Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2020 21:13 - НИЕ 404 11 януари 1997
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 284 Коментари: 0 Гласове:
0



11 ЯНУАРИ 1997  ПРЕДИ РАЗСЪМВАНЕ

 

Около 2,30-3,00 на новия 11 януари, значи 5 часа след писменото разрешение на премиера до вътрешния му министър за “използването на сила” и само два часа след изтичането на “днес”, обещанието Добрево от петдесет реда по-нагоре стана факт – “Силата” беше използвана. В най-безсилния за Човека час от денонощието, изневиделица отзад, тихо и зверски. По същия начин духовните братя на социалистите, национал- социалистите на Хитлер, проведоха наказателната си акция срещу немските евреи, позната в историята като “кристалната нощ”. Защо не “Кристалния ден”? Да сте видяли страхлив, дребен, но безпощаден хищник, да напада открито? Впрочем съдбата и на нашите, и на Хитлеровите социалисти, е трагична, жалка, смешна, мрачна. Съдба на чакали.

Около началото на новия ден 11-ти януари, на площада пред НС останаха само искрено вярващите на демократичното си право да избират сами. До един Незнаещи какво е наредено на биячите на Партията да им направят. Изказах две твърдения, ще се обоснова и за двете.
Безпристрастно, но и съвсем страстно.
След края на митинга в 22 часа пред “Ал.Невски” повечето протестиращи си разотидоха. Тези, които трошиха коли, прозорци и врати, които хвърляха камъни, павета и замръзнали буци кал, със сигурност си заминаха. Желязното доказателство: през тези няколко часа от 12 в полунощ докъм 2,30 сутринта нямаше никакви викове, буйства и погроми. Макар, че останалите в Парламента червени депутати продължаваха да пеят патриотични песни и полицаите с каските и щитовете си стояха разставени на определените места. Пристрастното доказателство: Онзи, който е пратен пред парламента предишния ден да чупи, троши и разбужда ниските страсти на събралите се, той знае, че това го прави, за да имат оправдание специалните части след това да се развихрят и всеят необходимия страх. Да не е луд да остава да го бият баретите след като си е свършил работата, повиквайки ги.
Останалите след митинга хора напуснаха площада пред църквата и се скупчиха в пространството между паметника на Цар Освободител и сградата на хотел “София”. Това е естествено - те вече не са толкова много, за да се чувстват защитени на такъв голям и отвсякъде открит площад, какъвто е площад “Александър Невски”. Така северният вход на Парламента остана свободен за отстъпление. Само че не той беше използван за спасителния Изход. Естествено! Нали баретите ще бият хората, а те не са на северния вход, а пред Парадния – срещу царя-освободител. Какво искате си мислете, но аз съм уверен, че извеждането на депутатите в три след полунощ е започнало СЛЕД като баретите са нападнали. При това: вярвам напълно на свидетелствата на очевидци, че ударът е дошъл откъм улица “Аксаков”, т.е. в гръб на хората пред Народното събрание. Типично за комунисти, пардон – социалисти. Те винаги нападат в гръб! Напълно вярвам и на приказките, че специалните части, осъществили боя, са били от провинцията – от Казанлък според осведомени. Също съвсем типично за Партията – други страдат заради нейните престъпления!
И последни доказателства за мръсния номер: Никой вестник от 12 януари не разказва подробности за среднощния побой на властта срещу мирните граждани, несподелящи възгледите й! Срещу иначе преливащите страници от кореспонденции и снимков материал за Деня 10-ти. Появиха се само някакви два филма, заснети с камери на мястото в среднощния час. Гледах по-подробно единия филм, онзи на Сашо Диков, известният тевизионен водещ. Нищо не се вижда ясно – което е естествено за три часа среднощ и неосветен площад. След години сините партийни водачи, които станаха такива и благодарение на събитията, които описвам сега – имената им: Петър Стоянов, Иван Костов, Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Надежда Михайлова…- ще говорят словоохотливо и възторжено за Деня 10 януари 1997, свенливо (?) премълчавайки отговор на въпроса  къде са били в Нощта на Побоя от 11 януари 1997. Нямаше ги!
Естествено – Знаещи! Оставиха само Филип Димитров да го бият. Ами, да! Дегенератите никога не са обичали този демократ. Защото те самите никога няма да станат като него. Затова, и само заради това, след години честните Незнаещи сега, ще ги заплюват! (Говоря образно.) А Историята на България ще възложи на преобутите комунисти да осъществят неизбежните иначе демократични действия.

Честно признавам, че не мислех така за събитията в момента на случването им. Пиша тези редове седем години след събитията. Естествено! Номерата на знаещите минават пред Незнаещите, защото едните знаят, а другите – не. След няколко страници, когато описвам новите протести на Обединените Демократични Сили до 4 февруари, ще засегна пак този факт. И дано тогава не забравя да пиша, пак, че Историята не обича да я правят тарикати и подлеци. Те не оставят в Нея добър спомен.
Още за подлостта комунистическа:

·                      Писах за реакцията на вестниците от деня на Побоя. Да допълня с думи от един редакционен коментар на в.“Труд” на 13 януари, подписан от Анна Заркова: “Полицаят не е жертвен агнец. От всички действащи лица в погрома върху Народното събрание излизат най-виновни онези, които влязоха в него,  за да го защитават.”
Забелязвам, че и г-жа Заркова говори за Погрома, а не за Побоя СЛЕД него. И се прави на невиждаща, неразбираща, че Побоят, който направиха нейните приятели-полицаи, не е над онези, които влязоха да рушат НС през деня, а над тези, които изчакваха новия ден на площада, защото не виждаха смисъл да се приберат в къщи да отмарят при заплахата, надвиснала отгоре им. И живеещите наблизо хора, които също не можеха да мигнат от притеснения, им носеха чай. Да се подкрепят взаимно и да не заспиват, Заркова!
Забелязвам, че г-жа Заркова ле-е-ко, много леко, променя Истината, неуточнявайки откъде влязоха в НС специалните части - онези, които са го защитили според тълкуванието й. Да не би да са минали през протестиращите, които “да внимават като си бършат ръцете с полицията” (така завършва, заплашвайки въпросната А.З.)

·                      И ако имате други спомени за Заркова, да ви представя още нещо от нея, за да не си мислите, че първото е случайно или че аз не съм го разбрал правилно. “Най-информираният вестник в България”, както сам за себе си пише “Труд”, вместо да изпрати репортерите си в столичните болници и да не ги прибира оттам, докато не стане ясно и точно колко са пострадалите от предишната нощ, отново е предпочел да даде на Анна Заркова цяла страница, наречена “фатална”, където тя да ни информира за отминали неща – “20 служители на МВР загинаха, а други 111 бяха ранени за по-малко от петилетка – от януари 1993 до октомври 1996”. Че много ни интересува точно това, когато само в “Пирогов” има в момента поне двама действащи депутати с някакви травми. Поне при изреждането на жертвите сред полицаите “печената” Анна Заркова да беше попитала официално чрез силата на медията си каква участ е постигнала онези, които са посмяли да посегнат на полицай, но не би! Има само едно изречение в този смисъл: “Убийците Иво Кашавелов и Милен Захов са разкрити и заловени. Кашавелов е зад решетките на ул.“Майор Векилски”2, чака се екстрадицията на Захов от Испания.” Боже… Като знаем продължението ТОЧНО НА ТАЗИ история със Захов… Защо така бе, Заркова?
Ами, защото Анна Заркова е дъщеря на о.з.ген. Леонид Кацамунски, началник отдел в ДС на БКП. Кръвта вода не става!

·                      На 11-ти следобед кака Живка Гичева ни развличаше с “Вариант”-а си по държавната телевизия. Нейни събеседници бяха хората от артистичните среди - Иван Балсамаджиев, Яна Добрева, Киран Коларов, Петър Маринков, Йорданка Христова, Таня Масалитинова, Недялко Йорданов. Каква подборка, а? Няма грешка! Та тези хора си говориха за това “колко е лошо, каква апатия у хората, какво безсмислие, с всички сили се борихме и докъде стигнахме, кой е виновен…” Специално отбелязвам думите на сърдечната приятелка на Фидел Кастро Йорданка Христова: “Добре, че има често избори, та да изкараме някой лев.” Предаването завърши с песента “Молитва за България”! Защо, Господи, даваш талант на откровени тарикати?

·                      По същото време се случва следното - преписвам от “Труд”, за да не ме обвините в пристрастие: “Ранен пред Народното събрание около 2,30 часа в нощта срещу 11-и, столичанинът Борис Иванов ще лежи в “Пирогов” с леко сътресение на мозъка. Той си спомня, че страшното меле станало, когато от сградата излезли униформени в камуфлажни облекла. В “Пирогов” вчера (вестника е от 13-ти) бяха останали още четирима от пострадалите пред НС в нощта на протестите. Пациентите ще бъдат изписани най-късно утре, съобщи дежурният невролог. Депутатите Филип Димитров и Георги Панев си тръгнали за в къщи още в събота привечер.”
И сега внимавайте! Пак в същата кореспонденция на в.“Труд” пише: “Новоизбраният президент Петър Стоянов отиде снощи при депутата от БСП Тодор Живков и двама служители от НСО, които са настанени в Правителствена болница. Депутатът пострада в нощта срещу 11-ти, а двамата сержанти – на 10-и, пазейки Любомир Начев. Петър Стоянов изразил съжаление за случилото се и им пожелал скорошно оздравяване.” (Вестникът не пише за посещение на г-н Стоянов в “Пирогов”. Правилно! Що ще Президент в болница, която не е Правителствена. Пък и кои са Филип Димитров и Георги Панев! Да не би да има нещо общо с тях, че и съчувствие да им изразява !)

·                      Пак от “Труд”, но след няколко дена – Тодор Живков (Тато) на въпрос какъв е неговия коментар за побоя над Филип Димитров, отговорил: “При такава вандалщина всичко е възможно.” (Само дето вандалите не могат да бъдат намерени.)

·                      Националната телевизия (новините в 19,30) ни показа интервюта с битите депутати. Да ме прости господ, че правя сравнения, ама на Филип Димитров едното око беше покрито от кървав бинт, Георги Панев беше с превързана глава, пък на Живков (депутата) му нямаше нищо видимо. На следващия ден същото предаване (“Календар”) ни осведоми, че състоянието на депутата Живков се подобрява. За Филип Димитров и Георги Панев – ни дума.
(Намирам отговор на моите думи за умишлената пасивност на българската телевизия. Наречен е “Смешен плач за цензурата в БНТ”, написал го е в “24 часа” от 22 януари 1997г. известният Граф Оболенски от ковачницата на Петьо Блъсков, сега зам.генерален директор на БНТ Паун Цонев. Та, ето и отговора: “Категорично отхвърлям всякакви лъжи и инсинуации за цензура в БНТ. Пълната отговорност за информационните емисии носят Емил Милдов, Уляна Пръмова, Таня Сотирова и Константин Каменаров. Питайте ги и те ще ви кажат, че никой не им се меси в работата. Струва ми се, че уважаваните от мене Нина Спасова, Радинела Бусерска, Мариана Асенова и някои други не могат да преживеят, че бе даден шанс на Григорий Недялков, Радина Червенова и Илияна Йотова да водят централни емисии. Очевидно е, че тази истерия около БНТ не е случайна. Идват избори.”)

·                      “Професионалистите” от Паун-Цоневата TV ни показаха на 13-ти януари репортаж от “тези драматични събития”. Лентата свършваше с кадри след полунощ на 11 януари на които се вижда как депутати с дипломатически куфарчета в ръце се измъкват от парадния вход на Парламента и се шмугват бързо в градинката към университета. Последното от този филм беше заставка на черен фон на която с големи букви пишеше “КРАЯТ”. Нататък - Ани Драндарова, АНТИ, 24 януари 1997:
“Боже Господи, те написаха “Краят” там, където започваше същественото. Дотук имаше местене на железни заграждения, чупене на прозорци, опъване на пожарникарски маркучи и нагли лъжи, че точно този, който е трябвало да види, не е видял откъде е излязъл сълзотворния газ. А после, когато започна истинското събитие, по-точно драма, някой решил, че нататък вече не е интересно. Тогава, когато пребиха повече от 200 български младежи! Тогава, когато пребиха и депутати, един от които е бивш министър-председател! Важното било, че щетите, нанесени на инвентара и автомобилите на НС, били половин или един, или дявол знае колко милиарда лева. Идиоти такива, а на колко оценявате пролятата кръв на нашите дъщери и синове, която се стичаше под палките на вашите центуриони? Свърши ви се лентата или сами я отрязахте? След убийството на Луканов твърдяхте, че България вече не е същата. Глупости! България въобще не би се променила от едно криминално убийство, защото мафии воюват по цял свят и си избиват босовете. Но когато един народен представител е бит не от престъпници, а от българската полиция, то всяка капка от неговата кръв струва колкото всичките ви потрошени беемвета, кресла и канапета. И преди да ми покажете този епизод, вие нямате право да обявявате никакъв край!”

·                      На 11-и януари, имаше и концерт в НДК с мото “Солидарни срещу престъпността”. Пееха Васил Найденов и новата “Тоника”. Знаете ли кой беше конферансие? Дон Нуцо (сега), майор Деянов (преди), а всъщност комунистът Стефан Данаилов. Защо, Господи, даваш талант на откровени тарикати!

·                      Пак “Труд”-ът от 13 януари 1997, от който имах честта да извадя материалите за Анна Заркова и спецчастите и Петър Стоянов и депутата Тодор Живков, публикува и една културна новина. Нямаше да я включа тук на това място, ако беше поставена в културните страници към края на вестника, ама тя на стр. 7-ма. И ако не беше подписана от Никола Кицевски, който изобщо не е културовед, а първи зам. на Тошко Тошев.
“Безсмъртна проза и поезия от историческия първи етап на Ку-ку движението ще излезе в сборник в някой светъл празник на трудовите хора, ако дотогава останат такива. Ку-ку селърът се подготвя под мъдрото ръководство на Любен Дилов-син и ще бъде отпечатан, естествено от “Труд” – издателството на съвременните български класици в лицето на корифея на топката и перото Христо Стоичков.”
Отдолу под х-м, хумора, на иначе сериозния Кицевски седи една “мостра от ку-ку книгата: На наш политик му растат цици на главата.” Съвсем в края на статията на Кицевски отбелязвам една прогноза “за бъдещето, което следва след историческия първи етап на ку-ку движението”: – “Новата цел, представена пред всенародното ку-ку движение, е да навърши пълнолетие предсрочно, за да може да се кандидатира за парламента и най-после да оправи и то държавата.”
Формени наглеци!

·                      Вестник “Дума” от този ден написа с големи букви “Поругаха светинята български парламент”. Формени наглеци! Баш тези ще говорят за поругаване на Парламента! Нищо не е забравено, комунисти! През 1945 година ВИЕ извадихте половината депутати от ТАМ и директно ги поведохте на разстрел, а другата половина изпратихте в Белене! И на техните места поставихте неграмотни убийци. Кой поругава светинята на България, подлеци?
Общата равносметка на тези десето-януарски събития научаваме само от Франс прес – 24 ранени, 4-ма от тях по-тежко. Опасност за живота им няма. Всички отговорници в България – сегашни и бъдещи, се държат като ген.Красимир Петров от “днешната полиция, която не бие, щото няма палки”.

·                      В края на февруари 1997г. вестник “Репортер 7” раздаде своите годишни награди за журналисти. В раздел “Телевизия” първа е Елена Йончева, в раздел “Радио” – Мария Цанкова, а в раздел “Преса” – Валерия Велева. Специална награда за бърза реакция получи Дарик радио.
(”Репортер 7” е дребен вестник с незначителна роля в българския обществен живот. Защо той раздава награди? Ами затова, че неговата главна редакторка се казва Бинка Пеева и е жена на Соломон Паси, който пък е син на Исак Паси, който пък… Шегувам се. Защото Крум Благов работи в този вестник.
Кой е Крум Благов? Хайде сега! Защо не питате коя е Елена Йончева?)

Една интересна хипотеза за събитията от януари 1997:
В.”Стандарт”, 15.01.1997, Гинчо Павлов, зам.председател на ОКЗНИ: “Една от целите на разигралата се провокация по време на митинга на 10 януари пред Парламента е търсене на повод да се охули вътрешният министър Николай Добрев като кандидат-премиер.”
Като допълнение към такъв извод ще цитирам думи на о.з. полк. Славчо Босилков, в момента нач. управление “Обществен ред и сигурност” при Столичната община:
“Съгласно чл.30, ал.1 от Закона за МВР висшата професионална длъжност в МВР е главният секретар, след това са секретарите на МВР (чл.32 от Закона за МВР) и директорите на националните служби. Интересното в случая (събитията от 10 и 11 януари) е, че всички тези йерархични нива са прескочени и акцията се ръководи лично от политическата личност Николай Добрев.” (Дебелите букви са на редактора на в.”Демокрация” откъдето е взет цитатът.)
На 6 август 1997 година вестниците съобщават, че “софийската окръжна военна прокуратура прекратява проверката за побоя пред парламента. Изминали са без малко 7 месеца от събитията на 10-11 януари. Прокуратурата обявява, че няма обвинения към редови ченгета, участвали в тях. Ако питате за вътрешния министър Николай Добрев и директора на СДВР полк.Красимир Петров, тях още през май 1997г. ги оневини Прокуратурата на въоръжените сили.
Бързаци!

 

СЛЕД ТОВА

 

На 12 януари заседание в Народното събрание нямаше. Имаше митинг-шествие на ОДС от НДК по бул.”Витоша, през ларгото до храма “Ал.Невски”. Ходих на това шествие. Бях разочарован - в началото. Вървейки сред протестиращите, бях учуден, че по прозорците нямаше накачулени въодушевени хора, каквито помнех от 1991-1993. Само братята-близнаци Спасови, знаменитите футболни съдии (така чух да ги представя някакъв глас чрез рупорна тръба) ни махаха от един балкон на “Витошка”. На другия ден вече бях обиден. Видях в моята “Демокрация” кой ме е предвождал на това шествие. Снимката е пред мен сега. По средата върви Надежда Михайлова, хванала под ръка Иван Костов и Стефан Савов. Отдясно Стефан Савов е подкрепян от Ахмед Доган. Нататък след турчина вървят Васил Гоцев, Йордан Соколов – нататък не се виждат другите. Отляво на Иван Костов крачи Екатерина Михайлова. И Йордан Соколов твърди, че на този митинг са били 200 хиляди столичани.
Въобще не е вярно. Нали бях там! За последен път на тяхно шествие! Повече не отидох на нито един син митинг под тяхно управление. Представяте ли си, аз! И сега, след десет години, съм един от тези, които няма да им пуснат бюлетина, дори върху нея да са написали СДС. Просто лъжат! Нагло! И затова избирателите им се свършиха. При все, че СДС-идеята е жива!

А засега на снимката са едни радостни, засмени
13 януари - публикации от вестниците. Всичките са на хора, които влязоха в “СДС”, когато излязох аз оттам. Пиша за себе си, но говоря от името на напусналите СДС във времето 1997-2005. Това са почти 2 милиона българи. Не си измислям като Соколов. Има статистика, проверена на избори. Ето я:
2 милиона 280 хиляди гласували за СДС през юни 1990 година
1 милион 903 хиляди гласували за СДС през октомври 1991-ва;
1 милион 514 хиляди през декември 1994 година;
1 милион 890 хиляди през ноември 1996
2 милиона 223 хиляди гласували за ОДС през април 1997 г.
830 хиляди гласували за ОДС през юни 2001-ва
и само 515 хиляди през юни 2005 (като 280 хиляди са за ОДС, а останалите 235 хиляди за ДСБ).

Причината за този отлив на привърженици от Идеята СДС е и превръщането на Движението в Партия, и напълването на Партията с безогледни кариеристи, откровени тарикати и доказани мафиоти. Кое от кое следва няма значение. Идеята не е конюнктура за използване. Хората, споделящи Тази ценност, си отиват. “Отвратени” е точната дума. Точно в тези преломни времена (преломни заради предлаганите възможности за истинска демократична промяна) водачите на “сините” станаха/останаха  “червени” (“червени” в смисъла, който влагаме, говорейки за тоталитарните комунистически времена).
Тарикати! И преди, и сега, и нататък. Вижте имената:

·                      “В тази смразена януарска нощ аз потапям перото си в кръвта на вашите жертви и в сълзите на техните майки – и ви отправям последната си молба: комунисти, идете си с мир! Има нещо наистина патологично в това – да виждаш сам, че проваляш държавата все повече и повече с всеки изминал ден и да продължаваш да се държиш за властта като куче за кокал. Докога? Докато ни оглозгате докрай? Комунисти, идете си с мир!…” – Стефан Цанев, “Труд”, 13 януари 1997.

·                      “Или имаш комунисти, или имаш държава. Двете заедно не могат да се съчетаят на едно и също място по едно и също време. С окървавянето на софийските улици БСП си остави само варианта за управление с щикове. Доверие те нямат, никога вече няма да имат. Те вече никога няма да печелят избори. Оттук нататък българската държава и овластената БСП не могат да съществуват на едно и също място и по едно и също време.” – Евгени Дайнов, “Труд”, 13 януари 1997.

·                      “Познавам акад.Сендов и проф.Стефан Стоилов от 20-30 години. Сега не мога да разбера какво става с тях, та подкрепят това политическо мнозинство. Отговорите са два: или мнозинството в Парламента нищо не разбира и е тотално некомпетентно. Или мнозинството разбира какво става, обаче въпреки това го прави. Прави го, защото има определена изгода! Да подкрепяш подобни начинания с пълното съзнание за същността им – това не е нищо друго, освен корупция. И без да разполагам с никакви документи, мога да кажа, че тези хора или са тотално некомпетентни, или са тотално корумпирани.” – проф.д-р Гарабед Минасян, в.”Труд”, 13.01.1997.

·                      “Ние сме хората излезли на улицата, защото са нарушени нашите исконни права – на живот и на протест. Затова ние имаме право да ги свалим от власт. Не може да остане на власт една абсолютно провалена комунистическа партия. Няма да остане на власт мафията в България. Повече няма да търпим техния произвол и насилие.” – Иван Костов пред митинга от 12 януари, цитиран от в.”Стандарт” на другия ден.

·                      “Днес спасението на България не е просто лозунг. Играта на политика вече свърши. Защото свърши и търпението на българските граждани. За спасението на България повече не може да се чака – необходими са действия. Ето защо аз призовавам управляващите и опозицията да седнат на масата за преговори.” – Петър Стоянов, “Стандарт”, 13.01.1997.

На следващия ден – 14-и януари вечерта на разширено заседание на Висшия съвет на БСП, ПГ на Демократичната Левица, Политическия Клуб “Екогласност” и БЗНС “Александър Стамболийски” е приета програма за изход от кризата в 8 точки, предложена от Александър Лилов. Според тази програма предсрочни избори са възможни до края на 1997 година, но срещу ангажименти от страна на опозицията. Трябва да е ясно кой ще поеме отговоността за заплати, пенсии и плащанията по външния дълг. Демократичната левица може да поеме тези отговорности чрез временен кабинет в рамките на мандата на БСП.
Малко преди или малко след това решение – от средствата за масово осведомяване това не става ясно – се е събрал НИС на СДС и е взел решение до съставянето на служебно правителство да продължи да действа екипът на Виденов. Месец и половина е дадения му срок. Моля? Само преди 3 дни щяхме да събаряме Парламента незабавно, само преди 24 часа се заричахме “повече да не търпим техния произвол и насилие”… Какво стана с декларацията за национално спасение? Какъв бе смисълът на цялото бързане и викане? Кой нареди на водачите от снимката на “200-хилядния митинг” да омекнат?
Ако разрешите, мога да отговоря: Собственикът на държавата – комунистическите тайни служби.

Чуйте сега изявленията на другата група агенти – червените:

·                      Александър Томов, (във в.”Стандарт” от 13 януари 1997г.): “Ние от ГОР (Гражданско Обединение за Републиката - аз) сме прагматици и взимаме решения не само на базата на политически, но и на икономически анализи. Предлагаме да се формира програмно правителство от политици експерти със срок на действие 12 месеца и с програма, близка до тази на МВФ.”

·                      И тия от БББ са прагматици! - “Трябва да се състави програмно правителство. БББ предлага веднага в НС да започнат преговори между БСП и СДС.” – Жорж Ганчев, пак там.

·                      Живко Георгиев, социолог от “Галъп”, в същия вестник:  “При сегашното положение все още има смислен ход. Говоря за програмно правителство. За кабинет, който да успокои страстите, вместо да се занимава с подготовката на избори. Предсрочните избори ще са чисто пилеене на време.”

·                      Кръстьо Петков (във в.“Труд”): “Сега под напора на събитията идеята за програмно правителство се превръща в един от вариантите за мирен и демократичен изход от политическата криза. Днес програмното правителство може да стане работещ вариант, стига да му се даде шанс. Не го ли използваме, през следващата есен ще е късно. Най-вероятно тогава ще ни управлява “Голямата тояга”.”

·                      Валентин Вацев, “Стандарт”: “Има две причини, поради които трябва да има избори и две причини, поради които не трябва да има. Първата причина, поради която не искам избори, е, че ги искат от мен насила. Второ: ако държавата тръгне към избори през следващите пет-шест месеца, ще изпуснем възможността за икономическо стабилизиране. От партийна гледна точка аз гледам с оптимизъм на едни избори. Първо: нашият основен противник ще загуби. Политическа сила, която атакува парламента в България, губи. Второ: само едни избори са в състояние да променят състава на парламентарната група. Защото една част от структурите на БСП още живее в 94-та година.”

·                      Георги Първанов, в.Стандарт: “Големият проблем, който стои сега пред нас е овладяване на напрежението, стихването на конфронтацията, стабилизиране на политическия живот в България. А това означава създаване на второ силно правителство на Демократичната левица. Едно правителство, което да обяви ясна програма в рамките на година, година и половина.”




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462169
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031