ПЕТИЯТ БЪЛГАРСКИ ГЕРБ И ДРУГИ ДРЕБНИ

През 1947г. доминираното от комунисти Народно Събрание изхвърля короната от лъвската глава  и я заменя с петолъчка. Покрай изправеното тяло на лъва се извиват житни класове. Само след два месеца по лично предложение на Георги Димитров лъвът е покачен върху зъбчато колело. По-късно през 1967 – при Тодор Живков са добавени годините 681 и 1944.
- Конституцията от 1991г. записа: лъв, но гологлав!
- През май 1992г. е обявен конкурс за герб. Печели го колективът Чапкънов-Гогов. Проектът предлага 3 короновани лъва с корона с лилии над щита. През август 1993 по Берово време резултатите от конкурса са анулирани.
- През февруари 1995г. кабинетът “Виденов” внася за одобрение гологлавия лъв на Кънчо и Емил Аврамови, станал известен по-късно като варианта “Пежо”. Веднага след това синият депутат Димитър Иванов внася друго предложение за връщане на стария царски герб от 1930–1947. Въпросът увисва, дори и след като Конституционният Съд се произнася след два месеца, че може да има корона в герба като допълнителен елемент.
- Само и само да няма корона. Символ била на монархия, а България била република. Проф. Николай Генчев искаше да реши въпроса по социалистически – няма лъв, няма корона. Мадарският конник става герб на страната. От всички в републиканското народно събрание го подкрепи само оня кюстендилец Иво Атанасов.
- Аз също бих имал предложение за български герб – портрета на бай Ганьо с дисагите.

Това лято започна новата, последна надявам се, одисея на лъва в българския герб.
През юни 1997г. ОНС (Доган и С-иета) внесе законопроект за стария герб от 1930-1947. Веднага след това Евролевицата контрира с друг законопроект за реабилитиране на герба на Чапкънов и Гогов от 1992. Веднага след това Гиньо Ганев от ПГДЛ и Христо Стоянов от БББ предложиха да се заменят лилиите над щита с кръстове. Последният проект има одобрението на президента Петър Стоянов.
Почти месец се точиха дебатите. Отбелязвам само едно изказване на БСП-депутатката Елена Поптодорова. “Нека спорейки, да мислим, че за нас сега някой нов Симеон Радев пише книга. Да се впишем с делата си в нея.” След което предложи на първо четене да се приемат и 3-те проекта за герб. Ама че позиция!

На 31 юли 1997г. със 177 гласа ”за”, 16 “против” и 29 “въздържали се” депутатите приеха за държавен символ втория проект на Чапкънов-Гогов – онзи с кръстовете в короната на лъва. Разбивката на гласовете показва: всички сини, Евролевицата, БББ, 28 от БСП и само един от ОНС (кой неясно) гласували “за”. Всички “против” са от БСП. И Георги Първанов е бил против.
За 120 години свободно съществуване – от 1878 година насам - това е петия български герб!
Още същия ден след гласуването Петър Стоянов лично окачи на фасадата на Президентството хартиено изображение на новия герб. Мога да свидетелствувам пред историята, че когато изчукваха предишния герб над входа на Партийния дом преди 7 години, присъстващите на площада между Домовете на Партията и Президента бяха много повече и определено по-ентусиазирани.

Споменавайки ПАРТИЙНИЯ ДОМ, отбелязвам 7-та годишнина от палежа му. Не във вестник “Демокрация” (където не знаят истината) или в “Дума” (откъдето искат да я скрият), а в “Труд” (където печата предимно вътрешно-партийната опозиция) се появвява “искра” от пожара в нощта на 26-ти срещу 27 август 1990 година. Статия, надсловена “Погромът беше излишен, но истината за него ни е нужна”, ни припомня във вид на хипотези, неща, които се ясни “като че ще се съмне”. Например, че:
- Домът е запален отвътре. (“На места грубият мрамор, с който е облицован приземния етаж, беше стопен, което може да стане само от вещество, което развива много висока температура – например напалм.”)
- От Дома са изнесени предварително документи и ценности. (“Не можем да знаем точно какво. По сведение на хора, които преди това са работили там, доста голяма част от имуществото е прибрано тайно. Изнасяни са картини, килими, оборудване… Самият факт, че в Партийния дом не бяха намерени документи, които са азбуката на всяко едно учреждение, говори за това, че те или са били изгорени по време на пожара, или че предварително са били изнесени, а пожарът е бил за прикриване на следите.”)
- Хората на площада отвън не са виновни. (“Никой не би могъл да проникне в добре охраняваната сграда отвън в тази нощ. В средите на БСП тогава имаше тежки катаклизми и противоборства, пожарът и за тях беше преломен момент. Част от опозицията се опита да извлече дивиденти, а друга остана потърпевша.”)
Статията е написана от Валентин Костов. Редакцията на “Труд” в специално каре ни обяснява кой е той. - “Валентин Костов е първият комендант по охраната на Партийния дом след неговото “одържавяване” по Закона за имуществото на партиите. Г-н Костов е бил член на линотипния екип на “Труд” преди 1989г., журналист от в. “Диалог” и “Демокрация”, а след тримесечното си комендантстване в Партийния дом се присъединява към екипа на военния министър Александър Сталийски. В момента е началник охрана на ЕООД “Чистота” в столичната община.”

Отбелязвайки 7-та годишнина от пожара в Дома на Партията, да спомена и за друга годишнина през август 1997 – шест години от неуспешния комунистически преврат в Москва, когато изгря звездата на Борис Елцин и започна фактическия разпад на СССР. Отново “Труд” (вече написах моето обяснение защо там) се занимава с “нищенето” на проблема кой е прав и по-прав. В два последователни броя на 4 вестникарски страници общо, неподписани естествено, продължава да се гради дисидентската репутация на бившия вече президент Желю Желев. Ненужна PR акция! Желев открива топлата вода за пореден път: “БСП имала тайни споразумения с КПСС” и се прави на умряла лисица: “На 19 август 1991г. престанах да вярвам на моя вицепрезидент”.
Става дума за Атанас Семерджиев (Историята с втория, новия вицепрезидент на Желев Блага Димитрова е друга, макар че е опера на същия автор.) Желев изтъргува назначението на Семерджиев цяла година преди това в 7-точково споразумение с БСП. Споразумението Желево с БСП също беше тайно! Има го описано в НИЕ-1.
Бях решил да пропусна съобщението, че след повече от половин век масонската ложа в България бе възстановена. Историята на масоните не е мой приоритет. Обаче няколко години след  връщането на масоните в България (септември 1997г.) попаднах в Интернет на следната информация (сайт на Българския Национален Съюз). Цитирам дословно: “Когато формално беше закрита масонската ложа в България (1943г.) цялата й архива беше изпратена през СССР и Далечния Изток в САЩ, придружена от инж.Любен Божков, бившия директор на БДЖ, дядо на сегашния вицепремиер Александър Божков.”

Сега други дребни случки, които ме натъжават, огорчават, ядосват…

·                      В новото ТВ-състезание “Такси” – старото “Невада” - една и съща Ася дава награди по 100 хиляди лева (100 лева нови пари) за отговори на следните въпроси: Коя е съпругата на Яворов?, Кой е авторът на “Мамино детенце”?, Кой е най-високият връх на Балканите?, Кой е написал “Бялата лястовица? и др.такива. Сега вие отговорете на въпроса каква кола кара Ася. Имайте предвид, че този “бизнес” е много доходен. Ако питате за подсказващ въпрос – За кой бизнес става дума: на мъжа й на Ася или за нейния, отговорът е: и за двата.

·                      В “Отзвук” на Диляна Грозданова (8 май 1997) главните редактори на вестниците “Демокрация” - Невен Копанданова, “Стандарт”- Юрий Москов и “24 часа” - Петьо Блъсков спориха половин час чий вестник е по-добър. Вместо да отговорят на въпросите: “Защо “Демокрация” има само 32-хиляден тираж? Този Москов онзи Москов ли е (с комсомолките от френската гимназия)? Къде е Веска Меджидиева?

·                      Александър Каракачанов – от първите бити демократи в градинката пред “Кристал“ още преди 10 ноември 1989г., се ожени през май 1997 за репортерка на вестник “Земя”. Манталитет. Пък Стоян Ганев се бил развел с руската генералска щерка и се оженил за дългогодишна наша емигрантка. Това не е сигурно. Имал бил и някаква роднинска връзка с Августин Пейчинов. И да не е вярно, е изключително попадение. Ами, той просто му е одрал кожата, както се вика. И наклонностите също.

·                      Калин Терзийски, лекар и Мартин Карбовски, новоизгряващ журналист, са съоснователи на новоучреден Съюз на временно пребиващите българи в България (СВПББ). Попандови номера! Ще проследя за вас, читатели, кога и дали двамата ще се изнесат в чужбина.

·                      А иначе нацията ни наистина се топи. От 1990 година прирастът на населението е отрицателен. Най-висок е бил през 1995 година – минус 5 на хиляда. Тези сведения са от Института по демография на БАН. Съобщени са в медиите от неговия директор Емил Христов. Имам изключително подозрение – този Емил Христов да не е онзи Емил Христов от Политбюро на ЦК на БКП? Защото, освен съвпадение в имената, има съвпадение и в ресорите!

·                      Всяка година в деня на рождението на Георги Димитров Съюзът на антифашистите в България (бивши АБПФК) присъжда международна награда на негово име. Тази година нейн носител стана художникът Тодор Цонев. Да, точно този Тодор Цонев, който СЛЕД 10 ноември се прочу, че ПО тоталитарно време се подигравал на Тодор Живков, рисувайки го в стотици и стотици жестоко сатирични карикатури. И направо си беше за чудене как е оживял. Ето какво казва днес художникът Тодор Цонев (в.”Дума”, 18 юни 1997): “Ако президентът, който и да е той, ме извика да ми дава награда, ще му откажа. Защото ще се усъмня в себе си – дали съм нравствен, дали не съм сбъркал някъде. Но когато ми се дава от мои съмишленици, и то не партийци, а хора като мен, които са рискували живота си, съм изключително горд. Единственият орден и медал, който бик приел с чиста съвест след тази награда на антифашистите, е от Министерството на Отбраната - най-висока степен за храброст. Защото и в мирно време противопоставянето на “страшните” институции чрез средствата на сатирата е проява на героизъм и на храброст.”

·                      Пълен миш-маш. Докато изобличителят на последния генсек на БКП Тодор Живков получава награда на името на Георги Димитров - първия генсек на същата БКП, то самият Тодор Живков издава мемоари в които опровергава твърденията, че България е била сателит на СССР. По този повод сегашният генсек на БСП Георги Първанов казва: “Тодор Живков да си гледа мемоарите. Камбанарията му е много ниска” (интервю по радиото от 24 юли 1997).
Питате на каква ли пък по-висока камбанария се е качил Георги Първанов? – Намерено в “Труд”, 29.05.1997година: “Боричканията в БСП ми приличат на онзи виц за битките между червеноармейците и белогвардейците, които чакали да дойде най-после горският и да ги помири. В това е моята роля.”

·                      През лятото откраднаха едното бронзово оръдие пред Паметника на връх Шипка. И още две мемориални бронзови плочи. Само оръдието тежало над 500 килограма. Експерти изчислили, че крадците биха спечелили 1 милион лева (стари пари), ако го продадат като скрап. “Ако”, защото полицията нищо не откри.

·                      На 30 август отново в.”Труд” съобщава: “20 българи ще влязат речник на дисидентите, който се издава в бившите соцстрани. Това разкри шефът на проекта за България Михаил Неделчев. В чужбина признавали за истински дисиденти само убития писател Георги Марков и Желю Желев. До края на годината предстои да бъдат уточнени останалите 18.”

·                      Информация от 9 септември (Светла Стоилкова, “Труд”): “80 на сто от колите на Националната служба за охрана и другите ведомства са с произход като този на автомобила, ползван от началника на отдел “Следствен” в Главна прокуратура Ангел Ганев, заяви Главният прокурор Иван Татарчев. Служебното ауди на неговия подчинен бе задържано от полицията за кратко, тъй като се установи, че е било крадено. В това, че се ползвали подобни коли нямало нищо нередно, прокуратурата и другите държавни ведомства нямали достатъчно пари за нови возила. Те вземали конфискуваните автомобили, които им се предоставяли не безвъзмездно, а срещу заплащане. Не било коректно да се вади само случаят “Ганев”, който бил изкуствено раздухан, смята Татарчев.”

·                      Или пък от 3 септември (неподписана информация): “Елка Владова, заместник-шефка на митниците, бе забелязана да разговаря с Владимир Грашнов, новият собственик на Мобилтел, и съпругата му Лора Видинлиева на тържеството послучай рождения ден на главния прокурор Иван Татарчев на 29 август. На 31 август в приблизително същия състав компанията била в местността Манастиро, над Мелник за честване на годишнина от убийството на Тодор Александров.”

·                      Бравос, както казва бай Ганьо. “Само един български гражданин е бил осъден за това, че е гласувал два пъти на едни и същи избори, съобщи вчера агенция “Балкан”. Осъденият е варненец и е дал гласа си два пъти на изборите за 36-тото НС на 10 октомври 1991г.  В изборите за 37-мо НС два пъти в един ден са пуснали бюлетина 1257 българи. Един пък е упражнил правото си на вот на три различни места. 22016 избиратели, които са фигурирали в основния избирателен списък, по недоглеждане отново са дописани в секционните избирателни секции.” – в.”Труд” от 27 август 1997.

·                      В.”Труд” от 13 септември съобщава, че на Жанет Каркадес (кубинка по произход), съдържателка на клуб за гей- и жиголо компаньони “Нери” в ж.к. Бъкстон, й писнало от полицейски акции и при поредното нахлуване за “проверка” се оплакала официално в софийското районно управление на Бъкстон. “Разпети петък” нарекла тя полицаите-рекетьори, защото обикновено идвали в петък да си прибират парите. Използвали, че няма закон съгласно който да регистрира официално клуба си и да си плаща данъци. Иначе в нейния клуб идвали видни политици и депутати. Полицаите искали от нея да им съобщи имената и затова я заплашвали. 
Ох… Каква държава сме! На 6 септември същата година, пак във в.“Труд” чета: “Катето Евро си уши изискан червен тоалет специално за откриването на бургаската дискотека “Спартакус”, третото заведение от тази верига на най-добрия й приятел Дим Дуков. Коафьорът е поканил за партито в дискотеката актьорите от “Каналето”, Мариус Куркински, Ирина Флорин и някогашния студентски лидер Емил Кошлуков.”
Като споменах Дим Дуков, та се сетил за певеца Добрин Векилов – Дони. Помните ли миналата зима на 1996 година? – тогава той изпрати до средствата за масова информация призив до всички българи да започнат да се борят с мутрите, нарече го „Не на страха”. Идеята толкова се хареса на Иван Гарелов, че той от синия екран на „Панорама” призова същите – всички българи – да палят и гасят лампите в знак на солидарност с Дони и Движението му. Пък Христо Стоичков коментира същото събитие така: “Не познавам тази г-жа Дони.”
Днес добавям:  В.”24 часа” от 15 август 1997г. публикува интервю на журналиста Явор Георгиев с Дони, наречено „Не дължа пари никому”. Оказва се, че шоуменът Росен Николов, също много позната личност покрай конкурсите за „Мис България”, обвинил Дони и Момчил, че получили 300 хиляди германски марки от борците. За какво, от интервюто не става много ясно. Споменава се банка „Национал” (ВИС-2, моя забележка) за чиято реклама Дони бил дал лика си, пък после се отказал, но дали това е въпросната услуга няма кой да ти каже. Оставам с гадното чувство, че всички са навързани като свински черва. Успокояващо ли е, че чувството не е ново?

·                      Малко преди началото на новата учебна година в.”Труд” публикува една справка къде колко струват ученическите тетрадки и пособия в страната. Да, добре. Ето:  тетрадка 20 листа: от 120 лева в Ловеч до 480 лева в печатницата на „Цариградско шосе”; тетрадка 60 листа: от 350 във Велико Търново до 1500 лева във Варна; кутия водни бои: от 800 лева на пазара „Иван Вазов” в София до 1800 в Хасково

·                      И т.н., и т.н.

·                      Аз да допиша. Въпросният брой на вестник „Труд” от който преписвам информацията струва 200 лева. По-рано, по времето на Партията БКП, един вестник струваше 10 пъти по-малко от малка тетрадка. Сега, по време на БСП & СО  цените на малките тетрадки и вестника са горе-долу еднакви. Какво мислите по този въпрос, скъпи съотечественици?

Мислите ли? А-аа, мислете, мислете...