ДОСИЕТА ПО ВРЕМЕ НА “НОВО НАЧАЛО”

Започвам късно с фактологията, защото моята “кухня” са вестниците, радиото и телевизията. А те са млъкнали по въпроса за досиетата от миналата година, та до април тази. Не че нямаше събития, които няма как другояче да бъдат обяснени, освен с шантажа чрез досиета – например убийството на Луканов или участието на трибуквените групировки в януарските метежи – но как да цитираш предположения.

Първи изпищя Жорж Ганчев
“Демокрация”, 15 април: “В продължение на 13 години Жорж Ганчев бе разработван от ДС по лична заповед на Мирчо Спасов, съобщи вчера о.з.ген.Михаил Михайлов, работил с лидера на БББ като офицер от службите.” Иди проверяй, ако нямаш работа. Мирчо Спасов умря преди една петилетка. Обаче хвана дикиш.
Продължавам с вестника Демокрация: “Лидерът на БББ обясни, че организацията му всъщност нямала пари, затова предизборните им плакати били скромни, а за две платени съобщения в столичен всекидневник едва ли не събирали стотинки. Ганчев нямало да съди за обиди “Каналето” и вестниците, но възнамерявал да се възползва от правото на отговор по БНТ. Никой няма да излезе на глава с мен, ще трябва да изпратят убийци, както направиха с Луканов, нервно се закани Ганчев.” Е, е! Къде Луканов, къде Жорж. Бъбрив смехурко.
В.“Континент” от 12.04.1997, интервю с Жорж Ганчев на Павлина Трифонова: “Мисля, че лицето Иван Костов побесня, като разбра, че няма да вземе пълно мнозинство в парламента. Нямам представа на Костов самочувствието къде се движи в момента. Знам само, че за един човек като мен, който успешно е работил 20-25 години в чужбина, той да прави изявления, че не съм си платил данъка на къщата, е просто тъжно и смехотворно. Не смятам да се защитавам. Българският народ много добре знае кой съм и той ще ме защити с живота си.”
Добре, за народа не знам. Но едни интелектуалци – Кирил Маричков, Тодор Колев, Павел Попандов, Вежди Рашидов – разобличиха Жорж в някакъв разговор, чут по радио “Тангра”. От там научих, че пък други “леви” интелектуалци го обичали. Имали обща фирма (“Периодика”, регистрирана в края на 1992г.). По-известни имена на Ганчеви съдружници във фирмата са: Андрей Пантев, Анжел Вагенщайн, Барух Шамлиев, Валери Петров, Виза Недялкова, Кристина Белчева, Огнян Сапарев, Павел Писарев, Христо Генчев, Христо Радевски…
Все “сини”, особено сини, нали.
Ганчев ще влезе в новото НС след два месеца едва-едва. От 17 % в добрите му години днес БББ ще вземе само 4,93. По-малко от процент го делят от прага за изпадане.

Съвсем сериозен обаче е очертаващия се разрив между
СДС на Костов и Догановото ДПС.
В.”168 часа”, 4 април 1997г.: “След като бяха рамо до рамо на януарските шествия срещу Виденов, след като заедно основаха ОДС, с наближаването на изборите “сините обявиха война на ДПС.”
“Войната” е причинена от това, че участието на ДПС вътре в рамките на ОДС, обезсмисля частните планове на Ахмед Доган. В началото на март централата на ДПС реши движението да се яви на парламентарните избори през май извън коалицията СДС-Народен Съюз. Не е кой знае колко изненадващо, съвсем естествено е ДС да държи в гърба на сините като резервна армия Догановата партия. Така нейните 20-ина депутати могат да бъдат преливани в зависимост от нуждата към противниците на Костов вътре в ОДС, към БСП, към дребните центристки, бизнесменски, патриотични и други партийки.
Това обаче са средни и дългосрочни тактики. А сега, в предвид на наближаващите избори, се пускат компромати срещу Костов. Много интересно би било да четем в пресата за “пресни” неща – например срещу какво “трудовите” и “часовите” вестници, трибуквените и другите “мулти” групировки се съгласиха и подкрепяха свалянето на Виденов от властта. Но и старите Костови истории са интересни. Аз съм си позволявал, къде по-дискретно, къде апачик, да пиша за тях. Сега ми е весело, че ДС решава да ме подкрепи с нейни разкрития.

·                      Нали няма да ме питате защо пиша ДС, а цитирам Осман Октай примерно; в “168 часа” (4 април 1997) също примерно. Интервюто е на Иван Тропанкев. - “Аз не мисля, че сегашната конфронтация между СДС и ДПС ще направи невъзможно тяхното сътрудничество им в парламента. Въпреки, че хора като Иван Костов стъпват накриво. На него така му е притъмняло от желание колкото се може по-скоро да седне на стола на премиера, че вече губи представа за реалностите. Истината е, че от 5-6 години той дава мило и драго, за да се докопа до това място. Откакто през 1992 година премиерският стол му се изплъзна под носа, той се е поболял на тази тема. Още тогава ние разбрахме, че Костов има опасни амбиции, които могат да навредят на страната и затова му попречихме да стане премиер. Навремето Иван Костов ритна стола на Филип Димитров. И аз мога да му припомня как тогава той флиртуваше с нас зад гърба на СДС и Филип Димитров.” 

·                      Нали няма да ме питате защо пиша ДС, а цитирам Осман Октай примерно; във в.“Труд” (пак на 4 април 1997 година!!!) също примерно. Новото (другото?) интервю е на Валерия Велева. - “Искам да ви върна в 1991г. Тогава Иван Костов беше никой. На 4 ноември след изборите, ние се събрахме на т.нар. Тайна вечеря, която стана известна по-късно с откраднатото куфарче на Стоян Ганев. Тогава ръководителите на СДС заедно с шефовете на ДПС обсъждахме оформянето на кабинета. Костов присъстваше на тази среща и всеки от нас се питаше в качеството си на какъв? Не разбрахме. Съставихме кабинета. Костов стана финансов министър. На 14 август 1992г. в телефонен разговор от Слънчев бряг с Филип Димитров преди заседанието на кабинета го помолих да отпадне точка от това заседание във връзка със скандала “Македонгейт”. 40 минути по-късно под чадъра ми на плажа при мен дойде Богомил Бонев, тогавашен главен секретар на МВР. Вечерта апартаментът ми в почивната станция на МС беше взривен. Само случайно мое отсъсътвие ме спаси. Бяхме на вечеря и когато се прибрахме към 1 часа през нощта с Валентин Карабашев, Господин Атанасов и Асен Мичковски, отваряйки вратата, видяхме ужасните последици от взрива. Пожелах да не се дава никаква гласност на случилото се. В мое отсъствие става инцидент и със сина ми. На слизане с автомобил от Бистрица го засича синя лада и той пропада в пропастта. Закарват го в “Пирогов”, но и до днес не съм открил документи за регистрация на това произшествие. След това много бързо се развиха събитията около “Македонгейт”; изявлението на шефа на разузнаването Бриго Аспарухов, реакцията в парламента и т.н.”
(Ох, милият Осман Октай. Вижте какво самочувствие дават двете букви ДС, добавени към името му. Обаче като му ги махнат и става обикновен фелдшер, какъвто е всъщност. Ще й дойде времето и на тази история.)
Да се върнем в пролетта на 1997-ма. Сините лидери се скъсват от предизборни обиколки в райони на ДПС – Шумен, Разград, Батак, Котел. Където успява, Ахмед Доган преминава преди тях, за да стегне електората и да не му позволи да се разпилее. А аз отново намирам пионките, подредени по местата им.

·                      Вестник “24 часа”, 10 март 1997, анализ на Мира Баджева (от “ковачницата на Дума”, според Продев, ако си спомняте този факт от НИЕ-1, и онази, която ще разведе Андрей Райчев с Виза Недялкова, според НИЕ-6) - “Сините започнаха да правят грешки, да играят надменно, а и дори нечестно спрямо партньорите си. Костов размаха пръст на Доган: ДПС лидерът щял да направи груба политическа грешка, ако каже “не” за трети път и откаже да подпише поне клаузата за общо управление след изборите. Така, според Костов, хората на Доган избивали комплексите си на малка партия с вътрешни проблеми. Доган обаче е прав да играе сечено на сините точно сега. СДС има нужда от изтрезняващ душ още преди официално да седне зад държавното кормило. И ако Костов е забравил с кого си има работа и кой свали от власт сините в края на 1992г. трябва да си припомни. Защото сценарият може да се повтори. Защото Костов може утре да зависи от Доган, точно както преди Филип Димитров зависеше от него. Защото могат наистина да се сбъднат думите на Осман Октай: “Ще дойде времето Иван да пълзи пред Ахмед.”

·                      Вестник “Труд” от следващия ден - 11 март, цитира думи на самия Ахмед Доган: “От покера, таблата и хазарта Иван Костов е научил само “Не се сърди, човече”.”
Напълно е в стила на този хитър наглец, обаче няма никакво указание къде и кога Доган е казал това.

·                      На 20 март борецът за права и свободи Ахмед Доган изключи от ДПС един от своите заместници – Гюнер Тахир. Направи го с еднолично свое решение. Причината: Тахир бил включен в разградската листа на ОДС. Към този момент ДПС все още не е напуснало коалцията с ОДС! Кой ли е посъветвал Доган да направи това предварително? Ами, онзи същия, който е казал на Савата да пази в Движението Сидер и Огнян. (Не знам агентурния псевдоним на Лютви Местан, затова не го пиша.)

И Костов не мълчи.
(Той определено не е тип “Филип Димитров”).

·                      В.”Труд”,2.07.1997. Думи на бившия главен мюфтия Недим Генчев: “През 1983г. Стоян Михайлов като секретар на ЦК на БКП иска от Димитър Стоянов в качеството му на министър на вътрешните работи информация как да се предотврати турският национализъм. Димитър Стоянов нарежда на Тодор Генов, зам.началник на Първо управление на ДС, да възложи на някой от кадърните агенти да направи разработката. И те я възлагат на агент Сава. А агент Сава е нашият уважаван сега г-н Ахмед Доган. Той прави 48-страничен доклад с анализи, изводи и накрая препоръки. Неговата препоръка именно е да се сменят имената на турците. Знам това от бай Иван Михайлов Карамучев, сега живее в Кърджали, който му е бил водещ оперативен работник. Адмирирам желанието на г-н Костов за отваряне на досиетата. Нека се види кой какво представлява.”
Точно над това искрено, макар и малко закъсняло, проговаряне на съвестта Генджева, има коментар на една демократична журналистка с бъдеще от турски произход – Фикрие Салифова: “Ахмед Доган не е бил автор на идеята за смяна имената на турците, но е писал доклад във връзка с “възродителния процес”, твърди в кърджалийския вестник “Репортер днес” бившият служител на ДС Иван Карамучев. Според Карамучев докладът на Доган не е 48 страници, а по-кратък. Карамучев говори за Доган не като за обикновен доносник, а като за високоерудиран консултант на ДС за философската страна на събитията, зреещи през 80-те години в България. Карамучев пазел още брой на сп. “Философска мисъл” със статия на младия философ за симетрията, която Доган му подарил с посвещение “Прохождането на сина”.”
Моя забележка. Намерено в “Стандарт” седмица по-късно, 9.07.1997: “Публичните изявления на бившия разузнавач Карамучев позорят професията, обяви вчера на брифинг Николай Добрев. Препоръчвам на министър Бонев да не дава публични сведения за дейността на МВР.”

Обединение за национално спасение (ОНС)
То беше създадено след ОДС и се разпусна много преди края на ОДС. Естествено е, че в ОНС са против отварянето на досиетата. Вижте кои са вътре – Димитър Луджев, Арлин Антонов.  И Доган, разбира се.
(Обръщам пак вниманието ви на подлостта кадесарска. Създават се организации със същото или много сходно име на други утвърдени в обществото демократични организации. Разбира се, с коренно противоположни цели и действия. БЗНС-та и СДС-та с тирета са отминали вече примери. Ще видите, когато се появи царската партия НДСВ, какво ще се случи. Намерението кадесарско ли? Бъдете по-заинтересовани от политическите събития около вас, читатели, за да не задавате подобни въпроси!)

Винаги ме е учудвала коалицията  “Народен Съюз”.
Простете ми, но такова чедо не може да се роди естествено. Земеделци и демократи?! Това са две религии! Или математика и български! Какво може да изразява средноаритметичната им оценка?
Погледнато от друга страна – Земеделската партия бе разсипана от комунистите (обезличена, разтопена, заразена от БКП). Тя може би има корени в обществото ни, но няма никакви традиции. Една истинска демократическа партия трудно би могла да се съгради само от земеделци българи (за разлика от либерална, например). Събраните тройки на два изпита не правят шестица, пак са си тройки. По-добре е двете партии потделно да залягат индивидуално над успеха си.
Но в нашата България две и две е три, щом Партията нареди. (Мозер, Дренчев, Пинчев, Илиев, Янев…) – можете да извадите пред скоби което име си харесате, без никакъв по-особен резултат. Все на Шиваров и Чичибаба ще мирише. Няма нужда да бъдат убеждавани чрез вадене на досиета. Достатъчно е само да им ги покажат. Земеделската част от ОДС е същото, каквото беше и земеделската част в БКП – за калабалък.
А колкото до лидера на ДП Стефан Савов, той няма шанса да се издигне до ниво “П.Дертлиев”. Не че Дертлиев не е ясен толкова, колкото и Савов, но последният не е толкова любим на ДС и няма да ни бъде припомняно за неговите “демократични заслуги” след смъртта му. Истинските демократи – дано скоро България започне да ги има – какво общо имат с тях?

Евролевицата:
О, боже! Впрочем нашите евролеви нямат място в този раздел, защото по тяхната комунистическа дефиниция комунисти от БКП не могат да бъдат доносници!
И Кръстю Петков е против отварянето на досиетата.

Новите отношения на Костовото СДС с “Мултигруп”.
По-малко от месец преди изборите намирам във вестник “Континент” (12 април) голямо интервю на Виолета Симеонова с Илия Павлов.

Въпрос: Г-н Павлов, Иван Костов посочи Мултигруп като враг…
Отговор: Аз не съм убеден, че Иван Костов наистина мисли по този начин, тъй като съм имал възможност да говоря с него за отношението му към бизнеса, за развитието на икономиката. Той е един опитен човек, бивш министър на финансите.
Въпрос: Плашите ли се, че пак сте във война с властта?
Отговор: Не. Ние си знаем, че бизнесът е една война. Но не е нормално да се използват политически средства срещу нас. За съжаление чувам от много политици, че понеже държавата не е нормална, е позволено да се използват ненормални средства. Надявам се, че тези политически среди, които идват на власт, няма да забравят причините, заради които паднаха техните предшественици.
Въпрос: Колко данъци сте платили миналата година?
Отговор: За миналата година Мултигруп е дала 1% от данъчните приходи на републиканския бюджет.
Въпрос: Някои смятат, че данъчната атака е чист популизъм…
Отговор: Не мисля, че е така. В това има повече прагматизъм. Вместо да те пратят като престъпник на скамейката и целият ти живот да се разруши, ако имаш воля и мъжество, приключваш с неплатените данъци и повече не те безпокоят за тях. Това, разбира се, не се отнася за нас, защото сме били изрядни още от самото начало. Този екип, който работи тук, практически не може да бъде гангстерски или бандитски, защото това е елитът на нацията. Тук имаме хора за четири правителства, по-грамотни от всички правителства досега.”
Ето ви един класически пример за това как едно грешно постулиране на начално условие води до съвършено неправилни изводи в края на анализа. “Мултаците” НЕ СА елитът на нацията. Те са момчетата за мръсната работа на кадесарите. И в това си качество трябва да бъдат не прости, но колкото е възможно по-малко умни. Че иначе ще започнат да гледат с еротично око на господарката или, което е по-лошо, да краднат ключа от бараката с парите.

·                      Два месеца след горното изхвърляне на Илия Павлов пред вестник “Континент”, на 17 юни 1997 се случи атентат срещу шефа на “Мултигруп”. Пред две БМВ-та на компанията, пътуващи от София за дома на Илия Павлов в печално известната бивша профсъюзна резиденция “Бистрица”, пред много известния ресторант “Шумако”, избухнали мини. Направили 7-метров кратер в асфалта. Нямало ранени, пишат вестниците. Даже съществували съмнения, че Илия Павлов не е бил в никоя от колите. Вестник “Труд” уточнява килата експлозив – 30 и пише, че преди тази случка шефът на “Мултигруп” бил заплашван със смърт още два пъти за една година.
Атентаторите останаха неизвестни, въпреки бодрите заявления на спецовете по тероризма от МВР – “Ние сме оптимисти и ще открием неизвестните бомбаджии, пожелали смъртта на крупния индустриалец.” (“Труд”, 19 юни 1997). Дълго ще го търсят – докато Илия Павлов бъде застрелян със снайпер по-нататък във времето. Но и тогава няма да открият никого! Жалко. Защото иначе нямаше да намеквам и да цитирам съвета на Еркюл Поаро да “размърдаме сивите си клетчици”:
- Бившият вицепрезидент на “Мултигруп”, известният кадесар и нач. отдел в ДС Димитър Иванов (така нареченият Митьо Гестапото) пред вестник “Труд” (19.06.1997): “Не мисля, че един опит за посегателство срещу Илия Павлов може да бъде свързан с бизнеса му. По-скоро това е лично отмъщение. Жалко, защото по мое убеждение Илия Павлов е много лъчезарен и непосредствен човек. С него винаги можеш да се разбереш.”
- Вестник “Демокрация”, 19 юни 1997: “Делото за взрива е образувано от столичното следствие, а не от Националната  следствена служба, както се предполагаше, че е логично, тъй като взривовете поначало се държат на отчет в НСлС. Според по-наблюдателни репортери в този факт се забелязва странна неохота на високите нива да се рови в атентата. Главният прокурор също не е бил запознат с никакви данни. Работа на полицията е да разбере и издири кой е извършителят на опита за убийство, заяви доста дистанцирано вчера г-н Татарчев. От страна на Мултигруп до снощи нямаше никаква информация или становище за инцидента.”
- Същата “Демокрация” в редакционна статия на Невен Копанданова на 1-ва страница: “Тази иначе логична версия (че хора от Мултигруп са организирали атентат срещу своя си шеф) обаче страда от липса на отговор на резонния въпрос: Кой би имал полза да отстрани, пък и дори само да сплаши, напълно невинния? Тя страда и заради подразбиращия се от себе си аргумент, че за никого не е комплимент да гърмят по него или да взривяват беемветата му. Която и от двете версии да приемем за вярна, май все не е в полза на Мулти.”
(Цитирам точно тази статия, защото само на половин сантиметър след последния й ред стои рекламата на Мултигруп, онази известната – един лъв, но без корона!, стои подпрян на нещо подобно на герб.)
- Ахмед Доган каза: “Много опасно е да се посегне на най-големия бизнесмен на страната Илия Павлов. Мултигруп е най-големият концерн в страната, частна фирма №1. Ако някой има интерес да изкара Мултигруп мафиотска структура, значи подхожда избирателно. Не съм се виждал вчера с Илия Павлов. Но вероятно днес ще искам да го видя. Искам да се убедя в някои обстоятелства около атентата и евентуално да го направя проблем пред парламентарната група и пред парламента. Но първо трябва да разберем точно мотивите и евентуалните извършители.”

Парламентът?!  Кой парламент?  Нашият? Няма кой да го сезира!
Новото НС три месеца след конструирането си ще отдели време и усилия за приемане на нов Закон за отваряне на досиетата. Чудесна възможност да се завърши тази неприятна работа докрай. Хайде, да не са всички досиета на преките доносници, а само на политическите, но задължително на всички поръчители на такива досиета и манипулаторите с тях. Това обаче означава(ше) да се изхвърлят от фактическата власт - както светла, така и сива – вчерашните комунистически управници на страната. Как го виждате това, а? Какво от това, че половината от депутатите се водят на сметката на Демокрацията? Нали всичките са с двата крака в тресавището на ДС. Няма значение дали заради стари прегрешения или срещу днешни пари. Не били, казват някои. Така ли? Ами, че ако не бяха зависими или свързани с ДС, те нямаше да са в Парламента бе, другари!
Хайде да разгледаме “новия” закон за досиетата. Онзи с който лидерите на “Новото начало” ще се хвалят десетилетия напред и на който “други попречили да се реализира”, пак според тях. Ами, че този Закон още в заглавието си - “Закон за достъп до документацията на Държавна сигурност” – подсказва, че той не е за разсекретяване, а само за достъп. Ама кой да чете! Слушайте поне!

·                      Записано е в закона да се създаде (бъдеще време!) специална комисия и само нейните членове да имат право да изискват от архива на МВР досиета.
- Проверен от времето факт: Едва 10% от целия архив на бившата ДС е предаден в архива на МВР. Другите 90 % се пазят незнайно къде. Вероятно едно копие в склада на гара Искър и съвсем сигурно - друго пълно копие в Москва. Много частични копия държат “наши хора”. Например Драгомир Драганов съвсем безсрамно твърди, че имал списък на 24 доносници в сегашния Парламент (в.”Стандарт” от 31 май 1997), но когато журналисти му го поискали, се оказало, че професорът го “забравил в къщи” (пак от тази дописка във вестника).
- Какво ще стане, ако за членове на комисията по досиетата се изберат проверени другари ?
- Или пък ако ръководството на МВР откаже да даде някое досие, въпреки иска от страна на комисията?

·                      Записано в закона: Резултатите от проверките за принадлежност към бившата ДС на висшите държавни служители и на депутатите се докладват на премиера, който от своя страна ги внася в Народното събрание. Обаче санкции на уличените агенти не са предвидени в Закона. Всичко е оставено на морала и съвестта им.
-  Какво ще стане, ако премиерът реши да не внесе всички имена от списъка в Народното събрание? Има ли кой да контролира дали той, премиерът, не е “покрил” досието на финансовия си министър? Например. Или собственото си досие?
- Ами депутатите? Те биха ли били толкова морални, че да разкрият чрез собствено свое решение собствените си агентурни имена пред обществото? След като са се крили години наред?
- Как ще се казва тази морална сила, която ще задължи агенти на ДС да напуснат парламента, като те са в този парламент именно защото ДС ги е вкарала там? А дали наглото стоене на такива депутати в Народното събрание няма да обезвери съвсем другите депутати, отишли там с мисълта да променят към по-добро българската съдба?
Последният въпрос е почти без значение в предвид броя на депутатите, които не са от ДС.

·                      Законът за достъп до архивите на ДС предвижда процедура за гарантиране анонимността за действащи сътрудници на службите. Което ще рече, че тези, които своевременно са се пребоядисали и изпълняват задачите на новото време, могат да бъдат съвсем спокойни за бъдещето си. Въпреки престъпленията си в миналото си!
Нали не отричате, че винаги е било престъпление да работиш ТАЕН унищожител на съдби и хора, само защото те не мислят, както нарежда ТВОЯТА партия.
Така този Закон на “Новото начало” губи основната си функция и се превръща в обикновен цирк.