ЛЕТНИ СЛЪНЧАСВАНИЯ ПО ЕСЕННО ВРЕМЕ

·                      Вестник „24 часа” от 18 септември 1997 година на страницата си, наречена много претенциозно „007”, е публикувал следното свое лятно видение - „ Днес ЦРУ чуква петдесетака. Навръх половинвековния си юбилей обаче то е разтърсено от най-голямата криза в историята си. US шпионажът е под заплахата от закриване, победен наистина от един сериозен враг – липсата на такъв. ЦРУ надви комунизма, за да стане излишно.”
Я, какъв размечтател! Че и тъп! „Бъдещето на човечеството” – комунизмът, със своите „идеи, които владееха целия прогресивен свят”, бил надвит не от други идеи, а от една чужда шпионска организация. Брях, мама им агентска! При това – чуйте нататък:
„На щатските тайни служби им липсва аналитична дълбочина, обширен мироглед и компетентност, бе суровата присъда на сенатска комисия, назначена да нищи управлението. Горчив рожден ден.”
Онова „тяхното” КГБ бе толкова компетентно, така мирогледно обширно замислено и аналитично задълбочено, че ако капитализмът беше на неговото ниво – океан, щеше да го забележи и прескочи, пресуши, изгребе. А то едно смрадливо плитко блато, как да очакваш такава подлост вражеска!

Понеже обичам точността, добавям, че под тази статия (?) няма подпис. Има написано само „по сп.”Шпигел”! Не „от сп.”Шпигел”, брой едикойси”, а тарикатското „по”. Ходете проверявайте, ако нямате друга работа.
Боже, за каква глупава читателска аудитория са предназначени часовите вестници... Е, как ”ще победите” бе, драги?

·                      В чест на 850-годишнината от основаването на Москва и само 80 години след като Ленин дал лично нареждане да бъде разрушена до основи катедралата “Христос Спасителят” на Москва река, през септември 1997г. Борис Елцин се разплака с истински сълзи на тържеството за нейното пълно възстановяване. Има го на цветна снимка в “Труд”-а на Тошев. Интересно е защо плаче – от  радост по победилото болшевизма православие, от мъка за безсмисленото похарчени рубли за разрушаване, а после за възстановяване на едно и също нещо, или от ужас за предстоящата среща с вечно живите Ленин и Сталин.

·                      И други взимат мерки за съществуването си:

- “Стандарт”, 6.10.1997г., кореспонденции от Пхенян: “Прасковите и крушите цъфнали през есента в дворовете на фабриките, а рибари уловили неотдавна морска краставица албинос. Всичко това можело да означава само едно – Ким Чен Ир получава мандат от природата да наследи покойния си баща Ким Ир Сен като безспорен лидер на Северна Корея.”
 - “Северна Корея се страхува, че болният й посланик в ООН, който бил лекуван от белодробно заболяване, ще остане в Щатите. В Пхенян подозирали, че ако повикат дипломата си Ким Хьон Ю да се върне, той ще иска политическо убежище.”
- “Русия ще разпродаде старите си оръжия, независимо какви цени ще й бъдат предложени. С парите от изтъргуваните оръжия министърът на отбраната Игор Сергеев иска да компенсира  офицерите, които ще загубят работата си при съкращенията на армията.”
- “Говорител на британското посолство в Киев съобщи, че “Мис Уелс”, “Мис Ирландия” и “Мис Англия” помолили мисията да им уреди заминаването и хванали самолет за Лондон ден преди  финала на конкурса за титлата “Мис Европа” в столицата на Украйна. Момичетата се оплакали, че им сервирали сух хляб и цяла седмица не им сменили спалното бельо. Според съобщения в местния печат хубавиците били заведени насила в нощен клуб, където подпийнали украинци ги взели за проститутки и започнали настойчиво да се пазарят за цената на “услугата”.”
Последните два материала са от “Труд”, 5 септември 1997.

·                      Не знам дали тук е мястото да продължа да се “възхищавам” от народа си. По данни на разпространителите на печата (от септември 1997) най-четеният вестник е “Труд” – 316 хиляди броя дневно. Следва го с “24 часа” с 237 хиляди. Трети е “Стандарт” със скромните 40 254 броя. Представяте ли си? – 550 хиляди българи плащат всекидневно по 1,50 нови пари, за да се облъчват доброволно с плоската пропаганда и безподобните глупости на часовите вестници. Успокоителни са може би 2 факта: информацията за класиране е подадена от самия “Труд” (значи не е вярна) и читателите на “Дума” и “Земя” взети заедно (след сигурното “надуване” на цифрите) едва-едва са минали 60 хиляди – 60 196 души.

·                      Впрочем дори да не си купувате червеникави вестници, а само демократични, никак не сте застраховани от ядосване. Главният редактор на вестник АНТИ Васил Станилов призовал да се изхвърлят русизмите от българския език и се похвалил, че глобявал по 5 лв. подчинените си за използването им. Излишно престараване! Турцизмите и американизмите са в пъти повече в съвременния ни език. И какво от това? Ами да забраним тогава използването на немския език, защото на него е говорил Хитлер. И да не мислим, че така отблъскваме милиони хора за които немският език е езикът на Шилер и Бетовен!?
Няма нищо случайно в нашата България! След няколко години ще се окаже, че Васил Станилов има четвърто име – агентурно в ДС. Виждате ли до какви низки висоти достига тяхната същност! Запомнете го, читателю. И не махвайте небрежно с ръка.

·                      В първите дни на септември 1997 година в разстояние на 48 часа си отидоха от този свят две Жени - принцеса Даяна (при автомобилна катастрофа в Париж) и Майка Тереза (в Калкута от сърдечна недостатъчност).
Един стар мераклия комунист, чиято душа – как беше: “лелее страстни стихове за жената-майка”, но не го е накарала да се ожени напр. (И слава Богу, казвам аз!), посегна с “мръсните си ръце” към по-младата естествено, въпреки, че по-възрастната би следвало да му е по-мила социално милосърдно.
“Труд” от 10.10. 1997: “Философско есе за покойната лейди Даяна е написал депутатът от ПГ на БСП Велко Вълканов, съобщиха вчера от обкръжението му. Трагичната й кончина провокирала у Велко много въпроси. “Защо скърбящите събират пари за мемориал на принцесата, а не дават и пени за умиращите от глад деца в Могадишо? Защо англичаните принудиха кралицата да спусне наполовина знамето над Бъкингам, а не казват и гък, когато ислямски фундаменталисти разпарят коремите на 200 бременни жени в Алжир?”, питал в есето си лидерът на Българския антифашистки съюз.” Вместо да попита или дай/не дай/ Боже да осъди босненските сърби на Радован Караджич.

·                      Точно в началото на същия този септември 1997 правителството на Босна съобщи, че край село Хъргар, югоизточно от Бихач, е разкрит най-големия засега масов гроб. В яма дълбока 8,5 метра са погребани около 300 мюсюлмани, убити от сърбите по време на войната през 1995 година. Престъпници! Все едни и същи!

·                      Точно в деня на погребението на принцеса Даяна в Лондон, Москва честваше своята 850 годишнина. Има нещо сбъркано! На празненствата в Москва най-високопоставеният българин беше Стефан Софиянски (от СДС), а на погребението в Лондон от българска страна присъстваше само Александър Томов (от БСП).

·                      Николай Добрев, онзи който щеше без малко да ни стане министър-председател, нарекъл някъде Мадлин Олбрайт, държавният секретар на САЩ, “дебела дама”. Не съм го срещал в медиите. Но в часовия “24 часа” (14.10.1997) намирам по този повод нещо изключително скандално. В Смолян Георги Първанов казал, че това е казано с добри чувства, било почти комплимент. И още: БСП като политическа сила нямала намерение да се извинява на Олбрайт за скандалното изявление.

·                      В същия ден 12 български “интелектуалци” поканили на обяд в ресторанта на покрива на НДК, на пъпа на София, руския посланик у нас Леонид Керестеджиянц. Да му засвидетелствуват българска обич. Тяхната! – Гиньо Ганев, Дончо Цончев, Кольо Георгиев, Самуил Сеферов, Вили Цанков, акад. Петър Кендеров, Александър Ангелов – шеф на Съюза на българските журналисти, проф.Йордан Йорданов, проф. Драгомир Драганов, проф.Нансен Бехар, Виолета Гиндева и Юнал Лютфи.
Няма да пиша кой от тези го е казал. Всеки от тях би могъл да бъде: “Руснаците трябва да бъдат на равнището на своята историческа мисия да ни помагат и да не искат да си отмъщават, дори когато не се отговаря достойно на това, което са направили за нас.” На което Керестеджианц отговорил: “По време на буря, флотилията не се събира накуп, за да оцелее, напротив – тъкмо тогава има по-голяма опасност корабите й да се блъскат едни други. Всеки капитан се бори сам със стихията и чак като се проясни времето, се мъчи да види какво става с другите, доближава се до тях и търси оцелели. България ще намери своя път, сигурен съм. Ще бъде добре, ако сме в обща зона на видимост.”
Кажи им “комунисти” и повече не ги обиждай!
- Тази история, дето 12 “тайни” ченгета поканили на чаша “Мерло” резидента си в ресторанта на НДК, има интересна предистория. Причината е, че в началото на месеца в.“Демокрация” публикува серия материали за “заслугите” на руските посланици у нас. Стари работи, известни още от времето на “ТАСС е упълномощена да заяви”, но подразнили твърде много официална Русия. “В Москва очакват, че правителството на България ще се разграничи от проникнатите от побесняла русофобия статии, публикувани неотдавна в българския вестник “Демокрация”.” Говорителят на М-вото на външните работи Генадий Тарасов официално нарече тези публикации “печатен боклук” и ги оцени като “пореден опит да се хвърли сянка върху всичко добро в отношенията между нашите страни, върху руската дипломация”.
На което Иван Костов отговорил: “Не отъждествявам държавната политика с публикациите в който и да е вестник, какъвто и характер да има той.” Казано по-ясно: СДС като политическа сила няма намерение да се извинява на Русия за скандалните публикации.
Обаче Асен Агов, председателят на парламентарната комисия по външна и интеграционна политика седнал да изготвя обща декларация за българо-руските отношения. Не се чу Парламентът да е приемал такава декларация. И правилн - обидена е официална Русия, а не руската мафия! Агов щеше да има повече шанс, ако напишеше декларация за българо-холандските отношения.
След 6 години България ще стане член на НАТО. Един от резултатите на това българско решение е, че Москва вече няма да се меси, където не й е работа!

·                      Румен Воденичаров стана председател на Движението за неутралитет. И каза: “Да се бърза с НАТО е неразумен разход на средства от джоба на данъкоплатеца. 25 милиарда долара са нужни на България за присъединяване към Северо-атлантическия пакт. Тези пари ще отидат единствено за подпомагане на военно-промишлените комплекси на западните държави. Навлизането на Изток доближава натовските страни до най-големия източник на суровини за XXI век.” – намерено във в.“Континент”, 3.10.1997.
Значи XXI век не е започнал, но Воденичаров вече знае. Казали му. На мен още не са.

·                      Селяни от врачанското село Борован обявяват гражданско неподчинение, блокирайки пътя Враца-Оряхово. Не били доволни, че новият министър сменил председателя на поземлената комисия. Датата е началото на септември 1997. Ако си спомняте, от това село е известен комунистически род, селяните му протестираха пак по Филип-Димитрово време, а при земеделския министър на Любен Беров Георги Танев бяха много доволни, за пример в страната се даваха, че имали най-евтин хляб или нещо подобно. Днес лично лидерът на БСП Георги Първанов е в Борован и на митинг там е казал, “че от Борован започва битката на социалистите срещу управлението на СДС, което той сравни с реваншизъм”. (В.”Труд” от 2 септември 1997).

·                      Не съм против опозицията да критикува управляващите. Дори и навън, в чужбина, ако тук й запушват устата. Дори не съм толкова против и срещу злоумишлената или невярната критика. Обаче трябва да има памет за това какви ти си ги вършил, когато обвиняваш другите, че те правели нещо, което е същото. Помните какви гневни филипики произнасяха социалистите, когато бяха на власт, срещу Желю Желев, Филип Димитров, Васил Гоцев, Лъчезар Тошев…, че клепали страната си в чужбина. А когато не са на власт? Нора Ананиева, Благовест Сендов, Велко Вълканов… сезираха Европа! Същата Европа, която, ако имаше как, биха прегазили с танкове.
И Георги Първанов “круша, паднала по-далече от комунистическия си корен”. В края на септември, правителството на Костов нямаше още 150 дни, на пореден митинг във Враца генсекът на БСП се зарече “ще сигнализираме посолствата у нас и международните организации за нарушаване на човешките права в България”. Какво му се случи ли? Нищо. А какво щеше да му се случи преди 8-9 години само, ако беше поискал същото? Неговите другари щяха да му отсвирят главата. Яко! До кръста! И Георги Първанов го знае, защото в ония времена вече е бил прехвърлил Христовата възраст. А комунист до тая възраст, ако не е “рязал” глави, какъв комунист щеше да е?
Представяте ли си колко голямо трябва да е издънването на Петър Стоянов на следващите президентски избори след 4 години, та като цяло българският народ да предпочете пред него Георги Първанов!

·                      Същата диагноза – комунистическа безочливост наблюдаваме при журналистите от централните всекидневници.  Няколко поредни примера от описваното време. Стари познайници, все едни и същи физически лица. Омръзна ми!
- Лилия Христовска. “Трудовка”! И преди и сега след революцията. Специализирана по правните въпроси. Попадала в НИЕ покрай имотите на Живков, Лилов, Младенов и т.н.
В.”Труд”, 26.09.1997: “Пак ще се червим пред света. След седем години демокрация Министерският съвет реши да направи професионална държавната ни администрация. Страната няма да се ръководи от бивши партийни номенклатури на БКП. Любопитно: а защо не и на Отечествения фронт и комсомола? Дали “цветът на нацията” отпреди 10 ноември е бил пречка за управлението на страната, ще видим. Прът за мерака да се лустрира партийната номенклатура обаче е конституцията – тя забранява политическата дискриминация. Не се ли зачервяват творците на представителната ни демокрация? Или у нас думата срам е непозната?”
- Димитър Шумналиев. “Писател”, напоследък “издател”. Иначе от “ковачницата” на вестник “Дума”. Първи заместник на Стефан Продев.
В.”Труд”, 13.09.1997: “МВР ще сваля стикерите из цялата страна. (Става дума за стикерите “Застраховано в СИК” и “Застраховано във ВИС-2”.) Вестниците надуха тръбите много преди министър Гоцев да вкара в парламента манджата. “Труд” писа, че свалянето на лепенките е противоконституционно. “Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин”, четем в чл.39 на конституцията ни. Стикерът е именно изображението, което хората имат право да си изберат. Това изображение демонстрира доверието към една или друга застрахователна фирма. Нещо повече – това изображение е лична, частна собственост, за която гражданинът е заплатил на съответната фирма. То е част от договора между тях. Депутатите не съзряха в текста на закона и още една клопка. По логиката на гласувания с левия крак нормативен документ трябва да свалим от колите си и рекламните знаци на “Опел”, “Мерцедес”, “Нисан”, “Пежо”, “Лада” и т.н. Е, това е световен принос.”
Шу бре, Шумналиеви. Ненаиграли се.