МЕДИЙНИ, КУЛТУРНИ И НАУЧНИ ДОСИЕТА

Чуйте какво разказва, без капка срам или някакъв оттенък на морал, бившият шеф на VI отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов. Датата е 27 август 1997, откровенията му слуша и записва за поколенията Валерия Велева от вестник ”Труд”. (Вметнах по-горе, че за поколенията Димитър Иванов ще остане с прозвището „Митьо Гестапото”, а Валерия Велева ще бъде наречена от нейните контрагенти „Мадам В.”)
“Създаването на Шесто управление стана през 1968-ма. Тя е особена година за развитието на органите за сигурност в целия Източен блок. Две събития повлияват за преосмислянето на цялостната работа в тази насока. Едното са студентските протести в Париж през май. Второто събитие е агресията в Чехословакия и по-скоро причините за нея – отново надигането на интелектуалци в Полша, в Чехия, в ГДР. През 1968г. в България се провежда Световен фестивал на младежта и студентите и по неговите канали у нас навлизат пропагандна литература, музикални касети, начин на поведение и обличане. Тогава се решава, че трябва да се обособи самостоятелна служба към ДС, която да противостои на тази “идеологическа диверсия”. Това се съгласува с Москва, а може би става и по нейно нареждане, нямам информация.”
Този е бил началник на Шести отдел в продължение на 15 години до 1989г. Само през първите му шест години начело на тази мрачна служба е бил друг негов другар. И “няма информация” дали Москва не е наредила?! Милият! Обърнете внимание и на преосмислянето, което се опитва да имитира този другар: Той е един от най-могъщите хора в ДС в продължение на десетилетия – поне три, а осем години след Промяната нарича навлизането в Чехословакия агресия! След като за такива думи, но преди Промяната, знаете ли колко съдби  ЛИЧНО е разписал за потрошаване!
И обърнете внимание какъв страх ги тресе комунистите от “надигането на интелектуалци”. Оттук директно следва, че комунизмът е строй за прости хора! Той и затова в началото тръгва добре, но после, когато задачите започнат да изискват решения, се сгромолясва. Накъде без умни хора бе, тарикати! И г-жа Велева го слуша. Ама естествено, нали иначе ще я “удари по главата” с досието. Напънала се Партията и… се наакала. Много пъти.

Чуйте пак шефа на VI отдел на Шесто Димитър Иванов пред Валерия Велева. Помнете и сравнявайте:
“Шесто управление имаше 10 отдела. Първи отдел се занимаваше с художествено-творческата интелигенция (творчески съюзи, вестници, радио и телевизия, театри, киноцентъра), втори – с младежта и спорта (от ЦК на ДКМС до Федерацията по футбол), трети – с проблемите на религията и сектите, проявите на национализъм: македонски, сръбски, румънски, цигански, еврейски. Четвърти отдел беше турският. Предмет на неговата дейност бяха проявите на турски национализъм, опитите за създаване на групи, организации, писане на позиви с антибългарска насоченост. Пети отдел наблюдаваше кадрите на бившите буржоазни партии и различни фашистки организации, както и бивши полицейски и царски офицери. Седми отдел се занимаваше с терора, нелегални бягства зад граница и методическото ръководство на затворите и трудово-възпитателните общежития. Осми отдел бе анализ и информация на всички тези дейности, девети наблюдаваше чуждестранните студенти и специализанти в България, включително членове на екстремистски и левичарски организации, и десети отдел бе специализиран в антитерора. Общият състав на Шесто управление бе около 250-300 души. В 28-те окръжни управления на МВР, сега регионални дирекции, имаше звена, които работеха по нашите въпроси.”
И цялата тази стройна организация, обхващаща всички сфери в които работят и живеят хора на територията на България, била разрушена, унищожена, изгорена, забравена, отречена … ни убеждават същите хора, които са я създавали и поддържали, и които и днес са й шефове, министри, депутати, главни редактори, ръководители на творчески съюзи и т.н.

Предстои ми да разкажа за тези опити. Разбира се, само за някои от тях, че иначе няма да ми стигне живота. А на останалите пропуснати, опростени, пренебрегнати…  ще кажа само “Мамка ви!” с което ще избегна затруднението да се извинявам поотделно на всеки.

·                      Обществото се сети най-после да потърси агенти на ДС не само сред политиците, но и сред журналистите.
Изключително ми е радостно, защото политиката за повечето хора е мръсна работа и това, според тях, им дава правото да махнат с ръка, изключвайки така този начин на въздействие. Обаче почти всички четат вестници, гледат телевизия или слушат радио. Така гадната комунистическа цел да се държат в подчинение гражданите, се изпълнява безотказно и безнаказано. Ако политиците-агенти можем да поставим в горните етажи на ада, то мястото на журналистите-агенти е твърдо от пети кръг надолу. И създателите на ДС мислят така – вижте, че с вестниците, радиото и телевизията се занимава първи отдел на ШЕСТО Управление!
Инициативата да се отворят досиетата на главните редактори на вестниците (поне!) дойде “отдолу”. Кавичките са заради моята убеденост, че нищо случайно не става, където властва ДС. Най-вероятно едни хора от ДС, които искат нов Сталин, искат да бутнат други хора от ДС, които си чакат стария Сталин. Косвено доказателство е, че сигналът за разкриване на доносниците главни редактори дойде от Монтана и Видин – партизански райони преди Десети, гласуващи твърдо в червено на всичките избори след Десети.
Както и да е. Цитирам “24 часа” от 23 юли 1997г.:
“За народа ще е много по-полезно, а и интересно да бъде оповестено били ли са в по-особени връзки с ДС такива медийни шефове като Стефан Продев, Невен Копанданова, Юлий Москов, Тошо Тошев, Петьо Блъсков, Стефан Димитров, Лиляна Попова, Панайот Денев, Валери Найденов, Иван Гарелов, Александър Велев, Иван Такев, Димитър Цонев, Иво Инджев и т.н.”
През 1997 година – залповете са само предупредителни. Ще дойде време – след няколко години – да научим псевдонимите на някои от агентите. Всички не, разбира се – без навреме пребоядисалите се за служба на Новото време. Засега ще се задоволяваме с размисли върху имената – кой до кого е и кой липсва. Невен Копанданова е непосредствено до Стефан Продев, преди Тошо, Петьо, Юлий, Валери… Липсват Иван Гранитски, Борислав Геронтиев, Стойко Тонев, Венелина Гочева, но пък присъстват Димитър Цонев и Иван Такев…
И, пак засега, да се посмеем на някои от тъпите и нагли извинения ли, обяснения ли, на някои от засегнатите:  (За тия читатели, които ще четат само следващите редове и не знаят или не помнят нищо предишно, препоръчвам да разлистят Индексите на използваните имена в предишни томове на НИЕ и в този том, и срещу имената да прочетат за потеклото и делата им след Промяната.)
- Тошо Тошев, Главен на “Труд”: “Съгласен съм да се отвори и моето досие, но не искам това да се случи, докато Петьо Блъсков е главен редактор.”
- Юлий Москов, Главен на “Стандарт”: “Отварянето на досиетата на главните редактори няма да доведе до нищо. Досиетата са перфектно прочистени от ген. Атанас Семерджиев, а след това също. Това го казвам не защото предполагам, че е така, а защото знам, че е така.”
- Петьо Блъсков, Главен на “24 часа”: “Всички журналисти трябва да бъдат представени пред обществото. Няма значение дали са работили за Първо, Второ, Трето, Четвърто, Пето, Шесто и къде работят - във вестници “24 часа”, ”Труд”, “Континент”, “Дума”, Демокрация”, “Стандарт” или Националната телевизия. Това е много важно, за да разбере най-после българинът как и чрез кого службите му промиват мозъка.”
- Валери Найденов, Главен на “Континент”: “На мен не ми е известен главен редактор, който по някакъв начин да не е бил свързан със службите.”
(Аз.: Дотук от “24 часа”, продължавам с вестник  “Демокрация”.)  -„Не припаднах, когато виденовистите ме изкараха доносник, американски шпионин, собственик на фалирала финансово-брокерска къща, храненик на “Отворено общество”, инженер-содомит (педерас по-точно – аз). Но да ме набутат в депутатските списъци на БСП – това вече преля чашата. Невинен съм! Имам деца!”

·                      Сега за писателите-агенти на ДС!
По отвратителни са от журналистите. Защото книгите им са възпитавали нас и продължават да възпитават децата ни.
ПЪРВО: Това някак мога да разбера, но не мога да се съглася с него. В тоталитарната държава, разбира се, че Тодор Живков ще е бил първа и последна инстанция на истината. Разбира се, че САМО поетите и писателите от априлското поколение ще са ни гледали и говорили от книжките, екрана и ефира. Иначе нямаше да бяха ТАМ! Обаче ДРУГИ поети и писатели, които са били не по-малко талантливи, са се отказали от осигуреното битие, заради идеите си.
Ще кажете, и априлските поети са имали Идеи. О-оо! Не само, че не им вярвам, ами и съм убеден, че лъжат! И че знаят, че лъжат! Чисти тарикати, меко казано!
Няколко примера веднага:
- Прочетох (във в.АНТИ от 15 януари 1993година!), и съм запазил в архивата спомен на Климент Денчев (бате Климбо): “След премиерата на “Сако от велур” Тодор Живков казал на автора й сатирикът Станислав Стратиев: “Ти си бил млад, бе. Кога си роден?” А Стратиев отговорил: “Роден съм три пъти – на 9.IX.1944, на Априлския пленум и на Юлския пленум.” Дори на Тодор Живков му стана неудобно и рече: “Ха, наздраве!”…”
Ако си спомняте, в предишния том на НИЕ имаше едно фейлетонче на въпросния Стратиев по повод стремежа на България да влезе в Европейския съюз. Там все още роденият три пъти не се е родил четвърти път! Това ще му се случи – четвъртото Рождение – когато разбере, че е духнал съвсем осезаемо демократичния вятър. Тогава ще каже (в.”Стандарт” от 22.10.1998): “Няма по-голям кошмар от това една държава да се превръща перманентно в бореща се държава. В държава с непрекъснато вдигнати юмруци, в която постоянно се манифестира. Тук просто виждаш една омраза, която не е предизвикана от нищо. Някой те мрази само за това, че съществуваш. Не че си по-висок, може да си по-нисък, не че си по-богат от него, може да си по-беден. Той те мрази затова, че съществуваш. Още – в България преобладава мисленето, че човек може да успее с далавера, с престъпление,с бандитизъм, с насилие, с връзки, с партизанство, с партийни активи. Това съсипва мотивировката на хората, които виждат, че с качества, с работа, с принципи, с коректност трудно се преуспява.”
Айде, бе! Сега, чак сега!, зовеш за ненасилието, защото те е страх, ужасно те е страх, от Възмездието. Изключителен наглец си! Именно заради Тебе и заради Други като тебе (техните изяви следват в описанието) - които оцеляха не заради таланта да пишат, а заради нагона да оживеят и да са над другите, глупаци според тях, дори с цената на чуждата смърт - народът ни оскотя, оглупя, разврати се съвсем…
- Никаква прошка! Дончо Цончев!

И той е герой от предишния том на НИЕ. Прочетете спомените му там от времето, когато бе придворния викач на бедните животни към пушката на бай Тошо. Онези животни от които продължава да си вади хляба, пишейки за нещастието им. Прочетете тези “размисли”, за да разберете историята на Този, неговия дядо и внучката му. Следващите редове продължават и доизясняват Цончевата метаморфоза от слуга на комунистите в началото, до ортодокс техен такъв в следващите 30-40 години и безболезнената му, и желана?, демократично европейска нова самоличност:
В.”Труд”, 24 юли 1997: “Чии досиета бе, момчета? И как изглеждат те сега? Едничкото присъствие на Господа в нас е собствената ни съвест. Като не вярвате на двама умни мъже – Богомил Бонев и Николай Добрев – които си разбират от работата, повярвайте на мен – един човек, който до шейсет и четвъртата си година е членувал САМО в Ловно-рибарския и Писателския съюз. Казах ли ви каква ми е точно професията? Ето: Да ми е мъчно за България, а понякога и за човечеството. Никога не съм се страхувал от факта, че над входа на къщата ни в Гара Левски върху грапавата бучарда пишеше с кафява блажна боя: “Тук живее народен враг №1!” Страхотна боя беше, майка му стара – немска. Стоя около петнайсетина години. (До към 1960-та, значи! Аз – Х.Р.) Аз не съдя. Аз разсъждавам. И тъкмо чрез разсъждения стигнах до извода, че не е грях, като не очистих убийците на дядо ми. Можех да го направя. (“Очистих” ,“можех”… Кога бе, мама ти стара? Преди 1960-та или след нея? – Пак аз – Х.Р.) Най-доброто преди бе да сме плътно във Варшавския договор. С великия Съветски съюз. Смърт на фашизма! Алтернатива нямаше. Сега най-доброто е да сме в НАТО. Смърт на комунизма! Алтернатива пак няма. Онези бяха БЕЗКОРИСТНИ. Сега тия са ПРИЯТЕЛСКИ настроени. А ние, българите, които крещим – сме все същите хора…”

Умен бил, пък не разбира, че фашизъм и комунизъм е едно и също! Алтернатива дири. Демокрацията е различното нещо от тях, другарю! Не човек, а агент. И той бил българин?! Член САМО на Ловно-рибарския на Тошо. И на Писателския на същия Тошо. Което, казано наведнъж, означава: На ДС!
- Никаква прошка! Николай Хайтов!
Пак в “Труд”, но на 9.10.1999 година – ден преди да сдаде поста председател на Съюза на българските писатели. Поради – проклето да бъде – демократичното правило, че повече от 2 мандата на един пост не може! - “Шест години работих (като председател на СБП) за Бог да прости – 150 лева месечна заплата, без да намали това енергията ми за постигане на главната цел: запазването на един писателски съюз, предназначен да съхранява националните традиции в литературата, езика и да гради чрез тях народностната ни самоличност. Дори до пролетта на 1994г. аз не съм подозирал, че има “Сдружение български писатели” и че то е подало заявление до Градския съд да им бъде дадено нашето име – “Съюз на българските писатели”, за да ни приберат имотите. (150 лева заплата, съхраняване самоличност и имоти за милиарди стари лева – възложено на Хайтов! Е, на Мултигруп! Как ви се струва, а? Талант кадесарски. Аз, Х.Р.) Нямаше сила, нито заплаха да ме спре, когато се уверих, че Съюзът, на когото Иван Вазов е бил някога председател (Удивително еднообразна комунистическа наглост – председател на Запасните на Негово Величество офицери беше тъста на Тодор. След Девети и преди Десети, разбира се – Х.Р.), е увиснал на косъм. Мене викането не ме смущава, нито козните, нито плюнките – аз идвам от гората, където са ме кастрили с брадва. То един Левски са го натопили с помия до брадата, та аз ли да очаквам милост?”
Ей, не посягай на Левски, нагли комунисте!
Ето кой ни възпита такива. Какво е виновен Тодор Живков, че бил тиран. При наличието на стратиевци,  друг щеше да бъде. Бедна ми, Българийо! Изхвърли буболечките, за да станеш брашно за европейска баница!
ВТОРОТО – защо пак Тези продължават да надничат от демократичните читанки на децата ни – съвсем не мога да приема. Наречете ме какъвто искате. Аз заявявам, че ДРУГАТА ЦЕЛ на моите книги е СЛЕДВАЩИТЕ БЪЛГАРИ да научат, да не забравят имената на онези, които са дърпали България назад и встрани от Цивилизацията. И ако първата цел – да убеждавам в същото съвременниците си - успешно може да бъде подтискана като книгите ми не виждат бял свят навреме, как ще се справите с бъдещето, комунисти?
И понеже вашето разобличаване е целта на моя живот, засега спирам канонадата по това направление. Ще имам още много време. Но продължавам подпукването по другите фронтове. Да не “изстивате”, наглеци!

·                      Учени-шпиони:
Ако опасността от пропукване на “желязната завеса”, нежно наричано “идеологическа диверсия”, е достигнало до мозъците на ДС шеста подред (Шесто Управление) чак през 1968-ма, то, че за социализма да краде тайните на развитото капиталистическо общество, вместо да създава свои (циганска работа, писах вече, че социализмът е строй за прости хора) е жизнена негова необходимост, нашите кадесари се сетили веднага след като свършили мръсната работа с отрязването на главите и съдбите на кадърните хора. НТР (научно-техническото разузнаване) било създадено през 1959-та като отдел на Първо Главно управление на ДС.
Е, и какво като работилите в него са се водели на отчет в ПЪРВО Управление? Освен, че са били първи крадци!
- Мисля, че в предишния том на НИЕ разказах част от сагата как съветските комунисти са откраднали атомната бомба от мръсните американци. За да я използват за “мирни цели”, естествено! Не съм писал за кражбата на космическите технологии и как до, че и след, самата Промяна ни убеждават, че в Космоса са все съветски хора има, пукнат американец няма.
- Впрочем космическата сонда “Пайъниър-10” в началото на април 1997г. се обади за последно на Земята от точка в Космоса, която е отдалечена на 9 часа път на светлината. Това е космическият апарат на човечеството на който се намира записа на песента “Излел е Делю хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска. След 30 000 години “Пайъниър” ще пресече междузвездното пространство и ще навлезе в обсега на друга звезда, известна като Рос-248. Полковниците от в.”Континент” коментират тези факти просташки: “След 25 години полет на сондата НАСА й дръпна шалтера”. (Правописът е запазен.)
Сега се сещам, че през същия април на 1997-ма една гордост на СССР – товарният кораб “Прогрес”, маневрирайки за скачване, ще пробие дупка в друга съветска гордост – космическа станция “Мир” и последната ще падне някъде в океана, “отработила мирно и вярно своята служба на мира”. Добре, че бяха американците да изпратят своята совалка да прибере съветските руски космонавти, че бяха загинали горките. Руската совалка “Буран” така и не излетя, защото братята американци най-после се сетиха, че ги крадат безочливо и затвориха кранчето.
- Същата история и с компютърните технологии. До 1989-та година бяхме първи и световни при компютрите. “Правец”, естествено! После като с нож отрязано: след 1990-та България не създаде нищо свое. Само покупко-продажби на компютри втора употреба. Че дори и в тази област има далеч по-добри страни от нашата! Що така? – Демокрацията била виновна, крещят от Първо Главно. Ами, пълни лъжи. Просто светът въведе строги правила срещу пребъркващите чужди джобове учени-шпиони.
Сега, ако някой каже, че с отварянето на границите нашите “мозъци” заминаха на Запад и тук останаха само прошляците, няма да се съглася отново. На Запад заминаха ПАК проверени от времето кадесари и техни деца. Изнесоха резултатите от труда на хилядите българи, създавайки свои фирми близо до Източника – САЩ, Франция, Англия, Япония, естествено. Че няма да са Минск, Москва или Ашхабад, я. И прибират парите оттам само за подобните си комунисти. Знам абсолютно точно това. Да сте чули Бисер Димитров (бог да го прости) да е върнал нещо? Дори самият той не смее да се върне в любимата си страна. Впрочем кой го пусна от затвора и успя ли да излежи присъдата си, че отклонявал партийни пари за собствени нужди – преди Десети ноември, разбира се. Сигурно знаете 3-4 много известни имена, които могат да ви кажат нещо по-определено: Луканов и Дойнов (бог да ги прости), Стоян Марков, Пламен Вачков, Ангел Ангелов, Кирил Боянов… Ако не знаете или нямате представа за тези хора и техните далавери (изключително мека дума), да знаете, че имам 150-сантиметрова купчинка от вестникарски публикации за техните дела. Давам ги безплатно на желаещите да бръкнат в тази клоака. Аз не искам, нямам време да се занимавам с конкретните ферментациони центрове. Много са, навсякъде в битието ни! Аз слагам само предупредителни табели около цялото отвратително комунистическо блато, което създаде и ни натопи вътре, комунистическата им партия!
Рязък съм, защото вече 15 години след Промяната, Първо Главно съществува и процъфтява, без да е сменило нищо от крадливата си и позоряща България дейност! Такава е истината, господа. Да се надяваме, че Светът няма да се откаже да следи все така изкъсо процесите на нашето комунистическо боледуване. В крайна сметка неговото съществуване е заплашено, ако след години Съветска България оживее!
- През април (5-ти) 1996-та във в. “Труд” един неназован о.з.генерал разказва историята на НТР след Десети ноември 1989г. В скоби са моите уточнения.
“Хората от моята професия стават известни, когато се провалят. (Като ги хванат, според мен.) Абел, Филби, Зорге, Еймс. (Все известни крадци, макар и не учени.) Или когато станат предатели. Например кагебистите, когато избягат. Не обичам да приказвам. НТР беше звено, което подпомагаше развитието на отрасли в промишлеността, които се доближаваха до върховете в световен мащаб. Ние бяхме в състояние, ако някой продукт, излязъл на световния пазар и ни интересува, да го имаме в рамките на половин година. Това ставаше с агенти. Със свои хора, които работят в една фирма или лаборатория, или в университет. Надявах се, че НТР няма да бъде закрит. Казах го и на президента Желев през 1991г. Обясних му, че в новата обстановка естествено се налагат промени. Но се взеха тези решения, които доведоха до закриване на управлението. (Наблюдавайте нататък объркването в лъжите на безименния о.з. генерал.) Първият рушител на направлението е Атанас Семерджиев. Още като министър на вътрешните работи той даде указание да се свива дейността. Три часа го убеждавах, уви без успех, в необходимостта от съхранение на тази дейност. За първи път ме уволниха, когато Атанас Семерджиев беше вицепрезидент. Дойде указание от него, но той не ме прие. Прие ме Желев. Каза, че не е издавал указ за уволнението ми. Три месеца след това от правителството на Попов дойде указание от Луджев, че се закрива управлението, защото не било ефективно. Луджев заяви, че има решение на правителството за закриване на НТР. Управление като нашето се закрива с акт на Министерския съвет. (Този другар прави разлика между решение на демократично правителство и акт на Министерски съвет. Браво, генерале. Дръж така правдата!) А през май 1993г. Бриго уволни и почти всички останали от НТР. Бяха изгонени тези кадри, които ако евентуално се вземе ново решение, биха били ядрото на новата организация, която ще започне да расте. (Ново решение, нова организация, бъдеще време, пък старите кадри.)”
Остава ми само да добавя, че плач(ш)ещия ни генерал е интервюиран от друг агент на ДС – журналистката Ангелина Петрова. Ще напиша псевдонима й, когато се появи в печата.
Ще завърша поредния си разказ за досиетата със записа на един факт. Според изследване на МБМД (на Мира Янова), проведено в средата на юли 1997 година, 48% от българите са били ПРОТИВ отварянето на досиетата. (Прочетено във вестник “24 часа” от 22 юли 1997).
Като имате предвид, че младите хора принципно не се интересуват от миналото, и ако мислите, че човек, който не е участвал в мръсотия, няма защо да не иска или да се страхува от катарзиса на истината, кажете колко от нас – старите днес, онези, които са захапали в живота си от комунистическите времена – са (били) сътрудници на тайните служби срещу своите останали сънародници?
Пет-шест години преди Промяната една моя колежка, впрочем добре настроена към мен, ми каза: “Ти да мълчиш, че ако си сложим фуражките, ще станем повече от вас!”  Тогава изобщо не й хванах вяра, мислих, че се изсилва. Колко слабо съм бил информиран за размера на бедствието!