КОЙ  ОТ КЪДЕ  Е  В  36-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Читателят трябва да има предвид, че такава е конфигурацията на партиите в момента на конституиране на 36-тото НС. Промените и преливанията от полюс до полюс не могат да бъдат систематизирани. Освен от Един - наследникът на Онзи, който е написал следното ръководство (цитат във в. “Отечествен вестник”, юни 1993): “Ръководство за тайни агенти, датиращо от 1918г., е изровено наскоро в порутена сграда в Москва. То е било отпечатано в първите месеци на съветската власт от най-ранната разновидност на КГБ – Извънредната комисия за борба против контра революцията, спекулантите и саботьорите, накратко ЧК. Осмата от 12-те повели е препоръката да се подражава на йезуитите: “Те никога не са обсъждали работата си гласно. Те са знаели как да действуват най-незабележимо.”
Аз съм запазил първоначалните имена на партиите от 1990г. въпреки,  че те се разроираха с други тирета, скобки и т.н., че и извън Народното събрание. Направил съм го за по-голяма яснота.

Парламентарната група на СДС:  включва депутати, представляващи различни партии, както следва:
- безпартийни                                                                    17
- Радикал-демократическа партия                                  16
- Демократическа партия                                                 14
- Обединен демократичен център                                   14
- Федерация на клубовете за демокрация                        9
- Българска социалдемократическа партия                     6
- Алтернативна социаллиберална партия                        6
- БЗНС “Никола Петков” в СДС                                          5
- Зелена партия                                                                   5
- Екогласност                                                                       4
- Български демократичен форум                                     3
- Движение “Гражданска инициатива”                               3
- Независимо д-во за защита правата на човека             2
- Християнски съюз “Спасение”                                         2
- Християндемократически фронт                                     1
- Съюз на репресираните                                                   1
- Нова социалдемократическа партия                               1
- Конституционен съюз                                                       1
За председател на ПГ на СДС е избран Александър Йорданов (РДП), за негов заместник - Едвин Сугарев (Екогласност).
В този първоначален състав 46 депутата на СДС живеят в столицата, а 64 идват от провинцията. 99 от тях са мъже (90%) и 11 - жени (10%).
Данни за професиите на депутатите от СДС:
- юристи                                                                                       33
- инженери и техници                                                                 17
- лекари                                                                                       12
- физици, химици, математици, геолози, биолози                   12
- икономисти                                                                                10
- литератори, публицисти                                                           10
- педагози, учители                                                                        8
- философи и историци                                                                4
- свещеници                                                                                   2
- режисьори, художници                                                                2

·               От старите вестници, преди датата на първите демократични избори през юни 1990, извадих имената на издигнатите от СДС кандидат-депутати тогава. Това са 72 имена, които поради липса на място тук не изписвам. След 16 месеца, към датата на вторите избори през октомври 1991, от тези 72-ма лидери около 35 са извън тъмносиньото СДС. Това прави 48-49 %.
Ето цената, която Партията плати, за да има Конституция!
Интересни и навеждащи на размишления са тези резултати по партии. Отказали се от СДС в проценти по партии:
- Клубове за гласност и демокрация               32 %
- Екогласност                                                     58 %
- БСДП                                                                70 %
- БЗНС “Никола Петков”                                    84 %
- Зелена партия                                                  40 %
- радикалдемократи                                             0 %
- Обединен демократичен център                      0 %
- Демократическа партия                                   25 %
- Подкрепа                                                         100 %
- Движение “Гражданска инициатива”                 0 %
- Нова СДП                                                            0 %
- НДЗПЧ                                                             100 %
- безпартийни                                                       37 %

Подробности за другите ПГ:
Няма много за писане. Колкото по-малко простосмъртните знаят за тайните на БСП, толкова по-добре. Както се уверихте, това не е политика от вчера. Затова и аз не мога да напиша кой знае колко.
ПГ на БСП е коалиция за лековерните: от 106-ма депутати 93 са социалисти (89 %). За останалите 7 партии в “коалицията” са отпуснати общо 13 места. “Нема лабаво!” :
- БСП                                                                       93
- безпартийни                                                           5
- Отечествена партия на труда                               3
- Българска либерална партия                               1
- Християн-републиканска партия                          1
- Християнско женско движение                             1
- партия "Стефан Стамбоолов"                               1
- политически клуб "Права и свободи"                   1
За председател на ПГ на БСП е избрана Нора Ананиева (БСП), а заместник й е Велко Вълканов (безпартиен)
- Председател на ПГ на ДПС е Ахмед Доган, замества го Шерифе Мустафа, а говорител е Юнал Лютфи.
- Поименното сравнение на депутатите между старото ВНС и новото НС показва, че в ПГ на БСП се повтарят 44 души (41,5 %). За ДПС този процент е 33,3 %, а за СДС - 25,4 %.

ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА  36-ТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

36-тото Обикновено Народно събрание започна своята работа в София на 4 ноември 1991г. в 10,00 часа сутринта.
- Първото пленарно заседание на Събранието беше открито от най-възрастния депутат - 72-годишния юрист Владимир Абаджиев (СДС, БДФ).
Пак г-н Руен Крумов (Боналов) ни убеждава, този път по радиото, колко тия от СДС са “грешни”:  “Новото Народно събрание е пълно с парадокси. Докато 7-мото ВНС беше открито от един мъченик (Йосиф Петров), то обикновеното 36-то НС ще бъде открито от един бивш легионер (Владимир Абаджиев)”.
Читателю, спомнете си за „мъченика” Йосиф Петров, който узакони конституцията от юли 1991г. и прочетете пак програмата на Българския Демократичен Фронт, цитирана тук преди 10-тина страници. Преценете сам доколко тази програма е „легионерска” в смисъла на Боналов-Крумов.
- На първото си заседание Парламентът избра за председател депутатът от СДС (ДП) Стефан Савов. Той получи 130 гласа срещу 104 за Янаки Стоилов от БСП. За заместник-председатели бяха избрани Снежана Ботушарова от СДС и Кадир Кадир от ДПС.
Обидени от факта, че всички депутати от СДС и ДПС гласуваха единодушно срещу социалистическата им кандидатура Я.С., социалистите отказаха да предложат свой кандидат за зам. председател на Събранието. Мястото им на трибуната остана празно. (След смяната на правителството на Филип Димитров с това на Беров, те ще си го заемат чрез адвоката, който защитава Тодор Живков пред съда - Йордан Школагерски.)
А Румен Воденичаров пише в “Дума” (18 ноември 1991):  “И така: монархист (Стефан Савов), турски сепаратист (Ахмед Доган) и тъмносин комунист (Ф.Димитров) ще дават законодателния тон за “смяна на системата”. Трио в стил РЕТРО. Това трио, което в очите на българския Кенеди изглежда като божествен триптих, е колкото комично, дваж по трагично. Защото скоро, много скоро, в резултат на неговата работа, привлекателният за всички българи девиз “България - република демократична и неделима” ще се превърне в друг “България - монархия федерална и тоталитарна”.
- Пак на това първо заседание на Народното събрание лидерите на 3-те политически сили произнесоха своите програмни речи. Тъкмо затова аз ще цитирам тук основното в тях - за да може всеки от нас да преценява сам доколко са изпълнени обещанията.
Филип Димитров, председател на НКС на СДС: “През последните две години България измина дълъг, труден път. Историята ще реши дали този път е бил по-дълъг и по-мъчителен, отколкото е било възможно или не, но така или иначе, можем да кажем - цикълът на тоталитаризма в България окончателно завърши. Всеки български гражданин има да преживее още горчивини и неудобства и да положи усилия. Някои наши законодателни проекти ще бъдат приети с аплодисменти, а други ще събудят у широката публика страх за отражението им върху всекидневния бит. СДС, надявам се всички демократични сили в този парламент и извън него, ще направят необходимото, за да бъде смяната на системата по-бърза и по-малко мъчителна.”
Александър Лилов, председател на ВС на БСП: “Преминаването на БСП в опозиция и поемането на управлението от СДС приемаме като напълно нормално за демокрацията. Това редуване ще продължи и занапред. Ние ще бъдем градивна, решителна, компетентна и интелигентна опозиция. Най-високо от всичко ние поставяме гражданския мир. Да затворим страницата на политическото насилие, на политическите репресии, на жаждата за отмъщение. Днешните жертви на насилието ще бъдат утрешни отмъстители. Икономиката се намира в тежка криза и нейната реформа няма алтернатива. Но провеждането на реформата има алтернативи. Ние казваме своето категорично “да” на социалната пазарна икономика, но категорично “не” на спекулата и реставрацията на “дивия капитализъм”.”
 Ахмед Доган, лидер на ДПС: “Бихме се превърнали в неоправдани идеалисти и наивници, ако мислим, че комунизмът ще слезе от историческата сцена от само себе си. Но напускайки историческата сцена, дериватите на комунистическата партия постоянно си правят упражнение, използвайки целия наличен арсенал от форми за социална, политическа и икономическа мимикрия. Ние трябва да им помогнем да си намерят истинското място в политическия живот на днешна България. А това може да стане само тогава, когато се поставят на подсъдимата скамейка не само и не толкова отделни персони, но и партията им като цяло. Ако за м.г. парламентарният център беше необходим, сега той не само губи смисъла си, но в един момент може да се окаже и вреден. Трябва ясно да се разбере, че ускорената демократизация предполага биполярна структура на парламента с явно доминиране на демократичните сили в него.”

ПОВЕДЕНИЕТО НА “ИНТЕЛИГЕНТНАТА ОПОЗИЦИЯ”

На 4-я час от началото на първото заседание на НС председателката на ПГ на БСП Нора Ананиева прочете Декларация от името на групата, в която се казва: “Вместо разум и честна готовност да вървим заедно нататък, независимо от съществените различия в своите идейни платформи, ние се сблъскваме с явления, които и при най-развихрена фантазия не биха могли да се асоциират с демокрацията. Много близко зад нас е тоталитарния парламент и много безвъзвратно сме се разделили с него, за да си разрешим да станем съучастници в една реставрация. Затова предлагаме консултации за намиране на демократична, пропорционално издържана формула за ръководството на НС, формула, която да гарантира срещу тотални рецидиви, формула, която да спаси НС от подготвяната му и до болка позната роля на безкритичен акламатор, на форум за изпращане и приемане с овации всяко действие и бездействие на правителството. Едновременно с това внасям предложение седалището на тъмносиния парламент да се пренесе на “Раковски”134 за по-ефикасно съгласуване на партийната и държавната власт. Пътят на новия тоталитаризъм е открит.”
Нищо не предполага такава неадекватна, в смисъла на прибързана най-малкото, реакция. Особено след думите на партийния шеф Ал.Лилов за конструктивната и интелигентна опозиция. Нищо, ако сте забравили, че насреща си имате комунисти, които нямат вече власт.

Арогантността на Тези комунисти е още по-ясна изразена в парламентарния репортаж за тези събития на в. “Дума” от следващия ден. В този репортаж, подписан от Митко Божков, Бойка Башлиева и Васил Попов, се обяснява защо “те” са се разсърдили на демократичния парламент. Цитирам дословно: “Първият ден ярко демонстрира как се налага безкомпромисен тъмно- и турско-син тоталитарен диктат в парламентарните процедури. Мнозинството работеше като жестока машина. При всички гласувания народните представители от ДПС отдаваха плътни 24 гласа за предложенията на синята фракция. Прикривайки се зад патриархалното слово на българския Кенеди (става въпрос за програмната реч на Филип Димитров, цитирана преди малко) лидерът на ДПС Ахмед Доган пое ролята на екзекутор. Тъкмо от него дойде идеята да се постави на подсъдимата скамейка като цяло комунистическата партия и “нейните деривати”. Всъщност творческата енергия на г-н Савов през първия ден на новия парламент се изрази в призиви към депутатите да си седят по местата, да искат думата с вдигане на ръка от място, да се елиминира какъвто и да е опит за обсъждане предложенията на СДС и, разбира се, те да бъдат приети.”
Значи, ако мнозинството реши нещо, което не е по вкуса на малцинството, това не е демокрация. Ако депутатите са длъжни да спазват реда в залата и не могат да тропат с обувка по банката например, това също не е демокрация. Ако човек поиска сметка за убитите без присъда, но с тояги или с брадви, или с колове, от убийците, които си пият кафето през това време, това също не е демокрация. Какви „нежни души” били тези социалисти! Какви демократи!

Във втория ден на Събранието - 5 ноември, депутатите от СДС повдигнаха въпроса защо парламентарната група на социалистите нарича себе си ПССД (парламентарен съюз за социална демокрация), след като избирателите й са гласували за социалистическа платформа, а не за социалдемократическа.
Оставям настрана чисто юридическите спорове дали трябва или не трябва да се спазва едно решение на ЦИК, че политическите сили „играят” до следващите избори под името с което са се регистрирали в предизборната кампания, за да не ги объркват техните избатели с други или те да излъжат с новото си име чужди избиратели. (За изборите социалистите се бяха регистрирали под името „БСП и коалиция”.) Повече ме интересува „социалната и политическа мимикрия на дериватите на комунистическата партия”. Знаете моето мнение за приликите и разликите между социалисти и социалдемократи. Докато може. „върви мекия вариант” върху неосъзнаните парии, после идва  „твърдата вълна на социалистическия лагер”. Като му писне на света да търпи насилието и когато парите се свършат, идва отново стремежът да се социалдемократизира обществото (частният случай, наречен „10 ноември”). Ама колко време може да се ръкопляска, без да те бият, докато те лъжат безсрамно в очите? Та неминуемо ще последва „желязната метла с която ще изметем всички социал фашисти”. (цитат от Г. Димитров)

В реда на тези мисли продължавам. “ДА ГИ НЯМА ТЕЗИ” - Това написа на 13 ноември 1991г. Енчо Мутафов. Да ги няма тези, присъединявам се и аз, и продължавам с думите му.
“В израза се съдържа презрение на което по силата на чувствата съперничи само отвращението. В това те не се съмняват и аз не бих искал да се съмняват. Но другото, причината да мисля тъй, не им е ясно, та ще го поясня. Другото произтича от историческата логика, доказана вече в три четвърти век: докато на сцената има комунистическа партия, животът на хората ще бъде труден. Нашата се нарече социалистическа и модерна лява, но можеше да се нарече и царевично-космическа или сеизмично-паралелепипедна. Това не изменя нещата. ТЕЗИ могат да вършат само злини, само вредни неща. На полезни не са се учили, тъй като не влизат в идеологията им, насочена към насилие над човека и живота. Те например не се научиха да управляват - където взеха властта, срутиха държавата. Мислят само за присвояване - показа го това, което сега законно им се конфискува. Те са аргументът на историческото Зло - показа го най-нещастният век, станал нещастен, след като на сцената се появиха ТЕЗИ и близнаците им фашисти. Преди да заграбят властта, ТЕЗИ противодействуват на възможността за обществено добро чрез подривна дейност. Тогава са въоръжени терористи - прилепи на тъмно, действащи по мазета, тавани, гори. А какви ще бъдат след като изгубиха властта? Същите. От натрупаните пари те ще черпят за любимата си разрушителна стихия. Ще ги видите отсега нататък. Всеки от ТЕЗИ се заразява от общите настроения на партията си да казва на черното бяло, да няма срам от очевидни покушения срещу човещината, да лъже, да вика “дръжте крадеца” с краденото в ръцете, да казва на другите “болшевици, тоталитаристи, фашисти” след като той е такъв в душата си, в костите си, в лимфите... - в което искате. Дори да е нравствен по природа човек, докосне ли се до идеологията и практиката на ТЕЗИ, той става не човек, а желязо, не човек, а един от ТЕЗИ. Тяхното присъствие и унижението на нацията усили ролята на интелигенцията. Много работи нямаше да са написани, ако ги нямаше ТЕЗИ. Аз лично щях да се занимавам с другите си неща - предостатъчно ги имам и предостатъчно ги обичам. Работата си със Злото на ТЕЗИ не смятам за временно отклонение от другата си работа. Тя е част от останалите ми теми, от ролята ми на интелигент. Ако я пренебрегнех, щях да бъда не интелигент, а цехов работник, една покрила се мишка. Пълно е с такива. Последното е част от общото пояснение, което искам да дам на ТЕЗИ. Да им обясня защо работя тях да ги няма, защо смятам, че почтените и заблудените сред тях трябва да станат нормални човеци. От ТЕЗИ да станат хора. Раздялата с ТЕЗИ у нас беше затлачена от лица, годни за сделка с тях. Нищо, продължихме по друг път. А ТЕЗИ се престараха толкова срещу нас, че ни изписаха вежди: от разцеплението в демократичните сили, на което толкова разчиташе разрушителната им страст, ние само спечелихме. В Чехия и Полша сега се чудят кой какъв е. Ние не. Ние добре знаем кои са ТЕЗИ и кои са техните, пратени със задача сред нас, та им ги върнахме.”

Незаслужено груби ли ви се струват тези думи? Обръщам се само към тези, които отговарят с „да” на този въпрос.
Казаното е истина. Където взеха властта, срутиха държавата; докато на сцената има комунистическа партия, животът на хората ще е труден; нещастието на света в този век е в тандема Хитлер-Сталин – 200 милиона убити за 15 години. В подавляващата си част от хората, които са им повярвали. От тези човеци, които не са били достатъчно „груби” към комунистите, когато му е било времето! И другото е истина. Те ще бъдат същите винаги, на власт или вън от нея, само промяната в името на партията не променя нещата. Всеки, докоснал се до идеологията и практиката на ТЕЗИ, става лош човек: без свян, без морал, без Семейство, без Бог. Дори да се е родил добър. Литературата е намерила обяснение на това явление – „да продадеш душата си на дявола”. Че това е болест, генно изменение – такова научно откритие предстои да бъде направено. И двете обяснения не си противоречат. Принадлежността към някоя група се доказва с отпечатък.
Е, добре. Ако лекарят кзва на своя болен истината за болестта и го лекува с горчиви лекарства или скалпел, той „груб” ли е? Писаното слово също е вид лекарство и то трябва да бъде създадено и достъпно за нуждаещите се!

Ако някому написаното тук се струва отвлечено, наивно, невярно, вредно, моят съвет е да не си губи времето с „общи приказки”, а направо да премине към фактите, които следват (и които минаха) и да направи опит да ги обясни по друг начин.
- На 8 ноември 1991г. в  "Дума" е написано (правителството още не е избрано, защото вестникът излиза сутрин): "Искам най-напред да ви поздравя с победата на демокрацията, която най-после коренно промени страната ни. Вашето човеколюбие надхвърли дори това на най-видните представители на предкомунистическата демокрация у нас, за които добър комунист бе мъртвият комунист. А сега по същество: Как ще се провежда курсът на превъзпитанието? Индивидуално или групово? В специални заведения ли, или надомно чрез радио-телевизионно облъчване? Все пак не сме един затвор хора, половин милион сме. А ако сметнем и симпатизантите - половин народ ставаме. Може би е уместно да прикрепите към нас останалата половина като настойници, за да ни убеждават непрекъснато. То пък и това крие своите неудобства. Не се знае, ако се доближим един до друг и си заговорим за демокрация, кой кого ще направи демократ. Така че задачата ви не е лесна." - подписала Цветана Платиканова, съкратена актриса.
- На 11 ноември 1991 година главният редактор на в."Дума" Стефан Продев допълва: (в скобите са мои вметвания)  "Вече сме в края на века и ще бъде ужасно, ако се позволи на десницата да разиграе отново драмата на 1925 година. (Ако Ст.Пр. има предвид атентатът в "Света Неделя" с неговите 160 убити, той не е дело на "десницата"!)  Казаното звучи страшно, ако трезвия разум не го чуе. Българската демокрация е изправена пред съдбовен избор и сега е момента да й се помогне. Затова още днес всеки истински демократ трябва да вдигне ръка срещу насилието. Защото какво друго, ако не насилие, е тоталитарното (Има се предвид вероятно резултата от демократичните избори) смазване на най-голямата и най-старата политическа партия в една страна (БКП или БСП?). Както и да се пудри, както и да се кръсти, реставрацията (На кое?) винаги е антипод на демокрацията. В утробата й кълни естествено семето на терора."
Колкото и доброжелателно и опрощаващо да се чете човешката история от последните сто години, там черно на бяло го пише: ИСТИНСКИ СТРАШНОТО СТАВА, КОГАТО КОМУНИСТ СПОМЕНЕ ЗА ТЕРОР!