Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2020 08:39 - НИЕ-447 Четвъртият и петият в голямата игра
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 214 Коментари: 0 Гласове:
0



ЧЕТВЪРТИЯТ ИГРАЧ В ГОЛЯМАТА ИГРА

 

Следващото написано е според мен:
Иван Костов, нашият премиер в момента, е първият играч. Негов гуру е потомственият комунист Андрей Луканов. Който - поради тази причина - е недолюбван от „царското семе“ в комунистическата партия, токущо умрелият Тодор Живков, който пък е вторият играч в голямата игра „Кой е собственикът на България“. Третият играч е чакащият в засада Симеон II, законен наследник на българския трон. Четвъртият ...

Георги Първанов е 3-ят председател на БСП (1996-2001) от нейното основаване през 1990 година. Типичен представител е на работническо-селското начало в БСП, както и предишния й председател Жан Виденов (1991-1996). За разлика от първия председател Александър Лилов (1990-1991) и последващия Сергей Станишев (2001-2014), които клонят към аристократичното партийно крило. Според мен естествено. Но друго е по-важното. Георги Първанов е ПЪРВИЯТ по-диалогичен партиен водач след промените. Доказа го в бурните януари и февруари на 1997-ма и през цялата 1998 година. Може би тук би трябвало да се търси обяснението за двата му последователни мандата като президент на Републиката от 2002 до 2012 година.
(Впрочем Първанов е първият български президент с два мандата. Формално и Желю Желев e с два мандата, но първият му – от август 1990 до януари 1992, не е “истински”. Тогава той не е избиран на преки президентски избори, а е назначен на тази длъжност от Великото НС. Макар и да е избран с квалифицирано мнозинство.)
Извинете, но виждате ли каква “връзка” се заформя?! Първанов наистина е по-диалогичен, но с кого? Към Иван Костов, чийто създател е Андрей Луканов, нали. И тримата: Андрей Луканов, Иван Костов и Георги Първанов са представители на работническо-селското крило на БКП/БСП. (Моля, не запомняйте този извод. Просто го отложете за последващ анализ. Когато се заговори за “голяма коалиция”, която “народът би подкрепил”. Например между реформаторите от ДСБ и БСП, начело с Корнелия Нинова, да речем. Как ще му викат тогава? – “Смяна на системата”, нали?!)
Да напиша сега моите съображения защо мисля, че Георги Първанов от БСП е много диалогичен с Иван Костов от ОДС, като предварително дебело подчертая, че всъщност основната ми теза е малко по-друга:
Георги Първанов е диалогичен не със СДС, а с Иван Костов именно!?
Спомнете си например при управлението на Филип Димитров (НИЕ-1, 1992) колко стачки, колко протести, колко политически убийства дори, бяха организирани от БСП, докато правителството бъде свалено. След малко ще напиша хронологията на протестните действия за 1998 година срещу правителството на Костов, за да се убедите сами колко кратка и постна е тя. Защо? – И Филип Димитров е син, и Иван Костов е син, нали? Обаче Димитров е от СДС, а Костов – от ОДС. Значи Партията на българските комунисти стара БКП/нова БСП прави разлика между сините отдясно (Филип Димитров) и сините отляво (Иван Костов). Тя и сега, 20 години по-късно след описваните събития, прави тази разлика – ДСБ на Атанас Атанасов и “Да, България” на Христо Иванов са си плюли в устата с Корнелия Нинова, когато стане въпрос да се хвърлят обвинения срещу европейска България, представена от Бойко Борисов. И понеже в този сговор няма място за онова първо СДС на Филип Димитров, неговите избиратели гласуват за ГЕРБ. Аз например съм типичен пример за това.

·                      Ето хронология на протестите срещу правителството на Иван Костов по време на текущата 1998 година:
- 9 февруари: Две хиляди оръжейници от “Оптикоелектрон” в град Панагюрище започнаха гражданско неподчинение в защита на сваления си директор. Протестът продължи около месец и завърши с приватизация на фирмата.
- На 12 февруари  Слави Трифонов написа в “Труд”: “Хайде, горете ни, както “Фашизмът” на Желев” и неговите хъшове блокираха за половин вечер бул.”Дондуков” в столицата.
- 13 февруари: 350 миньори от “Горубсо”-Златоград обявиха гладна стачка. Стачката завърши след седмица. ГОРУБСО бе разделен на осем самостоятелни дружества.
- На 22 февруари “хъшовете” организираха концерт в зала 1 на НДК под надслов “Елате ни на свиждане”.
- 12 март: Стачка на локомотивните машинисти блокира БДЖ. Близо седмица влаковете в цялата страна спираха за час. Стачката завърши с уволнение на някои от шефовете им.
 (Аз отбелязвам, че в тези месеци се водеше борбата за това кой да стои на кранчето на руския газ в България. Подробностите са много, можете сами да ги намерите в началото на втората част за 1998 година. Аз само ще припомня една от тях, самоцитирам се: “На 10 февруари председателят на БСП
Георги Първанов отиде на двудневно посещение в Русия.” Защо точно тази подробност избрах от всичките да ви припомня ли? – Защото според мен конфликтът ОДС(Костов)- БСП(Първанов) НЕ Е толкова вътрешно-държавен, колкото външно- международен.)

- В началото на март започнаха редовни пенсионерски митинги пред Парламента. Множеството скандира “Долу СДС” и “Дружба с Русия”.
- 28 май: На митинг
пред сградата на МС пенсионери и работници от “Метални конструкции” едва не се сбиха с полицията. Те настояваха да си получат незабавно парите за работата си “в Русия”. Така пишеше на плакатите им, но е неправилно – трябваше да пише “в СССР”, защото положения им труд е бил преди промените у нас през 1989.
(Пак аз: През месеците март и април течаха вътрешни партийни борби в БСП в подготовката за 43-я конгрес на БСП, който се проведе на 1-3 май. На този конгрес Георги Първанов беше преизбран за лидер на БСП, а Стефан Продев запази поста си на главен редактор на партийния в.”Дума”. На синия фронт не се случваше нищо особено, освен стандартните борби между Богомил Бонев и Иван Татарчев.)
- Следващото голямо струпване на хора в центъра на столицата беше чак на 8 август, когато погребваха Тодор Живков.
- На 11 септември хората на Сава Гърбузанов от Обединения Съюз на пенсионерите спряха за час движението  пред Парламента с лозунги “Костов е лъжец” и “Пешо, отивай си”.
(За септември се сещам само, че на 21-ви България подписа Европейската социална карта, а на 26-ти Костов подписа новото три-годишно споразумение с Международния Валутен Фонд.)
- На 22 октомври 1500 работници от неработещата вече 3-та година рафинерия “Плама” блокираха центъра на София. Искаха неизплатените си заплати.
- 5 ноември: отново пенсионери пред НС. Там са и група студенти от Софийския Университет, които протестират срещу високите наеми в общежитията.
- 19 ноември: Лидерът на “Подкрепа” Константин Тренчев предупреди официално за генерална стачка срещу кабинета “Костов”, но с уговорката “Още е рано за обща стачка”.
- 11 декември: 500 пенсионери затвориха подстъпите към Народното Събрание, блокирайки по този начин чужди дипломати, които присъстваха на тържествена сесия на Парламента по повод приемане на Декларацията за правата на човека.
(През ноември започнаха предупрежденията на правителствата на САЩ и Великобритания към Ирак, които завършиха с 4-дневна операция “Пустинна лисица” на 17-21 декември 1998.)
Постна работа, както казах в началото. 10-тина протеста за 12 месеца при това половината от тях са организирани от пенсинерите на Сава Гърбузанов, който не е от БСП-Първанов, а от БКП-Владимир Спасов.

·                      Но аз не съм летописец на борбите на българските социалисти и комунисти и и затова смятам да завърша техните “червени” терзания, запознавайки ви само с една фундаментална (според мен) статия на един от тях. Името му е Димитър Иванов. Познат е на много от читателите ми. За другите припомням кой е Димитър Иванов.
Завършил Висшата специална школа на МВР още в много далечната 1976-та. След 5 години завършва философия в СУ, след още 5 години и журналистика, пак там. Няма да ви изреждам темите на дисертациите му, освен една, онази от 2007г. - „Организация и управление на системата „държавност-сигурност“ в Първата българска република (1946-1991 г.)“ Правя го само, за да обърна вниманието ви върху явната несъвместимост на понятията: Първата българска република 1946-1991 е вътре в рамките на III-то българско царство, което започва в 1908г. и още не е свършило?!
Иначе Димитър Христов Иванов с прякор “Митьо Гестапото” е кадър на ДС от 1976г. и е достигнал до началник на Шести отдел в VI управление “Борба с идеологическата диверсия” във възловите 1988-1990 години. Оттам нататък Митьо Гестапото е бил вицепрезидент на Мултигруп (1991-1996), ще стане издател на в.”Дума” в края на тази 1998-ма и ще бъде такъв до края на ерата “Костов” 2001. След това му предстои да поеме вестниците Земя“, „Русия днес“ и „Вестник за дома (?!). Председател на УниБИТ (предстои ни да се запознаем с този “библиотекарски институт”)...
Статията му се нарича “БСП е забравила да прави компромиси” и е публикувана във в.”Стандарт” на 29 октомври 1998. Ето извадки оттам:

“Пет месеца след своя 43-ти конгрес БСП продължава да е в незадоволително състояние най-малко в 3 направления. Къса се връзката между висше ръководство, регионалните структури и кметовете, избрани с червена бюлетина. Вторият проблем на БСП е липсата на финанси. Още по-лошо е, че партията няма ясна система за финансова и стопанска дейност. Третият проблем на БСП е недобрата й медийна политика. Често членове на ръководството изказват в движение различни становища. Председателят Първанов казва едно, Найденов – друго. Това е израз на общата криза в партията. Очевидно задачите надхвърлят възможностите на партийното ръководство. Трябва да се наложи мораториум върху вътрешнополитическите спорове вътре в партията. Проблемът е, че БСП е забравила как се правят компромиси, а без тях не може.”
Какво да го коментирам тоя? - Човекът, когото всички наричат “Гестапото”, говори за компромиси! Какви компромиси? Едно време имаше в употреба един въпрос във връзка с някакъв пореден партиен конгрес – Делегатите питат ръководството: “Сами ли да си носим въженцата или ще ни ги осигурите по партийна линия?”

 

 

МАКСИМЕ,  МАКСИМЕ

 

Отказвам се да проследявам „извивките“ на така наречената БПЦ - Българската Православна Църква. Толкова много демагогия и откровени лъжи ръси „историческата ни наука“ (в кавички, защото става въпрос за историята след 1944-та, та до днес), за да оправдае партизирането на Църквата в полза на политиката, че чак е противно. И много тъжно от друга страна, защото какъвто народът ни, такава е и църквата ни, каквато църквата ни, такава е и държавата ни!
Не било вярно, казвате. Кое не е вярно? Сещате ли се поне един български народен разказ, в който попът да не е за посмешище? А питали ли сте се защо социолозите от ново време, не ни питат какво мислим за църквата? За всякакви институции се сещат, като почнете от Правителството, Президенството, Съда..., та стигнете до разни правозащитници и правонарушители, обаче за Църквата – нищо. Защо? Защото е ясно на всички, че тя ще бъде поставена от народа твърдо след 10-тото място по популярност. Причината? Една от причините: Ще цитирам приблизително Ани Драндарова, бог да я прости: „Аз съм дълбоко вярваща в Бог, но не вярвам изобщо на неговите наместници в България.“ Затова е много отвратително, когато Царе, Президенти, Премиери, Народни водачи, им целуват ръка на тия навсякъде, имам предвид под път и над път. Ако искате да ви вярваме, Хора, първо изчистете ръцете им от мръсотията по тях, пък после ги целувайте! Има хора с чисти ръце.
Минавам към нормалния шрифт, което показва, че свърших с моята трактовка на дадения въпрос и минавам към фактите, такива, каквито съм ги намерил в медиите:

-                Намирам във в.“Сега“,12.06.1998 следното (автор Ясен Бориславов) „45 години от възстановяването на Българската патриаршия се навършиха преди два дни. Сама по себе си тази годишнина не би имала особено значение, ако популярният възглас „45 години стигат“ не беше придобил специален смисъл преди осем години. Заради тогавашните митинги и шумните политически изяви и днес той напомня библейската мярка за промяна – „40 години в пустинята“.“
(Оставям настрана некоректния знак на равенство между „45 години стигат“ и „40 години в пустинята“. Обаче не мога да подмина небрежната (?) грешка, че „Българската патриаршия е възстановена“ в 1953 година. Какво иска да каже Бориславов? – че преди 1944 година не е имало Българска патриаршия ли? Обаче дошли комунистите на власт и хоп, в 1953 година на 10 юни, я „въстановили“. У, бре, ненаиграл се.)
- Припомням за протокола:
През 1993г. осемчленна църковна комисия констатира, че всички 101 бюлетини за избора на сегашния Максим (1971г.) са попълнени с еднакъв почерк, от една ръка. И тъкмо това обстоятелство, че изборът не е потвърден собственоръчно от повечето избиратели, даде правото на тази официално оторизирана комисия да подпише констативен протокол за неканоничния избор на Максим. Историята продължава. Оказа се още също, че митрополитите на патриарха Максим не били избирани от клира и от народа на съответната епархия, както е по закона, а просто били назначавани от канцеларията му. През април 1994 година на официалното искане на депутата от СДС отец Стефан да се разсекретят досиетата на кандидатите за митрополити, вътрешният министър Виктор Михайлов (в правителството на Любен Беров) отказва с мотива, че Наказателният кодекс не разрешава това. Освен това църквата била отделена от държавата и данните за поповете не застрашавали нейната сигурност.
Тези разкрития за неканоничния избор на Максим вече не могат да бъдат пренебрегвани, както на Виктор Михайлов му се иска, и през юли 1996 г. в София се проведе църковно-народен събор, на който Пимен е обявен за патриарх. Министерският съвет на Жан Виденов не подкрепя този избор. Така, че неформално имаме два Синода и двама патриарси.
- Чак през септември на текущата 1998г. по искане на патриарх Максим в София се проведе Всеправославен събор за решаване на спора. На него присъства вселенският патриарх Вартоломей I, който изразява подкрепата си за Максим.
От всичките факти за този всеправославен събор избирам само един, който да запиша тук:  в.”Сега”, 2.10.1998: “Сърцето ми е виновно, че преди години не простихме на 3-ма (б.р. Пимен, Панкратий и Калиник). Защото сега трябва да опростим 300, а ако не го направим, след време ще станат 30000.” Това сподели с болка американският ни митрополит Йосиф, който винаги е пледирал час по-скоро всички разделени да се обединят и после да започнат да градят църквата строго по канона.”
Припомням: През 1998г. почина старозагорският владика Панкратий. Пимен умря на следващата 1999, а един Калиник пролет не прави. Спорът с алтернативния синод се реши от само себе си.
- Години след това, когато досиетата наистина ще се отворят, а не както при сегашния Костов само се разлистват, ще се окаже, че всичките митрополити на патриарх Максим, воглаве с него, са агенти на ДС отпреди промените. От 11-те седем, защото останалите четирима митрополити са млади, т.е. поели са поста след 10 ноември 1989.
- Какво от това, ще кажат някои - те, тези митрополити, са работили в много трудни условия и въпреки тях са запазили идеите на нашата БПЦ, Попречили са на комунистите да я унищожат. Що се правите на наивни, да попитам аз. Само през тази година, 1998-ма, вестниците са залети с факти, които правят на пух и прах Вашата “наивност”. Нали четете? Ето още едно припомняне как Тези в управата на БПЦ са работили за... следват глупостите ви.

В.“Сега”, 30.11.1998, първа страница: “В края на 1995г. тогавашният протосингел архимандрит Гавраил (днес митрополит на Максим) обръща в долари 47 725 300 лева за нуждите на Софийската митрополия (73 лева за долар към този момент). Купува ги от Българо-Руската инвестиционна банка. В писмото си до тогавашния изпълнителен директор Емил Кюлев дядо Гавраил обяснява, че валутата е необходима “ за съвместна дейност с Руската православна църква”.
А в интервю, което е под тази истина, Гавраил обяснява: “Вижте, това е тайна, но тъй като вече е писано във вестник, съм принуден да ви кажа. Искам да се знае, че пари не са изнасяни. Парите са тук, даже работим с тях. Една стотинка не е изнесена и това го знаят много отговорни хора, моите началници. Аз не знам защо журналистите копаят там, където не им е работа. Извинявайте. Това са много поверителни неща.”
Попове толкова, колкото Иво Карамански да речем, е почтен човек.
- Когато в 2012г. Максим умре, ще го наследи Неофит. Че в досието на митрополит Неофит (Шесто Управление на ДС, агент Симеонов, 1983-1990) пише: “Особена активност проявява в разширяване на религиозната дейност след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква.”, не знаеха само гаргите, кацнали на покрива на Синодалната палата.
Даже аз съм записал още в предишната НИЕ-3 „Максим си е чист комунист. И затова само смъртта ще го свали от службата. Това е единственият начин да освободи поста си без насилие и кръв. Но да се молим Богу в този момент да надделее разума на овластените тогава да не ни налагат за патриарх онзи хитрец Неофит със сините очички, дето прави водосвети на де що има мафиоти у нас“.
Пак повтарям: Когато Максим умре, митрополитите ще изберат именно това лице от Ада – Неофит за нов патриарх. Годината ще бъде 2013-та. Това е в края на първото правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов.
Не са хубави тези работи!

И тези работи не са хубави!
- На 15 март т.г. папа Йоан-Павел II канонизира за светец българския епископ Евгени Босилков. Той е разстрелян на 11 ноември 1952 г. с още трима католически свещеници  след процес скалъпен от ДС с обвинение в шпионаж в полза на Ватикана. Светият престол  водил д-р Босилков за изчезнал, докато през 1975г. при посещението си във Ватикана Тодор Живков признал за смъртта на епископа. Папата е поискал да канонизира епископа в Родината му, т.е. в България, но не можел да дойде тук без покана от патриарха. А Максим не го поканил. Затова церемонията се извърши в Рим. За канонизацията на Босилков в Рим отиде делегация, водена от Веселин Методиев вицепремиер, Иван Куртев и Любомир Младенов, шеф на Дирекцията по вероизповеданията. Представители на Църквата няма.
Интересува ли ви реакцията на комунистите нови социалисти? От в.“Новинар”, да речем? - 2.02.1998. В рубриката “Добър ден, България”, неподписано: “Българин е канонизиран за светец. Защо само един, би попитал всеки един, който е на “ти” с новата история на родината ни. Папата явно не знае, че нашите дисиденти и борци за демокрация след 10 ноември станаха повече и от активните борци против капитализма и фашизма 9 септември. Ами кой да му каже за унижените и оскърбените новобогаташи? Колко кредитни милионери изплакаха, че са без вина виновни честни биснесмени! Мафиоти от голям и малък калибър шетат навън, вместо да са на топло в затвора. Значи и те са невинни! Значи и те заслужават вниманието на Ватикана. Нимб над челата си лъскат без умора и набедени доносници. Хора от всякакви списъци излизат чисти. Абе, защо ли у нас някои си губят времето в преследване?”
- Ако сте се ядосали на нашата БПЦ, дали ще ви мине, като прочетете, че не само нашият патриарх носи с чест картечарското си име “Максим”? И Фидел Кастро е същата стока. Или обратното... Обърнете внимание на подчертаното, аз съм го направил.
В края на януари 1998г. главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел II пристигна на 4-дневна визита в Куба по личната покана на лидера Фидел Кастро. Това е първото посещение на папата на острова на Свободата. Брадатият лидер на кубинската революция в края на миналата 1997-ма направи невиждан жест – разреши официалното честване на Коледа, макар и само еднократно. Бащата на фразата “Социализъм или смърт” обяви, че Светия отец може да каже от трибуната всичко каквото пожелае и че думите ще бъдат отразени без никаква цензура от медиите на Острова на свободата. Но побърза да обяви, че визитата няма да доведе до политически промени в Куба и тя неотклонно ще следва пътя на социализма.
Тези хора са обречени на изчезване. Както разправя един приятел, когато попитали Господ докога ще ги търпи тия, той казал: “Споко! Копелета на изчезване са.”




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 461755
Постинги: 632
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031