Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03 20:28 - НИЕ-406 Явлението 4 февруари 1997
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове:
0



ЯВЛЕНИЕТО  “4 ФЕВРУАРИ 1997”

 

Вестниците от 28 януари 1997 са пълни с предсказания, че “президентът дава днес мандата на левицата”. Познаха! В този ден следобед Стоянов връчи мандата на БСП. Пое го издигнатия от нея кандидат за следващ премиер Николай Добрев. Който СЕГА каза: “Подавам ръка на всички талантливи българи, на всички политически сили и настоявам заедно да изготвим антикризисна програма.”
Как си го представя това единение след оня побой?
А и доларът стигна до 1300 лева за бройка.
“Имаме готовност да реализираме мандата”, каза уверено Георги Първанов. “Има достатъчно хора от опозицията, които ще гласуват за нашия кабинет”, заяви земеделецът по книжка Драгомир Шопов.
Президентът Стоянов: “Обстановката в страната е взривоопасна. Аз все пак се надявам в едно, че мандатът на левицата по начина, по който беше широко оповестен – мандат на коалиционна и високоекспертна основа, ако не се осъществи, а той вероятно няма да се осъществи в този си вид точно поради обществените настроения, ще бъде върнат.” (Завъртяно казано. Прочетете пак, цитатът е точен и кажете, според вас, каква е позицията на президента. Той одобрява ли или не одобрява връщане на мандата? Кажи го ясно бе, Петре. Президент си вече.)

На 29 януари профсъюзите на Тренчев и Христов започнаха генерална стачка. Миньорите от Бобов дол тръгнаха към София, железничари спряха влаковете по централни направления, столичните таксиметрови шофьори надуха клаксони и тръгнаха с виолетови знамена да агитират по улиците. Там около 5000 академици от БАН (така пише “Труд”) ги приветстваха. Лекари от “Пирогов” отказаха  операциите, изхвърлиха на ръце шефа си от кабинета му и преградиха няколко възлови кръстовища; насилствено затворени с тежки машини бяха КПП-тата в Русе и Петрич. Дойде редът да “въстане Дупница”– с месец закъснение, но пък бойко. Кметът Панчо Панайотов изнесъл бюрото си на барикадата чак. “Нефтохим” Бургас се включи също. Госпожа Такева Янка призова своите членове от СБУ да не пишат оценки на учениците за първия срок. Пенсионери от Смолян се остригали нула номер в знак на протест. Продавачите от Женския пазар в столицата обърнали кантарите с дъната нагоре. Надпис “Стачка” бил провесен и на обществената тоалетна на пазара, съобщава малкият часови вестник. Доларът удари 2000 лева в сарафските бюра.

·                      Буратино покани Симеон II за шеф на още неродения валутен борд в България и предложи генерала Пешлеевски за премиер на програмен кабинет.

·                      Волен Сидеров, в.”Пари”: “Оставам с впечатление,че опозицията не е наясно как да действа, при положение, че Николай Добрев състави правителство, макар това да е вече почти факт.”

·                      Соломон Анжел бил арестуван, “съобщиха вчера източници от прокуратурата” (“24 часа’’)

·                      По “Дарик” радио професорът Тодор Вълчев съобщи, че от ДСК  за два дни били изтеглени близо 2 милиарда лева.

·                      Издателството “Труд” до края на годината ще издаде голям справочник  “Кой кой е в България” - “амбицията е обемния том да съдържа името на всеки известен или утвърдил се в своята област нашенец – от Тодор Живков до кукувците Слави Трифонов и Камен Воденичаров”, пише в “Артруд” (седмично приложение за културата на Тошо Тошев).

На 30 януари вестник “Труд” публикува интервю на Валерия Велева с Николай Добрев. Ето две извадки от там:
- “Ако сега в нас не надделее българското, националното, родолюбието, ако не забравим политическите си различия, ако не се откажем от партизанщината, ако не тръгнем заедно да си сътрудничим и не намерим съгласие – после историята няма да ни прости.”
- “В нощта на 10-11 януари имах възможности и законови прерогативи да използвам сили и помощни средства, които биха разпилели онази част от протестиращите, които системно нарушаваха законите в тази нощ. Не го направих.”

·                      Пак там един друг известен – Мир Богоев – рекламира нова атракция в столицата. На 4-ти километър, при колелото на стария път за аерогарата, израснала грамада от камъни срещу комунизма. “Само за осем минути петима протестиращи хвърлиха камък на вече двуметровата грамада. Пръв към грамадата приближи господин, който слезе от маздата си с камък в ръка. След човека с маздата от тролея слязоха момиче и момче с барабан. Следващите две жени край столичната грамада бяха две туркини.”
Каква красива постановка! Представители на бизнеса, на младежта и на етноса! А иначе няма грамада. Оттам минавам за работа с тролея всеки ден. Гледах, но не видях никаква купчина камъни. Камо ли грамада.

·                      В. “Дума” от същия този 30 януари съобщава бодро с големи букви на 1-ва страница “Двойно се увеличават пенсиите и заплатите”. Там чета: “Компенсирането на доходите на населението трябва да бъде обезпечено с гласуването на закон за авансово изпълнение на бюджета за 1997г.”

·                      Спокойно! “Апокалипсис не може да има, защото комисията по цените има отдели по цените във всички градове”, е казал Димитър Гривеков, бос на националната комисия по цените.
Безполезни изкопаеми от стари времена.

·                      Стефан Продев (в една от последните си статии на партиен идеолог): “Не падаме на колене, а подаваме ръка. Докато улицата лудува и дюдюка, негова милост (Николай Добрев) търси под дърво и камък онези специалисти и патриоти, които биха му помогнали да състави един нормален кабинет. Сега улицата реве, танцува и стачкува, но след няколко месеца ще захапе опашката си. Изборите няма да я нахранят. Те само ще ограбят и последните й стотинки, след което ще настъпи пълният й икономически и социален колапс. От нас се искат разум и воля за действие. И търпение. След това, когато България ожъне нивите си, можем да мислим за всичко друго. За предсрочни избори, за нов парламент, за нови политически схватки. Правителството на Добрев трябва да поеме своя път.”

На 2 февруари вечерта ИБ на БСП и ПГДЛ на съвместно заседание решиха да предложат политическо споразумение между парламентарно представените сили за съставяне на коалиционен кабинет, който да работи до края на април, а след това да бъде трансформиран в служебен. Условието е БСП да участва с министри, а мандатът да не е на СДС, а на трета политическа сила. Съвещанието предлага предсрочните избори да са през юни.
Ахмед Доган взе следното отношение: “Ако президентът предложи гостоприемството си, ще се отзовем, но това трябва да стане след като бъде обсъдено от Политическия съвет на ОДС. По покана само на Първанов, на консултации няма да отида.”
Руска парламентарна делегация, водена от председателя на руската Държавна дума Сергей Бабурин, пристигна у нас “Съдбата на България сега се определя в голяма степен от външни фактори и руската визита затваря кръга от посещения на представители на европейските сили, които изразяват позиции по преодоляването на българската криза.”, е казал БСП-депутатът Иван Генов, според в.”Демокрация” от 3.02.97.
Къде другарят Иван Генов е виждал през последния месец други “представители на европейските сили”, в.“Демокрация” не пита. За нея най-важното е (на цели 4 страници), че “Дупница стана барикадата на демокрацията”. От “въстанала Дупница” говори ново лице - Стойчо Кацаров.

През целия ден на 4 февруари ПГДЛ е заседавала. Какво точно се е обсъждало по темата, не се знае. Не пише по вестниците. До 14,15 часа по “Дарик радио” пускаха непрекъснато песента “Тайсън кючек” – “Седем, осем и ще си паднала”. В тази минута някой заплашил радиото с поставена бомба. Музикалният редактор веднага смени Трифоновата песен с песента на Камен Воденичаров “Аз съм тук, не съм избягал”. В 15 ч. президентът Стоянов насрочва заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. След четири часа, чак в 7 вечерта, държавните медии разпространиха съобщението, че всички политически сили се отказват от своя мандат за съставяне на правителство и се отива на избори през втората половина на април.
Тази действителност ще бъде представена малко по-другояче още на следващия ден. БСП ще припише като собствена заслуга, че се е отказала от мандата, макар да е ясно, че е била принудена. ОДС ще забравят, че са отстъпили от своя 10-то януарски ултиматум да завземат властта. Така и ще бъде записано в “народната памет”. Какво да направя – в България никой не си признава, че е отстъпил под натиска на обстоятелства. Все трябва да бъде записан като “победител”!
Сега вижте как преставят своята истина социалистическият вестник “Дума”, независимият (по негови твърдения) в.“Новинар” и станалият “син” през последното тримесечие вестник “Труд”.
В.“Дума”:
- “Добрев върна мандата” пише с големи букви на 1-ва стр. (Забележете: Добрев, а не БСП!) Нататък: “Още сутринта П.Стоянов е поискал предварителна среща с Добрев, научи “Дума”. Той обаче отиде при президента с Първанов към 12ч.  Добрев носеше две папки – едната с отказ от мандата, другата с проектосъстава на МС. Добрев е сложил двете папки пред Петър Стоянов и е заявил, че сега на ход е президентът. Стоянов е признал, че не е готов да състави служебно правителство веднага и силно съжалил, че трябва да се разпусне парламента.”
- Таня Генева: “Няма друга такава държава в която престъпникът безнаказано, гордо и обмислено плаща, командва и дирижира политиците. Не съществува друга държава в света с толкова овластени с народен вот престъпници. (Кого визирате Генева? Управляващите с народния вот сега са Виденов и С-ие. Т.е. БСП. Кой плаща, командва и дирижира политиците? Аз ли или баба ми? Както казваше впрочем тя: Кой ми ака в гащите?) Няма друга държава, в която държавата не иска да е държава, а слугиня. На 5-6 бивши шестаци, нахлупили върху заплешивяващите си нагли черепи бейзболни шапки. (Изключително точен портрет на Доган. Той и след години ще продължи да си ходи с бейзболна шапка. Няма ли кой да му каже, че е разкрит. Кои са останалите 4-5 шестаци? А сред тях има ли хора със сламени шапки?) Държавата е криминална. Държава няма. И никой не иска да я има. Нито Клинтън, нито Елцин, нито Камдесю (в момента представляващ ЕС), нито невинният като бебе Виденов, нито заложникът на бейзболните шапки Ваньо от Драгоман (Иван Костов, със сламената шапка - аз). Има един Петьо (Петър Стоянов – пак аз), който иска 5 години да живее комфортно като всенароден любимец – и с това се изчерпва държавническото му мислене. И един Кольо (Николай Добрев), дето токущо си тегли една майна с тъпата илюзия, че така спасява държавата. Държава няма. След три години идва
XXI век. Бог да пази децата ни. Кольо, кажи истината. Заради децата ни.”
- Епиграмата на деня носи посвещение “На Иван Костов”. Ето я: 
”Тоз, който си пада по бой за изгода, той не умира – праща народа.”
- Като се има предвид, че за “Дума” Костов и Стоянов са от един отбор - “отбора срещу народа”, как да си обясним следното написано:  “Петър Стоянов е държавен глава и главнокомандващ. Това е тежка отговорност, особено в момент като днешния. За да намери някакъв път в сегашната пълна политическа джунгла, са необходими не само опит, бърз ум и способност за ориентация. Нужен е и кураж. Може би президентът Стоянов го има.” (Подписала се е някаква Михайлина Димитрова. Много прилича на псевдоним.)
В.”Новинар”:
- В редакционен коментар Пенчо Ковачев се загрижил така:  “Новите лидери на БСП Първанов и Добрев проявиха държавническа мъдрост и не допуснаха кървава вакханалия в страната. И срещу им веднага скочиха “здрави сили” с емблемата “Виденов”. Сега е моментът Добрев, Първанов и нормалните около тях да докажат, че БСП е национално-отговорна партия, а не болшевишка група от конспиративни заговорници. Иначе рискът е голям – хардлайнерите ще си отидат в БКП-майката, но БСП отива на майната си.”
- “ПК “Екогласност” не се чувства обвързан с отказа от мандат от страна на Николай Добрев, заявяват коалиционните партньори на БСП в декларация. Решението било само в полза на спекулативния капитал. Левите еколози обаче щели да положат усилия да останат лоялни към левицата.”
- “Нелегитимният Синод на дядо Пимен обявява 9 февруари за ден на национални пости.”
- “Стопанският живот в Украйна през 1993-1994 години бе по-зле от българския сега, но за 2 години страната ни се справи с кризата. Това заяви украинският посланик у нас Александър Воробьов.”
- Карикатурата на “Новинар”: Приказват си калинката и кокошката. Калинката: Аз нося щастие. Кокошката: аз пък нося яйца по 120 лева едното.
В.”Труд”:
- Първа страница, 5-сантиметрови букви: “БСП сдаде властта”. И още: “Площадите ликуват. Мощни скандирания “Победа!” кънтяха до Младост, Люлин и Обеля. Просълзен от радост, Иван Костов запя “Шуми Марица”.”
- В редакционната “позиция” Никола Кицевски пише:  “България победи”. След което препоръчва на новите управници да хванат веднага мотиката. (Мотиката е без кавички. Просто социалистическо селянче е този Кицевски.)
- Димитър Езекиев: “Студенясали, достойни граждани завардиха улици, площади, ж.п.линии и магистрални пътища. Такава гражданска мощ българите никога не са проявявали. Срещу тях БСП има само овехтели срички и съсухрени следовници. Може ли БСП да приеме за себе си такава съдба. Ясно е: днес не може, утре, разобличена до голо от гражданското общество, тя ще подгъне колене и ще се срине на мястото си. Дните на търпение са вече история. Чудото стана!”
- На онзи Бабурин, дето води руска делегация в България в тези ужасно важни дни, “Трудът” е отделил 3-сантиметрови букви на втора страница: “Бабурин: България да не се опитва да суче от две майки.” И допълва: “Президентът Петър Стоянов въпреки напрегнатия си вчерашен ден (4 февруари) също успя да разговаря с руската делегация.”
- Карикатурата на вестника е на Рачо Рачев. Едно куче е лапнало кокала. Други три му се молят: “Пусни го както БСП, бе”.

·                      Само “Труд” открехва тайната около проектосъстава на кабинета “Добрев”, който е бил във втората, запасната папка на бюрото на Стоянов. Името на кандидата за МВР-шеф било ген.Сава Джендов, а за военен министър се готвел ген. Любен Петров. И веднага до тази информация вестникът на Тошев, много необичайно за него, услужливо ни предлага истината: “Ген.Сава Джендов е носител на орден “Народна Република България I-ва степен”. Това е било “за особени заслуги в осъществяването на възродителния процес. Поверителният указ на Държавния съвет е с номер 1313 от 17 април 1986г. и е подписан лично от Тодор Живков.”
Ще цитирам накрая едни думи, чути по “червеничката” Нова
TV на 4 февруари (предаването беше “Откъде-накъде”): “Хвърлен камък се забравя, но отказан мандат – никога”.
И това, че Максим би камбаните на “Александър Невски” по обед на 5 февруари и отслужи молебен в чест на победата, също не се забравя.
И думите на Великия Жорж: “Трагедия за България е, че тръгваме към пропаст. С оттеглянето на БСП, БББ става втора политическа сила и главен опонент на СДС.” – също
Тарикати всякакви. Някои дори не можеш да различиш от лудите.

·                      Съвсем неочаквано започнаха “армейски вълнения”.
На 9 февруари (неделя!) “в столичния квартал “Полигона” (?) недоволни офицери и техните съпруги се събрали на спонтанен митинг”– цитат от понеделнишките вестници. Причината? При компенсиране на доходите във връзка с инфлацията Виденовото правителство е дало на държавните служители 100-процентно увеличение на заплатите. На всички без военните, които получили само 60%. И те се обидили!
(Малко математика в скоби. Една заплата от 80 долара, увеличена двойно, става 160 долара. Заплата от 150 долара, увеличена с 60%, става 240. Преди компенсациите разликата между двете заплати е 70 долара, а след компенсирането тя вече  е 80.)
Kогато Виденов си затръгвал, той постъпил “византийски” с армията (цитатът е от “Капитал”) – и на тях обещал 100% компенсации. Хубаво де, ама изтекла вътрешна информация, че новото служебно правителство нямало да даде тези добавъчни пари. Обикновените цивилни знаят, че пари няма и не биха се “обидили”. Обаче военните винаги са били глезените деца на нашата държава.)
В понеделник – 10 февруари – преподавателите и слушателите във Военна академия отказали да влязат на занятия “заради погазване на военния закон във финансовата му част.” В следобеда те вече се били събрали под прозорците на Президентството. “Да изпушат по една цигара”! 400-500 души според информирания печат. Адвокатът президент обещал въпроса да се реши другата седмица и военните се разотишли. На другата вечер дошли пак. 800 според вестниците. Добре де, ама пари няма. Какво като няма? За нас трябва да се намерят, категорични били офицерите и техните недоволни съпруги. И на 12 февруари вече четем: “Заплатите на военни и полицаи удвоени”.
Как завърши всичко това? Не зная, макар да е ясно. Има обаче нещо много по-важно от тези изядени, нахалост за обществото, пари. Само след 5 до 6 години армията ни от половин милион ще се стопи до 100 000. После до 80 хиляди, до 50 хиляди, до нормалните 35 хиляди. И правилно никой в гражданското общество няма да заплаче за Тях. Още днес това е видно. Две доказателства:
- “24 часа, 13 февруари 1997: “Офицерите изнудиха обществото и заплатите им са увеличени, но това няма да ги направи по-достойни, се казва в открито писмо на Комитета на родителите и близките на загиналите и пострадалите в казармата. Високите офицерски заплати няма да нахранят гладните български войници. Най-важното е, че така изобщо няма да се промени състоянието на Българската армия, твърдят войнишките майки.”
- “Капитал”, 17 февруари 1997: “Не знам дали информацията ми е достатъчно точна, но тези “превратаджии” май са предимно “небойни” и тиловаци. Срещу кого ще правите преврат бе,калпазани? Срещу идващата демократична власт ли!? Или искате да наливате вода в разкапващата се червена мелница! Това ли е целта – кажете го открито. Засрамете се от народа си! И не си играйте с огъня, за да не изгорим общия си юрган заради дребната ви бълха. Разбира се, че трябва да защитавате правата си, но недейте да показвате мускули точно сега, след като две години спахте като буби. Офицерската чест се защитава основно в боя и, на второ място, с безупречно поведение в обществото.” – подписал се дипл.ик. Велизар Димитров от Русе.

·                      Инженерите и техниците в държавната БГА “Балкан” получават по-високи заплати от другите обикновени инженери и техници. Обаче и те започнаха стачка. Искат 200 долара заплата. И замеряли пристигащите за сутрешната смяна на 12 февруари свои колеги със стотинки. Заплашват, че скоро няма да хвръкне нито един самолет. Като начало новото правителство вкарва в компанията Стопанска полиция. Ще последват уволнения. (Но не и съдебни присъди.) След година време правителството на Костов ще продаде държавната компания на някакъв евреин. Гад. Тогава служителите на компанията ще видят кон боб яде ли.

·                      Стачкуват и телевизията, и радиото. Държавните. Имах си хас, да не е така. Нали телевизията и радиото това сме “ние”, представени визуално и звуково. Дори тези управляващи, дето си отиват, да се държат до последно, идва моментът в който Новите сменят директорите на БНТ и БНР и шефовете на отдели и започва “нов етап”. Докато обществото се лашка от крайно ляво до крайно дясно и обратно, така е било и ще бъде.
Само че сегашната стачка не е баш такава. Вярно е, че БСП пак е “силно разтревожена от проявите на анархия”, а демократичните сили “протестират остро срещу цензурата”. Обаче директорът на БНТ, дето стачкува и пуска вместо новини песента на “Бийтълс”
Let it be, се казва Иван Токаджиев, а директорът на БНР, дето уволнява Борислав Джамджиев, а оставя себе си, е Вячеслав Тунев. И преди го писах по повод на миналогодишните радиопротести – нещо не ми се връзва. Не можеш да различиш кой син, кой червен. Всички веят знамена, а когато те се веят, в структурите влизат най-големите мръсници.

 

ОЩЕ Случки покрай празника на Демокрацията

 

·                      Намирам в “24 часа” от 11 януари 1997г. две позиции на двама известни, от “най-известните “български творци”! Никога не съм се съмнявал как си представят точно ТЕ нова демократична България! И съм писал това няколко пъти в предишните томове на НИЕ. Съмняващите се, и в двете ми твърдения, могат да потърсят тези места. И да се замислят докъде ще стигнем, щом такива са ни духовните водачи!
- Жената на Йордан Радичков “го изолирала от събитията в страната, за да не се притеснява”. Защо бе, жено? Нали “ние пак сме тук”? Винаги! Във труд, и в бой.
- Станислав Стратиев: “Не мога да кажа нищо в момента, още нищо не е станало. По-късно, като видим как ще завърши всичко, тогава може да коментираме.” Обаче на този писател не му трябваше време за ориентиране, когато ние, българите,  мислехме дали да вървим към Европа или да стоим в сферата на СССР, пардон – Русия. Веднага отсече: “Не сме за Европа!”. Нищо не е забравено, другарю! И никой не е забравен!

·                      Ако някой от по-паметливите читатели попита защо до Радичков и Стратиев в редицата на Творците Тръбящи Така липсва Валери Петров, отговарям веднага. Не липсва. Тук е! В интервю по БНР на 1 февруари в предаването “Браво на вас” (и в радиото е пълно с ТТТ) Той каза: “Напоследък нравите ни загрубяха.”
Протестирам! Два пъти протестирам! Първо, защото баш Този няма право да говори за груби нрави. Четящите не сме забравили за Неговите нрави покрай “славния 9-ти”. Е-хе… И второ: нека не натрапва нам мръсните си разбирания – няма никакво право да употребява частичката “ни”! Що ли се ядосвам. Комунистите винаги са такива – мажат със собствените си екскременти Другите - да миришат всички еднакво лошо, за да не различават тях по лошата им миризма.

·                      Стана дума за българското национално радио. Още за него от следващия ден – 2 февруари 1997г. Един ТТТ – Величко Конакчиев водеше “Неделя 150”. От тези 150 минути първите 65 говори само един: Никола Койчев. Какво говори е ясно “както че ще съмне”. В оставащия час и половина господин Конакчиев (който, не съм забравил!, някой ни препоръчваше като убеден привърженик на СДС) беше натъпкал Асен Агов, Александър Томов, Тодор Вълчев, великия Жорж, Христо Генчев, Копринка Червенкова, Димитър Паунов, Георги Цанков и цяла редица английско говорящи певци. Но защо липсваше Йосиф Кобзон бе, миличък. Ако бяха други времената, онези с нежните Петрови нрави, да са ти резнали главата до кръста.
- На 5 февруари 1997г. в сутрешното радиопредаване “Преди всички” един друг ТТТ – Любомир Розенщайн (Не съм забравил, че той беше един от протестиращите срещу партийния диктат на Райдовски само преди два месеца!) бавно и с много миньорен тон каза следното: “Ако това днес е свобода, то тя е най-мъчителната в историята ни. И ще трябва да минат десетилетия, за да можем да имаме онова, което имахме преди 15-ина години. Преди още да се появят новите управници, тук вече пълзят техните лакеи. При тази цена на захарта, животът ни нагарча. И аз се питам – има ли надежда.”

·                      В понеделника на 3 февруари късно през нощта на Орлов мост в София неизвестни пребили жестоко актьора Явор Милушев. Припадам от умиление от обяснението му във вестник “Труд”: “Съпругата ми Цветана Манева (ортодоксална комунистка като Стефан Данаилов, заб.моя) бе направила чай за студентите на барикадата около Орлов мост и аз отидох да им го занеса. Всичко трая секунди. “Завой надясно ще ми правиш, твойта мамица”, казаха ми биячите, качиха се на мерцедеса и заминаха.”. Версията в “Дума” е друга: “Милушев бил на барикадите при Орлов мост и Ректората със съпругата си Цветана Манева. Там разговаряли със студентите и гражданите, които им носели чай и храна.”

·                      Същия понеделник в кв.Борово на столицата срещу о.з. генерал Лилко Йоцов е извършен атентат. Експлозия в автомобила му “Хонда Сивик” го ранила в двата крака. За щастие леко. Съпругата му е казала: “Досега не сме били заплашвани. Атентатът е една лоша шега.” Дали? Само преди седмица във Варна се опитаха да убият кумеца на Илия Павлов Христо Асенов-Бацата, който е свързан с арестувания антимафиот №1 във Варна полк. Стамо Стамов. Лилко Йоцов пък, знаем от вестниците, е кум на един от тримата адвокати, защитаващи Стамов. И не само това. Именно заради тези съмнителни връзки, Йоцов подаде оставка и в момента е обикновен адвокат. Има още един “свързан” със случая, също вече бивш, Николай Колев. Той ще го отнесе много по-жестоко от Лилко Йоцов. Ще стигнем и до там.

·                      На служителите във ФК “Левски” София било препоръчано да работят допълнително като застрахователи в застрахователно дружество “Спартак”. Така щели да си докарват още доходи, каквито ръководството не можело да им осигури заради тежкото финансово състояние на  клуба. Вестник “Труд”,откъдето е информацията, цитира думите на председателя на дружество “Спартак” Стоян Хранов: “С дявола ортак ще стана, но ще осигуря финансова възможност за работа на дружеството.” На първо време г-н Хранов договорил заем от 50 000 долара от “Динамо” Москва. Чорни и неговите нечисти милиони чакат “отбора на народа” в бъдещето.

·                      На 8 януари 1997г. щяло да се проведе годишно отчетно събрание на Българската федерация по волейбол. Щяло да бъде “кърваво” заседание – за смяна на досегашния президент Валентин Заяков. В тази връзка има официално предупреждение до делегатите (пише в ”Демокрация”), че “събранието ще бъде охранявано от полиция и е най-добре да оставят оръжието си вкъщи поне този ден”.

Мафиоти ли се събират или волейболисти?

·                      Швейцарски банкер откупил една картина на художника Иван Яхнаджиев на която била изографисана неговата интимна приятелка (на швейцареца) Теодора Церовска. Тази “българска сексбомба”, както пише в.”24 часа” от 7 февруари 1997г. засега е в Швейцария, после ще я харесат някакви американци. Ще се прекръсти на Теди Церовска и ще има по-благосклонна съдба от една друга подобна българска "сексбомба" – Цеци Красимирова. Дори ще стане актриса ли, певица ли – все тая – в нова демократична България от бъдещето.

·                      На 23 февруари, по средата на ТАЗИ Виденова зима, н.а. Невена Коканова ожени дъщеря си Теодора. Нататък преписвам от страницата “Светска суматоха” на в.”Труд” (24.02.1997): “Церемонията премина под знака на финия вкус и изискаността на родители и гости на сватбата. Кумове бяха родният милионер Августин Пейчинов и театралната звезда Стоянка Мутафова. Църковният обред беше отслужен от митрополит Геласий и игумена на Рилския манастир Йоан. На обяда в ресторант “София” масата на младоженците сияеше от тежки сребърни прибори, отлежали френски вина, коняци и ликьори. Лакеи в ливреи обслужваха гостите.”
Съжалявам! Нищо лошо да задомиш чедо по ТОЗИ начин. Но не и в тази премръзнала, ограбена, бедна България, не и в ресторанта пред който само преди 45 дена “полицаи” биха зверски много по-достойни граждани от вас, госпожи и господа. Като имате толкова пари, що не направихте сватбата в Париж, в Ню Йорк, на Мачу Пикчу в царевичака?!
Отбелязвам точно тук, че ден по-късно от парвенюшката сватба, след продължително боледуване почина на 73 години българският оператор Димо Коларов. Сам, в апартамента си. Заявявам официално, че когато г-жа Коканова умре, ще отмина това с мълчание. И няма да започна да съчувствам, когато другата н.а. Стоянка Мутафова заплаче, че й е малка демократичната пенсия. Да говорят тези, които се интересуват само от талант, без да обръщат внимание в чии крака е положен – на Сънародниците си или на Далаверата.

·                      Пейчинов не ме интересува. Може обществото да ги признава, но аз гейове не харесвам. Такива докараха българите дотам, да се срамуват от народа и родината си. - “Труд”, 16.02.1997: “С пищен карнавал във варненската дискотека “Дракула” беше отпразнуван Свети Валентин. Откупеното от заможни бизнесмени и интелектуалци заведение беше само за специални гости. Мъже и жени бяха натруфени в пищни дрехи от кадифе, брокат, кожи, коприна и дантела по модата, лансирана от двора на крал Луи XIV, известен с леките си нрави. В буйните танци се впуснаха дори известен варненски политик и бизнесмен, надянал червено кардиналско расо. Жени, изкипрени в мъжки тоалети и мъже с перуки танцуваха кадрили и валсове и пресушаваха чаши с английска ракия напук на кризата.”

Такива педерасти се рекламират по нашите вестници: “Платеният секс в нощните клубове  поскъпна, най-много се харчи за травестит. В същото време цените на уличните проститутки остават непроменени. Задължително при такива контакти обаче е използването на презерватив.” – 8-ма стр. на “Дневен Труд” от 16.02.1997 година, наречена “Разноски”. Впрочем пак от “Разноски” научавам, че с парите за елитна проститутка от “България ала Луи XIV, българин от обикновена България може да си купи 4 зимни палта втора употреба.

·                      Пресгрупата Му на Петьо Блъсков–Сопола от Коньовица раздаде поредните “златни пъпеши”. Сред наградените пъпеши отбелязвам режисьора Теди Москов (племенник на министър Емма Москова в служебното правителство на Софиянски - след малко, и първи братовчед на Петър Москов от прекръстилите се от “десни” на “реформатори” - министър в центристкото правителство на Бойко Борисов след 15 години). В тези решаващи за страната му дни, той, Теди Москов, се прибрал за малко в България. Не! Не, за да носи чай и храна на студентите, а за да постави нещо си в театър някакъв. Интервюто му в “Демокрация” с Мирослава Кортенска е наречено “Мъча се да създавам престиж на България”. Бре! Веднага се сетих за Ренета Инджова от “тунела на спасението българско”, която тя също дълбае откъм обратната страна. Лесната. Привидната.

·                      А тия какви са? –В.”Стандарт“ от 20 февруари 1997: “В зала 3 на НДК се проведе конкурса за модна къща на годината. Най-лъскавите имена в публиката бяха Емил Димитров, Ирина Флорин, Анна Сендова, Иван Яхнаджиев, Къци Капанов, Цветелина Узунова. Комплименти заслужава и водещият церемонията Николай Кънчев, който твори на страниците на вестник “Дума” и в ефира на Дарик радио. Дипломати и бизнесмени почти нямаше. Внучката на Тодор Живков спечели голямата награда “Златна игла”, присъдена на нейната модна къща “Жени стил”. Церемонията в зала 3 на НДК мина под знака на минимализма. След връчването на наградите липсваше дори традиционната чаша вино.”

·                      Училищата в София са във ваканция от 4 февруари, въпреки, че официално тя е на 6 и 7 февруари.

·                      “Дума” съобщава: “Семейството на страстна поклонничка на сините митинги в Стара Загора е пред разпадане, тъй като жената открила, че съпругът й запълва времето на нейните отсъствия от къщи с развлечения при съседката. М.К. досега не била изпуснала митинг на опозицията, но наблюдателни комшийки социалистки й прошепнали, че докато тя крещи по площадите “Долу БСП!”, половинката й се забавлява на горния етаж при самотна съседка. Фенката на синята идея жертвала поредния митинг под липите и успяла да хване прелюбодейците в разгара на изневярата. Запознати твърдят, че неверният съпруг може да бъде опростен само при условие, че приеме да отиде на митинг с половинката си.”
Ах, тези наблюдателни съседки социалистки. Винаги са били гадни! Ама и хак й е на тази, дето крещи по площадите “Долу БСП!”.

·                      В “Дума” от 30 януари 1997 намирам едно голямо интервю на Ваньо Стоилов с Господин Георгиев, кмет на Димитровград. Нямам нищо против града, който носи името на Георги Димитров. В края на краищата този град никога не се е казвал другояче. Още през 50-те години, когато е изграден на голо поле, е наречен така. Не ми харесва привкуса на интервюто. От зората на демокрацията, та чак до днес, Димитровград беше, и още е, забравен град за нашите медии. И защо баш на 30.01.97г. “Дума” се сеща за него? За да напише, че “Димитровград е модел за европейско поведение” – за разлика от Дупница, която няма европейско поведение. Репортаж, писан от злобни за глупави хора – вместо да се хвалят за действителни, случили се важни неща, те хабят енергия за безсмислици.
Да, Дупница действително не е еталон за европейско поведение. Това е истина, а не изсмукани от пръстите злобни подмятания. В близко бъдеще, при синята власт, точно от Дупница ще излязат/влязат нови попълнения мафиоти: Злати Златев-Златистия, братя Галеви, да не захващам техните мутреси. Пък уж беше “градът на Демокрацията”.
От Димитровград не излязоха тълпи мафиоти, както от Дупница, Кюстендил, Петрич, Сандански, Кърджали, Хасково, Свиленград… Но какво пък даде/дава градът на Димитров? Напр. само месец и половина след интервюто си в “Дума”, научавам още нещо за димитровградския кмет и неговия град. – Според ”Демокрация”, 14.03.1997: “Със заповед на кмета Господин Георгиев в общината хляб се продава само срещу личен паспорт. Никой не може да купи повече от три самуна. Причината е все още ниската цена на насъщния – 232лв. за тип “Добруджа” и 246 лв. за белия “Стара Загора”.”
Е, и градовете като хората се възпитават, докато са млади. Димитровград е възпитан в комунизъм! Срещу мафиотска Дупница може да се излезе с “техника”, докато Димитровград ще го “оправи” само Времето. Не зная кое е за предпочитане.
Да вметна, че президентът, който ще си изберем след цели 20 години, ще е роден в Димитровград!




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 37567
Постинги: 247
Коментари: 98
Гласове: 190
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930