РАЗДЕЛ “ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ”

 

Започвам с едни смехотворни твърдения, едни трогателно-глупаво измислени причини, с които комунист ни обяснява провала на партийната си система. Непосилна работа ще свърши от девет кладенци вода да донесе, само и само да не отпие от извора на Света, който блика в двора му, тъй като Партията постановила, че водата е отровна.
Проблемът е частен, но толкова е показателен за манталитета на комуниста, че не мога да го пропусна. В новия Закон за Отбраната (приет през октомври 1997) е записано, че се намалява срока на всеобщата военна служба от 18 на 12 месеца за момчетата със средно образование, за висшистите - на 9 месеца, а всички студенти се освобождават от казарма, до навършване на 27 години.
Ясно е, че комунистите са принудени да се съгласят – Новият свят не решава проблемите си с военна сила, а с разбирателство и зачитане на чуждите права. Затова няма и нужда от голяма национална армия. Националната сигурност е задача на Обединени многонационални сили. Това комунист не може да го приеме. Обаче как да отстъпи и да си признае грешка, като Комунистът не се предава никога, а Партията е права, дори когато греши?
- Чуйте обяснението на Нансен Бехар (в.”Труд”, 14 ноември 1997): “Освободихме студентите от казарма, за да не бягат в чужди страни. Така българчетата, следващи зад граница, няма да търсят всевъзможни начини да останат в чужбина.”
Боже господи! Този закон, разбира се, изобщо не намали броя на българчетата, които отиват да следват в чужбина. Младите бягат от България, заради старата й тъпа перспектива. Виж, ако комунистите се изнесат със закон в съветското пространство… „Тогава ще има един такъв живот, че само си викам дано”.  Ама и аз пиша глупости, то ако ставаше само с цитиране и пеене на песни…
Предполагам, че има читатели, които ще ми припишат още една написана глупост – Нансен Бехар бил комунист. Не е, нали? Той е депутат от БББ. Там няма ни един комунист!
Иначе Нансен Бехар става професор на 44 години в, отбележете, 1984 година. Когато се ставаше дори само председател на местното ТКЗС, ако имаш заслуги. Към дисидентска организация, ъфкоърс. През периода след Промяната (1991-1994) – Бехар е директор на Института за политически изследвания (Александър Лилов), а в годините на Беров и Виденов (1994-1996) става шеф на Центъра по национална сигурност на МО. Иначе винаги е бил “дваждъй еврей Саветскава саюза”
- Самата БСП е твърдо против, дори преди старта на обсъждането на Закона - 2.09.1997, (в.„24 часа”). Естествено, тя е против още от времето, когато се наричаше БКП и беше от Варшавския договор.  „Съкращаването на срока на военната служба е външна поръчка, която превръща армията в безлична институция и печели симпатии за правителството у младежите, но намалява готовността на войската, се казва в становището на „Позитано” 20.”
Ако „поръчката”, за числеността на армията я задаваше Варшавския договор, т.е. СССР, тя нямаше да бъде „външна”. И сигурността на страната, би била запазена, защото „готовността на войската” щеше да я осигури. А бе, милички, защо при такава сигурност допуснахте свалянето на комунистическите си гащи „несколько лет тому назад”?
А констатацията, че намаляването на срока на военната служба „печели симпатии за правителството у младежите”, е вярна частично. Такова намаляване успокоява и европейските  страни – в гърба им няма да стои милионна просъветска армия, а европейска армия в численост, съизмерима с техните национални армии. Това на демократично мислещите български граждани е ясно, така че и те подкрепят такава мярка. Тя печели и техните симпатии.
- Сега да напиша: военни пилоти не са симпатизанти на мярката и на целия нов Закон за отбраната. „Те отказаха да летят заради преумора от селскостопанска бригада, в която били впрегнати напоследък. Авиаторите от базата в Добрич се разбунтуваха срещу ... това да бъдат пратени да берат боб, за да осигурят приходи за поделението.” „Военни пилоти” не е членувано в оригиналното съобщение на в.”Стандарт” от 24 октомври 1997, пък и става дума за базата само в Добрич. Звучи успокояващо, значи не всички военни пилоти разбират новия закон като „заплаха за националната сигурност”.
Нали не мислите, че причината „преумора поради бране на боб” е истинската? Най-малкото поради факта, че една „преумора” минава за няколко дни, а вижте датата на съобщението – 24-ти октомври. Не боб се е брало, а европейски урожай в парламента!
- Следва зашеметяваща глупост, обяснявана само с изумително невежество: На национална конференция “Българската левица за националната държава в XXI век”, проведена във Велико Търново през ноември 1997 Георги Първанов е казал “Управляващите водят национално нихилистична политика и връщат България 150 години назад.”
Историк, представете си! След 8 години ще се окаже, че именно в това си качество – на ерудиран историк, Първанов е бил харесан от ДС за нейн консултант?! Боже, то бива прост човек, и проста организация, ама чак пък толкоз! Вадим сега от текущата 1997г. 150 и получаваме 1847 година. Ами, не мога да измисля с какво точно тази година е забележителна в българската история. Освен че Васил Кунчев е навършил кръгло 10 години, а Христо Ботев и Иван Вазов още не са били родени. Може би през тази година е паднал гръм и е подпалил сеното за овцете на прадядото Първанов и фамилията едва е преживяла следващата зима? Ако е така, разбирам защо сегашното управление на СДС предизвиква такава злокобна връзка в съзнанието на потомъка овчарски. А може би просто Първанов обича полукръглите числа – 200 му се видяло много, а 100 някак несериозно.
Впрочем за образованите хора годината 1848 се свързва с началото на демократичните промени в средновековна Европа. И ако СДС “връща България” в такива подобни времена, ами евала на управляващите!
- В.”24 часа” 22 декември 1997, кореспонденция от Калина Рагина (Вероятно не е голяма глупост да подозирам, че г-жа/г-ца Рагина има нещо общо с Благой Рагин. Кой е този, ще пиша, когато заблести ярко на публичния хоризонт. Няма да е по съвсем демократично време!) Та журналистката (?) Рагина заплакала за тежката участ на данъчните служители. Че малко преди Коледа научили “че от безсрочни минават на тримесечни договори, че всеки един ще се явява на проверочен изпит по новите, по-сложни данъчни закони, че в един кабинет обмислят всеки данъчен да работи само по 5 години в професията, за да не се корумпира, че ще съкратят по-възрастните от 35 години нагоре”.
И подобно на професора Бехар обяснява защо им е тежка службата на данъчните, защо “едва-едва събират ДДС-то”: “От една седмица чакам за пишеща машина, казва опитна данъчна служителка от централната столична община. Ако се намери хартия, ще липсва индиго или тонер за принтера.”
О, какви сълзливи глупости! Липсвала хартия за актове в държавната администрация. И индигото свършили, та затова не вървяла работата. И в ерата на Интернета чакат ред пред  пишещата машина?! Дори “опитните данъчни служителки”!?  Тогава е нормално да ги е страх от задължителната ежегодна атестация! Леле, какви пробойни зейват в социалистическия кораб…
- Пак „24 часа”, два месеца по-рано, на 28 октомври 1997 година: „Американският демократичен институт по международни отношения свика елита на социалистите. За школото в столичния новотел „Европа”са поканени старият парламентарен лъв Гиньо Ганев, червеният медиен експерт Иво Атанасов, Петър Башикаров, Стефан Стоилов.”
Боже, прибирай си вересиите, и стари, и нови! Барабар с наглеците от „американския”, че и „демократичен”, институт, базиран на българска територия. Българийо, какви чеда раждаш бе, майко!
- Във в.”Нощен труд”, 1 ноември 1997, н.а. Коста Цонев, нашенският Дон Кихот, разказва лично: “Станах мъж на 14 години, вярно много рано. Тя беше много по-голяма от мен, една от големите мои любови. 4-5 години бяхме заедно, даже нямах 500лв. да внеса такса за изпита в Държавното театрално училище и тя ми даде. Жена ми Елена е последната ми любов, вече няма за кога.”
(По мои сметки, когато твърди, че “вече няма за кога”, Цонев е около 70-те и “Елена” е третата му жена, за която се е оженил, когато вече е преполовил 6-то си десетилетие. И определено продължава да кокетничи, прави се на интересен, ха дано клъвне нещо по-младо. Ще ви представя доказателството като се появи след като стане депутат от НДСВ.)
- Друг н.а. от комунистическо време Никола Калоянчев има друга “филия”, в която се излага – не жените, а парите. Още по комунистическо време се говореше, че имало двама български милионери – той и Kоста Цонев. За Калоянчев мълвата добавяше, че бил изключително стиснат.
Но дойде Демокрацията, Калоянчев остаря, пък и изцепките му от рода на “Ей мъ на, жив съм, здрав съм, ваш съм!” му изиграха лоша шега. Не визирам намаление на парите му - те само почнаха да църцорят, вместо да текат пълноводно. В интерес на истината стотици хиляди негови връстници, подкрепящи Партията, не могат да кажат и това. Нито са здрави, ни имат парите му. Да не говорим за умрелите от разочарования, притеснения, липса на внимание…
Обаче Калоянчев се оплаква. Пак! Той!
В. “Всичко за жената”, 26.12.1997, интервю на Петя Цолова.
“Въпрос: Каква друга награда, освен наградата на актьора, искаш?
 Отговор: Да сме здрави всички в къщи, да мога да си плащам парното, телефона, топлата вода и да мога да си храня внуците.”
Брех, мама му стара! Ето обяснение защо Калоянчев играе Санчо Панса в “Дон Кихот”, а най му се отдават ролите на бай Ганьо и Големанов. Отвътре му иде.
- Ако някой казва, че продължавам да пиша глупости –  как така ще твърдя, че Калоянчев си е жив комунист – най обичам да затапвам с факти. Обърнахте ли внимание в кой вестник е интервюто на Калоянчев? “Вестник за жената”. В редакционното каре пише само, че е издание на журналистическа кооперация “Отечество”. Няма име на главен редактор, само адрес на редакцията и телефон. Нищо чудно. Вижте сега какъв “фейлетон” е публикуван в същия брой на вестника, откъдето е взето Калоянчевото интервю:
“Те бяха четири. А той – един. Красив, напет, с горда осанка. Мъжка сила изригваше от всяко перо и перушинка върху шварценегерското му оперение. Танцуваше около тях, бране-ше ги от съседните пуяци, “качваше” ги редовно, пъргаво и работливо, без да прескача нито една. Обаче като всеки мъжкар и той си имаше една слабост – Свободка. Бяха я кръстили на една депутатка, защото излюпването й съвпадна с най-ярките парламентарни изпълнения на въпросната дама. Свободка (пуйката, не депутатката) се влюби в него от първия път. Той я приклещи на ръба на скалата, под която страховито се пенеше Малък Искър. Накокошини се, наду се, масурът му се заклати многообещаващо. И тръгна. Свободка затвори очи. Нямаше накъде да бяга. Отпред – пропаст. Отзад – пуяк. На него дислокацията Свободкина му беше удобна. Скочи й, възседна я. И я облада. И тя се влюби с цялото си пуешко сърце.”
Този, хм, фейлетон е подписан с псевдоним – Маргарет Мичъл-Мисирска. Женско име. И аз мисля, че това не е писано от мъж. Не мога да си представя мъж да се замечтава така как го възсядат отзад. Освен ако е пуяк, наречен Евгени примерно. Писано е от жена. Която по комунистическо време си е била същата голяма мераклийка, обаче понеже тогава Партията й не е позволявала сексуални описания на нейните мечти, в демократично време съвсем му е отпуснала края.
Нататък – в Народното събрание действително има депутатка Свободка - от СДС! - и е от Русе. Река Малък Искър изобщо не минава през този регион. Но пък в района на река Малък Искър има родени депутатки от демократичната левица. Например Емилия. Също много подходящо име за влюбена пуйка. Е, не в Шварценегер, а в Щирлиц примерно. Иначе е видимо, че измислителката е групата, симпатизираща на демократичната левица – вижте какъв злъчен памфлет се е получил. Седи пуйката България на ръба на пропастта и един американски пуяк я е приклещил отзад! А тя глупачката да вземе да се влюби в него!
А бе, г-жо Мисирска, защо след като СССР ни таковаше 50 години, България го забрави още на 1-та година от обладаването американско? Дали първото не е било просто ебаване на един народ? И на този народ му е било ясно това?
Може би ще кажат някои: демокрацията е виновна, защото отприщи слободията. Пък и тази мода шета предимно сред младите. Старите не бяхме такива и сега не сме.
Зависи за кои стари говорите. Два примера.

·                      По социалистическо време излезе една биографична книга за Атанас Буров. За онези, които не знаят, Буров е най-известният търговец, а в последствие и банкер, в Царство България. Човек с много пари. Най-вероятно е тръгнал да откупува живота си с тях, давайки ги безвъзмездно на комунистите. Стигнали му за две години – не го разстреляли на Софийските гробища през февруари 1945, но умрял интерниран в провинцията. През тези години на изгнание до Буров бил неотлъчно Този, който написа въпросната Бурова биография. Казва се Михаил Топалов. Дори да не знаете нищо за този човек, четейки книгата му, ще останете погнусени от задачата му. Той знае, че Буров ще бъде ликвидиран, но това не му пречи да стенографира разказите му. Последователно, къде с повече натиск, къде с мекия брус, и изпраща бележките в Държавна сигурност. Вероятно Буров е имал и скрити пари в чужбина и когато се е издал или е станало ясно, че няма да каже, някой му е побутнал разклатеното здраве. Всеки мислещ детектив ще посочи първи именно Михаил Топалов.
Ето сега повече документални подробности за младия Михаил Топалов. Такъв самоуверен глупак или наглец е, че ни ги дава лично: (Отново “вестник за жената”, въпросният брой)
“На 9 септември 1944 година принц Кирил като регент подписва указа за назначението на новото правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев. Още на другия ден принцът е арестуван. Хората, арестували принца, намират в неговия апартамент подвързана с телешка кожа книга с надпис: “Мадоните ми”. Това е дневникът на Кирил Кобургготски, илюстриран със снимки. Царският брат прилежно описвал всичките си похождения, които му донесли славата на най-големия Дон Жуан по онова време.  Любопитното четиво бе донесено от директора на милицията Енчо Стайков в Централния щаб на БРП(к) на улица “Врабча” 10 в столицата и предаден на секретаря Трайчо Костов. Той бе главата на Партията (Георги Димитров бе в Москва). Точно тогава, през есента на 1944г. аз бях там, при него, като стенограф и приятел. “Какво е това?” – попита Трайчо. “Много е интересно – отговори Енчо Стайков – прочети я и се нагледай на хубави жени… Виж как си е живял Кирил за разлика от нас…” (Тогава ядяхме по 300 грама чер клисав хляб на ден и по 150 грама месо на седмица, ако го имаше по месарниците. Като го нямаше – нескончаем пост!)”
Спирам с цитата. Да можете да си представите как партизаните и техните приятели, между убийствата, които собственоръчно са извършвали именно през описвания период, са ходили до месарницата да проверяват дали има месо, за да си купят по 150 грама на всеки!
Но продължавам с историята на Партията. Когато другата партийна глава, московската, се върнала в България, тя отсякла Трайчовата глава. Защо? – тяхна си комунистическа работа. Но аз питам: защо покрай Трайчовата глава не хвръкнала и тиквата на Топалов? Вероятно защото той преди Буров е бил изповедникът и на Трайчо Костов. Тяхна им кадесарска работа.
- Но вече е моя работа, когато след няколко години ще виждам тъкмо този Топалов по национална телевизия да води собствено предаване, посветено на стара София. Вместо да пише за следващите престолоследници с техните аналогични истории. Много интересни биха били например сексуалните запои на Владимир Живков. Или как баща му е решавал на коя актриса от Народния театър “Иван Вазов” да подари апартамент. Безобразни нахалници!

·                      Вторият пример е от близкото бъдеще. Като му дойде времето ще го описвам подробно. Сега само го скицирам. Става дума за професора Юлиян Вучков. Същински Мих. Топалов и не повече от десетина години по-млад от него. Но колко бързо се върти историята. Времената съвсем не са онези. И слава Богу! Сега Вучков ни “разстрелва” от синия екран. Смехории. Но кой му дава екранното време?
Аз знам. А вие? Обаче това вече не е за раздел “Пълни глупости”. Защото най-малко са глупости!

очевидно не знаете.

Например: Топалов се казва всъщност Памукчиев и беше дълго време редактор във вестник "Вечерни новини", където се занимаваше с... хумора.

забавно е. Не е възможно всичко да знаем. Особено в минало време... Приветствам отново усилията. Въпреки, че е доста късно за човешко, не С ПРАВОдливо, заслужено възмездие. Поне Усилията ти ще имат смисъл, които правилно ги прочитат: да не си правим илюзии за Прехода... Който още се влачи... и влачи... Докато заличат следите, въпреки, че такива като теб опитват да отварят очи...

ВИЕ НАИСТЕНА СТЕ ОБСЕБЕН ДА БЪЛВАТЕ ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ И С КАКВА ЦЕЛ ИЛИ ПРИЧИНА- МНОГО ОМРАЗА И ЗАВИСТ И грешни оценки. така никога няма да стигнем до обединение- да забравим Убитите без съд и присъда партизани и убитите убийци на партизани, които ( над 42 000 са получили по 50 000 лева за издаване нелегален) НАРОД ОТ ИЗДАЙНИЦИ, ПРЕДАТЕЛИ, ЗАЩИТНИЦИ НА ФАШИЗМА И НАКЪДЕ ТАКА??? ПРОСТО СИ ЗАТВОРЕТЕ ВОНЯЩИЯ БЛОГ, ЗАЩОТО ОМРАЗАТА СЕ ВРЪЩА НА ВАС- ПАЗЕТЕ СЕ ПОМИСЛЕТЕ ЗА ДНЕШНИЯ СИ ДЕН- СТИГА СТЕ РОВИЛИ Т Р У П О В Е! НЕ Е Н А Д О Б Р О .

Баш ти ли ще казваш кое е глупост, кое не е?! Що не си погледнеш последните постинги за COVID19 - там прелива от пълни глупости. Ако човек чете моите постинги, ще научи за отдавна убити хора, на които физическите убийци още са живи. Кои са те ли? - ами виж кои се разписват положително под твоите постинги. Те са!
Ако човек спазва принципите, които препоръчваш в твоите постинги, скоро половината хора ще умрат от преждевременна смърт, а другата останала жива половина щяла да въстане и да помете фашистите, капиталистите и другите "изедници"? Мислите си! - същите глупаци сте като бащите си. Но сте по-смешни от тях на порядъци. Времето не е вече вашето, без пищовите сте нищо, боклук пред вратата, който чака да бъде дигнат за рециклиране или изгаряне.