Че “Семейството и другите” е една неиздадена книга на български автор (с когото съм свързан емоционално), знаете, ако сте прочели предишния ми постинг “Денят на истината”. Не се съмнявам, че ще дойде времето “Семейството и другите” да се чете като “Под игото”. Каквото можах, направих, за да подпомогна Съдбата, това да се случи по-скоро. Остана ми само да запиша в Мрежата за бъдещите читатели на книгата ДВЕ НЕЩА, КОИТО АЗ ЗНАМ от автора на “Семейството и другите”.
Първото е видно с просто око, ако и да не упоменато изрично в повествованието – Тази книга е романизирана биография на рода на Атанас Буров. Разбира се, че може да се спори съвсем основателно, доколко версията на автора отговаря на историческата истина за Атанас Буров. Питал съм го за това. Той отговаря, цитирам: “Това е белетристика, а не историческо четиво. Но да знаеш, че е истина. Прочел съм тази “белетристика” в архивите на неговите палачи.” Продължавам да питам: Как така прочел? Къде ги намери тези архиви? Кой те допусна, точно тебе, да ги четеш? Неговият отговор: “Добре де, ако думата “прочел”, те смущава, тълкувай я като сънувал.”
Знаете ли, читателю – Аз вярвам в тезата, че нашите сънища са по-верен източник на информация, отколкото книгите, които са написани от други, за отдавна отминали събития. Освен това твърдя, че сънищата на автора на “Семейството и другите”, се сбъдват!
И в този контекст да ви кажа за другата тайна на книгата за Буров. В историята са вплетени едни 400 златни римски монети от времето на император Траян, които са намерени в Северозападна България в началото на миналия век. Точно тези пари “задвижват”, поддържат, цялата история в книгата. В крайна сметка те не принасят лична изгода на никой от притежателите им, но без тях нищо не би било така, както се случва. Затова и в самия край на книгата последният им притежател ги “връща” на Времето. Заравя ги обратно в земята – нека след векове да ги намери някой друг късметлия и нека те донесат нему по-голямо щастие.
”Тези намерени 400 златни ауреуса, “са напълно измислени”, ми каза Авторът – “Използвал съм ги само за “платформа”, която да носи действието. Забрави за тях.”
Не мога да ги забравя! “Сънищата” на този човек се сбъдват. Или поне аз вярвам в това, че те се сбъдват. Златните монети на император Траян ще бъдат отново намерени, точно там, където ги зарови Борис. Единственото, което подлежи на неизвестност е - Кога това ще се случи?
