ВАЛУТЕН БОРД – ИСТОРИЯ, НАСТОЯЩЕ, ПЕРСПЕКТИВИ

От 1 юли 1997г., когато България официално въведе валутен борд, избирам анкетата на агенция “Факт”, публикувана във в.“Стандарт” . На въпроса “Свършиха ли лошите години за България?” точно половината българи казват НЕ, още една трета не знаят и само оставащите 17% отговарят с ДА.
Ами, да видим:
(Впрочем резултатите от тази анкета в “Стандарт” от 17.07.1997г., пак са изкривени визуално. “Тортичката” от диаграмата е грешна. Онази част, която показва несъгласните с твърдението, че лошите години са свършили, е надписана пунктуално точно “50.0 %”, а заема съвсем видимо бая повече от половината торта. Стари комунистически номера за онези, дето не четат.)
Валутният борд (или валутен съвет) всеки тълкува според образованието и знанията си. Най-добрата дефиниция, съвсем не изчерпателната, но мисля ясната и простичко казаната е:
- монетарна институция, различна от централната банка
- която издава банкноти и монети (не и ценни книжа)
- напълно гарантирани с чуждестранна “резервна” валута и
- напълно конвертируеми в резервната валута по фиксиран курс (или плаващ курс в някакви зададени граници)
- и при поискване.
При наличие на валутен борд ролята на централната банка е “прикачена”. Тя оперира с наличните издадени банкноти и монети по нейн банков фиксиран (или плаващ) курс спрямо определената за резервна валута. Валутният курс на централната банка не е записан в нормативен акт и може свободно да бъде променян от нея или правителството. Този курс при нужда дори може да бъде изменян “със скок” – девалвация на парите на централната банка. Но според закона валутният съвет държи 100% и дори повече валутни резерви в избраната “твърда” резервна валута, за да покрива операциите на централната банка.
Търговските банки работят с курса на централната банка и имат за свое задължението да поддържат достатъчно банкноти и монети като касова наличност, за да удовлетворяват договорените си задължения с вложителите си и да обръщат веднага депозитите в резервната валута при поискване. Що се отнася до другите чуждестранни валути, освен резервната, банките могат да търгуват с тях по пазарни цени. Валутният съвет няма намеса и задължения тук.
Хубавото е, че откъм страната на Русия вече няма стабилна валута, която да се избере за резервна. Хубаво има и в бъдещето – колкото повече се обвързваме с Европа, толкова по-малка е вероятността мафиоти да управляват Валутния борд. Значи мога пак да повторя, че въвеждането на Международен Валутен Борд в България е поредната обвързваща ни с демократична Европа стъпка. Каквато е членството ни в НАТО и в Европейския Съюз.
Докато беше рано за “узряването” на народа в такъв смисъл (времето на първото “синьо” правителство на Филип Димитров), докато крадените и мръсни пари все още бяха малко и “несмели” (правителството на Любен Беров), докато компартията не беше почнала “да сдава фронта”, разбирайки, че с комунистическата й същност е свършено (правителството на  Жан Виденов), Бордът не съществуваше в общественото съзнание и битие. И не второто “синьо” правителство на Иван Костов наложи Борда, НАТО и ЕС, а Европа наложи създаването на Костовото правителство. Изводът ми не “звучи добре”, но така е по-добре от това да е грешен.
Да се върнем на анкетата на агенция “Факт”, цитирана в началото на тази глава. Тя, освен че е представена неточно, е  и  некоректна. Какво означава въпроса “Свърши ли лошото?”, зададен в момента, когато някой друг токущо ви е пременил в чисти гащи, но диарията ви не е излекувана? В това е проблемът - причината за “диарията”! Има поне дузина въпроси на които не само че никой, дори и “Новото начало”, не е отговорил, ами и съвсем открито всички, дори и “Новото начало”, бягат като дявол от тамян от задаването им. Ето някои от тях:

·                      Защо бе убит Луканов?  Лесният отговор е, защото борбата между двата вида партийци – за комунизъм или за стопански социализъм - е преминала във война.

·                      Да де, ама нали Луканов е представител на “стопанското” крило. Защо всички европейски стъпки на България започнаха да се случват след неговата смърт?

·                      Кое предизвика хиперинфлацията?  Един от неверните отговори е: некадърното управление на Жан Виденов. Един от най-провокативните отговори: Хиперинфлацията е най-сигурният начин за “убеждаване на народа” да приеме непопулярни мерки. И едновременно с това да бъдат приватизирани “неговите” пари и спестявания.

·                      Защо бяха ликвидирани някои търговски банки?

·                      Ако е имало кражби и злоупотреби, защо няма осъдени?

·                      Искрено ли е демонстрираното желание на “Новото начало” за европейска интеграция на България?

·                      Защо не са разкрити и няма да се разкрият досиетата?

·                      Цели 10 години (до 2007 година) България ще бъде управлявана от хора, които се обиждат кръвно, ако дори ги нарекат социалисти. Тогава ще се навършат 10 години в Борд, четири години пълноправно членство в НАТО и вече ще сме приети в Европейския Съюз. Защо няма да се е случила Промяната? Да се обвинява народът в пасивност е глупаво. Кой “народ”, ще попитаме.

·                      Защо и откъде накъде ще трябва да траем, когато довчерашни активно действащи за съветска България, днес дори по-активно ни убеждават, че са за европейска България? Че трябва и да им козируваме!

Всичките изписани досега от мене редове са протест срещу такава мимикрия. И всички следващи ще бъдат такива.
Не ме вълнуват терзанията на партийните членове отпреди и сега. Мога да бъда и по-остър – хак им е. Но твърдя, че ако Желю Желев не беше се писал за шеф на моето СДС, сега нямаше да има нужда от борд. Твърдя, че и Иван Костов е от същото тесто, произведено в пекарната “Луканов”. Твърдя, че България и досега се управлява от просъветска организация, известна под актуално популярното си име “Държавна сигурност”.
И дописвам, че ги презирам!

Валутният борд влезе в сила от 1 юли 1997г. Въпреки, че беше предлаган от международните финансови институции още през 1991 година. Тогава обаче, вместо да го приемат, кадесарите поставиха един безотговорен некадърник на власт с името Димитър Попов. Което беше платата му за фалшифициране на първите демократични избори от 1990 година. Негов финансов министър стана неизвестният също така дотогава Иван Костов. Неговата плата беше по-голяма, но и по-горчива. На тяхна сметка, на сметката на “безпартийните”, не на своя сметка, кадесарите записаха либерализацията на цените без никакъв контрол. Така Партията легализира откраднатите от народа си пари.
През 1992-ра започна спадането на инфлацията, имаше надежди за успех на започналите демократични реформи, БНБ естествено получи солидни финансови инжекции от МВФ. Започнаха да се множат търговски банки и финансови къщи. С европейските пари неминуемо идваше и европейският контрол, който да прекъсне кражбите и далаверите на комунистите.
Тогава кадесарите активираха предвидливо подпъхнатия Ж. Желев. С негова помощ свалиха с преврат Филип Димитров и поставиха друг “безпартиен” отговорник – Любен Беров. Годините са 1993-1994. Горкият! Имам предвид Беров. Кому да се опълчи - на мафиотите ли, на комунистите ли? Той – “сламеният човек”, от когото се отрече дори самият му поръчител Желев.
Кой подшушна през 1995г. на младия ентусиазиран комсомолец Жан Виденов, че има повеля да се въведе партиен контрол на развихрилите се кредитни милионери? Сметки без кадесарите! И непарафирани от европейските институции, защото Виденов бягаше като попарен от тяхната помощ. България така се срина при червеното му управление, че всяка мисъл за връщане на комунизма безвъзвратно умря. И идването на Европа стана неизбежно.
Кой уби Луканов в края на 1996-та вече питах без успех. Всеки негов човек може да бъде – борбата при тях е безпощадна.

Да проследим как се стигна до “национално съгласие” за Борда. След като яйцето вече беше допряло до задника на България.
Докъм средата на втората си година правителството на Виденов удържаше положението. Но разрешеният от компартията ненаситен грабеж на финансовите ресурси на страната и тяхното прехвърляне в подставените й частни ръце нямаше как да не доведе България до ръба на кризата. МВФ покриваше донякъде нуждата от пари чрез поредица от траншове, но и на него почна да му писва. Отпусканите от негова страна свежи пари на държавната банка биваха рефинансирани в търговските банки на “нашите хора” и потъваха като вода в пясък. В интервю от края на октомври (21.10.1997 “Континент”) вицепремиерът Румен Гечев посочва цифри: “110 млрд. лева са излезли от трезора и срещу това банкови шефове са взели по 10% комисионна”. От получилите лиценз 44 банки само 14-15 били истински, останалите – “грабителски дружества”. “Вкараха в затвора хора след 45 години, та тия няма да влязат след пет ли?”, заплашил Гечев.
Така естествено МВФ постави условие – следващи пари само ако централната банка спре да налива пари в частни банки с неясна собственост и се направи одит, проверка, на финансовото й състояние. Месецът вероятно е май 1996-та

Съдя за това по едно интервю във вестник “168 часа” на Владимир Топенчаров-младши. Там членът на Изпълнителното Бюро на БСП казва открито, че поставяйки условия за следващи траншове, МВФ изкуствено предизвиква валутна криза в страната. Типичното комунистическо нахалство. И още нещо интересно научаваме от това интервю. Чуждестранни мощни финансови групировки са предложили изгодни кредити на страната, но отново МВФ предупреждавал, че при такива условия няма да помага, защото за него тези пари са “мръсни”.
Кои са тези “мощни чуждестранни групировки”? Веднага под интервюто на Топенчаров в друга статия вероятно са назовани две от тях – холандската банка ING и австрийската ”Райфайзенбанк”. Тези две банки в последната седмица на май 1996 хвърлили целия си левов ресурс и купили долари. Това сринало стойността на лева. Авторът на статията “БНБ уби лева” Андрей Петров е написал още, че “всички икономически фактори в България твърдят, че тази спекулативна активност е станала със знанието на БНБ”.
Преди да премина към ответните действия на Виденовото правителство, да напиша как вижда изход от кризата един  твърдолинеен комунист. В интервю на Милена Димитрова в “168 часа”, 27.05.1997, бай Ангел Димов казва:
“Единственият начин да се излезе от това положение е паричната реформа. Щом се извърши тя, лихвеният процент веднага се сваля под 10%. Веднага се оправя и курсът на долара, можеш да го направиш 60 стотинки да струва. Една парична реформа ще сложи баланс между стоките и количеството на намиращите се в обръщение пари. И тогава вече с един нисък лихвен процент ще се стимулира родното производство. Ще паднат цените и хората ще могат да живеят спокойно, както живяха през тия 45 години.”
Колко просто било! Да се чудиш защо Партията не го е направила досега.

Сега какво е избрал да направи Виденов.
Приел е условията на международния Валутен Фонд. Кога точно не знаем. Вероятно в началото на август. В “Труд” от 7 август 1996г. има интервю на Валерия Велева с Александър Маринов. (Той през май беше свален от председател на Софийската организация на БСП, а преди броени дни напусна поста и на зам.шеф на ПГДЛ в Парламента.)
Та Александър Маринов казва: “Както преди се хвалехме с добрите оценки от Съветския Съюз, сега се хвалим с добрите оценки от доклада на Световната банка. Но Световната банка и МВФ нямат за цел да осигурят стабилно развитие на България. Тяхната цел е да си приберат обратно парите. Това е съвсем логично и за себе си те са абсолютно прави. Ние трябва да преговаряме, но и да търсим най-доброто за България. Тежката ситуация, в която изпаднахме, ни лиши от възможността да преговаряме за по-добри условия. Всъщност Жан Виденов подписа с МВФ една капитулация.”
Управителят на БНБ Любомир Филипов открито заявява (във в.“Труд”, 5.09.1996): “Необходими са нови ограничения, за да избегнем хиперинфлацията”. Вестник “Дума” от 24.09.1996: “Мерките са съгласувани с МВФ.” Ден по-рано 9 търговски банки са поставени под особен надзор. На 30 септември 1996-та БНБ поиска фалита на 8 от тях. Говори се за ликвидирането на 13-15 търговски банки. Паника обзема населението, защото се прописа, че спестяванията на гражданите и фирмите ще бъдат блокирани. Вестниците от това време са пълни със страховити снимки пред входовете на затворени банки.
Оценката на зам. главния на партийния орган Пламен Енчев – “Операцията вече започна, лекарите са умерени оптимисти, всички чакат резултатите.”

Оценката на вестници и хора, близки до парите на търговските банки:
- “Континент”,9.09.1997: “Споразумението с МВФ, сключено през юли е невалидно, съобщи финансовият консултант и бивш подуправител на БНБ Емил Хърсев. “Такова споразумение няма, тъй като то не ратифицирано от Народното събрание и депутатите не са упълномощили правителството да го сключва”, обясни той.”
(Впрочем от 3-те предишни споразумения с Фонда от 1991 година насам нито едно не е ратифицирано.)
- Атаките на Хърсев срещу Валутния борд имат дълга история. Вестник “Стандарт”, 11.11.1996: “МВФ този път наистина безцеремонно си позволи една неочаквано активна намеса във вътрешните работи на България. Опасното в случая са валутният борд и стремежът към разрушение на финансовата система. Често съм го казвал – тежко му и горко на онзи, който остане в историята на България с това, че е затворил БНБ – една от най-старите банки в Европа. Мисля, че тази система у нас, както и в Сърбия, няма да издържи повече от 3 месеца. Сърбия издържа 3 месеца и половина, макар че по това време танковете на сръбската армия стояха в бойна готовност, защото там имаше военно положение. Дори и тогава не издържаха. И ние няма да издържим, само че междувременно ще се разсипят много неща.”
- Вестник “168 часа”, 15 ноември 1996: “Българинът е стреснат, трогнат, очарован. Най-любопитен е фактът, че средностатистическият гражданин е убеден, че МВФ е организация на великите сили. Това е косвено свидетелство, че българинът се е примирил с мисълта, че трудно ще отстоява независимостта на родината му и е подготвен за внедряване на натрапени отвън решения.”. Статията е подготвена от Красимир Крантов, Юри Асланов и Борислав Попов.
Пак в същия вестник: “Световната банка бута цените на тока и парното нагоре”, подпис Валентина Гостева.
- “24 часа”, 29.11.1996, Блага Букева: “Синьо-червената мъгла ни прави васали. С лъжливо съгласие политиците ни може да го докарат до “хубава работа, ама българска”.”
- “Стандарт” от 12 декември 1996: “Очевидно е, че правителството и БНБ са имали предварително подготвен план за ликвидирането на всяка цена на 13-15 банки. Причината за закриването им не е вече тайна за никого – условията на МВФ, за да отпусне поредния транш от 115 млн. долара до края на 1996 година. Само че търговските банки нямат желание да стават жертвен агнец заради некадърността на това правителство да управлява държавата и на послушния му управител Любомир Филипов.” - без подпис
(Вижте датата – до събитията от 10 януари 1997 остава по-малко от месец.. Макар че сумата за Такова усилие е смешна – всичко на всичко 115 милиона долара. Сигурно има и нещо друго. Например предварително подготвен план за усвояване на следващи траншове и власт в следващите “демократични години”.)
- Величко Конакчиев по националното радио, “Неделя 150”, 2 февруари 1997, разговор с Тодор Вълчев: “Има нещо по-твърдо от Валутния борд, което ще направи излишно въвеждането му – пълна нулификация: който има да дава/да взема, вече няма да има. Така ще спестим най-страшното – гражданинът няма да загуби спестяванията си.”
(Значи, който крал – няма да връща; който е окраден – пие една студена вода. А гаранцията, че след тази “нулификация”, крадците повече няма да посягат на неокрадените все още спестявания на гражданите, вероятно е самият г-н Вълчев. И дъщеря му Елена. И приятелите им. И съпартийците им. И г-н Величко, който се ската и не коментира, че хората, даващи такива предложения, са си направо за затвора.)
- Вестник “24 часа” на 13 февруари 1997-ма публикува една дълга статия (Мина Бурова; колко прилича на псевдоним), наречена “Кой не иска валутния борд?” Голяма снимка към нея подсилва внушението й. Там виждаме прегърнати и с чаши вино в ръцете Красимир Стойчев и Емил Кюлев.  Вътре четем: “Всяка нова власт си създава лично икономическо лоби. Най-живият пример е приятелският бизнескръг на Жан Виденов. Не толкова отдавна обаче Филип Димитров и неговият финансов министър Иван Костов се прочуха с аферата “Сапио”. По времето на Ф.Д. натрупаха самочувствие и бизнесмени като Стойчев, които без правила получаваха изгодни сделки. Сега, когато има шанс на власт пак да дойдат политическите им благодетели, те набират смелост да обявят съмненията си за валутния борд. Защото бордът ще въведе финансова дисциплина за всички и ще секне далаверата.”
  И друг път съм забелязвал и съм писал (например “Червената женска злоба” от том 1 на НИЕ), че жените-партийки са неочаквано по-гадни и злобни лъжкини от съответните им колеги мъже. Вътре в самата статия има каре на редактора с биографията на Стойчев. Там черно на бяло е написано, че фирмите на Стойчев са от 1994г. и групировката “Трон” е рефинансирана  с 9 млн.марки през 1995г. Ф.Д. “царува през 1992 година! За Кюлев редакторът нищо не е написал. Аз съм писал. Сега ще допълня.“Момчето” е наше – баща му е генерал. В ДС по времето на Тодор Живков – далеко преди 1992-ра. После по царско време го застреляха насред София. Порасналото момче, не бащата. Така е устроен света. Несправедливо!
- “Новинар” от 10 март 1997г., подписано от Георги Тодорчев, дългогодишния Татов кореспондент на БТА в Америка: “Милиони икономически и финансово агонизиращи българи сега си задават въпроси: дали най-сетне реално ще окажат помощ (световната банка и МВФ), дали фактически ще осигурят кредити, дали ще изпълнят щедро раздавани обещания за съдействие на стабилизация в страната? След като всички имат постоянни представители у нас, след като са им напълно ясни обстановката, причините и последиците от кризата, кога съответните международни политически, финансови, правителствени институции ще се задоволят с “проучванията”, “анализите”, “преговорите” и ще пристъпят към действие? Кога ще се намали или секне западното шествие на командировани – както бе изнесено в печата с по над 1350 долара на ден! – на емисари, експерти, консултанти с различни рангове, които да “установяват” условията?”
- 10 април 1997, в.”24 часа” и Радослав Каратанчев от БББ, към момента шеф на финансово-инвестиционната групировка “Арт” и на академичното гребане в ЦСКА: “Според мен можем да се оправим и без борд, защото от движението на големи парични маси в последно време в народа останаха около 2 милиарда долара. Голяма прозорливост от страна на политиците би била, ако помислят за такава формула, която би иззела парите от дюшеците и бурканите, тъй като при валутен борд населението ще ги загуби.”
Да видим какво казва опозицията:
През септември 1996 година “Демокрация” дава констатациите: “За оздравяване на банковата система в България са нужни пари. Много реални пари, които да се котират на международните финансови пазари. Днес и банките на България, както впрочем и всичко останало, инфарктно се нуждаят от долари. Още в началото на септември стана ясно, че планираните долари от реалната икономика и родния износ са повече от химера. Миражи се оказаха и доларите от касовата приватизация. Инвестициите от чужбина си останаха в чужбина.”
Дава констатациите, при това много внимателно. Не се споменават невъзвращаемите кредити, дадени на търговските банки. Всичко се приписва на неработещата икономика. На всичко отгоре не намираме нито едно конкретно име на кредитен милионер. Виденов, та Виденов! Човек може да остане с впечатлението, че борбата е кой да бъде на власт, когато пак започнат да идват траншовете от МВФ.
Обикновените читатели и избиратели на ОДС няма нужда да знаят повече на този етап. Виж обаче, ако става дума за … Ето какво намирам във в.”Континент” от 13 декември 1996: “Валери Найденов влезе в сградата на НКС на СДС на “Раковски” 134 за първи път вчера. Главният редактор на “Континент” бе поканен на среща от председателя на съюза Иван Костов. Двамата обсъдиха проблемите на българския печат в условията на валутен борд. Срещата премина в обстановка на взаимно разбиране.”
До 10 януари 1997г. остава по-малко от месец. Иначе до въвеждането на валутен борд – повече от половин година.