ОПОЗИЦИОННИТЕ МАНЕВРИ

В едно интервю дадено за в. "Отечествен вестник" през септември 1993 година Иван Глушков казва: "Всички, които декларират, че по никакъв начин няма да си сътрудничат с БСП трябва да са членове на един антикомунистически блок. Обаче без СДС или против СДС такава анти комунистическа коалиция не би могла да се създаде, но в нея обязателно трябва да присъстват и монархическите организации, и всички земеделци-антикомунисти. Това, че земеделците са за република, не трябва да бъде пречка за общи действия с монархистите, защото днес проблемът не е във формата на държавно управление. Проблемът е на следващите избори да се реши дилемата неокомунизъм или демократично развитие на България."

Кого го е заболяло от това интервю? Ами Ваньо Стоилов от "Дума", 4 октомври: "Иван Глушков е готов да влезе във всяка коалиция".

Не във всяка, бе Ваньо. С БСП не иска човекът.)

ОКТОМВРИ:

- През октомври в НДК се проведе конгрес на ГОР. Председател остана Александър Томов, заместник му е Славян Сапарев, брат на известния Огнян. Организационната формула е общонационално движение, регистрирано по закона за политическите партии. Уставът допуска двойна игра - участие и в ГОР, и в БСП. От 473-мата делегати, 79 са настоящи членове на соцпартията.

Освен Петя Шопова и Елена Поптодорова, в ГОР ми прави впечатление, че членува един, "независим естествено", чийто брат помага на Продев в "Дума", "но мозъците им не са сраснали". Става дума за Цветозар Томов, президентски приятел от вестника "Демокрация-91". И още: на "купона" в НДК горяните се забавляваха заедно с "Медикус", Васко Кеца, Влади Въргала и Михаил Белчев.

- Заявява открито апетитите си за властта коалиция "За Търновска конституция - Царство България". Нейната главна цел, съгласно политическата й декларация от 3 октомври 1993 е възстановяване на Търновската конституция като начално условие за възстановяване на традиционната демокрация. Обаче съставът на ръководството й малко смущава: Маргарит Мицев, Иван Едисонов, Иван Георгиев, Васил Божинов и Иван Калчев.

(Само царедворци, нито един монархист.)

- Емил Бучков от ПГ на ДПС премина в ПГ на СДС. Неговите мотиви: "ДПС се присъедини към БСП и НСД. Споделям напълно принципите за демократична правова държава, казала "не" на комунизма. Единствен защитник на тази справедлива кауза е ПГ на СДС."

(Склонен съм да му повярвам, не само заради личните ми наблюдения върху действията му през изминалите четири години, но и защото веднага мнозинството гласува освобождаването му от поста зам. председател на Законодателната комисия и от нейния състав. Сигурно защото за една нощ си е загубил юридическите способности. По същата причина вероятно, поглеждайки напред във времето, виждам, че г-н Бучков няма да се влее в редиците на радетелите за “национално съгласие тип Желев”.)

Обаче изобщо не вярвам на Константин Аджаров, напуснал ПГ на БСП преди два месеца, който също поиска да го включат в ПГ на СДС. Никак не съм забравил неговото патриотично писмо до партията БСП, наречено "Няма време, победители", чрез което той предлагаше услугите си там през годината 1991-ва.

- Опити за обединение направиха и в НСД. Имената на обединителите: Съюз за демократична България (Христо Иванов), Християн-демократическа партия (Стефан Караджов), ЦНП (Димитър Луджев), ДГИ (Петър Марков), Сбор за демокрация (Иван Пушкаров), Либерално-консервативен съюз (Петко Симеонов и Стефан Николов).

Това изключително пъстро разнообразие на идейни позиции може да се обедини само от задния фон – всички са обикновени доносници с амбиции за власт. Умряла работа. Много маймуни са на този клон.

НОЕМВРИ:

- На Втората национална конференция на ДПС лидерът й Ахмед Доган е гарантирал лично пред делегатите, че материалите за членство на Юнал Лютфи и Осман Октай в ДС са фалшификати и той самият никога не е сътрудничил на тайните служби: "Не познавам бивши агенти на ДС в Централното оперативно бюро на ДПС. Ако разбера, че има такива, ще направя всичко възможно, за да ги отстраня. Лично гарантирам за избрания екип."

Така безочливо лъжат само комунистите и циганите.

В знак на протест 96 делегати са напуснали конференцията. Сред по-известните имена са Мехмед Ходжа, Хасан Али, Реджеб Чинар, Ремзи Осман и Бахри Юмер. Седмица преди тази конференция и Димитър Сепетлиев напусна ПГ на ДПС и стана независим в НС. Новите лица в ЦОБ, избрани от Доган за заместници – Касим Дал, Гюнер Тахир, Айруш Хаджъ, Мустафа Занков и Мюмюн Емин – бяха наречени от лидера си "свежа кръв в движението”. (Мен ако питате, донорът е същия столетник.) Юнал Лютфи, Шерифе Мустафа и Осман Октай запазиха постовете си в ЦОБ.

- Н.В.Цар Симеон II в обръщение към сънародниците си по повод 50 години, откакто 25-то НС според чл.34 от Търновската конституция, го провъзгласи за цар на българите, казва: "Свидетели сме на непрекъснати междуособици, лични съперничества, непочтени маневри, алчност, егоизъм, самозабрава, липса на идеали и дори на патриотизъм - нямам предвид демагогския шовинизъм. Както винаги гледам на нещата обективно и с дълбок реализъм. Атаките против институцията, която представлявам, са жестоки и незаслужени. Монархистите са представяни като хора от друга раса и във възможно най-черна и зловеща светлина. От друга страна, липсата на по-широка и активна подкрепа ме кара да мисля, че може би съм изразител на една нежелана от болшинството алтернатива. На фона на всичко това трябва да призная, че ме обзема безкрайна умора, и затова смятам, че е безсмислено да продължавам трескавата си дейност от изминалите 4 години, съпроводена от жертви от всякакво естество. От позицията на половинвековната ми родолюбива дейност си запазвам правото на окончателно решение, изхождайки от развитието на нещата, като династическите права остават изцяло в мои ръце. Приканвам ви още веднъж всички да насочите силите си за постигане общото благоденствие на страната. Назрял е моментът всеки един от вас да се замисли върху въпроси по-значими от всекидневните битови неуредици и дребните политически разправии. Така, дай, Боже, един ден историците да пишат, че Родината е излязла от пропастта благодарение на съвместните усилия и на изключителните заложби на българския Народ!"

ДЕКЕМВРИ:

- След близо 50 години се възстанови Българския женски съюз. Сред учредителките му са Блага Димитрова и Богдана Карадочева. Председател на новата формация е г-жа Павлина Тодорова, адвокат по професия.

Създаването на БЖС е приветствано от Филип Димитров (НКС на СДС), Екатерина Михайлова (ПГ на СДС), Анастасия Мозер (БЗНС), Иван Глушков (ХАП) и Пламен Даракчиев (НПС). Ясно е, че тази нова организация е противовес на Демократичния съюз на жените с първи съпредседателки Емилия Масларова, Нора Ананиева и Румяна Модева.

·                      Коалицията СДС започна да се избистря.

- На 7 декември Едвин Сугарев в специално писмо до НКС на СДС изразява своите обвинения срещу Ал. Йорданов. Прав или неправ, редно бе вестник "Демокрация" да информира подробно своите читатели, а не да научават те подробностите от вестника на Блъсков (20 декември 1993).

- Две седмици НКС на СДС отпусна на Радикал-демократическата партия да заяви отношението си към изявленията на Николай Слатински по повод проблемите на СДС. На свое заседание Изпълнителният комитет на РДП взел решение, че казаното от Слатински не ангажира РДП, но до изключването му не се стигнало, защото това можел да направи само Национален Партиен Съвет, каза на пресконференция председателят на радикалдемократите Александър Йорданов. Междувременно СДС сне политическото си доверие от Слатински.

- Георги Марков стана следващия, хвърлен срещу каузата СДС. Твърде много пречи някому идеята за нормална демократична държава. Кому ще попитате. Отговорът е даден в другите възможности вместо тази нормална демократична държава: народна социалистическа република от единен соцлагер или бананова държава от мафиотски тип. Представител на кои среди е Георги Марков, решавайте сами, читателю. Аз само ще цитирам изявленията и отбелязвам действията му.

На 7 декември 1993 (4 години от създаването на СДС) той говори ­от името на СДС ­във вестника на Тошо Тошев "Труд" следното: "Днес, четири години след своето създаване, като че ли сме на път да изкараме, че СДС няма история. Като че ли нямаме своите създатели, съзидатели, законодатели, а сме имали само предатели. На кръгли годишнини комунистите помилваха, реабилитираха, амнистираха - свои и чужди. Ние си намерихме поредната жертва - Николай Слатински."

Г-н Марков, имам въпрос към вас. Годишнината от обесването на Левски повод ли е да амнистираме неговия предател поп Кръстьо? И знаете ли - милион и половина българи (за съжаление само толкова от всичките, са съгласни да носят сами тежестта на собствената си свобода) ви отговорят еднозначно: НЕ!

- В същия брой на в."Труд" (от 7 декември 1993) е написано следното (подписала се Светлана Кръстева): "Нова парламентарна група замислят разумни в СДС на които им било писнало да се подчиняват на "идиотските решения", които налагал Филип Димитров. Първоначално от старата група щели да се отцепят хора като Венцислав Димитров, Вержиния Велчева и други, които да "повлекат крак" за сформиране на нова група. В нея щели да се включат Георги Марков и Иван Пушкаров. Една от първите задачи на новообразуваната "СДС-нормални" щяла да е възстановяване на отношенията с ДПС."

След година и 10 дни се проведоха новите парламентарни избори. Част от "СДС-нормални", които повярваха на източника, информирал Светлана Кръстева, не събраха необходимия брой избиратели и отидоха в извънпарламентарните сили. Венцислав Димитров "повлече крак" със Стефан Савов и ако не им беше "хрумнало" да се обединят със земеделците на Анастасия Мозер, и те, и земеделците, щяха да гледат Парламента по телевизията. "Журналистката" Светлана Кръстева продължава да пише все така компетентно в "Труд". И аз, и много други, продължаваме да четем тези "истини" и добросъвестно да ги подреждаме. Дали пък не е излишно?

- На своя редовен 14-ти конгрес Демократическата партия избра с пълно единодушие за председател на партията Стефан Савов. При представянето си пред делегатите (според в."Демокрация") той е казал: "През годините на тоталитаризма не можех да спя нощно време, защото се стрясках от всеки шум на мотор, спрял пред къщата ми. Винаги съм мислил, че идват да ме арестуват. Сега обаче спя съвсем спокойно, защото съвестта ми е чиста."

- На следващия ден НПС на Радикал-демократическата партия обяви, че те ще подкрепят като председател на НКС на СДС "ново лице". Г-н Георги Петров беше по-конкретен: "Стефан Савов е най-добрият и доказал себе си политик в СДС в момента."

- Запитан в интервю за отношението му към председателския пост в НКС Филип Димитров отговорил, че ако в СДС настъпи подмяна на позициите, той би се разграничил от всичко това, независимо дали заема или не лидерския пост - "Ако СДС върви по пътя, който трябва да следва, то дали човек ще бъде председател, или няма да бъде, не е толкова важно."

- На 21 декември 1993 година, съгласно новите промени в устава на коалицията, бяха проведени избори за нов председател на НКС през следващата една година. След балотаж между Филип Димитров и Стефан Савов крайният резултат е следния: 11 гласа за Ф.Димитров, 4 гласа (ДП, РДП, ОХДЦ и БЗНС в СДС) за Ст.Савов. За главен секретар е избран Иван Куртев, За зам.председатели са избрани Стефан Софиянски, Васил Гоцев, Аспарух Панов и Асен Агов.

Въпреки бодрите нотки в синия печат за единството и разбирателството в коалицията, там нещата не са наред. Кой си затваря очите, умишлено ли е това, подлежи на изясняване, но Панчо не е такъв човек. Затова мога да ви дам само моето тълкуване на тези събития.

При влизането си в сградата на "Раковски" 134 преди самия избор делегатите от РДП и ДП бяха посрещнати с освирквания от симпатизанти на СДС. По телевизията бяха показани и по-груби дърпания и бутания срещу Елка Константинова, Златка Русева, Стефан Савов, Александър Йорданов. Вестник “Демокрация" от 22 декември 1993 се мъчи да ми внуши, че: "извършеното вчера на улицата насилие е следствие на невижданата кампания в "червеникави и жълтеникави" вестници, кампания, която цели дестабилизирането на СДС".

Съвсем не мисля само така. Хората бяха, и са все повече, ядосани, обезверени, отчаяни, озлобени (според манталитета и разбиранията си) срещу многото колаборатори, откровени хитреци и подлеци, шляещи се из коридорите на управлението на СДС и съставляващите го партии. Те дестабилизират СДС, а не по-малка вина имат и онези от лидерите, които в името на единството (Кое единство - с агентите, платени от Партията, и с тарикатите, печелещи лично от синята идея ли?) се стараят да отложат конфликтите. И ако питате мен, един е само отговорът защо СДС загуби изборите след година: ЗАТОВА!

Вижте кой е против това хората да си изразяват мнението публично.

- Ал.Йорданов: "Днес не беше добър ден за българската демокрация. Като председател на НС и като председател на РДП искам да се извиня на всички, които са били потърпевши в тази политическа вандалщина. Истинската демокрация днес аз видях в блесналите сълзи в очите на Елка Константинова, не в размаханите юмруци и изкрещените псувни, на които истинските вдъхновители отново останаха в сянката на своите политически амбиции."

   "Това е позор за демокрацията, дори да е успех за Ф.Д." - цитира негови думи на първата си страница вестникът на пресгрупа "168 часа"

- Ст.Савов: "Истерията на хората на ул."Раковски" не беше съвсем спонтанна и срамните сцени нямат нищо общо с демокрацията. Приех да се кандидатирам за председател на НКС и за да ударя едно звънче на тревога, че не всичко в нашата коалиция е наред."

Той и президентът искаше да удари едно звънче на тревога на Боянските ливади през август 1992. Но и според неговите думи тогава "не го разбрали". Както два милиона "провокатори" в СДС не разбраха Савов една година по-късно, през есента и зимата на 1994-та. Ще ми се да получа отговор от тях двамата на един въпрос - имат ли лична вина за провалите в СДС?

- На Александър Йорданов не искам да задавам въпроси. Не обичам тарикатите. Но имам въпрос към Филип Димитров: Кое ви накара да включите в изборните листи за 1994 година компрометиралия се сред избирателите на СДС лидер на радикал-демократите? Каква е тежестта на това ваше решение в общата стойност за провала на синята коалиция през декември 1994 година?

- На Елка Константинова, Златка Русева и другите как да задам въпросите си като не съм виждал “блесналите им очи" на митингите на СДС вече повече от две години?

- Информираният часови вестник "24 часа" в деня на избора - 21 декември, излива мечтите си: "Г.Марков и Н.Слатински победиха в спора за ново лице в НКС. СДС достигнал до вътрешен компромис - Стефан Савов да облече синята мантия, а Ф.Д. да отстъпи крачка назад, без да напуска коалицията, защото тръгне ли си той от СДС, с него си тръгват и 10-тина процента твърд електорат." (Подписал Юри Велев.)

- А в."Дума" (23.12.1993) чрез една "журналистка" на име Янора Григорова, съобщава официално: "Хората на Ф.Д. разполагат със железен електорат в лицето на: 50 души, които бутнаха Александър Йорданов под тролей 9 на "Раковски"134 през януари, 120 души, които замеряха Вержиния Велчева със снежни топки пред НДК по време на националната конференция на СДС през март, 200 души, които поискаха оставката на Хелмут Кол, и още 200, които поискаха оставката на Катрин Лалюмиер, 300 души, които във вторник замериха с гадости и ритаха Елка Константинова, Екатерина Михайлова, Златка Русева, Стефан Савов, Александър Йорданов, Георги Петров и Стефан Софиянски. Общо 870 броя."

(Чакам госпожата да обясни как така тези "общо 870 броя" след 11 месеца ще станат 28,65 процента от всички гласоподаватели, което прави точно 1 милион 423 хиляди души. За партията на социалистите ще гласуват "всички останали": 2 милиона 583 хиляди души. “Ега ги у компетентните", както се изразява един познат.)

- Ще добавя още един щрих от тези събития. Конфедеративният съвет на "Подкрепа" призовава да бъде съставен съюзнически блок на некомунистическите сили. (Милите синдикалисти! Те щели пак да ни помагат да сваляме комунистите. Че са на порцион при Компетентната знаят и кучетата. Тъкмо затова онзи от лидерите на СДС, който тръгне пак да ни увещава, че в името на... трябва да се сдобрим с Тренчев и С-ие, става зрител на събитията от външната страна на синьото. И това не са заплахи, а истинска, повтаряща се вече за кой ли път през тези години, действителност.

И накрая за досиетата:

През септември 1993 Ф.Димитров е в САЩ по покана на Харвардския университет за цикъл от лекции по право. Там той е заявил, че в България се погазват сега демократичните принципи. На въпроса каква е причината за свалянето от власт на правителството му, той е казал: "Желанието ни да отворим досиетата".

В."Труд"(25 септември 1993) написа по този повод "Филип Димитров пак клепал България зад граница". Премиерът Беров нарече тези изявления "проява на неуравновесеност и озлобление."

А българският "Галъп" публикува една анкета сред столичани (в "24 часа" от 8 ноември 1993), чиито резултати показват, че 30% (Само?!) споделят позициите на Беров. Интересна е разбивката на тези 30 процента: 91% от симпатизантите на БСП мислят като Беров. Само 10% от сините гласоподаватели са съгласни с Беров.

Кой питаше чий премиер е Беров?

Неочаквано на 1 декември 1993-та предлаганата много пъти в НС точка за отваряне на досиетата влезе в дневния ред. Ако сте си помислили нещо от рода на "това е много хубаво" или "най-после", преждевременно е било. Социалистите твърдяха, че за това е необходимо да се направи отделен закон (т.е. месеци в парламентарни комисии, поправки, изменения и допълнения), а не просто едно решение на Народното събрание, каквото беше предложението на СДС. Дискусиите продължиха и следващия ден, предложи се съставянето на специална комисия... и всичко потъна, та до ден днешен.

На поредното си заседание ВС на БСП е констатирал, че "досиетата са второстепенен въпрос, който се разглеждал в най-неподходящия момент". Нещо повече, синът на Топенчаров-стария, известният Владо Топенчаров-младши, е казал, че темата не вълнувала никого. Ние сме били единствената страна, която "се занимавала с подобни забавления".

Само припомням, за да не се забрави. Поканеният в НС вътрешен министър Виктор Михайлов нагло заяви на избралите го депутати следното: "Ако вие приемете решение за досиетата, аз няма да го изпълня."

А в."Новинар" (3.12.1993) по този повод, съвсем надпартийно, публикува на първа страница голямо заглавие "Агенти?" и снимките на Филип Димитров, Едвин Сугарев, Иван Куртев и Мехмед Ходжа. Подписалата се под този материал журналистка Цветанка Ризова се е, как да се изразя – поколебала, да добави други снимки, например на Луджев, на Желев, Марков, Иванов, на Кадирците, на Молловци...

Защо такава нерешителност, г-жа? Последните поне познавате много добре!