Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2019 16:57 - НИЕ-102 Събитията до Новата 1990
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 342 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.09.2019 16:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

СЪЗДАВАНЕТО НА СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ

 

"Синята" коалиция СДС се създаде на 7 декември 1989г. от 25 учредители, представители на 10 организации:
- БЗНС "Никола Петков": Милан Дренчев, Крум Неврокопски, Михаил Михайлов;
- БСДП: Петър Дертлиев, Михаил Петров, Руен Крумов;
- Движение за гражданска инициатива: Любомир Собаджиев, Славомир Цанков, Христо Пеев;
- "Екогласност": Петър Берон, Деян Кюранов, Георги Аврамов, Петър Стайков;
- Клуб за гласност и демокрация: Желю Желев, Чавдар Кюранов, Петко Симеонов;
- Независима федерация на труда "Подкрепа": Константин Тренчев, Пламен Дарaкчиев;
- Независимо д-во за защита правата на човека: Румен Воденичаров, Константин Георгиев;
- Комитет за защита религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности: Христофор Събев, Тони Радков
- Клуб на незаконно репресираните след 1945: Димитър Баталов;
- Независимо студентско д-во - Емил Кошлуков, Стелиян Стойчев.
До края на годината в коалицията СДС ще се влеят радикал-демократите на Елка Константинова, демократите на Борис Кюркчиев и Зелената партия на Александър Каракачанов.
За председател на коалицията е избран Желю Желев, за секретар - Петър Берон, за говорители - Румен Воденичаров и Георги Спасов. Официално съобщение за учредяване на Съюза на демократичните сили бе напечатано за първи път още на другата сутрин в "Работническо дело" - 8 декември 1989г.
У
чредителната декларация на СДС ще бъде публикувана чак в първия брой на в."Демокрация" на 12 февруари 1990. Синият цвят в знамената на СДС се появи за първи път в митинга на 14 декември 1989-та пред Парламента.

След няколко години на демократични промени ще започне отливът от Съюза на Демократичните Сили. Ще се окаже, че СДС е била замислена като коалиция, която да канализира вълната на спонтанно народно недоволство и стремежа за отхвърляне на комунистическата идеология и практика в обществения и стопански живот. Ще се види, че преобладаващата част от учредителите са хора с перестроечно мислене, вдъхновени от идеите на Михаил Горбачов за реформиране на комунизма, така че той да бъде запазен и доразвит, да стане с „човешко лице”. И нищо повече!
Тази характеристика на учредителите на СДС е най-меката, която може да им се даде. Нататък в книгата ще прочетете за политическите криволици и крайната цел на кредото на всички цитирани лица от създателите на „синята коалиция” и ще отсъдите сами прав ли съм или не. Сега започвам с първото доказателство и то е за всепризнатия лидер на СДС Желю Желев

В чест на 5-тата годишнина от софийската среща на 12-те избрани български дисиденти с френския президент Франсоа Митеран (вероятно, защото датата на материала във в. "Стандарт" е от 18 януари 1994 година) е напечатано едно - цитирам - "непубликувано интервю на д-р Желев пред френския журналист Ален Шевалария от 2 януари 1989г.". (Самата историческа среща е 17 дни по-късно, на 19 януари 1989 година.)
Значи там, в това интервю, българските граждани научават позициите на председателя на Клуба за гласност и преустройство философа д-р Желю Желев. Обаче:
- С пет години закъснение!
- Четири години след като Той ги призова да си отидат по домовете на 14 декември 1989г.!
- Три години и половина след като Той призна от тяхно име изборите от юни 1990-та за законни и честни!
- Три години след като Той предложи на България Димитър Попов за премиер, когато Тя, България, изгони Луканов от това място!
- Две години след като България го избра в преки избори за първи свой Президент!
- Година и половина след "боянските ливади"!
- Година след назначаването на съветника му Любен Беров на мястото на Филип Димитров!
- Половин година след гладната стачка на Едвин Сугарев срещу неговото управление!...

Ето избрани части от това интервю:

·    "Чувам, че разни високопоставени лица от партийния и държавен апарат на едни или други срещи и заседания са представяли клуба (за гласност и демокрация) като образувание, което в замаскирана форма си поставя за цел да подготви една бъдеща опозиционна партия и едва ли не да вземе властта. Даже един от тях се изразил, че това е едва ли не бъдещо правителство, което се маскира като клуб за гласност и ще изчака удобния момент, за да вземе властта. Считам за необходимо да кажа, че всичко това са абсолютни измишльотини, пускани напълно преднамерено, за да заблуждават общественото мнение, защото за всеки нормален човек е ясно, че не е този пътят към политическата кариера. Никой от членовете на клуба не се стреми към политическа кариера, тъй като това изобщо не е мислимо, такъв клуб не може да предложи такава кариера."

·    "Ако в една партия (става дума за БКП - б.м.) не може да се  говори истината, ако за истината те преследват и наказват така свирепо и те заставят насила да бъдеш лицемер, аз лично не желая да членувам, макар че аз лично по убеждения съм марксист и за мене това са две различни неща. Но по убеждения съм марксист и това, че толкова другари от участниците са комунисти, активни борци срещу фашизма, които са участвали в съпротивата срещу фашизма, имат своя огромен обществен актив и име на тази основа. Някои от тях са и герои на антифашистката борба. Така че в клуба участват не просто само членове на партията. Участват действително и хора комунисти, и то твърде много, може би по-голямата част от членовете на клуба. Ние не намираме нищо ненормално в цялата тази история."

·    "Понеже практиката показа, че моделът ни, който се идентифицира с комунизма, явно в основата си е негоден, ние се мъчим по пътя на преустройството по възможно най-хуманния път, ние затова поддържаме Горбачов, защото той предлага най-хуманния, най-човешкия, най-малко разрушителния вариант да се демонтира тая система, да се преобразува, да се намери най-добрият вариант за развитието на нашите страни."
Това е истинският облик на „синия президент”!

 

Българските комунисти търсеха и други форми за оцеляването си. Напр. създаването на всевъзможни фракции вътре и вън от партията-майка.
Като начало на 16 декември 1989г. бе създадено Алтернативно Социалистическо Обединение - АСО. Една група комунисти се захванаха да спасяват БКП, наричайки себе си реформатори. Известните имена в обществения ни живот (сега и по-късно) са: Копринка Червенкова, Иван Николов, Кръстю Петков, Ивайло Трифонов, Драгомир Драганов, Петър-Емил Митев, Анжел Вагенщайн, Георги Прохаски, Мария Бойкикева...  След няколко месеца, особено след провеждането на 14-я конгрес на БКП (тогава и ще разказа по-подробно за тези реформатори), АСО ще започне да се рои - в не по-малка степен от СДС и с не по-малки сътресения.
Но влиянието им в обществото никога няма да стигне това на СДС по простата причина, че тям е отредена ролята на помощници, а не на носители на демократичността. Засега ще цитирам само част от програмната декларация на АСО: "...фракцията ще съдейства за укрепването на опозиционни течения, способни на равноправен диалог с БКП".

 

 

РУМЪНСКАТА "КЪРВАВА КОЛЕДА"

 

17-18 декември 1989: Етнически вълнения в Тимишоара, за които по-късно се съобщи, че са причинили смъртта на стотици души. По същото време Николае Чаушеску е на официално посещение в Иран.
20 декември: Има откъслечни сведения за удавени в кръв масови демонстрации в Букурещ, Тимишоара, Клуж. В реч по телевизията Чаушеску обвини чужди държави в действия, дестабилизиращи Румъния - "Срещу поддръжниците на тези антинационални и терористични групи силите на реда са употребили оръжие."
Официални протести на Федералното събрание на ЧССР, на полския Сейм, на външния министър на Унгария, на Народната камара на ГДР.

Протестите у нас:
На 19/20 декември се организираха митинги от СДС пред румънското посолство в София, на които говориха Желю Желев, Христофор Събев, Славомир Цанков, Константин Тренчев и Христо Смоленов. Остро протестираха в официални декларации и Централният Съвет на профсъюзите, Комитетът за правата на човека в България, ЦК на Комсомола.
Официалната власт у нас протестира чрез Декларация на Комисията по външна политика на Народното събрание, в която се казва: "Информациите за подобни трагични събития, протичащи в нашата съседна страна, предизвикват сериозна загриженост сред българската общественост. Ние, членовете на Комисията по външна политика на Народното събрание, разбираме и споделяме изразеното обществено мнение, като заедно с това се разграничаваме от някои крайни лозунги."
22-23 декември: Николае и Елена Чаушеску избягаха с хеликоптер от президентския дворец в Букурещ. Вече е създаден ФНС (Фронт за национално спасение) с председател Йон Илиеску. Българската телевизия препредава директно часове наред Свободната Румънска телевизия. Кадри с пищящи куршуми, пожари, революционен ентусиазъм на живо, съобщения за взривени водохранилища, банки с кръв, хиляди жертви. У нас изгря звездата на журналиста Владимир Береану.
25 декември: Във военно поделение на около 100 км от Букурещ се е състоял военен съд над Николае и Елена Чаушеску. След 3 часа е произнесена двойна смъртна присъда и е изпълнена веднага. Това беше показано по телевизията след четири дни. Като мярка за сигурност лицата на съдиите не бяха показани в телевизионния репортаж. След по-малко от три месеца председателят на военния съд Попа Джика ще се самоубие.
На 26 декември председателят на Държавния ни Съвет Петър Младенов изпрати поздравителна телеграма до Йон Илиеску послучай избирането му за председател на ФНС.
На 27 декември се състоял и телефонен разговор Илиеску-Горбачов.
На 3 януари 1990г.  френският телевизионен канал ФР-3 ще покаже любителски филм, в който се доказва, че ФНС е създаден не на 22 декември 1989г, а шест месеца по-рано. Министър-председателят на Румъния Петре Роман ще протестира остро, че "ФНС е спонтанно народно движение, възникнало през декември 1989-та пред очите на всички чрез камерите на Свободната Румънска телевизия".
Официално броят на жертвите в Декемврийската революция ще бъде установен на 364 души. Ще се окажат неверни сведенията за взривени складове с банки кръв, водохранилища и дори заплахите за взривяване на атомна електростанция от "Секуритате" - румънската Държавна Сигурност. Съмненията, че румънската "кървава Коледа" е замесена със същото тесто като нашия "10 ноември", тепърва предстоят.

 

 

ОКОЛО НОВАТА 1990 ГОДИНА

 

За първи път от много години насам в 23,50 часа на 31 декември нямаше новогодишно поздравление от др. Тодор Живков по телевизията. Посрещнахме Новата 1990-та без отчет и планове за бъдещето. Това втори път няма да ни се случи. От следващата Нова година мястото на Генералния секретар на БКП ще бъде заето от Президента на Републиката!
В новогодишната нощ по двете програми на телевизията бяха показани по 2 игрални филма на САЩ и СССР, и по един от ГДР, ЧССР и НРБ. И това втори път няма да ни се случи, защото след една година няма да има СССР, ГДР, ЧССР и НРБ, а филмите от САЩ ще заместят съветските.

Завършвам този отрязък от 1989г. с едно съобщение на Комитета по съобщенията. Българските граждани са проявили следния интерес към вестниците и списанията за новата 1990:
- български вестници -
  "Работническо дело"      800 000 тираж
  "Поглед"                             310 000
  "Антени"                             180 000
- съветски издания     -
 
"Правда"                            160 000
  "Московские новости"    150 000
  "Огоньок"                            90 000
  "Аргументи и факти"        37 000




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462218
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031