Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2019 19:14 - НИЕ-101 Явлението 10 ноември
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 505 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 22.09.2019 16:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЧАСТ  ПЪРВА 
1989

 

За демократично настроените българи 1989 година започна на 19 януари, когато гостуващият в страната ни президент на Франция Франсоа Митеран покани на закуска в сградата на френското посолство в София 12 български „дисиденти”. Кавичките са, защото и 12-те апостоли бяха одобрени от ЦК на БКП.
През месец май беше приет закон, който разрешаваше на всеки български гражданин да пътува, където пожелае. Този неочакван демократичен жест на комунистическата власт имаше едно формално, и единствено приложение - на 29 май Тодор Живков призова Турция да отвори границите си за „българи с турско самосъзнание”. Според едни 300 хиляди, според други – половин милион, граждани на НРБ предприеха насилствено „голямата екскурзия”. Единодушна е оценката, че това е голяма грешка лично на генералния секретар на БКП Тодор Живков. Спори се само дали е бил принуден да постъпи така или не.
10 ноември 1989 година беше петък. Предишния ден - 9 ноември, беше пробита Берлинската стена.

На 17 ноември в Прага започна „нежната революция”.
На 18 ноември в София на пл.”Александър Невски” беше проведен първият свободен митинг на гражданите. Същия ден генералният секретар на германските комунисти Ерих Хонекер подаде оставка.
На 7 декември беше създаден Съюза на Демократичните Сили в България (СДС).
На 14 декември вечерен митинг пред сградата на Народното Събрание в столицата можеше да завърши много по-лошо.
На 17 декември започна кървавата „румънска Коледа”.
1 януари 1990 година беше понеделник.

 XT-1_dia89

 

 БЕРЛИНСКАТА СТЕНА

 По решение на съветското военно командване, само за една нощ - срещу 13 август 1961 - през центъра на Берлин е издигната в груб вид 4 метра висока бетонна стена. Тя запушила последната "дупка" през която едната част от човечеството общувала свободно с другата част на същото това човечество. По 160-километровото протежение на Стената имало 1035 вишки, 493 наземни огневи автоматични съоръжения и се стреляло без предупреждение. Денят на раждането на Стената бил 11 години и 10 месеца след обособяването на съветската зона от победена хитлеристка Германия в държавата ГДР (7.10.1949). Отсам Стената - в Източна Германия - останали да пазят "световния мир" 338 хиляди войници, 12400 танкове и бронирани коли, 3700 оръдия и 667000 тона боеприпаси. Стената разделяла един град на две части, минавайки на места през средата на къщите, и над 600 източногерманци били застреляни върху нея при опит за бягство в Западен Берлин. За тези години нямало регистриран опит за бягство в обратната посока.
Ръководителите на двата разделени народа се срещнали за пръв път официално чак на 9-тата година от построяването на Стената, на 19 март 1970 в Ерфурт, ГДР. За първи път на 12 юни 1987г. президентът на САЩ Роналд Рейгън поискал официално от генералния секретар на КПСС Михаил Горбачов да бъде съборена "Тази Стена".
Стената преживя 28 години и 3 месеца - до 9 ноември 1989 - и умря 11 месеца преди двете Германии, които разделяше, да се обединят на 3 октомври 1990 година.

Из смъртния й акт:
На 10
.09.1989г. без предварително съгласуване с ръководството на ГДР, една все още комунистическа страна Унгария позволи на гражданите на Източна Германия да минават свободно през нейната граница с Австрия и да емигрират на Запад, заобикаляйки по този начин Стената. До края на септември над 25000 германци направиха това. Още близо 8000 души преминаха в Западна Германия през посолствата на ФРГ в Прага и Варшава.
На 7 и 8 ноември 1989г. подават оставки всички членове на правителството на ГДР и Политбюро на ГЕСП (източногерманската БКП).
На 9 ноември Централният комитет на ГЕСП съобщава, че всеки, който желае, може да подаде молба за пътуване на Запад и ще получи разрешение за това. Стотици жители на Източен Берлин се втурват към граничните пунктове. Във вечерните часове границата е отворена и Берлинската стена "пробита". Улица "Фридрихщрасе" ста
на обща за целия Берлин. Предстоеше булевардите "Курфюрстендам" и "Унтер ден Линден" да се слеят под Бранденбургската врата (22.12.1989). И всеки желаещ да отнесе у дома си парче бетон от Стената като сувенир. Над половин милион души от двата Берлина посрещат новата 1990 година на Бранденбургската врата.

Само че след еуфорията по Обединението, на Германия й предстои да поеме Разходите. Само по изтеглянето на руските войски те се изчисляват на 14 милиарда марки (9 милиарда долара). Освен това след войските остават изоставени замърсени терени с обща площ 2400 квадратни километра, колкото е площта на Люксембург. Психологическите проблеми на "новите" германци от Изтока са отделна работа.

Интересни съвпадения, прочетени в нашите вестници:
- На 9 ноември 1918 в Берлин е победила Ноемврийската революция, което е отворило пътя за сключване на мира след Първата Световна война.
- Нощта на 9 ноември 1938
е била "кристалната нощ"– началото на откритото масово преследване на евреите от Хитлер.
- На 9 ноември 1989 Берлинската стена престана да съществува.

 

 "ПЕРЕСТРОЙКАТА" В  ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Описаните токущо събития от тези три месеца на 1989 година са едни от най-значимите в историята на човечеството от последния век. Според повечето от съвременниците им до тях се нарежда само още едно събитие от този век – излизането на Човека в космическото пространство.
Кой предизвика това тотално разбъркване на света (за да го направи по-свободен и, предполага се, по-добър)? Защо? Навреме ли или закъсняло?
"Перестройката" започна,
т.е. беше обявена официално, от самия комунистически "папа" Михаил Горбачов през 1985-та. Но в родината му, великият СССР, не се случваше нищо. Преходът към социализма с "човешко лице" започна да се извършва в сателитните  соцстрани.

Не във всички!
В Унгария демократичният форум (опозицията) се създаде още през септември 1987 година. Комунистическият водач Янош Кадар подаде доброволно своята оставка на национална конференция на УСРП през май 1988г. Икономическата реформа стартира през декември 1989г., а всеобщите парламентарни избори ще се проведат на 25 март 1990г.
В Полша "кръгла маса" за преговори между комунистите и опозицията беше проведена през февруари и март 1989 година. До новата 1990-та полската комунистическа партия ПОРП допусна алтернативни движения вътре в себе си, а от 1.01.1990 ще започне осъществяването на новата икономическа политика на Полша - т.нар. "програма Балцерович".
ГДР:
6 октомври 1989 година - тържествено честване 40-тата годишнина от създаването на ГДР. Михаил Горбачов е официален гост на Ерих Хонекер. Докато навън се провеждат масови антиправителствени демонстрации с призиви "Горби, помогни ни!", самият Горбачов, вътре на тържествената вечеря, заявява: "Ние сме на правилен път. Това, което сме замислили, е продължение на онова, което сме извършили, поставяйки началото през Октомври 1917 година". Всичко все още изглежда вечно.
12 дни по-късно - на 18.10.1989г., Ерих Хонекер подава оставка. За председател на Държавния Съвет и генерален секретар на ГЕСП и за председател на Националния Съвет на отбраната е избран Егон Кренц.

След още 12 дни - на 31.10.1989 година, Егон Кренц е на официално посещение в Москва.
След 10 дни - на 9 ноември 1989г. Берлинската стена беше отворена.
На 8 декември 1989 представители на 14 партии започнаха разговори за бъдещето на ГДР на "кръгла маса". Междувременно комунистическата ГЕСП има вече ново име - ПДС (Партия на демократическия социализъм) и нов председател - Грегор Гизи. В."Нойес Дойчланд" (доскоро централен орган на ГЕСП) е вече "социалистически всекидневник".
На 18 март 1990г. ще бъдат проведени първите свободни избори в Източна Германия.
Чехословакия:
На 17 ноември 1989г. мирна студентска демонстрация в Прага е прекъсната с груба полицейска разправа от силите на правителството на комуниста Густав Хусак. Между 21 и 28 ноември министър-председателят Ладислав Адамец води самостоятелни преговори с лидера на опозицията Вацлав Хавел. На създадената "кръгла маса" в периода 28 ноември - 5 януари е избрано коалиционно правителство начело с Мариан Чалфа (8 декември 1989) и предложен Вацлав Хавел за президент (22 декември 1989).
Междувременно Густав Хусак подава оставка (10 декември), а полковникът, ръководил насилието срещу демонстрантите от 17 ноември и двама висши служители от Националната Сигурност се самоубиват с личното си оръжие. Първият секретар на Пражкия градски комитет и член на ЦК на ЧКП Антонин Капек прави неуспешен опит за самоубийство.
Югославия:
От 6-те републики във федерацията е ясен само "разводът" на Словения, особено след икономическия бойкот от страна на сръбското правителство, обявен през ноември 1989г. В Хърватско и Босна и Херцеговина се освобождава дълго трупано национално напрежение след отмяна на еднопартийното управление. Сърби, босненци, хървати и мюсюлмани стоят настървени едни срещу други. Властта на югославските комунисти в останалите 3 републики - Сърбия, Черна Гора и Македония, остана непокътната през 1989г. Приетата през март 1989-та нова сръбска конституция разшири значително сръбската власт над автономните републики Косово и Войводина. С което особено не е съгласно албанското малцинство в Косово. Дълбоко проникнатото от комунистическото влияние македонско националистическо движение, освен как се пали пожар в републиката, друго не учеше през годината.

 
У НАС - "СНИШАВАНЕ" ПРЕД СЪБИТИЯТА

Оригиналният цитат е "Да се снишим, докато премине бурята" и е квинтесенция на препоръката на Тодор Живков за действие през тази бурна 1989 година. Като че ли това беше успешно. До 10 ноември!
Протестите срещу обгазяването на Русе от химическите продукти на комбината в Гюргево и образувания Русенски комитет за защита през зимата на 1988г. бяха изместени и забравени през пролетта на 1989-та. Тогава обществото беше мобилизирано от други думи на Тодор Живков: “Българският народ няма да бъде поставен на колене”, казани от екрана на българската телевизия на 31 май 1989. Те оправдаваха репресиите срещу българските турци. Които също щяха да бъдат забравени от "народната памет", ако Светът не беше помръднал през септември!

На 19 октомври 1989 в София се откри Световна среща, посветена на глобалните екологични проблеми на Земята. "Тогава (на 26 октомври) се намира една малобройна група смелчаци 15-20 души, които се бяха събрали пред Първа градска болница, за да преминат по възможност тихо и мирно според по-късните им твърдения по "Раковски", и да стигнат до градинката на "Кристал". Участниците все пак навярно силно са се надявали да бъдат забелязани от наблюдателите и участниците в международния екофорум, на който София е домакин." - това написа Едвин Сугарев 10 години по-късно във в."Демокрация". Събитията се развиват не точно така. В градинката пред кафенето "Кристал" цивилни агенти и униформени милиционери прибират най-дейните протестиращи: Едвин Сугарев, Александър Каракачанов, Деян Кюранов, Красимир Кънев, Николина Николова, Петър Слабаков, Димитрина Петрова, Анастасия Рашева и Петър Берон. Във вестниците за гражданите са документирани само шамарът, който отнася Александър Каракачанов, и счупеният фотоапарат на кореспондента на в."Гардиан" Майк Пауъл. Всички филми и фотокадри от събитието пред "Кристал" изчезват безследно и още не са намерени. След по-малко от година ще се самоубие подп. Петър Бонев от СГУ на милицията, който е ръководил операцията на 26 октомври. Жена му на подполковника също се самоубива след него. Защо? Едва ли е от угризения на съвести.
"Онова, което тази група смелчаци не успява да съобщи на обществото - подписката против строежа на хидросъоръжението "Рила-Места", събирана от "Екогласност" - не пропада обаче", пише Ал. Каракачанов. Според него: "Слава Богу, шамарите пред "Кристал" амбицираха хората", и на 3 ноември 1989 година шествие от площада пред "Ал.Невски" до сградата на Народното Събрание (на разстояние 100 метра) връчва на народните представители събраните близо 12000 подписа под петицията. Нататък събитията са известни.

  

ЯВЛЕНИЕТО "10 НОЕМВРИ 1989 ГОДИНА"

На 30 октомври 1989-та в българския печат се появи официално съобщение: "По решение на Политбюро на 10 ноември т.г. се свиква Пленум на ЦК на БКП. Предвижда се пленумът да обсъди доклада на Политбюро "За хода на преустройството на сегашния етап и за подготовката на 14-я партиен конгрес". За докладчик е определен генералният секретар на ЦК на БКП др. Тодор Живков. За да се запознаят комунистите и цялата наша общественост с въпросите, разглеждани в доклада, публикуваме пълния му текст."

31 октомври 1989: Коментариите във вестниците са от типа на:  "Трябва да признаем, че публикуването на най-новия партиен доклад беше изненада. На всенародно внимание е предложен документ, който по принцип би трябвало да е предназначен само за партията и дори само за нейния Централен Комитет. В този документ я няма онази императивност, повтаряна твърде често в минали години. Пред обществото ни партията излиза с вдигнато забрало - от него тя няма тайни, няма кабинетни решения, за чието осъществяване ни остава само да викаме "ура"." - неподписано, в."Труд".

1 ноември 1989: В."Раб.дело": "Среща на Секретариата на ЦК на БКП с представители на средствата за масова информация. Другарят Тодор Живков говори по проблемите, които се решават в хода на революционното преустройство на страната, направи равносметка на извършеното, спря се на въпроси, свързани с предстоящия пленум на ЦК на БКП, както и на някои аспекти на международното положение." Следват интересни думи в дописката: "Присъстваха другарите Гриша Филипов, Димитър Стоянов, Йордан Йотов, Милко Балев, Начо Папазов, Васил Цанов, Димитър Станишев, Емил Христов."

До началото на 14-я конгрес на БКП след 90 дни - 30 януари 1990г., пет души от присъстващите осем ще бъдат изключени от възродената БКП, двама от тях ще са и подследствени. За всички останали изключването предстои до началото на първите свободни и демократични избори през юни 1990 година. Сред журналистите, присъствали на срещата, няма пострадали.
Самата БКП след 150 дни, на 3 април 1990 година, ще се преименува на Българска Социалистическа партия (БСП). Този извънреден 14-ти конгрес ще бъде последният конгрес на партията БКП. Следващият конгрес ще възприеме социалдемократическа номерация и ще бъде 39-ти.

5 ноември 1989: Българският външен министър Петър Младенов (след 5 дни избран за генерален секретар на БКП) е на официално посещение в Китай, вместо на българо-турската среща в Кувейт, както беше обявено на 15 октомври 1989 на пресконференция в НДК. По обратния път към дома след 3 дни Петър Младенов ще спре за няколко часа в Москва.
Чак след десетина години някой ще събере смелост и ще си признае пред вестниците, онова, което е ясно и сега – в този момент Петър Младенов получава „агремана” си за поста генерален секретар на БКП.

7 ноември 1989:  Официална София чества 72 години от Великата Октомврийска Социалистическа Революция. (За последно, както ще се окаже.) Поднесени са венци пред паметниците на Ленин и на Съветската армия от членовете на Секретариата на ЦК на БКП (същите, присъствали на срещата с журналистите преди седмица).
Органът на Централния Съвет на Българските профсъюзи в."Труд" в броя си от този ден публикува уводна статия "Идеалът":   “Най-важното е друго: както в първите години на Октомври, така и днес, социализмът ‑ и в СССР, и у нас – демонстрира жизнена сила, своята способност да разбие железните рамки на догмата и сектанството, на примитивизма и идеологическото късогледство и да потърси път за своето обновление, почва и живителни сокове за новия демократичен растеж.  Без да се отказва от идеала.  А заради него. И чрез него.”
Статията отново не е подписана. Жалко! Смелостта на пишешия ще се появи след Разрешението!

10 ноември 1989:  В 5 часа следобед Българското радио съобщи, че пленумът на ЦК на БКП е приел подадената оставка на другаря Тодор Живков като генерален секретар на Партията. Новоизбраният генерален секретар др. Петър Младенов е благодарил на др. Тодор Живков за неговата плодотворна, дългогодишна работа... и т.н.
След час и половина радио ВВС в емисията си на български език предаде първите подробности. В пряк телефонен разговор от София един от дисидентите на януарската закуска с Митеран - акад. Алексей Шелудко, каза: "Тодор Живков падна. Но трябва да си отиде и Милко Балев. Димитър Стоянов е също страшен човек. Докато те са тук, нищо не е станало. Хората се прегръщат по улиците на София. От вълнение не мога да говоря..."
Вечерта Българската телевизия показа впечатляващи кадри от Пленума - в момента, когато Петър Младенов благодари на Тодор Живков, последният като че ли не разбира точно какво се случва около него.

На 16 ноември беше съобщено за провелия се нов пленум на ЦК на БКП, на който благодарността към Тодор Живков е снета и длъжността "председател на Държавния Съвет" закрита. Милко Балев, Гриша Филипов и Димитър Стоянов са извадени от състава на Политбюро; Васил Цанов, Емил Христов, Владимир Живков, Никола Стефанов и Христо Малеев са освободени от ЦК.
Едва тогава - на другия ден - във вестниците се появиха станалите клишета нови демократични словосъчетания: "качествен поврат", "край на политическата еднополовост", "сред грохота на падащи портрети", "раздвижиха се народните маси”, митинги, живи стени, стачки", "деформации и извращения", "обкръжение"... Започнаха да се публикуват много остро изразени мнения "за" и "против" по теми, които до преди ден бяха табу: привилегии в обществото, критика на режима на Тодор Живков, идейни проблеми на БКП, критика на партийните издания, отделяне на държавните от партийните функции, правата на човека и международните договорености, етническият въпрос, дефицит на морални ценности в обществото и др.

Всички хора, които са присъствали  на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 година на пл. "Ал. Невски" в столицата, говорят за едно ново и чудесно чувство - чувството за гражданска свобода. И въпреки присъствието на явно подставени организатори на проявата, неизвестните обикновени хора твърдят и досега, че са спечелили първата си голяма победа. Опълчили се открито на партийната неправда и тя не посмяла да ги вкара в затвора дори, а отстъпила.

Но въпросът - промяна на Партията или "дворцов преврат" - остана без отговор. До Нова Година бяха проведени общо 5 пленума на БКП, три пъти бе насрочван партийният конгрес.

Първият опит за подробен портрет на събитието "10 ноември", предназначен за масовия читател, бе направен в по-независимия вестник "Поглед", едва в края на месец януари 1990г. Този вестник препечата от в."Московские новости", при това със съкращения, статията "Така си отиват диктаторите" на кореспондента на София прес в Москва Венцел Райчев (това е бащата на политолога Андрей Райчев и свекър на журналистката Виза Недялкова).
За "документа, който предизвика 10 ноември"- октомврийското писмо на другаря Петър Младенов до Политбюро и Централната контролно-ревизионна комисия на БКП, научихме от в."Дума" едва на 10 април 1990г. (отново препечатка, този път от съветското списание "Международная жизнь").
За това, че Андрей Луканов в сутринта на 10 ноември, отивайки на Пленума, се е простил със сина си, научихме тогава, когато той вече не беше "другарят Луканов", а "г-н Андрей Луканов".

Уплашени от опиянението на гражданите от новоосъзнатата им мощ, управниците лесно можеха да превърнат в кърваво насилие вечерта на 14 декември в София. Докато заседаваха вътре в Парламента, пред него събралото се многохилядно гражданство настояваше за незабавно отменяне на онази алинея от член 1-ви от Конституцията на НРБ, която постановяваше ръководната роля на Партията в целия обществен и политически живот.
В същия този ден, два часа по-рано, на свой митинг  СДС  поиска повече (но не настоя - отмяна на целия член 1-ви, разпускане на първичните партийни организации по месторабота, незабавно отделяне на партиите БКП и БЗНС от държавата във финансово, кадрово и структурно отношение, деполитизация на армията, милицията, съда и прокуратурата, съд за бивши  висши партийни ръководители, провеждане на свободни демократични избори до края на годината. В крайна сметка нищо не се реши - въпросите бяха отложени за времето след предстоящия партиен конгрес. Хората си отидоха мирно и тихо по домовете. Само едни непредпазливо произнесени думи за викане на танкове от бъдещия президент Петър Младенов, които ще станат известни след половин година, ще струват много на бъдещата БСП и периодически години напред ще бъдат припомняни с различни цели от разни политически сили.
Главната заслуга за мирното разпръскване на този митинг  принадлежи на лидера на опозицията Желю Желев, който използва целия си авторитет пред насъбралите се, за такова решение. По-късно той ще оправдае това свое решение с думите: "Революция с 40 000 души е авантюра".
Много силно е изразено и противното мнение. Предавам го с най-сполучливото изречение според мен: "Нощта в която танковете не дойдоха, но ние не трябваше да си ходим!" (в."Столица", декември 1993г.)

Междувременно на 2-3 декември на остров Малта в Средиземно море се срещнаха генералният секретар на КПСС Михаил Горбачов и президентът на САЩ Джордж Буш.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. morskipesni - Една безумна тълпа (сред която бях и аз!)
19.09.2019 11:22
Нелепото ОТРИЧАНЕ НА ВСИЧКО постигнато и безумието народно закопаха Държавата за 50 години напред. Всички бивши соц. държави ЗАПАЗИХА едрата си индустрия и ЗАЩИТИХА Природата от погроми. Не и ние, идиотите балкански. Голям грях носим пред поколенията!
цитирай
2. pitatlimedejzorata - Morskipesni,
19.09.2019 17:01
радвам се, че продължаваш да четеш. Въпреки, че всичко знаеш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 459046
Постинги: 624
Коментари: 243
Гласове: 815
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031