53 ГОДИНИ ОТ 9 СЕПТЕМВРИ

Събрал съм мненията на 5-ма историци. Всички са известни. Двама от тях са си честно “червени”, другите трима са тарикати, като това е “мекото” им определение. Накрая ще дам думата на Тодор Живков – най-големият тарикат.

- Добри Желев. Той е доктор по история. От запаса. В “Хрониките” има негови “научни изследвания”, в които той доказва по безспорен начин, че убийства по Девети септември е нямало. Освен две-три… Случайни и добронамерени.

В.”Труд”, 8 септември 1997: “В 5 часа на 5 септември 1944г. група американски, английски и турски разузнавачи тайно минава границата в района на Свиленград и навлиза в България. Тяхната задача е, като уплашат българските управници с комунизма, да ги убедят да пуснат турски войски да окупират България. Съветското разузнаване обаче разкрива замисъла на прехвърлената в България група разузнавачи и докладва на Сталин. В 8 часа на същата дата СССР ни обявява война, предотвратявайки навлизането на турски войски в нашата страна.”

Забелязахте ли? Между навлизането на злонамерената група в района на Свиленград до информирането на Сталин в Москва, неговото провокирано решение и спускането на заповедта му за война срещу България до генерал Толбухин, който е някъде из Румъния, минават само 3 часа! Не беше ли по-лесно откритата злонамерената група да бъде унищожена по пътя от Свиленград до София, където са българските управници, нуждаещи се от убеждаване?

Добри Желев е трябвало да стане детски писател!

- Искра Баева.  Тя, за разлика от Добри Желев, е родена след Девети септември 1944г. Към този момент още не е станала професор, а е само доцент по история в Софийския университет, което не й пречи да е член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП (новото име на Политбюро на ЦК на БКП) и главен редактор на списание “Ново време”, теоретичният орган на БСП.

В.”Труд”, 9 септември 1997: “Първият въпрос, който трябва да се постави, е доколко в промененото си геополитическо положение тогава България разполага с друг вариант за развитие – и неговият отговор е отрицателен. Вторият въпрос е за човешката и политическата цена на преобразованията. Цената е излишно висока, тъй като политическите преследвания често са зависели от идеологическата постановка за класовата борба. Политическата цена е налагането на тоталитарна политическа система. Третият въпрос е за социалните резултати на преобразованията. След 9 септември България осъществява поредния си опит за модернизация – ускорена индустриализация и осъществяване на социални принципи като всеобщо и достъпно образование, всеобщо и безплатно за болните здравеопазване, осигуряване на работа за всички, достъпно жилищно строителство. Благодарение на социалния напредък на големи групи от хора днес имаме толкова способни и образовани българи. Това всъщност обосновава социалното в името на епохата и е накарало професора от Пенсилванския университет Ричард Естес тези дни да направи странно звучащия за нас извод, че качеството на живот у нас е по-добро от това на американците.”

И аз си мисля три неща. Първото: колко е получил американският професор да пише подобни глупости за собствения си народ. Второто: колците към които се привързват новоизрастващите историци на СУ трябва да не бъдат криви. Третото: че няма да се оправим скоро!

- Драгомир Драганов. Също историк от СУ, също от БСП – зам. председател на ПГ на левицата в момента. Ако Партията нему беше предложила да стане президент през 1990г., а не на Желю Желев, сега Желю Желев щеше да бъде зам.председател на тази ПГ.

В.”Труд”, 9 септември 1997: “На 9 септември 1994г. загубихме, първо, националния си суверенитет. В последвалия половин век ние бяхме не независима държава, а тотално зависим сателит на Москва. Друг е въпросът, че не само татко Сталин ни приучи към всичко това. Второ, загубихме добрите си български навици. Всички чужди пътешественици, прекосили нашите земи до 9 септември 1944 (А след Девети? – аз питам Х.Р.), упорито твърдят, че сме били трудолюбиви и гостоприемни. Трето, загубихме безвъзвратно състезанието с “капиталистическите” ни комшии. Много е хубаво например, когато др. Тодор Живков обяснява в своите “мемоари”, колко зле сме били до 9 септември 1944г. и колко добре сме станали 45 години по-късно. Достатъчно е обаче да погледнем към южните и западните ни комшии, за да стане очевадно, че и др. Живков, и всички останали привърженици на подобна теза лъжат като лясковски цигани.”

- Андрей Пантев. Професор по история в СУ. По-голям и от Драгомир Драганов. Определено!

В.”Труд”, 8 септември 1997: “Девети септември беше изпълнение на предварителните договорености между атлантическите демокрации и Съветския съюз.”

Горките бъдещи историци от СУ! Кому да вярват? Как да се научат на почтеност? Къде ги тези “толкова способни и образовани българи”, създадени благодарение на 9 септември 1944г?

- Димитър Луджев. Доктор по история, никога не е бил член на БКП – мълвата твърди, че 10 ноември 1989 го заварил в комсомолска възраст, та затова. Лидер на СДС в най-решаващите първи години. За вас не знам, но аз помня неговите заслуги за сваляне правителството на Филип Димитров. В момента Луджев е съпредседател на ОНС.

В.”Труд”,9.9.1997: “На 9 септември България загуби свободата си. Политически това изглежда като загуба на независимост. Поуката е, че не би трябвало да допускаме България повече да губи своята независимост, пък макар и в полза на някаква уж по-модерна западна система. Мисля, че България в момента е загубила поне финансовата си независимост.”

И Тодор Живков. “Късният” Тодор Живков!  Избрани бисери от пресконференцията в Японския хотел на 24 септември 1997г., дадена по повод освобождаването му от домашен арест:

- “Аз имам международни заслуги сред които подписването на Хелзинското споразумение, както и важни за страната двустранни договори. И в ООН, там ме водеха президент.”

- “Хрушчов никога не е бил против мене. А срещу Горбачов имаше заговор, който замисляха всички соцлидери. После всички се изнизаха и аз останах сам срещу Горбачов. При това положение на него не му представляваше никаква трудност да изпрати тук един високоподготвен офицер от КГБ – Шарапов.”

- “БСП не е моята партия. А съм изключен от БКП и сега няма партия за мене. Вероятно ще си умра безпартиен.”

- “Съжалявам единствено за това, че си подадох рано оставката. Трябваше ми още една година власт.”

- “Дядо ми умря на 106г. Ама понеже беше цял живот овчар. А аз зарязах овцете, за да ставам държавен глава. За какво ми трябваше…”

На 7 септември т.г. Живков навърши 86 години. Във връзка с това и за да завърша този исторически деветосептемврийски преглед ще припомня, че на  67-я рожден ден на овчарския внук, в Лондон беше убит Георги Марков. Сред кореспонденцията между емигранта Георги Марков и неговите родители е намерено писмо с дата 12 януари 1973г., където синът е написал до баща си и майка си: “Затова вие двамата нямате никакво основание нито да се безпокоите, нито да се срамувате. Срамът и страхът са за моите съдници. Сега ви желая и на двамата здраве и най-дълбоки старини, за да дочакаме заедно времето, когато лудите ще се налудуват и умните ще поумнеят.” (Информацията е намерена пак в “Труд”-а от 9 септември 1997 и е подписана от Димитър Статков.)

Сега нови събития, от годината 1997-ма:

·                        На бележитата дата 9 септември, цели 53 години след “Победата” и вече 8 години след обявения официално фалит, демократичният вестник на Тошо Тошев, чийто собственик вече била немската групировка ВАЦ – Голяма работа! “Западна!” – публикува следното:

“МОСКВА – Руски учени искат да спасят човечеството при Второто пришествие, като привлекат на помощ летящи чинии от четвъртото измерение и евакуират всички хора в Сибир. Програмата за оцеляване бе изложена на международния конгрес на уфолозите, астролозите и ясновидците в уралския курорт Чебаркул. До 2 години Земята щяла да се наклони на 30 градуса и катастрофални наводнения щели да погълнат Скандинавския полуостров и голяма част от Великобритания. Пощада щяло да има само за Сибир. До това заключение стигнал президентът на академия “Рьорих” Владимир Собольов, след като анализирал пророчествата на руски светци и френския прорицател от XVI век Нострадамус. Всички славянски народи щели да се обединят около Русия преди появата на Антихриста. След това идел ред на Страшния съд и раждането на нов континент в Тихия океан. С помощта на извънземните Русия отново щяла да се извиси и да надмине златния си век от времето на Пушкин и Лермонтов, смятали уфолозите.”

Ей, страшно става като ядосаме духа на Сталин! И Апостол Апостолов ни го казва, но кой да му вярва! Ще плащаме жестоко, демократи! А Тошо Т. пак се е изхитрил. Не ще да ходи в Сибир, не се е подписал под материала за предупреждението. Ама тя партията вижда всичко бе, бетер от господ е! Това поне е сигурно!

·                      Във втория почивен ден на Празника на Свободата (ако времената не бяха се сменили) българският национален отбор по футбол игра решаващата среща, която при победа го пращаше на седми път на световни финали. Моментът наистина бе решителен. Представяте ли си – на предишните финали четвърти в света, а на следващите ни няма! И съдбата беше избрала да ни противопостави на руския отбор!

За 37 социалистически години (1952-1989) националният ни отбор се е срещал с руснаците 23 пъти и само 2 пъти е побеждавал. По-трагичен е балансът ни само с Бразилия. Е, “такива бяха времената”.

Приемам това стандартно извинение на тарикатите, които ТОГАВА пляскаха и се радваха повече на съветските победи, отколкото на българските. Обаче, когато ТЕЗИ ТАРИКАТИ днес пишат “Дано 37-те тъжни години на провали да стигат и вече “времето да е наше” в сблъсъците с Русия” (в.“Труд”, 8.09.1997), кръвното ми хвръква до тавана.

Нагли тарикати:

- Христо Стоичков се разписал в “Труд”-а от 3 септември 1997 “Сега ние ще освободим Русия”. И добавил: “Вече имаме и герб, а това е много.”

   Ох, къде е ранният Славков да му откъсне златните ташаци!

- В интервю за “Дарик радио”  (8.09.1997) Тодор Живков  каза: “Като българин ще се моля Богу да спечелят нашите – ха-ха-ха. Недейте да залагате на моя прогноза, защото тя няма да има… ааа… научно значение.” И коментира твърденията на футболни ветерани, че в миналото играчите били принудени да “лягат” на руснаците така: “Такова нещо никога не е било и не е могло да бъде. Това е измислица на някои.”

- Драгомир Драганов ехидничи плашещо: “За едни мачът и евентуалната победа на българите ще бъдат отмъщение за 45-годишния период, в който България беше сателит на бившия Съветски съюз. Всеки устрем към руската врата за тях ще бъде доказателство за възстановения национален суверенитет на България. За други мачът ще бъде равносметка на предходните 7 години и всяко успешно затваряне на нашата врата пред руските атаки ще бъде отговор на затварянето на руските пазари за българските стоки.”

Този мач завърши 1:0 за нас с гол на Трифон Иванов.

Ядосан от безпримерната наглост на страхливи подлизурковци цял живот, а подушили невъзвратимостта на световните процеси в последните години, за нула време продадоха и себе си дори, ще си позволя да допиша Драганов. Не е почтено, но насрещната страна никога не е била почтена. Каквото повикало, такова се обадило:

- Има и трети “българи”, които няма да понесат българската победа над бившия СССР и ще гушнат букета от мъка. 5 дни след този мач почина Ангел Балевски. Един червен академик по-малко!

Тази футболна победа ни класира за “Франция’98”. Последният ответен мач с руснаците в Москва след месец беше без значение. Състоя се на най-представителния руски стадион “Лужники”. Националите ни го загубиха с 2:4. След мача Стоичков казал (“Дума”,13.10.1997): “За мене беше унижение да играя в такава кочина.” А иначе от разгромното 4:0 ни спасиха през второто полувреме вездесъщия Емил Костадинов и скромния Груев.

·                       И понеже така и така съм „захапал” руската тема, да довърша с нея (засега): На 7 ноември 1997г. се навършиха 80 години от ВОСР. (Което се разшифрова като Великата Октомврийска Социалистическа Революция от 1917г., за онези млади българи, които не знаят. Към всички “историци” пък имам въпрос: Защо след като тази революция докарва първите комунисти на власт, е наречена Социалистическа?)

Та по този повод (за историята!): Първата програма на българското радио отбеляза тази годишнина скромно, много скромно. Само две изречения, последвани от иначе чудесната песен

„Поручик Галыцин, раздайте патроны,

Кадет Оболенский, надеть ордена!

А может вернемся, поручик Галыцин,

зачем нам, поручик, чужая земля?”

Но и знаменателно: веднага след нея прозвуча онази английска песен в чийто припев настоятелно се повтаря “no more”.