Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06 19:39 - НИЕ-479 Европейският Съюз и българските проблеми
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове:
0



ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И БЪЛГАРСКИТЕ ПРОБЛЕМИ

 

Ето кратката история на Европейския Съюз.
Той се създава с цел да се прекратят честите и кръвопролитни войни между съседски европейски държави след 2-та световна война. Шестте държави основателки са Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия. През 1957г. с Договора от Рим се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), позната също като „общия пазар“. Първото разширяване се случва на 1 януари 1973-та, когато Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват към Общността. В 1981 година Гърция става 10-та държава в нея, а Испания и Португалия я последват пет години по-късно – в 1986-та.
След падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година европейците от Централна и Източна Европа се сближават. През 1993-та приключва изграждането на единния пазар с „четирите свободи“ на движение на стоки, услуги, хора и капитали и е подписан Договорът от Маастрихт от 1993 г. Така ЕИО става ЕС – Европейски Съюз. През 1995 г. към ЕС се присъединяват 3 нови държави: Австрия, Финландия и Швеция. Малко село в Люксембург дава името си на споразумението от Шенген, което позволя на хората да пътуват, без паспортна проверка по границите. През 1999г. е подписан Договорът от Амстердам, а в следващата 2000 година еврото става новата валута за много европейци.
След атентата срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001-ва, страните от ЕС започват да си сътрудничат много по-тясно в борбата с престъпността. Източна и Западна Европа най-накрая преодоляват политическите си различия и десет нови страни влизат в ЕС през 2004 г. Тези страни са Полша, Чешка република, Словакия, Унгария, Словения, Естония, Латвия, Литва, Кипър и Малта. През 2007 година ги последват България и Румъния. Договорът от Лисабон 2008-ма, който  осигурява на ЕС модерни институции и по-ефикасни методи на работа, влиза в сила през 2009 г. През 2012 г. Европейският съюз получава Нобеловата награда за мир. През 2013 г. Хърватия става последната засега 28-та страна от Съюза. В 2017 година Великобритания става първата страна, която иска да напусне ЕС.
Седалището на Есвопейския Съюз е в Брюксел.
(Понеже следва да опиша българската следа в Европейския Съюз, да припомня отново, че освен Европейския Съюз – ЕС, съществува още една организация от европейски държави: Съвет на Европа – СЕ. Обикновено наричат СЕ “Голяма Европа”, защото в нея членуват 47 държави, за разлика от 28-те, които са членки на ЕС. Но двете организации са съвсем самостоятелни. Иначе работят по една цел – европейската интеграция. Затова те имат и общ флаг и общ химн – Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен. Седалището на СЕ е в Страсбург, Франция.)

Припомням българската европейска история.
От 1944-та до 1990 година ние, българите, живеехме извън Европа и Света. България беше държава от социалистическия лагер и лоялен член на Варшавския договор. Като такава, тя бе отделена от народите на останалата Европа с “желязна завеса” и всеки, който искаше да я прескочи в посока от нас навън, го чакаше смърт. Или бърза – от куршум на границата, или по-бавна – съд и “трудов” лагер.
Но дойде 10 ноември 1989 година.
През юни 1990 проведохме демократични избори. Повече от 40% от населението ни не гласува за комунистите, но позволихме на Луканов да застане на власт. Европа не мръдна! През септември 1990-та президентът Желев обяви, че “България вече не е комунистическа страна” и предложи “неизвестния” Димитър Попов да оглави... коалиционно правителство на “надеждата”. Европа изпрати през март 1991г. заместник-председателя на Комисията на Европейската Общност, прие през април нашия Попов при председателя на Общността и толкова.
Изборите, които СДС спечели, бяха през октомври 1991. До края на април 1992 година, цели 6 месеца, нищо не се случи - Европа чакаше действията на това правителство. И ги видя:
- декември: законите за отнемане на краденото партийно имущество и за Висшия Съдебен съвет;
- януари: закон за чуждестранните инвестиции;
- март: закон за банките и кредитното дело, реституционните закони, вкл. и закона за земята, както и признаване независимостта на Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина и Македония;
- април: законът за приватизацията.
На 7 май 1992г. пред сградата на Съвета на Европа в Страсбург се развя българският трицвет (без петолъчката). България стана член на Съвета на Европа. Случайно, нали!

(За подробностите се върнете в НИЕ-1, главата за събитията 1992г.)
Но аз държа да ви припомня, не за физическата същност на убийците стари комунисти, а за безпримерната наглост на новите им наследници социалистите. Ако си мислите, че това е отклонение от темата – НЕ Е. Защото ТЕ и преди, и тогава, и сега, и занапред са си същите.
Ето избрани “бисери” от статията “По повод на Страсбург”, в. “Дума” от 11 май 1992. Авторът ще познаете лесно по наглостта. „Ако приемем, че едва сега ставаме европейци, ние ще трябва да се разделим с истинската представа за себе си. Ще трябва да забравим, че сме една от най-старите държави в Европа. Това, че днес ни приемат с редица забележки в едно ново политическо “семейство”, съвсем не означава, че сме туземци, открити токущо от Магелан или Кук. Елементарната справедливост изисква да гледаме на стола си в Страсбург не като на някакво благородно подаяние, а на място, което ни принадлежи по традиция. Това, че сме по-бедни от другите в момента, не означава, че сме от друг свят. Политическата спекулация с днешното ни “завръщане в Европа” е не само елементарна, но и обидна за националното ни самочувствие. Ако някой наивен днес вярва, че именно от 7 май т.г. ние имаме реалното право да се наричаме европейци, то тогава на кого трябва да оставим всичко онова прекрасно и трагично, което сме сътворили през времето? От словото на Климент Охридски до книгите на Вазов; от Боянската живопис до картините на Майстора; от химните на Йоан Кукузел до творенията на Владигеров; от Мадарската скала до скулптурите на Атанас Далчев; от съда над Левски до съда в Лайпциг; от бунта на априлци до антифашистката съпротива; от епопеята на Одрин до епопеята на Драва; от строителите на съвременна България до строителството на същата тази България.”
Същата тази България?!

Аз съм убеден противник на „националното помирение” с такива продевци. Целия си съзнателен живот посветил на Партията – безродница, потрошила в буквалния смисъл на думата костите на потомците на Иван Вазов и Райна-Княгиня, Стефан Стамболов и Александър Стамболийски, Симеон Радев, Никола Петков, Далчев; прокудила европейския цвят на българската интелигенция и заменила го със собствената си простотия; скрила само временно пушките и танковете „за трепане на гадовете” като му дойде времето...
И той бил българин като мене? Хайде, стига!
Време е да изхвърлим боклуците от двора на България и с наистина хилядолетното си наследство, горди с тези две неща, да разширим отново границите на Европа, които комунистите стесниха!

На 1 януари 2007 година пред сградата на ЕС в Брюксел, ще се развее българското знаме с двата лъва. България ще стане член на Европейския Съюз. Случайно, нали!
Това, което днес в 2000г., е още бъдеще, ще се случи, защото правителството на Костов в 1999г. взе еднозначно страната на НАТО във втората война на Милошевич срещу Косово. Това превърна обещанията на “червения” социалист Виденов за прозападна политика в реалност.
(За подробностите се върнете сто - сто и петдесет страници назад в тази книга.)
Но аз държа да ви припомня, не за физическата същност на убийците стари комунисти, а за безпримерната наглост на новите им наследници социалистите. Ако си мислите, че това е отклонение от темата – НЕ Е. Защото ТЕ и преди, и тогава, и сега, и занапред са си същите.
Стефан Продев вече е умрял. С него и наглата им наглост. То тя  съществува в латентно състояние. Слушайте, припомням:
- Ивайло Дичев (син на писателя Стефан Дичев – “Пътят към София” и слуховете за сделката му с Фани Попова-Мутафова...), във в. “Стандарт”, 22.03.1999: “Западът търси оправдания за бомбардировките. Безпокойството се засилва от факта, че едно военно решение на косовския конфликт, ще създаде ситуация, подобна на ивицата Газа, ще се превърне в хроничен проблем, който за дълго ще отвърне погледа на инвеститорите от региона. За нас това ще бъде фатално.”
- Найден Андреев, композитор (човекът с когото Валерия Велева дълги години живее на семейни начала) композитор: “Това е агресия. Този удар обезсмисли съществуването на ООН. От ООН вече няма нужда. Интересува ме само дали Русия ще се намеси. И мисля, че ще се намеси.”
И те били българи като нас? Хайде, стига!
Време е да изхвърлим боклуците от двора на България и с наистина хилядолетното си наследство, горди с тези две неща, да разширим отново границите на Европа, които комунистите стесниха!

 

·                      И ето ни в 2000 година. Тя е разположена между датите 10 декември 1999 година - когато на заседанието си в Хелзинки Европейският Съвет (събранието на държавите-членки на ЕС) реши да открие същинските преговори за влизане в Съюза на държавите България, Литва, Латвия, Словакия, Румъния и Малта, и 10 декември 2000 година  - когато на съвещанието си в Ница Съветът на Министрите в ЕС (15-те външни министри към този момент) определи сроковете за приемането на новите. Най-разочарована била Турция, чието име като страна-кандидат, дори не е било споменато.
Съгласно решенията от Ница първото разширение на Съюза ще бъде през 2004 година. Няма единодушно решение кои да бъдат първи, кои втори. Да добавя, че България е получила 10 гласа. Достатъчно за “да”, но не можах да намеря в печата, кои са били петимата външни министри, които са гласували “не”. (Защо е тази тайна, за мен лично, е необяснимо. Русия не е членка на ЕС, та да си помисли човек, че външният й министър е гласувал против. А на бас, че гъркът е гласувал “не”. И може би холандецът.)
На това съвещание е било решено България да има 17 депутати в бъдещия 738-местен Европарламент и 1 еврокомисар (от 27 еврокомисари общо - по един на всяка държава-членка).
Аз няма как да не отбележа, че между датите 10 ноември 1989 и 10 декември 1999 година има точно 10 години и един месец!
Какво се случи в тези 10 години?
В края на 1990г. Великото Народно Събрание заявява документно, че България иска да стане пълноправен член на Европейската общност. Ще трябва да минат цели 5 години, докато 37-то Народно събрание на 14 декември 1995г. (Жан Виденов е на власт) гласува решение Република България да подаде официална молба за членство в ЕС. След още година и половина (3.03.1997 – служебното правителство на Стефан Софиянски) Европейската Комисия отправя покана към България да актуализира молбата си по изискваните критерии на Съюза. Следват размени на становища, меморандуми, доклади, докато на 10 декември 1999 година на свое заседание в Хелзинки, Европейският Съвет решава да открие същинските преговори за влизане в Съюза на държавите България, Литва, Латвия, Словакия, Румъния и Малта.
Докато завършат успешно тези преговори – “затварянето” на всички техни етапи, т.нар. “преговорни глави” - ще отминат още 7. Тогава чак, в самия край на 2006-та, страната ни ще стане пълноправен член на Общността. Т.е. ще получи своята “диплома за завършено европейско образование”, казано образно. Оттук нататък започва реализацията в “професията”. Като при хората – дипломата дава само право да се работи по специалността. А дали ще успее притежаващият я и доколко - временно или доживот - ще завоюва уважението на другите, зависи единствено от него самия. Разбира се, че се предполага наличието на спокойни “условия за работа”, за които отговаря Обществото, издало “дипломата”.
Получи се засукано, но имам предвид реализиращият се “да не бъде убит”, преди да се реализира.

Виждате ли колко сложно започна да става и как всички неща – личност-общност, мечти-възможности, усилия-резултати, настояще-бъдеще, случайност-съдба... се оказват “вързани едно за друго”, следващи едно от друго.

Макронивото – спорът “Комунизъм или Демокрация”, съм обсъждал на страниците на тези хроники и трябва да знаете чудесно МОЕТО мнение: Краят на комунизма по нашите земи ще настъпи де-юре, когато България стане член на Съюза на европейските държави.

Микронивото е индивидуалният избор на всеки човек. Когато в собственият си живот всички българи изберат трудната Свобода на Демокрацията, комунизмът в България ще си е отишъл и де-факто. В хрониките си давам моето микрониво с наклонен шрифт. За да го отличавате лесно и да не го четете, “ако ви дразни”.

А между макрото и микрото, с обикновения шрифт, записвам стотиците хиляди ежедневни факти, които забравяме на минутата, защото непрекъснато ни затрупват нови и по-нови. А не бива да ги забравяме! Защото Животът ни е всъщност един пъзел, съставен от тези дребни, маловажни събития. Които нито са дребни, нито са маловажни. Щом се отдалечим времево от тях, изведнъж осъзнаваме, че сме “били предупредени”, но не сме обърнали внимание на Знака на Съдбата – Обществената и Личната! (Изобщо не зная коя е по-важна.)

 

Следват няколко избрани изказвания на българи, които – как да кажа - не им е съвсем по сърцето, че България ще става член на Европейския Съюз. Подредил съм ги хронологично. На пропуснатите се извинявам, но няма как да се вредят всички.

·                      Започвам с карикатурата на Христо Комарницки от вестник ”Сега”, 12.01.2000. В бебешкото кошче плаче пеленаче на чиято пелена пише “Бебе 2000”, а над кошчето се е надвесил Иван Костов, който чете от една папка на която пише “Програма 2001”. Озадачен е.
Под тази карикатура има препечатани (от вестник ”Труд”, така пише) предсказания на “суперпророчицата д-р Бойка Пенева, хирург”. Ето ги: “Работите са вече измислени, остава да се разиграят. Следващият кабинет пак ще е на СДС, но в него ще влязат и хора от ДПС – не тези, които знаем, а на по-високо ниво, по-интелигентни. Америка ще ни удари много як гръб. Не само заради точната ни позиция за Косово. Ще ни помогнат, за да могат да стъпят тук. САЩ ще накара ЕС, който е по-тутав, да се поразмърда. Великите сили започнаха да се надскачат кой да ни вземе.  Трябва добре да се продадем.”
(Заглавието, което в.”Сега” е поставил на статията, е “Докато САЩ ни удари гръб, а ЕС се натута, да огладняваме качествено”.)

·                      По повод отваряне на преговорите с ЕС за приемане на България в Съюза, един от сценаристите на “Хъшовете” - Иво Сиромахов написа на 30.01.2000 в “24 часа” следното: “Прочетох във вестника, че студовете щели да отворят голяма озонова дупка над Европа. (Озоновата дупка не се появява вследствие на студовете, нито е само над Европа, но за омразата на простак хъш това няма никакво знаечние.) От нея сме щели да се изприщим, да хванем рак на кожата и да окьоравеем. Много се притесних. Не може да бъде Европа да ни праща такава дупка! Не ни стигат дупките по улиците, дупките в бюджета, Сатурновите дупки и деветата дупка на кавала, та за капак идва и озоновата. Отидох в парламента да се консултирам. Още на вратата се сблъсках с депутат от мнозинството. “Какво ще правим с озоновата дупка?”, попитах го. “Ще разтворим обятията си за нея. Не забравяйте, че това е евроозонова дупка, а ние сме кандидати за ЕС. Тъй че, ако тя ни влезе – влезе. Ако не – ние влизаме в нея.”
Този Иво Сиромахов, един изпускащ вредни газове от своя заден отвор писач, ще ни бъде предложен за писател на годината 2016. От Съюза на Българските журналисти, разбира се.

·                      В края на януари 2000г. нашите власти официално съобщиха, че до 3 месеца българите ще могат да пътуват в европейските страни без визи.
Какво написа по този повод в ”Труд”, 1 февруари 2000г. Майорът от ДС Владимир Костов (и за ДС, и за майора, го има доказано; досието му на този беше извадено от Комисията за разкриване на досиетата): “И ето, днешни наши политици, изглежда се изкушават да направят “римейк” на някогашната Тодор-Живкова политика на “най-верния и най-усърдния”. За нещастие на тези наши политици, сега светът е друг. В даден момент усещат допира на нечие коляно и си мислят, че то е например американското. Хвърлят се веднага да действат като “най-верни и най-усърдни”, а то в следващия момент се окаже, че коляното било, да речем, германско, или турско, или гръцко или дявол знае какво. Ако има късмет да не го сритат, сгрешилият в преценката си “най-верен и най-усърден”, получава само потупване по рамото.”

·    На 5 юли Европарламентът гласува за изваждане на България от “черния” визов списък (437 депутати са били “за” и 98 “против”, 19 въздържали се). Въпреки еуфорията ни, това решение предстои да бъде ратифицирано от парламентите на всички страни-членки на Съюза, за да стане факт. Дълга работа, както ще се окаже.
Но аз искам да запазя едно мнение, наречено “Шенген е между нас” (в.”Труд”, 7.07.2000): “Падна една от последните бариери пред визите за българите в Европа. Може ли да има нормален човек, който не би се зарадвал от решението на Европарламента? За жалост, оказва се, да. Уникалната българска завист очевидно продължава да владее лявото пространство в родното ни Народно Събрание. Няма друго логично обяснение на факта, че избраниците на червения електорат останаха по местата си и вяло отбелязаха новината. Те просто не можаха дори в такъв момент да преодолеят раздразнението си, че пробивът в Шенген се очертава да стане по времето на управлението на СДС. Поведението на лявата група в парламента попари покълналата крехка надежда, че политиците в България могат да намерят сили да преодолеят собствената си суета в името на страната. Шенген е жив в душите ни и докато не го разрушим между нас, ще ни бъде трудно в Европа и без визи.”
Изключително вярно, според мен. Знаете, нали, че аз не съм от червения електорат и моето одобрение за този анализ няма как да повлияе върху лявата България. Само че аз съм много обнадежден от него, защото знаете ли кой го е написал? – Георги Трайков, който към момента е заместник главен редактор на "Труд", а Тошо Тошев - агент “бор”, му е началник, значи може да го уволни, когато реши. Но Георги Трайков го е написал, подписал се е и Т.Т. го е пуснал, макар и на 11-та страница.
Да напиша сега, че Георги Трайков е внук на известния Георги Трайков, земеделският водач, който е заместил на кормилото на БЗНС  Никола Петков, убит от комунистите на Димитров, който легитимираше още 40 години (бил е дори председател на народното им събрание) същите тези комунисти в похода им за всемирен комунизъм. Добавям, че баща на журналиста Георги Трайков е също журналист - Хараламби Трайков (загинал при катастрофа през 1973), а негов чичо е Боян Трайков, дългогодишен кореспондент на българската телевизия в Париж, директор на БТА в тошовите времена и главен организатор на пропагандната акция “Сергей Антонов е невинен” (1983).
Сега разбирате ли защо съм обнадежден? – Комунистите остават сами “оттатък Шенген”!

·                      Нищо че сега, а и нататък, ще разказват бодро опорни вицове. Един такъв намирам на същата тази 11-та страница, само на 10 см под “Шенген е между нас”:  Пита лисицата враната на клона:  “Ти за СДС ли ще гласуваш или за БСП?” Враната държи в клюна си сиренце и мълчи. Лисицата продължава да й досажда. Враната не издържа и признава: “За СДС!”  Сиренцето пада, лисицата го лапва и казва поучително: “И за БСП да гласуваш, все същото”.
С тези си разсъждения ТЕЗИ, комунистите имам предвид, не стават за демократична Европа. Мястото им е при Путин в Русия.

Споменах Русия и Путин. Да напиша още нещо в подкрепа, че тези са глупави, безнадеждно глупави, че могат да влият на Света. На 10 октомври 2000г. в столицата на “Новия” Казахстан Астана беше подписан договор между Русия и 4 бивши съветски републики на СССР: Беларус, Таджикистан, Киргизстан и Казахстан за създаването на Евразийски икономически съюз. Какво да кажа за бъдещето на Евразийския Съюз, освен че са нагло глупави. Кой нормален човек ще се подлъже по инициалите му, които повтарят инициалите на Европейския Съюз?!
Знаете ли каква подигравка е изцепил един неподписал се от същия вестник “Труд”, но от 25.06.2000? – “Сега Путин или трябва да стане първият руснак, стъпил на Луната, или да реши проблемите на Русия.”
Също обнадеждаващо, нали?

·                      На 14 октомври 2000г. намирам в “Труд” заглавието “Натовска есен в България”, подписано от Васил Люцканов: “Тази есен натовските шефове буквално се прескачат в София и даже вече не правят впечатление. Далеч е сензацията около първото посещение на генералния секретар на Пакта Манфред Вьорнер (1992), престрашил се да се повози в “трабант”а на атлантика Соломон Паси. За малко повече от 9 месеца България се превърна в Мека за висши служители на алианса. Визите им минават в усърдно потупване по рамото и уверенията, че София е първи съюзник в Югоизточна Европа. Но що се отнася до евентуалната покана към България за членство на среща на върха на НАТО през 2002 година, сдържаността е единодушна. Всъщност совалките у нас си бяха под знака на напрежението в Югославия и жегата в Косово...”
Всъщност журналистът Васил Люцканов е вече самотен воин на полето на антинатовска България. Надъхва себе си, че страната ни ще остане извън НАТО. Бодро си припомня факти от времето на Стефан Продев, когато нова социалистическа България се беше осрала само веднъж  - при Андрей Луканов. После дойде Беров, после Виденов - когато БСП бе твърдо против НАТО и Европа, и посещения на “висши служители на алианса” не беше възможно. Но Господ не е социалист и напъните да се възстанови стария социалистически лагер завършиха с насиране. Миризливо, многократно. Милошевич загуби югославските войни. После и войната за Косово. Това накара новият лидер на старата БСП Георги Първанов да смени тактиката: “Няма да се бием повече с вас, но поне ни дайте време да отстъпим с достойнство. А ние ще ви съдействаме. И ние искаме в Европа. Пък ако предварителното условие е да преглътнем НАТО, дайте да се прегърнем.”
Това съгласие на Георги Първанов от името на БСП беше причината правителството на Иван Костов да застане твърдо на страна на Алианса през 1999г. и доведе до “натовската есен в България” през 2000 година. А иначе люцкановци си пишат, “надявайки се да падне тавана” (не се шегувам – социалистите чакат да изригне вулканът Йелоустоун в САЩ, та да им реши проблемите). Например:
- Светослав Терзиев от в.“Сега”, 20.12.2000г. пита “Разпада ли се НАТО?” и допълва дълбокомислено: “България напира към организация, която не знае дали ще оцелее”.
- Светлана Михова, в.”Дума”, 5.01.2000: “На Запад всъщност нямат друг избор, когато мислят за Русия и Путин, освен рано или късно да престанат да се правят на червени шапчици.” (Милата Баба Яга.)
- Виктор Шарапов (който през август 2000г. е на посещение в България, без да е висш натовски служител): “Ето и Путин казва, че Русия също може да влезе в НАТО. Да, но при определени условия. Когато Русия ще е пълноправен партньор и когато всичко това няма да е насочено срещу нея. Тогава, да, моля ви се, който иска, да влиза в НАТО!”
Миличкият нещастник. Защо казвам това?

10 април 2000, в.”Труд”: “Русия обяви, че през септември ще отвори вратите на орбиталната станция “Мир” за пътешественици. Орбиталните туристи ще прекарват по една седмица на борда на “Мир”. Те ще връщат на Земята заедно с космонавтите при смяната на руските екипажи. Всеки, който гостува на станция “Мир”, ще получава титлата “Миронавт”. Парите, получени за престоя в космическия хотел, ще подпомагат изпадналата в безпаричие руска програма за изследване на околоземното пространство.”

Станцията “Мир” падна на Земята през 2002 година без да стане междузвезден хотел. Добре, че падна насред Тихия океан, та нямаше излишни жертви сред бъдещите “миронавти”.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 54152
Постинги: 306
Коментари: 112
Гласове: 324
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031