1998   ЮЛИ – ДЕКЕМВРИ

СМЪРТТА НА ЦАР ФУТБОЛ

8 юни 1998 година, четири дни преди първия мач на България на световното първенство по футбол “Франция’98”, в. “24 часа” пише: “На 17 декември 1993 препълненият “Парк де Пренс” изведнъж притихна толкова, че успяха да се чуят истеричните крясъци на възторг на стотина българи, дошли уж на екскурзия до Париж. “Петлите” напуснаха терена с наведени глави, без да знаят, че са загубили от бъдещия четвърти в света. Пеневата чета обаче, поколението на Стоичков, Пенев, Трифон Иванов, Костадинов, Лечков, Балъков и останалите донесе бронзовите медали от световното. Но героите се умориха и в крайна сметка трепериха до последно, дали ще успеят да се класират за европейското в Англия 1996. След една безкрайна сага със скандали за премии, недоволство от базата, автоголове, пожелания за духане на супата, след завръщането в България бе сменен треньорът Димитър Пенев и изгонен племенникът му Любослав. И ако новият наставник Христо Бонев не бе проявил такт, сдържаност и чувство за взаимни компромиси, днес героите от САЩ’94 можеха и да не изпеят лебедовата си песен край Айфеловата кула.”
- Ако читателят на този текст не е особен футболен запалянко, нищо няма да му говори споменът “Да духате супата”. Няма да помни, че “племенникът Любослав”, след като се прибра с насрани гащи от Европейското в Англия (където 4-тите в света, само след 2 години, не успяха да станат 8-ми в Европа), се обърна с тези именно думи към всички българи, които не харесвали Него, Чичовото!
А защо авторът на цитирания текст, който не се е подписал, услужливо премълчава, че фамилията на този наглец Любослав, е Пенев и че неговият чичо е водачът на Пеневата чета – Димитър Пенев от Мировяне?! И защо твърди, че “четатa” e спечелила бронзовите медали на САЩ’94, след като на мача именно за бронзовите медали, България падна от Швеция с 4:0?! - Щото eлементарник! Същински Стоичков.
- Всеки път, когато чуете “бронзовото” твърдение, поискайте “лъвовете” да ви покажат бронзовите си медали! Няма да могат. Във футбола бронзови медали има САМО за третите в класирането, това да не е бокс. (Ако си мислите, че “грешката” за бронзовите медали, е случайно допусната, единично мнение – не е. На 17 юли 1994г., само ден след мача с Швеция, същият 24-часовик е написал: “Българите са четвърти на световното по футбол и ще се върнат от САЩ с бронзовите медали.”)
И когато някой българин се опитва да стовари вината за провала на българския футбол САМО на футболистите, отговорете му с думите: “Не, драги, виновна е нашата българска грандоманщина.” После, без да го питате какъв цвят бюлетина е пуснал на последните избори, препоръчайте му внимателно и заобиколно, следващия път да пусне червена бюлетина, за да е в мир със собствената си същност. Внимателно и заобиколно – червените имат много лесно раними души и нисък праг на възбудимост, като на животните.
Защо намесих “червените” в този несвързан с темата разговор? – Сигурни ли сте, че не е свързан? Кой, освен мислещите в червено българи, твърди, че “Ние бяхме най-добрите, пък ако сега не сме добре, ни е виновен Западът. И който не разбира това, ще ни духа супата в Белене.” Ето го и ниският праг на възбудимост на червените: “Смърт на враговете на народа! Народен съд за тях и бесило!”
Демократично мислещите българи НЕ СА ТАКИВА!
Сега ли да го напиша или по-късно? - Неподписалият се под материала на “24 часа” е написал (на 8 юни 1998!): “Петлите напуснаха терена с наведени глави, без да знаят, че са загубили от бъдещия четвърти в света”. А РЕАЛНИТЕ резултати в края на тази 1998-ма са: Победените “петли” в 1993г., ще станат световни футболни шампиони през 1998, пък “бронзовите” четвърти в света през 1994-та, ще са 74-ти в класацията на футболните нации. “Много сме! Силни сме!”, нали?! Каква е разликата?
И още една прилика на българите-юнаци с “червените”. Ще я видите в следващия текст. Това е пространен анализ във в.”Труд” в три дни (28-30 юни 1998г.) на неговия спортен коментатор Владимир Памуков. Наречен е “Как бе заложен динамит под отбора”.
Но преди да го цитирам, ще ви припомня нещо от НИЕ-2 покрай мача с Швеция за третото място в САЩ’94 (който загубихме с 4:0) – “Ще познаете ли кой е виновен за загубата на българските юнаци? Естествено съдията Киню от Франция "фалшивата свирка" и "нещастният страничен рефер" Рой Пирсън от Англия (определенията са на Владимир Памуков, специален пратеник на в."Демокрация" в Ню Йорк). "Това е най-гадният съдия, когото познавам" – заяви след мача голмайсторът в отбора Христо Стоичков. – "Той не може да ни прости, че елиминирахме французите, и намери начин да си отмъсти. Тогава му казах някои неща, за които можеше да ме изгони, но французинът само ми се усмихна", призна си Христо след мача, без да уточнява какви сексуални анатеми е използвал."
“Как бе заложен динамит под отбора”, нали?! ”Фалшивата свирка Киню от Франция” и “нещастният страничен рефер Рой Пирсън от Англия” са виновните. А Памуковите Стоичковци – целите в бяло! Може да ме обвините в каквото си искате, но ТАКОВА нещо не приемам! Категорично!  И ако щете вярвайте: не искам да ме наричат българин, ако ТЕЗИ са героите на България! Защо ли? – Защото не искам да им духам супата. Да си се онождат едни други.
Ето как бе заложен динамит под отбора според Владимир Памуков, 30.06.1998г. във в.”Труд”: “Никой не предполагаше, че на световното във Франция доскорошните герои на нацията ще излязат през задната врата на големия футбол. Запознати с кухнята на тима бяха наясно, че само детайлна и суперпрофесионална подготовка можеше да ни доведе до нов удар във Франция. Трябваха силни съперници в подготовката, за всеки индивидуални планове преди финалите, изкристализиране на титулярния състав. Вместо да тръгне в тази посока, треньорът (Христо Бонев) се забърка в други игри. През септември м.г. хората на Батето биха звучни шамари на непослушната опозиция, а Бонев злъчно заклейми като врагове на футбола ни президента на “Левски 1914” Томас Лафчис, шефа на профилигата Валентин Михов и всички, които са му изпилявали нервите през годината. Новата година обаче не донесе нов късмет. Всичките ни звезди се замесиха в шумни скандали. Само Господ можеше да помогне на непослушните си деца. Уви, чудеса не стават всеки ден.” (“Уви, чудеса не стават всеки ден”, написал Памуков. Де го сега тоя, да напише, че вече четвърт век чакаме Чудото и се чудим защо не идва.)

 За да завърши така: “Кой поръча ритуалното убийство на четвъртите в света? Въпросът не звучи риторично само за Иван Славков и неговото обкръжение. За тези хора явно оставката не е най-достойният изход. Затова и най-актуалното питане е докога ще ги търпим?”(Виждате ли нещо познато от “времената на прехода”, демонстрирано от Памуков? – “трябваше”, “вместо това”, “обкръжението на”, “докога ще ги търпим”... Аман от критикари като туй магари! Колко нежно се изразявам за таквизи магаризи.
В.”24 часа”, 14.07.1998 (не е подписано, но името на Главния на вестника знаете ли? Не? Защо? - Виден наш... брат на Чавдар Найденов): “Манекенката Елена Гавраилова не само скри топката на нашите футболисти, но ги и отсрами с второто си място  в конкурса “Мис Футбол ’98” в Париж. Краката й се оказаха много по-ценни от тези на Стоичков и Костадинов, защото не галят топката, а ги галят жадните мъжки погледи. Така че вместо да мятаме телевизорите, по-добре да запеем в пълен глас: “Бяло ми Ленче топки мяташе”.”
За мерака мъжки-женски няма възраст.

Историята на нашето представяне на световното първенство по футбол във Франция през 1998 година. Съвсем накратко:
- 12 юни - България завърши 0:0 с Парагвай първия си мач в групите.
- 19 юни - България загуби с 0:1 втория си мач с Нигерия
- 24 юни – България бе разгромена с 1:6 в последния мач с Испания и се сбогува с Мондиала.
Не ми се търси кой от българите е вкарал единствения гол в трите мача. Но ще ви кажа, че не е Христо Стоичков (голмайстор на предишното световно преди 4 години с 6 отбелязани гола), който напусна терена след първото полувреме срещу Испания. А иначе общият резултат от трите мача е  едно равенство и две загуби с голова разлика 2:7.
Само 3 месеца след Световното започнаха новите квалификации за Евро’2000. В тях България записа следните резултати: 6 септември загуба у дома от Полша с 0:3, 10 октомври – 0:0 с Англия в Лондон и на 14 октомври загуба от шведите с 0:1 в Бургас. Отново едно равенство и две загуби с обща голова разлика 0:4.
Изключителни резултати, нали. За 5 месеца 6 срещи - две равенства и 4 загуби, голова разлика 2:11.
В същото време има следните изключителни изказвания:
- 6.12.1997, “24 часа”, Павел Колев: “Денят е 13 юли, точно 0,45 часа: На централната трибуна на стадион “Стад дьо Франс” брадясалият капитан на България Трифон Иванов вдига световната купа. Нашите токущо са били Италия във финала. Баща и син Малдини ронят сълзи безутешно.”
- “Ще срещнем бундестима на финала”, каза Стоичков в интервю пред немската телевизия ZDF на 9 юни 1998.
- “На това първенство ще вкарам седем гола”, пак Стоичков, но на пресконференция в Париж.
- „Според английските букмейкъри българският национален отбор е абсолютен аутсайдер на световното първенство и българите ще се приберат в къщи след 3 мача“ – намерено в “24 часа” от 10 юни 1998.
За сравнение - като английските букмейкъри мислят само 15% от българите според проучване на НЦИОМ.

Искам да напиша, че България няма да има футболен отбор, докато футболистите й са от типа Сточковци и Пеневци, а Памуковци ги отразяват. След мача с Испания, в който паднахме с 6:1, “лъвовете” се изпонаплюха взаимно още в съблекалнята кой бил виновен за неуспеха и кой взел повече пари, докато победителите испанци плачеха на терена след края на срещата пред хилядите зрители на стадиона, защото една точка не им достигна да преодолеят групите и си тръгваха от първенството като нас. Затова след три първенства испанците, също като фрацузите, драги Памуков, ще станат световни шампиони, а нашите ще си останат на 75-тото място в света. Лъвове ли? Пучи въшки! Простете за сравнението, ама е вярно.

·                                           Чуйте майка му на “лъва Стоичков”. В.”Труд”, 26.06.1998: “Пенка Стоичкова: Имаме “голям” треньор. Обвинявам го. Нямаше тактика. Не бе разгърната системата 4-4-2. Бонев гледаше да си напълни гушата.”
- Чуйте самия велик Стоичков: (Избрал съм възможно най-малкото арогантно невъзпитано негово „изявление“ – в.“Труд“, 8 септември 1998): „Аз мисля, че всеки българин трябва да бъде доволен от това, което българския национален отбор постигна в последните години – сподели Христо Стоичков след мача с Полша (аз: Евроквалификацията с Полша в Бургас – 3:0 за поляците) Успяхме да постигнем нещо голямо, за което всеки трябва да бъде горд. Вярно, тежко е, всеки го боли, че загубихме. Мен ме боли много, но няма какво да се прави, футболът трябва да продължава напред. Никой няма право да се сърди.“
Дотук е обикновено нахалство. Нататък са чисти лъжи. Безочливи: „Не забравяйте, че Христо Бонев е символ на България. В момента обстановката в националния отбор е толкова добра и младите момчета всеки ден ме питат, за да разберат повече неща за футбола. И съвсем логично. Абсолютно никакви проблеми не съм имал с Бонев.“

·                                           Същия ден, същият „Труд", Томислав Русев, известен спортен журналист разобличава „модерния ляв“ така: „Дълго ругахме героите от САЩ’94. Заслужилите славата си звезди превърнаха отбора в арена на лични конфликти, полека-лека вирнаха глава и тръгнаха срещу себе си и победите си. Остаряха. Отидоха си. Сигурно толкова могат. Но поне да бяха „грабнали телата“, вместо да се крият страхливо по игрището в тъжната бургаска вечер. Щом премия от 1 милион долара не успява да ги мотивира, тогава какво? Но поне да бе проличало, че са готови да жертват нещичко за победа. Как да им помогне Господ?“
- “България е свършен отбор, жалка работа” – Чезаре Малдини, старши треньор на Италия.
- “Лъвовете” са бледи сенки”, пишат немските медии. “Стоичков във вида в който се представи на Франция’98 е доказателство за тезата, че границата между гениалността и безумието често е само една крачка. Такъв той няма да липсва на никого, също и на българския футбол.” – в.”Зюддойче цайтунг”.
- “Звездата Стоичков сякаш въобще не беше на терена. В последните години той явно мисли само как да си оправи живота, отколкото да играе футбол. Христо се сбогува меланхолично с Мондиала. На него той ще се запомни само с нападките си срещу испанските играчи и с нощния си живот в Париж”, пише бразилският вестник “Жорнал ду Бразил”.

·                                           Знаете ли как коментира тези неща един н.а. от Сатирата - Пеев Светослав? Вестник ”Стандарт”, 27.06.1998: Причините за резила ни се коренят в комбината Славков-Вуцов-Бонев. Тези хора противопоставяха футболистите един срещу друг непрекъснато – “млади срещу “стари”, “големите” помежду им, историята с капитанската лента и т.н. Всичко това не можеше да не доведе до убиване на колектива. Противопоставянето бе за пари. Аз оневинявам футболистите. Това са хора, които не разчитат на пари от световното. Те получават много повече пари от клубовете си. Аз обвинявам всички тези хора, които бяха около тях.”
Този дали си мисли, че останалите честни хора, ще му повярват на явните лъжи, в които той самият вероятно не вярва?! Глупак ли е или прост тарикат? Каква ли му е файдата да е тарикат. Мисля, че е глупак. А може би оригиналничи. Намерил върху какво! Глупак! Да не забравя да го питам, когато след две години само, нито един от “комбинацията” няма да е в нашия футбол, защо ще продължаваме да нямаме успехи? Защото Стоичковци и Пеневци няма да са си отишли, Славчовото!
Две преценки отвътре:
- В.”Труд”, 26 юни 1998: “Магаре, съфамилник на Христо Стоичков, бе застреляно от разгневения си стопанин по време на мача с испанците. Пешо Андонов събрал мощна агитка в двора на къщата си в шуменския квартал “Макак”. Мъжете шумно освирквали всеки пропуск на българите и събудили животното. От обора то също започнало да реве. Порядъчно наквасен бай Пешо, решил, че дългоухият Стоичков подкрепя испанците. След шестия гол в нашата врата грабнал ловджийската пушка и го гръмнал в главата.”
- Намирам интервю на Стефан Софиянски също в „Труд“, но от септември 1998, след мача с Полша в Бургас. Попитан какво би направил с милионите долари за БФС, получени за участието в „Франция‘98“ (по сведения в печата около 700 хиляди за трите мача), той отговаря така: „Тук има много „ако“, но във всички случаи бих дал тези пари за развитие на футбола в малките клубове.“
Това ми напомня, че през 1995 година печатът гърмеше, че майката на Стоичков – Пенка дарила 8888 долара (Стоичков носи фланелка с №8 в националния) за развитието на детския футбол. Припомням, че тогава доларът беше около 70 лева. Значи Пенка е дарила 622 160 лева общо. Като си спомним, че тогава средната работна заплата според статистиката е била около 10 хиляди  - това прави 62-63 работни заплати.

Стига толкова съм ви ядосвал с магарето Стоичков. В обора има по-големи магарета от него.
- Например магарето Иван Славков. Родено е 1940г. Истинската му биография започва в 1968г., когато се жени за Людмила Живкова. След четири години вече е шеф на Комитета за Телевизия и Радио. От 1982 е председател на Българския Олимпийски Комитет.
Цитирам „Труд“,8.11.1998: „Когато Татарчев му сложи международния паспорт на трупчета (1993-та, заради започнати ЦЕЛИ ТРИ дела за злоупотреби), Славков се изцепи, че ще седи рамо до рамо с Главния прокурор на „Уембли“ по време на европейското през 1996г. И позна.“
Добре, че освен Татарчев и българската Темида, съществува и ВВС. Която със скрита камера засне Иван Славков през 2004г. заедно със сърбина Горан Такач в софийския хотел „Радисън“ по време на преговори с фиктивни лобисти, представящи се за бизнесмени от измислената компания „Ню Лондон Венчърс“, за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиада‘2012. Записът беше излъчен на 4 август 2004г. в предаването „Панорама“ на BBC, във филма „Да купиш игрите“. По това време президентът на МОК вече е сменен. Не е приятеля на Славков Хуан Антонио Самаранч (който впрочем за пореден път дойде му лично на гости в края на тази бурна и успешна за Славков 1998-ма), а се казва Жак Рох. На 29 септември Славков е изслушан от Комисията по етика към МОК. На 26 ноември 2004 година Изпълнителният му комитет  препоръчва изключването на Иван Славков, което е одобрен единодушно от всичките 15 членове. На 24 май 2005 г. Рох го призовава да напусне доброволно заеманите от него постове, преди да бъде официално изключен от МОК, но Иван Славков не прави това. На 7 юли 2005 г. на сесията в Сингапур Славков е изключен от Международния олимпийски комитет с тайно гласуване, като за това са гласували 84 от членовете, 12 са били против и 5-ма се въздържали. Това автоматично го отстранява и от поста председател на БОК. Впоследствие на негово място е избрана Стефка Костадинова. (Една от почитателките на „златните ташаци“ на Христо Стоичков, както мълви клюката. Тя, Стефка, дори се развела с мъжа си, заради тази работа, но тарикатът Христо я метнал. Оправдал се с жена си Мариана, която много обичал. Така пише в жълтите вестници. Аз не съм им светил.)
 - Само още няколко факта за другите магарета в българския футбол от тази 1998 година в която се проведе Световното по футбол във Франция. В началото на която народът кукувски пееше „Франция, здравей. Ще ви скъсаме“, помните ли?!
Шампион по футбол на България стана „Литекс“ от Ловеч. За първи път в своята история. Негов собственик е Гриша Ганчев. Знаете ли кои почетни гости видя град Ловеч по този повод? – В.„24 часа“ от 11.05.1998: „Ловеч ликува в шампионски стил от 3 дни, а кулминацията предстои днес. Песни ще пеят на центъра Данчето Христова и сръбската фолкзвезда Мирослав Илич, а Шкумбата и Венци Мартинов ще разсмиват народа. После момичетата на Нешка Робева ще заиграят сред огнен водопад и въртящи колела от многоцветни фойерверки.”
Носител на Купата на България е ЦСКА. Негов президент е Илия Павлов. Шефът на „Левски“ е Томас Лафчис, на „Локомотив“ от София – Николай Гигов, а на „Славия“ Стоян Николов, който е в списъка на кредитните милионери с 41 милиона немски марки и 6 милиона долара
Царе! На „великия“ български народ, kойто се пита, и преди, и сега, защо след като Господ е българин, той е на последно място в Европа. След което коли магаретата си в знак на протест, пее „И да паднем, и да бием, все ще напием“ и решава, че му е крайно време да се върне като 16-та СС Република при Елцин.