1997 ГОДИНА    ЮЛИ - СЕПТЕМВРИ

ПОЕХАЛИ

Тази дума е руска и означава “тръгнахме”, но с многоточие. В смисъл “тръгнахме най-после”. Тя стана много известна след като първият космонавт в света руснакът Юрий Гагарин я произнесе в момента, когато пилотирания от него космически кораб се отдели от Земята на път за открития Космос. Но “поехали” съвсем не означава безпроблемно стигане. Самият Гагарин и цялото последващо през годините съветско-руско космическо развитие са пример за това.
На 1 юли 1997г. в България бе въведен Международният Валутен борд. “Борд” е определящата характеристика на явлението. Тази дума в английския език има и значение на “парапет”, ограничение, което не позволява да се излиза извън начертано трасе. “Валутен” означава, че бордът е по отношение на парите на България. А “международен” пък означава, че контролът не е в България. Каква по-ефективна терапия за болното от социалистическа мафия наше общество?
Това е Теорията. Тя не е измислена за нас специално, нито “вчера”. Ясно е, че ще дава добри практически резултати само, ако попадне в честни ръце. Представете си, че валутният съвет беше създаден от мафиотите, създали сегашните български търговски банки. Или че Съветът е контролиран от Русия, а не от Европа. Какви резултати, какви пет лева?! Затова и не съжалявам, че Бордът не беше създаден още в 1991 година, когато за първи път бе предложен, защото тогава Русия доминираше в страната ни. Сега е друго. Въвеждането днес на Международен Валутен Борд в България е поредната обвързваща ни с демократична Европа стъпка. Каквато е членството ни в НАТО и в Европейския Съюз. В този смисъл не “синьото” правителство на Иван Костов наложи Борда, а НАТО и ЕС. Впрочем нищо ново не казвам, освен че го казвам по-остро и персонализирано.
Някои казват, че парите били всичко. Не е вярно! Ако беше вярно, то с въвеждането на Валутен Борд, което доведе до стабилизиране на лева, защо обществените български нрави не “се оправиха”? Защото – как да го кажа по-меко – манталитетът на един народ е по-важно нещо от парите, изобщо най-важното Нещо. Дай на един неинтегриран в европейското семейство народ Пари и ако нямаш друга работа, чакай го на финала да дойде. Няма да го дочакаш – ще е заседнал в кръчмата да изпие парите, които си му дал. Казвам го с тъга, с досада, с омраза дори. И понеже колективната вина на Народа не е вина – Вината винаги е лична, описвам конкретните Случки в кръчмата “България” и давам Имената на конкретните “пияници” за тримесечието в което беше избрано правителството на “синия” Иван Костов. Сега, понесли се на крилете на Новото начало, може да ви се стори, че бъркам, че ТЕ не са такива...

Колкото повече време отминава от тези първопиянски дни, толкова повече ще става ясно, че не бъркам. Четете. И помнете.

47-МОТО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО

То беше избрано на 21 май 1997 година. За него гласуваха 179 депутати. ОДС би трябвало да е дало 137 гласа. “Би трябвало”, защото остана съмнение за незаконно гласуване с чужда карта – името на Асен Агов се появило в разпечатката, а той предишния ден бил заминал за Холандия. (Какво ли е по-спешно от първия ден на парламентариста и то баш в Холандия, но да спи знание под камък.) Оставащите 42 гласа до бройката не пише по вестниците чии са.
В някои вестници пише, че Ахмед Доган не подал ръката си на новия премиер, в други, че я е подал. Всички са единодушни, че известната Ан Макгърк се е здрависала с Костов. Аз допълвам, че докато течаха ръкоплясканията в залата след избирането на Иван Костов, депутатите от БСП стояха седнали по банките си със скръстени ръце. Хубаво е да запомним тези неща!
За сравнение: Жан Виденовото правителство беше избрано с 138 гласа (125 социалисти и 13 ганчевисти). Гласуването му в 37-ото НС отне на депутатите 15 минути, докато Костовото беше предшествано от почти 5 часа дебати. При избора на Виденов президентът Желев беше в Полша, докато сега Петър Стоянов стоеше в залата.

Съставът на правителството на Иван Костов:
- Александър Божков – министър на промишлеността и зам.премиер
- Евгений Бакърджиев – министър на регионалното развитие и на благоустройството и заместник премиер
- Веселин Методиев – министър на образованието и науката и също заместник на премиера
- Георги Ананиев –министър на отбраната
- Богомил Бонев – м-р на вътрешните работи
- Муравей Радев – финансов министър
- Надежда Михайлова – м-р на външните работи
- Васил Гоцев – министър правосъдие и правна евроинтеграция
- Венцислав Върбанов – м-р земеделие, гори и аграрна реформа
- Валентин Василев – министър на търговията и туризма
- Вилхелм Краус – министър на транспорта
- Иван Нейков – министър на труда и социалната политика
- Петър Бояджиев – министър на здравеопазването
- Евдокия Манева – м-р на околната среда
- Емма Москова – министър на културата
- Марио Тагарински – м-р на държавната администрация.
Както направих за служебното правителство на Софиянски, така и сега ще дам някои биографични данни и клюки за министрите:

·                          Петима министри от общо 16: Александър Божков, Георги Ананиев, Богомил Бонев, Иван Нейков и Вилхелм Краус бяха министри и при правителството на Софиянски.
Припомням, че Александър Божков е син на наш представител в иракското ни посолство при бай Тошо, министърът на отбраната Георги Ананиев е съселянин на Георги Първанов, а Иван Нейков е кьошеклия камък от Хасково.

·                          Богомил Бонев познаваме като активен борец срещу мафията. Представят ни го като генерал-майор от запаса, но забравят да споменат, че става такъв чак през “далечната” 1992.

·                          Евгений Бакърджиев, Марио Тагарински и Муравей Радев са лица, известни само като действащи лица за избори. Като научим нови подробности за тях от вестниците, ще ви информирам.

·                          Вилхелм Краус, който преди министър беше заместник-кмет на Стефан Софиянски, не се върна в Софийска Община, както направи това самият Софиянски, а остана да помага на Костов. Защо, ще научим по-късно.

·                          Венцислав Върбанов е земеделец, беше кмет на с. Долни Дъбник. Интересно дали на село се е запознал  с “красивата си съпруга манекенка” (както пише в “Труд”).

·                          За Валентин Василев се помни, че бе министър и при Ф.Димитров. Единственият, ако не броим самия Костов.

·                          За Васил Гоцев съм писал достатъчно и преди. Не съм възхитен, много е, как да кажа – приспособлив.

·                          Веселин Методиев е историк като Първанов. Работил е на много специфично място за човек, роден през 1957-ма - Главно управление на архивите.

·                          За здравния министър Петър Бояджиев ще отбележа, че по Тошово време не е успял да напредне повече от главен асистент в катедрата по детски болести към ВМИ-София, макар да е роден в 1938г.

·                          Три жени има в кабинета на Костов – Надежда Михайлова, Евдокия Манева и Емма Москова. Разликата в годините им е поне 17.

·                          Не съм давал подробна биография на Иван Костов. Правя го сега. Официалните сведения са от независим източник – в.”Труд”. Другото са мои припомняния от годините.
Роден през 1949 година. Пловдивчанин. Най-напред учил/недоучил за летец в Украйна. Завършил икономическия институт “Карл Маркс”. Има задочна магистратура в физико-математическия факултет на СУ “Климент Охридски” и става асистент във ВМЕИ “Ленин” по политическа икономия. През далечната 1978 година. Има изредени постовете му в СДС, но вестникът на Тошев започва от правителството на Димитър Попов. Не обсъжда участието му в Кръглата маса. Там той твърдо не е от страната на СДС. Вестникът спестява информацията, че жена му Елена Костова е не само партиен член, но дори партиен секретар преди Десети. Много е интересно дали е била партиен секретар покрай другата си работа или партийната й длъжност е била платена. Няма кой да ти каже. Обявено е, че има “2 големи деца”, ама не пише, че са дъщери. Срамно ли е, що ли?

ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ НА КАБИНЕТА “КОСТОВ”

Тази тема е много обширна и същевременно скучна до някъде за някои българи. Но няма да я пропусна, защото  според мен тя е най-важната за страната. Икономиката е тази, която може да забавя и да обезсилва всичките усилия на Света да направи България част от Европа.
Но не може да ги отмени! Слава Богу. Вече! Затова оставям настрана точка първа от Декларацията за национално спасение и започвам направо с точка втора: споразумението за Международен Валутен Борд.
Съвсем естествено е социалисти и други тарикати да са против европейския контрол чрез влизането на МВБ. Виж, ако Бордът беше от Свердловската Банка, аз щях да съм против! Което едни наглеци смятат и разправят, че нямало разлика между тях и мен – всички сме били в един кюп – против валутен борд. Ще постъпя както пише в Библията – плюя на мнението им и отминавам.
Понеже явно става въпрос за пари, които ще се контролират и няма да могат да се харчат безконтролно и за социалистически мераци, да видим какви са икономическите приоритети на синьото Костово правителство. Хубаво би било тези приоритети да са градирани. Тогава когато, в обичайния случай, парите не стигат за всичко, ще се харчат по важността на приоритета. Но Муравей вятър го вей нейде там в соц ТРЗ-то. Не са градирани икономическите приоритети. И аз ще ги запиша тук в реда, който ни дава вестник “Демокрация”:
- Да се преустанови трупането на загуби от държавните предприятия.
- Да се отключи инвестиционната програма за изграждането на европейските инфраструктурни коридори. Тук влизат магистралите, Дунав-мост, новите КПП-та, летищата, железниците.
- Да се отслаби монополът в областите на ж.п. транспорта, енергетиката, телекомуникациите,.
- Да се ограничи нелегалния внос.
- Да се регламентира безмитната търговия и да се мисли за създаване на свободни търговски зони.
- Да се привличат чужди инвестиции.
- Да се насърчи местното произвидство.
- Да се направи бърза приватизация в областта на вътрешната търговия и на туризма.
- Да се намалят спекулата и рекетът, застрахователите да се прочистят.
- Земеделските производители да се освободят от данък печалба за 10 години.
- Връщането на земята да приключи до края на 1998 г.
Ако има други, например борба с корупцията и сивата икономика, прочистване от кадесари във властта и т.н., не ги пише във вестника.

Толкоз от страна на правителството! Сега да видим труда на депутатите:
- Увеличиха месечния и годишния необлагаем минимум, което е стъпка за намаляване данъчната тежест на хората с най-ниски доходи.
- Облекчиха данъчния режим в предприятията в които частната собственост е над 2/3.
- Увеличиха прага за задължителна регистрация по ДДС.
- Създадоха нов закон за БНБ, съответстващ на принципите на валутния борд.
- Промениха Закона за банките в посока затягане на контрола по даване и вземане на лицензи в търговските банки.
- Смениха шефката на ДСК.
- Точно в средата на годината приеха бюджета за 1997г.
- Не се отказаха от правото си на частен бизнес и от участие в управителни и контролни съвети.
- Към момента продължават да спорят да има или да няма 10-кратно увеличаване на наследствения данък.
- Заговориха за специален закон за издирване произхода на бързо натрупано богатство.
- Продължават да говорят за необходимостта от операция “Чисти ръце”
- Щели да мислят по закон за лобизма в НС.