ПРИЛИКИTE  И  ОТЛИКИTE  МЕЖДУ  МАФИЯ  И КОМУНИСТИЧЕСКА  ПАРТИЯ

Думата „партия” произлиза от “part”, част от нещо цяло. Следователно членовете й са избрани ОТ ЕДНО общество и тенденцията в никакъв случай не е броят им да нараства постоянно. Всички членове на партията са обединени за някаква цел – от максималистичната: всички хора по земята да живеят щастливо (понятието „щастливо” подлежи на допълнително прецизиране) до минималистичната: да има бира. Парите са само средство за постигане на целта и никога крайна цел.
Когато парите се обявят за основна цел, т.е. идентифицират се с човешкото щастие, партиите изчезват и се появява Мафията. Пари могат да се печелят и при тирания, и при свобода, честно и нечестно, изобщо по всякакъв начин и от всеки човек. В този смисъл Мафията е отворено общество за всякакъв род партийци и едновременно с това много лабилно и делящо се на „мафийки”. Мафията не е партия, напротив тя „ерозира” всякакъв вид партии. Парите насърчават човешката индивидуалност, затова е така.
Ако основната партийна цел се съгласува с човешката еволюция или е без значение за нея, жертвите, които партията дава от своите редове и причинява в „редиците на врага”, са по-малки и целта й се постига по-лесно. Може да се каже: членовете й не се ожесточават, те са по-човеколюбиви. Комунистическата партия с нейните мераци всички хора по земята да са равни и свободни, е най-лошият пример сред партиите в този смисъл.
Желанието на мафиота да има много пари, повече пари и още пари, прави човека човеконенавистник.. Ето защо душевността на комунистите и на мафиотите е сходна, но същността им е различна. Нито комунистът, нито мафиотът, ще се замислят пред убийството. Обаче мафиотът убива заради собственото си благополучие и броят на жертвите поради това се измерва с десетки. А комунистът убива заради някаква безумна идея и жертвите му са милиони. Мафиотът все пак е „човек”, докато комунистът е „желязо”.
Сега за типа на обществото.
В плуралистичното общество съществуват много партии и те открито се борят за правото да управляват останалите части (партии) в него. Мафиотизираното общество е деформирано плуралистично общество – на повърхността много „партии”, отдолу една мафия, която контролира всичко. Една, разбира се, в кавички – едно общество от мафии, взаимно подпомагащи се завчера и днес, взаимно изтребващи се вчера и утре. Обаче тези два типа общества, плуралистичното и мафиотското, изискват от своите членове непрекъснато внимание да не би някой да ги измести от мястото им. С други дими казано: тези общества са конкурентни.
Докато при комунистическото общество е запазен партийният принцип – избрана част от гражданите управлява, но конкуренцията е унищожена. Комунистическата партия е „вечната и святата”. За подтискане на естествения човешки стремеж към конкурентност, към индивидуалност, Партията поддържа информиращи и репресиращи структури във всичко, тук копирайки мафиотските методи. Както и при мафията, Партията е най-строга и безмилостна към своите собствени членове, които я предават, т.е. отказват се от идеите и поетите ангажименти.
Но следене, подслушване и сплашване съвсем не са достатъчни за господството на Партията над цялото общество за продължително време. Трябва да бъдат премахнати или подтиснати ефективно индивидуализиращите Човека предпоставки – частна собственост върху земята за препитаване и жилището за живеене; опорите на Личността – семейството, вярата в Бога, чувство за обща принадлежност към страданието и високата нравственост; времето и възможностите за философско осмисляне на света, както и неговите носители. По тези свои „старания” Партията на комунистите няма аналог с никоя друга партия, нито пък с Мафията, и може да бъде идентифицирана, различена от тях, безпогрешно.. Върху тази плоскост Партията е безмилостен противник на Мафията.
Дори на своите върховни вождове Партията не продава нищо. Те имат всичко, което тя може да им достави със своите огромни възможности, но само дотогава, докато й служат. Дадено им е „под наем” – обещанието да служат, и се отнема при измяна – често придружено с убийството им. Няма наследственост, няма минали заслуги. При мафията това не е така. Този начин на общуване в партийните среди се прилага във всички нива на партийната йерархия. Просто коефициентът с който се умножават потребностите на дадения партиец, е различен за различните нива.. Но е строго регламентиран и предварително известен. И още нещо: и за последният войник на Партията този коефициент е поне два пъти по-голям от базата за простосмъртните. Партията следи стриктно това условие да бъде винаги изпълнено.
Тук ли да попитам: как мисли Партията да управлява вечно при задоволяване на необходимите потребности само на една малка част от обществото си? Нали основната идея, Идеята над идеите в нейната идеология, е, че онеправданите се вдигат на справедлива борба за хляб и щастие и нищо не е по-силно от техния гняв!?

КОЙ ЩЕ СПРЕ МАФИЯТА, СЪНАРОДНИЦИ

Прекалено много българи в момента си мислят, че са спасили икономически – те лично! Независимо от процесите в България! „Не се интересувам от политика, занимавам се с бизнес.” Толкова често се чува това по радиото и по телевизията в случайните интервюта от улицата.
 Ще ми се да викам! Спрете! Помислете! Политиците се биели за власт помежду си и вас това не ви засяга?!
Добре, какво представлява властта? – Влияние над много хора. По възможност над все повече и повече. Влияние над съпартийците, над гражданите на държавата, над гражданите на света. Влияние в чия полза? На властниците, естествено.
Така! А вие какви сте? Бизнесмени, земеделци, работяги? Рентиери, умници, тарикати? Все едно – вие сте поданиците на властта. Ония, дето маршируват в указаната посока. Иначе каква ще е тази власт, дето ще ви остави да си разигравате коня върху нейните ливади!? И какво излезе? Че на вас ви е все едно накъде марширувате. Важното е да сте добре сега.
Тези, които не са съгласни с написаното от мен дотук, защото смятат, че греша изцяло, могат да прескочат следващите две страници. Продължавам да пиша за онези, които смятат, че съм прав по принцип, но греша в оценката си за конкретната ситуация в България.
У нас комунизмът няма да се върне вече никога, казвате вие. После ще се убеждаваме дали това е така. Сега се съгласявам с вас. И питам – каква власт ще дойде у нас вместо комунизма?

Възможностите са две: 
БАНАНОВА РЕПУБЛИКА или ПРАВОВА ДЪРЖАВА.

Какво представлява мафията – това е власт на малко хора над много хора в името на парите и над законите на страната. Имали сте били земя или къща от реституцията, ум в главата или златни ръце? Какво от това? Трябва да влезете в мафията, за да ги опазите! Евентуално при това. Ами тези, дето ще останат навън?
Надявате се на законите все пак? На държавата? На синдикатите? Пропуснали сте „дребни факти”:

·             В интервю за в.”Подкрепа”. 3 юли 1992, Моллов казва: „В онзи свят към който се стремим ние, начинът да се опази социалния мир е обусловен от добрите взаимоотношения между синдикати и работодатели. Не намирам нищо странно в това, че държа да имам добри взаимоотношения със синдикатите. Ако някому по политически или конюнктурни причини не му харесва, аз не желая да коментирам. Харесвам и младите хора. В крайна сметка те са моите бъдещи наемни работници.”

·             Съобщение във в.”24 часа”, 13.01.1993г.: „Сътрудничество между ССИГ и легия „Раковски” за подпомагане семействата на кадрови и преквалификация на запасни военнослужащи обсъждаха президентът на „Евромил” и главният секретар на организацията с Валентин Моллов.”

·             Съобщение на „Демокрация”, 3.04.1993г.: „Президентът на Първа частна банка Венцислав Йосифов подари днес 40 „Лади” на мото охранителното поделение към Столична дирекция на вътрешните работи.”

·             В интервю за „24 часа”, 14 май 1993, отново Валентин Моллов се изказва така: „Иначе казано социалистическото мислене властва тотално – мръсните гадни частници си останаха такива. Но това опира до друг проблем, който ще обхване цяло едно поколение – промяната в манталитета. При приватизацията ще си купя полуостров, но няма да ви кажа къде, защото веднага ще се намери някой общинар, който ще започне да ми пречи.”

·             В същия брой на в.”24 часа” е публикувано интервю на Кръстьо Петков, озаглавено „Има опасност синдикатите да се мафиотизират.”

·             След две седмици, на 28 май 1993, пак „24 часа” отпечатва статия в която Емил Тонев пише: „КНСБ и „Подкрепа” са добра ракета-носител. Професионалното и финансовото благополучие на лидерите е осигурено.”

·             В.”168 часа”, 15.06.1993, Трайко Дорин: „Политработници посягат пак на банковата тайна. Данъчни инспектори ровят из кредитните досиета на фирмите. Банкери са наказани, защото са отказали да разкрият пред данъчните власти сметки на обслужваните фирми.”

·             В.”Демокрация” от 2 август 1993: „На последното си закрито заседание МС е обсъждал възможността Първа Частна Банка или някоя друга мафиотска фасада да кредитира Министерството на отбраната за заплатите на офицерите, след като хазната е празна.”
Обърнахте ли внимание на думите на самия Моллов, че се радва на младото поколение – „В крайна сметка това са моите бъдещи наемни работници”, казва той. Филип Димитров не говори за младите хора, че ще бъдат наемни работници, а че ще станат поданици на нормална държава. Ето кое ме кара да мисля, че часовите вестници (впрочем собственост на самите молловци) бъракт, като твърдят, че Филип Димитров е мафиотът. Молловата кандидатура е по-подходяща.

Един собственик на земя, къща, ум, умения, не става наемен работник! Помислете за бъдещето си в такова мафиотизирано общество, мили „собственици”. Кавичките са защото в такова общество собствеността ви е мираж.

КОЙ ЩЕ СПРЕ МАФИЯТА, СЪНАРОДНИЦИ?

Може само властта. И избирателите, сменяйки негодната да се справи власт. Властта – това са президентът и управляващото мнозинство в Парламента. Някои „дребни факти” ме карат да се съмнявам, че президентът може да свърши тази работа.

·             Събеседници на боянските ливади му бяха журналисти от „Часовете” и „Труд”. Стефан Продев го нямаше.

·             Основно президентско обвинение към правителството на Ф.Д. бе, че то е обявило война на синдикатите. Сега (1993г.) в националния Съвет за тристранно сътрудничество са допуснати само КНСБ и „Подкрепа”. Навън са останали другите синдикати – НПС, АДС, „Бизнес”, но президентът още не се е разсърдил.

·             В доклада на новия директор на Агенцията за чуждестранна помощ Стефан Чанев се казва, че по време на управлението на предишния й директор Петко Симеонов (лидер на президентстващите либерали) големи суми от помощите са отивали, неправомерно разбира се, във фирмите на „честни частници”. Във в.”168 часа” дори бяха коригирани назованите цифри в посока нагоре.

·             Следя събеседниците на Ж.Желев с които той провежда консултации за политическото положение в страната, и онези, които пренебрегва. Следете и вие, читатели.

·             Запомнил съм една любопитна подробност от последните месеци на 1992 година, когато се провеждаха консултации при президента за ново правителство. Тогава само и единствено Моллов си позволи да демонстрира „заетостта си” и си тръгна, пренебрегвайки срещата с президента, защото последният закъснял с 10 минути. А помните ли пак от тези зимно месеца на 1992-ра как К.Тренчев беше преметнат да чака Президента пред президентството по повод на поредна консултация, докато Желев „имал среща в Бояна”?

Колкото до управляващото мнозинство в Парламента, то не е еднородно, „динамично” му казват за по-модерно. Затова ще го сепарирам предварително.
Отмахвам „пяната” ДПС и НСД. Така наречените. Дали ще се обидят е без значение. Печатът на подчинението личи и върху лицата им, те нямат собствено мнение и имат нулеви възможности да го защитават, ако имат. Каквото човек сам си избере, господ му го дава.
Другите три четвърти от мнозинството са социалисти. Дали те могат да спрат мафията?
И отново се отваря  спорът, който водя задочно с част от читателите си още от 5-та страница на тази книга. Пак ще напиша моето убеждение: Комунистите, независимо от всички извивки на тактиката си, не се променят, защитавайки своята Идея, че може да съществува общество в което всички да са равни и свободни, при това без експлоатация на човек от човека. Това е хубаво. О, лошото ли? – Че Такова общество от хора, в което никой не работи (за да няма експлоатация на човек от човека) и всички да се щастливи, не може да съществува. Такова е само обществото на Роботите, които действат в цикъла работа-възстановяване, общество в което няма чувства и следователно щастието е безпределно и вечно.
А най-лошото е, че комунистите защитават тази своя идея безскрупулно. Те могат да стигнат дотам, че в името й да унищожат всички хора по земята, които не я приемат и да ги заменят с Роботи. Това е далеч, далеч по-голяма опасност от онази, която може да измисли някаква си Мафия. Опасност за всички ни и за мафиотите включително! Така че, развъртят ли се комунистите, мафията няма никакъв шанс. Но и свободните хора още по-малко!
Целият въпрос е – колко от социалистите в Парламента са истински комунисти и каква е тяхната тежест спрямо останалите социалистически мафиоти.

Послепис:
Ако не сте забравили, читатели, преди страница написах, че мафията може да бъде спряна и от избирателите. Темата „Необходими ли са предсрочни парламентарни избори” обаче оставям  за следващта книга от поредицата. Тази в коята разказвам за управлението на Беров – 1993 и 1994 година.

 
КРАЙ НА НИЕ-1

П.П. От мен, pitatlimedejzorata
Завърших публикуването на първата книга НИЕ-1 (написана от Христо Рашев - dobronameren), която обхваща времето от 10 ноември 1989 до 31 декември 1992-ра. В оригинал това са 430 страници, които аз (Христо Рашев - pitatlimedejzorata) събрах в 65 постинги. Всички те съдържат в заглавието си НИЕ-1 и поредният номер на текущия постинг. Първият постинг е наречен от мен НИЕ-100 и е въвеждащ. Публикувал съм го на 17 септември 2019г. Последният постинг е този, който четете в момента, и носи пореден номер 64.
В следващия понеделник започвам публикуването на втората книга НИЕ-2 в която се разказва за времето на управлението на Беровото правителство 1993-1994. В оригинал тя има 370 страници. Въвеждащият постинг от новата поредица ще носи името НИЕ-200. Приятно четене.
И помнете прочетеното.