Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2019 17:49 - НИЕ-109 Програмите на партиите за избори 1990
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 500 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

КАКВО  ОБЕЩАВА  БСП,  АКО  СПЕЧЕЛИ  ИЗБОРИТЕ

В предизборната програма за първите избори през юни 1990-та, публикувана в печата на 5 април 1990  (когато социалистите бяха на 3 дни)   БСП обещаваше: "Сполука за България, сигурност за дома, бъдеще без анархия". Това щеше да стане така, според в.“Дума” от 30 май 1990 и проф. Иван Илиев:
(Справка за професора: завеждал катедра “Народно-стопанско планиране” във ВИИ “Карл Маркс”, ръководил Държавната планова комисия преди 1989г., зам.председател в правителството на Георги Атанасов)
БСП е за равноправна конкуренция на кооперативната, държавната, общинската, акционерната и частната форми на собственост. Къде каква собственост ще се развива, зависи от ефективността и интересите. Това равноправие е икономическата база на свободата на човешката личност. Развитието на формите на собственост чрез пазарната конкуренция, държавното регулиране и използване на съвременните научно-технически постижения ще доведе до тяхното обобществяване като естествено-исторически процес, т.е. до демократически социализъм като цел на партията и обществото.”
Ще спра за малко цитата, за да попитам чии интереси ще определят „ефективността” и коя собственост или над-собственост ще следи да не се нарушават равните права на 5-те вида собственост? Партийният отговор се вижда веднага, ако сте прочели внимателно цитата. Държавата ще бъде регулаторът на този „естествено-исторически процес”. Тази държава ще бъде ръководена от Партията, така следва от цитата - забележете как е казано: „демократически социализъм като цел на партията и държавата”.
Продължавам с извадките от същата тази статия:
БСП и БЗНС се придържат към принципа “земята на тези, които я обработват”. СДС е за “изграждане пазар на земята”, т.е. за свободна покупко-продажба на земята. Последствията от единия и другия принцип са противоположни. Равнопоставеността на различните форми на собственост е база не само за свободата на личността, но и икономическа основа на демокрацията. Обратно, заемането на господствуващото място от частно-капиталистическа собственост премества тази подчиненост на държавата в подчиненост на частно-капиталистическия собственик с всички произтичащи от това последствия.”
Как да тълкуваме това? Несъгласието със свободната покупко-продажба на земята означава, че частна собственост върху земята не се допуска. „Тези, които я обработват” няма да имат правото да я продават, а на книга ще се водят собственици. Интересите им ще представляват други – държавата. Въпрос: чия държава? И отговорът на всичко дотук:
Професорът описва социалистическата държава, такава, каквато беше и такава, каквато трябва да остане, въпреки всичко.  Демокрация и свобода на личността ли?

Обаче времето вече е друго, другарю. Затова нищо чудно, че „опечаленото гражданство изпроводи Сполуката до гробищата”. Мога да посоча и точната дата: 16 ноември 1990.
Дотук описвах методите. Дойде ред на помощниците, така както ги вижда в същата статия професор Иван Илиев.БСП счита, че страната ни разполага с огромен потенциал и трябва да се опре преди всичко на собствени сили и възможности за излизане от кризата. Според нейната платформа НР България ще развива на нова основа сътрудничеството със СССР и страните-членки на СИВ, значително ще разшири икономическите си отношения с развитите капиталистически страни. Навярно в платформата си СДС, едва ли не несъзнателно, не пише нищо за икономическите връзки и отношения и по-нататъшното им развитие между СССР и НРБ. За него те просто не съществуват, а може би са нежелателни. Но трябва да е пределно ясно, че нарушаването на икономическите връзки между СССР и НРБ е равносилно на стопанско самоубийство.”
Човек се стъписва пред подобни „мисли”. Към датата на написване на статията – май 1990, за цял свят е пределно ясно, че социализмът в този си вид е починал. За какви чисто социалистически пазари говори професорът, които щели да си съперничат и да победят другите? От пет години поне Съюзът „няма пари да си върже гащите”. Точно затова повя „вятърът на промяната”, че  СССР и  НРБ издуха. “Компетентността” на Партията впечатлява.
Някои факти: След една година (28.06.1991) СИВ ще престане да съществува. След още половин година (25.12.1991) ще “умре” и СССР. А рублата от 17 рубли за долар (09.1990) ще стигне 1102 парчета за долар през юни 1993-та.
Действително, че поддържането на икономически връзки между България и ТАЗИ Русия е равносилно на стопанско самоубийство. Как да си представяме „тесните икономически връзки” между двете страни, чиито национални валути се различават така: 40 лева за долар и 1600 рубли за същия този долар? Ами, като за начало 800 лева за долар! Изобщо не разбирам как правителството на БСП, или което и да е друго, смята да излезе от батака, който чака неминуемо всеки, свързал се с ТАЗИ Русия. Подновяваме контакти, пазари, пространства и щяло да ни стане по-добре, разправят разни умници. По-добре от какво – че ще ни плащат с 1500 рубли за един компот от череши ли? Или отново ще се връщаме в епохата на натурапна размяна? И всичко това в един свят – хайде да не се ядосваме, сравнявайки се. Не мога да характеризирам по друг начин такива действия, освен като национално продаване на България, за да се реанимира доколкото може и докъдето може една банкрутирала и политически, и икономически, и човешки, система. Докога?

Партията обаче има и друга платформа.
ВНИМАНИЕ :    Различна от представената по-горе!
Описанието й е в статията “Новата икономическа политика на БСП”,  публикувана (в.“Раб.дело”, 12.02.1990)  3 месеца и половина преди статията на професора Иван Илиев, 2 месеца преди преименуването в социалисти, месец и половина преди изобщо да се заговори за избори. Статията е подписана от Кирил Сандов и Борис Янков (никому неизвестни засега българи).
“Критерий за форма на собственост върху средствата за производство са само най-високата ефективност от тяхната експлоатация и социалния ефект върху обществото. Институционалният ред трябва да гарантира цялото многообразие на видовете собственост, без дискриминация, при възможност за преминаване от един вид в друг. Първата стъпка е незабавно да се продаде част от държавната собственост върху предприятията на техните колективи при най-изгодните условия за тях. Част от собствеността да се предложи за изкупуване от частни лица. Част от държавната собственост, в зависимост от проявения интерес, следва да бъде продадена на чужди граждани и фирми. За ефективно използване на останалата държавна собственост е задължително да се изгради такъв институционален ред, който да изведе собственика от анонимност. Необходимо е държавата да прехвърли правата си на собственост върху няколко промишлено-финансови института, икономически групировки. След излизане от анонимност, първият етап от социализацията на държавната собственост е преминаването на фирмите от държавни в акционерни, което ще се организира от икономическите групировки. Те ще осъществяват управление и контрол върху дейността на влизащите фирми на основа собствеността върху акциите. Пазарът на пари и капитали следва да се осигури от търговските банки, след отделянето им от БНБ. Търговските банки следва да бъдат самостоятелни и независими от държавата, като осигуряват вътрешния пазар в лева и валута под всички форми, както и достъп до външни банки.”
Убедени сте, нали, че милиардите на България са в ръцете на няколко десетки души от комунистическата върхушка. Да прочетем пак внимателно горното. Не ви ли хваща страх от тази съвсем откровена програма за изграждане на комунистическа мафия? Разсъжденията по принцип са верни, те могат да гарантират просперитета на една нация. Но се обръщат в противоположността си, ако парите са крадени, хората, които ги притежават, са без скрупули, и всички средства за контрол съсредоточени в ръцете на няколко души комунисти! Докато обществото не се декомунизира напълно, изпълнението на тези „предписания” ще ни вкара в капан от който се излиза само чрез недемократични средства, например експроприация. Впрочем има и друго решение – от само себе си, еволюционно.

  

ХАРДЛАЙНЕРИ И МАФИОТИ

 
Ще провокирам мисленето ви, читателю, като избързам напред във времето. Ако си служа с модерната напоследък терминология, идеалистите в Партията са така нар. “хардлайнери в БСП”. Другите – тарикатите – нямат и няма да имат според мен точно име, защото хаосът е тяхна стихия. Позволете ми тук за кратко да ги нарека „мафиоти”. Те не са и само в БСП, има ги навсякъде. На тях им е все едно дали вчера бяха комунисти, днес са социалдемократи, а утре станат либерали.
От гледна точка на Партията с голямо „П” само икономическата власт на комунистите не е достатъчна. Нещо повече: недопустимо е, ако липсва политическата подчиненост на една идея, един вожд и една партия. Защото иначе раздадените пари ще донесат независимост на притежателите си и после иди ги гони. От друга страна обаче, политическата сила на Партията може да бъде наложена само с тоталитарни методи, което пък съвременният свят недолюбва. Тук няма да разсъждавам как биха завършили тези вътрешно-партийни спорове. Искам само да се откроят носителите и външните признаци на борбата.

Преди Десети ноември 1989г. можеше само тайно да си партиен мафиот. Една от целите на партийния преврат, може би най-важната, бе да се даде право на явно съществуване и на тях. Не вярвам да има почтен човек, който да не свали шапката си пред идейните комунисти, които са предвиждали точно такова развитие на нещата и са противопоставяли се именно на него. Най-голямата грешка обаче на тези хора (впрочем тя е генетично заложена в учението им) е, че те са капсулирани в партията си – щом не си комунист, не може да ти се вярва, няма нужда да си информиран, работи и не питай. Е, такъв “началник” да се оправя сам!
До юли-август 1990г. на сцената бяха само хардлайнерите. Изпълняваше се вариант „Сполука за България”. Мафиотите събираха кредити. Първата узаконена загуба на хардлайнерите бе коалиционното правителство на Дим. Попов. То започна да осъществява първите точки от „новата икономическа програма на Партията”, където Сполуката отсъства и вместо нея в играта се включиха масово „перачите на пари” и започна либерализацията на цените. Превратът в Москва през август 1991, без малко да обърка плановете на „новите икономисти”. Но хардлайнерите пак загубиха и този път на много високо ниво. Оттогава, че чак докъм края на 1992-ра, те „реанимираха”.

За приблизително година, цялата 1992, с обединените усилия на хардлайнери и мафиоти, в и извън БСП, както и едно асо пика – президентът Желев – бе свалено правителството на СДС. Главното обвинение беше за извършване на далавери и корупция – удар, насочен срещу тъмносините, но така също и срещу мафиотите от всякакъв цвят. Мисля, че в това има една много тънка игра. Обявена е, и е спечелена, „война” срещу корумпираните, мафиотите, мошениците, „тези дето грабят народа”.  И новото правителство трябва да бъде „народно”, т.е. хардлайнерско, не върви да е ала „Дим.Попов”.” Честните частници” бяха ловко използвани за мръсната работа по оплюването на Фил Кенеди, а когато стана време да си получат пая, се оказа, че разпродажба май няма да има. Съвсем не случайно от първа задача приватизацията отиде някъде в края на програмата, а акцентът се постави върху социалната политика. Правителството на Любен Беров демонстрира твърдост към някои мафиотски дела, което по принцип харесва на народа и едновременно с това сплашва по-непослушните перачи. Синдикатите пак се разсърдиха и започнаха да влизат/излизат от Националния Съвет за тристранно сътрудничество. Което, ама никак, не попречи да се възстанови тяхната роля пак до „трансмисия на партийните решения до народа”. Само! Блъсков се обиди много на Продев. Последният го прие много спокойно. Банките ще си останат само с апетита и междувременно изяденото. Правителството не държи много на връзките със Запада и парите му. Предпочита да си говори с братята от изток за рубли.
Някъде из тези факти се крие и неочакваната подкрепа, която получи Беров от широките слоеве на населението. Такива са ни „широките слоеве на населението”. Мислят си, че социалистическата софра от близкото минало може отново да бъде сложена. Не виждат по-далеч във времето от днес привечер. Без малко да напиша „прост народ, бедна държава”.
А истинските проблеми са на друго място. Пред това да ме храни и да ми нарежда Любен или Константин, предпочитам сам да решавам съдбата си. Защото човек е истински щастлив само, ако е господар на собствените си решения. И една странична констатация, която може да ни отведе до невероятна дълбочина. Степента на щастието в този случай не зависи от големината на постигнатия успех. Живата надежда също е щастие. Не го ли почувствахте, приятели, през годината управление на СДС?!

 

 

КАКВО ПРЕДЛАГА СДС НА БЪЛГАРИТЕ

 

За изборите през юни 1990 година  СДС публикува предизборната си платформа около 20 април. Тридесет страници текст ‑ верен, силен. И нещо недостигащо в него! Тогава, през пролетта на 1992-ра, това бе само чувство за привържениците на СДС. Доказва го фактът, че 2 милиона души гласуваха със синьо, не защото бяха чели именно тази платформа, а заради химна на СДС  “45 години стигат”. След добавъчните 1-2 години, които подариха на комунистите да властват, през октомври 1991-ва, много от българите вече знаеха точно какво не достига: Текстът просто беше излишен. Няма по-кратка и вярна платформа от следната – СДС обещава на своите избиратели, че в България няма повече да се живее по комунистически.
Свободният дух на това време им го беше казал. Вместо онези, които би трябвало да го знаят още през юни 1990-та, защото не бяха обикновени хора като останалите, тъй като бяха избрани за водачи!
‑ Философ, критикувал Ленин дори, автор на фундаментално изследване за тоталитарната държава, лидер на коалицията СДС ‑ доктор Желю Желев;
‑ Старши научен сътрудник по социология, виден дисидент с опит в изявите преди 10-ти ноември, шеф на предизборния щаб на СДС – др. Петко Симеонов;
‑ Световен майстор на предизборни пропаганди, помогнал дори на социалиста Митеран да дойде на власт, консултант в предизборната кампания на СДС през юни’90 ‑ г-н Жак Сегела.
Твърдя, че ако тези хора бяха повели работите натам, щяхме да спечелим страната си още през 1990 година. Едно е да гласуваш за „коалиция с платформа”, друго е да гласуваш против комунистите! Не зная дали това е направено умишлено, но знам със сигурност, че пропагандата на социалистите в тази посока през тези години, е умишлено деяние. И вредно за България!

·            „Правителството на СДС нямало програма”:
Програма за какво? За освобождаване на човека, закотвен за тяхното корито и разрешение да си направи собствена лодка ли? Ами тя би изглеждала така:
- на 1-я месец Закон за конфискация на краденото от държавата имущество;
- на 2-я месец Закон за земята, който връща бащиното в реални граници;
- на 3-я месец Закон за реституция, който връща отнетите от БКП градски имоти на истинските им собственици;
- на 4-я месец прочистване на съдебната и  изпълнителна власт от свързаните с комсоциалистите по някакви причина хора, които не позволяват ефективна борба с мафията в държавата;
- на 5-я месец Закон за приватизация на държавна собственост...
Правителството на СДС имаше ТАКАВА програма. И я изпълни до точка 3-та. На точка 4-та всички структури във властта и в държавата на „милите социалисти” скочиха като вълци (може да се каже като АБПФК) и го „изядоха”. За точка 5-та и нататък не остана време.

·            „Правителството на СДС само се отказало от  властта!”
И това твърдят онези, които го свалиха чрез преврат. Тъй като незаконният трафик на оръжие за Македония бе измислен, „въпросът” беше разгледан на закрито заседание в Парламента. Подобна наглост демонстрираше есесовец в един филм – предлагаше на хубава еврейка да преспи с него или да умре, ако не иска това. А вечерта разправяше на приятелите си, че тя сама избрала смъртта.
През октомври 1991г. СДС дойде на власт, защото вече ясно бе заявило на избирателите си, че целта му е да очисти България от комунистическите метастази. Подцени явно подлостта и низката предателска душица на „новите демократи” и бе поставено в невъзможност да изпълни обещанието си пред избирателите. Но избра единствено правилния демократичен изход. То каза:
“Нашата позиция е такава и няма да отстъпим от нея; ако не сме в състояние да я изпълняваме, връщаме властта с която сме облечени и настояваме за нови избори.” Поисканият вот на доверие от страна на синьото правителство на СДС през октомври’92  беше задължителен!

Съвсем отделен въпрос е дали преценката на ТОВА Народно Събрание е правилна или не. ”Отвъд остава вотът на историята, който е далечен, и вотът на на избирателите, който може би е по-близък”. Така каза Филип Димитров, но комунистите и неморалните хора не го разбраха. Само гьонсуратлии като тях могат да викат „ние пак сме тук”, когато ги пъдят. А когато пропаднат на избори, да се занимават с преврати и терор, за да подменят вота на избирателите. Прави са хората, които казват, че мястото на такива е в затвора!

Мисля, че достатъчно ясно отговорих на въпроса „Какво предлага СДС на българите?”. Така, както го виждам аз.
Онези, които очакват от СДС-то да им даде хляб, работа и жилище, само защото са гласували за него, живеят още в комунизма. Предричам им и от себе си – те ще бъдат несретници в бъдещия свят. СДС не раздава благини срещу услуги, нито гар
aнтира работа без усилия. То обаче обещава да следи за равнопоставеността на всеки в условия на конкуренция и задължитеност на законите в страната за всички. Дотук! Нататък всекиму предстои всеки ден борба с трудности и опасности, в усилия и разочарования. Друг начин да се чувства човек щастлив, свободен, господар – няма. Трябва да се пазим като от огън, когато някой друг настоява или обещава да се грижи за нас вместо нас. Независимо от подбудите му това винаги и безотказно ще ни прави лениви и ще превръща нас и децата ни в негови роби. Когато можем сами да определяме съдбата си, трябва да го правим! Хората, които не мислят така, са главният контингент на безличното множество, което храни комунистическата върхушка и продължава съществуването й. Тази върхушка ще живее толкова по-добре, колкото броят на текива хора е по-голям.
Всеки от нас може сам да се противопостави на такова насилие над неговия съзнателен избор. Погледнати от този ъгъл, изборите в една прехождаща от тоталитарно комунистическо общество в свободния свят на демокрацията държава, представлява преброяване на хората, съгласни сами да носят тежестта на свободата си, и на другите, несъгласни с такъв начин на живот. Аз поддържам разбира се едните и в никакъв случай не обвинявам другите. Изборът на всяка личност е свещен! Но обвинявам организирани структури като Партията или ней подобна мафия, които чрез насилие и измама се опитват да променят индивидуалния избор на всеки.

 

 

ПЛАТФОРМИТЕ  НА  ДРУГИТЕ  ПОЛИТИЧЕСКИ  СИЛИ

 

В края на април 1990-та приключи регистрацията на кандидатите за изборите. На старт застанаха 37 партии, 3 коалиции и едно движение ДПС. Наличието на толкова много партии, които представят кандидати само половин година след формалното признаване на плурализма в България, и това предшествано от 45 години тоталитаризъм в политическия и обществен живот, можеше да означава само едно: всичко, което не е в СДС (антипод на комунистите) и в ДПС (жертвите на комунистите от последното близко време), са комунисти или гравитиращи към тях по различни причини формации. Отделям ДПС в отделна категория, защото насилието върху тях беше “вчера”  и силният спомен за него емоционално им позволява да противостоят на всички, и виновни, и невиновни. И още едно уточнение: тук става дума само за партии-мутанти на БСП.  За инфилтрираните комунисти в СДС и ДПС не говорим.
Защо мисля, че съм прав да градя този двуполюсен модел? Периодът на тези избори, на вторите през 1991-ва и на бъдещите също, докато тече преходът ни към демокрация, е двуполюсен – или ще застанеш вляво при комунистите, или вдясно при демократите. Какво означава да си в средата или малко по-встрани?

Да  вземем за пример  земеделците.
Основният проблем за тях е собствеността върху земята. БСП е против частното й притежание.  СДС е „за”, с всички произтичащи от това плюсове и минуси. Останалите спорове – дали собственикът ще обработва земята си или някой друг вместо него, кой ще го посочва, дали земята ще се гледа със собствен инвентар или с взет под аренда, дали на знамето ще стои портретът на Стамболийски или на Никола Петков, чия ще бъде книжка „нумер едно” и книжка „нумер две”... е безсмислено да бъдат водени, ако не е направено ясно разграничението чия ще бъде собствеността върху земята.
Земеделски лидери, поставете се на мястото на избирателя си. Ако той си иска бащината нива, няма да гласува за вас, които сте извън СДС. Защото СДС ще върне земята! Ако той е бил доволен от общото управление, няма да гласува за вас, които сте извън БСП. Защото БСП обеща да върне ТКЗС-тата! Има смисъл да се застава на особени собствени позиции само, ако спорят Републиканска и Демократическа партии, в САЩ например. А възражението, че в СДС е пълно с комунисти, не върви пред обикновения избирател, защото той няма никакви гаранции, че и при вас не е пълно с комунисти.

Да вземем за пример отечественофронтовците.
При тях идеята е да се направи обединение между всички политически сили в страната за построяването на... на какво? Социалистическо общество като в СССР? Но това е БСП! Капиталистическо като в Германия? Но това е СДС! Социалдемократическо като в Швеция? Но там крадците са отдавна в затвора Тази БСП ли ще направи това тук? Или може би общество като в Колумбия, Либия, Северна Корея? – Благодарим! Изобщо умряла работа.
Лозунгът на Отечественият Съюз, който ни предлага г-н Гиньо Ганев за тези избори е „Разбирателство, разум, реализъм”. Само, че поразиите, които докара на народа ни именно ОФ по Девети, съвсем не бяха малко, за да ги забравим. “Разбирателството” в условията на комунистически диктат създаде концентрационните лагери в Ловеч и Белене. „Разумът” диктува това да не се повтаря. „Реализмът”, господине, изхвърля ОФ от употреба.

С националистите въпросът е ясен. Те имат платформа, която настоява, че само част от народа има право да живее тук. Другите да си търсят място под слънцето другаде. Такива националисти нямат нищо общо с идеята СДС. И имат всичко общо с комунистите. Чудя се защо Партията разпилява гласовете си.

За обикновения избирател не съществува чистото понятие “независим депутат”. Ама той бил сърдечно болен или социално слаб? Какво от това? Всеки човек, независимо от физическото си или материално състояние, трябва да има собствено мнение в какво общество иска да живее той и децата му. И е длъжен не само да го заяви открито, но и да го защитава открито. Сърдечната слабост или „Запорожецът” пред панелния блок въобще не са извинителни причини за инертността.

За физически битите по времето на  “народната власт”  направо ми е тъжно, като ги виждам вън от  “синия кръг”. Но ако те разпознават в сините редици някои от своите мъчители, това не е основание да стоят навън и да лишават синята коалиция от гласа си. Така те пречат на демократите да вземат окончателно властта от комунистите и удължават спокойното съществуване на преките си палачи. На истински репресираните искам да кажа, че СДС сме ние, записаните в регистъра „Против комунизма в българските земи”, а не промъкнали се и внедрени между нас престъпници. И сме милиони, а те – единици. И още нещо – за един бит дават двама небити. Вашата помощ е незаменима за общата ни победа!

Монархистите ? За тях светът твърди, че те стоят най-далеко от комунистите. Колкото вода и олио се смесват, толкова монархисти и комунисти могат да образуват едно общество. Затова не се безпокоя за убежденията на истински желаещите монархия и връщането на Царя. Тревожи ме обаче позицията на „републиканците” в СДС. Кавичките са задължителни, защото ако те настояват първо да се разделим по признака монархист или републиканец, а после по признака демократ или комунист, много хора, включително и аз, ще се подпишем под думите, казани от Константин Костов: “С определнието „монархист” се класифицират напоследък всички, които отхвърлят предлагания модел на неосоциализъм и са за реална промяна на системата във всички области. Ето защо, изправен пред подобна дилема, без колебание мога да заявя: Щом противниците на комунизма са монархисти, аз също съм монархист.”




Гласувай:
4



1. zaw12929 - Голям интересен материал. Поздрави!
24.09.2019 19:41
Необосновано отрицание : Колкото вода и олио се смесват, толкова монархисти и комунисти могат да образуват едно общество.
Всяка вкусна манджа съдържа вода и олио...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462200
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031