Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06 19:18 - НИЕ-480 България на Балканите. И в Либия
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 87 Коментари: 0 Гласове:
0



РАЗВИТИЕ НА СИТУАЦИЯТА НА БАЛКАНИТЕ

 

“Получавайки изход към Европа, за България всъщност се затваря пътят към Балканския регион, към Украйна и Русия. Досега ние можехме да се движим свободно само в тези страни. Сега тези врати се затварят. Това е било пределно ясно на хората, които са взели решение за визите. Веднага след като България стана асоцииран член на ЕС, ни беше казано, че трябва да приведем законодателството в съответствие с европейското. А то предвижда визи за Русия например. Същото се отнася за Македония и Сърбия...”
Колко трябва да са големи капаците на очите на един българин, за да тръсне такава глупост? Може ли с такива “задръстени” в миналото хора, да искаме да станем европейска държава? А ако този ... дивак, е председател на Националната асоциация за международни отношения (Чавдар Минчев), както ни го представя в.”Стандарт” от 7.12.2000...

Не може, разбира се! Тъкмо затова, заради такива комунисти, 50 години и кусур бяхме “извън Европа и Света”. Докога? – До края на 20-я век остават точно 24 дни.
Чуйте още от горния, ако казвате, че погрешно съм го разбрал например:  “Шестмесечният срок, който Европа ни дава, е много опасен. През юни могат да ни кажат, че не сме се справили. И ще бъдат прави. Още повече, че тогава ЕС ще бъде председателстван от Белгия, а тя е твърдо против разширяването на съюза на Изток.”
Този, на всичкото отгоре, не си разбира и от професията. Решението на една страна (Белгия) можело да повлие на общото решение на всички държави в ЕС?! Това да не е СССР и Варшавския му договор бе, другарю? Уф... И аз дори му спирам кранчето на този.
Балканските неща започнаха да се подреждат в европейския смисъл на подреждане именно през отминалата 1999-та година. Може да се каже, че завършиха 8-годишните войни на Милошевич. И че никога няма да се повторят. Но пък започна четвъртвековното царуване на новия Сталин, цар Путин. Един глупак според мен – Ердоган, предстои да си повярва, че е султан на света. “Великата” битка помежду им предстои. Ще загубят и двамата. В новия Свят никой разединител няма да победи. Иначе опитите им продължават.

Хронологично за 2000 година:
- В самия край на 1999г. умря Франьо Туджман, първият президент на Хърватия след обявяването на независимостта от Югославия. Той е стар кадър още от времето на югославските партизани от ВСВ. До средата на 60-те години, когато се скарва с Тито и 25 години лежи в затвора. Появява се отново като дисидент през 1989 година. През 1990-та става председател на Председателството на Социалистическа република Хърватия. По негово време е проведен референдумът (19 май 1991) за създаване на независима Хърватия. Който води до Хърватската война за независимост, прекратена със споразумение във Вашингтон (март 1994). През 1995 година Франьо Туджман подписва Дейтънското споразумение, слагащо край на Босненската война. Преизбран е за президент на Хърватия през 1997 г. и остава на власт до смъртта си през 1999 г.
Хърватия след Туджман: През 2008 година НАТО ще изпрати писмо до Хърватия, в което кани страната да започне официално преговори за присъединяване към организацията. Това ще се случи на 1 април 2009 г. На 1 юли 2013 г. Хърватия се присъединява към ЕС.
Не зная защо в Мрежата (далеко след описваните събития) пише, че хърватите били славяни. Те са толкова славяни, колкото сме и ние. Даже по-малко!
- Пак по същото време – края на 1999 година, на президентски избори Борис Трайковски става президент на Македония, печелейки срещу кандидата на бившите комунисти Тито Петковски. (Борис Трайковски ще остане президент на Македония до 26 февруари 2004г., когато загива в самолетна катастрофа недалеч от град Мостар.) Отбелязвам, че нашата преса не се възмущава от “новото лице на Македония” по начина на Чавдар Минчев. Защо? – нататък.
- В началото на 2000 година беше убит Желко Разнятович - Аркан. Показно, насред Белград във фоайето на хотел Интерконтинентал. Аркан беше водач на прославилите се с жестокостите си в Босна и в Косово военизирани сръбски отряди “Тигрите” и един от най-богатите хора в Югославия. Кой е убиецът му така и няма да стане ясно. Ако ще ви помогне, да напиша, че Аркан в този момент е търсен от Интерпол, за да бъде арестуван и съден от международния съд в Хага. “Съжалявам за смъртта му, тъй като тя ще лиши от възможността жертвите на неговото насилие да го видят изправен на посъдимата скамейка”, е казал например британският външен министър Робин Кук.

Иначе погребението на Аркан беше превърнато в национално събитие от официалните сръбски власти. А последната му трета жена, майка на последните му две деца от общо девет, сръбската фолкпевица Цеца – Цеца Величкович, ще бъде добре дошла в България още години напред в европейска България. Разбира се, поканена не от официалните български власти, а от “музикалния и спортен елит на България”. Защо в кавички ли? Ами, не питайте, не искам сега да се ядосвам от имената им. Но няма да ги забравя. Ще ги маркирам нататък с червена боя.
- България в лицето на премиера Иван Костов и външната му министърка Надежда Михайлова предприе инициатива да посредничи в преговорите между лидерите на страните, граничещи с Югославия. Проведоха се две срещи “без вратовръзки”. Първата в Хисаря (януари), втората – в Будапеща (март). Третата среща – в Охрид (през юни), се провали. Защото вместо на нея  външните министри на Гърция, Албания и Македония предпочетоха да се ръкуват на тристранна среща в албанския град Корча. Без хубавото Наде.

Защо? Че аз откъде да знам. Чета вестници. Например в.“24 часа” от 23 март 2000г.: “Българин подпалил войната в Косово. Анализ на нашите тайни служби накарал НАТО да удари Югославия.” Или – в.“Труд” от 26 март: “В Трънско великите сили не предат. Ако бежанците са сърби – да заповядат, обаче албанец вкъщи не пускаме”, казал тамошният кмет Александър Ненков. Или пак в “Труд”, но от 11 юли: “Бомбите на НАТО доведоха горещините на Балканите. В резултат на бомбардировките се е отворила озонова дупка на полуострова”, обяви вчера доц.Симеон Кожухаров, експерт на “Открит форум” в БСП. 
- Пак през март 2000г., на 26-ти, Гърция стана десетата страна в Шенгенското споразумение. Питате кога България ще влезе в Шенген? – Не питайте,
На 12 юли 2000г. нашият Джими – Димитри Иванов, пише в “Сега”: “Слободан Милошевич не се демократизира, но ние се милошевизирахме. Материалните придобивки на нашите управляващи не са чак толкова различни от тези на клана Милошевич. Той е изолиран, те – също. Разликата е, че режимът на Милошевич е изолиран от света, а софийският режим – от народа си. Белградската изолация е външна, софийската – вътрешна. Присъединяването ни към ЕС е чудесна идея, но тя няма да се осъществи в идния четвърт век. Оцеляването на сегашния и бъдещите софийски режими зависи повече от въвеждането на ред  в собствения ни дом – и по-малко от правенето на мили очи на Олбрайт и НАТО.”
- През есента народът на Сърбия гласува новият президент на страната да се казва Воислав Кощуница. Предишният – Слободан Милошевич се опита чрез предани нему поддръжници във войската да попречи на това развитие на ситуацията, но не успя. В нашия печат се говори за “две-три жертви и няколко десетки ранени”, но дали е вярно, аз лично не разбрах. В събота - 7 октомври премиерът Иван Костов е свикал Съвета по сигурността към правителството. Добре, че по-рано същия ден Русия призна Кощуница за легитимен президент на Сърбия и всичко свърши благополучно. “Сърбия ликува”, написа в.“Труд” (без подпис?!).

На 9 октомври Кощуница се закле като държавен глава (последният президент на Югославия, както ще се окаже след 3 години). Милошевич призна поражението си и остава само председател на социалистическата партия (докато застане пред Съда в Хага след 2 години). На 10 октомври Георги Първанов обяви, че БСП признава Кощуница за законен президент. Така свиканият от Президента Петър Стоянов Консултативен Съвет за Национална Сигурност на 10 октомври стана безсмислен.

Накрая на тази глава ми позволете да представя МОЯ поглед върху събитията на балканския ни полуостров. Няма да се впускам в стари геополитически анализи от преди  половин-един век. Моята история е нова. Но геополитическите интереси са си старите – да ги назовем най-общо: Босфора и Дарданелите. От североизток/изток са надвиснали съветските републики. От югоизток - мюсюлманска Турция, а на югозапад е смъртния й враг Гърция – люлка на древната демокрация. Отгоре на север сме ние, които сме какви точно – траки, македонци, българи, славяни...? Каквито и да сме, не сме гърци, сърби, руснаци, немци или вишеградци. От гледна точка на натиска, който последните споменати, упражняват над съседите си, ние се родеем с “тракийския пояс” на Балканския полуостров, който започва от Истамбул, пресича цяла Мизия, Тракия и облизва Бяло море, навлиза в планините на Северна Македония и завършва с Албания на Адриатика. Не зная дали изобщо някога ще стане, но е съвсем логично трите държави – България, Македония и Албания, да се обединят в една държава. Как да се нарича тази държава не искам да давам никакви препоръки – да не се обиди нечий вирнат нос.
Знаете ли, мисля си да се изразя образно. Трима зетьове са женени за три сестри, живеят в къщи, чиито огради са надупчени от стари комшулуци, а всеки работи, копае, сам в дома на своята съпруга и се мисли за велик. Щото дедите на единия били станали “софиянци”, пардон – балканци, в 3-ти век преди Христа, на другия в 6-ти след, а на третия “дядото” бил най-стария от всички. А жените им – сестри! Децата им – първи братовчеди. ЗАЩО, мисля си, не се обединят в името на общата Майка Тракия?! Какъв е проблемът?! Всички пеят, живеят, мечтаят, борят се, жертват се, умират с бляна за “държавата на три морета”... За Бога, тя е под носа ни, съществува!
Ако това стане – някога - всичките ни измислени стари, сегашни и бъдещи проблеми ще изчезнат. Не казвам, че животът ни ще стане “песен”, но ще се занимаваме със съществените неща, а не с крамолите помежду си. Не исках да се отплесвам. Макар, че да разказваш за мечтите си, НЕ Е отплесване.

 

 

АРЕСТЪТ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ В ЛИБИЯ

 

В заглавието пише “арестът на”, а не “съдът срещу”, защото през 2000г. само стана известно у нас, че в Либия са били арестувани пет български медицински сестри и един лекар с обвинения за умишлено заразяване на 400 либийски деца с вируса на СПИН. Самите дела в Либия срещу тях до края на 2006 година ще станат официално 3. Медиците ни ще бъдат освободени заради световния обществен натиск срещу Муамар Кадафи чак през юли 2007 година. Но за тези събития – нататък. Сега  пиша само за началото на “либийското дело” и неговото развитие през 2000 година.
Имената на обвинените в “причиняването на епидемия чрез инжектиране на 393 деца от детската болница „Ал-Фатих“ в Бенгази с ХИВ” български медицински сестри са Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова. Заедно с тях е арестуван и палестинският стажант-медик Ашраф ал Хаджудж. Отделно от тях е обвинен за “нелегално опериране с чужда валута” и лекарят Здравко Георгиев, мъж на Кристияна Вълчева.
Първото дело срещу българските медици е в Народния Съд на Либия и е отворено на 7 февруари 2000 г. Чак тогава българската страна е била уведомена официално за този проблем. Иначе медиците ни са били арестувани и, както ще стане ясно по-късно, малтретирани и изтезавани зверски – по либийски. Това са почти две години предварителен арест. Но...
Либийският вожд Муамар Кадафи по нищо не се отличава от иракският такъв Саддам Хюсеин. И двамата са арабски народни водачи, от “нашите” - имам предвид приятели на комунистическите режими по света, включително и нашият на Тодор Живков, зет му Иван Славков, председателят на Съюза на АБПФК Велко Вълканов и редица по-нови депутати на БСП като Илия Баташки, Георги Първанов... Споменавам далеко не всички и прескачам. В края на краищата не пиша история на световното комунистическо движение по света. И двамата – Саддам и Кадафи, са престъпници към демократичния Свят. Например, първият като загуби окупационната си война в Кувейт от краваря Буш, запали нарочно 600 петролни кладенци в арабската пустиня, обгазявайки така половината свят. Вторият заръча на един свой подчинен да свали граждански самолет на САЩ над английското село Локърби и така уби 300 невинни човеци, мъстейки на същите “мръсни американци”. И двамата – Саддам и Хюсеин, ще бъдат разстреляни като пустинни кучета, измъкнати от пясъчните си дупки, където са се крили от Възмездието. И двамата през цялото това време ще бъдат защитавани докрая от нашите стари комунисти / нови социалисти. Конкретните действия на лицата им в случая “Саддам” описах в НИЕ-1 и НИЕ-2. Тук и в следващите две книги НИЕ, ще четете за действията и лицата им в случая “Кадафи”. Ако намерите повторения за лицата и в двата случая, не се учудвайте – резервната скамейка на “народните защитници” не е дълга и все по-къса става. Благодаря ти, Свят!

Ето:
- Вестник ”24 часа”, 23 февруари 2000 (тогава информацията за либийското дело става публична), публикува един анализ на Христо Кьосев “И София кове либийското бесило”, който е гарниран с неподписан колаж. На него е показан в гръб някакъв човек с примка на шията, вероятно българин, който държи два плаката. В дясната ръка – портрет на Муамар Кадафи, в лявата – портрет на Петър Стоянов. Над главата на нарочения за обесване българин пише “Вечна дружба!”

Гадно комунистическо и много миризливо. Вечната дружба с Кадафи беше по времето на Тодор Живков. А днес Кадафи заплашва България именно защото е представена от демократичен президент като Петър Стоянов. Нарушава му фикс-идеята да е диктатор. Същите причини ще задвижат ислямският тероризъм на видовете бинладеновци, както и азиатския комунизъм на видовете Сен, Ун и Ин. Ами, те всички комунисти са такива – убийци!
А Христо Кьосев се прави на тарикат, Чуйте го: “Че се готви нечестен процес е ясно. Не е ясно само защо българските власти гузно мълчат. “Решихме единодушно, че новината трябва да се запази в тайна, за да изработим спокойно общ план за действие” – обяснява външно м-во.  Но какво ще каже Външно утре, ако, не дай си боже, се стигне до бесилото? Вместо да мълчат българските власти отдавна трябваше да вдигнат шум до небесата. Трябваше да спечелим за нашата кауза САЩ, Евросъюза, ООН, Третия свят и така нататък. Светът ще ни помогне, ако поискаме. Но ние пазим тайна. Докога?! Мълчанието на официална София е знак на съгласие с диктатора Кадафи. То е предателство спрямо нашите сънародници, изпаднали в беда.”
(Ох, милият, какъв “наивник”. Незапознат със ситуацията, нали – В редичката на онези към които е трябвало да се обърнем за помощ, е посочил САЩ, но липсват Русия и Китай. Що? Присъства например ООН, но там Русия и Китай имат право на вето. Ще пуснат резолюция, която да изиска от Кадафи да пусне българките, нали?! Виж ми окото, плава ли в него корабче. Обаче не е пропуснал да метне критика към външното министерство на Надежда Михайлова, че не си върши работата. И злобно пита накрая ехидно “Докога?!”, за да постави знак на равенство между демократична София и “диктатора Кадафи”. Завършен подлец! Чист комунист!  - за Христо Кьосев говоря.)
- Пак в.”24 часа”, но 6 дни по-късно “идва на моя”. Само дето не е посмял да се подпише: “Само Примаков може да ги спаси. (Евгений Примаков се има предвид, Който е бивш руски премиер и шеф на руската Служба за външно разузнаване – б.м.). Примаков е личен приятел на Саддам Хюсеин, египетския президент Хосни Мубарак и либийския ръководител Муамар Кадафи.”
- В.”Сега” (2 юни 2000) е същият кьосевец. Само дето е в рокля – подписала се е Мери Яланджиева. Поводът е, че съдебният министър на Иван Костов Теодосий Симеонов си позволил “да обиди”, според Мери, либийците. Казал: “Мога да предвидя един процес, който става в бяла страна, либийците са нещо много по-различно.” И на тази общо взето вярна негова преценка за Кадафи, Мери Яланджиева реагира така: “А защо Теодосий Симеонов се има за бял? И каква е държавата, на която той може да й е министър на правосъдието? Ега ти държавата е.”

Ако това е вярно за България бе, Мери, то какво може да се каже за държавата Либия, която няма изобщо правосъден министър, а  Кадафи е всичко и над всички? Да отговоря ли? – Червена държава, наша, социалистическа. Ще й се на Мери. Това я сърби, тук й е болката, не са българските медсестри.
А за подсилване на ефекта този материал яланджиев, е илюстриран с един колаж (неподписан, разбира се) на който Теодосий Симеонов е облечен с атрибутите на Куклуксклан, заобиколен от други такива “бели” американци. Муамар Кадафи, горкият, не се вижда никакъв наоколо. Навярно вече е заклан и сготвен за вечеря на тия бели зверове.  Хак им е Локърби!
- Учиндолецът и той имиджа си търка. “Хъшовете” организираха всенародно шествие и оставиха 5000 запалени свещи за тях на стълбите на храма “Александър Невски”. За упокой ли? Чуйте кукувците: (взето от в.”Новинар”, 14.06) “Стари и млади стоят един до друг. Млад мъж държи спящото си бебе в ръце. До него възрастна жена се кръсти. Всички тях Иван Кулеков нарича “свободни граждани на България” и продължава: “Г-н министър-председателю, вие отдавна нямате нищо общо с гражданското общество. Затова ви се молим като на Бог – Благоволете да ни кажете кои са виновни за съдбата на живеещите в затвор българи, за шестимата в Либия и за милионите в България.”

Как красиво иронично и нагло Кулеков вмъква, че не само шестима българи в Либия живеят в затвор, ами и милионите, които са останали в България.
- Иван Славков в “Труд” от 18 юни 2000: “Не знам какво ще стане в Либия. Трудно ми е да коментирам предварително каквото и да е. Ще се срещна с Кадафи и ще го помоля за справедлив процес.”
Нататък материалът на журналиста Антони Йорданов продължава така: “Прокрадват се варианти за разменна монета. Със силното си влияние в МОК, Батето може да засили позициите на Либия в спорта срещу помощ за нашите пред съда.”
Знаете ли кой ще спаси нашите медицински сестри накрая? – Няма да се Кьосев, Примаков, Яланджиева, Славков и другите Кулековци, приятели на Кадафи. Защото те имат друга цел с приятеля си: да бъде убита демокрацията и да се възцари отново предишното комунистическо управление. Пък нека и Кадафи да помага.
 Свърших за днес с тази тема. И други ядове имам. За съдбата на нашите медици и съдбата на Муамар Кадафи ще разказвам пак и пак в следващите НИЕ.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 55308
Постинги: 306
Коментари: 112
Гласове: 331
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031