Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2019 09:14 - НИЕ-160 Превратът срещу СДС - продължение
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 489 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ОЩЕ ИМЕНА НА  “СИНИ”  ИЗБРАНИЦИ

 

Александър Йорданов (РДП):
Въпроси, въпроси...  С известни отговори.
Кое накара Александър Йорданов за по-малко от 24 часа да престъпи решение на политическо съвещание на СДС? Става въпрос за датата 4 ноември 1992, когато второто политическо съвещание потвърди решението си: СДС да не предлага председател на НС на мястото на сваления Стефан Савов. На следващия ден Йорданов приемаше поздравленията на Ананиева, като предварително заяви: “За мен като председател на Парламента всички народни представители са равни”. И започна да го доказва така:
- Отстъпи председателското място на “демократа” Кадир, когато се гласуваше правителството на Беров.
- След десет дни не посмя сам да отнеме имунитета на Лилов, а се скри зад правилника на НС и начинът на неговото тълкуване.
- Каква беше целта на посещението му във Франция от 5 януари 1993 година? Питам, защото първата работа на Андрей Луканов, след като излезе от затвора на 30 декември, беше да посети френското посолство. Сам! На 2 януари. В този наш политически живот няма нищо случайно, брате Йорданов!
- Защо при въпросното посещение във Франция, на пресконференция в българското посолство, е казал пред френски журналисти, че смята българското правителство на Беров за сполучливо и работоспособно, че животът му нямало да бъде краткотраен? И продължил Председателят на НС: Нямало много хора в България, които искали скорошни избори, тъй като нямало да се промени досегашната конфигурация в Парламента. (Информацията е в “Труд” от 8 януари 1993г.)
- Какво ли трябваше да внуши на присъстващите журналисти на пресконференцията в НС на 13.01.1993г. с идеята си да осигури в правителствена болница издаването на бележки за хомосексуалисти и психопати за депутати, “загрижен за здравето им, особено на тези, които са се увредили в качеството си на политици”? На въпросната пресконференция той се закани, че няма да позволи на НКС да определя листите с кандидати на СДС за депутати.
А ето извадки от интервюто на въпросния Председател във в. “Отечествен вестник” от 22 януари 1993г. (Написах Председател с голяма буква, за да подчертая иронията си към подобен вид хора. През март 1993 прочетох в пресата един компромат срещу Ал.Й. – на молбата му за влизане в БКП било отговорено отрицателно с мотивировката „прекалено амбициозен”. )
Нищо чудно. Слушайте:
„За мен и досега не е ясно защо не е поискано снемането на имунитета на Лилов много по-рано, в началото на нашата парламентарна работа, когато имахме и мнозинство с ДПС, когато отнехме и имунитета на Луканов. Сценарият беше елементарен - да се провери според критериите на тясно скроеното мислене в СДС твърд ли е или не е Александър Йорданов. Или пък да се търсят мотиви за постоянните атаки срещу мен. В СДС има лидери, които не могат да живеят, ако не разчистват пространството около себе си. Така че никой да не засенчва силното им излъчване. За съжаление серия от ходове на СДС, с които за щастие нямам нищо общо, доведоха дотам, че ПГ на БСП се консолидира, а нашата се раздира от противоречия. Докато аз бях председател на тази група, нека това не звучи като самохвалство, беше точно обратното. Десетки пъти сме принуждавали комунистите да напускат парламента и сме приемали каквото си искаме с наше мнозинство. Аз съм първият, и това лесно може да се провери в печата, който още преди да се стигне до свалянето на правителството на Димитров, предвидих възможността то да бъде свалено. И още тогава казах, че има 2 варианта - или СДС да мине в опозиция, тогава всички приеха това като еретичен вариант, или да се брани правителството до последна капка кръв. Това и сторихме. Добра дума за това досега не съм чул.”
Пет дни след горните редове Той написа още: “И моля ви, приятели, люспете се, отлюспвайте се, колкото искате, ако нямате какво друго да правите в свободното си време. Но също така ви моля: нека не отлюспваме България! И нека да не виждаме зад всеки храст комунист. Вярно е - доста са, но чак толкова много не са.”
А 20 месеца по-рано, по време на Великото НС, същият Ал.Й. каза на избирателите си от Варна следното (от в."Демокрация"): “Скъпи приятели от Варна, демокрацията изчезва там, където се заличава границата между ВЛАСТ и ОПОЗИЦИЯ. Или когато опозицията се превърне в ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ. И там където всички пляскат с ръце и се прегръщат, където се очертава взаимна поцелуйковщина и вместо съвест и вина, гордост и достойнство, идват тънките сметки, авантата, казано по нашенски. Там аз не искам да бъда. Не за меко кресло отидох в Народното събрание.”
Браво, Сашо! В.“Ранно утро” през април 1993 година започна да публикува сведения за заплатите на народните представители. Срещу името на Александър Йорданов стои цифрата 23 359 лева месечно. Средната работна заплата на избирателите му от Варна в този период беше 1800 лева месечно. Тази проточена публикация на в. “Ранно утро” предизвика през май 1993 г. най-остра реакция у засегнатите депутати. Но не си мислете, читателю, защото цифрите не били вярни, а защото от нея депутатите разбрали, че съседът им по банка получавал 200-300 лева повече, отколкото обявявал.
Пак „Ранно утро” публикува един, много вероятен според мен, диалог между депутатката Свободка Стефанова, която казала, че „е срамота да получаваме толкова много, когато хората се ровят по боклучийските кощчета”, и Александър Йорданов, който й отговорил – „Какво искаш, ние ли да започнем да ровим в тях!”.
Още едно фундаментално интервю на Председателя в „Труд” от 15.03.1993:  “Той първо трябва да си покаже бележката, че не е бил агент на ДС (става въпрос за Янко Янков от партия “Либерален конгрес”). Защото такива искания се правят именно от хора, които са внедрени в СДС. За много от тях в скоро време ще се появят биографични данни - от какви семейства произхождат, обикновено от семейства на активни борци против фашизма и капитализма, откровено комунистически семейства, някои са завършили в Москва. Всички тези хора не могат да понасят един честен и чист човек като Александър Йорданов да символизира СДС.”
Истината е друга, съвсем друга, символе на СДС! На 10 юни 1993 година пред НДК на многохиляден митинг избирателите на СДС ти я казаха – освиркаха те яко. А ти, Председателю, ги нарече „агенти на ДС и КГБ” и „провокатори”. Нищо не остана след теб, литераторе. Специално за умници като тебе цитирам една мисъл на Виктор Юго от „Човекът, който се смее”: „Целият живот прилича на писмо, което се изменя от послеписа”.

 

Михаил Неделчев (РДП):
Син комунист и матросовец е Едвин Сугарев. Над 70 % от местните организации на “Екогласност” са за сътрудничество с ДПС, но ръководството зае друга позиция, което в нормалните държави изисква най-малкото оставката на председателя Едвин Сугарев.”
Това каза Михаил Неделчев на пресконференция в НС на 25 януари 1993 година. А само след 5 месеца - през юни 1993, този лидер стоеше гордо в първата редица на митинга в защита на Едвин Сугарев по време на гладната стачка на последния.
Не взе думата - предвидливо, но стоеше и викаше „Долу БСП”. Че надпреварата за места в следващото НС вече беше започнала.
Сега за действията му като председател на парламентарната Комисия за телевизия и радио - главният орган, управляващ електронните медии. Учудващо “мек” при уволнението на Асен Агов, учудващо “твърд” към протежето на Шерифе Мустафа Милица Трайкова, и пак “мекичък” при назначението на социалистическия кандидат за шеф на телевизията др. Хачо Бояджиев. Да не говорим за трогателната му безпомощност при преценката правилно или неправилно е уволнението на Нери Терзиева през май 1993.
(Що не взема аз да подам молба за шеф на тази „комисия” по радио и телевизия?! Ако не друго, поне ще ядосвам по-често онази другарка от червената ПГ, дето погледнала една змия в очите и горката змия се вцепенила.)
Добавям още, че Михаил Неделчев през юли 1992-ра настояваше много Панайот Денев да стане шеф на радиото, след като предложението на ПГ на СДС беше за Иван Обретенов.

 

Николай Слатински (РДП):
На 6.01.1993 година, само седмица след като 23-мата от президентското крило в СДС твърдо гласуваха “за” правителството на Любен Беров, Николай Слатински написа в “Демокрация”: (впрочем това е първата публична изява за защита на ТЕЗИ в целия демократичен печат): “НКС желаеше да наложи безпрекословно волята си над депутатите. Логично у мнозина от тях възникна усещането, че са машинки за гласуване. Подхвърлят им - забравихте ли какви послушни и смирени бяхте, когато се съставяха листите.”
Това момче си проси да му бъде зададен въпроса: Ако смятате, че постоянното напомняне да не се отклоняват от защита на интересите за които са избрани, кара депутатите да нарушават тези интереси, отговорете защо при същите условия този метод на действие обединява БСП-депутатите да не ги нарушават? Ще ви отговоря аз – защото вашата хипотеза за предателството на „сините 23-ма” няма нищо общо с действителните причини. А те са досиетата, г-не.
И още нещо - никой от гласувалите за СДС не е забравил, че Комисията по национална сигурност, която вие оглавявате, благослови измислиците на Бриго Аспарухов, придаде им законова сила. Аз се пошегувах десетина реда по-горе, че е възможно да стана председател на Комисията по телевизия и радио, защото трвбвя да има все пак някаква логика при назначаванията. Не е възможно от младши научен сътрудник в провинциален институт, да станеш направо зам. председател на БАН. Отдавна се смущавам от очевидния отговор на въпроса: Защо едно толкова младо и неизвестно „момче” беше предпочетено пред Димитър Йончев например, като шеф на Комисията по национална сигурност?
Но да престана с предположенията и се върна отново на фактите. “Отечествен вестник” от 13 януари 1993:  “Грешки са закодирани в конструкцията на СДС. Убеден съм, че болшинството от сини депутати, гласували за новото правителство, искрено са вярвали, че правят добро на СДС (за да се върне мандата при нас) и на България (а когато си убеден, че правиш добро на страната си, е маловажно дали то ще бъде от полза на СДС). С малки изключения те са честни, почтени хора, нужни днес на парламентарната група, и не бива да бъдат отлюспвани, защото това би било откъсване на живо месо от плътта на СДС. Дори ближният да сгреши, наречеш ли го предател, вършиш още по-голям грях. Твърде голяма е цената на логиката: да сме 60-70, но да се знае, че това са истинските депутати на истинското СДС. Защото СДС е кауза, но все повече - конкретното претворяване на тази кауза. Кому е нужна малка, неспособна или в невъзможност да управлява сила, дори и най-синя? Глупаво е на въпроса “Какво правиш?” да отговаряш “Пазя чиста синята идея”. Нужният и спасителен за страната отговор е - работя за нейната реализация. А това се прави ефективно само, когато си на власт.”
Това се прави ефективно само, когато си на власт! Дори синята идея да стане червена! Власт! Ако страната ни остане такава, каквато беше близо половин век, ТОЗИ ще напредне много. Но мен ТАКИВА не ме интересуват.

 

Дотук изредих имената на депутатите от ПГ на СДС, които публично подкрепиха първите 23-ма от 30 декември 1992. Към тях трябва да прибавя и имената на онези сини депутати, които не изрекоха публично, че случващото се е преврат срещу СДС. Това са тези народни представители, които престанаха да идват на срещите със своите избиратели по площадите в трудните и обезверяващи месеци на 1993-та: Александър Джеров, Александър Сталийски, Александър Янчулев, Аспарух Панов, Васил Гоцев, Елка Константинова, Златка Русева...
Мисля, че е време да завършвам с онези “от СДС”, които допълват динамичното парламентарно мнозинство на комунистите. Само още едно дребно наблюдение.
Ако внимателно сте прочели предишните десетина страници, сте добили впечатлението, че броят на цитираните “нови демократи” е 35-36 души. Извадени от 110-те СДС-депутати, остават 75-74 души. Сигурно сте запомнили и думите на Николай Слатински от януари’93: “да сме 60-70, но да се знае, че това са истинските депутати на истинското СДС”. Той със сигурност не чете вестници само, а предимно агентурни списъци на Любимата партия, така че нему трябва да вярваме повече. Очаквайте значи още поне 15-тина депутати от истинските засега, да станат “инакомислещи”. (Ако в оставащите месеци до изборите се създаде ситуация, изискваща жертви на още партийни агенти в СДС. Което може и да не стане.)

 

 

КАКВО СЕ СЛУЧИ МЕЖДУВРЕМЕННО

 

·     Празнувахме”, пише вестник “Демокрация” по повод 3-те години от създаването на СДС (8 декември 1989). Митинг нямаше. На ул.“Раковски” 134 се състоя коктейл послучай годишнината. На него от отлюспените “създатели на СДС” нямаше нито един. Най-първият създател”, президентът Желев, покани екип на телевизията при себе си в Кабинета, за да заснеме Словото му за СДС. То бе излъчено по телевизията в най-гледаното време - от 20,00 часа на 8 декември. (Тъжно и жалко! – казват искрено някои. Защо мислите така? Нима СДС е само носталгичният спомен за първите митинги на които викахме „Долу БКП!”, без да ни бият? А за внедрените „създатели” защо да жалим? – Неиздържали и изхвърлени от Времето. Нашите цели сега са по-близо до нас, отколкото преди 3 години. Надеждите ни са по-реални. А животът винаги е бил борба.)

·     На 12 декември 1992г. “Екогласност” и КС на СДС-София свикаха на пл.“Ал. Невски” 150-хиляден митинг, който поиска пълно отваряне на всички архиви на Партията и открито се противопостави на Желев. Година и половина след юлските събития от 1991 година Едвин Сугарев повтори едни думи, които отбелязват победа над поредната отбранителна “червена линия” на наша територия: “Желю, върви си в своята партия!”
За комунистите и “демократите” този митинг окончателно легитимирал СДС като фашистка организация. Причината: на площада бил запален портретът на Желев. Това можели да направят само хора, опасни за демократичния процес в страната.
И това твърдят същите физически лица, които, когато приятелите им от африканския Юг, от движението за освобождение на Палестина и борците за свобода от рода на Ортега и Нориега, палеха американски знамена и горяха чучела на поредния американски президент, твърдяха, че те били в свещеното си право да правят така! СЪЩИТЕ ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА, само дето са поостаряли с няколко годинки и са се прекръстили! Е, как да не ги иронизира човек?! Точно тях! Лицемери! После защо хората викали „у-уу”, вместо да им пляскат. Правят го хората, защото това е тяхното мнение и защото Вие не можете вече да им го забранявате, както го правеше мама ви Партия и вашия Тато. Късно сте се родили! Хората ще продължават да ви освиркват по улици и площади, ще ви скандират „Убийци” и „Червени боклуци”. Докато си отидете в Нищото, където ви е мястото.
За мен обаче този митинг на 12 декември 1992година беше знаменателен с друго. За първи път от митинг на СДС отсъсътваха без причина Александър Йорданов, Георги Марков, Венцислав Димитров, Михаил Неделчев, Елка Константинова...
Защото не бяха съгласни с избирателите си ли? Този път вероятно - да. Следващите пъти избралите ги няма да бъдат съгласни с тях, а това е далеч по-сериозно.

·     Нечестни частници ограбиха Първа Частна Банка, пише в.24 часа”. Около полунощ възрастен човек помолил двамата бодигарда в клона на банката на ул."Иван Вазов" да се обади по телефона в предверието на офиса. И им дал да си пийнат безалкохолно. Чак на сутринта пазачите били намерени заспали, а всичко било отворено и лампите светели. (Горката банка! Ще си купят нова, предполагам. Следващата седмица. Като на Блъсков „Мерцедес”-а.)

·     Злонамерени политикани от “Демокрация” (цитат от “168 часа) обвиниха ПЧБ, че печата и продава акции без покритие от уставния си капитал. Моллов заяви във вестниците си, че “това го забавлява”. В Пловдив бе отвлечен синът на един честен частник. Похитителите поискали откуп от 600 хиляди лв (около 40 000 $). Откупът бил платен и отвлеченият син бил върнат на “честника”.

·     На 14 декември 1992 г. на конференцията на СССЕ в Стокхолм пред външните министри от 51 страни в Европа, САЩ и Канада, руският (не съветският!) външен министър Андрей Козирев заявил следното: “НАТО и ЗЕС засилват военното си присъствие в Прибалтика и други бивши части на бившия СССР, готвят намеса в Босна и във вътрешните работи на Югославия. Ние изискваме отменяне на санкциите срещу Белград, а ако това не стане, ще предприемем едностранни стъпки за защита на нашите интереси.”
Докато останалите външни министри били шокирани от типичното, но вече позабравено комунистическо нахалство, и си мислели как от утре Русия ще спре помощта си за издъхващите западни икономики, Козирев се сетил, че съветските ракети СС-20 на Саддам Хюсеин бяха безпомощни пред американските “Пейтриът”, и след половин час поискал отново думата. Този път казал, че нито той, нито президентът Елцин, могат да се съгласят с подобни изявления, но така искал да покаже какво може да се случи, ако Елцин бъде отстранен от власт. И се извинил.
Аз лично намирам прилика между тази „случка” и много от събитията у нас. Например заканите на Нора - „Ще дойде Видовден”  и на Жан – „Мислете му като се върнем”, боянските „разсъждения” на нашия президент, телевизионните и парламентарните изяви на Беров и Виктор Михайлов, на Николай Камов и Янаки Стоилов. И изобщо не се замислям при посочването на оригинала. Нито пък имам съмнения докъде води непресичането на такива „прояви”. Затова си позволих да обърна вниманието ви на Този „външен за България” случай.

·     Внушенията от Президенството, че правителството на Ф.Д. и лумпените от СДС са опасни за демокрацията, продължават. Отровени били шефът на разузнаването Бриго Аспарухов и говорителят на президента Валентин Стоянов. Че и неговата жена, на Говорителя де – телевизионната новинарка от “Днес+” на ЕФИР 2  Емилия Иванова.
(Слава Марксу, оказаха се живи и здрави, трябвали значи още на Демокрацията.)

·     Понеже в Народното събрание все още бъдещите депутати от Новия съюз за демокрация” на Луджев продължават да гласуват упорито заедно с комунистите и Догановци против внасянето на проекта за отваряне на досиетата, този “мракобес” Филип Димитров разреши на Вътрешното министерство да издава служебни бележки на всеки, който поиска да се увери, че няма досие в специалните служби, които са подчинени на министерството. Малко хора от “демократите”, нито един от “честните частници” и синдикалистите, и само някои по-слабо заплатени журналисти от “Демокрация” и телевизията се престрашиха да поискат такава бележка. Защо другите не пожелаха, всеки да си отговаря сам.
На втората седмица от властването си Беров ги освободи от притесненията - забрани издаването на “такива” бележки. Било незаконно, т.е. може би ще се “осветят” агентите на Партията и обикновените подлеци, което пък можело да застраши националната сигурност, както обича да казва Иван Палчев (агент Цеко, ако сте забравили, и в момента зам.председател на Комисията по национална сигурност към Парламента).

·     От 20 декември 1992 България си има нова партия Либерали”. Води я вождът Петко Симеонов. С него е Димитър Арнаудов, “отлюспен” от националистическата Обединена Партия на Труда (ОПТ). И могъщата демократическа партия “Консервативен сговор” щяла да се присъедини. Треперете, псевдодемократи!

·     Ива Маркова спечели конкурса "Мис Родина" ("24 часа", 21 декември 1992г). 17-годишната софиянка получи награда 2000 лева за първото място и още 3500 лева, задето направи демонстрация на еротично бельо.

·     И през изтеклата година в."Дума" е имал най-голям тираж - 112000 броя. Следват:   "24 часа" - 84000, "Демокрация" - 66000, "Труд" - 56000, "Земя" - 54000, "Стандарт" - 35000, Земеделско знаме" - 33000 и "Отечествен вестник" с 13000 броя.. На последно място е сравнително "младият" вестник "Континент" с 3000 абоната.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 461984
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031