РАЗДЕЛ “КОМУНИСТИЧЕСКИ НАГЛОСТИ”

·                      По повод 80-ата годишнина от основаването на секретната болшевишка полиция ЧК през 1917г., която по Сталиново време бива преименувана на КГБ, сегашният руски президент Борис Елцин е отбелязал на пресконференция в Москва:
“Като гледам назад, си мисля, че изнесените данни за престъпления на органите за сигурност са доста преувеличени. В края на краищата има неща с които се гордеем. Това бяха истински специални служби, които подпомогнаха създаването на наше собствено ядрено оръжие. Сдобивайки се с атомна бомба, ние създадохме баланс, който индиректно предотврати трета световна война. Именно разузнавателните служби уведомиха правителството за точната дата на фашисткото нахлуване и много важни битки от Отечествената война бяха спечелени благодарение на тяхната навременна и точна информация.”
В.”Капитал”, откъдето е взета тази информация, съвсем правилно допълва: “Елцин пропусна обаче да спомене факта, че КГБ го е следил преди падането на СССР през 1991г. и че именно неговият шеф бе предводител на неуспешния опит за държавен преврат през същата година.”
Иска ми се да припомня, че освен да премълчава (Не зная впрочем дали неговоренето за милиони убити може да се нарече невинно само премълчаване!), Елцин и лъже. КГБ помогна за открадването, а не за създаването на атомната бомба. Ако руснаците можеха да създадат “собствено ядрено оръжие”, третата световна война не му мърдаше на света. А колкото до точната дата за началото на нападението на Хитлер срещу СССР, един Зорге може да я е казал, но нямало кой да му обърне внимание – ни в КГБ, ни в Кремъл, ни самият Сталин. Едни други не са си имали никаква вяра. А все комунисти…
И все едно в кой век са родени. И все едно от каква националност са. Ленин, Сталин, Хитлер, Димитров, Червенков, Живков, Луканов, Дойнов… има ли един, дето не е страдал от параноя, че ще го убият неговите хора. Съвсем основателна параноя, впрочем!

·                      Тази същата параноя тресе и нашите преобути социалисти. Кой свали Виденов? Кой не позволи Добрев да стане премиер? Кой цака непрекъснато Камов? Чии кадри са мутро-бизнесмените и кой плаща за убийствата помежду им?

·                      През ноември на 77 години почина бившият лидер на френските комунисти Жорж Марше. Той беше голям приятел на комунистическа България и лично на др.Тодор Живков. Разбираемо е. Другарят Марше е започнал да работи на 15 години като работник-металург. (Зложелатели разправят – в заводите “Месершмит” в хитлеристка Германия.) Две години след края на войната става комунист. Подкрепя официално съветската интервенция в Чехословакия през 1968 и в Афганистан през 1979, макар още през 1976 година да се изказва публично срещу диктатурата на пролетариата. Негови хора влизат в социалистическото правителство на Франция в началото на 80-те, но той ги изтегля след две години, защото “Аз съм комунист и ще си остана такъв”.
Тези негови думи е избрал дежурният редактор на в.”Труд” (Мариана Бояджиева), за да се поклони пред паметта му. Напечатани са с 3-сантиметрови букви в броя от 18 ноември, да не би разсеян четец да ги пропусне. Самото прощално слово е достойно за страниците на “Дума”. На демократ, дори и набеден, дори на 7 години само, му отиват малко по-трезви думи. А Георги Първанов е изпратил съболезнователна телеграма до ЦК на Френската компартия. Вътре се казвало: “Жорж Марше ще остане като една от най-ярките фигури в международното движение на левицата.”

·                      През октомври 1997г. в нашите вестници се появиха първите съобщения за усилията на Ирак да се върне на световната сцена след злополучното му нашествие в Кувейт и последвалата световна блокада. Става въпрос за кампанията, която след няколко години ще стане много известна под името “Петрол срещу храни”. Саддам Хюсеин предлага бартер на определени страни – срещу износ на иракски нефт да получава от тях хуманитарна помощ. Естествено под контрола на ООН. Нищо лошо, дори е чудесно, ако… ако насреща не бяха Саддам и подкрепящите го комунисти от цял свят. След няколко години ще стане ясно, че много голяма част от петрола Саддам е давал лично на някои лидери на ком/соц партии и на склонни към далавери шефове на световни компании. Срещу лобиране в ООН в полза на диктатурата си. А вероятно и като комисионна за препиране на пари от незаконна продажба на ембаргов нефт. И тогава, след години, още повече, че “11 септември” вече ще се е случил, на САЩ в лицето на Буш-младши ще му писне. Саддам ще го “отнесе” фатално, а за някои ще се намеси Съда. Някои, защото безочливите комунисти/социалисти, които ще управляват в момента страните си, включително и България, ще се направят все едно, че росичка ги е пръснала.

Вижте сега през кои българи е минала далаверата. Онова, което се знае до към края на 1997 година.
- В.”24 часа”, 14.10.1997, материал на Георги Милков (Този още не е станал Лорда): “Ирак е готов да отпусне безвъзмездна помощ на България от 300 млн.долара, съобщи шефът на фондация “Славяни” проф. Захари Захариев. Хуманитарната помощ във вид на нефт и нефтопродукти била заради затруднения в енергийния баланс на страната. Според иракчаните няма пречки за подобен износ и той не би попаднал под ударите на санкциите на ООН, понеже става дума за хуманитарна помощ. Тези 300 млн, са извън дълга, който Ирак има към нас.”
- Междувременно България се оказва забъркана и в друг скандал пак с Ирак. Български търговци заедно с чешки военни подготвяли секретна сделка за продажба на 5 електронни радарни системи “Тамара” на Багдад. В.”Стандарт”, 12.11.1997, възкликва: “Топят ни в оръжеен скандал с Ирак.” И продължава: “Основен посредник в доставката на установките “Тамара” бил о.з.ген. Петър Барбалов, бивш посланик на България в Ирак в началото на 90-те години. Освен това в аферата са били замесени Иван Димитров, бивш служител на българското военно разузнаване и шеф на българската фирма за оръжие “Скайлифт Интернешънъл”, както и Захари Захариев, член на БСП и президент на фондация “Славяни”. За аферата са знаели висши членове на ръководството на БСП, сред които и лидерът Георги Първанов. “Това е голяма нелепост, смях се дълго”, коментира за “Стандарт” шефът на БСП Георги Първанов.”
- Не ще да е било голяма нелепост, щом заместникът на Тошо Тошев Николай Стефанов се заема лично да пише “редакционно” (в “Труд” от следващия ден) така: “Не стига, че международната солидарност с миналата война в Персийския залив ни струва милиарди долари, невзети от Багдад, та и сега, като Щатите взеха да се канят на Багдад, някой пак да ни топи. Какво сме виновни ние, че Саддам не пуска американци във военните си заводи и се кани да сваля разузнавателните им самолети? Не можем да си скубем главите, защото от ядове коса не ни остана. Но пък наглост е вашингтонски вестник (в.”Вашингтон Пост”), създаден с парите на световноскандалния корейски преподобник Муун, да насъсква света срещу нас с измислици, че сме пазарели радарни “Тамари” за Ирак. Ние, господа, се пазарим за някой и друг грош заем, за да изкараме зимата. А вие, ако искате пак да се биете със Саддам – бийте се.”
Обаче аз се смях дълго на “защитата” на Иван Иванов, бивш шеф на завод “Арсенал” в Казанлък, където се произвеждат “Тамари”-те (намерено в “Труд”, 13.11.1997): “Що се отнася до г-н Първанов, той е технически профан в тази област. Абсурд е дори да знае нещо, камо ли да има пряко участие.”
- Самият “набеден” о.з.ген. Петър Барбалов използва предоставеното му място в часовия вестник да каже: “Ще съдя авторите на тази клевета. Фирма “Инохем”, регистрирана в Стара Загора се занимава с производство на торове. Аз работя като консултант в нея. Имаме лиценз и за оръжейна търговия, но досега не сме направили нито една сделка.” (Подчертаното е от мен, обърнете внимание. Торопроизводители с лиценз за оръжейна търговия?!)
Завършвам засега тази история с последен цитат, пак от “Труд”: “Администрацията на американския президент Бил Клинтън е започнала разследване по твърденията на “Вашингтон Пост”, пише във вчерашния си брой лондонският в.”Таймс” ЦРУ е идентифицирало посредника в сделката ген.Барбалов, който водел преговорите от юли т.г., пише “Таймс”.” (Тази информация не е подписана.)

·                      Една стара познайница–Румяна Братованова от в.”Труд”, на която Т.Тошев е поверил коментарна рубрика на събитията през токущо описаната седмица, се е изцвъкала така:  “Екшънседмицата изтече – бяхме набъркани в скандали с оръжие. Но в хепиенд куклата Барби по копринен път пътешества към страната на изгряващото слънце, като подкара самолетче.”
В последното си изречение ученичката на кадесарката Божана Димитрова, с агентурно име Цветанова, визира посещенията на външната министърка Надежда Михайлова като член на делегация, водена от президента Стоянов, в страните, разположени по Пътя на коприната. По една от отсечките пилотът на правителствения самолет позволил на хубавото Наде да подържи щурвала, написаха вестниците. Що не – тя е хубавото Наде, не е Румяна Братованова. Сега нали разбирате защо употребих думата “изцвъкала”?
Впрочем в състава на правителствената делегация е била и Валерия Велева. Да не би нея да визира Братованова, пишейки “куклата Барби”? Едва ли. Пилотът на самолета не е позволил на Мадам В, да хване кормилото. Поне не пише по вестниците такова нещо.

·                      В началото на декември на България пак не й провървя – (защо пак, обяснявам накрая) - „бе вкарана в измислен скандал със заловени в български ТИР в Италия кюрдски бежанци.” – „Труд” от 2 декември 1997, кореспонденция на Цветан Симеонов.
Според официалните италиански власти, цитирани от БиБиСи, „българският ТИР с нелегалните имигранти, който бе арестуван в италианското пристанище Бари, принадлежи на пловдивската фирма „Мегатранс”. В него пътували тайно 26-ма кюрди. Камионът на „Мегатранс” пренасял пластмасови изделия за Германия. Той преминал без премеждия италианския граничен пункт и щял да продължи без проблеми пътя си, ако пазителите на реда не били чули стоновете на бегълците, между които и 7-годишно дете. През изминалите 8 месеца в Италия са засечени 4 български ТИР-а с укрити в тях кюрди.”
Според кореспонденцията на ”Труд” водачът на ТИР-а Миньо Минев Петров от Чирпан сам информирал в град Бари италианските власти, че в ТИР-а му са се вмъкнали нелегални, след като чул шум в каросерията. Това съобщи за „24 часа” Стефан Карахристев, собственик на фирма „Мегатранс”. (Моя забележка: Няма грешка - информацията в „Труд” на Карахристев е от в.„24 часа”, а не според италианските власти, да речем.) Камионът е бил натоварен с детски играчки от фабриката в Гоце Делчев. В гръцкия град Патра шофьорите на всеки курс задължително се сменят. Там зад волана седнал набеденият за трафикант Миньо Петров, каза изпълнителният директор на „Мегатранс” Йорданка Перпелиева. Според нея кюрдите са се вмъкнали в камиона тайно именно в Патра. Те разрязали брезента на возилото и се настанили вътре. Тираджията не забелязал нищо. В пловдивския офис са притеснени за съдбата на играчките. Вероятно кюрдите са ги изхвърлили от кашоните, за да се скрият там, предполага г-жа Перпелиева. Стоката била за 60000 DM.” (Пак моя забележка – Ето начин да се преперат 60 хиляди ДМ.)

В отделно каре вестник „Труд” допълва, отново чрез думи на г-жата изпълнителен директор на фирмата (подчертаното е от мен): „Аз лично не допускам нашият шофьор да е пряко замесен в престъплението. Той е един от най-опитните ни превозвачи, с 4-годишен стаж. При закупуването на скандалния ТИР от Холандия месец по-рано Минев и негов колега бяха арестувани по подозрение за обир на банка, но освободени с големи извинения след изясняване на недоразумението.”
- Ами, както се казва – нямам думи. Или „Ня’ам нерви”!
В Холандия например открай време обичат да ходят много „наши” хора. Ще спомена героя на Богомил Райнов и г-н синият Асен Агов, или Васил Костов, помните ли го? Там след няколко години ще гръмнат в челото Косьо Самоковеца, който бил с манекенката Цеци Красимирова (жена му Ангелинка знаела). Пък сестрата на Цеци била жена на един друг гангстер, дето също ще го гръмнат след десетина години...

·                      А сега обещаното разяснение за думите „на България пак не й провървя”. Това „пак” се отнася не само за „случайно попадналите в български камиони нелегални емигранти”, но и за „оръжейните скандали в които забъркват България”. Тук обаче ще загърбя оръжейните скандали, че книгата ще стане 1000 страници и ще пиша само за емигрантите към Запад. Издънки има през седмица. Буквално.
- Само 20 дни по-рано 18 шриланкийци бяха спипани на границата ни с Гърция. Е, има разлика – те били скрити в автобус. Шофьорът му бил трогателно наивен. Завел студенти в Плевен и на връщане ги качил тези да ги закара до Гърция. Не знаел, че нямали документи.
- Десет дни след случая с „изхвърлените детски играчки”, намирам нова информация за друг трафик, който поразително му прилича.  Новите хванати – 27 на брой, предишните бяха 26 – на същото италианско пристанище Бари, пак били в камион, обаче натоварен с ядки. Името на фирмата, ползваща камиона, не се съобщава, но нищо чудно да й е „дъщерна” на онази „Мегатранс”. Съдя за това по факта,че арестуваните шофьори, този път двама, са от Раковски и от Пловдив, предишният един беше от Чирпан, в същия район на България. И пак в каре се съобщават „други подробности” за арестуваните шофьори: „...в гаражите им преди време били открити крадени коли, но се доказало, че те нямат нищо общо с кражбите”.
За следващи случайности ще пиша нататък пак. Дано не отегчавам някои засегнати. Впрочем никак не ми пука за нагли нежни души.

·                      Съобщение в „Труд”, от 2 декември 1997 (за първи път чета официално за такъв тип деяние): „16-годишен младеж от руенското село Ясеново бил изнасилен от четирима души – 18-годишните Гюрсел Ахмед и Тургай Реджеп, 22-годишния Айнур Осман и непълнолетния Руфат М., съобщиха от полицията вчера.”
Пък на какво се чудя аз! Страниците на вестниците и предаванията на телевизиите непрекъснато пишат и показват елита на нацията ни - Дим Дуков, Камен Во, Евгени Минчев, Августин Пейчинов, посланик Хорхе от Испания дори! Щом те могат, защо обикновените българи да не могат.

·                        На 2 ноември БНТ показа концерт на “Каналето”, наречен “На Македония с любов”. Само седмица преди това Слави Трифонов се бе изказал в медиите така: “Ние нямаме никакви претенции към Република Македония, освен да пътуваме с градски транспорт до Скопие.” Отбележете, че Дългия знае, че Македония е друга държава. Нататък давам думата на Андрей Иванов от Института за пазарна икономика (в.”Континент”, 4 ноември 1997):
“Романтичният концерт “На Македония с любов” показва, че “Каналето” успя да напипа перспективната обществена струна, на която да изсвири печелившата си чалга. Никакъв проблем, ако нещата опираха просто до правене на пари чрез шоубизнес и постъпления от реклами. Лошото е, че хората около “Каналето” си повярваха. Както навремето “негово превъзходителство” Блъсков си беше повярвал, че е първият вестникар на България, така и момчетата от “Каналето” вече се смятат в правото си да се изживяват като съвестта на нацията. Държат се сякаш са еманация на новия български дух, и раздават рецепти от висотата на своята масова популярност, която, незнайно защо възприемат за обективно свидетелство на собствената си непогрешимост. Масовата популярност обаче, уви, не означава компетентност. Даже обратното – тя неизбежно върви ръка за ръка с профанацията, с примитивизма, дебелащината. В което само по себе си няма нищо лошо, щом се харчи. Лошото започва в момента, когато станат ясни последиците от “харчлъка”.

По отношение на Македония те са чудовищни. Момчетата от “Каналето” се държат като долнопробен пласьор на наркотици, който пробутва поредната доза на поредния наркоман, за да си осигури пласмента. В случая наркоманът е преобладаващото мнозинство от българския народ, витаещ в романтични спомени и копнежи за “българщината в Македония”, “за морния сокол” и трите морета. И като истински наркоман бяга от жестоката действителност в розовите си романтични сънища.
Подозирам обаче, че безотговорност е неточно (и прекалено меко) определение – май става дума за откровен цинизъм, понеже момчетата от “Каналето” не може да не си дават добре сметка какво вършат. И не вършат онова, което би трябвало, не поради незнание, а понеже то не се вписва в пазарната им стратегия. Наркопласьорът не може да си позволи да открехва клиентите си за това колко разрушителна е дрогата за техния организъм. Така концертът на “Каналето” по своите нравствени параметри се превръща в отрицание на собствените претенции за възвишеност и морал. Той и неговите автори в нравствено отношение падат по-долу и от една долнопробна пирамида – фараонът поне не претендира да бъде съвестта на нацията. Студена вода на герано ще пие не морния сокол, а всички ние, потърпевшите от пазарното мислене на любимците народни.”
Моя коментар: Съвършено вярно е и е много убедително казано. Обаче нещо смущава. Вестник “Континент” се издържа с парите на онези, които след 1945 забъркаха тази каша с Македония. Насилствено разбира се, по поръчение на Москва. В редакцията на вестника е бъкано с техните наследници. И пак стари комунисти дават на “момчетата” от “Каналето” закрила и финансова помощ. Именно за да върви дрогирането, приписвано на демокрацията. Тогава защо точно този вестник се явява защитник на истинската българска възвишеност и морал? За да държат “момчетата” на къса каишка? За да накарат мен утре да си купя пак техния вестник, след като веднъж, днес, съм му се изкефил? За да покажат че те, пак Те, само Те, предлагат спасение от гнила и разюздана Демокрация? Най-вече последното. Затова включих тази история в този раздел.
И трябва да я довърша тази история. Три дни след атаката срещу него, Слави Трифонов показа в неделното издание на „Каналето” брой на в.”Демокрация” с рекламата на „Мултигруп” на 1-ва страница долу вляво. (Възмущавал съм се вече от тази именно реклама на мафиотите в „моя вестник”. Тя се появяваше във всеки брой на вестника в продължение на повече от година. Питайте Костов и Копанданова защо! Та, показвайки именно тази скандална реклама, Дългият каза: „Проблемът не е, че ние не сме патриоти, а това, че вие не сте!”. И беше прав, сини партийци!)

·                      Комунистите извършват дрогиране на нацията и по други начини. Кеворк Кеворкян, Божана Димитрова в панталон, „учителят, без който БГ-телевизията „нямаше да е мъртва, но щеше да е по-студена”, онзи, дето първи надигаше демократичен глас в тоталитарната държава, като дойде Демокрацията, откри собствено частно радио. Нарече го „Сигнал плюс” и напълни цялото му програмно време с откровена кръчмарска музика. Онази, която ще бъде наречена „чалга” след една-две години, заради изключително семплата си музикална структура и съвсем откровено пошлите си курвенско-педерастки текстове. В това радио Азис стана „звезда”. Там пробиха Сашка Васева, Глория, Цветелина, Нелина, Баровеца, Орхан Мурад, Сашо Роман, Валдес, Бойка Дангова, Румяна... Този „журналист” трябва да търка затворническия нар с обвинение „развращаване на българската младеж”. Вместо това след 2 петилетки време ще набере ежеседмична смелост отново да се върне на цяла вестникарска страница в „Труд”, правейки се пак на „демократичен гуру”. А Азис ще стане агитиращ символ на социалистическата кампания, довела на власт Сергей Станишев, Георги Пирински, Георги Първанов и другите от следващото поколение комунистически – вие допълнете думата, че аз ще се повторя!
Докато търсите подходяща дума за кликата комунисти, аз да напиша, че частното радио на Кеворкян „Сигнал плюс” се излъчва от държавната телевизионна кула на алея „Яворов”. (Информацията е в „Демокрация”.)

·                      Чета във вестника на Тошо Тошев поредния материал, прехвърлящ нагло проблемите на болната глава върху здравата. Негова журналистка – Алексения Димитрова е написала следното (4.12.1997):
„В 1992-ра България се впуска по още прясната диря на изнесените милиарди. Правителството наема международни хрътки, които да надушат и издирят доларите срещу щедра комисионна. Отлично информиран източник твърди, че договорът е предаден на президента ни в Давос, Швейцария. Самият Желев не си спомня. Юридическият му съветник Пламен Богоев също. Това е и без особено значение. Дори да е участвал в операцията, президентът е бил само приносител. Договорът е трябвало да стигне до Филип Димитров. Така и става. Бившият премиер твърди, че бланка за договор му е предадена в Хага в разгара на лятото. Но документът липсва в архивите на Министерския Съвет.”
Мога да продължа с думите на А.Д., но и така е ясна внушаваната мисъл – президентът Желев не е виновен, че България не успява да си върне откраднатите пари. Той е само приносител на договора. Пък и не си спомня. Виновен е Филип Димитров, който загубил бланката.
Чуйте и самият Желев – в каре под цитираната статия на А.Д.: „Това са болни мозъци (другите). Ние се опитахме няколко пъти да търсим път към парите, които са изнесени навън, с Бриго Аспарухов като шеф на разузнаването и с Йордан Соколов, като вътрешен министър. Ако сме президентска република, нямаше да чакам тия мухльовци, щях да предприема много по-рано нещо. Така, че всякакви глупости могат да говорят клюкарите. Аз съм последният човек, който ще спре търсенето на пари, изнесени навън.”
Обърнахте внимание,читателю, нали, на две неща. Първото, че Желев си спомня за парите, дори предприемал действия да ги търси. И второто, че езикът му стана много остро нетипичен за един възпитан философ. Това впрочем е типичен случай в психологията – когато обвините един нечестен и нагъл човек в лъжа и това обвинение е вярно, той се държи точно така.
Е, сега да обърна вашето внимание, читателю, на думите на А.Д. „в разгара на лятото”. Значи случката е датирана точно – август 1992 година. Какво се случи тогава? Помните ли? – „боянските ливади” на неспомнящия си президент, пресконференцията на Бриго Аспарухов - неговият съветник, вотът на доверие, който Филип Димитров сам си поиска от Парламента, ролите на Доган и тези на „сините мравки” за докарването на „сламения Беров”.
Пред парламента при бламирането си Филип Димитров говори за зараждане на мафия в България. Комунистите нагло се смееха. Това си спомням аз. (Има го описано в НИЕ-1). Сега г-жа А.Д. ми подхвърля и друга причина – свалянето на правителството на Филип Димитров е осъществено, за да не бъдат намерени и върнати на България парите, които комунистите откраднаха и изнесоха зад граница. (Мога да вметна, че Луканов го отнесе за същото. Само че значително по-тежко, защото ги искаше за себе си, хайде – за своите комунисти. А партизаните помежду си такива неща не прощават.)
Няма да напиша, че Държавна Сигурност е изпълнителят и координаторът на партийната повеля на ЦК на БКП да се ограби народът. Но ще припомня конкретните участници, споменати в последните два материала:
- Алексения Димитрова с агентурен псевдоним “Череша”
- Нейният шеф Тошко Тошев също с агентурно име „Бор”
- Желев – какъв е, ами четете и не забравяйте!
- Пламен Богоев, Бриго Аспарухов, Йордан Соколов...
- Кеворк Кеворкян – агент „Димитър”...
- Божана Димитрова – агент „Цветанова”...
Сигурно ще попитате, резонно е – защо поставям тази „стара случка” тук, на това място? Защото след повече от десет години Алексения Димитрова ще издаде дебела книга „Кой открадна милионите”. Тошо Тошев цял месец ще отделя по една вестникарска страница в „Труд” за реклама на тази книга, в която ще се бълват същите нагли подмятания, че демокрацията е виновна, а не комунистите (или ДС – да си делят вината, ако искат).

Повтарям! Това ще се случи след повече от десет години, когато 21-я век вече стабилно ще е започнал. А тогава всеки, който смее да лъже децата на народа ни за миналото на България,  трябва да лежи в затвора!

Трябва, Българийо! Разбери го!