ЯНУАРИ – ЮНИ   2000

ПРОБЛЯСЪЦИ В НАЧАЛОТО НА ВЕКА

·                      “Европа спокойно отброява оставащите минути до Y2К” (година 2000, компютърен проблем) – публикация на “Интернешънъл хералд трибюн”, препечатана в “Демокрация” на 22.12.1999: “С приближаването на 2000 година и в Европа, и в Азия все повече се споделя мнението, че компютърният проблем 2000 няма да нанесе толкова поражения, колкото се очакваха. От електрическата мрежа до контролните системи на въздушния трафик, от телекомуникационите компании до банките, жизненоважната инфраструктура на европейската икономика би трябвало да продължи да функционира гладко при смяната на датата. Неизбежно проблеми ще има с компютрите или инсталираните чипове само при средните и малките компании. В повечето случаи проблемите вероятно ще причинят закъснения или грешки, но не и провали и големи разстройства. На 1 януари 2000 година ще има хляб и кроасани, но не е сигурно дали ще можете да си ги платите с банкова карта.”
А това къде да сложа? Кому да го сложа, както би попитал Валери Найденов.
- В.”24 часа”, 9.04.1999 (неподписано): “Идва новата 2000 година. Токът в цяла България примигва и гасне. Спира водата. Системите на отбраната са блокирани. Самолетите “ослепяват” и падат. Получавате сметки за телефон със 100-годишна лихва. Кредите се олихвяват за цяло столетие. Този апокалипсис ще настъпи след 9 месеца, ако не се справим с компютърния проблем 2000. Погрешно се смята, че той няма да засегне отделния човек. Създаден е Консултативен Съвет към Министерския Съвет. С националната координация се зае министър Марио Тагарински. “Ако проблем 2000 бъде оставен неуправляем, той може да застраши социалната и икономическата инфраструктура, здравето и безопасността на гражданите”, каза министърът.”
Въпреки тази “огромна опасност” една седмица преди Апокалипсиса – на 22.12.1999, министър Марио Тагарински бе сменен и всичките му задачи бяха поети лично от премиера Иван Костов. Може би затова, а, събитията се развиха според прогнозите на “Интернешънъл Хералд Трибюн”, а не според вестника “24 часа”. Иронизирам.
- В. “Дума”, 2.03.2000, карикатура на Ивайло Цветков. На гишето за приемане на нови документи операторката пред компютъра е ужасена. На екрана на служебния й компютър пише, че детето на поредния клиент от опашката е родено на 29.02.1900.
Това е абсолютно невъзможно! Но е направено СЪЗНАТЕЛНО само да се всява паника и тревожност. Обърнете внимание на датата. Редакторите на “Дума”-та се надяват на прости и нечетящи читатели. Още преди цели три месеца (около 10.12.1999) всички вестници съобщиха, че бебета’2000 ще имат нови ЕГН в които към числото на месеца – трета и четвърта цифра, се прибавя 40. Т.е. ако бебето е родено на 29.02.2000г., неговото ЕГН ще бъде 004229хххх, а не 000229хххх.
Знаете ли, аз пък понеже съм образован, любопитен и паметлив, съм си отбелязал една публикация в “Дума” още от 5.01.2000, където пише, че “Светът премина без проблеми в 2000г.”. Ха сега, де! Излиза, че карикатуристът Ивайло Цветков лъже като дърт комунист, като Христо Комарницки от в.”Сега” например... Пита се с каква цел? И срещу колко?

·                      Желанието за емиграция е устойчиво. Според социолозите.  
Според социолозите, защото според старите комунисти и новите им последователи социалистите, желанието за емиграция било следствие на Демокрацията – хората били отвратени от новите времена след 10 ноември и затова емигрирали масово. Не било така по времето на социализма, ни убеждават. Тогава в България се живеело чудесно, свободно, волно... Ама коментар защо днес всички емигрират на Запад, към лошата демокрация, а не към хубавия социализъм, не дават, нали?! Брех, мама му стара! Повече от рядка безочливост - комунистическа безочливост! До 9 ноември 1989 година ВКЛЮЧИТЕЛНО, по границите на България социалистическите граничари стреляха на месо по желаещите да преминат оттатък! Ако някой случайно се беше промъкнал там, тук за роднините му комунистите спретваха истински ад!
Знаете ли кое по-лошо от това? Че днес сред българите, сред нашите колеги, сред нашите приятели, ИМА ОЩЕ такива люде, които, например като граничари на времето си, са стреляли и убивали бягащите от комунизма. Вероятно са били насилени да го правят против волята си, но... Но първо – вместо да поискат честно и почтено прошка от сънародниците си, те се крият като мишки в съвестта си и крещят “Много сме, силни сме”. Именно това, защото в това им е надеждата – Някоя партия, някаква част от народа, да поеме ЛИЧНАТА им вина за колективна. Няма да стане! И второ НО – децата и внуците им на тези, съставляват огромната част от новите българчета емигранти на Запад. Точно на тези! Защото точно тези днес имат парите за такова решение. Всеки честен българин може да направи собствен списък на кои негови колеги, приятели, съкварталци, децата им учат, работят или са женени на Запад. Препоръчвам го! И когато тръгне да гласува, да съгласува Избора си с този списък. Не е толерантно и не е лесно, но... дали не е необходимо?!
Всеки има право, ДНЕС разбира се, сам да избира къде да живее, но когато 90% от децата ни навън, са на “червените другари”, а самите те “в ония ОФ времена” бяха не повече от 30-40%, това демократично ли е?!
Не трябва да се ожесточавам. Затова да ви представя едно изследване на Алфа Рисърч от февруари 2000 година. Според него 54% от родителите съветват децата си да напуснат България и само 40% да останат в родината. 49% от българите са готови да емигрират, ако намерят пари. Според социолозите желанието за емиграция е устойчиво и е формирано преди настъпилите промени във външната политика на страната.  Социолозите определят като обнадеждаващо, че две трети от младите хора харесват времето в което живеят, и не биха искали да живеят в друго време. 62% от възрастното население в страната не поддържа това становище. Сред решилите да предприемат пътуване българи най-голям дял – 23%, желаят да потърсят работа в Европа. От другите възможности, които дава безвизовото пътуване, най-много българи – 18%, биха избрали екскурзиите и почивките.

·                      “Чака се г-жа президентът” – Мира Янова (MBMD), 30 януари 2000: 
“Нарасналото значение на комуникациите и човешките взаимоотношения в бизнеса и извънредното развитие на услугите, накара западните изследователи да прогнозират ера на женското управление през XXI век. Идея – прекалено авангардна за патриархалното българско общество. Какво развитие на женските роли през новия век прогнозират българите в самото му навечерие? Почти половината (46% от мъжете и 52% от жените, 56% от най-младите, 59% от столичани) смятат за възможно изкачването на жените до много висок държавен пост през следващото столетие България всеки момент може да се сдобие  с жена за премиер, президент или председател на Народното събрание. Невероятна за българите обаче остава хипотезата, че мъжете ще отстъпят на жените решаващата си роля в сферата на управлението. За 80% от сънародниците ни такава промяна изглежда напълно противоестествена. И тук се натъкваме на потресаващо единомислие между мъжете и жените, децата и дядовците, образованите и неграмотните. Дори равнището на доходите не влиее на отговорите. Колко жалко!”
А следващите “мъже” какво ще ги правим, когато Жена стане някакъв важен началник в България?
- По мелодията на “Зайченцето бяло” на Юри Ступел “шоуменът" Слави Трифонов, Маестрото и Гъмзата пеят следното:
“Котенцето бяло цял ден си играло
в близката горичка във една количка.
Припев: Пак ли? Ох, не, не, само във колата не!
Ох, не... Не, не, не! Не, даже забранено е!”
- Руслан Мъйнов, бесарабски българин, и той баш хъш с хъшовете, пее “горе на черешата”:
“Аз съм много готин мъж – хвани ме яко и дръж!
Хайде, хвърляй си тетрадката.
Хайде, хващай се за клона и да почваме купона.
Горе, горе на черешата.”
Хвърляй тетрадката, нали. А защо не “хвърляй плетката”?