РАЗДЕЛЯНЕТО НА СДС  И  ОЩЕ БЕЗОБРАЗИЯ

Тази година Великден се падна на 7 април. Правителството на Димитър Попов посреща Възкресение Христово при монасите в Бачковския манастир. Вестник "Демокрация" съобщава, че "синият" министър на финансите Иван Костов е подложил дясното си рамо под носилката с чудотворната икона на Света Богородица "за здраве". Максим приемаше в храма "Александър Невски", а йеромонах Христофор Събев на площад "Батемберг".
- В тази “светла седмица” в Парка на свободата бяха съборени от пиедесталите си бюстовете на Нешо Бончев, Георги Бенковски, Марин Дринов и Любен Каравелов. А в Троян на връх Великден, пет минути след полунощ, на 100м. от великденското шествие около църквата "Св.Параскева" избухна бомба, саморъчна направа с 1 кг тротил. Жертви (и виновни) няма. Възпитанието в безнравственост дава своите резултати.

8 април 1991:
- Проведе се митинг на СДС на пл. “Батемберг”. Мотото на митинга бе  “За незабавна смяна на системата”. Основните лица бяха: Георги Марков - Демократическа партия, Георги Панев и Александър Йорданов - Радикал-демократическа партия, Петър Дертлиев - Българска социалдемократическа партия и Филип Димитров - председател на КС на СДС. По повод на този митинг един несъстоял се радикал в БСП, но осъществил се стипендиант на НАТО, доцент и червен депутат на име Драгомир Драганов, пише в “Дума” от 17 април: “Сините болшевики обещават, че на 30 април 1991 ще напуснат ВНС. И тъй като болшевикът първо действува, а после мисли, аз им вярвам.”
Да го попитам този:  А може ли за тези думи, ако се върнат на власт истинските, а не „сините”, болшевики, да му „спретнат” (думата е на самия Драго от същата статия по-надолу) един „очистителен процес”? Преди да помислят естествено.
И още от статията: „Ако сините болшевики не са съгласни, да си вземат болшевизма под мишница,. както обича да казва техния любим говорител, и да си го отнесат вън от парламента.”
Съчувствам на г-на Драганова, но Партията не го обича и туй то. Проверени от времето факти – предимно сини болшевики ще влязат в бъдещото НС след 6 месеца, а под мишница ще го отнесе депутатът-демократ,  както се е подписал под мислите си Др.Др. Горкото НАТО! Като му гледам стипендиантите...)
- От СДС-лидерите, присъствали на този митинг, първи ще отстъпи от думите си Петър Дертлиев от БСДП. Само след 48 часа - на 10 април, “демонтажът“ беше заменен с политически център, наречен СДС-център и отворен за всички политически сили, които милеят за демокрацията, но с уточнението, че тези сили не трябва да са монархически настроени. Отношението към ДПС е също така категорично: "Няма да приемем етническа партия за съдружник."

11 април 1991:
Вестник “Дума” на 1-ва страница ликува с 1,5 сантиметрови букви: “Вече има две СДС-та”.
След няколко години, въпреки титаничните усилия на Партията и похабените пари около напъните й да се задържи на власт, въпреки успехите й по приемане на конституцията, разцепване на СДС чрез нейните агенти „сини болшевики”, свалянето на правителството на СДС и послушанието на президента, въпреки пълното й господство в изпълнителната власт чрез Беров и Виденов, и в Парламента чрез „нови демократи” и  доганчета, да я съжалиш – „шепа голтаци”, „лумпени” и нежелаещи парите й, излезли по площадите само със свещи и вяра, че „Времето е наше”, ще я изпратят в историята. Някои казват: това е гола вяра Не е! Това е знание, спомен от бъдещето!

12 април 1991:
В декларация на ВС на БСП се казва:  “В страната се провокира опасна обстановка на безвластие. Това може да доведе до непредвидими последици, до подкопаване на социалния мир, до хаос. А хаосът е власт на екстремизма.”
Както винаги в подобни хаосообразни моменти, газ дават националистите. Национал-радикалите от БНРП се събраха на свещено за българите място Оборище по повод на свещена годишнина – 115 години от свикването на Първото Велико Народно Събрание там, за да създадат “Алтернативно ВНС” с 200 избрани депутати от тяхната партия, с председател на Събранието техният лидер д-р Иван Георгиев и отец Ив. Кръстев (пак от техните) за премиер. Празни фукльовци.

Въздъхвам дълбоко и продължавам с други безобразия.
- Цигани от кв.”Дружба” в столицата са пребили до смърт един шофьор от автобусна линия 304, който чакал на последната спирка, за да тръгне по разписание, но им отказал да ги закара донякъде по тяхна си работа. Това станало пред очите на 5-годишния му син, който бил в кабината.
Вместо да реагират: президент (Желю Желев), правителство (Дим. Попов) и МВР-министър (Христо Данов), ВНС (например приятелят на циганите Янаки Стоилов от БСП), алтернативно ВНС (д-р Иван Георгиев) - реагираха колегите на убития шофьор по тази автобусна линия, които прекратиха движението на автобусите през целия ден, както и гражданите на София, които ходиха пеш и псуваха циганите.
- В зала "Тържествена" на Съдебната палата в столицата продължава дело №1 срещу Тодор Живков. Като свидетели бяха призовани Александър Лилов, Петър Младенов, Джуров, Станко Тодоров, Чудомир Александров и Андрей Луканов. Последният не се яви, защото беше в Москва начело на парламентарна делегация от България. След седмица дело №1 ще бъде прекратено. Поради заболяване на Тодор Живков.
- Но беше "отворено" друго дело - срещу Григор Стоичков и Любомир Шиндеров, съответно министър-председател и главен санитарен инспектор на НРБ по време на Чернобилската авария през април 1986г. Обвинението е, че са нарушили правилата на радиационна безопасност, заблуждавайки гражданството за размера на опасността от радиоактивно заразяване.
В известен смисъл жертви на своето обществено положение през 1986 година – Партията щеше да вгорчи и техния живот, и живота на техните близки, ако си бяха отворили устата – сега, през април 1991  Стоичков и Шиндеров са просто двама негодници, които твърдят, че са невинни. Аз, като повечето нормални българи, бих могъл да приема едно обяснение, че „такова беше времето” или „сбърках, защото не знаех, че опасността е толкова голяма”... И едно искрено, изстрадано , прието в душата, извинение. Сега вече времето не е „такова”. Сега Изборът да се застане на честни позиции зависи само и единствено от самия избиращ !
- Англичанката Анабел Маркова, съпруга на убития в Лондон за рождения ден на Т.Ж. през 1978 година български писател и емигрант Георги Марков, е отказала да приеме литературна награда на МОЖ (международна организация на журналистите), присъдена на мъжа й. В лично писмо до Съюза на българските журналисти (15 април) Анабел Маркова пояснява защо: "След като се осведомих подробно за произхода и миналото на МОЖ реших, че не мога да приема наградата. Обстоятелството, че МОЖ е била винаги тясно свързана с тоталитарните режими, не ми позволява да сторя това. Многозначителен е фактът, че МОЖ не протестира срещу убийството на Георги Марков."
На следващия ден лично др.Стефан Продев (към този момент председател на Съюза) отговаря на Анабел Маркова чрез страниците на ведомствения си вестник така: "Онази МОЖ, за която вие споменавате в писмото си, вече не съществува. На своя последен конгрес в Хараре  (защото през миналата 1990 година, чехите изгониха МОЖ от Прага – бел.моя)  МОЖ се отказа от своя характер известен в миналото, и се превърна в истинска синдикална организация, без никакви политически амбиции." По-нататък Стефан Продев признава, че предложението за наградата е лично негово - той бил приятел с Георги Марков - и отказът на Анабел Маркова да получи наградата, увеличил незаслужено и без това голямата горчивина.

Хронология на събитията нататък:
- На 15 април 1991-ва на митинг на площад "Ал.Невски" СДС и коалиционните им партньори  се обявиха "за незабавни избори през юни". На 17 април на същия площад БСП на свой митинг издигна призива "Да защитим социалия мир". Едновременно с това депутатът й Стефан Стоилов каза, че хората от СДС в София са политически боклук. В "Дума" от същия ден се обвиняват сините поддръжници и в провинцията - статия от Петко Стамов "Сеячи на беззакония в селата".
Тази седмица започна да излиза един нов откровено партиен хумористичен вестник "Пардон". Той ще дублира седмичника "Стършел", който се огъна на червения фронт.
- В рамките на четири дни се проведоха 2 телевизионни диспута (като в САЩ пред избори): от едната страна все Филип Димитров (СДС), а от другата Александър Томов (на 14 април) и Александър Лилов (на 17-ти), и двамата от БСП.
Една подробност ми се стори интересна. Има един млад депутат от соцпартията Иво Атанасов, който често пише по вестниците. Според мен начинът му на мислене не отговаря напълно на „моралния облик на строителя на социализма”, но да му мисли партията, която той представлява. (Все още си спомням една статия на въпросния социалист от 1990г. – „Кой ашладисва парламентарните госпожици”, където той открито намеква за „сексуални игри” на по-задните банки на Парламента. Десните естествено, тези вляво от неговата БСП, се размножават по друг начин – чрез омраза.) Та този “де-путатин” – думата е от любимия на целия български народ в.”24 часа” – ще „заплюе” Филип Димитров за казаната истина, че компартията е вече извън света, в който живеем. Това е очаквано. И тонът, и степента на наситена комунистическа демагогия, са очаквани в статията му. И вестникът, публикувал тази де-путатска мисъл, се знае. Неочакваното е друго. Тази, хм... публикация: „С колко процента вода е краставицата на СДС” ще се появи чак след 22 дни – на 8 май 1991-ва. Интересно каква е причината да се забави „партийната заплювка”.
Като разсъждаващ човек, отидох чрез вестниците на датата 8 май и прочетох за един друг телевизионен диспут. Този път между Андрей Луканов и Иван Костов. Вероятно си спомняте, читателю, ако сте и телевизионен зрител, как “синият” финансов министър подаде на комуниста “трето поколение” една синя папка, която г-н Луканов бързо прибра. По данни на печата тази “синя папка” съдържа документи за фонда “Москва” - секретно перо от БЪЛГАРСКИЯ бюджет през годините на управление на БКП, превръщано в долари и заминаващо в МОСКВА за формиране на фонд, подпомагащ комунистическите и работнически движения от Гърция, през Индия, Лаос, Чили, Никарагуа, САЩ, до Франция и Италия. Подпомагащ ги в борбата им против мръсния империализъм, разбира се. Сега вече по-добре разбирам злобата и смисъла на Иво-Атанасовата статия “С колко процента вода е краставицата на СДС”.
- Обаче! Затваряйки вестниците от този период, прочетох още нещо – не смешно и глупаво, не без значение за разни краставици там и прочие. А нещо действително опасно за обществото ни в бъдеще – стаената заплаха, че „ако се наложи, ще имаме всичко, включително и пари”.
Знаем, г-н Продев. Само морал нямате и тъкмо това ни плаши, че Партията ви няма да спре дори пред кръвта, „ако това се наложи”. Казали сте го достатъчно ясно в статията си „Игра с пружината” в „Дума” от 15 май 1991 година.
- 20 април 1991: "Бащата на бащите" отпразнува поредния си рожден ден. "Дума" почерпи Ленин само с една статия на проф.Добрин Спасов на 4-та страница. Огорчен, Ленин слезе от паметниците си в Пловдив и Плевен, но през нощта, защото през деня го пазеха активни борци. Отбелязвам, че Андрей Луканов е депутат от Плевенския избирателен район. Което не е попречило в предишната нощ да си отиде от паметника в Плевен и дядото на Андрей - Тодор Луканов.
- 22 април 1991: Дертлиев беше освиркан за първи път от митинг на СДС. Неговата реакция ли? - “Викали са ми у-у-у и преди Девети.”
Че Дертлиев и С-ие не са прави, е съвсем ясно. Но прочетете как чудесно го е написал Димитър Коруджиев в статията си „Как ставаш зрител” (в.”Демокрация”, 10 май 1991):  „Много бързо забравяме какво е комунизъмът и приравнихме левите и десните. Но привържениците на СДС стават все по-чувствителни към поведението на своите депутати и лидери. Те не приемат всеки опит за разцепление или за ненужно съглашателство с комунистите. И оня, който не се съобразява с „улицата”, ще се превърне в генерал без армия. Разбира се, той ще се самозалъгва, че привържениците на СДС не се изчерпват с хората от митингите, че София не е България. Историята обаче се движи, и във времена на мирен преход, от енергичните, решителните и неотстъпчивите. А те са на площадите. И още, развоят на събитията се решава преди всичко в столиците. За нас ще гласуват от 3 до 4 милиона души, но триста хиляди от тях са силата, която громи всекидневно комунизма. Те вървят пред другите, те свалиха Младенов, свалиха и Луканов. Ако изгубиш в някакъв лош час доверието им, по-добре е да си отидеш в къщи и да включиш телевизора. Отредена ти е по-нататък ролята на зрител.”.
- На 22 април извадиха досиетата, което вече знаем!

39-ТЕ ОТ СДС НАПУСНАХА ПАРЛАМЕНТА

Това стана на 14 май 1991г. Тези 39 депутати отказаха да участвуват в изработване на нова конституция, без да е фиксирана дата за избори.
18 дни по-рано - на 26 април - една част от тях бяха подписали декларация за саморазпускането на ВНС. Ето списъкът им по реда на подписването:
+  Стефан Савов                                     +  Александър Йорданов
+  Елка Константинова                            +  Стоян Ганев
    Янко Янков                                        -  +  Снежана Ботушарова
+  Йордан Василев                                       Илко Ескенази
+  Георги Марков                                      +  Павел Мазълов
+  Огнян Георгиев                                         Димитър Пенчев
    Манол Журналов                                  +  Спас Димитров
+  Венцислав Медарски                              Владимир Джаферов
    Петко Търпанов                                         Петър Марков
    Андрей Андреев                                        Михаил Неделчев
    Димитър Топлийски                              +  Златка Русева
+  Владимир Манолов                              -   Еленко Божков
+  Георги Баев                                           -   Георги Петров
+  Георги Липовански                                  Тодор Колев
    Николай Слатински                                 Зоя Комитова
+  Едвин Сугарев                                         Владислав Даскалов
    Венцислав Димитров                          +  Пламен Даракчиев
                                                                           Кирил Маричков
Списъкът на 39-те депутати, които на 14 май напуснаха ВНС, ще получите като към горните имена добавите новите 7, които следват,  и след това от общия брой извадите трите имена пред които има знак (-):
Илич Цветков                                                 Васил Костов
Мануш Романов                                        +  Ясен Златков
Александър Янчулев                               +  Христо Марков
Александър Праматарски
На 10 юли 1991 депутатите, пред чиито имена има знак (+), започнаха гладна стачка в центъра на София.

·               На закрито заседание на КС на СДС от 15 май президентът Желев е помолил напусналите да осмислят решението си, посочвайки опасността за единството на съюза. Призовал е за споразумение в рамките на СДС. (След около година и нещо, през ноември 1992-ра, същият президент при подобно разцепление на Съюза, провокирано от същия източник, изобщо няма да разговаря с КС на СДС, а ще съветва нацията от екрана на телевизора за национално помирение с мандат на ДПС и подкрепа на БСП. Кой му е дал друг акъл и той защо е приел, а?)
Въпреки, че в.“Дума” обяви 15 май 1991 година за “Деня Х”, когато седесарите щели “да натикат всички комунисти в чували”, този ден нито един комунист не беше заклан.

·               Други оценки за напускането на групата на 39-те:
- Димитър Попов, министър-председател (по БТ в “По света и у нас”): “Нищо особено не се е случило. Парламентът остава.”
- Румен Воденичаров, вече бивш депутат от СДС (в интервю за “Дума”, 15.06, В.Дърева): “СДС се превърна в монархо-теолого-анархистична организация. Истинската опозиция в България е Андрей Луканов.”
- Петър Дертлиев, СДС-ц (на пресконференция на БСДП):  “От СДС изтърпях такива удари, след което трябва или да удариш с юмрук в зъбите, или да се оттеглиш. Но в политиката трябва да се търпи всичко заради една кауза.”
- Телеграма до в. “Демокрация” от Цочо Христов, 80-годишен от с. Ракита Ловешко: “Г-н Дертлиев, историята ще ви осъди.”
- Огнян Пишев, посланик В САЩ, назначен от Желев след изборите през юни 1990 (в интервю за “Демокрация”, 17 май): “Създаването на плеада от професионални революционери не е най-доброто, което може да помогне на нашето общество...  Хора, които могат всеки ден да обикалят по митингите... Очевидно, че това им е професията. Аз съм отишъл в САЩ да свърша моята работа и смятам, че съм я свършил. И съм разочарован, когато на други места, другите не са я свършили.”

19 май 1991: В НДК се провежда поредна Национална конференция на СДС. Тя ще консолидира подкрепящите напускането на парламента. СДС (извън ВНС) ще нарече себе си “СДС-движение”, а противниците му ще го нарекат “тъмносиньото СДС”.
Междувременно в страната тече „стачка” на Синдиката на българските учители в КНСБ. За създаване на „подходяща атмосфера”. Имам право да иронизирам „българските учители” в КНСБ. Знаете ли защо? Защото техният водач се казва Иван Йорданов! Който бил съпруг на Панка Бабукова, председателка на Съюза на българските учители в българските профсъюзи по времето на Тодор Живков. Която по 10-ти ноември изчезна. Да не се дразним и да повярваме, че комунистите са си отишли. (За семейство Бабукови научих от в. „Ранно утро” по времето, когато „синя Демокрация” празнуваше третата си годишнина. Не ме питайте повече, за да не кажа нещо лошо за „Демокрацията” и нейните редактори, които просто са длъжни да разкриват връзките между фактите. И не го правят!)
На 6 юни в началото на второто четене на новата конституция, още на член 3-ти: “Официален език в републиката е българският”, 15 депутати от ДПС, начело със своя водач Ахмед Доган, напуснаха пленарната зала в знак на протест и не се завърнаха. Тук вече президентът Желев не издържа и в реч пред парламента изрази опасения, че “гласуването на Конституцията с две трети от депутатите ще е неморално, ако отсъствуват група депутати”. Председателят на ВНС Николай Тодоров го репликира, че според него “морално е онова, което се получава като резултат на прилагане на установените вече форми”. („Морално е онова, което е от полза на Революцията” е оригиналния цитат. Не го е казал Николай Тодоров, разбира се, а друг комунист. Вече умрял.)
7 юни 1991:
В петъка на 7 юни СДС отпразнува първата годишнина от едно събитие, което за неизкушения от свободата си човек, не говори нищо: големият предизборен митинг на СДС на Орлов мост. За останалите хора, изкушените, тази “синя вечер” беше - да си послужа с образа от оня американски уестърн - като първата спокойна гара на която локомотивът с двата само спасени вагона от преследвачите, можеше отново да се зареди с вода преди следващата опасна част от пътя. В ранния следобед в центъра на София падна градушка. В 5 часа още се изваляваше, но десетки хиляди привърженици на СДС изпълниха площада пред храма ”Ал.Невски”, за да приветствуват вицепрезидента на САЩ Дан Куейл със сини знамена и възгласите “СДС” и “Ю ЕС ЕЙ”.
Не защото бяха избрали „поредния голям брат”, другарко Ананиева (в „Панорама”-та на Гарелов, 8.06.1991), а защото за тях САЩ олицетворяват демокрацията в света. Поради тази причина нямаше нито един от вашите избиратели, госпожо Ананиева – империята на Злото ненавижда Свободата. И съвсем определено не мисля като вас, че Дан Куейл е останал „смутен и недоволен”, че отсъства червеният цвят в знамената пред него. Убеден съм и в друго – той не би се смутил и от неговото присъствие, а още по-малко лък би заповядал да се изпратят в лагери носителите му, както правеше вашата партия с идеите на гругите.
Множеството от „Ал.Невски” заля целия център на София, отливайки се от площада към пространството пред НДК, където започваше „синята вечер”, рок-концерт с който СДС откриваше своята предизборна кампания за новите избори. Градушката бе повредила озвучителните уредби и концертът започна с два часа закъснение. Сега, когато си спомням за тази „синя вечер” отново, забелязвам, че е нямало „нашия Желю” тогава. А на миналия 7 юни той беше в центъра на събитията – стотици хиляди викаха „Желю президент”. В „синята вечер” Дан Куейл отлетя за САЩ в 19ч.., когато трябваше да започне концерта пред НДК. Така, че лидерът на СДС, към действителния час на започването му, вече си е бил в къщи по домашни пантофи пред телевизора, похапвайки от кюфтетата на жена си и философски разсъждавайки върху понятието „надпартийност”. Отредена му е вече съдбата на зрител на събитията.
- На 10 юни 1991 на пл. “Батемберг”  БСП отпразнува година от своята изборна победа. Хиляди малки фабрично изработени червени знаменца покриха площада. Официалните гости са: Андрей Луканов (посрещнат с възгласи “президент, президент”), Нора Ананиева, Николай Тодоров, Атанас Семерджиев, Александър Томов.  Александър Лилов каза: “Тази вечер на този площад се ражда нещо много важно за България - обединените сили, които ще защитят демокрацията, гражданския мир и нашето бъдеще. “Обединената опозиция” ще трябва да види това.”
И ние, от иронично назованата „обединена опозиция”, гледаме. На трибуната до комунистите стоят новите им попълнения, за които през октомври ще се гласува с червената бюлетина: Велко Вълканов „независимият”, Юрий Борисов – младежът, който щеше да прибира реколта, либералът Вълкан Вергиев – побойник в следващото НС, Елисавета Миленова - видна „християнка”, също раздаваща шамари в Парламента и Константин Аджаров, който представлява мъжката половина на християните, подкрепящи БСП.
- Изпълнителният комитет на Софийския Градски Съвет със своя председател Ал.Каракачанов пусна малко пара от предпазния клапан на прегрелия син котел. Бул."Ленин" става "Тракия" (обещаната "Свобода" на 7 юни 1990 чака все още), ул."Васил Коларов" - "Солунска", пл."Димитър Благоев" - "Македония", бул."Баба Парашкева" - "Европа", "Червена звезда" - "Дианабад" и т.н.
- В началото на юни останалите в Парламента "зелени" и "оранжеви" земеделци се обединиха, но електоратите им не рачиха същото. В с.Славовица, родното място на Александър Стамболийски, се проведоха по едно и също време два земеделски събора, но на два километра разстояние един от друг - "зелените" земеделци в ниското, "оранжевите" - на високото.
- На 22 юни 1991 година 3-тата национална конференция на СДС (групата на 39-те) взе решение СДС да стане национално движение. Най-висш орган е Национална конференция, ръководен орган - Националния Координационен Съвет с председател Филип Димитров и секретар Едвин Сугарев. В работата на 3-та конференция участва и президентът Желев, където той каза: "...със или без конституция ВНС трябва да се саморазпусне до 17 юли".
- След второто четене на конституцията - 29 юни 1991 - БЗНС “Никола Петков” (Милан Дренчев и други 11 депутати) напусна Събранието. По този повод Дертлиев от СДС-ц каза: “Не се страхувам за бъдещето на ВНС. Конституция ще има. Захвана ли се за нещо, довеждам го до край.”
БЗНС-казионен потвърди оставането си в Парламента. Екогласност смени своя председател - на мястото на Петър Слабаков застана Димитър Коруджиев.