АПРИЛ – ЮНИ  1996

OO-Х

В началото на април доларът стана 80 лева.
Баба Ванга детайлизира прогнозите си. В.“Труд”, 26 март с едри букви на 1-ва стр: “Ванга: Трудното е до май!”. Пак “Труд” на 17 април пише, че тя е казала пред някакъв руски шеф, който й бил на гости: “Русия е прамайка на славянските държави. Тези, които се отделиха от нея, ще се завърнат в ново качество. Русия няма да се отклони от пътя на реформите, които накрая ще я направят силна и могъща.”
Сигурно ще я направят силна и могъща! Щом шефът на контрола по износа на валута Олег Павлов е казал официално, че $50 милиарда са източени от Русия за периода 1991-1995. Като добавил, че една част от тази сума се намирала законно в чужбина. А в собственоръчно подписана данъчна декларация за 1995г. президентът Елцин е потвърдил, че годишния му доход е бил $5820. Сигурно и ние ще се завърнем при Русия, щом англичаните закриха завода си за автомобили “Роувър” във Варна, който купиха през ноември 1994г. (И този ден на покупка беше наречен от вицепрезидента Румен Гечев “един хубав ден за чуждестранните инвестиции в България.”)  Мотивът на англичаните за оттеглянето им е, че мисията е нерентабилна.
Още повече, че след 7 години пренебрегване България беше ощастливена от “своя велик бас Николай Гяуров, който се върна в своята родина” (“Демокрация”, 1 април 1996г.). Ни дума, ни въпрос, ни стон - за любопитната подробност защо Гяуров не е намерил пролука в напрегнатата си програма от 10 ноември насам. И защо президентът Желев му връчи ордена “Стара планина” I степен!
Още повече, че през април официална Москва награди държавника Радован Караджич с високия орден “Свети Андрей”. Като държавник, защото той още преди 2 години получи най-високото литературно отличие в Русия – наградата “Михаил Шолохов”.

През май доларът “спекулативно” достигна 120 лева. Тогава се оказа, че дамата на “Орион” Веска Меджидиева “се е усамотила да почива на неизвестно място”, според думите на съпруга й Румен Спасов пред Валя Ахчиева в “Открито”.
Генералният секретар на НАТО посети София. Румен Воденичаров заплаши, че “ще го замеря с развалени яйца” (“Труд, 3 май) В столичния ресторант “Крим” бе открадната чантата на представителката на МВФ Ан Макгърк. Кукувците се наку-кушиниха от радост – “На Ан МакГърч й откраднаха чантата”.
Банка “Моллов” спря да изплаща пари. Временно.

На 1 юни в деня на Детето доларът беше 148 лева.
На 6 юни Тони Маскръчка (“24 часа”) докладва, че „в Благоевград на градския стадион 11 студентки по монокини ще разиграват мачът България-Испания от Евро’96 под дъжд от бира. Върху бутафорен бик на градския площад благоевградчани ще могат да изразяват отношението си към испанците. Разрешено е всеки да го яха, рита, псува и унижава, както се сети. След мача с Франция ще има демонстративен бой с петли. Щом националите ни бият румънците пък, благоевградчани щели да замезват с влашка мамалига.”

ПАРТИЙНИЯТ ВУЛКАН КЛОКОЧИ

Отношенията в Партията винаги са били такива. (Ако знаех повече, щях да напиша, че така е във всички тоталитарни партии) – вътре трябва да се наберат достатъчно количествени натрупвания, за да се види нещо качествено отвън. Дими отвреме на време вулканът, тук таме се появи някой топъл извор, но няма трусове, няма лава…  Докато, непредвидимо, за един ден, градовете в подножието на мирния великан се покрият с 10 метра пепел, ако не е минал и огнен поток минути преди това. Населението, което няма дялове в собствеността около вулкана, дава много излишни жертви, защото е можело да се изнесе овреме, ако е било предупредено за “пленума”. Склонен съм да приема и тезата, че жертвите сред хората, които знаят за вътрешните количествени процеси, са не по-малко. Само че защо стоят до последно? Към тези от тях, за които подбудите са сантиментални – “майка и татко са се родили тука”, например – съм много по-снизходителен. Но за другите?
Както сполучливо го беше обобщил Валентин Вацев – “А бе, Виденов, дай малко кокала и на други, как може така?”, докара на главата на премиера вот на недоверие през януари заради хляба и промени в правителството; убийство на шефа на парламентарната земеделска комисия през февруари; смяна на шефа на БНБ; скандали в телевизията, последвали тези в радиото; мартенския пленум на БСП и – убеден съм – ескалацията на престъпността и лудия бяг на долара нагоре! Флиртовете с Царя – също!

Неприятностите на властващите продължават с пълна сила и през второто тримесечие на 1996-та. Партията дотолкова е заета с вътрешното преразпределение на властта, че няма време да се включи активно в кандидат-президентската кампания. Което ще й коства първото “сериозно изригване на вулкана” – избирането на син президент.
Но да видим събитията.

·                          Във връзка с празника на труда 1 май председателят на КНСБ Кръстьо Петков разпространи Отворено писмо до премиера Виденов. В него той казва: “Обръщам се с това открито писмо по повод на вашите публични твърдения, че синдикалните лидери разпространявали лъжи за социалното положение в страната. Заявили сте, че моите предсказания за икономическата ситуация никога не се сбъдват, което е косвено обвинение в некомпетентност. В официалното си изявление по БНТ си позволихте да причислите ръководителите на синдикатите към участниците във въображаем заговор срещу правителството и саботаж срещу държавата. От този провал като политик и държавник вие имате два достойни изхода – единият е да се оттеглите заедно с екипа си и да отворите място за ново правителство на управляващото политическо мнозинство. Другият…”
Спирам до първия изход, защото вторият е писан само, за да подчертае Първия. Така ще имам време и аз да подчертая, че Кр.Петков не допуска друга възможност, освен новото правителство да бъде от същото управляващо политическо мнозинство. Ами, прав е Виденов, че предсказанията на професора никога не се сбъдват. Само че той, Виденов, мисли така, защото не смята да сдава властта на друг от своите. Което Кръстьо му предлага. Пък демократичната съдба на България не ще и двамата.

XT3_dia96-0406

·                          На 8 май доларът прехвърли 100-те лева. На 9 май – 130. Два дни по-късно стана 140 лева. На 13 май най-информираният вестник по паричните въпроси “Капитал” написа: “Курс за деня няма, има курс за момента.” Всички магазини смениха табелките на стоките си, изписвайки на тях съвсем откровено цените в долари. На 15 май Парламентът прие Закона за банковите фалити. На 27 май доларът стигна 200 лева за парче.
Докато течаха описваните събития, от 1 май влязоха в сила увеличения на цените на тока за населението – с 19,2 на сто, на парното – с 29,4 на сто, на бензините – с около 12%
- Петьо Блъсков позволява на страниците на вестника си (“168 часа”, 13 май 1996г. например) Красимир Премянов, шеф на ПГ на социалистите, да коментира тези събития така: “Не сме във фатална ситуация. Не ме провокирайте по този начин. Обективните трудности не са криза, а изпитание и това би трябвало да го знае всеки нормален човек. Освен това трудностите не са предизвикани от дейността на правителството, а от икономически и финансови вътрешни и външни фактори. Многото трудности, които се изсипаха върху нас буквално за броени дни, усложняват решенията, които трябва да се вземат за часове. Надявам се, че ще се справим с привидния хаос.”
- Тошо Тошев позволява на страниците на вестниците си (“Труд”, 13 май 1996г. например) Николай Камов, говорител на ПГДЛ, да коментира тези събития така: “Миналата година беше даден много голям кредит  на доверие и време за правителството. Партията прояви огромна търпимост и не търсеше проявление в критиката. Тя имаше достатъчно основания за това, но искаше да даде възможност на кабинета да се разгърне. Сега на улицата казват: “БСП се провали.” Това не е вярно и аз не искам това да се случи. БСП е общност от над 300 хиляди души с над 2 милиона избиратели. Ако имаме провал в отделна област, трябва да има ясна персонифицирана отговорност и тя да се поеме. Вместо да обсъждаме тези въпроси, ние се занимаваме със себе си и една след друга удържаме битки над себе си. Тревожи ме фактът, че много хора, които не мислят като началството, си отиват. Ние се освобождаваме от тях. Все повече пространство има за интригата. Всичко това ме тревожи, подчертавам. И се надявам, че изправен пред драматичните предизвикателства на ситуацията в страната, ВПС ще събере мъдрост и ще каже; “Стига, баста на тези процеси!” Защото има една граница, зад която хората, които умеят да работят на тъмно, които умеят да организират интригата, ще бъдат освободени от всякакви скрупули. И ще наложат, ще създадат профила на БСП, от който после дълги години няма да можем да се освободим.”
Изказвания на други политици, взети също от в.”Труд”:
- Йордан Соколов, СДС: “Отговаряме отрицателно на всички опити с наша помощ да бъде свален кабинетът.”
- Ахмед Доган, ДПС: “Насила да ни дават властта сега, няма да я вземем.”
- Стоян Александров (от кои?): “Правителството си въобрази, че е направило нещо. А това беше по-скоро резултат от добра конюнктура, наследство и може би инерция от добрите очаквания. Сега изведнъж “времето ги изненада” и изпаднаха в цайтнот.”

·                          Премиерът Виденов покани на разговор Тренчев от КТ “Подкрепа”. В същото време вицепремиерът Дончо Конакчиев обсъди обстановката в страната с председателя на КНСБ Кръстьо Петков”. (“Труд”, 15 май 1996).
- След срещата си с премиера Константин Тренчев се излива така: „За съжаление не мога да бъда оптимист. Дори да приемем, че премиерът е човек, който искрено желае да направи добро, покрай него има хора, за които единствената цел е да забогатеят лично и да си оправят положението, докато са на власт. Да не говорим, че в самата партия има доста търкания, групи, интереси. Дори БСП да прибегне до варианта широка коалиция, пак социалистите ще са в основата на властта, а извънпарламентарните сили ще са просто декор. Другият вариант е опозицията да поеме управлението, но това може да стане само с предсрочни парламентарни избори.”
- Коментар на Кръстьо Петков след срещата с вицепремиера (“Труд”, 21.05.1996): “Сега ни предизвикват да оглавим недоволство. Това е тънък ход, за да може да се стовари цялата отговорност върху синдикалните ръководства. Те да бъдат обявени за врагове на структурната реформа и да започне лов на вещици. Ние разчитаме на естественото недоволство, което идва отдолу и носи своите качества. Очакваме социалният, синдикалният протест да се излее в граждански протест. Интересно е да се види дали за пореден път българинът ще се примири, ще замълчи и ще преглътне.”
- На 2 юли двата синдиката проведоха Ден на протеста и го завършиха с общ митинг на площад “Ал.Невски”. Вестник “168 часа” илюстрира това с впечатляваща блъсковщина – на фона на снимка от митинга Тренчев и Петков са по плувки. Тренчев е заврял маркуча на една кофпомпа в задника на Петков и помпи ли помпи с другата свободна ръка. И двамата се кефят.

·             Пак в тези ужасни дни Минчо Коралски е казал, че “нашите пенсионери няма как да минат за бедни, ако се приложат европейските стандарти. 90 на сто от тях имат собствено жилище”. Вестник “Дума” сипе гневни филипики срещу това изказване. Разбира се, нали БСП е социалната партия, партията на този електорат, нали Минчо Коралски е нейният социален министър. ИБ на Партията излезе с декларация срещу “Дума”. Дончо Конакчиев обвини Стефан Продев, че докато се пише защитник на бедните, живее във вила, чието обзавеждане струва милиони.

·                       И това ако не е “клокочене”, здраве му кажи! Само че употребено за партийни цели. В края на краищата Коралски е казал една истина, Конакчиев – друга. Продев ги громи, а отминава с безразличие пълните глупости, които сипят други партийци.
Например:
- проф.Стефан Стоилов пред “Труд” в началото на май:  “Според мен скокът на долара в последните дни се дължи на неизконсумирана инфлация от миналата и от тази година.”
- Румен Гечев в “Панорама” по същото време: “Курсът на долара слезе под 100 лева, така че тези, които са си купили долари по 130 лева, вече са изпили огромни количества студена вода.”
- Стойко Пенчев, депутат от БСП, на въпроса на Катя Иванова „Демокрация”, 13 май 1996) “Правителството ще издържи ли до края на мандата си?” отговаря: “Да, разбира се, няма проблеми.”
Но тези партийци нямат властови амбиции, съизмерими с другите! Е, къде е тук “загрижеността на БСП за народа”, къде е “компетентността на социалистите, които…”  и така нататък?

Ето и други доказателства, че компетентността на социалистите е въздух под налягане.
- Партийният шаман Димитър Гронев пред в.”Банкер” (що там, а не в “Дума”?): “Разцепление в БСП не се очаква”.
- В телевизионно изявление в първите дни на юли 1996 година новият министър на енергетиката в правителството на Виденов Румен Овчаров ще поиска “разбиране от нацията за повишението на цените на енергийните източници, търпение, за да се спасял отрасълът”.
Някъде по-нататък, като се позабравят тези събития, след 5-6-7 години, когато следващо правителство бъде принудено да вдига цените на тока, парното и бензините поради все тази причина - съотношението долар-лев - Румен Овчаров ще громи от името на БСП “некадърниците, които докараха до съсипия България”. Което показва, че освен същият некадърник, е и недобросъвестник!
- А пък Никола Койчев, който освен, че стана шеф на столичните социалисти, е и председател на Икономическата комисия в Парламента заяви (видяно по телевизията на 13 май 1996), че в резултат на закриването на губещи предприятия без работа ще останат 40000 души. Да беше спрял до тука! Обаче не – тези 40 хиляди души щели да добавят към ръста на безработицата “само 1,01 на сто”. Ако това не е грешка на езика, тогава обикновената математика дава в резултат, че безработните в България са 4 милиона. Това и аз не мога да го измисля!
- „Някой измисля разни неща, за да може да създава проблеми на България, на нас, и на вас. Кой е този някой? Ами, естествено е кой. Този, който се награби през 1991-1992. Който разруши селското стопанство, промишлеността на България…” – Дончо Конакчиев пред “24 часа” от 10 май 1996.

·                          Сега да видим какво се случва през същите тези майски дни на 1996-та на другия открит фронт между управляващи и вътрешно-партийната им опозиция.
- На 3 май 1996 трима полицаи бяха застреляни в столичния ж.к. “Люлин”. Те били общо четирима, били цивилни и без бронежилетки, но изпратени на спецоперация за арест на две лица, които рекетирали и заплашвали с убийство служител на МВР, както твърдят от вътрешното ведомство. Освен това района на акцията не бил отцепен, както изисква практиката. Ох, милите събирачи на взетия рекет…
На 5 май от МВР съобщиха чрез медиите името на рекетирания полицейски служител (жена) и това, че имената на убийците са им известни и се надяват до седмица да ги съобщят официално. Това е деня на погребението на убитите полицаи. “Вече никой не може да ни спре”, коментирали просълзените им колеги. На самото погребение “били арестувани 5-ма, трима от които са издирвани за убийството”.
В деня на убийството министър Начев е бил плътно зает с френска делегация и изобщо не посетил мястото на трагедията, съобщават вестниците. Но на 6 май гръмна новина: Виденов уволнява Начев като министър на вътрешните работи и на негово място назначава Николай Добрев. Причината: вечерта на трагичния ден м-р Начев е бил на конкурса “Кралица на красотата” в компанията на Жени Калканджиева и други миски, където се “веселил и танцувал до зори”. Във всички вестници има снимка на веселия министър на вътрешните работи на маса редом с красиви жени.
- По-късно ще стане известно, че Начев е подал оставка още сутринта, час след случката в “Люлин”, която е била приета, а празнувал вечерта. Сценарият поразително прилича на онзи от 1995-та - “Виденов играе хоро в Копривщица, докато на околовръстния път умираха войничетата”. Остава ми да напиша кой преди вестниците направи достояние на целия народ запивката на Любомир Начев с красавиците – Севда Шишманова в късните новини на Канал 1. И че тази репортерка след няколко дни получи званието “Почетен член на националния полицейски синдикат”. Колко лесно се ставало член, ако си член… А вече като член не ти мърда кореспондентско място в Лондон. Или във Вашингтон – по избор.
- Няколкократните подкани на Александър Лилов, Андрей Луканов и Янаки Стоилов премиерът да направи промени в кабинета си се осъществиха.
- Сега няколко думи за Николай Добрев, комуто предстои да изиграе важна роля в бъдещите близки събития. Инженер геофизик, но завършил политология в Москва и след това занимаващ се само с кадрова и организационна работа в партията. Тръгва от първи секретар на Комсомола в град Гоце Делчев (Дупница), за да стане секретар на ЦК на ДКМС след злополучния Енчо Москов. Във ВС на БСП влиза на 41-я конгрес. По-късно бива кръстен “сивия кардинал на партията”. Името му не се свързва пряко с нито една от групировките в БСП.
- Седмица след смяната на вътрешния министър столичната организация на БСП осъмна с нов председател. Александър Маринов беше изместен от Никола Колчев. Тук ще добавя само, че столичната партийна организация е много важна капия, и че г-н Колчев е от Белоградчик, родния район на Александър Лилов.

·             В седмицата преди оставката на Любомир Начев и 2 дни след „усамотението” на първата дама на “Орион” Веска Меджидиева, за което вече знаете от въведението, на 2 май 1996г. беше арестувана Цецка Петрова, директорка на банка “Електроника”, клон Хасково. Тя е обвинена, че чрез банкови операции е превъртяла 300 милиона лева на БЗПБ (Вескината банка), както и за раздадени необезпечени кредити от 3-те милиона на Майкъл Чорни на този и онзи. “И на един няколкократен световен шампион по борба”, е написала Люба Манолова във в.“Демокрация” на 3 май, без да спомене името му, макар България да има само един няколкократен такъв (ако разбираме няколкократен като повече от двукратен).
Ядосвам се, защото кметът на Плевен Румен Петков, комуто предстои голяма кариера в партията, нарича тези хора – орионовците – “хора с неясна връзка с БСП”. Хайде, холан! Връзка като корабно въже, като въже за бесене, като пъпна връв, връзка като слънце…