Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02 17:49 - НИЕ-340 Тикви без никакъв шанс
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 79 Коментари: 0 Гласове:
0



МОЖЕ ЛИ ТИКВА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЦАРСКА КАЛЯСКА?

 

В приказките се случва. А в радиото?

10 дни след победата на левицата в местните избори 34-ма журналисти от радиото написаха протестно писмо срещу цензурата и ограничаването на свободното слово. Имената им: Лиляна Попова, Светла Петрова, Мария Цанкова, Силвия Великова, Димитър Димитров, Ясен Бояджиев, Статул Карабашев, Диана Димитрова, Ангел Шойлев, Варшава Максимова, Любомир Стоименов, Владимир Гълъбов, Галина Спасова, Ирина Недева, Маргарита Шапкарова, Гита Минкова, Таня Величкова, Стефка Кафеджиева, Роза Чергова, Тоня Капсъзова, Даниела Кисьова, Диана Янкулова, Даниела Якова, Богдан Стоянов, Цоня Събчева, Александър Велев, Олга Иванова, Чавдар Стефанов, Петър Волгин, Николай Лалковски, Румен Стоичков, Асен Матеев, Мая Бонева, Светла Дичева.
Два дни по-късно - на 24 ноември Желю Желев ги прие и се солидализира с техния протест. Преди Коледа директорът на БНР Вячеслав Тунев уволни 7-мата най-дейни: Асен Матеев, Чавдар Стефанов, Ясен Бояджиев, Галина Спасова, Статул Карабашев, Лиляна Попова и Александър Велев.
Oставете ме мен, но на всички други е направило впечатление, че уволнените образуват цветово твърде смесена компания - от Чавдар Стефанов в яркочервения спектър до Лиляна Попова в тъмносиния спектър. Ето отзивите:

·             Велислава Дърева в "Дума" (23 декември 1995): "Истината е, че между политици и медии цари взаимно лицемерие. Истината е, че никой не иска закон. Защото законът разрешава, но и забранява. Като няма закон всичко е позволено. На всички. Така мислят и политици, и медии. С малки изключения. Журналистическа колегия няма. Има журналисти, готови да умрат за свободата на словото. Но има и журналисти, за които свободата е фраза, бутафория някаква, предназначена за наивници. Те говорят за свобода на словото и бързат да се превърнат в пощенски кутии, в момченца за всичко, в съсценаристи на активни мероприятия, в политически държанки, дори -  в цензори."

·             Пак същата, пак там, но месец по-рано: “Въпросът е: защо електронните медии предпочитат да се подчиняват на единия пресцентър, но не и на другия? Това не е свобода. Изборът между една зависимост и друга зависимост, между едно подчинение и друго подчинение не е никакъв избор. Това, което се мержелее на хоризонта, е поредната злоупотреба с журналистите. СДС възседна журналистическия протест и запрепуска назад към 1990 година, към “Let it be. Президентът възседна журналистическия протест и запрепуска едновременно в две посоки – назад към градинката пред “Кристал”, и напред – към президентските избори, напред през пипалата на червения октопод.”

·             Соня Бакиш ("Дума",23 декември 1995): "И аз съм смутена от уволнението на група журналисти от радиото - поредния скандал, разбунил част от обществото. С любопитство обаче наблюдавам пъргавината, с която политици, лидери, синдикални босове, самият наш президент, а и неориентирани хора усетиха поредната възможност да извлекат лични дивиденти за себе си. В създаваната от дни истерична обстановка се увлякоха и свестни хора, които познавам и искрено уважавам. Известно е и че в тоталитарно време имаше хора, които не си плюха на съвестта. Нашата журналистическа колегия знае такива вестникари, които биваха уволнявани, премествани, държани под око, а няколко даже и интернирани. Но точно онези смели хора не се виждат сега между протестиращите. Може би защото долавят политическата окраска на този протест в защита на свободата на словото."

·             Вестник АНТИ (22.12.1995) съобщава над заглавието си с големи траурни букви, че журналисти "бяха уволнени от комунистите вместо коледен подарък". Едва ли и този вестник "се е увлякъл" след като Филип Димитров вече е казал ("Демокрация",22.12.1995): "С чувство на съжаление забелязвам, че част от събралите се на митинга (в защита на уволнените) са сред хората, отговорни за днешното печално състояние на гражданските свободи. Разбирам, че моето мнение в този момент не може да бъде популярно, но смятам за почтено да го споделя."

·             Петър Берон (пак там): "Не съм вече политик, тук съм като обикновен гражданин. Но с Желю Желев не мога да се обединявам тъй като е мръсник, с Тренчев също не мога, защото е клеветник."

·             Константин Тренчев му отговаря: "Мисля, че комунизмът е такава заплаха за цивилизацията, че всички трябва да се борим срещу общото зло. В името на България бих поздравил всеки дошъл тук (на митинга)."
Това става отпред на площадката пред сградата на Българското национално радио. Какво се случва вътре?

Вътре работата продължава и според мен при не по-малка свобода на словото. Впечатления от чутото:

·             От 12 януари 1996 беше възстановено предаването от Тошово време "България - дела и документи". В първия момент като го чух - в същия час: 7.15, същата мелодия: "Откога се й, мила моя майно ле, зора зазорила" и същата напудрена социалистическа тематика, изтръпнах. Само името беше спестено. Водещ му беше Любомир Розенщайн - един от протестиращите, но неподписали декларацията журналисти. Същият стана постоянен водещ и на целия сутрешен блок "Хоризонт преди всички". Заедно с още един протестиращ, но пък подписал декларацията - Петър Волгин.

·             Там, в "Хоризонт преди всички", на 17 януари един от типа „Евгени Матинчев" - Димитър Гривеков редеше: "Брашно и жито има в изобилие. Мелничните комбинати лъжат, че нямат суровина. Брашното заля пазара - цена 25 лева!", а Розенщайн откликваше: "Благодаря ви, г-н Гривеков, за тези чудесни новини". (За справка - новопоявилото се българско списание "Сега", копие на английското "Time", със собственици Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, главен редактор Валери Найденов, струва 80 лева.)

·             Петър Волгин се вихри в своята любима област. Например на 7 февруари, в най-слушаното време сутринта, ни говори 10 минути сладкодумно за изложбата на Моно Петра "Патриарси и проститутки".

·             Сутрините на токущо почналата 1996-та година бяха озвучавани изключително от български песни. Направил съм си труда да запиша текстовете им. Подбирани са, но не много! 
„А ние с надежда играем на тото, понесли си кръста, наречен Съдба, какво ни остава накрая: да поемеме пътя към Рая или другия - към дома";
"Днес е сладко да си жив, утре е горчиво";
"Вярвай в своите мечти за полети, вятър в ръцете пожелай ми, хайде ела, ръце подай ми";
"Трябва ли ръце да вдигам, за да викам Бог, щом до мене ти си цял живот. Стига ми това, че ти си тук",
но над всичко звучи оптимистичният текст на Михаил Белчев - "За теб, Българийо" с музиката на Тончо Русев, копираща ритъма на сърцето, и ентусиазираният глас на Веселин Маринов!

·             На 11 април сутринта Денят на политзатворника-антифашист беше приветстван лично от Велко Вълканов.

·             От април месец бяха възстановени и петте минути за децата малко преди 7 часа сутринта. Ето какво разправяха на нашите деца радиожурналистите. Преразказвам кратко. На 19 април:  “Пет дни народът-птичка се бори срещу Господаря-Цар на езерото, победи го, радва се и се зае с екологията. Да спасим Природата е следващата ни задача “ (Това било приказка от финладската писателка Маня-Писа Микола. Не смятам да проверявам.)  На 20 април: “Аполония Мармеладова правела много хубав мармалад, но императорът й завидял и заповядал да й отрежат ръцете. И народът казал, че ще му резне короната, защото царе – много, а ръцете – само едни.” (Това пък било по Джани Родари.)
O
баче както е казал Малкия принц - Най-лошото нещо на този свят е овца да изяде любимото ти цвете.”

 

Я, да видим в телевизията дали тиквите стават на каляски:

·             Краката на ген.директорът на телевизията Иван Гранитски се клатят яко вече почти половин година. Но организационният живот в БНТ тече - засега по правилата гранитни. В края на януари беше представен новият екип заместници на И.Г. - Валери Запрянов, Стефан Стоев, Пенчо Ковачев и Орлин Филев. И четиримата са напусналите от в."Стандарт" преди няколко месеца. В онази Инструкция за работа с местните кадри една от точките гласеше, че провалилите се на партийна работа трябва да бъдат премествани на служба, която е по-висока в партийната йерархия. А за Валери Запрянов ще добавя едно прясно (в смисъла на съвсем ново във времето, от февруари 1996г.) събитие.
Репортер на в."Демокрация" пита шефа на TV публицистиката дали смята да представи и другата гледна точка по въпроса за влизането на България в НАТО, след като всяка седмица по Канал 1 наблюдателите от "Наблюдател" агитират срещу влизането ни. Валери Запрянов обясни, че предаването "Наблюдател" било много професионално, съобщи личното си мнение "против" влизането ни в НАТО и отговори на още много въпроси, които не му бяха зададени. Без да даде отговор на въпроса по който го питаха. Това ми дава право и аз да съобщя собственото си мнение за професионализма на "наблюдателите" Томов и Иванов - семпъл интелект, който задълбочено търси под воле теле, когато наблизо няма никакво чифтокопитно, ни младо, ни старо!

·             Впрочем по това време режисьор на "Наблюдател"-я и шеф на направление "Шоу и развлекателни програми" в БНТ е куку-интелектуалецът Нидал Алгафари. Другите културни новини от телевизията са, че предаванията на проф. Иван Маразов "Брод", на проф. Андрей Пантев "Другата версия" и "Тревожните мозъци" на Светослава Тадаръкова се преместиха в прайм-тайма - в неделя от 17 до 20 часа. Иначе вестниците от тези дни са препълнени с гневни обвинения, че началникът на пресцентъра на МС Красимир Райдовски коли и беси (чрез мобифона си засега) в телевизията. Че какво лошо прави човека след като Партията ще издигне Маразов за свой кандидат за президент, Пантев ще стане забелязващ се червен депутат, а Тадаръкова - видна приватизаторка чрез мъжа си. Освен това Райдовски си натиска копчетата на мобифона пред телевизора, а през екрана Гранитски му показва среден пръст – карикатура на Рачо Рачев в “Труд” от 22 април 1996.

Това, за средния пръст, ще прерасне в размяна на яки крошета само след няколко месеца, но за тях по-късно – когато партийната борба вътре в БСП, първопричината за много от “явленията”,които ни предстоят до края на годината и след това, ще излезе от бреговете си.
Засега мои впечатления от гледането на телевизия:

·             Това, че "бяхме лишени от качествения продукт на "Каналето" в самата новогодишна нощ" - от който факт часовите вестници направиха двойни тиражи - ни беше възмездено на 3 януари 1996 от 22.00 часа. Простотии на четвърта: Воденичаров, Трифонов, Рядков и Василев. Със знака отпред на Дилов-син.

·             Върнаха ни "Отзвук", но без Михнева. Водещи: Иван Такев, Константин Каменаров и Диляна Грозданова.

·             Дадоха ни "Хайде, 6 500 000" - предаване за масовата приватизация с водещ Ясен Гуев. Първи събеседник е Христо Смоленов - нерде-не. Иначе официалните данни за закупулите бонови книжки са далече от цифрата 6500000. В София това са 4,27% от жителите, в Габрово - 2,67%. Ей, това Габрово!

·             На 24 февруари, примерно, Евгения Атанасова ни представя народните настроения в Елена: "Хората не вярват в това, че държавата ще подобри състоянието им, отчаяни са", а Андрей Бунджулов коментира, че "Преди 10-ти били причините, ама и демокрацията не направила това, което трябва".

·             Гледам икономическото предаване "Плюс-минус"- на заставката плюсът е червен, а минусът - син!

 

А в практиката на столетницата как е с тиквите?

·            Макар че малко се колебах, понеже имам респект от смъртта, реших, че точно тук му е мястото да напиша нещо последно, наистина последно, за Христо Радевски. (Той умря на 15 февруари 1996г. на 93-годишна възраст.)
Известната журналистка от в."Дума" Бойка Асиова публикува във вестника си на 26 февруари своите спомени за диалозите, водени в писателското кафене през пролетта на 1990. (Какво е правила Б.Асиова там, в писателското кафене, тогава, през пролетта на 1990-та, е също много интересен въпрос.)

"Христо Радевски почти всеки божи ден в късния следобед пристига, поръчва си водката. Около него винаги има хора. Всякакви. В този ден край масата на поета един след друг се завъртат Йордан Василев, главен редактор на "Демокрация", Радой Ралин, Николай Колев-Босия…"
Провежда се следния разговор, стенографиран от Асиова, и точно цитиран от мен от в."Дума": (Подчертаното е от мен.)
"Йордан Василев: О-о-о, Христо Василич, здравей!
Христо Радевски: Здравей! Какво правиш, бе Йордане? Основният патос на "Демокрация" е: "Комунист, значи престъпник"! Какво е това настървение? Какво е това накървяване? Ама кой ви дава правото да ме слагате наедно мен и всички комунисти с престъпниците? Пенчо Кубадински ходил на лов в Африка, утрепал лъв, разчекнал му устата, че и се снимал с него… Исках да пиша на прокурора на републиката, какво чака още, та не задържи този ловец?
Й.В.: Христо Василич, аз не съм написал нито една дума…
Хр.Р.: Какво не си написал, бе Йордане, цялата "Демокра-ция" е такава. Ожесточена. Аз съм ял попарата на вашите съюзници. Знаеш ли оранжевите партии какво правеха?
Радой Ралин: Бат Христо, защо не дойде? В Хисаря хората, все млади, те чакаха, за да те кандидатират за депутат? Знаеш ли как те чакаха?
Хр.Р.: За чий депутат?
Р.Р.: На СДС-то, разбира се.
Хр.Р.: Радой, аз не мога да бъда от две партии. За съжаление и от моята партия не мога да се кандидатирам, защото съм стар човек. Аз не мога като тебе.
Р.Р.: Аз тъй мисля - че мястото на честните комунисти е в СДС-то.
Хр.Р.: Мисли си, то си е твоя работа. Аз говоря истината, а вие - едностранчиво. Плашите хората, обикновените хора. Знайте, че нашата партия ще живее. Дори нелегална, тя пак ще води свой живот. Защо искате да направите от комунистите ваши врагове?
Р.Р.: Ний ти предложихме в "Демокрация" колонка. Всеки ден пиши каквото си искаш.
Хр.Р.: Много сте хитри. Аз да критикувам моята партия във вашия вестник. Щяхте ли да се нахвърлите срещу Валери (Петров), ако той не беше говорил за зверствата на фашизма? Не ви изнася туй. Нямало фашизъм в България!"
Ха стига с този цитат, че ще ми изстине следващия!

През същата тази 1990г., освен да бъде преразказван от журналистки в писателското кафене, Радевски ни раздаваше съветите си и лично. Пишейки в "Дума", разбира се, а не в "Демокрация". Например на 5 юни 1990 е написал: "Говори се за избити след 9 септември 1944г. хора. Това е вярно. Като безспорен факт е, че тия хора са избити като възмездие за клеветени, изтезавани и избивани преди тази дата  другари и близки на избитите. Налага се въпросът: тия, които преди тази дата са клеветили, изтезавали и убивали - за какво са си отмъщавали? И в тая, вече стогодишна гражданска война в страната искат да ни наложат правилото, че само едната - любимата тям - страна има право да съди."

Боже, аман от наглеци!

·             "Демокрация", 19 януари 1996, Георги Марков, председател на Съюз "Истина": „Тъкмо преди Нова Година в интервю пред "24 часа" се напъна да даде своя принос към психопатията на комуниста и бившия министър-председател Георги Атанасов. И ако се спираме на него, то е заради невероятната мерзост и цинизъм, които го изпълват и които за сетен път показват, че нравствената невменяемост е неизлечима болест на комуниста! Нека читателите отсъдят сами: "Казах преди време - министрите след 9 септември, които бяха ликвидирани на 1 февруари 1945, имаха по-добра съдба от нас. Защото те за 5 месеца бяха арестувани, разследвани, съдени и разстреляни. След разстрела - нищо. За секунди или за стотни от секундата минава през съзнанието на човека вероятно целият му жизнен път. А след това мъката е за близките му. А ние? Не беше 5 месеца. 5 години продължават непрекъснати разследвания. Дело след дело. Колко хора си отидоха? Защо си отиде Кубадински? Той не можа да издържи този позор, който се изля върху него. А Георги Джагаров? Четох, че бившата власт го е поразила? Да, но сегашната власт го уби. А Гриша Филипов? А Васил Цанов? Болест - от какво е дошла тази болест?"
Дори в безбрежното море от лицемерие, лъжи, злоба и омраза, които изпълват комунистическата литература, едва ли ще се намери подобна гавра с човешките страдания - коктейл от тартюфско лицемерие и канибалско безочие."

·             Пак справка от архивите, изнесена от Съюз "Истина". Радиограма,19.04.1945, на Георги Димитров до Трайчо Костов: "В момента, когато народните съдии завършат своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдените фашисти, народни предатели и палачи. Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителна работа. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля."

·             Припомням на читателите си, че в предния том има лекарското предписание (и името на лекаря, който го е подписал) с което Георги Атанасов излиза от затворите на демократична България. Страдал от чести позиви за уриниране! Което налагало неговото лечение в домашни условия. Какви съображения за хуманност и милосърдие е показало новото време! И още!

·             На 6 февруари 1996г. Върховният Съд оправда 84-годишния Тодор Живков. Анулирана беше 7-годишната му присъда затвор, издадена през 1992-ра, за отклоняване на средства (само за Т.Ж. - 11 милиона и 620 хиляди щатски долари) за помощи на братски партии на БКП, без санкцията на НС. На 15 март 1996 след 6 години съдебно разследване при обвинения за злоупотреба със средства и нелегално притежание на оръжие бе оправдан Иван Славков, президент на БОК и зет на Живков, след. На 18 март 1996 внукът на Живков, 25-годишния Тодор Славков, беше пуснат под домашен арест след 13 месеца в затвора. Той беше екстрадиран от Швейцария на 15.02.1995г., за да бъде съден за изнасилване.

·             Същият този Върховен съд,който оправда Тодор Живковци, отказа на близо 700 близки на жертви на “Народния съд” да заведат дела срещу живи обвинители, съдии и изпълнители на решенията му. Нямали били “законови основания” и последваха формализирани откази. Защо? Отговорът не е труден!
И всичко това стана, разбира се, когато БСП беше на власт!
А дали БСП е на власт или не, няма значение, часовите вестници пишат така:

·             в."Труд", 12 февруари 1996: "Шест години бяха нужни, но се разбра, че да се съди политиката на миналото, означава нахалос да се харчат парите на данъкоплатците. Както английската Темида не осъди Чърчил за речта му през 1946 г. във Фултон, с която той обяви кръстоносен поход срещу комунизма, така и в Русия днес никой не ще посегне на КПСС, която в отговор затегна редиците на левичарите по света. Съдът над политиката не е работа на Темида, разбра Върховният Съд, и с оправдателното решение надскочи Румъния и Албания.";

·             в."Труд", 4 март 1996: "Знае се, че не е проява на добър вкус да бъде обезпокояван преди обяд бившият държавен глава. Но на Тодоровден Живков бе отрано готов за гости. "Хайде да пием по една ракия", предложи той бутилка маркова гроздова "Рилски манастир". "Живков не изрече нито една дума срещу противниците си, които, след като падна от власт, не скъпяха ругатните по негов адрес", каза пред "Труд" полицай, охранявал плътно Живков, и преди, и след 10 ноември. Държавният служител по своя воля бе отишъл с букет да изрази почитанията си." - и двата материала са подписани от Лилия Христовска.

·             в."168 часа", 12 февруари 1996, Петьо Блъсков: "Тато пак ги изигра. Седем години мрачни сили в партията въртяха на шиш другаря Тодор Живков. Луканов не успя да прелъсти Темида. Сега преследва "Орион"."
Знае се, че не е проява на добър вкус да плюеш ръката, която те храни. Докато те храни! На 12 декември 1989 година, коментирайки състоялия се ден по-рано пореден пленум на ЦК на БКП, в."Раб. дело" публикува целия доклад на Петър Младенов "За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи". Едно от „явленията, оказващи силно социално, икономическо, политическо и морално влияние върху общото състояние на нашето общество е… достигане на уродлива степен в развитието на режима на лична власт на Тодор Живков - и като резултат от всичко това сериозно намаляване на доверието към партията. Затова първият главен въпрос, на който трябва да отговорим, е: как се стигна до това положение и кой е виновен?"

Тикви без никакъв шанс!




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 35615
Постинги: 233
Коментари: 99
Гласове: 181
Архив
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031