Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2019 10:13 - НИЕ-127 Червени тарикатски истории
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 242 Коментари: 0 Гласове:
1



ПОСЛЕДНИТЕ  ДНИ  НА  ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

На 10 юли 1991-ва Великото Народно събрание навърши една година. Два дни след първия си рожден ден то прие новата конституция. Шест дни след първата си годишнина, на 16 юли 1991, ВНС ще се саморазпусне, но ще продължи да работи до избирането на 36-тото Обикновено Народно събрание на 13 октомври 1991г. За своята едногодишна дейност събранието е приело 63 закона. Като бройка най-много закони са приети през май - 10 броя. Преди това съществува един пик: февруари-март - 15 закона. Съществува и един пик след това: за 50-те дни след напускането на 39-мата от СДС са приети 13 закона. Данните са от правния отдел на ВНС и са публикувани в официалния печат.
Четири дни след подписване на конституцията, на 16 юли 1991година, президентът Желев подписа указа за насрочването на предсрочните парламентарни избори на 29 септември 1991. И веднага Партията започна да нагнетява обстановката вътре в Народното събрание и вън от него.

Ето какво имам предвид.
16 юли 1991:
-
По обяд в Парламента се състоя тайното съвещание на народните избраници за което вече писах.
-
Следобед в пленарна зала “независимият” юрист Велко Вълканов нарече “опит за държавен преврат” искането да се одобри на референдум токущо приетата конституция !?
Да му се чудиш на акъла на този “юрист”. Желанието на избирателите да коригират чрез референдум или избори някакво решение на своите избраници, което те смятат за неправилно, той нарича “държавен преврат”. Значи веднъж избран, народният представител не се подчинява вече никому. Освен на собствените си желания, съобразени, разбира се със заповедите на личния му партиен отговорник – пъпна връв с майчицата му. Как се наричат такива хора? Не се сещам за по-обидни думи от диктатор и комунист. И този човек Партията ще ни предлага след половин година за президент!?

Пази, боже, от такава партия!
Впрочем, макар да се отклонявам леко от основната нишка на повествуванието си, ще напиша, че поведението и изявите на Велко Вълканов са чудесен индикатор за правилните решения, които следва да се вземат за развитието на демократичния процес у нас. Открих една лема, помощна теорема: „Ако по даден въпрос Велко Вълканов се е изказал, то правилното решение в посоката „демокрация” е обратно на застъпеното от него становище.” Бих могъл да напиша поне трийсет страници доказателства, но това е друга тема. Сега просто не й е дошъл редът.
-
Пак този следобед, един от гласувалите “за” конституцията депутати от СДС Васил Палакаркин, предложи решение на Народното събрание, съгласно което, онези депутати, които не се закълнат в новата К., губят мандата си. Механизмът се нарича “касиране на депутати”. Винаги може да се намери повод и човек, който да предложи “касирането”. Оттук нататък обаче за осъществяването на този акт има думата Времето и свързаните с него обстоятелства. Около 9-ти септември е имало едно “касиране” на депутати, завършило с тяхното убийство накуп - в една нощ на февруари 1945 година някъде из Софийските гробища. Тогава обаче тук е била Съветската армия-освободителка. Сега народите от нейния регион на действие са оставени сами да решават проблемите си. И нашето ВНС взе решение, че в Конституцията ще се закълнат само депутатите, които желаят това. Юридически (и физически) последици за мандата на нежелаещите да подпишат депутати, няма да има.
-
Денят 16 юли завърши с митинг пред сградата на телевизията, този път в защита на Огнян Сапарев. “Синият шеф” се защитава от...  Движение за национална и обективна телевизия. Онова същото, дето по Луканово време викаше “Кеворкян и С-ие, всичко да се измете”. Ако нещо ви е необяснимо, читателю, върнете се десетина страници назад и прочетете пак какво е казал Сапарев този същия ден по обяд.

17 юли 1991:
Три часа преди президентът да обяви официално по телевизията, че открива предизборната кампания, социалистите проведоха първия си предизборен митинг от новия сезон. На техния си площад “9.IX”, водещата Клара Маринова каза: “Няма накъде да се отстъпва, зад нас е Конституцията”.
Алюзията с отбраната на Москва през зимата на 1941-ва е съвсем явна. Тогава обикновените работници, чиновници, селяни, занаятчии, обединени в Съветската армия, не са отстъпили зад Москва, а болшинството са умрели пред нея, защото такова е било Решението на Сталин. Дали това решение е било правилно или не, може да се спори, защото в същата ситуация Кутузов е взел друго решение и пак е победил. Но думата ми не е за това. Доказано е обаче, че Сталин през 1941 година е разположил в гърба на защитниците на Москва специални наказателни батальони, които са разстрелвали всеки от своите, който е отстъпвал уплашен. Така са се борили със страха на обикновения войник тогава. Разрешавала им комунистическата съвест – правили го. Все си мисля, че и сега тактиката е същата. В гърба на „червения митинг” бяха разположени полицаите от ведомството на Христо Данов, които го „пазеха” от синята агитка. И в суматохата след митинга те понабиха няколко от своите. В „Пирогов” постъпиха 4-ма пострадали, до един от „червените”. В коментара си на другия ден „Дума” написа:  „бият честните комунисти в корема до сива стена...”

18 юли 1991:
“Тежката артилерия” на комунисти, социалисти, центристи, без малко да напиша кагебисти, стреля непрекъснато срещу “онези, които лежат на паважа”. Всички техни статии имат обща особеност - не са верни. И то очевидно неверни, безсмислено неверни. След по-малко от 3 месеца избирателите ще предпочетат тъкмо “лежащите по паважа”.
Сещам се за тоталното отричане на генетиката като наука през 50-те години от комунистите. Какво загубиха отрицателите й? Времето от двадесетина години за създаване на база от натрупани знания и подготвени специалисти, както и възможността да бъдат конкурентно способни в тази област на съвременната наука. А спечелиха присмехулното или доброжелателното все едно, пренебрежение на разумно мислещите хора и обидното съзнание на поколението си, че е обречено да слугува на не по-способни, а просто на по-трезво мислили хора на времето.

19 юли 1991:  Великото Народно Събрание избра нов председател на Комисията по национална сигурност депутатът от БСП Димитър Йончев. Пак социалист, Филип Ишпеков, замести Луканов като председател на Комисията по външна политика.
Произволно избирам един ден26 юли 1991 за да завърша с доказателствата за онази точка от програмата на Партията за предстоящите избори в която пише: “да се създава напрежение и чувство за несигурност сред населението”.
-
“Дума”: “Из страната вилнее беззаконие. Тричленките уволняват директори на училища, стопански ръкъводители, лекари, председатели на земеделски стопанства. Обикновено това са членове на БСП, хора, чиято главна вина е, че не са сини.”
-
Или пък пак там:  “Разходете се из София и ще видите толкова много решетки по витрини и търговски врати, че изведнъж ще се окажете във времето на Арсен Люпен и неговия автор. Не ще и съмнение, че яката решетка е един от характерните знаци на начеващата пазарна икономика.”
През юли пак, но на 1993 година вътрешният министър Виктор Михайлов, от правителство, което много се харесва на социалистите, ще посъветва гражданите да се пазят сами или да си наемат бодигардове – от неговите момчета в извънработно време срещу заплащане, поради „зачестилите престъпления и невъзможността на милицията да се справи с положението”. Същите социалисти от същата партия, същият главен редактор на същия вестник, тогава няма да си спомнят за цитираните по-горе ТЕХНИ думи. Знаете ли защо? Защото ще са на власт!

 

 

РАЗМИШЛЕНИЯ  ВЪРХУ  НОВИЯ  ИЗБИРАТЕЛЕН  ЗАКОН

 

В началото на август 1991-ва Народното Събрание започна да обсъжда избирателния закон за новите избори. Сравнително лесно политическите сили се договориха за 4%-тна бариера като долна граница за влизане в Парламента. Това предопредели съдбата на независимите кандидати, онези, които представляват само своите възгледи, а не партии и коалиции. Най-известният от независимите кандидати - Гиньо Ганев - изглежда повярва на социологическите анкети, които му гарантираха 80% одобрение от целия народ и реши да рискува с независимото депутатстване. Не успя. Най-независимо зависимият депутат Велко Вълканов поплака малко върху предопределената си съдба и за по-сигурно се записа в червената листа. Той успя.
Междувременно пак той (В.В.) беше готов да износи една гениална “мисъл”:  гласовете на неуспелите да прескочат 4 %-та бариера независими депутати, да се прехвърлят след изборите на успели партии, съгласно предварително политическо споразумение. Този начин за продаване на гласове се стори прекалено нагъл дори за социалистите и те се съгласиха с настояванията на опозицията да не бъде използван.
Половин ден се водиха старите спорове от миналите избори за мастилото и палеца. Мнозинството в Парламента реши, както и по-рано, че е по-добре аз например, да бъда излъган за крайните резултати от изборите, но да се запази достойнството ми на българин,  рушащо се невъзвратимо от белязания ми палец с неизтриваемо за 24 часа мастило.

Сега идваме до най-спорния въпрос в пренията по новия избирателен закон - този за правото на българите по света да гласуват извън страната.
Социалистите настояха и наложиха твърдо позицията си: който иска да гласува, да се върне в България. Не помогна и отлагателното вето, което президентът Ж.Желев наложи върху този прословут член 11-ти от закона. Което социалистите с  мнозинството си пак отхвърлиха. Българските граждани по света не участваха в изборите.
Искам да поразсъждаваме малко, мислещи читателю.
Отнемането на правото на глас е явно нарушаване на общоприетия по света, а отскоро и у нас, ангажимент за спазване на човешките права. Отстояването на такава явна срещу световния ред позиция, е безразсъдство за изграждащата „новия си имидж” модерна лява партия. Трябва да има някаква изключително важна причина за такова поведение. Това от една страна.
От друга страна гласовете на живеещите извън България българи съвсем не са „определено сини”. Миналата година – 1990-та, когато емигрантите имаха право на глас в изборите (наложено впрочем с гласовете на същите социалисти в Събранието), резултатът беше 57% за БСП. Лесно обяснимо: урните разположени в „червените” ни посолства, преброители са шофьори и машинописки от „нашите служби”, протоколите пристигат по дипломатическите канали тъкмо във външното министерство на Любен Гоцев или Виктор Вълков, например.
А тази година има още едно обстоятелство, което би увеличило броя на червените емигрантски бюлетини. Подавляващото мнозинство от емигриралите през последната година са просто хитреци. Такива, които не желаят да помогнат на страната си да излезе от този батак като останат при своите близки, давайки си взаимно кураж и надежда, а предпочитат да преживяват от социалните помощи на Запад. Сещате се нали защо – социалните помощи там са 10 пъти повече от моята или вашата заплата тук. И още нещо трябва да се сещате. Ако в България дойде на власт демократично правителство според западните понятия, настават тежки дни за нашите „политически емигранти” там.  Стратезите на комунистите знаят отлично това. С очите си видях предизборна листовка на БСП: „Мамо, татко, гласувайте за БСП, ако искате да остана в Канада.”. Друга голяма част от емигрантите са синове и дъщери на нашите номенклатурници. Те каква бщлетина ще пуснат?

Е, питам се, защо БСП поиска да загуби гласовете на толкова много нейни хора, забранявайки им да гласуват извън България?
Ето моят отговор, един от възможните отговори.
Президентът насрочи новите избори с указ от 18 юли 1991.  Но това е акт без значение. Народното събрание трябва да изработи избирателен закон, трябва да се назначи след това Централна избирателна комисия, за да стане възможно практическото провеждане на изборите. Ако няма Избирателен закон, независимо по какви причини и на каква цена, а междувременно в СССР се извърши реставрационен комунистически преврат, избори няма да има до следващия демократичен преврат в обратната посока. Нашият президент „си е свършил работата”, но обстоятелствата, „ах тези обстоятелсвта провалиха всичко”. Ех, мили ми сини наивнико!
Избирателният закон влезе в пленарна зала на 6 август. На 9 август Желев прие съветския посланик Шарапов по негова молба (пише във вестниците). На 15-ти Народното събрание прие избирателния закон. Буквално 15 минути след това президентът наложи своето вето върху закона поради член 11 (единственото сериозно основание, което не можеше да не „хване дикиш”). На 19-ти посрещнахме преврата в Москва без Избирателен закон в сила. Ако този превтрат бе осъществил намеренията си, президентският указ от 18 юли за насрочване на изборите щеше да става само за избърсване на неговата съвест. На 21 август стана ясно, че превратът не минава. На 22-ри Горбачов се върна в Кремъл. На 23-ти ВНС одобри повторно избирателния закон. На 24 август осъмнахме с нова дата за изборите – 13 октомври.
Вярвайте в щастливата звезда на нова демократична България, сънародници!
Пиша пак: никоя хитроумна конструкция не може да прегради пътя на НАШЕТО ВРЕМЕ! Безкрайно се радвам, че това е така, г-н президент!

 

 

КОМУНИСТИ  И  СОЦИАЛДЕМОКРАТИ

 

На 2 август 1991 година се навършиха 100 години от провеждането на Бузлуджанския конгрес, където са приети програмата и устава на Българската социалдемократическа партия (БСДП). Това е първата партия в България, която обединява съществуващите социалистически дружинки в една организация. Докато тази политическата доктрина, т.нар. научен социализъм, дойде от индустриална Европа до нас, вече ще са изминали 8 години от смъртта на Карл Маркс, а на неговия съратник и приятел Фридрих Енгелс му оставали само още 4 години живот.
Основните цели на Програмата на БСДП (защитавани от Димитър Благоев и Никола Габровски) са били пропагандиране на социализма и организиране класовата борба на пролетариата за постигане на крайната цел, наречена "социален преврат", т.е. обобществяване на средствата за производство. На Бузлуджа е била представена и друга програма за развитие на соцдвижение
то в България, защитавана от Сава Мутафов и Константин Бозвелиев - т.нар. Женевска група, която задържала социалистическото движение в неговата просветителска форма. Тази програма не била приета.
Тези противоречия избили още на следващата година. На Първото пловдивско търговско изложение през 1892 година Благоев и Габровски свикали втори конгрес на партията, на който поканили само делегатите, извън Женевската група. Останалите извън партията социалистически дейци обявили съществуването на Български Социал Демократически съюз (БСДС). По-известни имена сред учредителите са Евтим Дабев, Янко Сакъзов и завърналите се в родината Кръстю Раковски и Слави Балабанов. След още две години на остри полемики дали работническото движение може да се ограничи само в рамките на икономическа съпротива или трябва да се създаде политическа класова организация и борба, през 1894 година партистите (БСДП) и съюзистите (БСДС) се обединили в Българска работническа Социал Демократическа партия (БРСДП). Обаче главният въпрос пред обединената партия си стоял. Благоев, Кирков и Гаврил Георгиев настоявали, че целите на БРСДП  могат да бъдат реализирани само от работническата класа и главните усилия трябва да бъдат насочени към нейното политическо организиране. Тъй като по това време работническата класа все още представлявала незначителна част от населението на България, те били наречени "тесни социалисти". Другото течение, в което били обединени всички опортюнисти, препоръчвало дейността на БРСДП да се насочи към широкия кръг на дребните производители, откъдето идва и тяхното наименование "широки социалисти".
С настъпването на 20-я век индустриалното производство в Европа и света започнало да се ускорява видимо. Изменя се индустриалната среда и потоците в нея. Идеалната, теорeтичната, постановка на марксизма от миналия век започва да се нуждае от корекции. В Европа се настанява "ревизионизмът". Той идва и у нас. Българското му име е "общоделство" по името на сп."Общо дело", издавано от Янко Сакъзов. В 1903 година става разривът. На десетия конгрес на БРСДП тесните социалисти се оформят в самостоятелна революционно-марксистка партия БРСДП - т.e. "Ревизионизмът беше отклонен и още веднъж се подчерта марксисткия характер на партията на българската работническа класа", както пише в Историята.
Следващото десетилетие БРСДП (т.с.) посвещава на изграждане на организационните си структури - местни и централни. Това са по-скоро не партийни, а синдикални образования. На профсъюзите (в това време наричани синдикати) е поръчано "осъзнаването на работническата класа". Именно като синдикален деец в началото "пробива" в Партията Георги Димитров.
П
од влияние на Октомврийската революция през 1917 година партията на тесните социалисти насочила усилията си към войнишките маси, но Революция от болшевишки тип в България не станала. Май идвало редът на земеделците да управляват страната. И Партията започнала да взема мерки. Само два месеца след създадения от Ленин Трети комунистически интернационал през 1919 година 22-ят конгрес на БРСДП(т.с.) се превърнал в първи на БКП (т.с.). Така курсът за въоръжено завземане на властта бил официално оповестен.
Само че ще трябвало да се изчака до появата на новата доктрина в Европа - фашистката. Преговорите за коалиция с БЗНС и РСДП през 1934-1935 година пропаднали. През август 1935-та на Седмия конгрес на Комунистическия интернационал доклад на тема "Настъплението на фашизма и задачите на Коминтерна в борбата за единството на работническата класа против фашизма" прочел Георги Димитров и бил избран за негов генерален секретар. Работническата класа пак се противопоставила на всички останали класи от Народа. През 1940 година БКП погълнала другата работническа партия в България РП и се нарекла БРП (Българска работническа партия). На своя Пети конгрес през 1948 година, когато вече нямало проблеми в пътя по който да върви страната, Партията върнала името си.
Това е кратката история  на Партията според учебниците до 1989 година. Правя тази малка забележка, защото след преименуването на БКП в БСП през 1990 година, тази история изчезна от учебниците и там се появи новата й история след 10 ноември.
Под влияние на Перестройката комунистическата партия се отказа от твърдата си привързаност към идеите на Георги Димитров и започна да прави своя срамежлив завой към социал-демократически позиции. На 2 април 1990 година тя се нарече "социалистическа", като изрично подчерта, че е наследник на комунистическата БКП, а започна да изгражда "демократичен социализъм". В края на 1991 година на своя 40-ти конгрес тя вече няма да споменава "демократичен социализъм" или нещо друго с точно значение, а ще се нарече "модерна лява партия". В следващите години ще се повтори историята с разцепване и последващо обединяване на комунисти и социалдемократи.

Ако питате мен, цялата тази объркана история се оправя изведнъж при едно допускане: социализъм (комунизъм) и социалдемократизъм са едно и също нещо, разбиранията на носителите им за устройството на света са еднакви. Разликата е, че комунистите налагат тези техни разбирания на всички други хора чрез „огън и меч”, а социалдемократите са за по-мекия вариант – „с блага дума и таланта на целия народ”. Да, но обществото на „равните, свободните и щастливите” прилича на равномерно движение за което пък знаем, че независимо от скоростта с която се осъществява, е неотличимо от покоя. Е, как се спира еволюцията? Ще дойде време, когато „мекият вариант” на социалдемократите няма да върши работа и ще се наложи да се използва „твърдият вариант” на комунистите. И пак „ще го отнесат” конкретните съвременници. И пак безсмислено, защото борбата е с еволюцията, а не със „съзнанието на хората”
Тепърва започват трудностите на довчерашните комунисти. Отстраняването на предишните Диктатори и смяната на Символите и Името е лесно – все едно вземаш кредит и започваш производство. Реанимацията на позабравените подтиснати социалдемократически идеи за мнозинството, изтикващо прехода, изисква обаче дълъг период от време. И на всичкото отгоре не може да бъде извършено проформа. Наложеното производство трябва да тръгне, за да може да се върне кредита и да започнат да идват печалбите. Ако работите се закучат, Водачите плащат много. Значително повече от един фалит, защото водят Партия, а не обикновено АД.

Разсъждавайки отвлечено, без малко да забравя, че описвам конкретното празнуване на 100-годишния юбилей през 1991-ва. В цялата страна се проведоха чествания на това събитие - в Казанлък, Враца, Попово, Велико Търново, Костенец, Пловдив, Варна, Благоевград, Видин, Габрово, Стара Загора... Изредих по-големите градове. Основното ударение се поставяше върху дружбата между Димитър Благоев (от комунистическото крило) и Янко Сакъзов (от социалдемократическото крило). Ако вие читателю, сте запомнили друго от училище, знайте, че това е било грешка. Която вече е време да поправите в съзнанието си, защото комунистическата партия завива към социалдемократическата такава! "Време е да сложим край на спора за върха" - писа "Дума" на 2.08.1991 година. В София се проведе и международна теоретична конференция на тема: "Социалистическата идея - история и перспективи". Основният извод от нея, пак според вестник "Дума", е: "Социалистическата идея у нас има минало, има вероятно и своето бъдеще, но няма настояще".
Най-големият празник беше на 4 август (неделя) на самия връх Бузлуджа. Близо 500 автобуса от цяла България качиха привържениците на БСП на върха. (Изразявам се като редактора на в."24 часа", "любимия вестник на целия народ", чийто днешен брой е на масата пред мен. На първата му страница пише буквално следното: "Автобус затрива 5 в дере". Ужас! Но това е друга тема – за червената простотия.)
Секретариатът на ЦК на КПСС (такъв още половин месец) изпрати поздравления до членовете и симпатизантите на БСП послучай юбилея. Пък кметът на Казанлък Атанас Койчев (Отечествен съюз на Г.Ганев) забранил поставянето на червени знамена по улиците на града по които минавали автобусите за върха на отиване и връщане.
Хората на Петър Дертлиев празнуваха същата дата, със същите претенции за минало, настояще и бъдеще, но с повече скромност и предвидливост. На върха все пак, но в по-ниското - до барелефа на учредителите, и с един ден по-рано - на 3 август, в събота.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462059
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031