Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2020 13:34 - НИЕ-427 Спомени за 10 ноември
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 224 Коментари: 0 Гласове:
0



СПОМЕНИ ЗА 10 НОЕМВРИ

 

Няма и десет години от тогава. Почти никой не е умрял, дори Тодор Живков е жив още. Комунистите обаче первезно нахално се опитват да правят нормалните очевидци на луди.
Вестник “Дума” на самия 10 ноември 1997 публикува един списък, надсловен “Кой какъв беше на 10 ноември 1989”, който съдържа 35 имена с по едно-две кратки биографични изречения за всеки. Претенциите на вестника са, че тези 35 души в момента управляват страната. Коментарът на списъка е направен от Велислава Дърева.
Най-напред за списъка. Вътре присъстват президентът Стоянов и неговото вице Тодор Кавалджиев, Иван Костов и цялото негово сегашно правителство, председателят на НС Йордан Соколов и неговите 4-ма постоянни заместници, лидерите на НС Стефан Савов и Анастасия Мозер, на ДПС и ОНС Ахмед Доган и Александър Каракачанов, на Евролевицата Александър Томов и на БББ Жорж Ганчев, главният прокурор Татарчев, кметовете на София, Варна, Пловдив и Стара Загора, Илия Павлов, Валентин Моллов, Жан Виденов и Симеон II. Ако човек се зачете внимателно в кратките биографии на изредените, ПЪРВО ще му направи впечатление, че:
- За някои е подчертано, че “не членуват в БКП” - Петър Стоянов, Иван Костов, Божков, Надежда Михайлова, Татарчев, Софиянски. Дори Благовест Сендов “не членува в БКП”!

- За други това изречение е заменено с “не членува в дисидентска организация” - Иван Нейков, Муравей Радев, Стефан Савов, Жорж Ганчев. Това значи ли, че последните може би са/били членове на БКП?
- А за Анастасия Мозер, Ахмед Доган, Илия Павлов, Моллов и Царя нищо не пише. Поне за Доган да пишеше, че е членувал в дисидентска организация. Това първо.
ВТОРОТО. Какво участие имат Илия Павлов, приятелят му Моллов и Царят в управлението на България през 1997г., та те са включени в списъка?
ТРЕТОТО. Липсват емблематични имена за “10 ноември”, откъдето излиза, че те през 1997-ма не са в политическия елит, който ни управлява. Това последното е обяснено в коментара на Дърева така: “Какво ще остане от хората в списъка, ако махнем днешните им постове? Нищо. С твърде малки изключения. И по-точно – ще остане колективният образ на една силно разпространена порода по българските земи. Породата на пазещите се. Породата на оцеляващите. Във всяко време. При всяка власт. Затова в този списък ги няма хората, които направиха възможен 10 ноември. Няма го Андрей Луканов. Няма го пирин Воденичаров. Няма ги желю Желев, петър Берон, петко Симеонов, Валери Петров, Радой Ралин, Чавдар Кюранов, Борис Димовски, Стефан Продев, Соня Бакиш, копринка Червенкова, румен Воденичаров, петър Слабаков, николай Василев, георги Мишев, Дучо Мундров, Борис Спасов, Светлин Русев, Блага Димитрова, Нешка Робева… Всички те не са за този списък. И правилно.”
А бе, госпожице? След като си споменала Луканов, защо си забравила Живков, Дойнов, Младенов…? Още - преброявам 9 имена на такива, “дето ги познахме, та ви ги върнахме”, както каза Енчо Мутафов в есето си “Да ги няма Тези”. Имената им на Тези съм започнал умишлено с малка буква в горния абзац. (Впрочем това есе на г-н Мутафов е написано по повод на една друга ваша нагла лъжа, г-це. По-ранна, от 1992 година.) Списъкът е анонсиран като на хора, участващи в политическия елит. Защо тук добавяте хора на изкуството? Те няма как по дефиниция да бъдат включени. И откъде следва в една демокрация онези, които са били активни в борбата, да бъдат задължително включени в управлението в последствие? О, забравих механизма на АБПФК!
И няма как да не ви попитам накрая, г-це Дърева – вие къде бяхте на 10 ноември 1989г.? Членували ли сте в БКП до април 1990? А в БСП след тази дата? Кога ще си основете една “царевично-паралелепипедна цивилизация” и да оглавите политическия й елит завинаги, ако щете. Само ни оставете на мира!

ОЩЕ СПИСЪЦИ

 

Др.Дърева, вземете със себе си и изброените от следващия (пореден) МОЙ списък. Само ни оставете на мира най-после!
Ето кои Лица си подават непредпазливо главата над ръба на социалистическия окоп. Не им е за сефте. И аз не за първи път ги отстрелвам с червена боя по челото, казано пейнтболски.

·                      Вежди Рашидов и още 33-ма “видни наши интелектуалци” основали група “Тео”. Кои са вътре?
Захари Каменов, Крикор Азарян, Валя Балканска, Георги Христов, Стоимен Стоилов, Димитър Киров, Георги Божилов, Георги Трифонов, Цветана Манева, Вельо Горанов, Емил Стойчев, Зиятин Нуриев, Ценко Минкин, Аксиния Джурова, Теди Москов, Александър Морфов, Любомир Левчев, Николай Волев, Ялдъз Ибрахимова, Христо Калчев, Владо Даверов, Мартина Вачкова, Мила Искренова, Тодор Колев, Миряна Башева, Дончо Цончев, Астор, Христо Фотев, Кръстан Дянков, Васил Василев-Зуека, Нина Димитрова, Явор Милушев и Тончо Токмакчиев.
Кой е шефът – няма коментар по медиите. Но няма нужда да си чак интелектуалец, за да се сетиш сам. Интересно е само какво е закодирано в името Тео. Целта на група “Тео” е ”незабавно да бъдат приети закон за българската култура и закон за облекчение на данъците в духовната сфера”. Така пише в “Труд”-а от 23 октомври 1997, където Вежди Рашидов дава пространно интервю на Валерия  Велева. (Че на кой друг?) Ето извадки от това интервю:
- “От три месеца парламентът се забавлява с Бизнесблока и не работи”
Не е вярно! Веждито ”забравя” ратификацията на споразумението с МВФ, промените в данъчните закони и въвеждането на валутния борд, започналото хармонизиране на законите ни с европейското законодателство, както и споровете по новия бюджет’98. А може би тъкмо тези нови по същество занимания на НС са го разтревожили и мобилизирали да отстоява “мулташкия пай” за слугуване на Партията.

В такава връзка разглеждайте следващите мисли Рашидови.
- “В един момент се реши да се хвърли българската интелигенция на пазара, без да са създадени пазарни условия и без реално да съществува пазар със законови уредби. Може ли да хвърлиш една интелектуална маса на улицата да измира от глад и да се каже: “Който е талантлив, той ще се оправи!” Ами, дайте ми законови уредби, които да ми платят, за да си покажа таланта. Все едно да ми продават автомобил, без да ми направят паркинг, където да го спра. За какво ми е този автомобил?”
Този твори само срещу заплащане. Като Валерия Велева съща. Обръщам за пореден път внимание на “червените” стратези, че това е много опасно. Като му резнат парите - щом приоритетът “култура” слезе под “оцеляване на Партията”, такива ще заговорят за “друга плащаща кауза”. Не е никак случайно, че зад гърба му стои “Мултигруп”. Слушайте:
- “Питам, докога българският интелектуалец тайно ще проси? Нашата работа е да правим висококачествен интелектуален продукт, а не да миришем парите. Когато ми вкарат данъчни облекчения, не ме интересува дали парите са от “Мултигруп”, от “Трон” или от държавната бака. Няма да си сменя приятел като Илия Павлов и това не значи, че съм мултак. Няма да си сменя приятел като Меди Доган и това не значи, че съм депесар. Няма да сменя приятелите от СДС и това не значи, че съм седесар. За нас е важно законът да ни даде възможност парите да идват за изграждане на духовни ценности, а те откъде ще дойдат, ние не знаем, държавата трябва да знае това. А ние да се обърнем и да кажем “Благодаря” на спонсорите, че ни помагат. Така се прави национална култура.”
  Можете ли да си представите това да го е казал Ботев. Не нали? Затова Христо Ботев е българска икона, а Вежди Рашидов е просто един тарикат за затвора. Питате за обвинението ми, което го вкарва в затвора? Отговарям веднага: за развращаване на българската нация!

·                      Още един такъв герой. И той познат “интелектуалец”. Само дето го раздава малко по-глупаво – в смисъл че не умее така добре да оползотворява таланта си срещу пари. Станислав Стратиев в “Труд” на 11 декември 1997; интервюиран от Антон Стефанов.
- “Оказа се, че сме имали 15 души Политбюро и осем милиона дисиденти срещу тях. За учудване е как са издържали тези 15 човека.”

Ами, и с твоята помощ, писателю. Имал си веднъж възможност да кажеш нещо напреко на Тодор Живков. И какво си му казал? Че си раждан втори път на 9 септември и трети – на Априлския пленум. Сега се оправдаваш така: “Сега някои ми казват: “Ти говореше на езопов език.”
Бре, тарикате!
- Или пък така - “Трябва да го имаш заложено. Написах книгата “Пътешествие без куфар”. Един от героите в нея е шосе, по което денонощно минават танкове и камиони. То охка и един от героите го съжалява: “Тебе те съсипаха”, а шосето отговаря: “Като не искаш да те боли, просто не ставаш за шосе.”

Тези думи прилягат чудесно и на героиката партизанска, както я учехме в училище. Убеден съм, “писателю”, че именно тези герои си визирал, и през ум не ти е минавало за съпротива по езоповски!
Айде, чао!

·                      Анна Кацамунска (Заркова). И тя борец интелектуален… От вестник “Труд” естествено (22.10.1997).
- “Днес в парламентарната зала вадят на светло 28-има висши държавни служители, работили на тъмно за Държавна сигурност в миналото” Като твоя роден баща, щерке. И като извадиха 23-има, вместо обявените от тебе 28, защо не ни кажеш липсващите 5 имена?
- “За посветените в тайните на тоталитарните спецслужби е пределно ясно, че остават в сянка другите 68 лица от политическата класа, чиито агентурни псевдоними са картотекирани.”
   Охооо! Знаеш и други 68 лица. Че кажи ги бе, демократке! Вместо това стоиш отстрани и плашиш, че
- “В крайна сметка днес с отварянето на досиетата се затварят очите на любопитните за истината, свързана с властимащите у нас.”
   Обърнете внимание, читатели – “властимащите у нас”. Сред тях не е самата Кацамунска, която сама си признава, че ЗНАЕ, а “видя се, че с бъркането в архивите СДС не стана акушер на желаната от всички атмосфера в която е недопустимо оставане на прегрешилите във властта”. Аман от комунисти!

Ами, вървете си най-после!

В първите години сините водачи бяха атакувани в медиите по всички линии с изключение на една – принадлежност към ДС. Сакън!
“Просто смехотворно беше да се твърди”, че Луканов е създателят на СДС, че д-р Желев и поликлиниката от фелдшери покрай него съгласуват всяко действие на опозицията с централата на комунистите, че новите “сини” бизнесмени са захранени с “червени пари”. Съществуваше ясно разграничение сред творците в културната и медийна сфера. 
С времевото отдалечаване от явлението “10 ноември” се забелязва изменение в комунистическата тактика. Как беше – “По време на буря, флотилията не се събира накуп за да оцелее, напротив – тъкмо тогава има по-голяма опасност корабите й да се блъскат едни други. Всеки капитан се бори сам със стихията и чак като се проясни времето, се мъчи да види какво става с другите, доближава се до тях и търси оцелели.”. Бурята отмина, снишаването свърши, време е да заявим открито истината за 10 ноември, за да остане в паметта народна, че нищо не става в тази страна, ако ние, комунистите, не сме го заложили! Целта е да останем на руля и да осребрим усилията си в изменената обстановка.”
И започна признаване на великото омесване. Вече изобщо не е срамно да напишат за тебе в часовия вестник, че си се срещал за съгласуване с някой “червеняк” в ония години, че докато нещастници неориентирани са скандирали името ти на син митинг, ти никога не си прекъсвал творческите си конакти с “червените”. Нещо повече – те са те обогатявали. Че си другаруваш с Евгени Минчев, Камен Воденичаров, Дим Дуков или Георги Софкин, например. Доказателства за такива твърдения – бол в последните години.
Добавям, и ще добавям още, защото - пак цитат: “Българите трябва да разберат най-после, че почтеният човек може да прекрачи границата, която го отделя от престъпника, само веднъж.”

·                      Ето какво намирам в часовия “Труд” на 16 октомври 1997г. По повод двехилядния брой на вестник “Култура” (Половината от тези броеве са издадени под името “Народна култура”) Димитър Шумналиев разказва кадесарски спомени:
“В годините преди да избухне демокрацията (по израза на Михаил Неделчев), вестник “Народна култура” беше станал нещо като храм на дисидентството. Идваха на приказки Блага Димитрова, Георги Мишев, Радой Ралин, Георги Дюлгеров, Огнян Сапарев, Леа Коен, Нешка Робева, Леон Даниел, Едвин Сугарев, Александър Йорданов, Иван Куртев и кой ли не от комитетите за Русе, за гласност и преустройство и други тайни дружини. Всички те, пияни от промяната, шушукаха и крещяха. Пишеха и разпространяваха позиви. Чакаха с часове пред кабинета на Продев, за да му кажат нещо на ухо. Ухо имаше и Шесто. Четирима членове на Политбюро разпънаха Продев от разпити. После го уволниха. А когато избухна демокрацията, го възстановиха. През 1988-1989 година Шесто, ЦК и бившият  Комитет за култура инсталираха в редакцията най-модерната идеологическа наблюдателница. Всуе! В един зимен петък на 1988г. се появи текстът и плакатът на “Вик за Русе” Кой донесе този текст? Малцина знаят – Светлин Русев. Е, това между другото. Най-важното е, че при тия скверни условия вестникът оцеля. Че и мизерията не успя да го убие. Как се справя Копринка Червенкова, сама си знае. Затова да пребъде вестник “Култура”. Да живее неговият екип!"

·                      В нощта на 1.11.1997, разбира се в най-престижния софийски хотел “Шератон”, се събира отбор юнаци. Поводът е впечатляващ за текущото дередже на страната – връчване наградите на вселенската ложа на светските личности.
Ами, да изпиша имената на “личностите”: Организатор е Евгени Минчев (преди 20 години обикновено циганче от Пазарджик, обаче харесано от Емил Димитров и неговия приятел). Помагат му Борислав Дионисиев (журналист преди, сега директор, генерален разбира се, на фирмата “Булвария ентърпрайсиз”, собственост на най-богатия грък Вардоянис), испанският посланик Хосе Кодерк (писах май за тоя “Хорчо”) и семейство Владимир Грашнов (само изпълнителен директор обаче на “Мобилтел”) и Лора Видинлиева (от клана “Дойнови”, понастоящем с крупен бизнес в Кейптаун, ЮАР).
И да попитам що за “вселенска ложа” е тая, която събира заедно изявени гейове и крупни перачи на червените крадени пари? Кого питам ли? Вас, читателю!
Завършвам последно със Светослав Лучников. Той самият си е цял списък.
- Във в.”Труд” от 30 октомври 1997г. има публикувани спомени на проф.Иван Попвасилев, участник в пленума на 10 ноември. От всички негови спомени избирам само един:  „Вечерта на 9 ноември 1989 бях поканен на именния ден на моя приятел от детинство Михаил Геров. Там вече се бяха събрали със семействата си Светослав Лучников (приближен на Начо Папазов – б.р.), Александър Петрини и проф.Васил Василев. Всички ме питаха за новини около утрешния пленум и аз им обясних как ще сменим Младенов. „Не, вие утре ще приемете оставката на Живков”, изведнъж заяви Лучников. В този момент аз го съжалявах и малко му се чудех за празните приказки.”
В отделно вестникарско каре на същата страница има уточнение от Александър Петрини, другия участник в именния ден: „Добре си спомням вечерта - говорехме за различни неща. Лучников каза, че на другия ден ще свалим Тодор Живков. Откъде е имал тази информация, още не мога да кажа. Повечето от нас не знаеха това, но тогава така се развиваха събитията, че беше твърде възможно. Той беше човек с големи връзки и много контакти. Думите му ни прозвучаха като сензация. Аз обаче, а и останалите не вярвахме, че това може да стане.”
Е, на същата страница редакторът на вестника е потърсил и спомена на самия Лучников. Ето го: „Сигурно съм бил на този имен ден. Ама дали съм казал такова нещо, не си спомням. Това, което стана на следващия ден, беше публична тайна, то се говореше в цяла София тогава. Всички знаеха, че се събира пленум, на който ще се обсъжда въпроса за смяната на върха. А за оставката на Т.Живков се предполагаше. Но аз не си спомням да съм го казал, пък де да знам. Може в разговора да съм подхвърлил нещо, не помня. Нищо не сме обсъждали, може да е подхвърлена някоя дума, ей така в свободен разговор.”
- Ей така в свободен разговор, да ви представя един портрет на Светослав Лучников, „нарисуван” от журналистката Ива Николова във вестник “Новинар” от 10.11.1997г. и наречен „Остатъкът Лучников”. 

“Между идеологическата ненавист и библейското човеколюбие вече 8-ма година се колебаят позициите на най-възрастния депутат от 38-ото НС Светослав Лучников. Колкото и да е философски оправдано, че човек е в правото си да променя своите възгледи и мнение по едни и същи въпроси, широката общественост никога няма да гледа на това благосклонно, особено ако е трудно да се намери някаква принципна основа за такава промяна. А “още древните знаят, че думите трогват, но само примерите увличат”, както твърди той. Но кой пример на Лучников да последва съвременния човек? Коя от двойствените му позиции да вземе като пример за подражание – дали когато величаеше Желю Желев или когато се намесваше в заговора по противоконституционната му смяна. Дали когато управляваше заедно с Филип Димитров, или когато даде съгласието си да заеме поста му. Дали когато е кротувал в Контролния съвет на правешката фирма за микропроцесорни системи и тайно е подписвал необнародвани все още текстове преди 10 ноември или когато е творил предизборната програма на СДС. Дали когато определя невъздържаността като проява на варварство или когато, въоръжен с властта, се юрна да забранява партията на опонентите си и да й диктува условия, при който ще й позволи да съществува. Дали когато възхваля хомосексуализма, или когато се обижда, че го свързат с него. Дали когато е бил антифашист, или когато защитава имуществените права на тези, на които твърди, че е противостоял. Дали когато пледира за професионално управление, или когато придобива признание от адвокатската гилдия без никакъв стаж по специалността. Дали когато се обявява за антиетатист, или когато с новия закон за реституцията забавя приватизацията. Дали когато се кълне в успеха на действията на Костовото правителство, или когато му слага прът, спъвайки с 8 може би фатални месеца потребността му да напълни хазната от разпродажбата на държавната собственост. Дали когато е бил комунист, по собствените му думи, или когато сега е либерал. Дали когато говори, или когато действа. Фалшът е единственото обяснение за тази двуякост в позициите на Лучников. – там, където има конкретен интерес, той е “за”, там, където интересът изчезва, отпада и защитата на Лучников. И най-непредубеденото око не е в състояние да открие друг повтарящ се принцип в поведението му. Останалото е прикритие.”

Да, така е. Вярно е написаното за Лучников. Но като знам, че Ива Николова пише по поръчка, ми е много пъти по-интересно да науча, кой е платил този път за истината.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462150
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031