Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2019 20:16 - НИЕ-123 Подписването на Конституцията и цената му
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 266 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.10.2019 20:17


ДЕБАТИТЕ ПО НОВАТА КОНСТИТУЦИЯ В ПАРЛАМЕНТА

 

·               На 29 май 1991г., 47 дни след първото й внасяне в пленарна зала, конституцията беше приета на първо четене. На това събитие присъстваха и членовете на МС Димитър Попов, Александър Томов и Христо Данов.
Дотук добре. Но: гласуването на първо четене на закон означава, че се приемат принципните му постановки. Нашите велики депутати, които сега се зоват “бащи на конституцията”, са решили, че дали една Конституция ще бъде републиканска или монархическа, не е от принципно значение. Защото предишния ден - 28 май 1991, с 198 гласа “за”, 29 “против” и 37 въздържали се, постановиха да се обяви национален референдум по темата “република или монархия”, за да знаят какво да пишат в член 1-ви на въпросната, приета вече по принцип конституция.
След 8 (осем) дни, на 5 юни 1991 г, същите “велики депутати” гласуваха за отменяне решението за референдума: 177 гласа “за”, 35 “против” и 33 въздържали се. Главният умник - Дертлиев, който предложи в Парламента решението за референдума, каза, че за тези осем дни народът твърдо е застанал зад републиката и е обезсмислил провеждането му.
Боже, кога ще слезеш да си прибереш вересиите?!
Аз ще изредя случките от тези осем дни, а вие, читателю, решете коя повече, коя по-малко, е “обезсмислила” провеждането на референдума.
-
20 часа след гласуването за референдума, чрез българското посолство в Мадрид Цар Симеон поиска да му се издаде български паспорт, което ще му позволи да дойде в България до края на седмицата и да участвува в кампанията. (Откакто си замина Княгиня Мария-Луиза са изминали 21 дни.)
-
Президентът Желев се срещна с лидера на СДС Филип Димитров и с депутати на БСП в Парламента.
-
“Носи се слух, че на своя среща с гражданина Симеон Борисов председателят на БСП Александър Лилов е обещал социалисти да гласуват за монархията на предстоящия референдум. Срещу това европейските монархии щели да приведат по един милиард долара на България, за да погасим дълговете си”, съобщи на пресконференция Александър Маринов, член на Председателството на ВС на БСП, след което отрече “носещия се слух”.
-
Образува се коалиция от Български Демократичен Форум, Българска Народна Партия, Либерално-демократичната партия, Обединен Земеделски съюз, Партия на Свободата и Прогреса и Съюза на свободните демократи за връщане на монархията.
-
В.“Дума” (анонимен източник) съобщава, че “монархистите в СДС целят отстраняването на Дертлиев, Дренчев, Каракачанов и Симеонов, създаване на хаос в страната чрез “Подкрепа”, за да обосноват, че царят идва да спаси страната”.
И така референдумджиите дадоха „заден”. Президентът Желев си отдъхна, защото само преди 15 дни бе казал в интервю пред един датски вестник, че „възможността за възстановяване на монархивта в България е несериозна”.

·               Депутатите, останали във ВНС, започнаха обсъжданията по второто четене на конституцията. Времето – началото на юни 1991г.
-
Около сградата на Народното събрание журналистите преброиха за една седмица следните "обиждани и бити депутати": Георги Иванов (космонавт) и Сиво Чапаров (БСП), Йосиф Петров и Йордан Кукуров (БЗНС-"Никола Петков"), Драгомир Драганов (радикал в БСП). ВНС прие специално решение против уличното насилие. Пострада и един журналист от радиото - Константин Тилев. При това доста по-сериозно от депутатите. Побоят над него беше истински.
-
След посещението на вицепрезидента на САЩ Дан Куейл миналата седмица, в София пристигна и генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер. На 13 юни той говори пред депутатите от ВНС "неподозирайки навярно колко много комунистическа злоба и глупости са казани от тези микрофони по адрес на НАТО", както пише депутатът от СДС Николай Слатински във в."Век 21" от 19 юни 1991 година.
-
На 14 юни 1991г. най-после в "Държавен вестник" излезе приетия от ВНС преди почти месец (на 17 май) Закон за чуждите инвестиции. Този закон е толкова важен, колкото и Закона за земята. И качеството му е същото - ще бъде преправян много пъти според нуждите на управляващите. Засега чужди инвестиции се признават само в стопанската дейност. В други области - банкова, културна, хуманитарна и пр. такива не се допускат. Не се разрешава на чуждестранни лица да придобиват собственост върху земя, подземни богатства, води, гори. Но законът постановява, че "чуждестранен инвеститор" са и българските граждани с постоянно местожителство в чужбина. Колко време е необходимо за признаване на това "постоянно местожителство" не се определя. Възниква въпросът Огнян Дойнов, Венелин Коцев, Дража Вълчева... чуждестранни инвеститори ли са?
-
В средата на юни 1991г. ВНС взе важно решение (с 235:48 гласа) - президентът на Република България ще се избира пряко от народа на избори, а не от депутатите в парламента. Мандатът на президента е 5-годишен.

10 юни 1991: Една година от откриването на ВНС.
- П
арламентарната група на "Национално движение СДС" излезе с декларация с искане да не се подписва този законопроект за конституция и ВНС да се разпусне незабавно. НКС на СДС беше значително по-кратък в своята Декларация:  "Всички партии и организации, които подпишат новата конституция, напускат СДС."  По повод на тази декларация един от останалите депутати на СДС-център във ВНС Стефан Гайтанджиев каза: "В КС на СДС имат нужда от спешна психиатрична помощ."
-
На този ден в 6 часа вечерта на митинг на СДС-движение на пл. “Батемберг” Стефан Савов, председател на Демократическата партия, обяви решението на депутатите напуснали Парламента, да започнат гладна стачка в знак на протест срещу узаконяването на приетата конституция и с искане за незабавни предсрочни избори. В 9 часа вечерта първите палатки на гладуващите бяха опънати в градинката на църквата “Св.София”, на 10 метра вляво от гроба на Иван Вазов, пред храма “Ал.Невски”.
-
След 9 дни, когато новата конституция вече ще бъде на седмица, и 3 дни след като ВНС официално ще се саморазпусне, т.е. няма съмнение, че предсрочните избори са неизбежни, стачката се прекрати. Но номерата на комунистите - не.

11 юни 1991:
-
Главният прокурор Мартин Гунев предложи на вътрешния министър Христо Данов и на кмета на София Александър Каракачанов да предприемат мерки срещу несанкционираните прояви на неподчинение в центъра на столицата.
-
Поетесата Блага Димитрова написа следните думи: “Както ръката, вдигнала ятаган над главата на Патриарх Евтимий а лобната скала в старопрестолния Търновград, се е вцепенила, така да се вкамени ръката на всеки, който посегне да подпише тази конституция - смъртна присъда за Родината!”

29 юни 1991:
Парламентът прие конституцията на второ четене. Точно за месец, срещу месец и половина за първото четене. Като най-важния закон за страната, ней предстои и трето четене. След две седмици и това ще е готово. Стаханов и Найда Манчева ряпа да ядат.

8 юли 1991: С големи букви на първа страница на “Дума” пише: “Шампанското за Конституцията вече се изстудява.”
12 юли 1991:
Около 10 часа преди обяд на стенографската маса в пленарната зала на Парламента беше поставен оригиналът на новата конституция върху който съгласните с нея депутати трябваше да се разпишат саморъчно.
Президентът и вицепрезидентът му присъствуваха в официалната президентска ложа. Морално е това, което... нататък по Ленин.
Около 13,30 часа и последният от съгласните депутати сложи подписа си върху оригинала.

·               Ще изредя няколко факта, които видях на екрана на телевизора този предиобед на 12 юли 1991г. Някъде в скоби добавям и онова, което съм чувствал в определения момент.
-
Токов удар на телевизионната апаратура в момента, когато на масата сядаше Андрей Луканов, прекъсна предаването за няколко секунди. Точно толкова, колкото да не може да се види полагането на подписа му. Когато Стефан Продев понечи да се разпише, мастилото в писалката “Пеликан” се свърши, та се наложи да му подадат друга писалка. (Винаги съм вярвал, че честно изречените клетви рано или късно стигат получателя си.)
-
Заместник-председателят на парламента Иван Глушков от БЗНС-казионен отказа да подпише конституцията, когато по микрофона съобщиха неговото име. Соцдепутатите от лявата страна на залата бяха така изненадани, че не успяха да подтиснат забранените им за този ден негодуващи викове. Камерата показваше лицето на Иван Глушков и не можах да свържа виковете с определени лица.
-
Конституцията подписа и братът на независимия Румен Воденичаров - Пирин Воденичаров, депутат от СДС. Той не изглеждаше никак добре, дори усмивката излизаше с мъка на лицето му. След около година Пирин Воденичаров почина.
(Мъчително ми бе като си мислех, че напускането на болничното легло и идването му в парламента беше два пъти безсмислено. Най-напред комунистите не бяха допрели до неговия подпис, имаха поне 40 други излишни над необходимите 267-на. И после – същите усилия положени пред другото време отвън, биха го направили светец. Дяволски тъжно съм прав.)
-
Когато броят на подписалите депутати наближаваше количество, преминаващо в качество, започна една суетня, имаща за цел чрез пререждане на предварителния азбучен ред на подписване, да се направи така, че 267-ми да подпише най-възрастният депутат във ВНС, 80-годишният Йосиф Петров. Така и стана. Депутат от СДС, земеделец-никола-петковист, пребиван от бой лагерник в Белене, узакони ТАЗИ конституция.
(Какво си мисля за Йосиф Петров ли? За презрение не става, а за обич още по-малко. Това са силни чувства с които възнаграждаваме постоянството в постъпките преди всичко. Малко хора могат да преживеят живота си в твърдост, повечето се огъват и това им се прощава, ако са били насилени. Но за каква принуда може да става дума при 80-годишния Йосиф Петров сред съмишлениците на възродената му партия, имащ обаянието на таланта в поезията и симпатиите на поддръжниците на собствените му, вече победили идеи? Досиета? Не съвсем! Просто един стар глупак, който обича да пие шампанско на аванта, без да се замисля кой и защо му го дава.)
-
Министърът на финансите Иван Костов напусна пленарната зала преди да бъде извикан пред масата да подпише. За другите двама "сини" министри - Иван Пушкаров и Димитър Луджев съобщиха, че са в чужбина в командировка.
- Александър Лилов подписа и прие сдържано поздравителните възгласи на залата. Личеше си, че счита подписването на Конституцията за важна работа и подходи сериозно към момента. А Петър Дертлиев предварително приемаше поздравленията с вдигнати ръце и знака на СДС, а след подписването тръгна да се прегръща с младите депутати от партията си.
(Конституцията ще бъде наречена след няколко дни от обикновените хора извън голямата политика „Дерт-лиловска”. Не мога да се освободя от чувството, че това определение е подигравателно за Дертлиев и уважително към Лилов.)
- Възмутих се искрено, когато старият номенклатурчик  Николай Тодоров даваше тон на хоровите скандирания в парламентарната зала след подписването със своето дебелашко „Де-мо-кра-ци-я”
В края на септември месец от тази 1991 година издателство "Еркюл" ще издаде книга с коментариите на бившия вече тогава зам. председател на Парламента Гиньо Ганев. Не моят, а на в."24 часа" коментар, е: "72 страници с лакардии, които не отстъпват на конституцията".

 

 

ЦЕНАТА  НА  ПОДПИСВАНЕТО

 

Докато течеше подписването на конституцията в Народното събрание “малобройна група граждани блокираха движението пред Софийския университет, насядали върху уличното платно на одеала и вестници, криейки главите си под чадъри. Така беше изпълнена препоръката на НКС на СДС за седящ протест”.
Отмествам с два пръста настрана броя на в.”Дума” от 13 юли, който токущо цитирах и със същото чувство си спомням, че след две години Любен Беров, който ще говори под път и над път от екрана на телевизора за протестите на СДС срещу собствената му политика, ще употребява същите думи в същия ред. Значи на всички комунисти един им пише думите.

Следва описанието на действията на полицията в деня 12 юли 1991. Да напиша, че само два дни преди това, Народната милиция на страната  стана Национална полиция. Вече не се казва "др. милиционер", а "г-н полицай"! От 10 ноември - деня на Промяната - са изминали една година и 7 месеца.
-
Сградата на Народното събрание бе отцепена от полицията през целия ден на подписването на “желаната от целия български народ конституция”.
Бариерите бяха поставени така: от ъгъла на сградата на Светия Синод през пл.“Ал.Невски” между храма и Парламента, по улица “Оборище” до бул. “В.Левски”, от този ъгъл надолу пред сградата на Художествената академия до сладкарница “Ялта”, отсичайки градинката пред Народното събрание, бул. “Руски”, целия площад “Цар Освободител”, ул. “Цар Шишман” от ъгъла с “Аксаков”, и по ул.“Париж”, и излизаха отново до Светия Синод. В горния край на “Ал.Невски” имаше струпване на хора до палатките на гладуващите депутати. В противоположния край на белия бариерен кръг, пред входа на СУ беше другото струпване покрай стачкуващите студенти. Горе на покрива на университета се развяваха сини знамена и над главите на братята Евлоги и Христо Георгиеви бяха спуснати транспаранти с отвесно написани " НЕ на конституцията", "Депутатска проституция" и "Помнете 14 декември".
Благодарение на момчетата на независимия министър на вътрешните рабори Христо Данов (кръстен на родния си дядо Христо Г. Данов, който е връстник на братята Георгиеви и свидетел на времето, когато върху сградата на НС се е поставял надписа "Съединеието прави силата") комуникацията между тези две основни съсредоточия на “лумпените” (според “Дума”) беше затруднена. А когато полицаите поискаха да затворят и единствената връзка между тях пред Народната библиотека се наложи да удрят с палките.
В интерес на истината трябва да отбележа, че при предишния комунистически министър Пенчо Пенев, милицията не наби никого. Вярна е приказката, че най-жестоките надзиратели на робите са роби, избрани измежду тях самите.
А ето и "вицът на деня", публикуван в "Дума" на следващия ден 13 юли:
Президентът: Но, господа, вие ще трябва да минете по телата на тридесет и деветимата депутати. По план те утре сутринта ще легнат пред всички входове на парламента.
Министър Данов: По план, господин президент, утре сутринта ще мием улиците."
-
Вечерта на 12 юли 1991г. на площад “Ал.Невски” се проведе много голям митинг под мотото “Утре започва от днес” и хиляди хора пяха на площада чудесната песен на Стефан Димитров, Богдана Карадочева и Васил Найденов “Господи, дай на България път, светлина, свобода”.
Гледам една снимка, една много поучителна снимка на 300 усмихнати мъже и жени пред сградата на Народното събрание, направена на 12 юли 1991година следобед. Те тържествуват, наричайки се „победители”! Милите наивници! Само след 3 месеца и един ден, тези от „победителите”, чието място беше само на 300 метра нагоре по стръмното към храма „Св.София”, ще останат зад борда на новия парламентарен кораб. Другите „победители” ще правят заговори в трюма, докато не ни писне и ги оставим на някой необитаем остров. Най-безпощадно ще бъде Времето към дребничния човек в средата на първия ред. Защото То го направи президент! По времето, когато милионите навън пееха „Комунизмът си отива, спете спокойно, деца”!

Златен шанс...

13 юли 1991:
Излезе извънреден брой 56/91 на “Държавен вестник” в който е публикувана новата конституция. Тя е подписана само от председателя на НС, но не и от президента на Републиката. Така изисквали преходните й разпоредби. Но предходните разпоредби на предишната конституция, която важи, докато ТАЗИ влезе в сила, изискват подписа на председателя на Държавния Съвет, какъвто вече няма. ВНС също няма решение с чий подпис Конституцията трябва да се утвърди. Голяма работа! Как беше? – Морално е онова, което е от полза на революцията. Държавата е България., времето – юли 1991 година.

14 юли 1991:  (202 години от падането на Бастилията)
НКС на СДС поиска оставките на вътрешния министър Христо Данов и “синия” кмет на София Александър Каракачанов, заради побоя отпреди два дни пред Народната библиотека. Вечерта на този ден в обзорното политическо предаване на Иван Гарелов "Панорама", кметът на София Каракачанов нарече гладната стачка на 39-мата "шантаж".
Коментариите за тези събития на:
-
Съседа ми,  който “завежда” по партийна линия несъгласните в махалата с политиката на БСП, каза уж случайно на висок глас: “Малко ви бихме”.
-
БСП, изразена от нейния председател Ал.Лилов: “България има нужда от министри като Христо Данов, който доказа, че е демократ по убеждение  и действува в рамките на закона”. (Интересно какво би казал дядо му на този „демократ по убеждение” за похвалата на комуниста Лилов.)
- Председателят на правителството на националното спасение Димитър Попов: “Органите на реда са действували според законите.(След две години Христо Данов ще се отблагодари на Д.Попов за тези думи, а може би и за още нещо, като го защитава срещу онова обвинение за апартамент от 214 квадрата, купен за 55 000 лева,)
- Президентът на Републиката няма коментар. (Той е избран със синята бюлетина, но е президент на всички българи, а някои от тях не са бити, нали.)
- Малобройна група граждани” казаха на гладуващите депутати: “ние сме с вас!”
-
Същия ден, 14 юли 1991, в неделното радиопредаване “Неделя 150”, водено директно от градинката пред “Ал.Невски”, Йордан Василев каза направо в ушите на Петко Симеонов думите: “Петко, върви си в твоята партия!”.  В понеделник на следващия ден, Каракачанов научи, че и за него хората мислят същото.

18 юли 1991:
Това е рожденият ден на СДС-либерали: Зелена партия, Екогласност, Федерация на клубовете за демокрация и Демократическа партия "Консервативен сговор". Политическата платформа на либералите, по тяхно описание, е по-различна от идеите на СДС-център (Дертлиев и Дренчев) и още по-различна от платформата на СДС-движение.
Вторите „червени окопи” паднаха. Група внедрени ченгета в редовете на СДС срещу една конституция – може би не е съвсем лошо?

 

 

ОЩЕ ЗА ЦЕНАТА НА ПОДПИСВАНЕТО

 

Вторачени в конкретните събития, броейки жертвите и пораженията в края им, не осъзнаваме навреме как гадни и подли твари катадневно разяждат обществото ни.
Кой може в България за 20 месеца да направи милион(и) лева състояние? Кой не може да му попречи? Защо това е така? Въпроси, въпроси...
- "Уикенд из България с влака на историята" - съобщава "Дума". Група от "честни частници е платила на БДЖ да изкара от депото бившия царски влак на цар Борис III и да ги закара до морето "с жената и децата". Платени са 33 билета на обща стойност 39 хиляди лева. В царския апартамент срещу 5000 лева е 37-годишният милионер Валентин Моллов, до него в апартамент "лукс" срещу 2400 лева е приятелят му Венцислав Йосифов. (Минималната работна заплата през този юни беше 682 лв, а пенсията - 465. )
- На първия в България търг за покупка на държавни бензиностанции никому неизвестният етрополски електроник на име Христо Цолов Христов (31 годишен) спечели наддаването, обещавайки да плати 51 млн. лв. (по курса на долара в този момент около 3 милиона долара) за една бензиностанция с начална стойност 2,8 милиона лева. Според специалистите една такава бензиностанция може да носи до 2 милиона лева годишна печалба. Христо Христов няма да плати тези пари на "Петрол". Ще се опита да напада чрез съда, но в крайна сметка ще загуби депозита - 302 хиляди лв.
-
Все през юни се състоя демонстративен мач между играещите в чужбина наши футболисти и техните колеги, останали в страната. Резултатът няма значение. Важното е друго - това, за което пише спортният журналист Стефан Петров (в."Демокрация", "Колко струват хиляда лева?"):
"Бях шокиран обаче от факта, че премията от 1000 лева, определена за всеки един футболист от отбора-победител, бе коментирана с такова съжаление, насмешка и пренебрежение, сякаш ставаше дума за пакетче семки или дъвка. Та, вижте, моля ви се, един Наско Сираков се вози в БМВ от 100 хил. долара, а му се подхвърлят някакви си 1000 лева! Смешно, жалко, унизително!... Може би е така, може би тази премия от 1000 лева да звучи като келнерски бакшиш за Христо Стоичков, за Любослав Пенев... Тяхна си работа! Но за нас, за тези, които живеем тука, на родна земя, в оскъдица и недоимък, тези 1000 лева значат нещо и още как!  А представете си колко биха стрували тези 1000 лв, ако победителите-футболисти биха ги предоставили на някое сиропиталище, на някой детски дом, на някое трудово-възпитателно училище. А като си представя пък, че само преди няколко дни отбелязахме 20-годишнината от трагичната смърт на Георги Аспарухов и Никола Котков, иде ми да завия с глас! Защото те,  двамата, можеха да сложат в джобчето на гащетата си три четвърти от сегашните "суперзвезди" на терена. А играеха футбол, горките, за 280 лева месечна заплата. И как го играеха!..."
След 9 години българските спортни журналисти съвсем логично ще определят Георги Аспарухов за футболист на века. Стоичков ще се разсърди на България и ще основе школа за подготовка на млади футболни таланти в Барцелона, Испания. Голям праз!

Ама иди да го обясняваш на празноглавци... И на тъп народ, който, щом има ядене и пиене, се спуква да вика „българи-юнаци”. Ех, ако тези „юнаци”, бяха българи, знаете ли къде щеше да бъде днес България!




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 461765
Постинги: 632
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031