1997 ГОДИНА      АПРИЛ – ЮНИ

 когато Иван Костов сменя Стефан СофиЯнски

Започна поредна операция за изземване на незаконно придобитото движимо и недвижимо имущество на… на някои. Ако след нейното завършване беше публикуван списък на засегнати лица и отнети суми, бъдете сигурни, че нямаше да се излагам така – уж история, пък никакви факти. Впрочем два неща правят впечатление. Цялата операция е наречена “комар” и се свързва в медиите само с името на вътрешния министър (в служебното и в редовното  правителство) Богомил Бонев.
Защо така? – Един шеговит отговор: министър-председатели от ранга на Софиянски и Костов могат да бъдат ангажирани само с по-сериозна операция, наречена например “Мухата це-це”. Веднъж да те ухапе це-це и умираш, а като те ухапе комар, купуваш си репелент, пръскаш се с него и повече не те нападат комарите. Ако си едър мафиот! Защото дребните мафиоти не са спирали да ги/се отстрелват по улици и кафенета. Списъкът го има публикуван на моите страници.
Татарчевите истории от първото тримесечие май ще се окажат изпреварващ артилерийски обстрел срещу възобновеното дело “Роко”. Това дело ще опиша сравнително подробно. Макар, че и досега не е ясно, Татарчев ли изпревари Костов или обратното. Впрочем някой да съди Сталин след края на Втората световна война за сговора му с Хитлер преди нейното начало?
Политическите претенции на партии и лица, намиращи се между БСП и СДС, бяха потушени с новия закон за досиетата. Иван Костов изпрати кинжала Едвин Сугарев в Монголия, а Филип Димитров – във Вашингтон. Първанов свърши по-лесното – да разкара крилото на Ананиева и Премянов, но пред Държателя на досиетата и той клекна. На българите това какво помогна?
Както “няма причини доларът да скочи над 2000 лв” (финансовият м-р Светослав Гаврийски и “баща” на Борда, април 1997) и “цените да се повишат до лятото” (бъдещият финансов м-р Муравей Радев пак тогава), това стана.
А иначе 6 милиона и 800 хиляди българи ще избират измежду 4500 кандидати за 240 места в 38-то Народно събрание! Само 10 от кандидат-депутатите са независими. Зад останалите 4490 стоят 35 партии и коалиции. За тази операция се отпускат в бюджета около 5 милиарда лева. (5 милиона деноминирани след 1999 година).
На 6 април 1997-ма започнахме да отброяваме последните 1000 дни до 2000-та година.

ОПЕРАЦИЯ “КОМАР” – ЕДНО, ДВЕ

На един от всекидневните протестни митинги през януари-февруари 1997г. Иван Костов посочи, че според социологическо проучване 70% от българите искат да бъде потърсена отговорност за разграбването на България. Ефектно задържал вдигнатата си ръка с разперени два пръста – Виктория! – и с лента против студа през челото. Имам такава снимка от вестниците.
Да, такава отговорност бе потърсена, но тайно от гражданите и по недопустим от гледна точка на закона начин – куршум в челото (не визирам само Луканов) и лична приватизация на престъпния бизнес. Знам какво пиша. И започвам с излагането на случките, които, доще време, няма да могат да бъдат пренебрегвани с нехайното “измишльотини”.

Служебното правителство на Стефан Софиянски в края на първата си седмица работа (20 февруари) забрани на хора от управлението на Виденов да напускат страната. Според сведенията в печата – 160 души зам.министри, премиерски съветници и членовете на семействата им. Но без нито едно конкретно име!
В същия ден вътрешният министър Богомил Бонев обяви екипа си. Новият главен секретар на МВР се казва Божидар Попов. Макар и запазена бройката – 4-ма заместници, всички са нови лица: досегашният командващ Сухопътни войски ген. Люцкан Люцканов, досегашният шеф на икономическото направление на ЦСБОП полк. Георги Георгиев, полк. Николай Радулов, кадрови разузнавач и полк. Атанас Атанасов, бивш районен прокурор и шеф на РДВР Разград. Самият Богомил Бонев е роден в Радомир, завършил Висшия институт на МВР (някъде около 1980 година по мои пресмятания) и после право в Софийския университет. Възходът му започна през 1991-ва при министър Йордан Соколов, когато стана главен секретар на МВР (и генерал-майор). Напусна МВР заедно с падането на правителството на Филип Димитров след което беше съветник на Петър Стоянов за много кратко време.
В същата седмица 17-23 февруари новият президент Петър Стоянов дава голямо интервю за в.”Капитал”. Там той казва: “Аз във всички случаи заставам зад една операция от типа “чисти ръце”. Вие помните, че аз задължих служебния кабинет не само да започне решителни и твърди мерки с корупцията, не само да изчисти държавния апарат от корумпирани чиновници, но и заедно с органите на правосъдието дз започне незабавни действия по подвеждането под наказателно преследване на лицата, които лично са се облагодетелствали.”
Около това време – дали причина или следствие на горното не зная – лидерът на СДС Иван Костов предложи на президента Петър Стоянов да бъде създаден съвет със специални правомощия, който в “експресен порядък” да подгони организираната престъпност и корумпираните служители на държавата. В същия брой на в.”Капитал” (с интервюто на Петър Стоянов) тази идея на Костов за “българско ФБР” е наречена “лош сън за синдиката на престъпниците”. Редакционната бележка на вестника завършва с думите: “Новата институция ще има нов кредит на доверие, но и стария проблем – как да се защитят антимафиотите от парите на мафията”.
На 6 март президентът освободи ген.Бриго Аспарухов като шеф на Националната разузнавателна служба (НРС) и назначи на негово място Димо Гяуров (на 34 години, станал полковник предишния ден).
Припомням, че Бриго Аспарухов бе назначен на това място 3 дни след Боянските ливади (на 2 септември 1992) лично от Желю Желев, който го направи и генерал. Вероятно и заради активното му участие в свалянето на правителството на Филип Димитров с обвинение в бъдещо време за неосъществен трансфер на оръжие от Македония. Добавям, че роденият през 1945г.  Аспарухов е кадрови офицер от ДС-първи отдел и е покрай Желев вече 6-та година. След още 6 години президентът няма да съществува в политиката, но неговият съветник, вече открито от БСП, ще бъде предложен за неговия си пост на “съветник” при Симеон II.
Тази смяна в НРС е коментирана от един “писател” - Димитър Шумналиев така: “Още от времето на хан Аспарух все ще се намери един Димо Гяуров, който да измести професионалиста” – в.”Труд”,11.03.1997. (Каква непонятна глупост.)
Докато чакам официалното обявяване на операция “Комар-1”, да спомена, че с решение от 6 март 1997г. правителството на Софиянски направи задължително използването на касови апарати за всички търговци на едро. Това засяга 500 хиляди фирми в страната и беше записано като решение още преди три години в закона за ДДС.
На 7 март петък “десетина мерцедеса паркирали пред вътрешното министерство и от тях излезли Красимир Маринов – Големия Маргин, Младен Михалев – Маджо, Дмитрий Минев – Руснака от СИК. От шефовете на ВИС били Чавдар Писарски и Николай Цветин – Близнака.” – цитатът е от кадесарския “Континент”, 8.03.1997г. МВР-шефът Богомил Бонев си говорил час с шефовете на групировките СИК и ВИС, “съобщават осведомени”. Успокоителното е, че срещата се е състояла при Бонев в министерството, а не на мафиотски терен.
В следващата сряда – 12 март Бонев ще привика при себе си и шефовете на застрахователните агенции “Спартак” и “Аполо-Болкан”. “Ще им дадем последен шанс да покажат не само на думи, но и на дело, че късат опашката на гущера. Тази седмица не покажат ли с дела, ще считаме, че те не са готови да се легитимират като почтени бизнесмени. Те трябва да си платят данъците, но не ме карайте сега да ви казвам колко са им данъците.” – тези празни думи на министър Бонев са цитирани от вестник “Труд”, 11 март 1997г. (Празни думи, защото след две години ще си отиде Бонев, а застрахователните босове – не. И няма да си платят данъците, без значение колко са големи.)
Същата информация - че на Богомил Бонев му предстои среща със застрахователните босове – е изведена в заглавие на в.“Демокрация”: МВР даде ултиматум на “борците” (подчертаното е от мен – Х.Р.)
Видя ми се много интересна една статистика в “Труд” от същия ден: “90 на сто от возилата, застраховани в трибуквените компании, се намират при кражба”. (Имах си хас – едни техни хора ги крадат, други техни хора ги “намират”.)
Вестник “24 часа” (11.03.1997г., Лили Попова и Велислав Русев) оригиналничи по друг начин: “Наблюдатели на процесите твърдят, че СИК  и “Интергруп” първи са се ориентирали в новата ситуация. Може би процесът на очистване при тях щеше да протече по-бързо и по-гладко, ако не се беше сменила властта след 10 януари. Обезценяването на лева изяде много от позициите им в левове, а скъпотията отблъсна даже верни техни клиенти. Така че силовите компании естествено ще си откъснат опашките и без да им го казва Бонев.”
На митинга за откриване предизборната кампания на СДС – 23 март, синият лидер Иван Костов бодро обеща: “Ще сложим край на мафията и престъпността”. Бъдещият финансов министър, засега само член НИС на СДС, Муравей Радев и той да не остане назад (в.”Стандарт”, 27.03.1997): “Ще отрежем сенчестия бизнес. Червените икономически образувания ще бъдат лишени от достъпа до парите.” (Само червените ли, бе Муравей?)

Долу по места не са така убедени. Например шефът на ДНП полк. Славчо Босилков след ден е казал (според в.”24 часа”, 26.03.1997): “Повечето организатори и някои извършители на поръчковите убийства са ни известни, но не можем да ги осъдим. При разследването на такива престъпления са използвани подслушване и видеозапис, които съдът не приема за доказателство.”
Я, бре! Че кое нашият Съд може да признае за доказателство, ако отхвърля аудио и видео улики? Може би престъплението трябва да се извърши в самата съдебна зала пред очите на съдиите? Щото и самопризнанието не върши работа – подсъдимият може да заяви на делото, че тези самопризнания са изтръгнати със сила и да се откаже от тях. Да живее Конституцията от 1991 година!
Бонев щял да променя нормативната уредба на МВР, за да влезат аудио и видеозаписите като доказателства в съда… Много поздрави Боневу от Конституцията и нейните бащи! А иначе Вътрешни войски стават Жандармерия, Гранични войски – Гранична полиция. Голям праз!

На 27 март операция “Комар 1” започна.
“Барети просваха на пътя железни шипове и спираха всички луксозни автомобили.” - Не се шегувам за начина на спиране на лимузините, вдигнатата полицейска палка не ги впечатлявала.
(Цитирам брой 6 от 28 март 1997г. на новия вестник “Сега”. Негови основатели са Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Милен Марчев. Последният му е главен редактор. Повечето вестници имат средния нормален формат. Само “Дума”-та е голяма, а този вестник “Сега” е в малък формат – наполовината от средния. Тази разноликост във вестниците ще преживее малко време. Скоро и форматите им ще се уеднаквят като информацията в тях.)
Нататък по в.“Сега”: “Собствениците  на лимузините получавали призовки да откарат колите в поделението на баретите във “Враня”. За да вземат колите, собствениците трябва да покажат документ за произхода на парите, с които са ги купили, и тапия за платени данъци. До обяд в четвъртък са прибрани 64 коли, обяви ген.Бонев. Между тях има автомобили на банки и държавни учреждения. Следващата акция на полицията засягала вилите и къщите.”
Въздъхвам дълбоко. Коя демократична конституция ще разреши да ти вземат колата на улицата, без да си извършил пътно нарушение или без да си търсен от полицията за нещо значително по-сериозно? А кой богат глупак ще си вземе частна лимузина, ако може да я купи за собствената си банка и тя, банката, да плаща всички разходи по колата? Или пък как ще се оправи ген. Бонев с онзи наглец от село N-ско, пред когото данъчните власти вдигнали ръце, понеже той твърдял, че поправяйки дувара на дядовата си къща, намерил едно гърне с половин милион долара? (Не се шегувам, случаят е истински, от миналата година. Вестниците естествено не уточняват намерените в гърнето долари книжни ли са и от коя емисия са.) А как в демократична държава някой друг, освен съда, може да конфискува каквото и да е имущество?
Смехории. По-смешни работи от татарчевите чували.
Пак 28 март, вестник ”Демокрация”: ,,“Бийтълс” и бийт-културата бяха учителите, пред които аз и връстниците ми се прекланяхме в своя бунт срещу идеологическите догми, си припомни президентът пред 3000 студенти от всички вузове в Пловдив в аулата на Висшия селскостопански институт. На въпрос защо през изминалите седем години България не успя да се приобщи към семейството на европейската цивилизация, той отговори, че никой не би могъл да върви напред, ако е разкрачен между неясните идеологически схеми на Изтока и ясния Запад. На изпроводяк президентът изпя любимото си парче на “Бийтълс” “Лет ит би” под акомпанимента на студентка от АМТИ.”
В съботния брой на “Демокрация” от 29 март 1997 прибраните в МВР лимузини вече са 260! А водещото заглавие на същия вестник е “Подхващат уличната престъпност”
Зачитам се в публикацията. “Как да противодейства най-ефективно на уличната престъпност, обсъжда вчера на национално съвещание ръководството на МВР с шефовете на всички РДВД и на службите на министерството. Започва обучение на полицаите на всички нива за прилагане на т.нар. бързо производство. Бе отчетено, че има изкривяване на информацията и заповедите по пътя им от висшите началници до изпълнителите. В отделни случаи Икономическата полиция прекратявала разработки на бизнесмени срещу пари, станало ясно на съвещанието.”
На 9 април “Демокрация”-та успокоява: “Главно данъчно управление при М-во на финансите изгражда в момента електронно-изчислителен център. Една от приоритетните му задачи ще бъде да събира и обобщава данни за 500-те най-големи данъкоплатци – юридически лица в България. Списъкът се уточнява с участие на експерти от МВФ. Целта е държавната хазна най-после да започне да се пълни. По най-груби изчисления дългът на едрите данъкоплатци към бюджета днес е 350-400 млрд.лв.” – Статията е надсловена “Акция “Комар” надява кадифени ръкавици”.
В средата на април беше обявено започването на операция “Комар 2” – за проверка на имуществата на 180 души, чието имотно състояние се разминава с декларираното. “Проверките на имуществата полицията започва съвместно с данъчните власти, а резултатите от тях ще се изпращат в прокуратурата. Министър Бонев знае, че кипи оживена нотариална дейност по прехвърляне на имущество на роднини и подставени лица и предупреди, че следите не могат да се заличат.” – вестник ”Демокрация”.
Следите остават! Ако има кой да разреши на интересуващите се да тръгнат по тях. Операция “Комар” ще бъде прекратена.

РОКО И НЕГОВИТЕ БРАТЯ

Анна Заркова в “Труд” от 19 април 1997: “Най-сетне МВР дръзна да извади от анонимност родната мафия, назовавайки имена на депутати, магистрати и полицаи, обслужващи гангстерската групировка на Ерджан Рашид. Така бе пуснат демонстративно маховикът, отмерващ времето до обещаното от сини политици погребение на криминалната държава. Познавачи на нашенската Темида прогнозират обаче, че маховикът може и да се обърне срещу вътрешното ведомство. Фаталният обрат е по силите на 28-те мафиотски фамилии, контролиращи всички окръжни градове.”
Избрах този цитат за начало поради две причини. Едната можете да минете като заядлива – не оставате ли с впечатление, че генерал Заркова не съчувства на ген. Бонев и не желае много една негова победа? Другата причина обаче е зловещо–престъпна - Заркова знае, че за всеки окръжен град отговаря една мафиотска фамилия. И си мълчи! Що не каже имената на мафиотите на “сините политици” и на “нашенската Темида”?  Тя от другата България ли е? Ерджан Рашид-Роко е един от тримата братя от мафиотската фамилия, контролираща окръжния град Кърджали. Турската фамилия на мафиотите и този град, бастион на ДПС, няма как да не свържете с Ахмед Доган!
Но първо историята. Името на средния брат Ерджан (Роко) нашумя в навечерието на местните избори през късната есен на 1995-та, когато в центъра на града 19 негови бодигардове се стреляха с пистолети с други още толкова от бургаската охранителна фирма “Стил 69”. Петима бяха ранени, включително и самият Роко. Намерени били няколко незаконни пистолета (“Макаров” естествено), взрив… Роко обаче преспа само няколко нощи в килията и купи свободата си след депутатска намеса и с прокурорска благословия. Ако си спомняте, един негов бодигард Дамян Дамянов уби с бухалка по главата посетител на бар “Париж”, собственост на Роко. След което получи само 2,5 години затвор. Самият Роко, освен стрелбата в центъра на Кърджали, има 8 други преписки и 3 следствени дела. Всичко потулено и снето от отчет.
(Тези данни не си ги измислям. Преписвам ги от вестниците “Труд”, “Демокрация”, “24 часа”, “Континент”. Различията в материалите им са съвсем незначителни. Разликата се състои само в това, че за тълкуването на фактите различните вестници дават думата на различни хора. Но за това по-надолу.)

Сега за новата Рокова изцепка. Причината е разпространение на фалшива валута. Че Роко внася фалшиви долари и немски марки от Турция, които разпространява в собствените си обменни бюра в Кърджали, се знаело от преди 3 години.  Само че нищо не можело да се докаже, защото изтичала информация от прокуратурата за готвените спецакции на полицията. С идването на новия “син” МВР-началник нещата се променили.
На 14 април 1997г., понеделник рано сутринта, барети от ЦСБОП нахлули в къщата на Роко и го извели по пижама. “Труд” е преброил “поне 1000 сеирджии, които аплодираха на импровизиран митинг пред бар “Париж” силовия арест на боса, контролиращ престъпния бизнес в района”. Антимафиотите намерили в дома на Роко фалшиви 413 200 DM и 20000$. Плюс “пистолет със заглушител, два автомата с изличени номера, голямо количество боеприпаси, солидно количество злато и бял прах, който се изследва дали не е хероин”. Само ”Демокрация” разказва любопитни подробности за това как новият министър Бонев успял да надхитри къртицата в Прокуратурата. За шеф на полицията в Кърджали той назначил “Димитър Ташков (Ташев според други вестници), чийто син е шеф на личната охрана на Роко. Това приспало вниманието на заинтересованите и е направило възможно успешното провеждане на акцията срещу Роко в понеделник”.
Пак от “Демокрация”: “Изненадващо по същото време Ахмед Доган, който е на предизборна обиколка в Кърджали, отмени насрочената среща с избиратели и свика извънредна пресконференция, на която съобщи, че реакцията му е в знак на протест “срещу бруталните действия на МВР”. Лидерът на ДПС нарече акцията на полицията “демонстрация на сила и бруталност, защото има бити хора и къртене на врати”. Това е стил, който ме плаши, каза Доган и намекна, че полицейските действия съдържат етнически елемент. Той съобщи още, че е говорил по телефона с президента Петър Стоянов и след неговата намеса операцията била прекратена.”
Не знаем как е било. Но този път по-нататък разказва “Континент”: “Точно в 11,16 часа Роко беше изведен от кърджалийския арест под силен конвой. Шест БМВ-та,един мерцедес и едно ауди екскортираха нашумелия бандит. Част от прозорците на леките автомобили бяха леко спуснати и от тях се подаваха дула на автомати. Роко вероятно се е возил в брониран мерцедес, взет назаем от НСО. МВР постави засилена охрана, за да предотврати евентуално покушение срещу Рашид или опит за неговото освобождаване. В края на седмицата се чу, че се готви убийството на Роко заради тайните, които знаел.”
Какво знае Рашид?

·                  “Труд”, 16 април 1997: “Видимата част на скандалното фамилно богатство е верига от заведения, игрални зали, заложна къща и бюро за обмяна на валута. В бар “Париж” отсядат често и Ахмед Доган и различни други личности от високите етажи на властта.”

·                  “Труд”,19 април: “Целият град Кърджали коментира с възмущение факта, че Роко и главният прокурор са били на една маса в резиденция “Кърджали” на 14 септември м.г. (1996). От рецепцията на частния хотел вчера заявиха, че от месец персоналът е сменен и нямало как да се провери на тази дата кои са били клиентите.”

·                  “В.”Континент” публикува хипотеза, че скандалният милионер е финансирал с фалшива валута предизборната кампания на ДПС. Пресцентърът на МВР изобщо не коментира това, но съобщи имената на гостите на Ерджан на 14 септември 1996г. Според в.“Демокрация” там са били: “тогавашният и.д. прокурор на въоръжените сили Николай Колев, варненският окръжен прокурор Георги Аврамов, окръжният прокурор на Смолян Славчо Кържев (тогава се взема решение той да стане районен прокурор на София), Павел Лилянов – шеф на районната митница-Свиленград, Лазар Базлянков (Базляков според други вестници) – районен прокурор в Кърджали, Елисавета Пенчева – зам.окръжен прокурор, Олег Атанасов от служба “Сигурност” на РДВР, Евдоки Докимов – бивш служител на РДВР-Варна.”

·                  Точно в този цитат отсъства името на Иван Татарчев. Той се споменава като част от тази компания по-надолу в репортажа. Защо Татарчев е отделен, дали е вярно изобщо написаното за него, ще съдим по косвени доказателства: (подчертаното е от мен-Х.Р.)
- Изявление на бившия районен прокурор на Кърджали тогава, сега вече на София, Славчо Кържев, в.”Труд”, 19 април 1997година: “Научих, че главният прокурор Татарчев ще бъде в Кърджали и отидох там (на вечерята в резиденция “Кърджали” на 14 септември 1996), за да се видя с него и с колеги. Нито съм знаел кои ще са там, нито го познавам този Роко. Пък и не е следвало да се обсъжда кадровият проблем на Славчо Кържев, тъй като предложение за назначаването ми за районен прокурор на София бе направено още през юли. А срещата става чак през септември.”
- Изявление на Главния прокурор на Републиката Иван Татарчев, пак в този брой на”Труд”: “Не съм получил никакви документи или доклад по случая “Роко”. Още повече, че не познавам този човек. Това, което четох по вестниците, е толкова смехотворно, че не подлежи на коментар. Още по-смешно е за това събрание, където се било решило под ръководството на Роко, кой да бъде прокурор на София.”
- Изявление на Главния прокурор по телевизията, Канал 1: “Бях в Кърджали, но на сватбата на свой колега, а не на тайна сбирка.”
- Още Татарчев във в. “Демокрация” от 18 април 1997: “Нека ми предоставят имената на замесените, защото не може да се говори, без да има основания. Ако действително има такива длъжностни лица (които са били на една маса с мафиотски босове), те ще си понесат съответната отговорност.
Работата обаче стана дебела. Богомил Бонев заплашил с оставка, ако кабинетът не гласува декларация в защита на акцията, защото “бил подложен на силен натиск от прокуратурата и Ахмед Доган” (в.”Капитал”,21.04.1997). “Предпочитам парламентът да се произнесе за случая “Роко”, каза вътрешният министър Бонев в Министерския съвет вчера.” Този факт е позволил на вестника да резюмира, че “Бонев обяви мафията за надпартийна”.
Вестник “Капитал”,21.04.1997, (отбелязвам, че този вестник е сериозен източник, когато става дума за икономика и пари) твърди, че “през януари на Татарчев бяха предоставени доказателства за престъпната дейност на Роко, тогава обаче всичко потъна някъде”. Ако това е вярно, необяснимата Татарчева активност около и след Новата 1997 намира едно свое обяснение – новата “синя” власт атакува неговите позиции, Татарчев плаши “червените” с проговаряне, осигурявайки по такъв начин своята сигурност.
Продължавайки по тази линия на разсъждение, може да си обясним (едно от възможните обяснения пак подчертавам) защо “случая Роко” се забрави след есента на 1997-ма и защо Татарчев доживя края на мандата си през 1999-та. И нищо няма да му се случи след това.
Преди да разправя края на историята “Роко и неговите братя”, трябва да доведа до точката на кипене и третия елемент на триадата “Мафия – съдебна власт – досиета”.