ДРЕБНИ СИТНИ СЛУЧКИ КАТО КАМИЛЧЕТА

·               В първия ден от втората си година президентстване - на 2 август 1991 -  Желю Желев е подписал указ с който се пенсионират 22 генерали от армията. След един месец - на 1 септември 1991, с нов президентски указ се назначават 17 нови генерали. Ето имената и длъжностите им (според в."Дума"):
Любен Петров (началник ГЩ), Стоян Топалов (първи зам. началник ГЩ), Борис Вакалиев и Чавдар Червенков (зам. началници ГЩ), Пантю Пантев (нач. организационно-планово управление ГЩ), Атанас Атанасов (нач. управление военно контраразузнаване ГЩ), Любомир Гечев (нач.инспекция разоръжаване ГЩ), Иван Цеков (нач. управление "Морално-психическа подготовка" в МО), Христо Попов (на военно-строителния отдел в МО), Люцкан Люцканов (командващ сухопътни войски), Никола Николов и Ангел Ангелов (първи зам. командващи сухопътни войски),  Петко Прокопиев (нач. щаб сухопътни войски), Любомир Василев и Цветан Тотомиров (командващи 2-ра и 3-та армия), Гроздю Гроздев (главен инспектор на БА), Стоимен Стоименов (нач. на пресцентъра на МО).
Изписвайки имената на генералите, ми направи впечатление, че за седем от тях съвпадат или полусъвпадат името и фамилията. Изключително висок процент – 40%, който в никакъв случай не е валиден за общата маса българи.. Такова повторение на имената говори според мен най-напред за традиции и уважение към личностите на баща или дядо. Макар че има и други хипотези, една от тях е шеговита – просто Желю Желев харесва такова повторение на имената.
Прави ми впечатление и нещо друго. На този "тих" преврат в армията в."Дума" (единственият цивилен вестник, публикувал точните имена на генералите стари и нови) реагира изключително спокойно и цивилизовано. Казвам това, имайки предвид пороите от негодувания и заплахи по значително по-маловажни поводи. Например изявлението на същия Желю Желев, че евентуалната победа на БСП в изборите ще дестабилизира положението в страната, казани преди месец.
На следващия ден след съобщението за смяната на генералите - 7.09.1991, бе съобщено за още една смяна. Новият директор на Националната разузнавателна служба се казва Бриго Аспарухов.

·               Министерският съвет издаде постановление за повишение цените на някои стоки: бял хляб 4,80лв; овче сирене - 24,50; кремвирши - 22 лв; кашкавал "Витоша - 23; бутилка бяло вино - 7,50 до 10 лева, водка "Царевец" половинка - 18,20.  "Минималната пенсия за м.август е 434 лв, плюс 294 лева компенсации" - съобщи Националният Статистически институт  (бивше Централно Статистическо Управление).

·               Лепа Брена е на турне в 17 града на България - автентичен сръбски фолк се лее из страната.
- Пепа Илиева, 19 годишна от Плевен, спечели конкурса "Мис Мокра фланелка" и получи награда 2500 лв.
- На изпита по български език за влизане в СУ тази година средният успех на кандидатите за висшисти е 3,02.

·               Намесата в работите на управляващите обаче, особено в България, е опасно занимание. Все пак фактът, че ако бях написал "най-вече в България", това нямаше да е истина, е обнадеждаващ. А иначе е много тъжно!
- В края на юли загина частният детектив Янко Димов - 32 годишен, женен с две деца, бивш служител на Службите. Най-напред той нашумя с физиономията си, после написаха и името му - беше личният телохранител на княгиня Мария-Луиза при нейното посещение в България през май. Първата версия беше "убийство от доверен приятел" - бил застрелян отблизо със собствения си пистолет, без следи от борба и не изглеждал изненадан. В печата се споменаха две вероятни причини за убийството: занимавал се с 4-те милиона долара, преведени преди седмица от "Москоу народни банк" в Лондон на КТ "Подкрепа", и че бил по следите на внука на Тодор Живков, някъде из Швейцария. После официалната версия стана "самоубийство". И всичко приключи естествено.
- Със значително по-весел край се отървал президентът на еднолична фирма "Виктория къмпани", 25-годишният бивш стругар Борис Гаврилов. Защото мамел не управляващите, а обикновени граждани - събирал от доверчиви мераклии за гурбет по 3000 лева с обещание за работа. Когато измамените станали 6000, президентът изчезнал. Полицията дигнала ръце, но не и измамените граждани. Намерили го и преди да го заведат в участъка, му дръпнали солиден бой. Какво е станало нататък - Следствие? Съд? Затвор? - не се съобщава. Една версия: платил комуто трябва и полицията го пуснала.
- В софийския квартал "Малашевци" се укрил търсен от полицията престъпник. При опита да бъде арестуван, неговите приятели циганите извадили секирите и теслите, пуснали майките с циганчетата напред и не пожелали да пуснат властта в квартала. Преобърнати и повредени полицейски коли, шокови куршуми, ранени и от двете страни. Междувременно на министъра на вътрешните работи Христо Данов крадци обрали апартамента. Преди година имаше един подобен случай - на един катаджия му откраднаха служебния мотоциклет.
- "Много известен столичен художник е замесен в афера за откраднати и препродадени в чужбина икони" - съобщава "Дума". Със сигурност известният художник ще да е свързан с властта, защото иначе защо вестникът да премълчава името му.

·               Тази година 9-ти септември се падна в понеделник и за последен 47-ми път беше неработен ден. За последните 5-6 години празнуването на този ден премина през много фази - с честване "атрибутите на властта", без тяхното честване, без самите "атрибути",  без властта... Освен конкретните факти и следствия от този Ден на победата, мисля си, че има и друга прочина за недоброто отношение към него – безочието на партийците. Ето пример:
По повод коалицията на БСП и Христианските партии - женска (Елисавета Миленова) и мъжка (Константин Аджаров), една журналистка на име Калинка Батаклиева пише: “В основата на социалистическата идея и християнските ценности като основен принцип лежи човеколюбието. Християните пишат Бог с главна буква, а социалистите - Човек. Общата същност - това е любовта и хармонията. Казват, че навярно Христос е бил първият комунист...” И т.н. - чета “Дума” от 12 септември, статията “Социалистическата идея и християнските ценности”.
Г-жо Батаклиева, такива журналисти като вас отблъскват от себе си и от идеите, които защитават. Не бива да се пише така цинично. Ще ми кажете ли как да дойда на „вашия празник пред НДК” и на „митинга-поклонение пред Братската могила в Парка на свободата”, като там ще срещна Стефан Продев, Анжел Вагенщайн, Елена Поптодорова, Соня Младенова, всичките мои махленци, които и досега живеят в чуждите къщи, „получени по Девети”. И какъв Парк на свободата е Борисовата градина, когато тя, вашата свобода, има отношение към изсичането на дърветата, а не към тяхното засаждане. И ако ще говорим за човеколюбието като за основен принцип, следва да се поклоним общо и пред един друг масов гроб на 108-те народни представители и министри, убити на 1-ви февруари 1945 с „присъда от Народния съд”.
Изобщо е време да спра, защото иначе ще трябва да ви питам, доколко това е било съд и какво общо има той с народа! Поне да имаха смисъл за просперитета на Нашата България Вашите решения и произтичащите от тях Наши усилия за постигането им, че да ви прости човек! А то...

·               Сигурно послучай 9-ти, може би в чест на една година от палежа, а вероятно и с цел "зрелища за народа", беше отворен Партийния дом за журналисти, несвързани с Партията. За няколко часа, по строго съгласуван маршрут из грамадния лабиринт, но въпреки това - безпрецедентно събитие и абсолютно немислимо преди година и половина.
Представяте ли си? – на разни „хлебарки” се разрешава да се поразходят из кабинета на Тошо, да надникнат при Нора Ананиева и Димитър Йончев, че и телевизията да го покаже. Работата значи, е „съвсем отървана”. Идва ми на ум един исторически паралел. Императорът е всесилен, докато дори случайното виждане на лицето му от простосмъртен се наказва със смърт. Почнат ли да го „оправят” на арената на Колизеума пред очите на народа му, империята е умряла. Ето например: народът не е забравил, че делото на Тодор Живков е висящо и си иска зрелището. Налага се да се обяснява в печата, че то е отложено за края на октомври. Може би някой си мисли, че след изборите „я камилата, я ... дъщерята на камиларя”. Глупости! Който и да спечели, Тодор трябва да се жертва, защото зрелището вече е обещано. А щом този император на арената... нали, следващия също. Край на Империята, управлява Народът!

·           Новата учебна година започна със стачки в цели райони с "преобладаващо население с турско етническо самосъзнание" (както се изразяват вестниците). Бойкотът е организиран от ДПС, защото НС не разреши редовното изучаване на турски език по 4 часа седмично. Атмосферата се нажежава и от социалистическия печат, който съобщава, че "синя метла, държана от КТ "Подкрепа", метяла сред директорите на училищата в страната. А те са професионалисти, чиято единствена вина е, че са членове на БСП". След две седмици, т.е. след изборите, стачките ще спрат. Турският език няма да влезе в училищата и директорите няма да бъдат изметени.
- В спокойния провинциален град Сухиндол, известен с гъмзата си и с това, че читалището му се нарича "Трезвеност", се случи нещо съвсем необичайно - градът осъмна с обидни и заплашващи българите надписи по стените, подписани от името на ДПС и турците. Съвсем сигурно е, че надписите не са ги писали етнически турци, защото в Сухиндол просто няма такива.

·               Вечерта на 18 септември 1991 година неизвестни побойници набили сериозно на улицата известния ни аниматор Доньо Донев - счупена челюст, леко мозъчно сътресение. Причината се свързва с рисунките за турски буквар, които той направил преди време.
След около година Доньо Донев ще стане главен редактор на в.”Тримата глупаци”, издание, конкуриращо се с вестник „Пардон” в негативните си оценки за първото правителство на СДС. Грях ми на душата, ама не мога да се освободя от усещането, че това му е застраховката (или поуката) на Доньо от побоя.
- Новият театрален сезон се откри в края на септември. За разлика от миналата година, когато всички единодушно твърдяха, че културата ни е загинала, днес оптимизмът е повече. "Преждевременна смърт е отложена", пише вестник "Култура".
Мисля си, че артистите ни просто са разглезени от „социалистическия чадър”, който беше разтворен над послушните от тях, за да ги пази от прекомерна работа. Както впрочем и над много други професии. Какво имам предвид ли? Ами, през годините на „живия” театър например, за един сезон 10 нови постановки бяха на горната граница. А за миналия пролетен сезон-1991 в софийските театри се състояха 62 премиери. Ако това е „смърт за театъра”, то значи Бродуей е студен труп отдавна. Пазарната икономика ходи по хората. И по някои по-привилегировани с длъжности артисти. Само дето нашата „пазарна икономика” все още е в кавички. Така я разбираме за съжаление!
На 20 октомври 1991год. беше открит първият частен театър в България. Нарича се "Ла Страда" по името на фирмата на бизнесмена Пламен Тимев, който е собственик и на театъра. Деветима актьори от държавния театър "София" с директор Стефан Янков са действащите лица на частния театър. Тъй като Пламен Тимев е "спорен бизнесмен" като Валентин Моллов, сред обществеността сега, а догодина и сред съдебните власти, се заговори  за нечисти пари (разбирай "червени"). По този повод директорът Стефан Янков е заявил, че ако президентът Пламен Тимев е нарушавал законите, той ще отговаря пред съответните органи, но след като е единственият бизнесмен, който така щедро спонсорира непечелившото днес изкуство, трябва да бъде поздравен.
Народ от индивиди, безразлични към честността на труда от който се хранят, и съгласни да оживеят предимно с цената на нещастието на съседа си, е сбирщина. Петко Славейков го е казал „мърша”. Може някому да се сторят силни тези думи, но ще продължа – заради тези си „качества” векове се влачим на опашката на Европа, все изпадаме в случгинско положение като народ, заради това тук комунизмът намери благодатна почва за растеж и никога няма да си отиде напълно, затова сме нелюбими на Бога, за това ни наричат „бай-ганьовци” и най-невъзможното нещо на този свят е Дон Кихот да се роди в България.
Искам да добавя още факти – труднообясними. Чудесен преводач на Шекспир и талантлив аниматор стоят в убежденията си срещу световно известна певица и всепризнат скулптор. А между тях се лутат най-добрият  изпълнител на ролята на Дон Кихот у нас и един не по-малко добър артист от него, който още не е изиграл своя Хамлет. Сред този бурен „за” и „против” живот, съществува един спокоен и тих театър – Кукленият за деца. От там никой не бяга, не се сърди на партньора си. В телевизията непрекъснато се „снимат” и „качват” предавания. Обаче това не се отнася за детските предавания.- те присъстват, дори когато телевизията стачкува.
Може би творецът, изпълнителят, се определя в същността си като добър или лош, не от значимостта на изкуството си, а от публиката пред която играе. Ако сред публиката преобладават „лошите излъчвания”, жалко за стоящия на сцената. Ако публиката е „добра”, и творецът става по-добър. Поставих в кавички „лошо” и „добро”, защото всеки има право да тълкува тези понятия индивидуално. Въпреки, че според мен, планетарното им тълкуване е еднозначно. Ако ме питате, кое според Планетата е добро, отговарям:  чувството, което ви обзема, когато слушате Петия концерт за пиано и оркестър на Бетовен.

·               Вестникарски новини:
- След фиаското на г-н Дертлиев и неговия СДС-ц  на изборите и вестникът му "Свободен народ" умира. От всекидневник с тираж 50000 през 1990г., след смяната на главния му редактор преди месец, този вестник вече излиза веднъж седмично и тиражът му е спаднал до 4000. Жалко за чудесното заглавие и за пропилените възможности. Много рядко започна да се мярка по павилионите и "зеленото" "Земеделско знаме" на БЗНС НП на Милан Дренчев. Съвсем изчезна един интересен вестник "Студентска трибуна". Затова пък навсякъде по сергиите, особено по обедно време, може да се види откритото порно вестниче "Аз и ти". Този вестник започна да излиза през 1990 година като издание на "Студентска трибуна", когато ДКМС стана БДМ.
Тук му е мястото да запиша, че е недопустимо синът и снахата на г-жа Елка Константинова (именно нейните, защото след няколко седмици тя ще стане министър на културата в първото некомунистическо правителство след 47 години) да издават частното еротично списание „Петък вечер”. Защото те печелят лесни пари, продавайки откровено порнографските си сюжети на един народ в детска демократична възраст. Лесно е да изкушиш пияницата с още пиене и да му прибираш парите по този начин. Лесно е, но е за презрение към изкусителя!

·                    Църковни новини: Пред ЦУМ в София срещу два лева "лепта за българската църква" Българската Патриаршия продава късметчета - екскурзии до Рилския, Бачковския манастир, Солун и Зографския манастир в Атон. Съвсем справедливо журналистката Нина Мишкова ("Демокрация") пита организаторите на тази църковна лотария: как ще й изплатят евентуалната печалба - екскурзия до Атон, като там не пускат жени?

ПАК ИЗБОРИ, ПАК НОМЕРА

·               В началото на месец септември започнаха предизборните студия по телевизията. Практиката е позната от миналите избори, но сега вместо “Предизборно студио” се нарича “Избори-91”.
Лично аз мисля, че гледането на тези 10-минутни политически предавания е добра атестация за самостоятелността на мисленето на даден човек. Това означава най-малкото, че този човек желае да преценява самичък къде да стъпва в политическата джунгла и следователно компромисите, които неизбежно ще направи, няма да бъдат безцелни или безсмислени. Което никак не е малко. Стремежът да се ориентираш малко от малко в обществения живот развива ума несравнимо повече от стремежа да прочетеш всички любовни романи, издадени на български, или пък да знаеш наизуст номерата на обувките и капризите на футболистите от любимия ти отбор. Съвсем не мисля да се извинявам някому, защото съм прав!
Но повдигам този въпрос, провокиран от програмната политика на българската телевизия. За 4-те седмици, докато по първа програма от 20,30 часа се излъчваше “Избори-91”, втора програма по същото време показа: шест американски филма (“Мери полицайката”, “Асфалтовата джунгла”,“Върни часовника назад”. “Боги”, “Марширувай или умри”, “Непреклонните”), германски филм “Змийско сърце”; един съветски филм (но не “Летят жерави”, а “Покаяние”), и два мача на живо: ЦСКА-Парма и България-Италия. По този начин бяха “покрити” 10 от всичките 17 предизборни студия (60 %).
За да не помислите, че съм излишно мнителен, допълвам:  В съботите, когато “Избори-91” нямаше, от 20,30 по програма 2 течаха сериите на “Съмненията на готвача Сватоплук” от ЧССР. Когато свършиха “Избори-91”, от 20,30 часа по тази програма се върнаха традиционните за онова време (1991) предавания като “Адрес 4000”, “Воин”, “Поезия”, “Музика”…
Наивно и глупаво. Но и тъжно.
Наивно е, защото не помага. Който иска да си гледа първа програма, пак ще си я гледа. Виж, друго беше, ако можеше хич да ги няма тези „избори-91”, ама не може. Вече! Глупаво е да се противопоставяш на антикомунистическата пропаганда чрез тези чудесни американски филми по втора програма. Да, ама кой ще превключи на „втора”, ако там „върви” филма „Балада за войника”?  Ех, Огняне Сапарев, късно стана шеф на телевизията...
А е тъжно силата на телевизията да бъде използвана не за образоване на нацията, а за нейното оглупяване. При това на собствената нация!

·               Подобен начин на действие ще се забелязва и от месец октомври 1992 нататък, когато ще бъде въведена новата програмна схема на телевизията при Асен Агов. Точно когато Стефан Димитров по “Канал 1” е програмирал “По света и у нас”, Нери Терзиева от “Ефир 2” пуска поредния сапунен сериал, поне 30-тина серии. Тази конкуренция, дори да няма никакви други цели, е нелоялна - нареди се до съперника си на старта, а не преди него. Иначе и той ще се опита да те пререди и преметне. И така нищо чудно да започнем да гледаме “Розовата серия” от 19,30.
Впрочем няма такава опасност вече – Хачо (как му беше второто име), забрани „розовата серия”. В началото на 1993-та уволни Стефан Димитров, после и Нери Терзиева. Но не премахна тази практика новините по „червената” втора програма да предхождат новините по „малко по-синята” първа програма, а когато започнат „сините новини”, по „червения канал” да тече любовно кино. И защо разрешава още американски сериали (като „Далас”) да ни мътят главите и не започнал със съветските военни филми от Великата Отечествена? Ами да благодарим на обстоятелствата, че социалистите имат засега по-важни проблеми за разрешаване – земята (възложена на Г.Танев), приватизацията (на Вальо Карабашев), съдебната система (на П.Корнажев)...

·               В предизборното студио на 19 септември 1991 в определените за нея минути БСП излъчи видеоклип, чието мото беше “Вяра, Надежда, Любов”. От многото коментарии избирам този на в. “Век 21” - “Станали причина за духовен и нравствен упадък на нацията, избили толкова свещеници, комунистите стигнаха дотам да посегнат и на тез три сакрални думи, изразявали в продължение на две хилядолетия същината на християнството.”
Аз пък се чудя защо си харчат парите тези социалисти за такъв род пропаганда:
- Тя няма да промени мисленето на комунистите първо, второ и трето поколение. Няма да омекоти ударите на биячите, нито ще намали болките на жертвите им. Аз няма да й повярвам.  Децата ми – също.
- И папският нунций Марио Рици, който си замина за Рим с еднопосочен билет през септември 1991 (заради упорството на редакцията на в.”Поглед” да не освобождава заеманата от нея собственост на Ватикана на ул.11 август, въпреки министерско постановление за това), няма да й повярва. И Американският Конгрес, който още преди 3 години предупреди Буш, че Горбачов си остава „коми” въпреки всичко, няма да повярва. Международните финансови институции имат предмет на дейност, несвързан в Вярата, Надеждата и Любовта.
- Дори глупаците по земята българска вярват повече на бутилка олио или парите в плика с бюлетината, отколкото на приказката за господ.
Онзи ден четох, че един съд признал за отежняващо вината обстоятелство, фактът, че група изнасилвачи заставяли жертвата си да говори любовни думи по време на насилническия акт. Това със сигурност се отнася и за представителите на тази „божествена” партия.

·               Пак “с Вяра, Надежда и Любов подава ръка на всеки, скътал в душата си мисълта за Отечеството” (цитат от в. “168 часа”, 24.09.1991г.) новосъздадената фондация “Паисий Хилендарски”. (Вземете си кърпички, по-големи, за да избършете сълзите си на умиление, скъпи читатели. За фондацията подписали: Валентин Моллов, Петьо Блъсков, Стефан Николов, Иван Гарелов и Венцислав Йосифов. Кое обединява тези хора? Може би Вярата в подкрепата на тайните служби, Надеждата, че ще им се размине и Любовта към парите? А избраното име на фондацията е отежняващо вината им обстоятелство.)

·               По примера на председателя на Първа Частна Банка Венцислав Йосифов и председателя на партия “Нова България” Стефан Николов, други двама - председателят на Балканбанк Иван Миронов и председателят на Отечествения Съюз Гиньо Ганев станали учредители на друга фондация, тя пък на името на Васил Левски. Нейният управителен съвет интересува ли ви, читателю? - Благовест Сендов, арх. Христо Генчев, проф. Николай Генчев...

·             Да не забравим сдружението "Св.Цар Борис I", създадено в края на май т.г. с председател премиера Димитър Попов. И международната фондация "Св.св.Кирил и Методий"  с председател акад. Алексей Шелудко (до февруари 1990 - фондация "Людмила Живкова" с председател Владимир Живков) и заместници Илко Ешкенази и Петър Кендеров, и вложители Дечко Узунов, Масако Ойя, Янис Рицос, Пиер Карден, Ерве Базен, Юри Буков, Роберт Максуел...
Давам думата на арх. Христо Генчев, независим кандидат за депутат през октомври 1991 и кандидат за президент в януари 1992, неуспял и двата пъти: „За щастие липсата на ориентация, с която се отличаваше обществото ни преди години, отстъпва на една много по-национална политика, и то в доста политически сили, с изключение на СДС. Той демонстрира национална безотговорност, която държи по-скоро да чуе добра дума от американския посланик, отколкото да защити народа си.” (В. “Зора” от 1.10. Мислех, че архитектите четат вестници. Впрочем и сега мисля така.
Същата седмица, когато този “архитект” направи прозорливото си изказване за добрата дума на американския посланик и загърбените национални интереси от страна на СДС, Съдбата му се подигра. Вестниците публикуваха официално писмо на ВС на БСП до ЦК на КПСС с дата 14.08.1991г.. Цитирам: „При провеждане на предизборната си кампания БСП изпитва големи трудности, в това число и от материално-финансов характер. В тази връзка за българските социалисти е крайно важна помощта от страна на КПСС, която би могла да се изрази в различни форми - визити в България на ръководни дейци на ЦК на КПСС, изпращане в България на лектори по пантюркизма и панислямизма, осветляване в съветските СМИ на предизборната борба на БСП, изготвяне в съветски предприятия на агитационно-пропагандни материали за нуждите на БСП и пр.”. Върху писмото стои резолюция на зам.генералния секретар на ЦК на КПСС Владимир Ивашко: “Незабавно да се изготви план за конкретни действия”. И дата 16 август 1991. (Правилно. „Незабавни действия”, защото до преврата остават три дни. Аман от „архитекти”!)