Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2020 20:01 - НИЕ-419 Какво очаква България след 1 юли 1997
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 165 Коментари: 0 Гласове:
0



Първи реални стъпки КЪМ споразумение с МВФ

 

Прави ги служебното правителство на Стефан Софиянски!
(Естествено, че не е Жан Виденовото. Той, Жан Виденов, е написал лично какво мисли за Борда, статия в “Труд” от 4 април 1997г.: “Няма да сме нито първата, нито последната държава в света, където въвеждането на паричен съвет предизвиква падане на правителства, разпускане на парламенти, предсрочни избори и смени на властта.” На калпавия моряк водораслите му виновни! От всичките други чугунено-червени обвинения към бъдещия Валутен Борд ще откроя само последната Виденова мисъл: “Българинът ще бъде лишен и от последната социална опора.”
Ако трябва да кажа все пак нещо позитивно за Виденов е това, че поне е последователен: комунист ще си умре. Не може да стане мафиот.)
Още на третия ден от съставянето на служебния кабинет на Софиянски се създава междуинституционално звено, което да управлява задлъжнялостта на държавата и да следи за финансовата й стабилизация. Наречено е съвет за стабилизация и в него влизат: премиерът Стефан Софиянски, финансовият му министър Светослав Гаврийски, управителят на централната банка Любомир Филипов, икономическия съветник на Петър Стоянов Красимир Ангарски и Чавдар Кънчев и Венцислав Антонов, представители на съвета на директорите на Булбанк. До края на февруари в София се водят ежедневни преговори с Ан Макгърк, шефка на мисията на МВФ у нас, които завършват с обещанието (изпълнено) до края на април първия транш от петия кредит да дойде в България.
Паралелно с това текат преговори за създаване на Валутен борд в България. На 12 март премиерът Софиянски обяви, че решението за Борда вече е взето, но не съобщи никакви подробности. В тези две седмици не е ясно какво е ставало.
Ако непременно искате да извадите някакъв извод, давам някои подробности (вестникарски, разбира се).

·                      Анализ на в.“Стандарт” (18.03, Лидия Коцева и Паулина Михайлова): “Пътят на България за следващите няколко години бе начертан вчера. Страната ни пое ангажимента да въведе паричен съвет през юни и да поеме ясен курс към реформи в икономиката. МВФ обаче няма да ни остави без надзор, а периодично ще праща хора да наглеждат как се изпълняват уговорките. ... Най-амбициозната част от програмата, набелязана от правителството, предвижда продажбата на 25 на сто от държавната собственост до май, 50 на сто до края на годината и преминаването на индустрията изцяло в частни ръце до 2 години. Парите от сделките ще влязат в специален фонд, от който ще се теглят средства за увеличаване на заплати и пенсии, за оздравяване на закъсалите банки и за покриване на вътрешния дълг, за който Фондът отказа да даде пари. … Като се тегли чертата, излиза, че отпуснатото от Фонда всъщност стига само за погасяване на задълженията към банките-кредиторки и поемането на най-тежките социални нужди. За другото ще трябва да разчитаме на собствени сили. … За да влязат пари в хазната и да не изпаднем в нова криза, ще трябва да освободим цените на всички стоки и услуги. Много важно ще бъде правителството да удържи инфлацията и валутния курс спокойни до юни (когато ще влезем в борд). Според договора с Фонда инфлацията трябва да е под 50% през март и да слезе до 25% през май. Евентуален провал на тези параметри би довел борда до фалстарт. … Ако правителството на Софиянски се справи с всички належащи мерки за стабилизация на финансите на страната и успее да подготви законите за борда, за да ги гласува бързо НС, през юни ще дойде нова мисия на Фонда. Тя ще направи преглед на свършеното. След това ни чака неизбежно паричен съвет, ако искаме да спечелим отново доверието на света. С въвеждането на борда се очаква бързо стабилизиране на цените и на валутния курс. Най-голямата изгода от него ще бъде, че нашите и чуждите инвеститори ще бъдат сигурни за капиталите си. Експертите предричат, че това ще доведе до съживяване на производството и до известно повишаване на доходите. Разбира се, до заплатите, които взимат в Полша, Чехия и Унгария, още ни делят години.”

·                      Обърнете внимание на следващите думи на Иван Костов, лидер на СДС, пред вестник ”Демокрация” на 18.03.1997: “Радваме се на успеха на служебния кабинет на Софиянски, оценяваме го като изключително важен. Подкрепата, която той получи от всички значими политически сили, означава край на конфронтацията по стратегическите направления на реформата. Това е голям успех за СДС, защото това са наши принципи и идеи.”
Не ви ли се струва, че присъства известна ревност у Костов към успехите на служебното правителство? По-надолу ще проследя и други изказвания на лидера на СДС.
В началото на май служебното правителство обяви, че резервната валута на Борда ще бъде германската марка. Тя спечелила срещу американския долар и френския франк.
- Кой точно е взел това решение, ще остане неизвестно. Не мога да си представя обаче, че това не е одобрено от външните застъпници на Борда, дето дават парите. И ми звучи много невероятно написаното в “Демокрация” (6 май 1997) – “Големите германски вестници изразиха съмнение в правилността на решението на служебния кабинет.” Кои вестници по-точно?
- Не е подписан и редакционният коментар на същия брой. Той коментира пускането в обръщение на новата банкнота от 50000 лева с ликовете на Кирил и Методий така: “Странни неща научаваме от БНБ. Само през април банката е пуснала в обръщение толкова пари, колкото през последните 34 години. Големите пари едва ли трябва да радват българина. Те няма да влязат в неговия джоб, а ще напомпат инфлацията. За малкото време, през което управлява, служебното правителство преизпълни плана си по печатане на банкноти. Те му трябваха, за да утвърди имиджа си на благодетел, който раздава пари на народа. Всъщност кабинетът отвори печатницата за илюзии и подкопа основите на бъдещия валутен борд. Защото за всички е ясно, че при умрялата ни икономика новите банкноти нямат покритие и ще са мощна бомба със закъснител, която няма как да не гръмне. Когато това стане, всички ще патим, но служебния кабинет вече няма да го има. Друг ще поеме удара от неразумната финансова политика, без да има никаква вина.”
(Отбелязвам, че служебният кабинет на Софиянски просъществува три месеца, и че чак в средата на премиерстването си, след две пълни години на власт, кабинетът на Костов ще пусне в обръщение банкнота от 100 лева (неноминирани 100000 лева). И досега, цяло десетилетие след ерата “Софиянски”, вие можете да видите тази банкнота в портфейла си. Само за комунисти е типично така безпардонно да прехвърлят - казано по народному, собствените си лайна, на хора, които може да не могат  много, но поне са почтени.)
- Ако тези думи в „Демокрация” са все пак неясно чии, какво ще кажете за следното написано черно на бяло в същия брой на вестника от 6 май 1997: ”Служебното правителство и неговите органи трябва да намалят ангажирането си с проблеми, които излизат извън неговия хоризонт. Това заяви вчера лидерът на ОДС Иван Костов пред “Стандарт” по повод новината за фиксирането на лева към германската марка.”
(Преди да продължа с още думи на Иван Костов по този повод, отбелязвам, че тях той е казал пред полковниците от “Стандарт”. Невен Копанданова (от “Демокрация”) е удостоена само с честта и задължението да ги повтори. Освен това прави впечатление, че Иван Костов говори от името на ОДС. Една страница по-нагоре, на 18 март 1997, той беше от СДС. И в двата цитата подчертаното е от мен.)
- “Това са стратегически неща, които други хора ще гласуват в Народното събрание, и е добре да се знае и тяхното мнение, добави бъдещия премиер. – Ние днес чухме доста раздразнени гласове по време на консултациите с политическите сили и за съжаление нямаше какво да им кажем.”
(Аз съм подчертал обстоятелството, че Иван Костов все още е бъдещ премиер, което други хора ще гласуват в НС и е добре да се знае и тяхното мнение. В интерес на истината нещата може да са предрешени, но още не са решени, нали?)
- “Запитан дали отхвърля вероятността левът да се върже към марката, г-н Костов отговори: “Аз нищо не отхвърлям, просто процедурата не се възприема от бъдещите политици на България.”
Възможно е Иван Костов да се е почувствал засегнат от факта, че той студува през януари и февруари на улицата, а сега е вън от Съвета за стабилизация и няма думата при договарянето. Само че за чий ни е на Нас такъв демократ?
Нищо не твърдя! Само отбелязвам!
След четири години, когато Костов не бъде избран за втори мандат, българският Съд ще създаде големи неприятности на Стефан Софиянски, които ще му попречат да бъде кандидат за премиер. Горе-долу по същото време Иван Костов ще се обиди на Нас от СДС, че не сме го избрали Него и ще създаде нова партия с меко казано странното име ДС-Б. Ще откаже да подкрепи Царя, като така последният ще бъде принуден да се коалира с БСП. И Филип Димитров ще напусне политиката. България все още ще е във Валутен Борд…

Понеже навлязох в бъдещето, там прочетох едни спомени от зората на Борда на човек, който е участвал в нейното пукване.
Красимир Ангарски пред вестник “Труд” от 2.07.2007г., (точно 10 години по-късно): “Със Софиянски бяхме на обяд при Мишел Камдесю. Аз бях там като съветник на президента. Камдесю обясни, че е много трудно да повярва на България, защото досега нищо не е направено и се съмнява, че и този път ще стане. Но каза, че за да се съгласи с борда, трябва да му се посочи човек, който персонално ще отговаря – иначе не вярва. Тогава Софиянски, без да ме е питал – а и като се има предвид, че преди това не ме хареса за финансов министър, ме посочи: “Ето този – ще го направим министър и той ще направи закона за борда!”. Камдесю се обърна към мен: “Ти можеш ли?” И аз се замислих: “Ако кажа: “Мога!”, той преди това каза, че не вярва на България…” Замълчах, а Камдесю ме пита: “Правил ли си и друг път закони?” Казвам му: “Данъчните.” Той стана прав, стиснахме си ръцете и каза: “Добре тогава!” Излязохме и Софиянски обяви на журналистите: “Ангарски става министър по икономическата реформа, ще прави борда. … Една случка помня особено добре: с Ан Макгърк бяхме на Златните мостове на Витоша и стигнахме до място, където пътеката се разделя на  две. Единият път води за хижата, другият – за пистата. Спряхме се там и говорим за марката или за долара да вържем лева. Тя пита: “Нали обсъждахме аргументите?” Аз казвам: “Като професионален скиор избирам пистата – и марката!” А Макгърк: “Аз съм за долара, но щом избираш марката, тръгвам след теб по тоя път!” (Интервюто с Ангарски е на Емилия Милчева и е наречено “Вързахме лева за марката на ски писта”.)
И аз като професионалист, който чете, гледа и помни, добавям: Към зимата на 1997 година, за когато се отнасят спомените на Ангарски, той е член на борда на Българо-руската инвестиционна банка, чийто собственик е Емил Кюлев. Впрочем в този борд към този момент са още Александър Божков и Любен Беров.
А, и още – професионалният скиор Ангарски (според собствените му думи) през декември 1996г. стана председател на федерацията по тенис. Още един кьошеклия камък! На Събранието за неговия избор Ангарски е казал (според “Континент”, 13.12.1996): “Плакал съм като състезател, плакал съм като баща на състезател, надявам се да не плача като шеф на федерацията и да не стигна след 3 години, където е Христо Александров.” (Ицо Салфетката от крайпътното пловдивско заведение “Ритора” – моя забележка.)
В такива условия на 10 юни 1997г. Народното Събрание прие нов закон за БНБ, който регламентираше нейното функциониране в условията на валутен борд, а 4 дни по-късно се съгласи и с формалното въвеждане на Борда от 1 юли. На тази дата – 14 юни 1997 година – 134 депутати подкрепиха това решение.
Какво става, ще попитат читателите, които внимават. Декларацията за национално съгласие от 7 май 1997, в която Бордът беше едната от двете основни точки, бе подкрепена от 179 депутати. Самичко ОДС разполага със 137, добавяме Евролевицата, която твърдо е за европейско сътрудничество с нейните 14 – стават 151 гласа. И има още до 179. А подкрепилите Борда на практика – по-малко на брой от сините депутати!?
Някои не са искрени!

·                      Муравей Радев в “Новинар” от 14 февруари 1997: “Валутният борд е принудителна мярка, която създава условие за прилагането на определени параметри. При управлението на БСП бордът беше повече от задължителен. При силно демократично управление можем да минем и без формалното приемане на валутен борд. Това, разбира се, значи да спазваме строга финансова дисциплина. Новото правителство трябва да действа много бързо, за да можем да избегнем борда.”

·                      Ден по-рано пак в “Новинар”: “Може и да не стигне до въвеждане на борд, каза преди време новият вицепремиер Александър Божков. Икономисти от СДС ще предложат на МВФ в България да не се въвежда борд, а валутна система “Змия в тунела”, при която националната валута ще получи право на отклонение от фиксирания си курс за определен период.”

·                      Иван Костов в “Труд” от 23 юни 1997, интервю на Валерия Велева: “Какво може да се каже за кабинета? Той е първият смачкан от борда, първият малтретиран, на който всъщност е отнета властта. Валутният борд е удар върху самочувствието ми на премиер. От властта в държавата, която е била по времето на Жан Виденов, е останала само Ѕ. Възможностите са толкова ограничени. Златно време изпусна България от 1993-та насам. Тъжно ми е! Много тъжно…”
След което продължава с едни разсъждения… Нямащи нищо общо със задачите за които е избран да изпълни: “Отвратителна е атмосферата в кабинета на министър-председателя! Не съм очаквал, че е толкова тежък и спарен въздухът в него, че е толкова мрачно, неудобно и противоестествено това място. Много нередни неща явно са ставали в тези помещения, вирее особен, неприятен дух, който ме подтиска. Ето, това не очаквах.”
О, колко трогателно! Иде ми да попитам И.К. – За сефте ли попадаш в партиен кабинет? Че къде си се срещал с Луканов бе, байо? В явочна квартира ли?
Не зная дали тук му е мястото, но обръщам вниманието ви, читателю, че атентатът срещу Илия Павлов, за който вече писах, се случи на 17 юни 1997 година. Две седмици преди въвеждането на Валутния борд в България. Що не! Тази версия е значително по-вероятна от онази, дето един самосиндикалист, който не харесва мафиотите в България, турил две бомби на шосето за Бистрица.

 

1 ЮЛИ – КАКВО ЧАКА БЪЛГАРИЯ

 

Заглавието е заимствано от броя на “Континент” от 30 юни 1997 година. Тук ще прочетете още изказвания “за” и “против” валутния борд. Но преди това биографичните данни за шефа на Борда в България. Тази длъжност е важна, защото макар да се води подуправител на централната банка, този човек е фактическият й началник.
Най-напред да припомня, че докато Софиянски беше премиер – чак до 21 май 1997 – за Директор на Борда се спрягаха съвсем различни имена, дори повече чужденци. Най-много медиите настояваха за Румен Добрински, на 46 години, съосновател на фондация “21 век” заедно с Александър Томов, “наш човек” в ООН, работил в икономическия екип на Бутрос Гали. Макар че големи шансове имаха и Светослав Гаврийски, Красимир Ангарски и Хараламби Анчев. Само в “Новинар” прочетох хипотеза защо Добрински отпада от състезанието: бил в директорския борд на фалиралата Кристал Банк.
Така до средата на юни - 15 дни преди формалното встъпване във валутния борд, когато България научи Истината:
Председателят на Валутния борд в България и подуправител на БНБ се казва Мартин Заимов!
Този човек се появява на българския политически хоризонт само преди 3-4 месеца - в края на февруари 1997г. е назначен за зам.министър на търговията и външно-икономическото сътрудничество в служебното правителство на Софиянски по препоръка на вицепремиера Александър Божков. Освен това се писа, че зад кандидатурата му стои лично и принц Кирил, един от синовете на Симеон
II.
От кариерата му като заместник министър на търговията и външноикономическото сътрудничество имам само едно свидетелство. Но затова пък какво! Вестник “Континент” от 4 март 1997: “Не зная защо в България се създава излишна митология около дружествата зад граница. Имам известен опит във външната търговия и трябва да ви кажа, че в този бизнес се печели трудно. На практика всяка стока, която излезе от България, е подвластна на законите на чуждата държава. Много по-печелившо е да се създаде едно индустриално предприятие, което да заработи добре. Докато търговецът печели, едва след като сделката е сключена. В противен случай той губи много. … Дружествата в системата на министерството са 426, от които около 26 са зад граница. Според мен е важно да се освободим от държавната собственост там, където тя не е естествена за държавата.”
Бравос, зам.министре! Ашколсун!
Мартин Заимов е роден в Женева, Швейцария през 1962г. Това екзотично за комунистическа България рождено място се дължи на майка му Клавдия Заимова, която се жени там за един английски военен кореспондент с типично еврейско име Майкъл Голдсмит. Как по тия времена майката Клавдия Заимова е попаднала в Женева, не сме осведомени пряко. Иначе косвено ни се подшушва, че тя е дъщеря на много известния българин Владимир Заимов, който е царски генерал  на Борис III, обвинен в шпионаж в полза на Съветския Съюз и разстрелян през 1942 година. Това е известният Генерал, когото Царят отказва да помилва. И вероятно правилно, защото България тогава е съюзница на Германия, а веднага след разстрела Сталин прави посмъртно генерал Владимир Заимов “Герой на Съветския Съюз”. Вуйчото на Мартин, значи братът на майката Клавдия, също е генерал – Стоян Заимов (внук на Стоян Заимов, един от синовете на баба Тонка) и  официално е служител на РУМНО – съветското ВКР. Баща му на Мартин пък – Майкъл е кадрови разузнавач на английското М
I-5. Мартин Заимов има по-малък брат – Михаил. Какво е станало с баща им, вестниците не пишат. Обаче двамата били осиновени (кога също не знаем) от известния български архитект Михаил Соколовски, чийто баща също бил екзекутиран през 1943 година, но пък за шпионаж в полза на Англия. Да му се завърти главата на човек от междудържавни шпионски връзки и родства.
Мартин Заимов завършва ВМЕИ “Ленин” София (от 1990 година Технически университет) през 1985 година. След 3 години добавя диплом по икономика от лондонски колеж. Бизнес-кариера започва през 1990г. във Франция. Там пътят му се пресича с друг известен банкер Левон Хампарцумян, почетен консул на Канада в София към годината 1997-ма. В 1994 година се връща в България, като управител на офиса на френската си фирма в София (с предмет на дейност търговия със зърно). Оттогава има и българска фирма. Споменавам го само защото името й е странно – ЕТ “Мартин Заимов – Славянин”. Изглежда това, че е внук на руски шпионин, е натежало пред това, че е син на английски такъв. Член бил и управителното тяло на Демократическата партия на Стефан Савов. Откога – не е ясно.
(В скоби записвам нещо много интересно. Намирам го в стария вестник – “24 часа” от 28 юни 1997 година. Преписвам го дословно: “Заимов мрази хората с къси биографии. Признава, че преди 1989г. е било трудно за човек да завърши в чужбина, но не и невъзможно. Готов е да зачеркне даден човек или да го извади от определена класация само, защото е записал в автобиографията си, че е завършил ВИИ “Карл Маркс”. Не приема обяснението, че едно от най-авторитетните икономически учебни заведения в България е носило точно това название.”
Странно. Два пъти странно. Първо самият Заимов е завършил ВМЕИ “Ленин”. И второ – Иван Костов пък е завършил ВИИ “Карл Маркс”. Хайде, мани Борда! Но след 8 години Мартин Заимов ще бъде издигнат за кандидат-кмет на София именно от Иван Костов. И ще бъде толкова амбициран, че като не успее, ще се разплаче в следизборната нощ. Няма логика. Ама то няма логика и в това, че Тодор Живков нищо не е завършил, пък ни управлява цели 38 години. Впрочем логично е предположението, че Мартин харесва старецът от “Секвоя”, тъй като той не е завършил ВИИ “Карл Маркс”.
Нищо лично, брате.)
Като написах за подуправителя на БНБ (и директор на Борда в България), трябва да пиша и за председателя на българската Банка (който се явява шеф на подуправителя).
Виденовият избраник Любомир Филипов подаде оставка. На негово място Парламентът избра познатия ни Светослав Гаврийски (13 юни 1997). Имаше много плювки в пленарната зала покрай тази смяна – “Вие провалихте страната!”, “А вие защо биете негрите?”.
Най-интересното за мен изникна покрай пререканията между Любомир Филипов и депутатът от СДС Иван Сунгарски. Филипов от трибуната каза: “Не е редно автомонтьорът, който някога ми поправяше очуканата лада, днес да дава мнение по управлението на една толкова сложна институция като банката.” Значи, освен колата на Желю Желев (ако си спомняте), Сунгарски е поправял и колата на Любомир Филипов! Бре, майка му стара. Да попаднеш в обетован автосервиз и да случиш на собственици на коли за поправка!

Да видим сега “какво чака бедна България след 1 юли”

·                      “Континент” (полковниците), 30 юни 1997: “Помнете датата с борд, поскъпване на алкохол, ток и парно. И водата поскъпва. Освобождават цените.”

·                      “Дума”, 4 януари 1997, писателят Валентин Пламенов:  “Хората си имат Лувър, а ние зърнена криза. И вместо “Джокондата” родихме валутен борд. От българи се превърнахме в бордери. Докарахме се до “Тайната вечеря”. В смисъл, че всеки ден е тайна дали ще вечеряме. Единствената прилика между нас и “Мона Лиза” е, че никой не е в състояние да ни купи. Нея не могат. Нас – не искат.”
Може наистина за повечето българи да остава тайна дали ще вечерят тази вечер, но е отвратителна подигравка тъкмо Валентин Пламенов да ни го казва. Който си докарва по 3000 долара от една реклама (по негови думи, цитирани нейде из “хрониките”) Впрочем този “материал” е също реклама (антиреклама) на валутния борд в България. И вероятно цената му е там някъде – около 3000 долара.

·                      “24 часа”, 4.01.1997, астрологът Апостол Апостолов: “Свършено е с България. Кръв, смърт и мъка. Бордът ще се провали. Всички трябва да знаят, че само моите прогнози се сбъдват и имат някаква стойност. Защото за астрологията Апостол Апостолов е това, което е Моцарт за музиката.”
Бре!

·                      “След въвеждането на валутния борд и закриването на губещите и нерентабилните предприятия още хиляди мъже и жени ще бъдат изхвърлени на улицата. Хиляди човешки съдби ще бъдат прекършени и разбити, в хиляди семейства ще се заселят бедността и гладът.” – Коста Андреев, в.”Земя” от 30 юни 1997.

·                      “С валутен борд вече не сме независима държава, паричният съвет е в изгода само на онези приятелски настроени чужденци, които стоят чистички на границата и чакат вътре да им свършат мръсната работа, заяви в Кърджали лидерът на “Нов избор” Димитър Луджев.” – “Континент”, 14 юли 1997

·                      “Безбройните изказвания за “опасностите” от валутния съвет не са подкрепени с нито един сериозен аргумент. Хората, които най-яростно се обявяват срещу радикалното и сигурно лечение чрез валутен съвет, по всяка вероятност имат икономически и политически интерес да продължават кризата и хаосът, или просто на са разбрали за какво става дума.” – казал го е проф. Георги Петров, един от най-известните български икономисти още от времето на Тодор Живков. Впрочем, професор във УНСС (ВИИ “Карл Маркс” София).

 

ДВА АНАЛИЗА

 

В.”Демокрация”, 12 март 1997, председателят на СДС Иван Костов в интервю на Петя Владимирова:
“ОДС е обединение с претенции да формира нов национален консенсус в името на промяната за просперитета на България. В случая не се гледа толкова на цвета, на политическата догма и канона. Това трябва да бъде политика и на СДС и в нея той трябва да пожертва и част от своите идеи и принципи на, ако щете, центристка и десноцентристка идентичност в името на България. Ако ние се поддадем на конфронтация и отново почнем да броим кой е син, кой е по-чисто или най-много син, ще се завърим в кръг, ще се върнем в 1992 и няма да направим нищо.
Притеснявам се за неясните политически идеи с които много хора искат да отидат в Народното събрание. За това, че вероятно някои от тях могат наистина да бъдат изтъргувани и купени. Притеснявам се от това, че известна финансова групировка иска да има народни представители и прави всичко възможно да ги вкара в парламента. Купува журналисти, поръчва статии. Не разбирам и не мога да приема по никакъв начин такива претенции. Винаги съм казвал – една от основните ни слабости в политиката е, че тези, които я правят, искат да са едновременно артисти, синдикалисти, финансисти, банкери и политици. А не може да си всичко, взето заедно. Просто или си политик, или не си. Ако си политик, преставаш да си финансова акула, защото тези неща не вървят заедно.
А най-важното в момента е да накараме международните финансови институции да ни повярват отново, когато това стане, можем да говорим за оправяне на нещата. В момента ние имаме нужда колкото от пари, толкова и от доверие. За да извоюваме необходимото ни международно доверие е необходимо първо да извоюваме доверие, вътре в страната. Това ще бъде много трудно.”

В.”Стандарт”, 31 май 1997, Филип Димитров, бивш министър-председател:
“За всички е ясно, че не е възможно да се управлява, без да бъде спрян грабежът. Следователно най-важното е да се отрежат пътищата за грабене. Компромиси с финансовата дисциплина не може да има. Сега е важно да бъде дадена на всеки българин възможност да спечели нещо за себе си и би било грешка да се мисли какво ще му вземеш, за да го преразпределяш. Иначе казано, компромиси по отношение на нуждата от по-либерална данъчна политика не могат да се правят. Другото важно нещо е правилото, че не възможно да си плащаш сметките, ако сам си печаташ парите. И следователно по-малката злина е да вземеш заем, ако ще го използваш почтено, отколкото да стимулираш инфлацията, каквито и велики цели да си поставяш. С това компромиси не може да има. Ясно е, че без инвестиции нищо няма да стане, и трябва да се направи всичко възможно, за да бъдат облекчени законодателният и административният режим за чуждите инвестиции. С хора, които от криворазбран патриотизъм са готови да отблъснат свежи западни пари от България, не може да има никакви компромиси.
Посоката на движение не може да бъде поставяна под съмнение. Тя е една. Но сигурно пак ще има мини. Една от тях е корупцията. Единственият начин за справяне е много бързо да се облекчат всички административни процедури и да се сведе до минимум участието на администрацията във всичко, от което се печелят пари. Вече знаем много добре и от опит, че колкото повече се опитваш да контролираш икономическите събития, толкова по-ужасни са последиците. Де факто Иван Костов сега трябва да направи всичко онова, което ни бе попречено да направим през 1992 г. Що се отнася до това откъде точно все пак би трябвало да се тръгне сега, нека отправна точка бъде известното, че всяко управленско действие, което засяга икономиката и свързаните с нея сфери, дори и престъпността, може да се измери в пари. И защото икономическите проблеми в момента са най-болезнени, просто трябва да се започне с парите. А това означава – с валутния борд.”
Нямам коментар. Имам наблюдения, спомени от бъдещето, събития, лица и факти за описване. Както и решимост и търпение да ги запиша на хартия, за да не се забравят. Имам и надежди, че не съм единственият българин, който върши такава работа.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462660
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031