангел Кънчев" започнала стрелба пред кафенето на арабин. Кафеджията започнал да бяга по улицата към НДК. Гонещите го започнали да стрелят подир него. Ранена била случайна минувачка. Преследваният избягал, стрелящите също, преди полицията да успее да дойде.
В хотела "Стар пласт", собственост на българо-турска фирма, намиращ се на връх Бузлуджа, под  Чинията-бившия Дом на БКП, полицаи от РДВР Стара Загора са заловили цял арсенал оръжия и полицейски фалшиви приспособления. След разпита в Казанлък задържаните били освободени, тъй като срещу тях нямало достатъчно доказателства. Те твърдели, че оръжието е на софийските борци. Няма образувано следствено дело
..
Нова мода: Започнаха нападения с цел грабеж срещу сгради на чужди посолства в София. Първо пострада руското посолство, разбит е магазина към него и е открадната стока за над 20000$

ДЕКЕМВРИ:
На 15 декември беше приет окончателно Законът за националната полиция. Макар и несъвършен, законът е вече факт и когато полицията бездейства, няма да има с какво да се оправдава. По-важните текстове регламентират при какви обстоятелства полицията може да задържа лица, да извършва обиск, кога може да използва оръжие, физическа сила и помощни средства. Прави впечатление текст според който, онзи който бъде поканен и не окаже съдействие на полицията, без да е била налице опасност за него, се глобява от 500 до 3000 лв. Освен това има изискване директорът и зам.директорът на националната полиция да са служили в апарата на МВР най-малко 10 години. Извадете 10 години от текущата 1993 и ще се върнете назад във времето дори преди възродителния процес от 1984-85. Послучай приемането на закона Виктор Михайлов е дал коктейл на депутатите в НС, съобщават вестниците.

·                    2-ма въоръжени и с маски нападнали частна фирма в Перник и след като обезвредили пазача, си отишли със стока за 2 млн.лв. Привечер на централна гара София цигани нападнали и набили двама полицаи. Взели им служебното оръжие. Неустановено лице ранило с пистолет 4-ма души в дискотека в София. Между ранените има финландец и англичанин.

·                     На 6 декември 1993  полицейска акция в апартамент на трима араби в кв."Надежда", София завърши с три трупа (двама от полицаите и един арабин) и двама ранени (полицай и арабин). Единият арабин успял да избяга в момента. В последствие се оказа, че тримата полицаи отишли в квартирата на тримата наркотрафиканти без задължителната подсигуровка. Някои вестници дори писаха, че преди стрелбата всички в стаята са пили заедно уиски. Упорито се говори, че това е просто един зле завършил опит за рекет от страна на тримата полицаи. Междувременно беше застрелян един иранец при опит за съпротива при задържането според официалната версия. Защото вестниците писаха, че това е висш ирански разузнавач, разследващ наркотърговията на арабите у нас.
- След 16 дни единствените свидетели на тази драма - двама иранци, както се оказа, бяха разстреляни от полицаи, когато слизали от рейса на спирката зад НДК. Две са версиите на ген. Богацевски, главен секретар на МВР, изложени на пресконференции. Първата: двамата убийци били следени дълго време от оперативна група и се търсел удобен момент и място да ги заловяти. Втората: полицията случайно се натъкнала на престъпниците и в законна самоотбрана ги улучила смъртоносно. "Полицията се отърва от убийците. Остава само версията на МВР", писа вестник "Демокрация".
(Допълвам, че през юни 1994, след половин година, следователят Александър Пейчев, разследвал убийството на полицаите в кв."Надежда" "се е застрелял с личния си пистолет в присъствието на съпругата си и че това е станало в дома му, т.е. става дума за самоубийство" – в."Отечествен вестник" от 16.6.94.)

Другите вестници имат същите “други версии":

 

 

Аз, pitatlimedejzorata:

Продължението за фикусите” през 1994 година следва.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462450
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031