ИЗБОРИ ЗА 38-я ПАРЛАМЕНТ

Оставям тази ужасно дълга и още по-лоша история за тайните служби, за да се върна на течащите събития в момента – изборите за 38-мо Народно събрание.
Резултатите от тях няма как да се преобърнат. След януарско-февруарските събития в началото на годината единственият въпрос е с колко демократичните сили ще спечелят. Другият въпрос е далече по-неясен – ще успеят ли тези демократични сили да преобърнат посоката на развитието на България? (Факти мно-о-го, но дали са всички, дали не са повърхностни, не толкова съществени… кой да ти каже. Путин го нямаше даже.)
Споменавайки Путин, Владимир Владимирович естествено, се сетих, че отдавна не съм писал някаква дума за неговия “баща”, онзи, който (ще) го посочи за свой наследник - Борис Елцин. Още повече, че изпуснах изборите в Русия. Които, естествено, бяха преди нашите. Които, естествено бяха спечелени от партията на Елцин “Россия наш дом”, ново наименование при Путин “Наша Россия”, по народному – “Газпром наш дом”.  Естествено e, макар че неочаквано толкова направо, напреко, ще бъде афиширана принадлежността на Путин към КГБ. Нови времена, гласност на по-високо ниво. Диалектика. Народе!!!!

МЕЖДУНАРОДНАТА ПЛЪНКА НА ТЕЗИ ИЗБОРИ

В първия вторник на ноември м.г. (1996) американците преизбраха Бил Клинтън за президент. Нашите вестници не са недоволни. Та Клинтън в САЩ е като Митеран във Франция – “нашият човек в Америка”, както би се изразил дописникът на “24 часа”, разказвайки за делата на някоя наша къртица или “свои хора, които работят в една фирма или лаборатория, или в университет”, както се изрази преди малко онзи о.з. генерал от Първо Главно на ДС.
(В подкрепа на това мое убеждение ще се заям малко. Вестниците пишат, че Клинтън е станал едва вторият президент от демократите след президента Рузвелт, от времето на Втората световна война, който печели втори мандат. Избързвайки напред във времето ще напиша, че 11 септември 2001 година се падна в 1-я мандат на Буш, а не във 2-я на Клинтън. Ами, като са наивни тези американци и са отворили държавата си безконтролно за петите колони от левите държави, пада им се. Обаче и ние в частност, българите, си стоим “леваци” заради тези наивници!)
Веднага след американските избори Борис Елцин смени посланика на Русия у нас. На мястото на Александър Авдеев застана Леонид Керестежиянц. (Де да знам – може пък да му е изтекъл мандата на Авдеев.) Руският посланик в Швеция обаче Олег Гриневски (не е ясно нов ли е или стария) е заплашил Запада: “Ядрена заплаха ще възникне за Съединените щати и Европа, ако НАТО се разшири на изток”. Пак по същото време руското правителство даде ход на процедура за фалит на автомобилния завод “Москвич” – за неплатени данъци. А може би за евтина приватизация на активите. Във всички случаи още една съветска легенда си отива. А НАТО се разширява на изток!Американските избори повлякоха крак и на Балканите.
- На 18 ноември 1996г. румънците гласуваха едновременно и за парламент и за президент. Христояндемократът Емил Константинеску пребори с около 55% царувалия 7 години Йон Илиеску. Победителят обеща “пълно скъсване с комунистическото минало и ускоряване на реформите на прехода”. Както и при смяната на Чаушеску с Илиеску през 1989 година хиляди ентусиазирани румънци са излезли по улиците на големите градове, скандирайки името на победителя, “шофьори надуваха клаксони, лееше се шампанско, хората се прегръщаха”. Коалицията на новия президент Емил Константинеску победи и на новите парламентарни избори.
- В Югославия също гласуваха за промяна на парламента. Повечето сърби са избрали Демократическата партия на Зоран Джинджич. Сигурно са сбъркали – Джинджич ще го убият. Какво като е министър-председател! Нали президента Кощуница ще остане.
- В Албания на президента Сали Бериша (все още) “бунтовници отблъснаха албанската армия”, пише “Демокрация” от март 1997-ма. За ориентиране в ситуацията припомням, че в нашите вестници (включително и в Демокрация!) “бунтовници” биват наричани палестинците на Арафат, кюрдите на Йоджалан, бойците срещу американците в Ирак и Афганистан и другите подобни.
- В Литва на власт се върна Витаутас Ландсбергис. Не е ясен какъв е този Ландсбергис. Само си спомням, че навремето (1992) кукувците много го харесваха. В Беларус няма избори. Там продължават да протестират срещу диктатурата на Лукашенко. Сравняват го със Сталин. Вероятно само мъртвият комунист ще отстъпи. Защото в началото на 1997г. този ще издаде указ, с който забранява “разгула на уличната демокрация”. А главният Перестройчик Горбачов ще хареса и “приветства подписания в Москва договор за съюз между Русия и Беларус” (прочетено в “Труд” от 4 април 1997)

ПРЕДИЗБОРНИТЕ КОАЛИЦИИ

А ето синтезирана и вътрешната, българската плънка на поредните демократични избори. (Не положих Демокрацията в кавички само защото ми омръзна да правя това.)
- През септември 1996г. БНБ (или правителството на Жан Виденов?) постави под надзор 9 частни банки.
- Пак тогава България стана 125-я член на Световната търговска организация и се заговори, че страната ни ще иска помощ от МВФ (под формата на валутен борд?)
- На 2 октомври убиха Андрей Луканов.
- Две седмици по-късно синдикатите КНСБ и “Подкрепа” започнаха да организират протестни митинги срещу правителството на Виденов.
- На 3 ноември Петър Стоянов (СДС) и Тодор Кавалджиев (БЗНС) победиха на преки президентски избори Иван Маразов и Ирина Бокова (от БСП).
- На 4 ноември 19 висши партийци поискаха писмено оставката на други висши свои довчерашни другари (“писмото на Нора Ананиева”).
- На 12 ноември НИС на СДС взе решение за предизвикване на нови предсрочни парламентарни избори (“курс към въоръжена борба”?) Предложението на Костов за превръщане на движението СДС в партия засега не се приема.
- На 18 декември ПГ на СДС внася в НС проект на декларация “за спасяване на България от национална катастрофа”. Обсъждането й ще предизвика събитията от 3-ти януари 1997 и нататък.
- На 21 декември БСП провежда своя 44-ти (извънреден) конгрес. В резултат на провеждането му правителството на Виденов подава оставка на 28 декември 1996г. Георги Първанов е вече новият председател на БСП.
- Следват вече описаните подробно събития от януари и февруари 1997 година.
- На 14 февруари национална конференция на СДС взема решение СДС да стане “синя” партия и избира Иван Костов за нейн председател.
- На 23 февруари наново се възражда “новата” политическа сила Българска евролевица. В нея влизат ГОР на Александър Томов, ОСД на  Чавдар Кюранов и Движението за социален хуманизъм(?).
- На 12 март 1997 година се създава официално ОДС (Обединените Демократични сили). Те включват в себе си СДС, ДП на Стефан Савов, БЗНС на Анастасия Мозер и ДПС на Ахмед Доган.
- Ахмед Доган издържа в ОДС по-малко от месец, напусна и създаде Обединение на Националните Сили–ОНС, съставено от отбор тарикати като него. (Обърнете внимание на изключителното сходно звучене на ОДС и ОНС!)
- На 15 април, само 4 дни преди датата на изборите, цар Симеон II пристига за втори път в България и подкрепя създаденото токущо ново обединение ОНС.

- Следват изборите от 19 април 1997-ма.

Няколко клюкини за разтуха и размисъл:

·                      В 31 избирателни района в страната би следвало да има 31 различни водачи на листи. Говоря за демократична партия като СДС, а не за партия тип БСП. Да, ама не! Новата партия СДС предлага 9 (девет) души за водачи на два района. Избирателите на 18 от всичко 31 района (цели 58%!) ще се почувстват прецакани. Ето ги:
- Гласували за Муравей Радев в Кърджали и Пловдив, но вместо него получили Пламен Иванов или Васил Клявков.
- Гласували за Екатерина Михайлова в Бургас и Пазарджик, но на едното място вкарали вместо нея Стоян Райчевски или Михаил Михайлов.
- Във Велико Търново и Варна вместо Надежда Михайлова получили  Благой Димитров или Веселин Методиев.
- Ами Иван Костов? В Пловдив го замества Петко Пенев, а в София Светослав Лучников. (Това е точно моя случай! Не харесвам Лучников, защото го смятам за доносник, съдейки по делата му, писал съм за това. Но как да не пусна бюлетина за Иван Костов, все още е 1997 година? Ей, затова избирателите на СДС се стопяват. За съжаление точно тази група избиратели, които искат да са честни пред съвестта си!)
- Довършвам с имената на “двойните агенти”: Валентин Василев – Видин и Монтана, Йордан Соколов – Плевен и Разград, Асен Агов – Русе и Силистра, Марио Тагарински – Сливен и Ямбол (Кой сливналия ще избере човека на Ямбол и обратно, ама а де!), Христо Бисеров – Стара Загора и Хасково.
О, колко сложно! А бе, сини партийци, защо не поставите във всичките 31 района за водач на листата Иван Костов. Няма начин седесар да не пусне бюлетина. Пък после Той да си реди заместниците, както трябва на партията. На бай Тошо светлия пример.

·                      Впрочем повторенията в листите на БСП за тези избори са само 3 (20%) – Георги Първанов, Благовест Сендов (този е безпартиен официално, но партията явно много държи на него) и Янаки Стоилов.

·                      Иво Атанасов, моя любимец от БСП, който завежда банката й “Кадри” в Кюстендил, бил дарил 50000 лева лични пари (50 деноминирани) на Партията вместо да ги даде на сираци например, с аргумента, че “това било по-сигурна инвестиция, защото ако Българската Социалистическа Партия спечели, нямало да има бедни.” Дали партията му е допряла до тази камара пари, в.”Труд” от 7 април не уточнява. Но пък намирам в “Демокрация” от 14 март, че в Кюстендил местни мафиотски босове били готови да дадат до 2000 щатски долара за една от 2000-те бутилки “новоселска гъмза”, реколта 1989г., носещи етикет “Васил Илиев” – Който е също кюстендилец, дал повече пари за Партията, отколкото дава Иво Атанасов.

·                      От “Демокрация” (21 март) научаваме, че НИС на СДС е взел решение да се откаже от държавната субсидия, която се полага на регистрирана за изборите партия. Хич да не бяха писали следващото: “Според най-грубите сметки това ще спести на държавата близо 2100 минимални заплати.” Бре, мама му стара! (по Дончо Цончев)

·                      “Труд” 4.04.1997: “Кърджалийският милионер Ержан Рашид (Роко), който има няколко следствени дела, е бил предложен за кандидат-депутат от листата на ДПС в района, съобщиха осведомени. При гласуването той отпаднал от списъка на претендентите. За кандидат-депутати общинската организация на ДПС в Кърджали избра Мюмюн Емин и Ертан Кара.”

·                      “Ако не беше Жорж Ганчев хората щяха да умрат от скука”, коментирали телевизионните техници след края на поредния предизборен ТВ диспут (“Труд”, 5 април 1997).
Наистина! В.”Демокрация” от 21 март уточнява, че Той, Жорж, казал на пресконференция в София: “Ако някой ни спре да влезем с 35 души в парламента, ще стане опасно най-вече за барутния погреб, наречен Балкани.”  И още: “Ние ще вкараме 40 души в 38-ото НС, и то “крем а ла крема” на България.” – пак “Новинар”, но 11 дни по-рано – от 10 март 1997г.

·                      Според същия този “Труд” капитан Петко войвода (актьорът Васил Михайлов) бил казал: “Писна ми в годините на демокрация да ме управляват пияници и мекерета”, след което се включил в снимките на предизборен видеоклип на ОНС на Ахмед Доган.
И на мен ми писна от този “чисто български войвода”!

·                      “24 часа”, 11.03.1996: “Не бе далеч времето, когато кандидатската  надпревара на Пирински за президент вървеше с пълна пара, а Бети говореше пред пресата “Ще се върна на “Сан Стефано” след 8 години. За мен Пирински е най-добрият президент”. Сега бившата говорителка на Георги Пирински Бетина Жотева ще ръководи пресцентъра на БББ. Освен това тя е втора в листата на Бизнесблока в Перник. Само може да се гадае защо г-жа Жотева така бързо разлюби Пирински и прегърна идеите на Жорж. Подобна безпринципност рядко се прощава в цивилизованите общества. У нас обаче всякакви номера вървят.”
(Напористата дама няма да влезе в българския парламент. Но пък след няколко години ще влезе като кореспондент на държавата ни в Брюкселския парламент. Има вечни хора в някои професии.)

·                      Продължавам с “24 часа”: “За БСП-репортерката Илиана Йотова, която щяла да става депутатка, също много се изписа в последно време. Тя уж приема съобщенията за политическа кариера с насмешка, но нищо чудно да се изтипоса в Народното събрание, предричат нейни колеги.”
(Ще, ще! Тя и депутатка стана, че и по-нагоре може да отиде. И сестра й порасна… Шеф на Здравната каса...)

·                      Публицистиката по официалната телевизия “угасна предизборно”, ни убеждават разни. “Панорама” обаче остава на екран, понеже Гарелов “владеел баланса”. “Каналето” пък “декларирало, че не е обвързано” с движението “Гергьовден” и също запазва присъствието си в програмните схеми, пише “Демокрация” на 13 март 1997г.

·                      В един и същи ден – 11 март, Отечественият Съюз на Гиньо Ганев и Християнското женско движение на Елисавета Миленова подписаха предизборно споразумение с БСП на Георги Първанов. Намирам в “Стандарт”: “Вярно, че край Дунав живеят кротки хора, но с тяхното търпение не бива да се прекалява. Защото да им се пробутва Гиньо Ганев за ново лице на БСП в Русе е тънка работа… За една столетница той може да минава за младеж. Но избирателите просто са друго поколение.”
Само добре казано. Защото Гиньо Ганев влезе червен депутат в НС. Ако е с гласовете на други кротки хора, се извинявам на русенци.

·                      Обещанията:
- БКП на Владимир Спасов дава безплатно лекуване и образование, както и твърда увереност, че ще извади страната от икономическата катастрофа;
- БББ гарантира средна класа;
- Евролевицата се заклева за 3 години да разкрие 300 000 работни места;
- А Христо Бисеров бил казал в Казанлък: “Имаме амбицията да управляваме България няколко мандата с подкрепата на цялото общество.” (За него лично е вярно. Забележете, че “сивия кардинал” не е казал, че ще управлява непременно с мандата на ОДС. Може да е и с мандата на ДПС.)
- Желев иска президентска република.

·                      По-интересни и неочаквани имена на водачи в избирателните листи (без тези на ОДС и БСП):
- Евролевица: Георги Георгиев, проф.Драгомир Драганов, Захари Карамфилов, Ивайло Калфин, о.з.ген.Людмил Маринчевски, Стефан Нешев;
- ОНС: Ахмед Доган, Димитър Луджев, Венцислав Димитров и Александър Каракачанов, Асен Ошанов (но в Ловеч), Андрей Кожухаров (фирма АНКО), Милан Дренчев и Арлин Антонов, Кемал Еюп, Юнал Лютфи и Емел Етем, Юджел Аттила и Касим Дал, Атанас Железчев и Мариус Донкин, Кирил Стефанов (“Пирин пее” и Мая Нешкова);
- В първоначалния вариант на ОДС фигурираше и Желю Желев с неговия отбор юнаци (“сините мравки” от 1992-94), но месец преди изборите се отказа от участие в тях, прецаквайки така (той или онзи зад гърба му) сума ти неосъществили се либерали. Никак не е лошо според мен и дори чудесно за моята България: Щом Желев напусна Догановото обединение, в политиката ни ще има по-малко лъжи.
- БББ: Стоян Кушлев, Александър Тасев, Величка Рангелова Бетина Жотева, Христо Смоленов, Нансен Бехар, Веселин Бончев, Радослав Каратанчев, Георги Агафонов.

·                      Движение “Гергьовден” се отказа от участие в тези избори. Мотивите: липса на професионални политици в България и нежеланието на част от предложените за кандидат-депутати да се разделят с бизнеса си.
(Можете да попитате дали Слави Трифонов, като водач на “Три води”, би се отказал от музикалния си бизнес, ако влезе в Парламента. Макар че можете да намерите по-малко глупави въпроси, които да зададете. Например.: Истина ли е, че цялото движение “Гергьовден” е свързано с икономическа групировка с определени мултиинтереси?)
4 дни преди изборите “Каналето и приятели” дадоха благотворителен концерт в зала 1 на НДК. Кои са “техните приятели” питате? – Васил Петров, Камелия Тодорова, братя Аргирови, Мария Нейкова, група “Сигнал”, ансамбълът “Филип Кутев”.
“ГЪЗ-ове - Градски ъгловати застрахователи. Произход – спортно-селски.” – чуто на въпросния концерт от самите тях.

·                      И “вечният” Кире Либерало се отказа от политиката. Журналистите от “Демокрация” го търсили, но жена му казала, че той вече “не е на държавна работа, изкарвал си хляба, като помагал на фирми, предаващи старо желязо в “Стомана” Перник.” – Забележително за размисъл: Дори да нямаш образованието на Гиньо за оная работа и изпаднеш след време заради това, Организацията ще ти намери доходно препитание. Например КЦРКМ (контролиращ циганската работа по кражбата на метали).
Зелената партия взе оранжевата бюлетина!? - Ми, тя си е наша. Ще я даваме на когото си искаме! Я, да мълчиш, че ако си наложим фуражките…
Мълча. Само няколко още

СПЕЦИАЛНИ ДУМИ ЗА ЦАРЯ И ЦАРЕДВОРЦИТЕ

Във вестниците от 7 април намирам едно съобщение. Предишната вечер с чартърен полет от Мадрид се завърнала делегация на ОНС, която била там за среща със Симеон II. От всички членове на делегацията до Царя научаваме само едно име – Венцислав Димитров. Не че не е достатъчно, но повече знание никога не вреди. Ще кажете, Царят не ги е търсил, те са му се натресли. Но тогава как да тълкувам думите на Галя Дичева, шефката на царската пресслужба: “За пръв път политическа сила застана открито зад Симеон II и той беше много впечатлен от това.” И фактът, че точно седмица след мадридската среща на Царя с хората на Доган, той, Царят, дойде лично в България, за да потвърди подкрепата си за ОНС!
Гледам една цветна снимка на половин вестникарска страница в “Труд”. Датата е 5 април, до изборите има 2 седмици. Надсловена е “Н.В. Цар Симеон II, царица Маргарита и представителите на ОНС в Мадрид след приемане на Историческия меморандум” - Симеон II е в средата, царицата е пред него, отляво на Царя се кипрят Александър Каракачанов и Христо Куртев, отдясно са му Доган, Венци Димитров и Димитър Луджев. (Историческия и в оригинала е с голяма буква.)
Продължавам да се връщам назад още няколко дни. Датата 2 април, вестникът “Континент”. Още един репортаж със снимка: “Кандидат-депутати на ОДС първоаприлски забавляваха вчера репортерите със стари вицове. Милан Дренчев разказа смешни случки от живота си (на снимката той е хванат в момент на почесване зад ухото - мое уточнение), а ветеранът Йосиф Петров рецитира свои стихове (на снимката Петров е с чаша вино в ръка, може би е шампанско, не се вижда ясно – пак аз). Александър Каракачанов отсъстваше от залата. Доган също не присъства. Той си стягал багажа за пътуването в петък за Мадрид.”
(Така й казали на дописничката Галена Колева, така ни информира. Иначе е видно, че това е събиране на стари тарикати и отпаднали от яслата “политици”. Активните са на инструктаж, пък и да не са, ходят ли началниците на сбирки на подлизурковци в службата?)

Кого да питам Царят от коя компания е?
А как тълкувате думите на проф.Андрей Пантев (пред вездесъщата напоследък Валерия Велева в “Труд” от 17 април 1997): “Имам тъжното предчувствие, че ако Симеон II не дойде в България, той ще завърши земния си път далеч по-щастливо от дядо си и баща си.”?
Много страхливо за комунист бе, професоре!
“На тези избори Димитър Цонев няма да става говорител на монархическата коалиция” - “Труд”,14 март. “Стратегии и таритактики”, както се изразява Иво Беров.
За накрая запазвам разказа за “идеите” на Васил Велинов (той в момента играе за ДАР). Помните ли едно невъзпитано негово интервю във в.”168 часа” през 1996г. по време на първото посещение на Царя в България? В него той наричаше монарха Монката. По телевизията видях г-на Велинова как влачи един стол напред и по-близо до Симеон II, да излезе на общата снимка по време на царската визита в Търново.
Диалектика!
А знаете ли кой посрещна Царя в църквата “Св.40 мъченици”? - Търновският митрополит Григорий! Този, ако не сте забравили, е бил наемник в Никарагуа по време на Народната Република България. Светското му име е  Йорго Стефанов! И беше кандидат за депутат, издигнат от БСП
Царю!!!! “Трябва да има ясна, твърда граница между престъпник и честен гражданин. Тя може да се прескочи само веднъж. Това трябва да разберат българите”, каза чешкият посланик Петр Поспихал пред ДАРИК радио в предаването “Не на страха”.
Споменах “посланик” и се сетих за двама нови български посланици, които трябваше да откажат да стават такива – Филип Димитров в САЩ и Едвин Сугарев в Монголия. Тук имахме неимоверно по-голяма нужда от тях!

РЕЗУЛТАТИ И ОЦЕНКИ

За седем години българинът е заставал пред урните в четири парламентарни, в два президентски и в два местни избора. Така че не можем да се оплачем поне от липса на демокрация.
А иначе на тези избори (19 април 1997 година)
- в списъците бяха записани 7 289956 електорални единици. Пред урните се явиха 4 255301, 3 034655 души (42%) останаха по домовете си.
- Не можах да намеря разбивка на негласувалите, изхождайки от степента на образованието им. Жалко.
-  Управляващото мнозинство от ОДС спечели 52,26% от броя на гласувалите, което обаче прави 31,46% от общия брой гласоподаватели. Което го прави малцинство.
- Цялата останала опозиция е избрана от почти 30% от всички българи. Което я прави не-опозиция.
- Картината на 38-то НС (1997) е диаметрално обърната в сравнение с изборите за 37-мо НС (1994).
Победителите сега – полусините ОДС (СДС на Иван Костов, ДП-Стефан Савов и БЗНС-Анастасия Мозер) имат 137 места срещу 69 тогава, когато бяха само тъмно сини. Новата парламентарна опозиция вече се нарича БСП – 58 депутати срещу 125 в предишния парламент, но затова пък сега само отбрано червени. Помежду им седят балансьорите, макар и омешани, но както винаги в червени полутонове: ОНС (ДПС Доганово, Луджевият Нов Избор - без Желев, Зелените каракачанци и царедворците) – 19 места, Евролевицата – 14 места и БББ – 12. Общо 45 места. През 1994г. бяха Народен съюз, ДПС и БББ – общо 46 места.
Тази конфигурация – много полусини и малко ярко червени, ще се окаже по-силна от предишната – много получервени срещу тъмносини. 38-то Народно събрание ще доживее за първи път своя естествен край. Правителството, избрано от него – на Иван Костов, ще изкара пълния си четиригодишен мандат. България ще стане член на НАТО, ще подготви влизането си в Европейския Съюз.
Ако си затворите очите и преглътнете подигравката, че новите ни Оправители са всъщност старите кадесари, но понеже понатежаха с годините, сега се представят като треньори на юношите-ДС, всичко ще е наред. Или почти всичко. Ако ще ви помогне, мислете за библейската история – и двамата първоапостоли Петър и Павел се преориентирали в правата вяра, че и нас покрай себе си, далеко след като Христос вече бил разпнат и възкръснал. С тяхната помощ за първото и без тяхната намеса за второто!
Така ли се стига до храма, Господи?

В 10,00 часа на 7 май 1997г. доайенът Светослав Лучников удари парламентарния звънец и откри 38-ото НС. В ложите бяха заели вече местата си президентът Петър Стоянов и съпругата му Антонина Стоянова, главният прокурор Иван Татарчев, началникът на Генщаба Михо Михов, конституционните съдии и всички шефове и представители на дипломатическите мисии у нас. Временният премиер Стефан Софиянски беше довел цялото си правителство. За десет минути всички депутати произнесоха тържествената клетва. В 10,10 часа прозвуча химна.
Последва първото президентско слово от трибуната: “Духът на конфронтацията да бъде изгонен от Народното събрание. Изкушението и за мнозинството, и за опозицията да се възползват от възможностите на парламентарната трибуна, за да дискредитират опонента, е голямо. Но има граници, които не трябва да се преминават. Тези граници са националните интереси.”
Прескачам словото на водача на ОДС Иван Костов и достигам до лидера на червената опозиция Георги Първанов. Той каза: “Ще бъдем конструктивна опозиция, ще залагаме на съгласието, но не и на съглашателството”. След което нападна словото на президента, определяйки го като “тронно”. Прескачам и Доган, за да стигна до Жорж Ганчев, който зарадва страната, че до три дни ще състави правителство в сянка и тържествено заключи: “БББ спечели битката за Сталинград”.
Конфронтацията в Парламента влезе още при първото гласуване – по процедурата за избор на ръководство на Събранието. Въпреки обструкциите на конституционалиста по професия г-н Гиньо Ганев, мнозинството реши гласуването да бъде явно. Йордан Соколов беше избран за председател на Парламента.
Дойде ред да бъдат избрани заместниците на Соколов. Голям спор. Шест ли да бъдат, четири ли? Взе се едно глупаво решение: шест, но понеже няма шест места на подиума, трима ще са постоянни, а другите трима ще излъчват един, който ще се върти с останалите двама на ротационен принцип. Ами сега – кой ще бъдат постоянни, кои ще се въртят? ОНС - Доган, Лютфи и Каракачанов (Александър) - напуснаха демонстративно първото заседание на Парламента. Те не можели да се “въртят”. (Стигало им “онова въртене”, заб.моя) Така засега Събранието остана с двама “твърди” заместници на Соколов – Иван Куртев (СДС) и “Вечната Амбър” (Сендов от ДЛ). Тримата на ротационен принцип са Петя Шопова (Евролевица), Александър Джеров (НС) и Христо Стоянов (БББ).

В този ден – 7 май 1997 година – Събранието отметна още една работа: прие Декларация за национално съгласие.
Нищо особено, ако ме питате. Покрай Новата 1997г.  имаше също такива, дори две декларации. Те не преотвратиха 10 януари. Сегашната текуща Декларация съдържа 7 точки по които се води, че е постигнато “национално съгласие”. Постигнато с гласовете на ѕ от депутатите, при това в първия ден, когато бюфетът е зареден празнично. Освен това първите две точки няма как да бъдат отхвърлени, защото социалистическа България “загуби войната”. Победителят иска от България членство в ЕС и НАТО, което означава капитулация на комунизма, и Споразумение с МВФ, което пък ни вкарва в карантинен период до оздравяването.
Другите неща в Декларацията за национално съгласие, които зависят от ОБЩАТА държавна воля - борбата с организираната престъпност и корупцията, отваряне на досиетата, няма как да се случат, въпреки всичките съгласия. Няма я Волята. А реституция и социална политика са чудесни оправдания  за забавяне, отлагане и дори неслучване на поети ангажименти. Направо се чудя защо имаше несъгласни…

·                      Лично мен ме подразни новият начин на отразяване на заседанието от страна на телевизията. Камерите й показваха само общ план от залата откъм гърбовете на депутатите. Нямаше лицата им в едър план. Жалко! На другия ден прочетох във вестниците, че това било заповед на Иван Костов. Тоя пък какъв е в телевизията? И в Парламента е никакъв. Не е дори и негов зам. председател. Няма да бъде и председател на парламентарна група. “Класната” ще е – това е новото име на Екатерина Михайлова. Но това са засега механизмите в нова демократична България.

·                      В седмицата след изборите (23 април) по Канал 1 на Националната телевизия в новините “По света и у нас” беше показана диаграма на резултатите. От онези, правени на компютър и изглеждащи като тортичка. В “тортичката” 137-те депутата на ОДС, които са 57% от всичките 240, заемаха 1/3 от нея. Което е 33%. Депутатите на БСП – 58 (24%) също заемаха 1/3 от “тортичката, което е 33%.
Можете да ми повярвате категорично. Тези диаграми се правят само на компютър и са абсолютно твърдо свързани с таблица. Не могат да се рисуват на ръка. Което означава, че граф Оболенски съзнателно е направил грешна таблица. Също така абсолютно съзнателно никой никъде не съобщи наказан ли е фалшификаторът-манипулатор в държавната телевизия. Не е важно защото. Обаче две седмици преди това специално беше отделено време в същите новини, за да ни се съобщи, че били наказани 3-ма души – двама оператори и един режисьор. Неправилно отразили предизборен митинг на БСП в Стара Загора.