СКУЧНИТЕ  ЮЛИ  И  АВГУСТ

Скучни, погледнати от ниската камбанария на вкопаната в земята църква на българския народ. Някои управляващи ходят на Запад, други – на Изток, после се разменят. Някои предприятия сменят собствениците си, други ги закриват. По-така “големи убийства” няма. Филчев е в началото на мандата и още не е станал “сприхав”. Инфлацията е овладяна. Това, че левът вместо за 3000 стари лева се продава по 2,75 нови, не прави кой знае какво впечатление на „народа“, той не работи с долари, а с далавери. Очакват се нови избори през октомври – тогава ще си ги мерим.
Скучни бяха тези юли и август на 1999-та в България.

·                      От 1 юли влязоха в сила задължителните здравни осигуровки за всеки български гражданин. Общата стойност е 6% от дохода на осигурявания. Този доход не може да бъде по-малък от 67 лева месечно и максимум 670 месечно. (Средната работна заплата за юли 1999 година е 190 нови лева.)

За наетите на трудов договор работници 6-те % се разделят по равно с работодателите. Ако наетото лице е временно нетрудоспособно или е в разрешен платен отпуск за отглеждане на дете, работодателят изплаща цялата сума на здравната вноска от 6%. При изтичане на разрешения срок работодателят продължава да плаща цялата осигуровка, но само върху 70% от минималната работна заплата.   При неплатен отпуск осигуровката се поема от самите лица, но отново е върху 70% от минималната заплата. Едноличните търговци и тези със свободни професии, както и работещите без трудово правоотношение плащат сами цялата си здравна осигуровка. Вноската за пенсионерите до 6% се изплаща от републиканския бюджет. За регистрираните безработни се грижи фонд ПКБ. За онези от тях, които вече нямат право на обещетения и помощи от фонд ПКБ, 6-те % изплаща общинският бюджет по местоживеене. За войниците на наборна служба, задържаните под стража и затворниците се грижи републиканският бюджет. За здравната вноска за непълнолетните без доходи, която е 0,6% за първо дете и по 0,15% за всяко следващо, отговаря родителят с по-висок доход. А осигуровките на студентите до 25 годишна възраст, които са 70% от минималната заплата, се изплащат от републиканския бюджет.
Сумите от здравните застраховки ще се събират от Националния Осигурителен Институт (НОИ)  и ще отиват в сметките на Националната Здравна Осигурителна Каса (НЗОК), която ще оперира с тях. Шефът на новосъздадената НЗОК Илко Семерджиев, обяви че до края на мандата му през 2001 година здравната вноска няма да се пипа и ще остане 6%.
Във вестниците се коментира въпроса как ще се отрази новия данък върху доходите на хората, защото здравната вноска на практика е това - нов 3% данък за работещите и 6% за свободните от трудов договор. За да се облекчи тази нова данъчна тежест поне малко и за някои категории хора, от 1 юли се намалява пенсионната вноска на работещите от 2% на 1% и удръжката за безработица се намалява на 0,5%, вместо 0,9%. От 1 юли 1999 година вдовците ще получават 20% от пенсията на починалия си съпруг или съпруга. 505 000 българи са в тази категория. Средният размер на всички пенсии се увеличава с 10%.
Не си мислете, че безрезревно вярвам на бъдещи обещания за парично благоденствие, пък били те дори излизащи от кабинета “Костов”. Но без грешка, винаги се възмущавам от  лично пристрастни лъжци, които нагло изкривяват истини за събития на които съм бил свидетел. Например: Румяна Братованова написала (“Труд”, 20.07.1999):
“При деномонацията лъсна цялата ни мизерия. Един пенсионер, който е получавал 130 лева пенсия през 1990г., сега взима 67 лева. А цените са десетки и стотици пъти повишени.”
Вярно е, че днес – 1999, минималната пенсия е 67 лева. Но е лъжа, че този същият “минимален” пенсионер през 1990 година е взимал 130. Минималната пенсия тогава - 1990, беше 23 лева. Ако баща й на Братованова е вземал 130 лв. – възможно е, имаше такива пенсионери. Имаше даже пенсионери, които посрещнаха Десети с по 1200-1300 лева пенсии. В НИЕ-1 има една такава справка за пенсионерите от Политбюро. Но това е друг въпрос, Румянке.
Бих бил добронамерен, ако Румяна Братованова вместо да лъже, се беше “заровила” в преминалия някак тихо в парламента Закон за пенсионните фондове (точно по това време), който регламентира дейността им. А точно през тия фондове ще минават всички т.нар. “втори пенсии”, които всички българи ще бъдат длъжни да си внасят сами. И това щяло да бъде добавка към пенсиите, които дава държавата през НОИ.
Много неясна работа според мен. Поне засега.

·                      Като заговорих за пари и понеже вече е летен сезон, да дам цените на “некои стоки” по Черноморието.
- Резиденция “Перла” до Примирско, строена по Тодор Живково време, работи като хотел и предлага 8 двойни стаи (по 90 долара на нощ), три малки апартамента (по 150 долара) и един президентски апартамент (по 250 долара). Президентският апартамент е на два етажа, с отделни сауна и басейн с размери 15 на 30 метра, фризьорски салон, две бани, кабинет и две стаи. Тераса опасва по протежение целия апартамент. При средна работна заплата през юли месец 190 хиляди стари лева цените на храните са: кебапче 2085 лева, кюфте – 2285, шопска салата 2196, 50 грама гроздова 1500лв., кафе – 550, бутилка кола – 500 и бира “Астика” по 1500 лева. 20000 лева е един час в сауната.
- През юли кабинетът разреши 10-годишни концесии за 4-те плажа на “Свети Константин и Елена” – бивша “Дружба” (за 24 млн. нови лева) и един плаж на “Дюни” до Слънчев бряг (20 млн.). Един месец преди това концесии получиха плажовете в Златни пясъци и Албена. Концесионерите са задължени да не събират входни такси за плажовете, но могат да ги оградят от съседните площи, и да ги застраховат. Кой ще удържи на изкушението да има ограда, но да не събира входна такса, след като ще плаща и застраховка, ама да не питам.
- На мястото на бившата соц. морска гара в Несебър футболистът Емил Костадинов “вдигна дискотека за $ 200 000, досега”, съобщава в.”Труд”. “Всяка вечер заведението отваря врати от 22 до 4 часа сутринта. Входът е 2000 лева. От четвъртък до неделя вкл. дамите влизат без пари. Цените: българска бира 1500, малка водка – 2500, натурален сок – 1200, кока-кола – 1000. Засега дискотеката на Костадинов “Национал  7” тотално печели съревнованието с “Дулцинея” – широко рекламираната, но слабо посещавана дискотека на Слави Трифонов в Слънчев Бряг.”

·                      На 5 юли 1999г. по идея на Иван Костов се чества 120-годишнина на Министерския Съвет. За първи път от 120 години насам. Без майтап. По вестниците се набляга на официалната част на приема в сградата на Дондуков 1 – кой присъствал, кой – не и къде бил застанал. За истинската история на българските правителства – нищо. Няма им дори бройката от 1879 година насам. Това e разбираемо, като се има предвид нивото на българските журналисти – да се пише за стари истории трябва да се рови в архивите, а това си е направо труд. Тях ги пусни на коктейлната част – да клюкарстват кой с кого си приказвал или не си приказвал.
Според вестниците приемът не е бил почетен от Желю Желев, Ахмед Доган и Георги Първанов. Атанас Семерджиев и Петър Младенов били дори, пък тия – не. Отбелязан е също тоста на Любен Беров, който си пожелал да бъде поканен и на 150-тата годишнина. По груби сметки той тогава ще е на 105 години.

·                      Да напиша, че след два дни в отсрещната сграда – на Дондуков 2, президентът Петър Стоянов даде орден “Стара планина” 1-ва степен на Лили Иванова, Коста Цонев и Тодор Динов.
(Орден „Стара планина“ днес е най-високото отличие в Република България. Учреден е още през 1966г., но тогава е бил втори в класацията след орден “Георги Димитров”. Давал се е предимно на чужди граждани със заслуги пред Народната република. “Стара планина” става по-висока от “Георги Димитров” чак през 1991 година. На 15 юли 1994г., само ден преди финала на Световното по футбол, статутът на ордена е изменен, за да могат с него да бъдат награждавани и български граждани, „които имат изключително големи заслуги към Република България“. Знаете ли кои са неговите първи носители? Не? - Това са 27, словом двадесет и седем, играчи и треньори от националния ни отбор по футбол.)
Ще спра дотук, защото не обичам да бъда унизяван от подобни българи!

·                      Е, няма да мога да спра. На 2 юли се навършиха 50 години от смъртта на Георги Димитров (на местопрестъплението – санаториума “Барвиха” край Москва) На тази дата е започнато строителството на Мавзолея му на пл.”9 септември” в София, което завършва само за 6 дни и само с девет жертви на “трудови злополуки”, според мълвата. “Вечният вожд и учител на българския народ” е изваден  от Мавзолея, тайно през подземията му, и става простосмъртен след 41 години (знаете това от НИЕ-1). Тази 1999г. - още 9 години към ония 41! - и Мавзолеят му стана обикновена сграда, която подлежи на събаряне.
Решението се приписва на кмета на София по това време Стефан Софиянски. Официално бяхме уведомени за това на 17-18 юни, макар че беше “ясно, като че ще съмне”... Изпълнението на заповедта бе възложено на строителният министър в Костовото правителство Евгений Бакърджиев, започна на 21 август 1999г. и продължи цяла седмица. Преди да дам в цитати мненията на “червените” по това дело, да отбележа просташката радост от последния факт на вестникарите от “трудовите” и “часовите” вестници: “БКП шест дена го строили, СДС седем не може да го събори”.
(Ама, естествено! Мавзолеят, освен основното си предназначение,  е бомбоубежище и авариен вход/изход за сградите от Триъгълника на властта – Партийният дом, Дондуков 1 и Дондуков 2.)
А ето и обещаните мнения.
Прескачам “червените“ и „евро-леви” политици, те са ясни. Те ТОВА работят и Мавзолеят се явява кабинета на Шефа им. Но защо техните интелектуалци се обиждат на баща и майка, че новата власт “бута Мавзолея”?! Удивителната е, защото знам отговора: Без “червената власт” тези “интелектуалци” щяха да си останат прости работници и селяни! Каквито са всъщност. (Всички цитати са от “Трудовете” и “Часовете” в периода 17-19 юли 1999.)
- Николай Шмиргела, скулптор: “Това е идиотщина! Да се разруши мавзолеят, значи да признае, че сме народ, който иска да живее без традиции. Къде по света рушат паметници?”
(Вероятно това е последното мнение на Шмиргела. На 28 юли 1999 негови близки са съобщили на БТА, че той е починал на 88 години.)
- Христо Генчев, архитект: “Това е недостойна постъпка. Един град се гради върху грешките на предходниците.”
- Ивайло Петров, писател: “От една страна исторически паметник не бива да се събаря. От друга – неуместно е да остане в този вид. Паметниците могат да стана контрапаметници, но не да се рушат. Мавзолеят може да се реконструира. В него е вложено нещо, защо ще се унищожава. И градината няма да спечели особено, мястото има-няма два декара.”
- Генчо Стоев, писател: “Явно искат да върнат панорамата на София отпреди години. Този мавзолей пречи на гледката от царския дворец. След като царят ще се връща, трябва да се поправи и гледката.”
- Илчо Димитров, бивш ректор на Софийския Университет отпреди 1989г! (Че и сина му Иван Илчев – също, но след 1989-та!): “В наше време подобна вандалска акция не е била провеждана. Идеята може да хрумне само на хора неуки, озлобени и обладани от херостратовски комплекси.”
- Слави Трифонов, артист: “Това е предизборна акция. Да рушиш, е акт на безсилие.”
- Желю Желев, авторът на “Фашизма”: “Онези, които искат на всяка цена да премахнат мавзолея, не гледат исторически на нещата. Те носят в душата си мавзолея заедно с мумията в него. Носят в себе си тотема и не могат да се освободят от него.”
- Николай Василев, философът, когото, докато баща му бил виден идеолог на БКП, самите комунисти уволнили за лоши приказки: “Истинските страдалци, действителните жертви на тоталитарната система са толерантни, търпими, спокойни в житейската си равносметка, уравновесени в натрупаната мъдрост. Не стоят така нещата с блюдолизците, доносниците, кариеристите, мижитурките. Не иска да помни (или да му напомнят) само този, чийто спомени са позорни. Гледката на Мавзолея измъчва гузните съвести на недостойните шушумиги, провлачените езичета, приведените гръбначета.”
- Стефан Гайтаджиев: “Грозен бил Мавзолеят. Ами че той и Костов е грозен. Ама него няма да взривяваме.”
- Невена Гюрова: “Мавзолеят се смее на рушителите си.”
- Редакционна в “Труд”: “В събота  английският премиер Тони Блеър се обадил на Иван Костов с молба да внедри вицепремиера Евгений Бакърджиев в ИРА. “Така католици и протестанти най-накрая ще спят спокойно, тъй като повече взривове няма да има”, аргументирал се Блеър.”
Да знаете колко ОЩЕ ТАКИВА казаха... Имайте предвид, че съм прескочил “защитите” на онези, чиито не езици са отровни, а ръцете им са буквално изцапани с кръв в годините на Георги Димитров. Има имената им и имената на убитите от тях по страниците – нямам предвид моите страници, а страниците на архивите. Ще ви припомня само една запазена телеграма на “Дед” от Москва в есента на 1944 година: “По моему, следует всех расстрелять!”
И всички бяха разстреляни. А после защо Мавзолеят се бута...

Аз не давам препоръка какво трябва да се построи на негово място. Харесва ми решението на Софийска община да посади дървета и постави пейки под тях за сядане. Само бих предложил в тази бъдеща градина да се постави една паметна плоча с имената на онези деветима българи, загинали при “трудови злополуки”, породени от бързането в денонощното 6-дневно строителство на този тъп бетонен куб. Имената им не може да ги няма в архивите или в паметта на техните близки! Това е Покаянието и Прошката!
Иначе, драги комунисти, ще си останете с тъпите извинения: Имам предвид карикатурата на Рачо Рачев в “Труд” от 24 август 1999г. На фона на килнатия мавзолей Евгений Бакърджиев се оправдава пред Иван Костов: “Не е банка да рухне...”
и с допълнителното презрение към вас от страна на честните хора, заради демонстрирането на отвратителна демагогия. Това е утежняващо вината обстоятелство, което ... оправяйте се вие със съдбата си!
Другото... Другото:

·                      “България е пред жесток икономически крах. Бордът вече е бариера пред всяка инвестиция и блокира изцяло банковата ни система”, казал Кольо Парамов, икономически експерт на Евролевицата, пред в.”Новинар” на 2 юни 1999г.
Само за двама по-глупави икономически експерти от този Кольо, се сещам в момента: един Ангел (Димов) и един Румен (Гечев).
- Мила Попова, журналист във в.”Сега”, на 1 юли 1999: “За 2 години валутен борд стана безпощадно ясно, че той не е достатъчно лекарство за икономиката ни. А бордът не е най-добрият лекар за икономиката ни.”
Вярно е казаното: Международният Валутен Фонд сам по себе си не е достатъчно лекарство за икономиката ни. А Валутният борд изобщо не е лекар, а инструмент в ръцете на способен лекар. И да не си помислихте, че  Мила Манова, пардон – Попова, все ги бъркам тия двете, споделя с нас тези видими истини, защото е загрижена за България? Ами. Тя просто иска Иван Костов да бъде уволнен и на негово място да се качи я бай Ангел, я Руменчо, я червен Кольо, пардон - не Кольо Колев Допирателната, а наш Кольо Парамов. И тия двамата все ги бъркам. Което впрочем няма значение, защото както е казал Шекспир: “Няма голям избор измежду гнили ябълки”.
- Още една гнила ябълка. От “наш’те” – Венцислав Димитров: “Двете години на борда не бяха използвани. И не се виждат успокояващи неща на хоризонта. Свободната честна инициатива замря, бизнесът беше заврян в кьошето, данъците се увеличиха, монополистите вдигат цените. Трябва ни друг фиксиран курс на лева, защото сегашният е депресивен.”
Преди да кажете, че и тук са казани верни неща, да ви припомня за Венци Димитров. Той беше от СДС (1989-1991) до появата на Димитър Луджев и неговия “Нов избор” от квотата на Жельо Желев (1992-1996), за да се заяви като икономически съветник на Илия Павлов (1998-1999). И днес – “трябва ни друг курс, че този НИ депресира” – Ама естествено, че ВИ депресира. Не можете да си играете с него.
- А знаете ли, какво е казал ДНЕС за валутния борд един друг от СДС – Йордан Цонев? – пак в “Сега” от 1 юли 1999: “Бордът работи много по-добре, откокото очаквахме. Много от нещата, които станаха в България, дължим на Борда – финансовата стабилизация, бюджетната дисциплина, данъчната събираемост, оздравяването на банковия сектор. Смятам, че паричният съвет ще продължи да действа още години напред, най-вероятно до присъединяването ни към Европейския Съюз.”
Какво забравихме за тази гнила ябълка? Че още преди да стане зам.председател на СДС и председател на бюджетната комисия в НС по времето на кабинета “Костов”, неговите авери от бургаския плаж му викали Данчо Ментата! И ще се чудим защо когато дойде време да влезем в Европейския Съюз (2007), Йордан Цонев пристана на Ахмед Доган. Просто различните болести имат различен инкубационен период...

·                      „Матура по демокрация? Боже, опази!“ – така възкликва в.“24 часа“ на страницата „Анализи“ в броя си от 16 юли 1999-та. Оттам прочитам няколко „анализи“:
 „Смешни изглеждат опитите на североирландските футболисти да се докопат до преиграване на мача с „Литекс“. Ако бяхме руснаци, сръбският съдия може би щеше да ни бутне повече. Ама по време на войната ние бяхме най-верните съюзници на НАТО и току им давахме коридор. Затова комшиите ни недолюбват. Истината е другаде. Просто „Литекс“ надигра „Гленторан“, а британците не искат да го приемат. Интересно, ако от УЕФА все пак наредят мачът да се преиграе, какъв съдия ще поискат североирланците? Може би ще искат Моника Люински да им свири.“
Не е подписано и не мога да ви кажа името на този застаряващ педерас. После, и той българин, и аз българин?!  Как да ни различават в УЕФА? Затова протестирах преди малко, че Стоичковците станаха носители на „Стара планина“ 1-ва степен.
 Едно писмо на читателката Мария Драганова от София: „Оперните ни музиканти без пари и почивка. По време на последните оперни представления на открито в София, нито ръководството на Софийската опера,  нито Министерство на културата и Министерство на социалните грижи се сещат, че по време на тези спектакли се полагаше хем извънреден, хем нощен труд. От известно време ръководството на Операта посяга и на правото на 2 последователни почивни дни седмично,“
Ето как някои разбират демокрацията. Оперните представления трябва да бъдат само дневни – между 8 и 17 часа и само в делнични дни, иначе да се плаща допълнително. Всъщност демокрацията дава право, и на оперните музиканти да свирят, когато си искат. Щом има кой да ги слуша и да е съгласен да им плаща за това, няма нищо лошо. Публиката е тази, която изхранва музикантите. Ама Драганова е другарка и си иска социалистическите правила – осигурени зали, публика и заплати. И е недоволна, ако не ги получава наготово.
Забележете, че изобщо не повдигам темата „Музиката е призвание“!
- “Вътрешният глас” на журналистката Йовка Димитрова протестира, че президентът Петър Стоянов не е изписал върху своя президентски самолет името “България” на български език, а само на английски:
“Президентът Стоянов трябва да направи и това усилие. Ще се намери и оправдание за този решителен акт. То е в конституцията, която повелява, че официалният език в републиката е българският. А буквите на Кирил и Методий ще са чудесен фон, когато гвардейците изпъват снаги пред гордата държавна машина, за да отдадат почит на президента. Така, че държавният глава няма от какво да се притеснява. За изписването на българските буквички ще отиде най-много една кофа червена (или друга) боя. Символите понякога вършат повече работа от цяла политическа реч.”
Какво да кажа? – Освен, че вътрешният глас на Димитрова е много прост, в смисъл на ограничен. Важното е не българските гвардейци “да изпъват гърди”, а това да правят гвардейците на чуждите страни, в чиито страни посрещат “гордата държавна машина”. Колко от тях могат да прочетат текст на кирилица? Колкото нашите гвардейци могат да прочетат текст на китайски език. Но виж ако името на България е изписано с руски букви и то на червен фон, направо ще се посерат тия западняци – “Защото символите вършат повече работа от цяла политическа реч”, нали?! И ще си спомнят кой беше победител във втората световна война, например.
Изобщо не иронизирам. Победител във ВСВ бяха западните страни, а не СССР на Сталин! Искате доказателства? Още ли ги търсите? Няма да ги намерите, ако не можете да ги понасяте. Искам да кажа, ако вътрешният ви глас не е съгласен.

·                      А “вътрешният глас” на журналиста Петър Бойчев (от в.”Труд”) се е изказал в снимков материал. На една снимка, голяма ј вестникарска страница (колкото две и половина нормални пържоли), виждаме  студенти в някаква зала как слушат съсредочени нещо. Над и зад главите им са поместени три го-оолеми портрета. В средата е най-големият портрет – на Иван Костов. Отляво е Евгений Бакърджиев (разрушителят на Мавзолея – вече знаете историята), отдясно – Александър Божков (“Министър 10%” – за корупцията малко по-надолу). Под снимката пише: “А портретите от стената...”
Злобата по принцип е безсмислена. Когато злобата е “червена” и практикуващите я другари са с работещи пистолети на кръста, тя е опасна, защото те я превръщат в убийсто. Когато тези другари са лишени от пистолетите си, злобата им е смешно-глупава.

·                      Отбелязвам за историята, че се появи един нов “писател”. Млад и изключително прост. И нагъл. Те такива като него са много и аз не мога да ги обхвана всичките. Но този ще отбележа, защото той, Иво Сиромахов,  ще стане един от “сценаристите” на “Шоуто на Слави” – така ще се прекръстят “Хъшове”-те след година-две. Ето какво е написал този, пак на страницата “Анализи” на “Труд”, но с дата 27 юли 1999:
“Имах в себе си 50 000 стари лева, та влязох да ми ги деноминират в една фирма на нашата улица. Подадох банкнотата на младия мъж зад бюрото, над което висеше портрета на Иван Костов.
- Готово – каза той – ОЛП плюс 0,5% - и чевръсто ми наброи 49 лева  и кусур на банкноти от времето на Тодор Живков.
- Ама защо са ми тия живковски пари, нали сега на власт е Костов – попитах плахо.
- Костов може да е на власт, но цените  са пак като при Живков – отвърна той.
- А какво друго деноминирате?
- Ами всичко, което има нули. Ето например Парламента. Там са 240 депутати. Махаме три нули и остават нула цяло и 24 стотни от депутата. А данъкоплатците спестяват число с 10 нули. Същият подход може да се приложи към всички държавни учреждения....”
Тази същата идея виждам в карикатурата на Христо Комарницки в “Сега” от 2 декември 1998 – цели 7 месеца ПРЕДИ сиромаховия Иво да ни я пробутва за своя. Говорят си на автобусната спирка група граждани:
- Значи най-после от правителството решиха да махнат три нули?
- Не от правителството. От парите.
Понеже съм паметлив, отбелязвам, че “същият подход” бе проявил през 1991 година при първото либерализиране на цените “Дим. Попов”, и бизнесменът Валентин Моллов. За да нямало спекула с цените на месото, искаше от държавата да му преотстъпи правото той да определя цената му.
И да попитам: Ако решим да деноминираме шоуто на Слави, какво ще остане от него тогава? – Една самотна бяла лодка в морето с пътник незнаен, отплуваща тихо в североизточна посока. И това ще се случи, да знаете. Господ е като ЕС, или обратното: Той чисти боклуците не само в своя двор, но и в нашите дворове.
Чакайте да не забравя. Вестник “24 часа”: “Баба от Горна Оряховица хвърли в смут местната полиция. На градския кооперативен пазар се появиха разкрасени с нули нови банкноти. Парите с номинал 1 и 2 лева и с добавени по 3 нули били засечени от продавачки. Полицаите бързо установили, че банкнотите са изрисувани от 86-годишната Величка К. Старицата признала, че не може да се оправи с новите пари. Затова добавяла нулите.” След десетина години ще се окаже, че най-големите “ало”-измамници са от Горна Оряховица. Кое е причина, кое е следствие...

·                      Други безобразия искате ли?
- “24 часа”, 31 юли 1999: “КАТ открива ловния сезон. Заложени са денонощни пусии за превишена скорост.”, подписано Корнелия Странска. Или “От радара капят левчета” – неподписано.
А после - “Войната по пътищата убива”, или “Джигитите на пътя се вихрят безнаказано”. Или “При социализма имаше ред”... – Ама тогава на власт беше Живков, а не Костов, нали?! Е, как да не му се прииска на човек, да се върне Живков и да отреже главата на Костов, до кръста. За да се куртулисат нулите, пардон – нещата.
- Пак там на същата дата. Репортаж на Димитър Стайков: “Най-скандалният еротичен спектакъл на отминалия сезон, май ще умре преждевременно. Поетичният спектакъл “Бог е невинен” по текст на Мартин Карбовски и музика на Петър Радевски е бил спрян по решение на културното министервство. Сочните афоризми “Един е Бог и оргазмът е неговият пророк” или “Обществото да го духа” вдигаха адреналина  на тийнейджърите, редовно препълнили залата с 500 места. Сигурно се е задействал новият закон за закрила на културата, предположиха някои.”
Знаете ли Карбовски? Бургазлия. Докарал в София една друга мераклийка като него, Калина Андролова се казва. Която му била шута и се хванала с Кеворк Кеворкян. Пада му се! Пада им се и на двамата! После, след като вече тя ще е основала лявото списание “А-спекто” заедно с един Иво Христов, а и Кеворкян поостарее, Андролова ще се лепне на Петър Волгин. Или той на нея, не се знае. Жълтите медии не поясняват. Защо “Жълтите”? – Защото тези клюки, които написах токущо, могат да се прочетат там. Дали са вярни? Питайте... ох, ако трябва да изреждам имена, десетки страници няма да ми стигнат.
- Чакайте да не забравя. В края на юли 1999г. намирам (в.”24 часа”, страницата “Оживление”), че Георги Софкин, шефът на организацията на малките хора, ще почива 10 дни в Испания на плажа на Малага. И понеже съм паметлив фитилджия, да ви припомня, че артистичният псевдоним на Георги Софкин е “Малкия Мук” и е известен участник в първия български еротичен филм “Партия бридж”. Пък пазарджиклийското цигане - докарано в София от Емил Димитров и неговото импресарио още по тошово време, а в годините на демокрацията превърнало се в Лорд Евгени Минчев – е подарило на заминаващия си посланик на Кралство Испания картина “в знак на най-доброто ни приятелство”.
(Много интересни са тези истории, фиксирани вече от мен на страниците на НИЕ. Знаете ли цветовите симпатии на Лорда Минчев? Не? А защо? Той е организатор на ежегодния Руски бал в салоните на Военния клуб в столицата.)