ПО ПЪТЯ КЪМ ЕВРОПА

Засега трезвите гласове в Партията, които настояват за демократична ориентация, и които съвсем не са много, успяват да пробият само, когато става дума за вътрешните проблеми на страната. На международния фронт нищо ново - старото разбиране, че всичко що не е съветско, е вредно, властва. Целият Свят, да не говорим за Европа, се обединява около демократичните ценности, приети във високоразвитите държави, ние дърпаме към развито социалистическо общество. Ама какво още трябва да се случи, за да проумеем, че това общество се провали тотално и навсякъде! Идеите му могат да са "като слънце", но резултатите ги няма никакви. Колко още усилия и колко още време трябва да положим в този социалистически олтар, та да заживеем като "белите хора в белите държави"?! И друг път съм писал - да се чудиш на какво разчитат нашите социалисти в края на 20 век! Не е срамно да сбъркаш в стремежа да намериш най-добрия път. Но е тъпо да продължаваш да упорстваш, разранявайки гърди и ръце катерейки скалата, като отгоре ти махат други хора, вече стигнали там, и ти сочат утъпканата пътека по която са минали. А да заставяш цял народ да се влачи подире ти, вече е подсъдно. Още повече, че голяма част от тези "родолюбци" не го правят от идейни съображения, а защото продължават да се разписват на КГБ-ведомости - все тая дали заради пари или заради поети по-рано ангажименти.
Тъкмо заради последното, продължавам да разказвам за напъните на социалистите - видни, ръководни, културни, обикновени и други. Не че ще кажа нещо ново, но да се запомни кой в края на 1995 година е пречил на страната си и сънародниците си да заживеят добре!

·             През октомври Светът се събра на юбилейна сесия на ООН по случай 50-тата годишнина от създаването на Организацията. И нашият Виденов отиде, нямаше как. Не става да си седи у дома като Саддам и Милошевич. Но – понеже България спазва неутралитет - преди това отскочи за ден до Москва. С най-добри намерения, съдейки от голямото заглавие в "Дума": "Петгодишният студен мир между София и Москва свърши". 
Oбаче в Ню Йорк той ще се срещне само с румънския си колега и с външните министри на Германия и на Китай. Ами с кого още, когато в органа на Партията му юбилеят на Световната организация е характеризиран така: "Няма съмнение, че форумът ще бъде грандиозен. Но изпълнен с носталгия по отминалото величие. Като всеки юбилей на застаряваща дама." (Светлана Михова на 19 септември 1995).
Междувременно социалистическият лагер и СССР - бог да ги прости! Но да не ставаме дребнави.

·             Европейският Съюз и НАТО се разширяват на Изток.
(На съседната страница има една карта на Европа. Не е червена, но е вярна. Показва кои европейски страни са членове и кандидат-членове на Европейския Съюз и на НАТО към дата юли 1995. Няма нужда да се коментира, само трябва да се гледа. За подсилване на впечатлението върху територията на всяка страна съм поставил с цифра мястото й в европейската класация за стандарта на живот на гражданите й.)

XT3_karta2

Е, да припомня, че в документа за програмните си намерения от януари 1995г. БСП е записала буквално: "Пътят към обединения европейски пазар минава през страните от ОНД."
(Значи все още новата БСП няма реална представа за световните процеси. Иначе не би се ангажирала с термина "страни от ОНД". До 5-6 години в това ОНД ще остане само матушка Русия. А може би ОНД в партийната терминология е псевдонимът на Русия?)

·             В началото на ноември Македония и Украйна официално се присъединиха към Съвета на Европа в който членуват вече 38 държави. Техните знамена бяха издигнати тържествено пред двореца на Европа в Страсбург.

 Пак по това време Парламентът ни гласува решение, подкрепящо представянето на официалната молба за пълноправно членство на България в Европейския Съюз. Решението беше прието с с 212 гласа "за" и само един "против". Няма учудващо, че 125-та депутати на БСП са били толкова единодушно "за" Европейския Съюз. И те разбират вече, че иначе отиват при Кастро и Ким Чен Ир.
Цитирам "Дума": "Едва ли в съвременната българска история има друг въпрос, по който да е налице така ясно очертано съгласие на политическите сили, като европейската интеграция на България, заяви в речта си преди гласуването премиерът Жан Виденов". Добавям, че вносителят на българската молба в Брюксел е самият Георги Пирински! Боже, боже…
Но думата ми е за друго. Гледах прякото предаване на това заседание по телевизията. Раздвоен съм. По време на дебатите социалистите отляво и в средата, те са мнозинство, се държаха като винаги нагло - мен вбесиха, та какво остава за избухливия Васил Михайлов. И тогава се изцепи Асен Агов - нападна с груби думи от трибуната не наглеците, а онзи, който не им оставаше длъжен. Следващите думи съм написал в този същия ден и те изразяват моите чувства ТОГАВА:
Как мислите – в очите на хората, които смятат компромиса с комунисти за непростима МОРАЛНА грешка, които презират демагозите, независимо какво работят - къде отиде Управителят на в."Демокрация" Асен Агов и къде остана Васил Михайлов? Впрочем интелигентните хора отдавна имат своите впечатления от Управителя – Нали той остави "Вариант 3" на Живка Гичева и "хумористите" Кулеков и Бойчев, а махна далеч по-човечния "Вариант 2"? Нали той доведе Нери Терзиева в TV? Въпрос на време беше само да бъде активиран. И да поеме пътя на Георги Марков и покровителите му.
Много хора в България не обичат комсоциалистите и понеже те съставляват основната част от избирателите на СДС, отиват в Нубия. С Управител или без Управител, все тая. Времето ще си постигне своето. Можете да помогнете, не искате. Не ви питаме защо. Просто констатираме какви сте. Не от щение за слава, не от любов към конфликтите, не от завист. Принципно: не искаме другите да ни бъркат с вас. Това е присъда. Тя не е само моя – погледнете си изборните резултати от две години насам. Само че „Анушка вече е разляла олиото" (М.Булгаков). За шест месеца след Промяната, се оказа, че 50 години геноцид не е докоснал една трета от населението българско. Вече шеста година Партията и нейните слуги и палачи люспят, разцепват, унижават, преследват, лъжат, това ядро. Резултатите? Нулеви за Партията – останаха пак милион и осемстотин хиляди от СДС. И няма друг начин да бъдат намалени, освен физическо премахване. Но как се убиват толкова много хора в толкова малка страна, като управляващите нямат вече никакъв шанс да изкарат танковете на улицата за дълго?
(Сега, след доста време, когато описвам отминалите събития -през 2001 година - нямаше да цитирам тези мои гневни думи оттогава, но случи се така, че оня ден в подобна ситуация  г-н Агов беше много повече невъздържан от г-н Михайлов, макар да не беше предизвикан толкова! Но насреща му не седяха комунисти, а по-успяли демократи от Него.
Децата ще знаят защо е така. Побеждават онези, които не меняват убеждения за пари! С Управител или без – все тая. Времето ще си постигне своето. Можете да помогнете, не искате. Не ви питаме защо. Просто констатираме какви сте. Не от щение за слава, не от любов към конфликтите, не от завист. Принципно: не искаме другите да ни бъркат с вас.)

·             Читателят на вестник "Дума" Радко Драйчев от София е цитиран в броя от 10 октомври така: "С внимание и тревога от известно време следим плановете на НАТО да разположи ядрено оръжие в страните от Източна Европа. Това било условие за приемането ни във военния блок. Напълно одобрявам взетите отбранителни мерки от страните на ОНД. България не бива да се остави да бъде въвлечена в поредния натиск срещу интересите на Русия".

Карикатура на "малкия Иванчо" в броя на "24 часа" от 13 ноември 1995г.:
"- Тате, кога Европа ще ни приеме?
  - Веднага щом се отърве от Европейския съюз."

Виц, който се разпространява сред привържениците на БСП
“- Вярно ли е, че Русия ще влезе в НАТО?
 - О, да! Ако се наложи, до Брюксел ще влезе…"
Мечти…

·             Няколко депутати от Руската Дума, които са тук по покана на ОПТ, се изказаха в предаването на Дмитри и Тома "Наблюдател" така: "Русия носи историческа отговорност за гарантиране сигурността на братска България".

Да не ставаме дребнави. Иначе трябва да попитаме откога Съветският Съюз стана скромно само "Русия"?
Ето каква е обстановката в онази Русия, която в момента е правилната алтернатива на страната ни според българските социалисти. Преписвам от в."24 часа" (27.11.1995). Този вестник твърди, че следващите редове са препечатка от в."Московские новости":
"Как може обикновеният гражданин, на когото някой силно му е омръзнал, да се свърже с килър? Решаваме да проведем експеримент. В една спортна зала се запознаваме с яки момци, които, развличайки се със спортни занимания, не се стесняват да се наричат бандити. Рискуваме и им се оплакваме, че имаме проблеми с частния бизнес. Техният посредник определя място на срещата. Той пристига с шикарен "Мерцедес" и както се полага, целият в злато и гривни. Усмихвайки се "Мерцедесът" казва, че с убийства не се занимава, но по братски може да ни помогне. За насочващата услуга ние му дължим 2000 долара. След два дни се звъни. Спокоен мъжки глас, поздравявайки, обяснява, че ще ни чака утре един от нас в кафе "Маргарита" около 8 часа вечерта. В кафето има само чужденци. Когато часовникът показва 20,30ч, става ясно, че няма смисъл повече да се чака. До входа на метрото някакъв непознат моли за огън и подава ръка: "Рома ми е името. Искаш ли да се поразходим пеш? Клиенът има ли охрана? Нужни са снимка, адрес, марка на колата. 7000 в зелено струва човек без охрана.” Усмихвайки се, добавя: "Средна такса за Москва. За човек с охрана - 12000. Не давам никакви гаранции. Авансово даваш половината сума заедно със снимката, останалото два дни след свършване на работата." Когато разкриваме журналистическо удостоверение, следва жива реакция: "Ти си смахнат. Като мухи ви избиват, а вие доброволно ритате срещу ръжена." На въпроса не се ли страхува, че в края на краищата милицията ще го хване, Роман с насмешка отговаря: "Това е изключено. Своите могат да убият, а милицията сега е като евнух в харем - хем не иска, хем не може."  Само в Москва през тази година са заведени 750 наказателни дела по наемни убийства. От тях са разкрити едва 65. Руските професионални килъри високо се ценят  на Запад. В средите на международната мафия се оценява и обстоятелството, че руските килъри са с 30-45% по-евтини и толкова по-надеждни от чуждестранните си колеги."

·             В.АНТИ от 1 септември 1995г. съобщава, че издателството на БСП (с ново име ИК "Христо Ботев") е издало томче с избрани стихове на Радован Караджич "Лудо конче", и че предговорът към книжката е написан от Иван Гранитски. Не е чудно, логично е. Иван Гранитски през далечните години е бил последователно: 1987 - председател на Националния клуб на младата художествено-творческа интелигенция и член на ЦК на ДКМС, 1989 - секретар на ГК на БКП - София, 1990 - член на Висшия съвет на БСП и генерален директор на въпросното издателство. Така че логично ми изглеждат и думите гранитни: "Цинично звучат призивите да се съдят за престъпления срещу човечеството личности като Караджич."
Чудно е обаче защо в партията на българските социалисти, където има умни съветници с академични титли дори, не са надделяли гласовете, че е пагубно за такова обвързване? Към датата на тези събития - септември 1995 - Радован Караджич и неговия най-висш военен генерал Радко Младич вече се търсят от международен трибунал за извършени престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина. Светът не се е поколебал да ги обявили за военни престъпници, както го беше направил вече за Хитлер и сподвижниците му!

·              На 3 октомври в Скопие беше извършен атентат срещу македонския президент Киро Глигоров. Кола, натъпкана с 20 килограма взрив, препречила пътя на президентския кортеж и гръмнала. Здравата! Което не се случва толкова често при подобен род покушения срещу бронирани президентски мерцедеси. Шофьорът на президента бил убит на място. Първото съобщение на нашето МВР беше, че президентът е изгубил дясната си ръка и внушаваше трагичен изход и за него. Впоследствие се оказа, че 78-годишният Глигоров е загубил само дясното си око. Съобщението на македонската страна намесваше нашата "Мултигруп" в атентата. После беше уточнено, че ултранационалисти от ВМРО-ДПМНЕ били намесени. Хора от нашата ОМО "Илинден" заявили (според "24 часа", 4.10), че "покушението срещу Киро Глигоров би могло да е дело на всеки честен македонец, защото само предатели можели да оспорват вековното име на Македония. Под подписаната конвенция в Скопие на всички опозиционни партии там са сложили парафите си първи нашите активисти на ОМО "Илинден" Атанас Киряков и Александър Андонов."
Сигурно е, че 40 часа преди покушението македонският президент Киро Глигоров стиска ръката на сръбския Милошевич в Белград при подписване на меморандум за пълно нормализиране на отношенията между Македония и сегашна Югославия. Снимката е публикувана във всички вестници оттогава и тя е последната на която Глигоров няма дълбок белег над дясното си око.

На 20 ноември 1995 година  в американския град Дейтън, сръбският президент Слободан Милошевич, босненският президент Алия Изетбегович и хърватският им колега Франьо Туджман подписаха мирно споразумение.
Съгласно Дейтънския мир:
- Словения запазва независимостта си, обявена през 1991г. след войната с югоармията. Тази страна се развива вече устойчиво без последващи усложнения.
- Хърватска запазва границите си от времето, когато беше федерална република в Югославия, т.е. отпреди войната. Пропадна намерението да се създаде държава на сърбите от независимата държава и от Босна и Херцеговина, но цената на мира е огромна. Само в тази война жертвите са четвърт милион (20 хиляди от тях са деца), 3 милиона са прогонените.
- Босна е с неясно бъдеще, въпреки, че населението й остава предимно мюсюлманско, а споразумението гарантира териториалните й граници. Така босненската сръбска република на Радован Караджич е обречена, макар договорът да запазва един тесен коридор покрай Бръчко (само 5 км широк), който да я свързва с метрополията в Белград.
- От бившата Югославия остава само "остатъчна Югославия", включваща Сърбия и Черна гора, но пък веднага се отменя международното ембарго срещу Белград. Цената му според световните сметки е 150 милиарда долара загуби. Очаква се Сърбия да се включи в международните планове за възстановяване на щетите от войната и да се интегрира с бързи темпове в европейските икономически планове.
- Македония е единствената република, която се отърва без боеве, но независимоста й е крехка, като се има предвид албанското малцинство в нея и вековните претенции на съседна Гърция.
Ще отбележа, че докато целият свят приветства Дейтънския мир, нашият социалистически вестник тъжи: "Дейтън е твърде нерадостна увертюра към мира" (28.11.1995, Светлана Михова), и ни осведомява подробно за позициите на "нашите": "Очаква се остра съпротива на босненския сръбски парламент, който ще вземе становище по мирния договор" (23.11. 1995, Ели Юрукова). Като че ли някой ги пита…
Смехории има и в "24 часа". Имайки предвид, че България се присъединява към международното решение за отмяна на ембаргото срещу Сърбия, на 27 ноември вестникът гордо съобщава, че "Виденов отпуши бизнеса с Белград". Като че ли това зависеше от нашия премиер…

·           На 14 декември в Елисейският дворец в Париж президентите на Сърбия, Босна и Хърватско под погледите и аплодисментите на испанския премиер Филипе Гонзалес, френския президент Жак Ширак, германския канцлер Хелмут Кол, британския министър-председател Джон Мейджър, премиера на Русия Виктор Черномирдин и американския президент Бил Клинтън подписаха мирния договор, който сложи край на войната, продължила три години и половина.
- "Дежурната" Светлана Михова се излива в "Дума" от тази дата така: "Още един "исторически" ден за съвременната европейска история. В историческия Елисейски дворец ще се насъбере навалица от исторически личности - президенти и премиери на велики сили, председатели на важни международни организации. Всички те ще бъдат повече от участници в балканския конфликт, пристигнали във френската столица да ги помиряват. Като непослушни невръстни деца. Защото големите и силните знаят и най-вече могат повече. А малките (народи) трябва да слушат. Ако наистина бъдат добри момчета, ще получат кой бонбонче, кой - балонче. На едни - едно селце тук, на други - едно градче там. Съчиненото от "възпитателите" на нациите в Дейтън не подлежи нито на обсъждане, нито на промени. Да се приеме и толкоз."
- Само един ден преди това - на 13 декември 1994 - чета в "24 часа" това: "Намери се най-после един български политик, който да заяви открито и ясно, че още не сме готови за ЕС. Колкото и да ни се иска. След казаното от Георги Пирински в Лондон Европа ще ни уважава повече, защото цени здравомислещите."
-  На 28 октомври минути след края на 100-хиляден митинг в Тел Авив в подкрепа на възстановяване на мира между израелци и араби на самия площад сред множеството е застрелян с 2 куршума израелският премиер Ицхак Рабин. Убиецът, 27-годишният студент Игал Амир, е стрелял от разстояние по-малко от два метра. Заловен е на място. В това отношение убийството на Рабин прилича много на опита за убийство на папата на площада "Св.Петър" през 1981г.

·             Щях да свърша дотук - само с отбелязването на факта. Ако само след два дни, на 31 октомври, за пореден път, вестник "Дума" не беше ни облъчила с интересите на партията си. По повод убийството на един от ръководителите на най-радикалната организация на палестинската съпротива Ислямски джихад Фатхи Шакаки от израелски тайни служби на о-в Малта - три дни преди убийството на Ицхак Рабин - тя публикува една пълна биография на този терорист, по дати, с факти, много добронамерена с внушаващо героична саможертва заглавие "Живял повече, отколкото очаквал". Подписалият се под материала Иван Ст.Костов едва ли има тези подробни сведения от израелската служба Мосад. Но да не питаме повече за неща, които се знаят отдавна, а да засилим краските:
- 1.11.1995, в."Дума", Любомир Кънчев: "Длъжни сме да отчетем, че във Варна и в други наши пристанища отсядат разрушители, пристигат крайцери, самолетоносачи, бомбоносачи, торпедни лодки, линейни кораби, ветродизели с лазерно прихващане, десантни съдове, катери за видеоконтрол. Морски пехотинци щастливо поклащат краката си по палубите на страхотни бойни единици. За добро ли идват или за лошо? Натикаха ни в суперчерен списък, сякаш сме човекоядци, терористи, които заплашват във всички посоки света. Затова непокорно благодарим, господа!"
Ех, Кънчеви, ех, драги социалисти… Нервите се, защото отседналите разрушители, крайцери и т.н. страхотни бойни единици, не са съветски. Впрочем и тогава, когато тук бяха съветските кораби, пак бяхме в суперчерен списък. И тогава, и сега, все заради вашата политика, магарета!
- Телевизионното предаване "Открито" с Валя Ахчиева разказва на живо горещите проблеми на страната и на света. Понеже 15 минути не стигат за внушенията на тв-журналистката, отдавна има практика тези внушения да бъдат доразвивани през следващите дни в определени вестници. Точно такова "Открито с продължение" ще цитирам (в."Стандарт", 15 ноември 1995г.). Наречено е "Ирак - днес, а не утре":
„Защо точно сега в "Открито" се занимаваме с българо-иракските търговски отношения? И то в ситуацията на икономическо ембарго след войната в Залива. Има конкретен повод. В Багдад тече международен панаир с участието на 15 български фирми. Тяхната активност в сключването на предварителни договори не може да остане без внимание. Присъствието им в една страна, която близо пет години е изолирана от света, има логично обяснение. Кой кого ще изпревари днес, а не утре - това занимава търговците от Европа, Азия и Близкия изток. Днес е времето на далновидните, на тези, които оценяват ползите с поглед напред."
Накъде гледа Ахчиева сега - напред или назад от гледната точка на бъдещето, което няма да ни отмине, защото ние сме преди всичко част от Света - преценявайте сами: сред страните участнички на багдадския панаир НЯМА НИТО ЕДНА от страните, членуващи в ЕС и в НАТО!
- Само 4 дни след като НС гласува решението за подкрепа на членството ни в Европейския Съюз Атанас Наковски написа в "Дума" следното: "…Не по-малко ми е писнало от ревящите в парламентарната зала нубийски и други лъвове. Че и не само лъвове. Човек да се чуди кой отключва сутрин клетките им в зоопарка. Писна ми от лицемерието на Европа. Както от отделни членове в нейната общност, които, извършвайки атомни опити (не, разбира се в подземията на Париж!), се заяждат с нашата АЕЦ "Козлодуй", така и от самата общност като цяло, чиито министри заседават със сериозност, равна на сериозността с която децата играят на жмичка. Да, дори и когато нещо така ти е писнало, та няма накъде повече, съществува все пак надежда един ден то да престане да се мярка пред очите ти. Уви, нищо подобно!"
Уви, нищо подобно! А.Наковски ще продължава да ни се мярка пред очите… И други също:
- Велко Вълканов (интервю на Валерия Калчева, "Стандарт" 21 ноември 1995): "Няма да кажа, че има грешки в управлението. Ще кажа - недостатъци. Нашето общество е в криза, парите не достигат за нищо, а ние се занимаваме с приватизацията. Това ли е най-важното сега? Вместо да се стегнат държавните предприятия, да се оздравят - ние сме тръгнали да правим приватизация. Може би, за да дадем собствеността в ръцете на шепа бо-гати хора. Цялата Източна Европа тръгна по този път на развитие. Каза се пазарна икономика, та пазарна икономика. А това всъщност е капиталистическа икономика. Сега иди, че спирай този процес! Това е погрешен път. Ето това е, което аз не одобрявам - какво ще каже сега Европа. Европа пет пари не дава за нас, а ни казва какво да правим ние. Не може дълго време да продължава тази работа - да си социалистическа партия и да си тръгнал да правиш капитализъм. Аз имам една теория, която съдържа изхода на този проблем.. Трябва да има две системи в България. Едната капиталистическа - за тези, които имат капитал, и другата – социалистическа за тези, които нямат капитал. За трудовите хора трябва да има социализъм, такъв, какъвто беше допреди 6 години, а за капиталистическите отношения нека се развиват както си знаят."
Ама може ли човек да бъде такъв глупак?! Е, това е нивото на българските юристи от комунистическо време.
- Васил Попов (7 декември 1995, в."Дума"): "Един депутат не пропуска парламентарен ден, без да издаде сърцераздирателния вопъл : "Искам НАТО пък!". И тропа с краче. Наизуст научихме тирадата за лошата БСП, която най-много му пречела да докопа лъскавите играчки. Този, дето в названието на партията му има нещо демократично, ако наистина е доктор, сам може да си постави диагнозата и да прескочи до Четвърти километър, където оправят циклещи. И някой да му обясни, че България може би ще влезе в НАТО чак с нубийския списък. Има, разбира се, и един фундаментален въпрос. Трябва ли да тичаме срещу блока, който сам идва и е вече тук? У комшиите влезе с бомбени удари и с 60-хилядна армия. Да де, за да пази мира."
- Любомир Кънчев (5.12.1995, пак в "Дума"): "Има представители на България, които ходят в парламента на Европейския съюз и винаги се връщат с усмивка на уста, когато България е вкарана в някакъв забранителен списък. Не е нужно да казваме имената им, защото всички се досещате, че това е или г-н Гоцев, или г-н Тошев. Има един депутат, който предизиква досада със своето постоянно изречение: "Хайде да влезем в НАТО!". Дълбоко съм убеден, че господинът с НАТО ляга, с НАТО става. Сънищата му, дума да няма, са натовски, бълнуванията - също. Лично моята хипотеза е, че в Народното събрание трябва да се построи вълнолом. Именно вълнолом, защото словата на омразата се пенят, бушуват, заплашват ни с потоп. В края на краищата вълноломи и железобетонни къщи, наречени психиатрични клиники, се строят най-лесно."
Единствено перестроечно в словата на г-н Любомир Кънчев е предложението му новата Берлинска стена да бъде наречена вълнолом. Но дотам! Даже не е заменил с друга дума сталинските психиатрични клиники. Все пак да не вземем да си помислим, че става дума за нещо друго!

·             От репортаж на в.”Капитал” (6 ноември 1995), наречен “Състудентите на Виденов–надарени с власт”, научаваме следното: “Нашите хора прекроиха света”, казал руският посланик у нас Александър Авдеев на някакво общо събрание на българска асоциация (?) на завършилите Московския институт за международни отношения МГИМО. Жан Виденов обобщил, че на усилията на МГИМО-вци се дължи запазването на просперитета на България.
Следват имената на присъствалите на купона на “нашите от МГИМО”, които “прекроиха света”: настоящият премиер Жан Виденов и неговите заместник-министри Ирина Бокова и Иван Христов, бившите външни министри на Лукановите правителства Любен Гоцев и Бойко Димитров, както и този от Инджовото правителство Бойко Ноев, бившият посланик в Москва Огнян Пишев, известният Филип Боков, съветниците в Президентството и МС Камен Величков и Владимир Жеглов. Почетена била паметта на “колегите”: Ангел Козовски, Стамат Стаматов, Иван Пандуров, Людмил Атанасов, Карло Георгиев… Разнежващо прозвучали приветствените думи на някоя Живка Дамянова, която в качеството си “само на кметица”, поканила МГИМО-вците на следваща сбирка в подопечния й град Перущица. А спонсор на тези сбирки се явила Международната Ортодоксална банка “Свети Никола” (на Синода на патриарх Максим).

·             Ако Волен Сидеров не беше един от главните редактори на моята “Демокрация”, щях да прескоча написаното от него, както прескочих писаниците на Руен Крумов напр. Обаче постът задължава.
Според “особеното мнение” на Сидеров (“24 часа” от 4 октомври 1995) “шефът на ПАСЕ Мигел Мартинес в обедната почивка сяда и попълва списъка от Шенген. Първо страните бяха 100 и България липсваше. Обаче шофьорът на Мартинес бил обран от някаква проститутка в София и издействал още една бройка и за България”. Това му го казала в частен телефонен разговор неговата “стара позната Леа Коен, посланик в Брюксел”.
Ожесточих се, честно казано. Първо и най-важно – отвратително изкривяване на причините: шофьор някакъв виновен, а не МГИМО-вците?! После се сетих, че Желев доведе в “Демокрация” Сидеров, при това около изборите през юни 1990, които СДС трябваше да признае за честни и демократични, и започна да ми минава.
И второ – написаното не е вярно и формално. Шенгенското споразумение е подписано в Европейския Съюз, а не от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, чийто шеф е социалистът Мартинес (впрочем виден защитник на българските социалисти от Лукановия тип). Освен това седалището на ПАСЕ е в Страсбург, а не е в Брюксел. Сега пък се сетих, че в биографичната справка на Волен Сидеров като кандидат за “велик” депутат през 1990г. пишеше: “средно образование” и съвсем ми мина.
Но защо по дяволите, Желев назначи среднист за главен редактор на демократичния вестник? И пак ме заболя главата!
Цялото бъдеще на нашата България би могло да бъде съвсем друго, ако се премахнат много малко неща. Най-важното от които е нашите стари комунисти - които продължават да твърдят, че СССР, или Русия, както я наричат поновому, определя и ще продължи да определя съдбините на целия свят – да станат нови социалисти, които отчитат окончателно променилите се световни правила, приели са ги и са част от тях.
Зная, че веднага ще получа упрека на моите сънародници, които са останали, сега са и искат да останат в бъдещето “дърти комунисти”. Дърти не в палеонтологичен смисъл, не в смисъла на тъпи, лоши или недобросъвестни хора. А на неприемливи, затворени за Новия свят човеци, които спират развитието на България. Такива като неприемащите християнството езичници от времето на цар Борис I, сънародниците на цар Калоян неразбиращи смисъла за България от присъединяването й към католическия свят, онези грижовни към своите близки българи, изчакали края на Априлското въстание и на Съединението по домовете си, нашите деди и ние, стоварващи собствената си недалновидност на гърба на една династия, на една партия… В краен случай - на съседа.

Трябва да престанем да подменяме реалностите в текущия свят с нашите собствени желания, спомени и мечти! Ако преди 100 години да настояваш всичките усилия на хората да бъдат хванати в един планомерно развиващ се сноп, който би променил бъдещето на планетата към по-добро, е било престижно, то днес е глупаво. “Глупаво” в смисъла на губещо, безсмислено. Не ми се сърдете, сънародници. Аз не съм виновен, че теорията за световния комунизъм се оказа безперспективна. Но ще съм виновен, ако не го заявя гласно! И навреме!