Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2019 20:36 - НИЕ-106 Прекръстване вместо покаяние
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 381 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.09.2019 17:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

АПРИЛ – ЮНИ  1990

КОЗОВЕТЕ НА ПАРТИЯТА

 

 

Добра или лоша, хвалена или хулена, признавана или отричана, демокрацията има и отвратителна страна. Тя не означава, че някой ще признае чуждата правота проста така. Демокрацията само създава равни условия за състезаващите се, а оттук нататък ще спечели по-добрият. Ако загубиш поради собствена глупост, трябва да се сърдиш само на себе си. „Кьорав карти не играе”, казват хората.
Преходът към демокрация е още по-труден, когато поколенията в активната възраст са възпитани и живяли при тоталитарна държава. Тогава, освен инерцията да се бие и да се стреля, както по-рано, управлявалите досега започват „да вадят други козове от ръкава си”: моралното изнудване на съгрешилите, страхът от възмездието при виновните, естествената доверчивост на честните, също толкова естествената безскрупулност на мошениците, икономическата принуда над мизерствуващите, безпомощността на старците и простотията на немислещите, нашата инертност...
Което не противоречи и не пречи на демокрацията да се развива, но се преодолява дълго време. Библията твърди, че трябва да се чака следващото, първото свободно поколение. Страхувам се, че е права!

 

XT1_dia90-0406

 

ПРЕИМЕНУВАНЕТО НА БКП

 

Решението за преименуване бе взето по принцип на 14-я партиен конгрес в началото на февруари. На 2 април 1990 година от сградата на редакцията на в.“Работническо дело” на булевард “Ленин” в столицата бяха свалени двуметровите букви РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО и двата ордена с лика на Георги Димитров т "оскверняването на Мавзолея" са изминали 36 дни). Месец и половина преди това тихомълком от “шапката” на вестника изчезна девизът му: “Пролетарии от всички страни, съединявайте се”. На следващия ден, 3 април 1990, на пл.“Девети септември” в столицата, Партията свика общоградски митинг (с водеща телевизионната журналистка Даниела Кънева), на който официално съобщи на членовете си, че на базата на проведения референдум, новото име на БКП е БСП. Новият председател е същия стар Александър Лилов, който пък каза, че думата “промяна” е новата парола на БСП и обновена тя ще води честна и равностойна борба на предстоящите избори.
(
Междувременно се оказа, че от 31 декември 1989 година съществува Българска Социалистическа Партия, и нейният председател Йордан Велков протестира официално в печата, че е присвоено името й. Спорът приключи, когато Румен Сербезов, секретар на ВС на БСП, заяви, също официално, че "в съда няма регистрирана партия с такова име до 3 април 1990 година".
На един друг подобен спор му предстои да се разгори през следващата 1991-ва: че самата БКП не е регистрирана в съда при промяната през 1948
г. И от него няма да има заключение, че истинската БСП наследява партия, която не е съдебно регистрирана.)
Старият редактор на в.“Раб.дело”  Стефан Продев обяви, че от 4 април 1990г. вестникът на БСП ще се нарича  “Дума”  и той е новият му редактор. Промени в редколегията няма.
Те, промените в редколегията, ще настъпят малко по-късно, когато започне усиленото претакане на партийните пари. На 23 септември 1990г. ще напусне Димитър Шумналиев, за да отиде в издателството „Сибия”, пуснало на книжния ни пазар първите еротични романи от рода на „Емануела” и „Месарят”. На 8 декември 1990г. ще напусне и следващият зам.главен на „Дума” Валери Найденов, за да оглави в.”24 часа”)

Добавям още факти, навеждащи желаещия да мисли,  до обобщения:
-
На 15 януари 1990 партията на германските комунисти се прекръсти на Партия на демократическия социализъм  (ПДС).
-
След 11 дни я последва полската комунистическа партия. Ново име: Социалдемокрация на Република Полша (СДРП).
-
В началото на февруари пленум на КПСС прие платформата  “За хуманен демократически социализъм”.
- През
март италианската компартия премахна сърпа и чука от знамето си.
-
На  3 април дойде редът на нашите комунисти.
- През
май отцепили се комунисти основаха Социалдемократическа партия на Русия.
-
В средата на юли Слободан Милошевич оглави новосформираната Социалистическа партия на Сърбия  (бивш СЮК, Съюз на югославските комунисти).
-
15 ноември 1990 година: румънските комунисти станаха социалисти.
-
През април на следващата 1991-ва  македонските комунисти се събудиха социалисти (с председател Бранко Цървенковски), а през юни и албанските комунисти (с председател Фатос Нано).
За 1992-ра не останаха „меки” компартии за преименуване. Какво трогателно единомислие! Отивам за кърпичка, за да избърша сълзите на умиление, напиращи в очите ми.

Продължавам да разтварям вестниците. В началото на ноември 1991г. всички те публикуваха следното съобщение: “След разкрития, започнали от Русия, последният комунистически лидер на ПОРП Мечислав Раковски е бил принуден да признае официално, че в края на 1989 година неговата партия е получила тайно от КПСС сумата от 1 милион и 200 хиляди долара и с тези пари е финансирала създаването на партията Социалдемокрация на Република Полша (лидер Александър Квашневски) през януари 1990 г.”
Спомням си събитията оттогава. Партията на Квашневски (СДРП) се обяви за наследница на ПОРП, а вестникът на ПОРП ‑ “Трибуна люду”, стана вестник на СДРП под името “Трибуна конгресова” с главен редактор същият този Мечислав Раковски.
Поразително: Два месеца след братската помощ на КПСС за ПОРП, на 2 април 1990, нашата БСП ще се обяви за наследница на БКП, а вестник “Раб.дело” ще стане “Дума” отново със същия главен редактор Стефан Продев.
На когото не му се мисли, да си пие бирата!

Съвсем естествено е честните редови партийни членове, за които думата „комунист” е идеал, а не професия, да бъдат раздвоени, огорчени, объркани, да се чувстват предадени. Десетилетия наред те вярваха, че комунистическото общество е най-доброто общество, което човечеството може да построи. Живяха поколения наред в несгоди, усилия, надежди, в името на тази цел. Дали са имали смисъл усилията им, е друг въпрос. Но ако вярата им е била безкористна, тя трябва да бъде уважавана. Честните и вярващите хора трябва да бъдат опазвани. Не бива в никакъв случай да бъдат мамени.
Така мисля аз. За разлика от „комуниста трето поколение” Андрей Луканов например, който определя чувствата си от покръстването така (в бр.1 на в.”Дума” от 4 април 1990): „Едно много дълбоко вълнение преди всичко. Аз съм потомствен комунист. Едно връщане към миналото, към корените на нашата партия, към нейния порив. И една голяма надежда за бъдещето й като съвременна социалистическа партия.”
Не аз съм лъганият в случая. Работа на всеки комунист е сам да определи как да разбира свободата си. Струва ми се, че трябва да се добави: Времето не предоставя вече безлихвено време за решението му.

 

 

ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ - ЗАЩО?

 

След прекръстването, което показва определен стремеж да се започне на чисто нещо ново, за наблюдаващите процесите отвън следва естественият въпрос: Какво чисто ново да се започне?
Ясно е какво ново, след като се отказваме от комунистическите ценности и идеали и приемаме тези на развитите демократични страни. Така или иначе това е смяна на обществения строй. А всеки обществен строй се оглежда в определен тип законодателна конструкция, най-важният стълб на която е Конституцията. Значи е необходимо свикване на Велико Народно Събрание, тъй като само то сменя конституцията. Логично и приемливо, ако насреща стои честно намерение.
За първи път предложението да се свика Велико Народно Събрание бе направено в първата половина на януари 1990-та във Велико Търново. Защо там? - Защото Търновската конституция от 1879 година е антиподът на Димитровско-Живковските конституции. Какъв по-подходящ декор от старата старопрестолния град?!
Междувременно същата седмица беше даден още един нишан в тази посока: софийската улица, на която живеят почти всички членове на Политбюро на БКП, започваща от Докторската градина зад Народната библиотека и наречена на името на румънския Димитров - "Георге Георгиу Деж", беше прекръстена на "Велико Търново". Отбелязвам, че такава смяна на комунистическо напомняне с патриотично звучене се прави за първи път, но ще стане мода след няколко месеца. Това не е искане на площадите - те имат далеч по-конкретни и важни задачи - но определено сваля градуса на напрежението им. Още един коз "от ръкава" на Партията!
След около два месеца обаче, в края на март 1990г., идеята за Втора Търновска конституция е толкова узряла, че е потърсено мнението и на Царя в Испания. Константин Тренчев и йеромонах Христофор Събев (впрочем търновец) го посетиха лично в Мадрид. Това е втората "монархическа бомба" в едностранния ни републикански бит след онова интервю на Кеворкян със Симеон II, което струваше главата на телевизионния директор.

Вече започва да става опасно! Възстановяването на Търновската конституция предполага задължително връщане на Царя! И противоотровата е намерена. Спешно се открива републиканска длъжност, която по ранг да замества Царя.

На 27 март 1990г. 9-то Народно Събрание под председателството на др.Станко Тодоров приема важни решения:
- Институцията Държавен Съвет се отменя.
- Държавният глава на България ще се нарича председател-президент.
Неговите пълномощия са: олицетворява единството на народа и гарантира суверенитета и териториалната цялост на страната; назначава правителство, одобрено от Парламента; издава укази и решения без нормативен характер; не може да съвместява други ръководни държавни,  политически, обществени и стопански функции; не може да бъде член на ръководството на партия или народен представител.
- Одобрява необходимостта от Велико Народно Събрание, което да изработи нова Конституция на страната.
- Насрочва избори за такова Събрание на 10-ти юни 1990г.
Желязото се кове,  докато е горещо! Точно след седмица, на 3 април 1990 година, без да е поставян на народно или парламентарно обсъждане въпросът за това как ще се избира личността на президента, депутатите избраха за председател-президент одобрения от Горбачов лидер на нашата перестройка Петър Младенов.

Новият държавен глава е син на убит партизанин на чието име е наречено и родното му село около град Кула, Северозападна България. Завършил е най-престижния за тогавашното време социалистически институт МИМО в Москва. От 26-годишна възраст е член на БКП. След 5 години е вече първи секретар на Окр.комитет във Видин, а след още 2 - завеждащ отдел "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП. След неизяснената смърт на Иван Башев на Витоша през зимата на 1971 година, та чак до 10 декември 1989 е несменяем външен министър на НРБ.

Веднага след избирането на Петър Младенов за президент, 9-то НС се саморазпусна! До завършването на четиригодишния му мандат оставаха два месеца и пет дни. За всеки случай остана да работи "кръглата маса", но нейните заседания станаха закрити.
Малко странно за демократ, Георги Спасов, който е официален говорител на СДС, обяснява тази промяна така: "Закритите заседания не представляват страх от публичност или буксуване на място, напротив заседанията бяха успешни, но не бихме искали да занимаваме широката публика с безкрайно дългата и изморителна работа около уточняването на отделни детайли."
Съвсем в стила на професията си на журналист от в. „Раб.дело" Димитър Шумналиев пише на 2 април 1990г. там така: "Ти виждал ли, крал Артур, кръгла маса по-важна от законодателния орган на една държава? Не си, мили. И знаеш ли, крал Артур, не си плащат! Имат и лошия навик да гонят журналистите. Инак са за гласност."

 

 

МАСОВИТЕ ГРОБОВЕ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

 

След разкритията за лагерите в Ловеч, Скравена, Белене и на други места (март 1990), започнаха и разкритията на масови гробове на убитите без съд и присъда веднага след 9.IX.1944 антикомунисти. Из цялата страна: Самоков, с.Козаревец Великотърновско,  Добринище, в центъра на Пловдив...
Ще разкажа по-подробно само за масовия гроб на убити българи “противници на народната власт”, разкрит край град Банско. Не защото заровените там са повече или защото са убити по по-жесток начин, а защото комунистическата “нравственост” достига своя връх тук. Телата на убитите са били заровени тайно в скривалището на първия партизанин в България Иван Козарев. Спомняте си, нали: землянката беше един от “100-те национални туристически обекти” на социалистическата ни Родина. Колко много от нас са били там, за да се поклонят пред храбростта на Иван Козарев, колко много от нашите деца са получили червените си връзки именно там! А под паметната плоча с петолъчката другарите му комунисти са скрили следите от престъпленията си !
Има ли нужда да бъдете убеждавани, че слуховете за убийството на Иван Козарев от своите, а не от фашисти, са чиста истина. Такива хора едва ли могат да се променят!
-
Послушайте какво говори във в.“Дума” от 20 април 1990 г. социалистът Цвятко Кралев Караджов, бивш партизанин в отряд  “Никола Парапунов”. (подчертаното е от мен) “Смея да твърдя, че те  (40-те скелета в землянката на Иван Козарев) са на осъдените убийци и организатори на убийства на антифашисти в Разложко. Подетото следствие ще установи това с точност. Осмелих се обаче въпреки това да пиша до вас (редакцията на “Дума”)  и да споделя недоумението и тревогата си от настървеното обвинение на БСП от СДС. Не разбирам защо лидери на политически партии, които подкрепиха борбата  срещу фашистките убийци, сега искат да превърнат тогавашните трагични събития като поредна провокация срещу БСП.”
-
Ето какво пише българският кореспондент на съветската “Правда” Леонид Жмирьов в своя кореспонденция от София. Нарекъл я е “Бай Ганьо и изборите: “Една листовка, появила се в София в навечерието на Великден, обвинява комунистите за зверствата, извършени в Добринище, недалеч от Банско. Кой е извършил това престъпление? По какви причини? Още не е започнало следствието, а се намериха политикани, които хвърлят кал по БСП.”
Тези съветски кореспонденти щ
о не си четат собствените вестници? В началото на април Михаил Горбачов официално вече призна, че съветски части - от НКВД - са виновни за избиването на 15000 полски офицери и войници в Катинската гора през 1941 година. Досега съветската официална версия, напук на всички факти, приписваше това злодеяние на нацистите. В средата на юни КГБ официално ще признае съществуването на масови гробища (70000 трупа) около Харков с жертви на сталинските репресии от периода 1937-1940 година.
(
Без коментар: Заради твърдението си, че Катин е дело на НКВД, а не на германците, Тодор Кожухаров, член на българската официална делегация, посетила Катин през 1943 година да се запознае на място с истината, е убит от Народния съд на 2 февруари 1945 (присъда по дело №2/1945).
- Стефан Продев  пише във вестник “Дума”, 16.04.1990г.:  “Мили хора, времето е болно, но не си слагайте кахър на сърцето. Различни хора по разни причини не ни обичат и тъй като са безсилни да ни отместят от пътя си, искат да ни уплашат. Това е стара хитрост, използвана още от времето на Ганю Балкански. Стара, но опасна хитрост, тъй като винаги е превръщала политическата сцена в скотобойна. Ето защо не се поддавайте на провокациите, погледнете спокойно омразата в очите и вършете достойно делото си. Кураж, мили мои! Не се плашете от невъзпитаните, от грубияните, от онези, чиито нерви не издържат на напрежението. Те са агресивни, но слаби. За разлика от тях ние сме наясно със себе си и с онова, което искаме.
- Писателят  Георги Свежин също във вестника “Дума” от 25 май 1990г:  “Някога бяхме неудобни за буржоазния режим и неговата полиция. Ето, че настъпи време, когато искат отново да ни няма. Спокойно, господа! Вашето полезрение е иреално. Вие бродите в руини и се спъвате в черепи. Припявате дитирамби за времето на чорбаджиите и чираците. Позволете да ви попитам чии черепи оплаквате вие? Кои жертви? Тези, които паднаха за свободата или тези, които я погубваха? Ние сме силни, защото сме прави.  Да! Силни сме, милиони сме!  Пред нас е надеждата, зад нас е ножът.  Назад  ли?  Никога!”
- ВС на БСП взе решение да финансира изцяло документален филм за лагера в Ловеч и да поеме половината от разноските по филм за Белене.

Колкото и да се мъча да бъда обективен в преценката си за тези наистина трагични събития около Девети септември, не мога да съглася по такъв отвратително нагъл начин (подчертал съм думите) да бъде игнориран един от двата най-важни стълба, които крепят и осмислят нашия живот и живота на наследниците ни върху тази Земя. Става въпрос за Престъплението и неговото Наказание, за Възмездието, което не се нуждае от нечия надежда, за да бъде раздадено. То идва по-неумолимо от Времето!

 

 

СЪДЪТ  НАД  ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

 

На 18 април 1990г. по искане на Главна Прокуратура бяха арестувани бившите длъжностни лица от лагера край Ловеч: Николай Газдов и Цвятко Горанов. Два дни след това пак тя, Главна прокуратура, разпространи следното официално съобщение: “В интерес на разследването е да не се публикуват в печата неточности и непроверени материали, за да се избегне дезинформиране на обществеността”.
След 30 дни Върховният Съд ще замени задържането под стража с домашен арест. Това е непосредствено преди първия тур на изборите. Велико Народно Събрание, Министерски съвет (Дим.Попов) и президент (Ж.Желев), т.е. всички, които имат законодателна инициатива, ще умуват цялата следваща 1991 година има или няма давност за такива престъпления.  За Газдов, Мирчо Спасов и Ръжгева ще си спомни правителството на СДС, което ще внесе проблема за давността в Парламента. Тогава и Главният прокурор Иван Татарчев ще възбуди отново наказателното дело срещу тях. Това ще стане в началото на 1992-ра. Но през август 1992 ще бъдем “посъветвани” да спазваме идеята за “национално помирение” от главния обединител на нацията, президента Желев. Един от резултатите е, че до края на обсега на тази книга, съд над престъпниците няма да има.
Обаче не съществува нищо в името на което може да бъде забравен комунистическият терор, отнесъл 100 хиляди живота на „народни врагове” веднага след Девети, смачкал още 200 000 души по концентрационните си лагери, забранил на още милион българи правото на образование и труд, направил с насилие и изнудване поне два милиона „свои информатори” – нищо такова не можа да съществува, „обединители на нацията”! И десетилетия да минат на „единство и народно благоденствие”, когато някой Младенов или Луканов отиде да поднесе цветя на каменната кариера край Ловеч, винаги ще има други срещу него, които ще носят плакати:
„БКП беше тук като убиец.  БСП, като какви сте тук сега?”




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462184
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031