Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2019 20:29 - НИЕ-159 Превратът срещу СДС
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 282 Коментари: 0 Гласове:
0



Капаните на конституцията

 

Един от “бащите на конституцията”, зам. председателят на ВНС, лидерът на Отечествения съюз (бивши ОФ), г-н Гиньо Ганев (зет на трикратния превратаджия Кимон Георгиев) каза през юли 1993: “Не е толкова важно дали конституцията е добра или лоша. Добре е, че я има.” Горе-долу като да кажеш: „Не е важно дали жената е добра или лоша, важното е да си женен”. В неговия тарикатски  живот това може и да е вярно.
Основна ключова фраза в нашата нова конституция е:  „В Република България събитието Х е неотменимо. Случаите Y,  в които това се случва, се определят със закон.” След това събитието Х се тълкува в още 2-3 члена и още толкова алинеи, пак така кратко, но задължително в друга връзка. Имаше една такава точка в Инструкцията на КГБ от 1947г. Така че не питайте защо, докато чакаме да дойде демокрацията (или американците, както е популярния израз), ще дойдат кредиторите ни и след тях – съдия-изпълнителят. Което впрочем очаква всички страни в които инструкциите на КГБ са закон.
- Според новата конституция България е парламентарна република и еднокамерното Народно събрание се избира пряко от народа. Системата на избор: мажоритарна, пропорционална или смесена, се задава със закон, който се създава всеки път наново според желанието на царстващото мнозинство в предишното Народно събрание. Легитимността на избраното НС се доказва от Парламентарна комисия към самото НС, т.е. депутатите сами оценяват законността на собствения си избор. Какво значи това, четете по-надолу.
- Освен върховен орган - Народното събрание, България има и президент с представителни функции, ограничена законодателна инициатива, право на отлагателно вето и главнокомандващ армията по време на война. Начинът на избиране на този президент се определя със закон, приет от царстващото Народно събрание. Президентът се отчита пред органа, който го е избрал. В случая “Желев” - пред народа. Какво значи това - четете по-надолу.
- По предложение на Президента Народното събрание избира министър-председател, който съставя правителство, утвърждавано от НС. Правителството се отчита пред Парламента. Какво значи това, четете по-надолу.

Дойде редът на „по-надолу”: През октомври 1991 година народът гласува да управлява СДС, а БСП да остане в опозиция. През януари 1992-ра пак народът гласува президент на Републиката да стане кандидатът на СДС. Повече народни избори няма да има чак до кряа на 1994 година.
Осем месеца след избора си, през август 1992-ра, президентът каза: „правителството на СДС обяви война на всички и трябва да се поправи”. И извади досиетата, които комунистите бяха правили. Самите комунисти два месеца преди това бяха напуснали Народното събрание с думите „Мислете му като се върнем!”

20 дни след президентските прозрения, че правителството на СДС трябва да се поправи, опозиционните депутати от ДПС заявиха, че винаги в душата си са били предани на електората си и щом „правителството на СДС обяви война на народа си”, те отказват подкрепата си на сините и я дават на червените. Междувременно не попитаха електората си от турцизирани българи дали те, като техни избиратели, ги упълномощават да гласуват заедно с тези, които само преди 4 години издаваха заповеди да се стреля срещу им. Сега, ако Доган, пиейки си кафето с Мустафа, е споделял колко хубаво ги посрещнали двамата с Юнал в Сатовча (примерно), тези трима, пардон 23 депутати от ДПС, смятат тази работа за заместител на изборите имам препоръка – да ходят да се снимат в профил и анфас.
Положението на г-на Желева: Когато стотици хиляди, само преди година са възложили на тебе надеждите си, а сега скандират под прозорците ти „Юда”, оставката само не помага. Убийците на Надеждата ги съди по-висш Съд!

Така червените станаха повече в синия парламент. И „синият вот” на народа бе подменен с червен без избори. Оттук нататък елементарно, в смисъл на цинично, червеното нозинство в НС гласува свалянето на синьото правителство и си избра друго. За цвета му ще се досети и Мунчо от „Под игото”. Впрочем съдбата на Мунчо е много показателна, нали. След разгрома на Априлското въстание, той единствен - глупакът, лудият -  беше последният, който се осмели да продължи да протестира. Никакъв проблем за поробителите – обесили го насред площада. Но след две години защо мислите нашия народ стана свободен? Защото властта принадлежи на тези, които не я искат за себе си!

 

 

Новото "динамично парламентарно мнозинство"

 

На 30 декември 1992 година 23-ма, избрани с надеждите на повярвалите им сини, ги предадоха и се върнаха при своите червени приятели. Ето имената им:
Асен Мичковски,
Валентин Карабашев, Велислава Гюрова, Георги Костов, Георги Цонев, Господин Атанасов, Димитър Луджев, Емил Цочев, Иван Пушкаров, Йордан Тодоров, Красимир Стоянов, Марин Маринов, Марин Тодоров, Ненчо Ненчев, Нейчо Неев, Петър Марков, Петър Харизанов, Радка Василева, Свиляна Захариева, Стефан Караджов, Стефан Божилов, Христо Тодоров и Христо Иванов.
И те, като своите учители и предшественици „ала Желев” се опитаха в началото да се представят за „доброто СДС”, но бързо се отказаха. Нарекоха се „Нов съюз за демокрация” (нещо като алтернативна социалистическа партия или Нов Социалистически Дериват.)  След 4 години никой от тях не остана на политическия небосклон на България. Кой се интересува от употребени дрипи!

А разочарованията на търсещите своята свобода хора тепърва започваха. Но какво от това, по дяволите! Свободата, за която непрекъснато пиша, не е битие, а състояние на духа! Свободата на всеки човек да защитава собствените си разбирания е Нещото, направило западните демокрации това, което са сега, и то им гарантира властващото място в света на бъдещето. Робската психика на нашия народ е главното, което му е пречило и продължава да му пречи, за да заеме мястото, което заслужава в същия този бъдещ свят.
Написах думата „да защитаваш” Свободата си, но тя не предава точно всекидневните несполуки, разочарования, загуби, в битието на „защитаващите се”. Животът на свободния човек е всекидневна борба за оцеляване. Която обаче си струва усилията! На това ни учат чудесните съвременни западни филми. За пропагандирането на тази Идея се раздават „Оскарите”, а не за ярките цветове на колите, зашеметяващите каскади, хубавите лица и други подобни.
Именно защото ТАЗИ идея е подтисната в социалистическия ни свят, нищо не струват филмите ни, едрите ярки реклами, „новият начин на живот”... И науката ни, и земеделието ни, и литературата ни... И човешките отношения помежду ни!

 

 

Допълнителните “сини” избраници

 

След като съотношението на силите в парламента се измени и борбата да защитаваш собственото си мнение стана по-трудна, още сини избраници от октомври’91 решиха, че не си струва да се бориш за възложените ти надежди, чрез които си влязъл в Парламента.
Ако кажете, читателю, че те са повярвали на приказките на президента за националното помирение, ще бъдете по-малки прави, отколкото ако признаете открито, че механизмът, заставил него, президента, и тях, депутатите от СДС, да предадат избирателите си, е един и същ!

Майната им на хората без съвест! Ние ще изживеем живота си без тях. Но имената им трябва да запомним, за да не ги легитимираме отново чрез гласа си. Всеки от нас, приятели, ноеи в главата си няколко такива имена на предатели на Надеждата. Ето кои помня аз и основанията ми за това:

 

Стоян Ганев (ОХДЦ):
Заради “жълтия плик”. В съботната “Панорама” от 9 януари 1993, след като няколко дни преди това беше “намекнал”, че Ф.Д. е предоставял преди 10 ноември квартирата си за нелегални срещи на ДС с нейни тайни информатори, Стоян Ганев заяви пред милионите зрители и пред самия Филип Димитров, че „гузен негонен бяга”. И обеща да представи доказателства за това. Неопровержими!
Неиздържал на публичния натиск да изпълни обещанието си (изглежда нямаше тепегьозлука на Ани Крулева) Стоян все пак трябваше да покаже този прословут „жълт плик”. Извади го на 18 февруари 1993 година и демонстративно го връчи на... представете си – на председателя на НС Александър Йорданов, и то в присъствието на вътрешния министър Виктор Михайлов. Да, ама борбата на президента срещу Ф.Д. беше вече обществено наблюдавана, а и председателят на парламента бе явно порозовял отдавна, та се наложи „жълтият плик” да се отвори не тайно на председателски съвет или закрито заседание, ами в Главна Прокуратура. Която каза, че в него няма данни, уличаващи бившия премиер в „явочничество”. Грижата на Партията Филип Димитров, а чрез него и Идеята СДС, да влезе в затвора, беше поета от „министър”  Георги Танев. За неговата работа по това партийно поръчение – по-нататък.
За избягване на бъдещите недоразумения по отношение на личността на Стоян Ганев, ще цитирам буквално едно съобщение на в.“Демокрация” от 28 октомври 1991 година: (Съобщението не е подписано.)
- “В редакцията получихме писмо на Стоян Ганев до “Дума”, което до момента колегите от опозиционния вестник не са публикували: “По повод публикацията в бр.261/19.IX.1991 на в.“Дума” ще разочаровам някои мои “поклонници”, съобщавайки им, че съпругата ми е гражданка на Република България, а баща й вместо “висш служител на КГБ” е обикновен инженер, който за негово щастие не се е доближавал до стените на КГБ. И още една информация: нейният дядо е бил зверски убит между стените на КГБ. Иска ми се да надявам все пак, че в. “Дума” ще може да докаже, че ще е вестник на една интелигентна опозиция.”
Излишна ехидност! И дразнеща.
Защото историята на Стоян Ганев ще се научи все едно. Аз ще я представя на вниманието ви, когато тя излезе наяве. Няма да забравя. Не обичам нечестниците.

 

Вержиния Велчева (ОХДЦ):
От всичките нейни изказвания ремонтиращи СДС, което се отказа от властта”, подбирам едно много характерно - в “Демокрация” от 22.02.1993. (Отбелязвам, че това изказване далеч не е първо във времето, има и от самото начало на 1992, когато разклащанията на коалицията бяха много опасни.) “Промяна в статута на СДС трябва да има. Не е естествено, когато в СДС има такива мощни партии като Демократическата и Радикал-демократическата, техният глас да тежи толкова, колкото например една Републиканска партия или партия “Либерален конгрес”. Ние сме категорично за нов подход, който дава политическа тежест на решенията.”
(Прекъсвам за момент за моя коментар: За разлика от г-ца Велчева, аз, а сигурно и доста още привърженици на СДС, сме против партиите да ни ръководят, докато комунистите не бъдат забранени със закон и техните марионетки бъдат принудени да напуснат ръководните места в управлението. А опитът й да налага партии със зам.председатели като Георги Марков, Ал.Йорданов и Венци Димитров, които „да колят и бесят” в коалицията по-малки партии като „Либерален конгрес” – и тя, и ние знаем, че е „комсомолско поръчение”. Затова не сме се виждали на митинг на СДС от 1991 година.)
Продължавам цитата: “В нашата партия надделява мнение, че в днешния политически момент на преден план в ръководството на СДС трябва да излязат нови личности. Лично моите предпочитания са към личността на  г-н Стефан Савов, който според мен е един от символите на СДС.”
(Мое вметване: Не познавам Филип Димитров като човек и личност. Но ми прави впечатление неистовото желание, злоба бих казал, на някои от работилите с него , или той с тях, да го зачертаят на всяка цена като политик. Мисля си, че много вероятна причина за това може да е, че той досега не може да бъде „купен”, както са купили мразещите го.)
Продължавам с думите на В. Велчева: “Не го направих (става дума за получаване на удостоверение, че не е сътрудник на някоя от службите на ДС), защото смятам, че никой не би се усъмнил в моето минало. Приемете го и като своеобразен мой протест срещу непълнотата на решението.”
(Имам такъв спомен. На едно от заседанията на Парламента през зимата на 1992г. Златимир Орсов (БСП) открито ви обвини, г-це Велчева, че се познавате много добре от събрания на комсомолското университетско ръководство. Нали разбирате, клеветата беше подхвърлена. Аз знам, че думите не я изтриват, но делата – да! Така, че приемете на тази база, г-це Велчева: един поне човек се съмнява във вашето минало – аз.)

 

Венцислав Димитров (ОХДЦ):
- В. “Новинар”, 14 май 1993:  “Филип Димитров не беше един от нас. Конфликт между 39-те и Филип Димитров изглежда има, въпреки това той поведе борба за изолация на всички тези хора.”
- В. “Отечествен вестник”,11.01.1993:  “Филип Димитров бил срещу групата на 39-те. Филип стои и зад атаката срещу Стефан Савов, за да бъде тласнат Савов в лагера на Димитров.”

Ако на самия Венци му е ясен целия този миш—маш, пък на! Не съм забравил, че най-голямата заслуга от депутатите, за да стане Тодор Вълчев управител на БНБ, има баш този Венци Димитров.
-
Във в. “24 часа” от 21 май 1993, в интервю с него, озаглавено “ОХДЦ се обезличава, СДС олевява”, журналистката Жана Николова му подхвърля извода, че той е един от малкото, които не се пазят с охрана от любовта на избирателите си. И синият кумир се съгласява с нея, забравяйки, че и той изчезна от митингите ни през тази година, а публичната му изява на 5-тата национална конференция на СДС през март 1993-та без малко да завърши с изхвърлянето му от залата от “обичащите го” избиратели.

 

Георги Марков (ДП):
Не заради „Долу БСП” и „Избори до дупка” съм „отлюспил” този човек от надеждите си, а защото, когато наистина стана нужда чрез избори да свалим „динамичното парламентарно мнозинство”, той прописа в „Труд” и в „24 часа”. И заради лозунга „СДС над всичко”. Но за всичко подред.
- В.”Демокрация”, 12.01.1993:  “Силно съм притеснен от това, което става в СДС. Аз не смятам, че СДС се представлява само от Филип Димитров, Едвин Сугарев и Иван Куртев или пък, че СДС се символизира от Александър Йорданов, Венцислав Димитров и Михаил Неделчев. И едните, и другите, представляват СДС, и доколкото има недоразумения, те трябва да се кажат вътре в коалицията, но не и публично, особено в най-гледаните предавания като “Панорама”. Не може така лесно да се отлюспват 23-мата от парламентарната група, без те да бъдат чути, защото не е сигурно дали някои от тях не са гласували против правителството на Беров. Не може с лека ръка да станем втора по големина парламентарна група.”

Аз пък силно се притесних, когато само след месец, на 20 февруари 1993, самият Г.М. каза: „Ако бях на мястото на Филип Димитров, бих се оттеглил от шефския пост в НКС”. И го каза именно в „Панорама”! А колкото до тезата: „дайте да се обединим с предателите, защото иначе губим властта”, смятам тази позиция за дълбоко аморална.
- На 22.04.1993 със злобата на загубилия, заради нечестност, Марков даде интервю в “Труд”, озаглавено “Дисидентът от СДС разказва за масажисти, Фил и другите”. Пак там от 3 юни: „Един ден ще стана премиер и ще покажа на Филип Димитров как се управлява”
Аз пък ще запомня тези Маркови думи, за да иззлорадствам облекчително, когато всички ще видим как той ще подскача под комунистическата принуда.
- В първите избори през юни 1990-та БСП издигна един основен за нея лозунг „България над всичко”, което е буквален превод на основния нацистки лозунг „Deutschland uber alles”. Тяхна си работа, на комунистите. Те с нацистите имат нещо общо. Но СДС няма нищо общо нито с едните, нито с другите. Тъкмо затова решително се възпротивявам, когато и от страна на СДС чувам „СДС над всичко”. Автор на „случая” е Г.Марков.
На 18.02.1993г. в централните новини на Канал 1 той прочете Декларация на ПГ на СДС в която депутатите се обръщат към своите привърженици “да са готови за масови законни акции против безумния административен произвол на правителството и разрушителната му икономическа политика”. Декларацията завършва с думите: “В скоро време СДС отново ще поеме отговорността за управлението на страната”. Георги Марков добави от себе си: “СДС над всичко”. Написах “добави от себе си”, защото тези думи ги няма в петъчния брой на в. “Демокрация” от 19 февруари, където на първа страница е даден пълният текст на Декларацията.
Питате защо пиша за това толкова подробно? Ще ви спестя, и на себе си също, коментара на “Дума”. Но независимият седмичник “168 часа” в броя си от 23 февруари 1993 публикува статията “Органът Му взе курс към преврат”, където се казва:  “В четвъртък Георги Марков, известен като агент Николай, се изказа по телевизията. Беше забележително! Решен в кафяво, вчесан “ала 1933-та”, той ту се отдръпваше от екрана, ту влизаше в него. Ритъм  на мюнхенска бирария се носеше над родината.”
Разбира се, никъде авторът на статията не казва, че в оригиналната Декларация думите “СДС над всичко” липсват. А цялата кал, която облива СДС като организация, произлиза от тези три думи. Резултатът ли? - обикновеният човек, който не чете “Демокрация”, но гледа телевизия, ще си каже: “Ами, че тези от СДС са фашисти!”
Гаден комунистически номер!




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462342
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031